Гостенка написа:Съд прокуратура и следствие са под една шапка от 1991 год. Тка, че за традиции не говорим нали.
Наместването им под една шапка е по политическа целесъобразност, а не поради устройствена необходимост.
Ето, и ти разбираш отделянето, като: "Дайте да изгоним сирачетата на дъжда и студа и само ние да се ширим в имунитетен и несменяем комфорт". Няма такова нещо. Няма пречки отделните структури Прокуратура и Следствие да имат статут на независимост, несменяемост, деполитизация и пр.
Застъпеното от теб становище и погрешно, тъй като изхожда от натрапеното в подсъзнанието, че тези "благини" вървят в комплект с общата шапка със съда. Няма шапка - няма привилегии. Това просто не е така.
Извинявам се, че вчера не успях да отговоря. Но пък ще взема да се прекръстя на Пития или Делфийския оракул. Нали вчера написах, че както е тръгнало няма гаранции дали ЕС скоро няма да предяви претенции и към съда, като напр. поиска да направим трибунали. Е, това взе, че стана, но заклевам се, нямам общо с това.Вчера, слушайки късната емисия на "По света и у нас" по БНТ, с потрес чух буквално, че ЕС иска яснота относно работата на органите на досъдебното производство , в т.ч. съда / дано да е била репортерска грешка!/, има забележки в областта на фирменото право, иска присъди срещу представителите на организираната престъпност, и най-вече, че било невъзможно за престъпления, за които са предвидени наказания от по 20 години лишаване от свобода, да са определят такива малки наказания. Е, тук вече нямам думи! Значи прав бил бате Батман, които изрично настояваше, че този или онзи следва да лежи най-малко 20-30 години / независимо какво е определеното наказание по закон/.Сега вече ЕС ще Ви ревизира и присъдите. Ще въвеждаме "стахановски принцип"- много дела на производство, по всичките- присъди, и все максимални. На неизпълнилите повелите магистрати главите да се побият на кол пред съответната сграда, за назидание.За опростяване на процеса е възможно съдията директно да убива подсъдимия и така да спести на държавата много разноски по последващото му отглеждане, това дори е може би по-хуманно отколкото дългогодишно вегетиране... А пък доказателствата, смекчаващите вината обстоятелства и вътрешното убеждение, кучета ги яли. А, сега сериозно. Искам да отговоря на няколко от въпросите Ви, като предварително се извинявам, че бесът от ставащото в момента с поредния "нов" НПК не ми позволява да изложа твърде свързано становище.Безспорно е, че съдът е безспорният, основният, единственият представител на съдебната власт като функции. За момента, обаче не и според Конституцията.Законодателите сами са изградили ВНС като вид гаранция и сега не могат да избягат от нея. А много им се иска, защото при свикване на ВНС, едва ли някой от настоящите отново ще попадне в парламента, или поне -малко от тях.Което значи, че кардинална промяна на този етап няма да направят. Не им изнася. Това, мисля, е всеизвестно. Аз лично мисля, че е правилно другите звена да се отграничат от съда, но освен, че е противоконституционно, не считам, че сме достатъчно демократична държава, за да си го позволим. Въпросът е как точно да стане и най-вече узрели ли сме за такава промяна. Като познавате ситуацията в момента, смятате ли, че прокуратурата следва да бъде в изпълнителната власт, а разследването? Ще може ли изпълнителната власт да разследва сама себе си и съответно да предоставя обективно събрани и годни доказателства на съда? Все си мисля, че на този етап-не. Не и у нас. Затова и преди казах-не плача за магистратския си статут толкова, нито за следващите го "екстри". Просто не виждам възможност на този етап да се работи така. Винаги ми е било интересно всъщност с какво другите звена на съдебната власт "пречат", на съда да функционира ефективно? С това, че са със същия статут-приемам, че не следва да е така, но е така. С това, че техни представители участвуват във ВСС и това им дава известна възможност да вземат участие в "кадруването"? Та там има и доста адвокати, и други, и доста лица, които са политически обвързани. За тях какво да кажем?По-добре ли е партиите и интересите да кадруват в съдебната система, отколкото кадрите на самата съдебна система, пък било то и "насила" приравнените като статут към съда?Все си мисля, че към момента не се вижда светлина в този тунел. Законодателна промяна-така, както я искате Вие, няма да направят. По гореизложените съображения. Затова някак мисля, че следва усилията да се насочат, както вече казах, в градивна посока- изготвяне на проекти на добри материални и процесуални закони, от практици, уеднаквяване, по-скоро създаване на модерна, осъвременена и единна съдебна практика, решаване на проблемите, ако щете от чисто битово естество.Иначе ще продължим да работим така, както Ви е описахте - с нов ТЗ, с постоянно неудачно менящ се ГПК, за НПК да не говорим-няма проект бил в сила повече от шест месеца в последните години и все по-неудачно е променян, с в много пунктове противоречаща му ИРВОПР, с възможност всеки магистрат да си прилага неговото си "обичайно" право- за онези пунктове, които законът не изяснява-давате блестящ пример с ГПК, няма да се впускам в НПК, че няма да има край...Данъчните ще продължават да търсят данъчни задължения от последния собственик на фирма, натрупани от предходния собственик на фирма, прехвърлена като съвкупност от права и задължения от съда, и с последващо негово решение-прекратена и заличена от ТР/ това, дано най-после някой го забрани в тази държава!!!/, а разследващите ще продължават да се опитват да разследват, като имат твърде усложнен достъп, костващ процесуално време, до сведенията, съставляващи служебна тайна по смисъла на ДПК, за банковата тайна да не говорим. Не знам дали всичко това е смешен или тъжен плач.Все пак не мога да отрека, че съдът в известен смисъл подаде ръка и на разследващите, и на реформата с последните си питания. Дано при срещата с председатела на Върховния съд на Франция / започнал кариерата си с "несъществуващата "професия съдия-следовател/, съдът да успее да им обясни, че някак си не е редно да се коментират присъди, било и общоевропейски план. Дано се намери някой да обясни, че нито правосъдните им системи са по-малко усложнени и с дублиращи се функции / Франция, Испания, Белгия и пр./, нито сроковете за разследване са по-кратки / пример- разследването срещу бащата на Щефи Граф, педофилът Дютру и пр./Не мога да не поздравя съда и за днес изразената по елекронните медии позиция по отношения последните искания на прокуратурата, да и бъдат дадени санкционни провомащия. Значи, по сега действуващата конституция в наказателния процес няма господари и роби, а равнопоставеност. Отговорност за забавено разследване носят както разследващият, така и прокурорът. Причините за това могат да са както обективни, така и субективни. Абсурдно е да се твърди, че прокурорът указвал, а разследващият не изпълнявал. В повечето случаи- основно поради нечовешката на места натовареност, и не само, прокурорските указания са бланкетни и повърхностни.Очакванията са разследващият да знае сам какво да прави. Обаче-неговата натовареност е същата, без да говорим, че с възможността за персонално разпределение на дела от прокурор на разследващ, някои разследващи са много по-натоварени от други.Всеки от нас бил съдия, прокурор или следовател има само две ръце и една глава, и много проблеми, с които се сблъсква в практиката.Стига вече с тия наказания. Като искате работата да върви-изчистете районите с по-голяма от нормалната натовареност, разберете, че има дела-предварителни производства, съдебни такива с голяма фактическа и правна сложност, изискващи време, а базата, с която се разполага, не позволява да се спазват срокове, и това съвсем не е въпрос на желание и отговорност/ в повечето случаи/.Или напрово почнете да ни бесите-да съкратите сложната процедура по наказание...