КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015

[destiny2015]

Това ще е голям маитап.... Чудното е дали ще си признаят!!! Досега толкова малко въпроси май е нямало, поне по 10-12 са били? Всички въртяхме листите да търсим още въпроси май ?!

[bobson]

Още по-голям майтап ще е ако някой е отговорил на 12 въпроса, при зададени 6

[imperia_1]

Колеги, имате ли предположения кога ще излязат резултатите и виждам, че не се коментира казуса, но аз се зачудих на последния въпрос нотариуса за коя сделка следваше да проверява документите - за брачния договор ли, за делбата ли, за какво по точни или въпросът бе изцяло теоретичен ?

[yanev1643]

...за коя сделка следваше да проверява документите - за брачния договор ли, за делбата ли, за какво по точни или въпросът бе изцяло теоретичен ?

Е според теб за коя сделка трябваше да проверява...при положение, че въпросът беше зададен така: Какви документи трябва да изисква нотариусът/защото той освен документи друго в случая не може да изисква/ за да установи да ли са спазени особените изисквания на закона".

[destiny2015]

На изпита за младши съдии при около 900 кандидата за по- малко от 10 дни бяха готови с резултатите. Те също решаваха казус. Аз се чудя дали ще качат казуса с верните отговори!?

[nikra_sky]

Регламента за провеждане на изпита, който публикуваха гласи следното: Чл. 18. (1) Резултатите от писмения изпит се обявяват на видно място в сградата на Министерството на правосъдието и на интернет страницата на министерството.
(2) С обявяване на резултатите конкурсната комисия публикува изтегления вариант и решението на казусите.
Значи чакаме решението, но кога ли ще успеят да проверят всички работи?
Относно 6-тте въпроса аз също се замислих дали са копирали целия казус! Да се надяваме, че въпросите са били само 6!

[gladiola]

. Според мен е действително, защото текстът след подписа не го опорчава

Недействително е, защото след подписа не трябва да има нищо друго. Дори и да приемем, че след подписа не е завещателно разпореждане, завещанието пак е недействително, защото има има трайна практика на ВКС по въпроса, че вменяването на задължение за бъдеща издръжка и гледане на лицето, което ще получи завещаното противоречи на неговата дарствена същност и прави завещанието нищожно.

грешите действително е и за да не ви се обяснявам защо и как ви прикачам следното решение да си отговорите сами Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

С., 30.04. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 826/2012 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1491 от 27.12.2012 г. по касационна жалба на Ц. К. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 23.03.2012г. по гр. дело № 554/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 160/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което по иска на К. И. И. и К. К. И. е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2010г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт № 191, т. VІ, рег. № 4089, д. № 9/2010 г., зав. рег. № 10/2010 г. на нотариус с район на действие Ловешки районен съд, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц. К. Т. на основание чл. 42, б. „в” ЗН, поради противен на закона мотив и е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на Ц. К. Т., че К. И. И. и К. К. И. са съсобственици по наследство от К. К. И. починал на 07.09.2010 г. и прекратена съпружеска имуществена общност на подробно описани в диспозитива недвижими имоти при посочени дялове.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.
Саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт.
Съдържанието на завещанието определя лицата, в полза на които завещателят се разпорежда и предмета на разпореждането. З. разпореждане може да съдържа и допълнителни елементи, които обуславят действието му и същевременно позволяват изразената воля да бъде съобразена с конкретни обстоятелства. То може да бъде направено под условие, със срок, или с тежест. Включването на допълнителни елементи в съдържанието на завещанието зависи от волята на завещателя, затова липсата им не се отразява върху действителността на разпорежаднето. Без да са задължителни, модалитетите (условие, срок и тежест) могат да изменят съдържанието и да променят действието на завещателното разпореждане, могат да отразяват отделни страни на волята на завещателя и да разкрият намерението за облагодетелствуване, поради което модалитетът следва да бъде съобразен със закона, морала и да е възможен.
Мотивът на завещателно разпореждане е психологическата подбуда, конкретния вътрешен стимул, който е подтикнал страната да го извърши, затова за всеки отделен случай мотивът е различен. Мотивът е без значение за правото и не е релевантен факт за валидност, с изключение при договорите да дарение и завещателните разпореждания.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН предвижда нищожност на завещанието, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни. За да е нищожно, завещателното разпореждане следва да е направено единствено и само поради изразеният в завещанието мотив, т. е. мотивът следва да е решаващ за извършване на завещанието. Законът е придал правно значение на мотива, когато единствено поради него е направено завещателното разпореждане. В този случай мотивът става елемент от съдържанието на саморъчното завещание, формата на което ще е спазена, ако отговоря на изискването на чл. 25 ЗН - подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. В противен случай завещателното разпореждане е действително като подписано, без добавения мотив.
С обжалваното решение е прието, че завещателното разпореждане е нищожно като направено единствено с мотив за получаване на бъдещо гледане на завещателя, че за мотива дописан след подписа на завещателя не се изисква форма за действителност, каквато се изисква за завещателното разпореждане, но отнесен към завещанието го прави нищожно.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен.
Ответниците К. И. И. и К. К. К. оспорват касационната жалба по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Обжалваното решение е неправилно.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Нормата е повелителна и установява предписана от закона форма за извършване на завещателното разпореждане като условие за неговата валидност. Завещателно разпореждане извършено без да е спазена формата, при липса на някой от необходимите елементи за неговата действителност е нищожно. Когато законът придава правно значение на мотива, поради който единствено е направено разпореждането, той става елемент от текстовото съдържание на завещанието, под което следва подписа на завещателя.
В процесния случай мотивът, поради който се твърди, че е извършено завещателното разпореждане е дописан под подписа на завещателя и макар да е изпълнен ръкописно от завещателя не е част от съдържанието на завещанието, поради липса на форма и няма правно значение за валидността на завещанието. Изискванията на закона по отношение дата, съдържание и подпис относими към формалната действителност на завещанието са изпълнени, поради което иска за нищожност на завещателното разпореждане предявен на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е неоснователен.
Предвид изложеното обжалваното решение, с което на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е прогласена нищожността саморъчно завещание от 26.08.2010 г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г. като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което този иск се отхвърли.
С обжалваното решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК са уважени установителните искове за собственост против жалбоподателката, като е прието, че наследодателят на ищците К. К. И. е бил собственик на недвижим жилищен имот - апартамент на първи етаж, [населено място], [улица] с площ 126,83 кв. м и самостоятелен обект на същия адрес с предназначение за търговска дейност и площ 20.19 кв. м, придобити в режим на съпружеска имуществена общност с първата ищца и на основание реституция по ЗСПЗЗ и З. и делба е бил собственик на подробно описани поземлени имоти, собствеността върху които с оглед прогласената нищожност на саморъчното завещание на наследодателя по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е преминала в патримониума на двамата ищци по наследство.
Съдът е уважил установителните искове за собственост като е съобразил изхода на спора за валидността на саморъчното завещателно разпореждане направено в полза на ответницата от наследодателя на ищците, по силата на което ответницата се явява универсален правоприемник на завещателя т. е., за да се разреши спора за собствеността, съдът е разгледал спора за валидността на саморъчното завещание, който се явява преюдициален, обуславящ спрямо спорното право за собственост.
Предвид неоснователността на обуславящия иск за нищожност на саморъчното завещание на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН, решението ще следва да се отмени в частта, с която са уважени обусловените установителни искове за собственост.
Делото ще следва да се върне на въззивния съд, за произнасяне по останалите кумулативно обективно съединени инцидентни искове за унищожаемост на завещателното разпореждане по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН и за възстановяване на запазената част на ищците, ако завещанието е валидно, след което да се произнесе по обусловения иск за собственост в зависимост от изхода на спора по обуславящите го искове.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 84 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 554/2011 Г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 160/2011 г. на Ловешки окръжен съд за уважаване на исковете по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН и по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. И. И. и К. К. И. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2010г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт № 191, т. VІ, рег. № 4089, д. № 9/2010 г., зав. рег. № 10/2010 г. на нотариус с район на действие Ловешки районен съд, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц. К. Т. на основание чл. 42, б. „в” ЗН.
ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за разглеждане исковете на К. И. И. и К. К. И. по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН и за възстановяване на запазената им част и на обусловения иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК против Ц. К. Т.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

[gladiola]

а за мистерията около малкото въпроси ми струва, че въпроси е имало още, но машинописката не е могла да ги събере на една страница и са се отказали да разтягат казуса на втора

[yanev1643]

грешите действително е и за да не ви се обяснявам защо и как ви прикачам следното решение да си отговорите сами Р Е Ш Е Н И Е

Ами може и да е така, ама преди да излязат резултатите тази самоувереност ме дразни, така, че ви пожелавам успех

[miladanova]

Колеги, това решение не е ли по нашия казус?
Решение № 599 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 766/2009 г., I г. о., ГК, докладчик Маргарита Соколова

Установената със съгласието на собствениците и упражнявана в продължение на установения от чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок фактическа власт може да доведе до придобиване на имота на въведеното от ответниците оригинерно придобивно основание, ако не е налице пречка, свързана с определянето на вещта като самостоятелно жилище. Ползуването на съсобствения имот от един от съсобствениците не е достатъчно за придобиването му по давност при положение, че не отговаря на нормативните изисквания за жилище и не може да се обособи в самостоятелно такова. Възможно е придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот. За да се уважи възражение от такъв характер, целящо да се приложи институтът на правната конверсия, е необходимо да се установят всички елементи на владението.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 788/09 от 28.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на Пернишкия окръжен съд по жалбата на П. Б. Е., С. Е. С. и Б. Е. С.
Ответницата по касация Б. С. Г. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 319 от 9.11.2007 г. по гр. д. № 46/07 г. на Радомирския районен съд, с което е допусната делба на УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, между съделители и при квоти: Б. Ст. Г. - 15/18 ид. ч., и П. Б. Е., С. и Б. Е. С. - по 1/18 ид. ч. Предявеният от касаторите инцидентен установителен иск за собственост по давност е отхвърлен.
Съделителите и частите им в съсобствеността, каквато съдът приел, че е налице по отношение на целия допуснат до делба имот, са определени въз основа на данните по делото за придобиването му от С. и Ф. Чифлички като съпрузи по заварен брак по смисъла на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968 г. (отм.), които извършили строителството след закупуването на имота с н. а. № 226/67 г. от С. Чифлички, и прекратяване на общността със смъртта на съпруга на 24.08.1999 г. Взети са предвид и разпореждането от преживялата съпруга, която с н. а. № 57/05 г. дарила на дъщеря си - съделителката Б, собствените си 12/18 ид. ч., както и обстоятелството, че ответниците по иска, сега касатори, са наследници по закон - съпруга и деца, на Е. Ст. Е. - син на първоначалните собственици, починал на 7.03.2002 г.
Заявеното с инцидентен установителен иск от ответниците правопрекратяващо възражение за придобиване на втория етаж от жилищната сграда, на гаража и на 1/2 ид. ч. от дворното място, съдът приел за недоказано, тъй като не е установено Е. и П. Е., които живеели на втория етаж, от държатели да са се превърнали във владелци, като промяната в субективното им отношение да е била обективирана по начин, че да достигне до знанието на собственика. Но като решаващо съображение за отхвърляне на претенцията за придобиване на етажа въззивният съд изтъкнал, че се касае за еднофамилна жилищна сграда на два етажа, всеки от които не представлява обособен обект на собственост, тъй като не са изпълнени изискванията както на чл. 38 и сл. от СПНИНМ, когато са се развили отношенията между страните, така и на чл. 110 и сл. от Наредба № 7/03 г., за наличие на помещения за санитарно-хигиенно обслужване.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно - идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.
Видно от н. а. № 226/1967 г. С. Чифликчийски /Чифлички/, който закупил празно дворно място, декларирал, че имотът ще бъде застроен с жилище в срок от две години за негови и на семейството му нужди, като се възползувал от разпоредбата на чл. 3 от УПКИЖС. Данните по делото сочат, че от построяването на жилищната сграда собствениците С. и Ф. Чифлички и дъщеря им - ищцата Б, заживели на първия етаж /впоследствие ищцата се преместила в гр. С., а синът им Е. Е., заедно със семейството си - на втория етаж. Така родителите осъществили изразеното още при строителство намерение да осигурят по един етаж за всяко от децата си /вж. показанията на св. Ф. Чифличка и св. Т. Р. - сестра на С. Чифлички/. След установяване на фактическата власт по посочения начин-със съгласието на собствениците, упражняваното владение върху втория етаж било явно, спокойно, необезпокоявано, без спорове и конфликти както с тях, така и с ищцата, която не го и посещавала. За заплащане на разходите за вода и електрическа енергия били открити самостоятелни партиди на името на С. Чифлички и на Е. Е. за съответния етаж. Със заключение на вещо лице е установено, че първият жилищен етаж се състои от две стаи, кухня и коридор, а вторият - от две стаи, кухня, килер и коридор. Няма изградени сервизни помещения, но след частично преустройство и изграждане на такива, могат да се обособят две самостоятелни жилища.
Установената със съгласието на собствениците и упражнявана в продължение на установения от чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок фактическа власт може да доведе до придобиване на имота на въведеното от ответниците оригинерно придобивно основание, ако не е налице пречка, свързана с определянето на вещта като самостоятелно жилище. По делото е установено, че жилищната сграда е изградена през 1969 г. Не е от категорията на сградите, построени преди 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на всички елементи на едно жилище така, както е разяснено в ТР № 96/1971 г. по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми. Следователно, за да може да се придаде правна релевантност на фактическото ползуване на втория етаж, е необходимо обособеното да притежава елементите на жилище така, както това изискват чл. 35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.). То следва да има жилищна, обслужваща и складова площ, а по делото е установено, че липсват обслужващо помещение - баня, и складово помещение. Ползуването на съсобствения имот от един от съсобствениците не е достатъчно за придобиването му по давност при положение, че не отговаря на нормативните изисквания за жилище и не може да се обособи в самостоятелно такова. На следващо място дори да се приеме, че по силата на взаимното отстъпване на владението може да се придобие собствеността върху съответния етаж, каквото е било намерението на собствениците С. и Ф. Чифлички, то липсва позоваване на посочения придобивен способ от страна на ищцата, а и първият етаж също не е самостоятелно жилище, с оглед данните в експертизата, че цялата жилищна сграда е еднофамилна. Доколкото вещото лице е дало становище за възможността чрез преустройство да се изградят сервизни помещения на двата етажа, обособяването им в самостоятелни обекти следва да се реши във фазата по извършване на делбата при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен в съответствие с данните по делото и закона.
Следващият въпрос е за възможността да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част. Съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд приема за възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот - р. № 672 от 3.04.1976 г. по гр. д. № 329/76 г. и р. № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г., двете на ВС, I-во г. о.; опр. № 627 от 8.07.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г. на ВКС, I-во г. о. За да се уважи възражение от такъв характер, целящо да се приложи институтът на правната конверсия, е необходимо да се установят всички елементи на владението - факти, доказани по настоящото дело. Касаторите твърдят, че Е. и П. Е. са завладели от построяването им половината от сградата, целия гараж, както и половината от мястото, и придобили същите обекти в режим на съпружеска имуществена общност. Намерението на първоначалните собственици Ф. и С. Чифлички да разделят имота между двете си деца, е било възприето именно по този начин, затова и осъществяваното от семейството на сина владение е в обем, равен на обема права, който ще получи дъщерята. Същевременно оригинерното придобиване на собствеността на въведеното от касаторите основание настъпва автоматично - с изтичане на срока на придобивната давност, според приетото в решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3057/2008 г. на ВКС, III-то г. о., с характер на задължителна съдебна практика /т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ като постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ето защо, с оглед даденото разрешение на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че извършеното през 2005 г. разпоредително действие от Ф. Чифличка в полза на ищцата не е произвело вещно-прехвърлителен ефект, макар сделката като такава да е валидна - правото на собственост е било изгубено от дарителката, тъй като Е. и П. Е. са придобили чрез давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност, 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, от дворното място и от построения в него гараж, съответстващи на реално владените от тях части от имота /чл. 99 ЗС, чл. 79, ал. 1 ЗС/. Последващото, след придобиване на правото на собственост, деклариране не се отразява на вече придобитите права, поради което неотносими за спора са представените данъчни декларации.
Обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснатите нарушения на материалния закон и необоснованост. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то, както и потвърденият първоинстанционен съдебен акт, следва да се отменят в частта относно инцидентния установителен иск с посочен предмет и квотите на съделителите и делото да се реши по същество, като делбата бъде допусната при квоти 1/2 или 6/12 ид. ч. ид. ч. за ищцата, 4/12 ид. ч. за П. Е. и по 1/12 ид. ч. за С. и Б. С. .
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 319 от 9.11.2007 г. по гр. д. № 46/07 г. на Радомирския районен съд в частите относно инцидентния установителен иск и квотите на съделителите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. Г., че П. Б. Е. е собственица на 4/12 ид. ч., а С. Е. С. и Б. Е. С. са собственици на по 1/12 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р.
Делбата на УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, да се извърши ПРИ КВОТИ 6/12 ид. ч. за Б. С. Г., 4/12 ид. ч. за П. Б. Е. и по 1/12 ид. ч. за С. Е. С. и Б. Е. С.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
Данни за делото и връзка с други актове:
• Допълнителна информация за Дело № 766/2009 г. по описа на I г. о. на ВКС - виж тук
• Образувано във връзка с Дело № 98/2008 г. на Окръжен съд - Перник
• Връзка с други актове по делото:
o Определение № 788 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 766/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова
o Определение № 788 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 766/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова

[miladanova]

открих нашия казус! и е на съдия Бонка Дечева
Решение № 532 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
чл. 114 ГПК

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 28/11 от 19.01.2011 г. по касационна жалба на А. М. А. и Х. К. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 46/14.01.2010 г. постановено по гр. д. № 2496/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1769/29.06.2009 г. по гр. д. № 4718/09 г. на Пловдивски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. С., С. Р. Ш. и А. А. Х., че ищците са собственици на основание давностно владение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв. м. и 1/2 ид. ч. от дворното место с площ 360 кв. м., съставляващо УПИ I-559 от кв. 42 по плана на [населено място]. обл. Пловдивска и за отмяна на н. а. № 151/20.10.2006 г. на нотариус Д. С. в частта, с която е бил продаден първия етаж, 1/2 ид. ч. от второстепенните постройки и от дворното место.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е приел възможността чрез владение на реална част, не съставляваща самостоятелно жилище, ищците да придобият идеална част от къщата, и защото не е уважил иска за идеална част от пристройката и от дворното место. Излага се твърдение, че за придобиване по давност не е необходимо обекта да отговаря на изискванията за жилище.

Ответниците по касация Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. С., С. Р. Ш. и А. А. Х. оспорват жалбата и молят решението, като съобразено със закона и доказателствата по делото, да се остави в сила.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

По предявеният установителен иск за собственост е установено следното: С н. а. № 48, т. 7/26.07.1978 г. А. Ш. Х. е купил по време на брака с Х. М. Х. двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв. м. и 1/2 ид. ч. от дворното место с площ 360 кв. м., съставляващо УПИ I-559 от кв. 42 по плана на [населено място]. обл. Пловдивска. Предният ден - 26.07.1978 г. е получил сумата 6200 лв. от ищеца, за да му прехвърли 1/2 ид. ч. от недвижим имот в [населено място]. Сумата взел преди заплащане цената на имота, и ако не прехвърли собствеността се задължил да върне сумата. За тези уговорки е съставена разписка от 26.07.1978 г., подписана от първоначалния ответник А. Х., починал в хода на процеса и заместен от преживялата го съпруга и останалите ответници. В обясненията си по чл. 114 от ГПК Х. признава, че следващата година след покупката, ищците се пренесли от балкана и заживели в първия етаж от къщата, където са и към настоящия момент. През годините двете семейства, които имат и роднинска връзка, /ищеца е брат на ответницата Х./ заедно измазали къщата от вън. Отношенията се влошили, когато през 2006 г., когато А. Х. прехвърлил цялата къща на сина си М.

При тази фактическа обстановка, РС уважил иска, като приел, че са доказани и двата елемента на владението, които след отмяната на глава II от ЗСГ - 1990 г. до предявяване на иска са се реализирали и са довели до придобиване на първия етаж по давност. Въззивната инстанция е приела, че са реализирани елементите на владението, но е отменила това решение, защото се установило, че първия етаж не съставлява самостоятелно жилище, тъй като няма санитарен възел в него и не отговаря на изискването за височина. Въпреки, че е приел, че владението на реална част може да доведе до придобиване на съответната идеална част е отхвърлил иска, тъй като иска не е предявен за идеална част, а и не е установено съотношението между владяната част и целия имот..

Правният въпрос, по който е допусната касация е може ли чрез владение на реална част от сграда, не съставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея. С Р № 599/26.07.2010 г. по гр. д. № 766/2009 г. на ВКС I гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика се утвърждава разбирането, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот щом обекта на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. И в този случай следва да се докажат елементите на владение - упражняването на фактическа власт върху съответна реална част, намерението за придобиване в собственост на тази част и невъзможността тя да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот.

По касационната жалба.

Ищците са предявили иска за първия жилищен етаж, 1/2 ид. ч. от пристройката и от дворното место. делото е установено че със съгласието на собствениците ответниците са били допуснати и са упражнявали владение в продължение на изискуемият се по закон десет годишен срок дори след отмяната на ЗСГ. СТЕ е установила, че първия етажа не отговаря на изискванията за жилище от 1977 г. насам. По делото обаче не е установено кога е строена сградата. и дали не е от категорията на сградите, построени до 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на всички елементи на едно жилище така, както е разяснено в ТР № 96/1971 г. по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми. Щом построените сгради при действието на старите строителни правила и норми в сила до 17.05.1963 г. съгласно предвиденото в § 155 и § 290 и сл. от ППЗПИНМ могат да запазят съществуването си и да бъдат ползвани и вътрешно преустроявани дори да не отговарят на новите строителните правила и норми в сила от 17.05.1963 г., тези сгради и части от тях могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост докато съществуват.

Въззивният съд не е установил кога е строена сградата и не е изследвал приложението на цитираните правни норми и задължителна съдебна практика, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По отношение на пристройката от 36 кв. м. е установено съвместно ползване и се претендира 1/2 ид. ч., но съдът е отхвърли иска и за нея. В тази част решението е необосновано и неправилно. По отношение на дворното место не е установено как е ползвано от допускане на ищците в имота до 2006 г.

По изложените съображения, решението на въззивния съд, като неправилно, следва да бъде отменено изцяло, а поради необходимостта от събиране на нови доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 46/14.01.2010 г. постановено по гр. д. № 2496/2009 г. на Пловдивски окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

[nescafe]

Еми, то това решение сякаш не е разбираемо, ако въобще може да се каже, че е решение, а по-скоро съдът го връща и т.н. Така, че какъв е отг. , не става ясно.

[bobson]

Решението отговаря на въпроса, че може да се придобие по давност идеална част от имот, дори и владяната реална част да не е отговаряла на изискванията за самостоятлен обект, т.е. отговорът на първия въпрос би следвало да е, че е изтекла придобивна давност и остава въпроса - кога е изтекла давността.
Тъй като Стоил Колев (лицето от казуса) е владял от 1978 до 2009г.(по данни от казуса), но до 1990 ЗСГ забранява придобиването по давност. Не съм сигурен дали давността се счита за изтекла в деня на отмяната на ЗСГ или след отмяната започва да тече нов срок, но по скоро съм на мнение, че давността е изтекла веднага след отмяната на глава II от ЗСГ.

[destiny2015]

Счита се, че по време на действие на ЗСГ изтеклата давност не се зачита, т.е. от отмяната започва да тече нова давност. Придобил е собствеността през 2000 год. Сега въпросът е колко колеги са се сетили за това?!

[aslawyer]

Здравейте, и аз открих Решение № 532 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, което съвпада с казуса ни, и съм съгласна с мнението за изтекла давност през 2000 г,. която всъщност е започнала да тече от 1990 г, след отпадането на забраната по гл. втора от ЗСГ.

[gomor]

не знам дали съм прав или по-скоро ми се иска да съм, но използването на фразата "дори след отмяната на ЗСГ" ме навежда на мисълта, че думата "дори" не е използвана самоцелно. тя предполага формирано вътрешно убеждение у съда, че изтичането на давността преди отмяна на ЗСГ е безспорно, но дори да се приеме, че не е, то същата е изтекла и след това. Разсъждавайки върху това стигам до следния извод: действително ЗСГ е ограничило придобиването на имоти в периода 73-90 по давност и в тази връзка позоваването на придобивна давност в този период би било недопустимо. В тази връзка опитът на претендиращия да се сдобие със собственост по давност несобственик чрез съставяне на констативен акт в този период би следвало да завърши с отказ на държавния нотариус при действаща към момента на отправяне на искането законова забрана. От друга страна в казуса няма данни да е искана обстоятелствена проверка в този период. констативният акт е от 93г. Забележете, че тази обстоятелствена проверка е факт. нотариусът е удостоверил наличието на 10г. придобивна давност и е констатирал това обстоятелство. от една страна дали са правилни или не тези контатации е въпрос на доказване, от друга пък самият акт има единствено констатиращ ефект, а не конститутивно действие. До тук с безумните разсъждения на тема какво е искал да каже лирическия аз , но в този ред на мисли стигам до следното "умозаключение" ако в периода 73-90г. е имало ограничение за придобиване по давност, то какво действие има отмяната му. Действително отмяната на закона не предполага обратно действие, но от друга страна давността е свързана с изтичането на един период от време, който е физически обозначаем и няма как със законов акт същия да бъде физически елиминиран. тези 10 г. са си изтекли и няма закон, който да ограничи това. въпросът не е в това дали 10 г. са изтекли, а дали това води до наличие на предпоставка за прилагане на института на придобивната давност. Както по-горе споменах, ако позоваването на придобивна давност е извършено в периода на действие на ограничението, то безспорно същото би било неоснователно, но позоваването на физическото изтичане на 10г. през 93г., когато ограничението е било отменено е напълно възможно и то не от отпадане на ограничението, а от момента когато всички елементи на владението са били факт, т.е. от деня, в който е налице фактическата власт и намерението за своене. съгласно условието в казуса това е 78г. В тази връзка и при положение, че нотариусът е длъжен да се съобрази с актуалната обстановка и действащите към момента на отправяне на искането до него 93г. норми, то на практика не е било налице възможност за нотариуса да постанови отказ за съставяне на констативен акт към 93г., тъй като ограничението вече е било отпаднало. при констатиране на придобивната давност и предвид отпадане на ограничението, както и при положение, че владението е било факт към 78г. и физически периодът от време от 10г. е изтекъл към 88г., то нотариусът на практика следва да констатира придобивната давност от 78-88г. Такива едни мисли ми се въртят в главата ... не знам дали са плод на юридическа мисъл или плод на желанието ми да не ми насвяткат двойката, но ми се ще да съм прав.

[destiny2015]

Според мен важно е за проверяващите да видят, че кандидата знае за забраната по ЗСГ, дори и да не е сметнал правилно момента на изтичане на давността (т.е. ЗСГ спира или прекъсва давността)

[niki_emi]

Здравейте. И аз реших да се включа във форума. Програмния продукт, който ползвам няма старите редакции на разпоредби от ЗСГ. Мисля, че законът се прилага само за имоти над определена квадратура. Освен това, ако погледнете отменения ЗАКОН ЗА РЕДА НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ НЯКОИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
ще се убедите, че действа и по място, т.е. за определени населени места. Да не би и в ЗСТ да е имало подобни разпоредби? Както казах не мога да го проверя в програмния продект който ползвам. В казуса пишеше ли в кое населено място е имота?

[kmonev]

Аз това със ЗСГ съм го изтървал при решаването на казуса. А града го пишеше - Перник ако не се лъжа.

[niki_emi]

ето и извадка от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 15.03.1978 Г. ПО ГР. Д. № 6/1977 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
6. Законът за собствеността на гражданите не допуска придобиването по давност на недвижими имоти и вещни права по чл. 15 в случаите, предвидени в чл. 29, ал. 1, т. 1 - 4 включително. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ не се допуска придобиването по давност на недвижими имоти и вещни права по чл. 15, за които се е прилагал Законът за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, ако давността не е изтекла до влизането в сила на Закона за собствеността на гражданите. Същият текст на закона разпорежда, че след влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите 30.03.1973 г., давност за недвижими имоти и вещни права по чл. 15, за които се е прилагал отменения Закон за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, не тече. Такива имоти, за които давността по чл. 79 ЗС до влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите не е изтекла, не могат след това да бъдат придобити по давност. Законът за собствеността на гражданите не урежда случаите, при които до влизането му в сила е изтекла придобивната давност за такива имоти. При липса на такава уредба следва да се приеме че щом е изтекла придобивната давност по чл. 79 ЗС, са настъпили и последиците, свързани с нея. Обратното разрешение, което не намира опора в закона, означава да се отрекат придобитите вече права.
ПОСТАНОВИ:

6. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ не могат да се придобиват по давност недвижими имоти и вещни права върху такива имоти, които са били под режима на ЗРПВПННИ и за които давността не е изтекла от влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите.

Ако някой прати редакции на член 29 и члет 15 от ЗСГ предварително благодаря