състав на престъплението "клевета"

[частен тъжител]

Колеги, може ли някой да ми помогне с тълкуването на понятията от състава на престъплението клевета, а именно : 1. Какво значи "разгласи" - на колко хора трябва да е станало достояние позорното обстоятелство? Достатъчно ли е ако е разгласено само пред един човек? 2. Какво значи "позорно обстоятелство" ?

[harmaiani]

Позорно обстоятелство е това обстоятелство, което накърнява честта и доброто име на човека в обществото и му създава пречки в социалните контакти. За да е налице клевета, това обстоятелство трябва да е неистинско, защотото ако се докаже неговата истинност, деецът не се наказва.Разгласяването е такова действие, което довежда до знанието на трети лица това позорно обстоятелство и може да бъде извършено по различен начин - устно, чрез печатно произведение и др. В зависимост от това квалификацията на деянието още бъде или по чл.147 или по чл.148 от НК. Не е необходимо присъствието, респ.възприемането на това обстоятелство от пострадалия, за да е налице клевета - именно това отличава посоченото престъпление от обидата.
За повече подробности вижте"Престъпления против личността", Наказателно право-особена част, доц.Александър Стойнов

[maria01]

Много е важен и субективния елемент - да е знаел, че разгласеното обстоятелство не отговаря на истината /пряк умисъл/ или поне да се е съмнявал в истинноста му. Деецът може да бъде оправдан, ако се докаже, че е бил сигурен в истинноста на разгласеното.

[Toshko]

Не съм съгласен - как така ще бъде оправдан "ако се докаже, че е бил сигурен в истинността на разгласеното"?
Пълен абсурд -хем е клевета, неистинно обстоятелство (което се установява пред съда), а той бил "сигурен в истинността"-следователно няма вина и го оправдават!
Могло е да знае, че е клевета , а не истина (да го е проверил, а не да клевети) и да не го разпространява. Защо да го оправдаваме и да се гледа тук субективния елемент?!

[muhi]

"позорно обстоятелство"-е онова, което оронва престижа и доброто име на субекта пред обществото, всичко което може да се изтълкува в негов ущърб." разгласи"- тук имам много спорове дали на един или на повече , зависи от практиката на съда-странно е когато се приема за практика прктиката на конкретния Районен съд или Окръжен такъв.

[Койчо от Конаре]

Според мен Мария01 е права. Клеветата е УМИШЛЕНО престъпление, така че "да е знаел" не върви. Няма умисъл, ако го е смятал за вярно. Така мисля. Вярно, че заради формулировката "не се наказва, ако се докаже истинността" би могло да се поддържа и обратното мнение. Но мисля, че щом идеята е да се накаже този, който съзнателно е разпространил неверни обстоятелства, то и невярността трябва да я е съзнавал.
Мисля, че и един човек е достатъчен, за да има разгласяване.

[Койчо от Конаре]

Решение № 745 от 20.VXII.1991 г. по н. д. № 621/91 г., III н. о., докладчик Ст. Бумбалова
Когато в публикацията в печата се изнасят факти за определено лице, основани на данни, изнесени в други публикации, не е налице умисъл за клевета, макар тези факти да са неверни и унизителни за лицето, щом деецът не е СЪЗНАВАЛ НЕИСТИННОСТТА им.

[Toshko]

Драги Койчо, моля те виж чл. 11, ал. 3, а като се прочете и чл. 147, ми се струва, че в конкретния случай, се наказва и умишленото , и непредпазливото деяние за това престъпление.
Иначе се отива към пълен правен и житейски абсурд - ето какво искам да кажа:
Чл. 147, ал. 2 - "Деецът се освобождава от отговорност, ако докаже истинността на твърденията си" - И САМО ТОГАВА!!!
Другото няма значение - мен (като оклеветен) въобще не ме интересува дали е бил "сигурен в истинността" или не - та, това е и логически (не даже юридически) необосновано - как може да си "сигурен в истинността", след като то (факта или обстоятелството) въобще не е вярно или не съществува!!!??????Не може да се поощрява подобно поведение!
Иначе така много лесно ще се измъкват, защото винаги ще казват - "ДА, но аз тогава бях в сигурен в истинността, но то друго се оказа..."

[Toshko]

И малко да допълня - цитираното от теб решение е частен случай, а не всеобщо правило ("от 1 вестник в друг", "от 1 публикация в друга").
Умисъл в този случай може и да не е имало, но мисля, че можем да приемем, че се наказват и умишлените, и непредпазливите деяния по чл. 147 - иначе отваряме широка врата на клеветниците, а това едва ли е нещо хубаво....

[Койчо от Конаре]

Я ти пък виж ал. 4! ;-)
А пък "казването" нали не е достатъчно, ако някой (прокурорът или тъжителят) вземе, че докаже обратното?

[Toshko]

Е, и?! И чл. 4, и чл. 14, и чл. 41 да гледам - все е тая :-)))
не усещам накъде биеш?

[Койчо от Конаре]

Бия натам, че когато в НК е казано "който направи еди-какво си, се наказва с...", без да е изрично уточнено, че може и по непредпазливост да го е направил, тогава се наказва само умишленото деяние. Това е смисълът на чл. 11, ал. 4.