Арбитражно решение и чси

[kuma_lisa]

Здравейте, моля за съвет по следния казус:

На 09.01.2020г. получих покана за доброволно изпълнение от чси, с приложен изпълнителен лист, издаден през 2016г. от СГС на основание чл. 405 вр. чл. 404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА във връзка с Решение от 2012г. по арб.д. от 2012г. на арбитър Бисерка Газдова, което подлежи на изпълнение. Настоящото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителния лист от 2016г. с първоначален взискател Профи Кредит ЕООД.
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело от 2016 година при същия ЧСИ и делото е прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 ГПК, като последното изпълнително действие , както е отбелязал чси е от 19.4.2016г. Отбелязано е също, че ПДИ по старото и.д. е връчена на 11.01.2017г.
Вземанията на взискателя са за неизплатени суми по договор за потребителски кредит.

В случаите, в които страната има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА. /ред. ДВ бр.8/2017 г./, Върховен касационен съд прогласява нищожността на съответното арбитражното решение, без да разглежда други релевирани основания за неговата отмяна.

Въпросът ми е: изпуснат ли е срока за обявяване на въпросното арбитражно решение за нищожно?

[kalahan2008]

През 2012 г., когато е постановено арбитражното решение, чл. 19 ГПК беше в друга редакция и не предвиждаше, че потребителските спорове са неарбитруими, на което основание Вие искате да се позовете.

[kuma_lisa]

Благодаря Ви за бързия отговор!

Какво ще кажете за това решение:


Р Е Ш Е Н И Е

№ 82
гр. София, 05.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1448/2016 г.



Производството е по чл.48 и сл. ЗМТА.
Предявен е иск от В. Г. Б. от [населено място] против [фирма] за отмяна на арбитражно решение № 1192 от 01.04.2010 г., постановено по арбитражно дело № 1192/2010 г. от арбитър Б. Г., с което В. Б. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1 643.88 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, и разноски за арбитражното производство в размер на 90 лв.
Отмяната на арбитражното решение се поддържа на основанията по чл.47, т.4 ЗМТА, чл.47, т.3, пр.2 /отм./ ЗМТА и чл.47, т.6 ЗМТА. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение от връчената й покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168610400530 по описа на ЧСИ Д. В. с рег. № 861, като на 12.04.2016 г. намерила в захвърлен на двора плик самото решение. Твърди, че не е уведомена предварително за подадената срещу нея искова молба и за образуването на арбитражното производство, не й е връчван препис от исковата молба и декларацията за безпристрастност на арбитъра, не й е указано правото да подаде отговор на исковата молба, не е призована за арбитражното заседание и по независещи от нея причини не е взела участие в производството; при разглеждане на арбитражното дело не е спазено равенството на страните и арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните. Излага твърдения, че не е получавала и подписвала упоменатата в мотивите към арбитражното решение куриерска пратка на [фирма], с която според констатацията на арбитъра са й връчени препис от исковата молба и призовка за арбитражното заседание. Позовава се на противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България с аргумент, че решението накърнява залегналия в чл.124, ал.4 от Конституцията основополагащ принцип, задължаващ съда да мотивира своите актове, тъй като представлява „телеграфическо излагане на факти” и не съдържа обосновани правни изводи относно основанието за дължимост на присъдените парични суми и изискуемостта на задълженията по сключения с насрещната страна договор за заем.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва иска като недопустим с възражение, че същият е предявен на 26.01.2016 г. след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от датата 14.01.2016 г., на която арбитражното решение е връчено лично на ищцата с товарителница № 5100015739881 на [фирма]. По същество оспорва иска като неоснователен с доводи в писмен отговор от 03.11.2016 г., поддържани от процесуалния му представител в откритото съдебно заседание по делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустим.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА е неоснователно. Ищцата е оспорила своевременно представената с отговора на исковата молба товарителница № 510005739881 на [фирма], с която според твърденията на ответника на 14.01.2016 г. й е връчен препис от арбитражното решение. От неоспореното заключение на назначената в производството по чл.48 ЗМТА съдебно - почеркова експертиза се установява, че подписът за „получател” в товарителницата не е положен от ищцата. Предвид констатацията в заключението, което съдът възприема като обективно и обосновано, не може да се приеме за доказано твърдението на ответника за връчване на решението на датата 14.01.2016 г. По делото не са представени други доказателства за връчване и/или узнаване на решението, поради което за начало на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ГПК следва да се приеме датата 12.04.2016 г., посочена от ищцата като момент на узнаване на съдържанието на решението. Исковата молба е постъпила във Върховния касационен съд на 26.05.2016 г. и броен спрямо датата на узнаване на решението - 12.04.2016 г., срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е спазен, от което следва, че искът е допустим.
Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението.
Със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия З. е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 З. е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени, извършени със З., обн. в ДВ бр.//2017 г., са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА.
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З., обн. ДВ бр.8/2017 г.
С постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение по арб. д. № 1192/2010 г., чиято отмяна по реда на чл.48 ЗМТА е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с ответника договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 21.12.2007 г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13, т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски в размер на 66 лв. /платена държавна такса/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 1192 от 01.04.2010 г., постановено по арбитражно дело № 1192/2010 г. от арбитър Б. Г..

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на В. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 66 лв. /шестдесет и шест лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

[kalahan2008]

Не съм фен на колекторите, дори напротив, но моето лично мнение е, че решението на ВКС е неправилно.
Но не пречи да опитате.

[kuma_lisa]

Решението на СГС, с което се констатира, че решението по арбитражното дело подлежи на изпълнение не е ли неправилно? Освен това решението не е връчено на длъжника. В краен случай вариант ли е отрицателен установителен иск? Длъжника е получил заем в размер на 1000 лв, изплатил е 3550 лева, а му търсят още 3540 лева. Отделно, че договорите на профи кредит съдържат неравноправни клаузи. Ако такъв договор бъде обявен за нищожен, то не следва ли длъжника да върне само чистата сума на кредита без лихви, такси и неустойки?

[kdkrastev1234]

1. Обжалваш разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист.
2. Пускаш иск до ВКС за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Практиката приема че спорът не е арбитруем, независимо че договорът за кредит е от преди промяната на чл. 19 ГПК. В този смисъл казаното kalahan2008 не е вярно.

Според мен имаш добри шансове. Профикредит работеха с една дама нагласен арбитър и вероятно арбитражното решение въобще не ви е връчено. Отделно се съдът по правило ги реже, щото се уливат с измислени претенции.

Само действай по-бързо, ако решиш да жалиш. И почни и двете производства.

[kalahan2008]

Практиката приема че спорът не е арбитруем, независимо че договорът за кредит е от преди промяната на чл. 19 ГПК. В този смисъл казаното kalahan2008 не е вярно.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 8 ОТ 2017 Г.)
§ 6. (1) Висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон.
(2) Започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.

В ЗИДЗА на ГПК от 2017 г. не е предвидено обратно действие на закона, следователно при разглеждане на арбитражния спор спорът е бил арбитрируем. Арбитражбият спор вече е бил приключил при законодателната промяна с решение от 2012 г. и не е бил висящ през 2017 г., следователно няма как да се прекрати арбитражен спор, който вече не е висящ. Дори и съдебната практика да се е ориентирала в обратната посока, това не значи, че тя съответства на закона и че моето мнение не е вярно.

[kdkrastev1234]

Не искам да ми се сърдите, ама съм свикнал да вярвам основно на съдебната практика, а не на частни тълкувания. Защото тя е от значение за изхода на делото. ВКС е уважило всичките ми искове по сходни казуси досега. Ако знаете практика в обратния смисъл, посочете я.
А логиката на ВКС е че защитата по арбитражно дело се осъществява в два стадия - производството пред арбитражен съд и производство пред ВКС. Изменението в ГПК, което прави спора неарбитруем е преди приключването на втория стадии, така че следва да бъде взето предвид от съда. И за мен логиката е правилна.

[kalahan2008]

Не се сърдя, аз също следя съдебната практика, особено на ВКС, няма как. Но тук не сме в съдебна зала и според мен човек може да си позволи да изрази различно мнение.
Всъщност тук има два спорни въпроса, а не един:
1. По въпроса за производството пред ВКС като "висящо производство" по ЗИДГПК (обн. ДВ 8/2017).
ВКС се позовава на становището на КС, дадено в т.3 на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ, в което е дадено тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения - защита, която в нейната цялост се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий защита по исков ред пред държавния съд - ВКС.
Безспорно това е вярно, но тук въпросът е дали "двата стадия" на защита са част от едно производство или са две отделни производства. Оттук - дали производството пред ВКС е "висящо" по смисъла на ЗИДГПК.
Идеята на арбитража по принцип е да се решава материалноправен спор в една инстанция, с цел бързина и ефективност. Именно затова в това производството ВКС не е "въззивна" или "касационна" инстанция, ВКС не разглежда арбитражния спор по същество. Правомощията на ВКС са подобни на тези по отмяна на влезли в сила съдебни решения /чл. 303 и сл. ГПК/ и той не действа като касационна инстанция. Идеята е, че страните по арбитражната клауза сами са се уговорили предварително, че спорът им ще бъде решен от извъндържавна институция /арбитраж/ и ще бъде "изведен" от правомощията на държавния съд. Следва да се има предвид и че до ЗИДЗМТА /обн. ДВ, бр.46/2002 г./ тези правомощия са били възложени на СГС, а не на ВКС.
Именно поради тези съображения според мен приключилото преди ЗИДГПК арбитражно производство, което е разглеждало спора с потребители като арбитрируем, е законосъобразно и не следва да бъде обявявано за нищожно, доколкото е било съобразено с действащото законодателство.
Практиката на ВКС да уважава такива искове беше продиктувана по-скоро от морални съображения - тъй като арбитражното производство беше използвано за масови злоупотреби, най-вече от един конкретен "арбитражен съд" на една конкретна силова групировка. Затова ВКС се "смили" над хората, които бяха осъждани от този т.нар. "арбитражен съд", които нито имаха арбитражни клаузи, нито бяха уведомявани надлежно за арбитражното производство, нито реално имаха възможност да се защитят по някакъв начин пред този т.нар. "арбитражен съд". Затова, за да възстанови справедливостта, ВКС по висящи искови производства отменяше тези арбитражни "решения", които само формално бяха правораздавателни актове, но в действителност не бяха.

2. По въпроса кои производства пред ВКС са "висящи" по смисъла на ЗИДГПК.
Тук мога да се позова на едно решение на ВКС, което подробно обяснява кои производства са "висящи":
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... E400476B7A

Ако защитата при постановено арбитражно решение е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният, пред когото е фазата на втория стадий на защита, следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение е нищожно, съгласно чл. 47 ал. 2 ЗМТА (изм.Д.в.бр.8/24. 01.2017 г.) и ВКС по висящото дело да прогласи нищожността на арбитражното решение, като постановено по неарбитруем спор.
Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, създадена със ЗИД ГПК-Д.в. бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила; на по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.).

Следователно практиката на ВКС има предвид само производства, които вече са били образувани пред ВКС към датата на влизане в сила на изменението на чл. 19 и чл. 405 ГПК и чл. 47 ЗМТА (обн. ДВ 8/2017).
Т.е. дори и да се приеме спорната теза, че производството през арбитражния съд и производството пред ВКС са два стадия от едно и също производство и затова същото е "висящо", то в конкретния казус, зададен от питащата, арбитражното решение е от 2012 г., а сега е 2020 г., т.е. минали са вече 8 години. Тя /вероятно зад Кума Лиса стои жена/ пита дали сега, 8 години след постановяване на арбитражното решение, може да се обърне към ВКС с искане за обявяване на нищожност на решението. Според мен не би следвало такова искане да бъде уважено, доколкото не го е сторила преди ЗИДГПК (изм.Д.в.бр.8/24. 01.2017 г.) и към тази дата не е било налице висящо производство пред ВКС.
Освен това СГС при проверката по чл. 406 ГПК проверяваше дали решението е връчено, преди да издаде изп. лист. С други думи, СГС би следвало да се е убедил, че към 2016 г., когато изп. лист е издаден, арбитражното решение е връчено, т.е. 3-месечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА би следвало да е изтекъл.
Шансът на питащата е, ако заведе иск пред ВКС по чл. 47 ЗМТА, да докаже, че:
1. Арбитражното решение не й е било връчено преди издаване на изп. лист от СГС през 2016 г., нито пък ЧСИ й е връчил ПДИ през 2016 г., когато е образувано изп. дело.
2. Арбитражното производство все още е висящо, независимо че към 24.01.2017 г. не е имало образувано пред ВКС производство.
Затова казах, че няма проблем да се пробва, но съвсем не съм сигурен, че искът ще бъде уважен. По-лесно ще е да изчака още 1 година и 3 месеца и да изтече 5-годишният давностен срок /тъй като по предишното изп. дело последното изпълнително действие е от 19.04.2016 г./ Може и по сегашното да е прекъсната давността, но това не е уточнено във въпроса.

[ivan_lawyer]

Аз ми е за нищожност цялата работа. Всеобхватна, всепоглъщаща, неограничена, всеобятна, абсолютна.

По този повод се стопира животът на всякакъв изпълнителен лист. Но май, че трябва нещо да се стартира.

Имах такова арбитражно и го спечелих с лекота.
Живи и здрави колегите от Долна Магура, ма тарикатлъка е до време.
Според мен ще падне, стига да се напише интелигентно.

[kdkrastev1234]

Освен това СГС при проверката по чл. 406 ГПК проверяваше дали решението е връчено, преди да издаде изп. лист. С други думи, СГС би следвало да се е убедил, че към 2016 г., когато изп. лист е издаден, арбитражното решение е връчено

И това не е вярно. Съдът проверява дали решението е вляло в сила, а не дали реално е връчено, като проверката е строго формална. А при арбитражните решения, тоя термин има много "разтегливо" значение. "Връчването" става с писма, задължително изпратени на адрес, на който няма как да бъдат получени. И като се върнат като непотърсени се приема, че решението е вляло в сила. Практиката граничеше с престъпление - плащаш на измислена структура, за да ти напише каквото искаш. Затова отмениха арбитруемостта на потребителските спорове. Хората не знаеха, че има дело срещу тях, а то вече решението било влязло в сила...
А по конкретното питане - ето един сходен казус, точно срещу Профикредит. За заем от 1000 лв., които дама беше върнала двойно, тя беше осъдена за около 9 000 лв. Имаше изпълнително дело от 2013г. вкл. със събрани суми. Кредитът е от 2010г., а арбитражното решение от 2012г. Възстанових й събраното по изпълнителното дело, щях да й възстановя и платеното на 1000-та лева, ама беше изтекла давността.
С Определение по ч. гр.д. № 5634 / 2017 САС "ОТМЕНЯ разпореждане от 14.06.2013год. на СГС, ТО, VІ- 19 състав, постановено по гр. д. № 3125/13год., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма] за издаване на основание чл. 404, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 405, ал. 3 ГПК на изпълнителен лист срещу Ц. В. К., въз основа на арбитражно решение № 114930.10.2012год., постановено по арб. д. № 1149/12год."
По-късно с Решение по т.д.№2462 / 2017г ВКС прогласи и нищожността.
Извадката не е абсолютна. Действително трябва да се преценят сроковете и стратегията с изчакване на давност. Но това изисква повече данни.

[kuma_lisa]

ЧСИ е прекратил делото на основание чл. 433 ал.1, т.8, като е отбелязал дата на последно изпълнително действие 19.04.2016г. Отчитайки това действие по отношение на давността ще трябва да се чака още 1година и 3 месеца, за да се погаси правото на принудително изпълнение.
Друг е въпроса, че изпълнителния лист наистина не е приложен към ПДИ нито по старото, нито по новообразуваното изпълнително дело.
Правилно ли е, че ЧСИ не трябва да връчват покана за доброволно изпълнение по и.д., което е образувано въз основа на изпълнителен лист, изтеглен от прекратеното вече и.д.?

[kuma_lisa]

На 16.01.2020г. ЧСИ ми предостави достъп до делото, от което разбрах за въпросното арбитражно решение. От тази дата ли тече 3 месечният срок за предяваване на иск за отмяна на решението?

[kalahan2008]

Съдът проверява дали решението е вляло в сила, а не дали реално е връчено, като проверката е строго формална. А при арбитражните решения, тоя термин има много "разтегливо" значение. "Връчването" става с писма, задължително изпратени на адрес, на който няма как да бъдат получени. И като се върнат като непотърсени се приема, че решението е вляло в сила.

Какво имате предвид, че проверката на съда била строго формална? СГС изискваше /а и сега изисква/ доказателства за връчване на решението, за да приеме, че представлява годно изпълнително основание и за да издаде изп.лист. Действително съществуваше цитираната от Вас практика на някои /не всички/ арбитражни съдилища да приемат за връчени и непотърсените книжа, като това правило беше записано в техния правилник /върху чиято законосъобразност не се осъществява контрол от никой държавен орган/. Но в ГПК са фиксирани общи принципи на гражданския процес /равнопоставеност, законност, добросъвестност, служебно начало и др./, които би следвало да гарантират правата на отнетника/длъжника и които следва да се вземат предвид при постановяване на разпореждането за издаване на изп.лист. Това означава, че проверката на съда не е "чисто формална" и същият има правомощието да откаже издаване на изп.лист-правомощие, което бе често използвано и СГС постановяваше немалко откази. Доколкото разпореждането за издаване на изп.лист подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчване на ПДИ, длъжникът/ответникът разполага с още една правна възможност за защита, извън водене на иск пред ВКС по ЗМТА.

[kdkrastev1234]

Размихме темата, така че да не може да е от полза на никой. Дадох конкретен пример, който оборва повечето неща от постовете ви. А "строго формална" проверка, означава такава за форма. В случая който посочих, в решението е било записано, че е необжалваемо. Това е било достатъчно на съда. А "строго формално" няма нищо общо с "'чисто формално", което има друг разговорен смисъл.

[kalahan2008]

Аз не видях Вашето лично мнение, подкрепено с Ваши лични аргументи, а само цитиране на съдебна практика /без яснота дали фактическата обстановка е същата/. Това действително не е от полза на никого, така че наистина продължаването на този спор е безсмислено.

[kdkrastev1234]

...А логиката на ВКС е че защитата по арбитражно дело се осъществява в два стадия - производството пред арбитражен съд и производство пред ВКС. Изменението в ГПК, което прави спора неарбитруем е преди приключването на втория стадии, така че следва да бъде взето предвид от съда. И за мен логиката е правилна.

И това не е вярно. Ето го личното ми мнение - споделям становището на съда. Всъщност човека пита може ли да се зашити съдебно. Какво значение има личното ми мнение ? Важно е съдът какво мисли.

[kalahan2008]

Какво значение има личното ми мнение ? Важно е съдът какво мисли.

Това не е вярно. Относимостта на дадена съдебна практика към конкретния казус винаги е въпрос на субективна преценка при сравняване на фактическата и правната обстановка по конкретния казус и тази по цитираната съдебна практика.
Доколкото съдът не е обвързан от предходна съдебна практика, освен ако не е задължителна /тълкувателно решение или постановление/, а и доколкото има разминаване в съдебната практика по някои въпроси, винаги съществува вероятност съдът да постанови нещо различно.
Арбитражното производство е протекло преди изменението в закона, а производството пред ВКС ще започне след изменението. Дори и ВКС да съобрази предходната практика, касаеща въпроса за "висящността" на производството /вж. по-горе/, съм посочил съдебна практика на ВКС, която третира висящността само досежно производствата пред ВКС, които са започнали преди изменението в закона. Въобще не е сигурно, че ВКС ще възприеме разширителното тълкуване, което Вие считате за единствено възможното. Вие се концентрирате пред възможностите за оспорване, но не обръщате внимание на питащата, че съществуват и рискове.
Да не говорим, че изобщо не е сигурно коя дата ще установи за начална за тримесечния срок за иска пред ВКС - напълно е възможно по делото да се установи, че този срок е изтекъл и искът е недопустим.
Следователно винаги се касае за конкретна преценка по конкретния казус и даването на абсолютни рецепти според мен е некоректно.
Разбира се, Ваше право е да твърдите, че Вашата гледна точка е единствено вярната, но не виждам смисъл да се смесва ролята на защитник в съдебно производство и ролята на участник в интернет форум. Както вече казах, тук не сме в съдебната зала и целта не е да сваляме звезди на хората, а да им посочим истината. Поне такова е моето мнение, Вашата цел може да е друга.

[kdkrastev1234]

Е взеха да ми се вкарват в устата думи, които никога не ползвам.
Никога не давам "абсолютни рецепти". Защото такива няма. Ясно написах на човека "имаш добри шансове". То всъщност работата ми е да анализирам шансовете. А никой не може да е сигурен, какво ще измъдри съда.
И защо моята точка да е "единствено вярната" ? Може би защото посочих няколко очевидни неистини ? Или трябваше да се съглася с противоречащи на практиката тълкувания ?
Това със "свалянето на звездите" е лична лаладжийска нападка, която няма да коментирам.
А целият пост е внушения, скрити под красиво звучене. По биха отивали на политик.

[kalahan2008]

И защо моята точка да е "единствено вярната" ? Може би защото посочих няколко очевидни неистини ? Или трябваше да се съглася с противоречащи на практиката тълкувания?.

Всеки има право на лично мнение. Но да се твърди, че съм бил казал "очевидни неистини" и поне три пъти категорично да ми заявявате "Това не е вярно"..."И това не е вярно", е дразнещо , а и означава, че дори не допускате, че може да не сте прав. Категорично отричате верността на моите твърдения, заявявайки, че само Вашето е вярно. И то не защото имате лични свои разсъждения, а защото смятате, че моите противоречат /според Вас/ на съдебната практика. Хич не се старая да се изразявам като политик, а се опитвам да защитя своята позиция, доколкото от самото начало започнахте да се заяждате с мен, без да съм Ви дал никакъв повод, а само защото имам различно от Вашето мнение. А че се заяждате и от самото начало влагате някакво лично отношение към мен, доказва именно определението "очевидни" неистини. Това, че за Вас са очевидни, не значи, че наистина са такива. Но доказва Вашата предубеденост. А това ме дразни и считам за несправедливо, защото не считам, че съм провокирал подобно отношение. Аз имам свое мнение, Вие имате свое-ок. Това е нормално. И кой е прав, ще каже съдът. Но не Вие. На мен ми се струва малко вероятно ВКС да отмени арбитражно решение от преди 8 г., най-малкото заради правната сигурност. То по тази логика може и след 20 г. Най-малкото заради принципа на правната сигурност. Според Вас шансовете били добре. Ами добре, но това е изцяло субективно мнение.