Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

[rastashki]

Според мен отговора на 3ти въпрос е в чл.447 т.3 от НПК: Изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация може да бъде прекъснато: т.3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му

[vaniaoz]

Здравейте,

Ето какви ги надробих аз.

1.ЧЛ.23 от НК-Второто престъпление е извършено , когато е водено наказателното производство по първото престъпление-няма влязла в сила присъд.Следва да се определи отделни присъди и да се наложи най-тежката , въпреки ,че са с отделни присъди /чл.25 от НК/.По първата присъда -1г , по втората - 2 г.Следователно трябва да изтърпи наказание 2 г.л.с.По първата присъда е бил с МН-задържане под стража 3 м. и е лежал в затвора 12 м. , по втората присъда е МН-задържане под стража 4 м. и до изпращане искането до прокурора е лежал 6 месеца.Тук сумирам 3м + 12 м +4м + 6 м= 2 г. и 1 м.Съгласно чл.59 от НК МН-задържане под стража следва да се приспадне от наказанието л.с.Тук отбелязвам, че на затворника още при първата присъда са нарушени конституционните му права излежал е 1г. и 3 м, и има право да осъди държавата за вреди причинени на граждани.Към момента на отговаряне на прокурора с постановление Иванов вече е изтърпял наказанието си и следва да бъде освободен.Незаконосъобразно е постановлението на прокурора , защото на осн.417 от НПК е трябвало да приложи 59 от НК. Чл.46, т.4 от НК.

2.ЧЛ.46 , ал. 3 от НПК.

3.чл.415 от НПК-Не трябвало е да отложи изпълнението на наказанието.

4.Чл.415 от НПК - ОП е отложил наказанието.

[renydymytrova]

А не мислите ли, че е налице съвкупност - второто престъпление е извършено преди да е влязла в сила първата присъда, а втората присъда е влязла в сила след като наказанието по първата вече е изтърпяно. Т.е. трябва да се приложи чл.25 ал.1 и 2. Освен това чл. 415 нпк се отнася за отлагане на изпълнението на присъдата, преди да е започнало изпълнението и. В случая е необходимо да се приложи чл.477 НПК, който е особено производство и се прилага, когато е необходими да се прекъсне изпълнението на наказание, чието изпълнение вече е започнало.
По първи въпрос - трябвало е да стартира произвосдтво по чл. 306 НПК чл.1 т.1 - групиране на наказанията,като заедно с това съдът /ако не го направи, може и после прокурора/ приложи чл. 59 за приспадане на времето от задържането само на 4м. от второто задържане, а 3-те от първото няма как да се приспаднат,присъдата е изтърпяна,, а да се приспада това време от друга присъда е невъзможно в случая /виж чл. 59 ал.3/ Иванов може да си търси правата относно това по ЗОДОВ.
По втория - окръжния прокурор е уважил жалбата, като е отменил или изменил постановлението на районния, като му е разпоредил да започне производство по 306 НПК или сам е извършил необходимото.
По третия - трябвало е да сезира окръжния прокурор да отпочне особеното производство.
По четвъртия - окръжния е приложил чл. 477 и 478 / по предложение на началника на затвора/, а постановлението на районния е отменил.
В най-общи линии това е моето решение, като има подробности относно как точно следва да се кумулират наказанията, ако не се приложи чл.24, Иванов следва да бъде освободен, след като определението по чл. 306 НПК влезне в сила или ако е приложен - да изтърпи само това, което е добавено по чл.24, подробности относно правомощията на районния и окръжния прокурори, както и малко думички за института на множество престъпления.

[imperia_1]

Искам да попитам по чл.415 как ще отложи наказанието като той е изтърпял 6 месеца и все още търпи, не трябва ли да приложи чл. 447 нпк- прекъсване изпълнение на наказанието? Ако се иска това разбира се от началника

[velikova_]

Рени, горе-долу и аз така съм написала нещата. Имаме някои леки разминавания, но в общи линии това беше моя отговор. Не съм се впускала в подробни разсъждения, но при такъв казус - толкова!Аз отново се оказах без закон - ЗИН

[renydymytrova]

Да, наистина! Такъв казус не се очакваше. Бях доста стресирана като го чух, особено след резултата ми от предишния изпит- голямо разочарование. Обикновено такива казуси - по-скоро процесуални, се дават при конкурсите за по-горестоящите прокурорски места. Дано съм се справила успешно, което искрено пожелавам и на теб, Наде, определено заслужаваш класиране, ти си много подготвен юрист.
А ЗИН и аз го нямах, справих се и без него, мисля. В същност не ми се отрази кой-знае колко липсата му, какво толкова от него в случая, НК, НПК и ЗСВ са достатъчни, май

[benighted]

Даа, за прилагането на 415 не бях сигурна, защото изпълнението е започнало, но тъй като, признавам си, не бях отваряла изобщо за наказанията, реших че е приложим. Е, ако бях прочела 447 щях да посоча него със сигурност. Издъних се.
Колкото до кумулирането и съвкупността - отбелязах го с няколко изречения, но без да се задълбочавам, защото въпросът е от компетенциите на съда, а въпросът беше какво би трябвало да направи прокурора. Сега като седнах да чета се оказа, че по предложение на прокурора може да бъде инициирано производство по 306. Значи съм омазала всичко тотално. Ами така е като четох само правото и не си припомних нищо от процеса

[velikova_]

Koлеги кандидат младши прОкОрОри никакъв късмет таС годинана тоС иСпит.Само процес , егати прецедента.

Считам че .... съм се осрал тотално

Вий како считатИ

СчитамИ, че ще почетем поне още една година

[bruck]

Здравейте колеги,

Казусът бе меко казано *стряскащ*. За първи път се явявам и добре стартирам. Общо - взето, понаписах. Вярно или не, ще покаже. Не се обнадеждавайте предварително, защото казусът бе еднакъв за всички, а принципно оценяването е и спрямо представянето на останалите кандидати. Аз силно се съмнявам някой да е решил казуса перфектно. Изчакайте резултате и тогава за догодина говорете. Силно се надявам същите да излязат преди Великден, но още по - силно се съмнявам.

[blaje_bg]

може ли за извършено престъпление по чл.290 деецът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК аз ли пропускам нещо или комисията е допуснала грешка?
една от предпоставките по чл.78а е за престъплението да се предвижда ЛОС до 3 години когато е умишлено, а по чл.290 е до 5 години

[vaniaoz]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ



№ 17



гр. Пловдив, 28.01.2013 г.,



В ИМЕТО НА НАРОДА



Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в открито съдебно заседание в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИАН РУСЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ИВАН РАНЧЕВ



при участието на съдебния секретар Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Николай Божилов от Апелативна прокуратура - Пловдив като разгледа докладваното от съдията - докладчик Иван Ранчев ВЧНД №526 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава 21 от НПК.

Делото е образувано по подадена въззивна частна жалба от осъдения Д. Ю. С-. срещу Определение №275 от 04.12.2012г. по чнд №691/2012г. на Окръжен съд Х.

С определението, на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на осъдения Д. Ю. С-. измежду наложените му по нохд №600/2012г. на ОС Х. и нохд №324/2012г. на РС – Кърджали общо най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „С“ режим в затвор, както и „Г“ в размер на 1000 лв.

На основание чл.24 от НК е увеличил така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с 10 месеца.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал, времето през което осъденото лице С-. е бил задържан под стража, считано от 25.09.2011г. до 10.11.2011г., от 27.04.2012г. до 14.08.2012 г.

С-. е останал недоволен от определението, намирайки го за необосновано и несправедливо, като моли за изменението му. Възраженията му са свързани с това, че съдът необосновано е присъединил към наложеното най-тежко наказание и другото по вид такова – „Г“. Счита, че не се налице и предпоставките на чл.24 от НК за увеличаването на определеното общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“. С депозирана жалба преди съдебното заседание, излага допълнителни съображения в тази насока. Добавя и едно особено искане, което не е било предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд – да се прецени на основание чл.59, ал.3 от НК, дали не са налице условията за приспадане на времето, през което е бил задържан под стража по постановените срещу него две оправдателни присъди на Кърджалийския районен съд от 1998г., тъй като по отношение на деянията в тях би могла да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. В тази връзка моли съда да измени обжалваното определение като неправилно в най-благоприятния за него вариант с отмяната на приложението на чл.24 от НК и неприсъединяване на различното по вид наказание „Г“, както и допълнително приспадане на задържането му по горепосочените оправдателни присъди.

В съдебно заседание представителят на АП-Пловдив заявява, че намира подадената жалба за неоснователна и за обосновано приложението на чл.24 от НК с оглед на многобройните осъждания на С-. за тежки престъпления от общ характер при условията на рецидив. Според него е недопустимо направеното искане за зачитане на задържането му по постановени преди повече от 15 години две оправдателни присъди на РС-Кърджали, съобразно чл.59, ал.3 от НК, тъй като в това производство няма условия за прилагането на чл.23 от НК и спрямо тях. В тази връзка предлага да бъде потвърдено атакуваното определение, а жалбите оставени без уважение.

Осъденият С-. и служебния му защитник - адв. Л. от АК-Пловдив заявяват, че поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения, като молят за отмяната на чл.24 от НК. Искат и да се обърне внимание на приспадането на задържането на осъденото лице по другите две дела, за които същият е бил оправдан.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилите въззивни жалби и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок и от лица с нужната процесуална легитимация, но разгледани по същество са неоснователни.

С Определение №275 от 04.12.2012г. по чнд №691/2012г., Хасковският окръжен съд по направено искане от ОП- Х. е преценил, че видно от приложените по делото бюлетини за съдимост, Д. Ю. С-. е бил осъждан многократно, като от значение за определянето на общо, най-тежко наказание са съответно:

- Определение от 05.10.2012г., постановено по нохд №600/2012г. по описа на ХОС за одобрено споразумение, по което за извършени три деяния на 26.04.2012г. С-. се е признал за виновен за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е било определено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“; за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е било определено наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода“ и „Г“ в размер на 1000 лв.; за престъпление по чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е било определено наказание 1 година „Лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим в затвор и „Г“ в размер на 1000 лв. Приспаднато е предварителното му задържане под стража от 27.04.2012г. до 21.08.2012г. включително. Определението е влязло в законна сила на 05.10.2012г.

- Присъда №102/31.05.2012г. по нохд №324/2012г. на Районен съд-Кърджали, с която С-. е бил признат за виновен в извършването на 25.09.2011г. на две престъпления, съответно по чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, по което на основание чл.58а, ал.1 от НК му е било определено наказание от 20 месеца „Лишаване от свобода“ и по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание от 20 месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено общо най-тежко наказание от 20 месеца „Лишаване от свобода“. Приспаднато е времето, през което С-. е бил задържан, считано от 03.10.2011г. до 11.10.2011г., когато мярката му е била изменена в по-лека. Присъдата е влязла в законна сила на 28.07.2012г.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки за извършване на групиране на така наложените на осъдения С-. наказания по горецитираните присъди, като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определил за изтърпяване едно общо, най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода” и наказание „Г“ от 1000 лв.

Съдът е преценил, че са налице условията за увеличаване на така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, съобразявайки се с високата степен на обществена опасност на деянията, които са били извършени сравнително скоро след излизането на С-. от затвора по предишни присъди. Преценил е, че заболяванията на осъдения, не са пречка за постановяването на подобно увеличаване, тъй като в условията на местата за лишаване от свобода са обезпечени достатъчно условия за лечението му. Семейното положение на С-. също не дава достатъчно основание, за да се приеме, че той при едно по-скорошно излизане от затвора би подпомогнал близките си. Това е видно от заключението на проведеното психологично изследване на осъденото лице от 26.04.2011г., от което е видно, че той в домашни условия не се занимава с нищо, т.е. не полага никакви усилия в тази насока.

Поради тези причини, на основание чл.24 от НК е увеличил общото най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода с още 10 месеца лишаване от свобода. Така е постановил осъденото лице да изтърпи общо наказание за срок от 2 години и 10 месеца „Лишаване от свобода”, в З. , при първоначален „С.” режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан под стража и е изтърпял наказание „Лишаване от свобода”, наложено с присъдите по тези дела.

Тези изводи на окръжния съд се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав по следните съображения:

От приложените по делото бюлетини за съдимост и представените заверени преписи от постановените съдебни актове е видно, че са налице условията за групиране на наложените на осъдения Д. Ю. С-. наказания с Определение от 05.10.2012г., постановено по нохд №600/2012г. по описа на ХОС за одобрено споразумение и с Присъда №102/31.05.2012г. по нохд №324/2012г. на Районен съд-Кърджали.

Безспорно е установено, че престъпленията по горецитираните съдебни актове са били извършени, преди за тях да е имало влязла в сила присъда, т.е. между тях е налице реална съвкупност. Това изисква на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, наложените по тях наказания да бъдат групирани, като правилно на осъдения С-. е било определено едно общо, най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода”, към което е присъединено и наказанието „Г“ в размер на 1000 лв.

Окръжният съд, напълно обосновано, с оглед на извършените многобройни, умишлени престъпления /инкриминираните в двата съдебни акта деяния са общо пет на брой/ и проявената при извършването им висока степен на обществена опасност на дееца, на основание чл.24 от НК е увеличил размера на определеното му общо и най-тежко наказание с още 10 месеца „Лишаване от свобода”, като е постановил да изтърпи общо наказание от 2 години и 10 месеца „Лишаване от свобода”.

В този ред на мисли, не откриваме основание да не се съобразим с мотивите в обжалвания съдебен акт при постановеното увеличаване на определеното общо и най-тежко наказание на С-., така както се твърди във въззивната жалба. Това е така, тъй като наложеното общо, най-тежко наказание по горецитираните присъди, очевидно не би могло до изиграе в пълна степен превантивно и поправително въздействие върху личността на С-. в изпълнение на целите по чл.36, ал.1 от НК и напълно справедливо е увеличено в рамките на допустимия законов размер. Поради тези съображения, не могат да бъдат споделени доводите на осъденото лице и неговият служебен защитник с искане за отмяната на чл.24 от НК.

Определеното общо, най-тежко наказание от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, следва на основание чл. 60, ал.1, вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, С-. да изтърпи при първоначален „С.” режим в З.

На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК, законосъобразно от него е приспаднато, изтърпяното наказание лишаване от свобода по горецитираните два съдебни акта.

Намираме за процесуално недопустимо, в рамките на настоящото производство по чл.306 от НПК с предмет – съдебни актове, постановени и влезли в законна сила през 2012г. за деяния от 2011г. и 2012г., за разглеждане на отправеното ново искане пред въззивната инстанция за приложението на чл.59, ал.3, вр. ал.2 от НК, т.е. за зачитане и на задържането му по постановените спрямо него преди близо 15 години оправдателни присъди на РС-Кърджали, съответно №53/22.04.1998г. по нохд №500/1997г., влязла в законна сила на 07.05.1998г. - за извършени през м. ю.. престъпления и №4/06.02.1998г. по нохд №192/1997г., влязла в законна сила на 22.02.1998г. за извършено престъпление през 1995г. Няма пречка, при условията на чл.417 от НПК, когато чл.59 от НК не е приложен от съда, това да бъде сторено с постановление от прокурора, отговарящ за изпълнението на присъдите при съответната прокуратура.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.1, вр. 306, ал.1, т.1, от НПК, Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И :



ПОТВЪРЖДАВА Определение №275 от 04.12.2012 г. на Хасковския окръжен съд по ЧНД №691/2012 г.



Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:





ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.

[u3mamhukaa]

Абе в общи линий отново подигравка.Ветераните тука се съмнявам да помнят такова нещо.Изцяло процесуален казус , има градация от мръснишкия подход при предния изпит за първоначално назначаване , ако някой го има , нека го публикува и той беше хем така ,хем иначе , а може и по-средата.
Ние не се явяваме на изпит за някой висш пост , повечето не сме го работили това нещо. Абе отново клуб само за приятели.

Аз лично мисля , че просто няма смисъл , все се надявах ,че ще има промяна ама...

[cherry_dreams]

Колеги извинявам се ако въпроса ми, Ви се стори неуместен, но може ли някой да ми подскаже откъде идва възможността на районния прокурор да инициира кумулиране на наказания по чл.306, ал. 1, т.1, в смисъл това правомощие почива ли на законов текст ?

[vaniaoz]

Да наистина, 306, ал.1, т.1 касае правомощия на съда, а в казуса се пита, какви са правомощията на прокурора?

Може би отговора е в тълкувателно решение №3 от 16.11.2009, но не мога да го отворя, имам някакъв проблем с компютъра в момента.

Голяма изненада беше и никой не очакваше такъв казус.Стават все по-изобретателни, но при тази конкуренция, искат да отсеят само или най-добрите или най-голямите късметлии.

[u3mamhukaa]

Аз написах че прокурора може да подаде протест пред въззивната инстанция за промяна на присъдата

[dessi_georgievva]

http://www.vss.justice.bg/bg/decisions/ ... _07-13.pdf

Чл. 17. (1) При провеждането на конкурс за младши съдии
конкурсните комисии съставят 5 (пет) казуса от наказателно-правните
науки и 5 (пет) казуса от гражданско-правните науки, като същите следва
да са по казуси, по които няма противоречиви решения и има произнасяне
на касационната инстанция.
(2) При провеждането на конкурс за младши прокурори конкурсните
комисии съставят 10 (десет) казуса от наказателно-правните науки,
избрани по реда на ал. 1.

възможно ли е да има произнасяне на касационна инстанция в случая? какво би било това произнасяне? и не прави ли това казусът незаконен?

[plamensito]

Всъщност има ли отлагане, след като той вече го изтърпява 6 месеца това наказания...... По - скоро прекъсване според мен по реда на раздел 4.

Аз бях направо втрещен от казуса, такъв не съм очаквал въобще.

И аз мисля че иде реч за прекъсване по реда чл. 447 т.3 вр. 448 ал. 1 и ал. 2
Даже рискувах и направих разграничение между приетия от мен чл. 447 т.3 /който урежда увреждания въобще/ и чл. 427 пр. 2 /психични увреждания/, като при последните целите на наказанието са неизпълними и затова се прекъсва изтърпяването, и то пак от окръжен прокурор.

Относно колегите с чл. 306, то това си стандартна норма:
"Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно... (много неща).

По-скоро не толкова чл. 306, а чл. 39 :
Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

[renydymytrova]

Относно колегите с чл. 306, то това си стандартна норма:
"Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно... (много неща).

По-скоро не толкова чл. 306, а чл. 39 :
Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

Аз не знам що е това "стандартна" норма Може би някога ще науча...
"многото неща" са лимитативно изброени, между които е именно и въпросът, която ни вълнува - чл.1 т.1
И след като в казуса сме в хипотезата на чл.25 ал.1 и 2, дори и да е необходимо да се прилага чл. 39 НПК, трябва да имаме и процесуален ред, по който това трябва да стане, а именно чл. 306 чл.1 т.1НПК, след съответното предложение на прокурора до съда. Примерно:

"ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр.Русе, 19.06.2012 год.

Русенският районен съд - ЕДИНАДЕСЕТИ наказателен състав, на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в открито съдебно заседание в състав

Председател: Александър Станчев



при секретаря С.Е. и в присъствието на прокурор Р.М., като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 1340 по описа за 2012 год. на Районен съд - гр.Русе.

Съдът за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК.

Постъпило е Предложение от Русенска районна прокуратура, с което се предлага да бъдат групирани наказанията, наложени със съдебни актове, бюлетините от които са приложени по делото по отношение на ос.Л.И.Д..

Осъдената моли да бъде извършено групиране на наказанията й.

Прокурорът пледира искането да бъде уважено.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното:"

Интернет-пространството предлага богата гама от подобни примери.

[joro_sf]

По 3 и 4 въпрос

Защо е нужно да се стартира процедура за прекъсване на наказанието на основание чл.447, т.3 от НПК?
Според мен районния прокурор просто е следвало да разпореди на началника на затвора да упражни правомощията си по ЗИНЗС
Чл. 135. (1) Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато:
1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение;
2. се налага лечение на инфекциозни заболявания;
3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора или на поправителния дом по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.
(3) При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора или поправителния дом.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под ръководството на началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.

Прекъсването на изпълнението на наказанието може да извърши окръжния прокурор "да вземе отношение" след като началника на затвора го е уведомил, че здравословното състояние на осъдения се е влошило.

Това разбира се са мои разсъждения и не претендирам, че са верни

[vaniaoz]

Здравей Рени,

да наистина в случая , който визираш е приложим 306 от НК, но ние сме в хипотеза на неприлагане на чл.– 59 от НК, който във вр.с 417 от НПК може да бъде упражнен от прокура с ПОСТАНОВЛЕНИЕ, не с решение или определение на съда.Ако правилно тълкувам, но никак не съм сигурна в твърдението си , не е нужно сезирането на съда, щом прокурора издава и изменя с постановление.
Закона казва чл.461 т.4 от НПК , че прокурора взема мерки за отсстраняване на закононарушения по реда в НПК, може би си напълно права, на мен лично ми е трудно да си го обясня.Р Е Ш Е Н И Е

гр. Враца, 18.10.2013 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански окръжен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

Членове: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

мл. съдия ПЛАМЕН ШУМКОВ



с участието на секретаря М.К. и прокурора В. Д., като разгледа докладваното от мл. съдия П. Шумков ВЧНД № 406 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С разпореждане от 28.08.2013 г., постановено по НЧ дело № 954/2013 г. Районен съд гр. Враца е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо искането на Районна прокуратура гр. Враца за приспадане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК на основание чл. 25, ал. 2 НК на изтърпяната част от наложеното по н.о.х.д. № 1892/2010 г. по описа на Районен съд гр. Враца на Т.Е.Т. наказание "Пробация", търпяно в периода 12.05.2011 г. - 04.08.2011 г.

В законоустановения срок е подадена жалба от Т.Е.Т., който навежда твърдения, че към момента изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено по НОХ дело № 279/2013 г. по описа на Районен съд гр. Враца, както и приведеното на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК наказание по НОХ дело № 1005/2011 г. на Районен съд гр. Враца в размер на четири месеца лишаване от свобода.

Прави се искане за иницииране на производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК в рамките на което, на основание чл. 25, ал. 2 НК да бъде приспаднато изтърпяната част от наложеното наказание "Пробация" в периода 12.05.2011 г. - 04.08.2011 г. по НОХ дело № 1892/2010 г.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитникът на осъденото лице Т. поддържа жалбата, като моли да бъде уважено искането за приспадане на изтърпяната част от наложеното по НОХД № 1892/2010 г. наказание "Пробация". Счита, че това е въпрос, който е извън компетентността на прокуратурата, поради което въпросът трябва да се разреши от съда.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното разпореждане на първостепенния съд - правилно и законосъобразно. Твърди, че е недопустимо поставеният въпрос да бъде разрешен в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като по този начин ще се стигне до тълкуване волята на решаващия съд.

Окръжен съд гр. Враца, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд гр. Враца е инициирано с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Враца, в което е посочено, че поставеният за решаване въпрос не касае основания по чл. 417 НПК вр. чл. 59 НК, а такива по чл. 25, ал. 2 НК, поради което компетентен орган, който следва да се произнесе е съдът, а не прокурорът.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е извършил проверка на материалите по НОХД № 1892/2010 г. на Районен съд гр. Враца, НОХД № 1005/2011 г. на Районен съд гр. Враца и НОХД № 279/2013 г. на Районен съд гр. Враца и е стигнал до правилни и законосъобразни изводи.

Видно от приложеното НОХД № 1892/2010 г. с протоколно определение от 28.04.2011 г. е одобрено споразумение, в сила от същата дата, с което на осъденото лице Т. е наложено наказание "Пробация". Определените пробационни мерки са както следва:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

С присъда № 98/19.07.2011 г. по НОХД № 1005/2011 г. на Районен съд гр. Враца, влязла в законна сила на 04.08.2011 г., на жалбоподателя Т. е наложено наказание "Лишавани от свобода" за срок от четири месеца, като на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъденото лице е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното по НОХД № 1005/2011 г. и НОХД № 1892/2010 г., а именно - четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 4 НК решаващият съд е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът обаче не е приложил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 НК, поради което изтърпяното до постановяване на присъдата наказание "Пробация" по НОХД № 1892/2010 г. не е приспаднато от определеното най-тежко наказание "Лишаване от свобода".

С присъда № 62/21.05.2013 г. по НОХД № 279/2013 г. на Районен съд гр. Враца, влязла в законна сила на 02.08.2013 г., на осъденото лице Т.Т. е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното по НОХД № 1005/2011 г. наказание от четири месеца лишаване от свобода. Решаващият съд обаче отново е пропуснал да приложи разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК, поради което изтърпяното в периода 12.05.2011 г. - 04.08.2011 г. наказание "Пробация" по НОХД № 1892/2010 г. не е приспаднато от наложеното наказание "Лишаване от свобода".

Един от въпросите, който следва да обсъди решаващият съд при постановяване на присъдата съгласно чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК е този за прилагане на разпоредбите на чл. 23-25 НК. В случай че пропусне да се произнесе по този въпрос, съдът може да се произнесе и след постановяване на присъдата с определение. Такава изрична възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Тази алтернативна възможност обаче касае само определянето на общо наказание, ако са налице предпоставките за това. Видно от изложеното по-горе, в условията на реална съвкупност помежду си се намират деянията, извършени от жалбоподателя Т. по НОХД № 1892/2010 г. и НОХД № 1005/2011 г. - извършени са преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Между наложените с двете присъди наказания, съставът на Районен съд гр. Враца по НОХД № 1005/2011 г. е определил едно общо наказание на основание чл. 25 НК. Пропускът на съда, както и на този по НОХД № 279/2013 г. на Районен съд гр. Враца след това, касае неприспадане на изтърпяно наказание "Пробация" от лишаването от свобода. Производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 касае само определянето на общо наказание, както правилно приема първостепенният съд, сочейки аргументирани доводи, които настоящият състав споделя. В случая такова общо наказание е определено, а пропускът на съда да се произнесе по прилагането на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 НК не може да бъде преодоляно с коментираното производство.

Както правилно сочи първостепенният съд, правомощията на съда, посочени в чл. 306, ал. 1 НПК са изчерпателно изброени, поради което не може да се приеме разширителното им тълкуване. Безспорно, определяйки само едно общо наказание измежду наложените с отделните присъди, без да се занимае с въпроса за приспадането на изтърпяното наказание "Пробация", съдът допуска нарушение на материалния закон, което има неблагоприятни последици за осъденото лице. Така съдът по НОХД 1005/2011 г. и НОХД 279/2013 г. - и двете по описа на Районен съд гр. Враца, са постановили съдебния си акт в нарушение на разпоредбите на чл. 23 - 25 НК, тъй като след извършеното групиране, съответно привеждане на наложеното наказание в изпълнение, не са приложили правилото на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 НК. Несъмнено този пропуск на решаващия съд представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран.

Поставя се обаче въпросът кой е процесуалният ред за отстраняване на допуснатото нарушение. За целта съдът следва да вземе предвид Тълкувателно решение № 3/2009 г., постановено по т.д. 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно последното, не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НК по прилагането на чл. 23 - 25 НК, ако е налице предходно произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложението на този институт, в случай че на решаващия съд са били известни всички предходни осъждания на лицето. Видно от приложените към НОХД 1005/2011 г. и НОХД 279/2013 г. справки за съдимостта на жалбоподателя Т., на решаващите състави при Районен съд гр. Враца са били известни всички предходни осъждания на лицето. Постановените по коментираните НОХД актове представляват незаконосъобразни такива като порокът им отговаря на касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В този случай, съгласно цитираното тълкувателно решение, пътят за отстраняване на допуснатото нарушение на закона може да стане само по реда на Глава тридесет и трета от НПК, а именно - Възобновяване на наказателни дела. Настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Въззивният съд приема за правилно и направеното възражение от представителя на прокуратурата, подробно аргументирано и в първоинстанционния съдебен акт, че ако се допусне пререшаване на въпроса по правилното приложение на чл. 23 - 25 НК, то ще се стигне до тълкуване волята на решаващия съд, което е недопустимо в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1.

С оглед на изложеното, искането за произнасяне на поставения въпрос по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК се явява процесуално недопустимо.

С горните аргументи, настоящият състав приема, че постановеният от Районен съд гр. Враца акт следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.



Така мотивиран, Окръжен съд гр. Враца



Р Е Ш И:



ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.08.2013 г. на Районен съд гр. Враца по НЧД № 954 по описа на същия съд за 2013 г.



Решението не подлежи на обжалване и протестиране.


В нашия казус, съда е знаел за предходното осаждане на Иванов /той е изтърпял наказание л.с/, и ако съм разбрала правилно е недопустимо прилагане и отстраняване нарушението по чл.306 НПК.

Какво мислите, сумира ли се и МН -задържане под стража и по присъдата, която е изтърпяна?