Х уговаря по телефон среща с компаньонка за 1000 евро (цяла вечер и особени квалификации на компаньонката, затова и високата цена).
Компаньонката пристига, получава парите за да се била уверила че не е дошла напразно и обяснява че трябва да си вземе чантичката от колата която я чака долу. Х отива заедно с нея и я придружава плътно. В колата са още една жена и двама мъже. Компаньонката влиза да вземе чантата и се опитва да затвори вратата след себе си, на Х му става ясно че се опитват да го оберат/измамят. Х дръпва вратата обратно и прави опит да влезе, което му се удава само наполовина защото в този момент колата потегля рязко, компаньонката започва да го рита с обувките си а седящият до шофьора започва да крещи "Дай ножа! Дай ножа!" Колата продължава да се движи и набира скорост. Х осъзнава че няма печеливш ход в ситуацията и скача от вратата в движение, при което "за късмет" се разминава само с разкъсан панталон, разкървавено коляно и разкървавен прасец.
Мненията се разминават - според едни е грабеж, според други кражба с елементи на грабеж, според трети - измама.
- Дата и час: 24 Ное 2024, 06:20 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Грабеж, кражба или измама?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
11 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Грабеж, кражба или измама?
Аз лично не виждам как би могло да бъде грабеж или кражба, тъй като при тези две престъпления извършителят си "взема" това, което му трябва или насила, или без съгласието на пострадалия. В конкретния случай парите са дадени доброволно, като Х е бил подлъган да ги даде, така че за мен е по-скоро измама.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Грабеж, кражба или измама?
bvoykov написа:...като Х е бил подлъган да ги даде, така че за мен е по-скоро измама.
Обаче в случая имаме и конкретен физически сблъсък т.е. употреба на сила и заплаха от страна на извършителите. Отделно от това са довели потърпевшия до ситуация в която е можел да пострада и доста по-сериозно, в най-лошия случай да си разбие главата при скачането от колата към което те го принуждават.
- foxx25
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 03 Мар 2020, 15:46
Re: Грабеж, кражба или измама?
"Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване..."
Това че Х е дал предварително парите на въпросната - прави ли ги това веднага нейни? Мисля че не. Какво би станало ако някой отива в магазина, слага 100 лв до касата и иска да купи нещо си - обаче касиерката ги прибира и само му се усмихва. Стават ли нейни тези пари само поради това че купувача ги е сложил на тезгяха?
Това че Х е дал предварително парите на въпросната - прави ли ги това веднага нейни? Мисля че не. Какво би станало ако някой отива в магазина, слага 100 лв до касата и иска да купи нещо си - обаче касиерката ги прибира и само му се усмихва. Стават ли нейни тези пари само поради това че купувача ги е сложил на тезгяха?
- foxx25
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 03 Мар 2020, 15:46
Re: Грабеж, кражба или измама?
Не знам какво разбирате под "стават нейни" - "преминаването" на собствеността, ако изобщо може да се говори за такова предвид на факта, че престъплението не е способ за прехвърляне на правото на собственост, но за мен няма никакво значение, освен ако не влагате в него друг смисъл като например "установяване на фактическа власт".
За да квалифицраме правилно деянието, първо трябва да си отговорим на два въпроса - кога са отнетни/предадени вещите /парите/ и как (доброволно или не) е станало това. Мисля, че може да постигнем консенсус по първия въпрос - когато "компаньонката" е прибрала парите. По втория, ако използваме текста на чл. 198, ал. 1, ще установим, че силата или заплашването трябва да са били налице към момента на предаването на парите, а очеивдно в казуса няма информация, че "компаньонката" е употребила сила или заплашване, за да получи парите, защото те са ѝ били дадени доброволно, тоест грабежът към него момент отпада. Тъй като става въпрос за пари Х е извършил действие на разпореждане с тях в момента, в който ги е дал на "компаньонката". Сега да направим същата проверка и за кражбата.
Да си представил алтернативна ситуация - ако Х беше дал парите и "компаньонката" си беше тръгнала, без Х да я последва. Тогава съм сигурен, че няма да се поколебаете да квалифицирате деянието като измама, още повече че на същия принцип действат и небезизвестните "телефонни измамници" - даваш им парите и това е. За да има налице кражба, Х не е трябвало да дава доброволно парите на "компаньонката". Кражба щеше да е налице, ако тя беше влязла в апартамента и тайно, без Х да осъзнава или да ѝ е разрешавал изрично, бе взела портмонето му или бе видяла някъде да стоят приготвени 1000 евро и да ги вземе. Ето това е кражбата. Щом в по-горе цитирания пример, в който Х не слиза с "компаньонката" нямаме кражба, няма как и в случая, когато той я придружава, да имаме грабеж, защото грабежът е съставно престъпление, съдържащо в себе си признаците на кражбата. Физическият сблъсък и употребата на сила, дори и да не влизат в състава на измамата, не значи, че не могат да бъдат самостоятелни престъпни деяния, могат евентуално да се квалифицират в реална съвкупност с измамата, макар че тук трудно бих ги определил като престъпления от общ характер.
По отношение на примера с касиерката - отново може да мине за измама, ако не по ал. 1 на 209, то по ал. 2. Купувачът, щом оставя парите до касата, реално ги предава доброволно на магазинерката. Изобщо, има ли доброволен елемент - предаване на пари на някого или слагане на пари някъде, с цел да бъдат получени от някого, не мисля, че тезата за кражба би могла да бъде добре защитена. Ако бъде повдигнато обвинение за кражба в тези случаи и бъде изписано като обстоятелство в обвинителния акт "без негово съгласие", в последващ въпрос към пострадалия "Вие как предададохте парите?" и като същият отговори "сам ѝ ги дадох", къде отива формулировката да е без негово съгласие? Малко трудно би издържало.
За да квалифицраме правилно деянието, първо трябва да си отговорим на два въпроса - кога са отнетни/предадени вещите /парите/ и как (доброволно или не) е станало това. Мисля, че може да постигнем консенсус по първия въпрос - когато "компаньонката" е прибрала парите. По втория, ако използваме текста на чл. 198, ал. 1, ще установим, че силата или заплашването трябва да са били налице към момента на предаването на парите, а очеивдно в казуса няма информация, че "компаньонката" е употребила сила или заплашване, за да получи парите, защото те са ѝ били дадени доброволно, тоест грабежът към него момент отпада. Тъй като става въпрос за пари Х е извършил действие на разпореждане с тях в момента, в който ги е дал на "компаньонката". Сега да направим същата проверка и за кражбата.
Да си представил алтернативна ситуация - ако Х беше дал парите и "компаньонката" си беше тръгнала, без Х да я последва. Тогава съм сигурен, че няма да се поколебаете да квалифицирате деянието като измама, още повече че на същия принцип действат и небезизвестните "телефонни измамници" - даваш им парите и това е. За да има налице кражба, Х не е трябвало да дава доброволно парите на "компаньонката". Кражба щеше да е налице, ако тя беше влязла в апартамента и тайно, без Х да осъзнава или да ѝ е разрешавал изрично, бе взела портмонето му или бе видяла някъде да стоят приготвени 1000 евро и да ги вземе. Ето това е кражбата. Щом в по-горе цитирания пример, в който Х не слиза с "компаньонката" нямаме кражба, няма как и в случая, когато той я придружава, да имаме грабеж, защото грабежът е съставно престъпление, съдържащо в себе си признаците на кражбата. Физическият сблъсък и употребата на сила, дори и да не влизат в състава на измамата, не значи, че не могат да бъдат самостоятелни престъпни деяния, могат евентуално да се квалифицират в реална съвкупност с измамата, макар че тук трудно бих ги определил като престъпления от общ характер.
По отношение на примера с касиерката - отново може да мине за измама, ако не по ал. 1 на 209, то по ал. 2. Купувачът, щом оставя парите до касата, реално ги предава доброволно на магазинерката. Изобщо, има ли доброволен елемент - предаване на пари на някого или слагане на пари някъде, с цел да бъдат получени от някого, не мисля, че тезата за кражба би могла да бъде добре защитена. Ако бъде повдигнато обвинение за кражба в тези случаи и бъде изписано като обстоятелство в обвинителния акт "без негово съгласие", в последващ въпрос към пострадалия "Вие как предададохте парите?" и като същият отговори "сам ѝ ги дадох", къде отива формулировката да е без негово съгласие? Малко трудно би издържало.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Грабеж, кражба или измама?
тоест отиваме на Чл. 209. (1) и Чл. 210. (1) 2 - ако измамата е извършена от две или повече лица, което в случая според мен е неоспоримо, имайки предвид действията на останалите в автомобила, които със сигурност са скроили план заедно с въпросната компаньонка. ОБаче интересно какво щеше да стане ако примерно Х беше заплашил измамниците с пистолет и поискал да му върнат обратно сумата. Теоретически според някои това е грабеж по Чл. 198, тъй като парите вече са минали в собственост на компаньонката и нямало значение дали са придобити по законен или незаконен начин. (?)
- foxx25
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 03 Мар 2020, 15:46
Re: Грабеж, кражба или измама?
Казусът е интересен както от гледна точка на наказателното право, так и от към гр. пр.
От развитието на темата до тук, и по-конкретно мнението на bvoykov, разгърнато обстойно във вторият му пост, аз нямам какво още много да добавя... Грабежът е изключен. За него както е известно са необходими употребата на сила и/или/ заплашване, а такива в казуса не са посочени. Силата и заплахата са употребени в друг момент от случката.
Моето мнение също клони към упражнен състав на чл. 209 от НК. Дори считам, че в случая е меродавен текста на ал. 2 от същия член, предвид глупостта на пострадалия, който е платил предварително цялата сума. За пълнота на тезата ми ще вметна, че ако парите бяха оставени на някое място в помещението с оглед на това да бъдат предадени (платени) на „компаньонката” след осъществяване на договорената услуга, а тя ги е взела и избягала, то тогава можем да говорим за деянието – кражба. Но така както са представени нещата си е чиста измама. Наистина предложената аналогия с касиерката в магазина е доста близка, но все пак отличаваща се от казуса с „девицата...” В случая касиерката се явява длъжностно лице съгласно чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, което нейно положение и извършеното от нея ни отвеждат до текста на чл. 195, ал. 1 т. 6 от НК. Друг е въпроса от кого е откраднала...? От магазина (работодателят ѝ), или клиента...?)
Силата и заплахата с; "Дай ножа! Дай ножа!" могат да бъдат тълкувани и в смисъл като опит за защита от страна на другите участници в случката... Всъщност нещата могат да бъдат преиначени по съвсем-различен начин: Х след като е останал неудовлетворен от уговореното или е поискал неща извън същото, е станал агресивен и нападател, поради което „компаньонката” е побягнала и потърсила помощ от намиращите с в близост нейни познати с кола... Тогава действията по отваряне на вратата и нахлуването в колата от страна на Х биха могли да се тълкуват като упражняване на състава на чл. 323 от НК.
Та, в обобщение - намирам, че компаньонката е осъществила т. нар. „измама” (чл. 209, ал. 2 /е, или ал. 1/).
Интересен би бил и гражданскоправния аспект на събитието:
Налице е сключване на устен договор с обещание, че срещу определена парична сума платима от Х същият ще получи услуга изразяваща се в получаване на компания (или каквото там са се уговорили). От момента, в който е платил предварително сумата Х е платил капаро (задатък) по този начин договорът е утвърден. Съответно, ако имаме неизпълнение на така сключения договор, то приложима норма е чл. 93 от ЗЗД... (Искове съгласно ГПК, свидетели и други алибализми в търсене на „справедливост”) вероятно до тогава Х ще е получил удовлетворение на ръка – лично...
Колкото до касиерката, в случай, че е прибрала парите у нея, и игнорираме нак. отговорност, тогава поглеждаме към чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Но, ако е поставила парите в касата и се прави на луда, тогава претенциите се отправят към управителния орган на магазина (във вр. с чл. 49 от ЗЗД). А магазина на свой ред осъществява възможността дадена в чл. 54 от ЗЗД.
Нещо те такова...
пп. О, Господи! Разсъждавайки над темата и пишейки горното, за сетен път се убеждава, че законите ни, или поне част от тях са не-порти в полето, а цели магистрали за свободно придвижване в правната същност на българския законо"творец"...
От развитието на темата до тук, и по-конкретно мнението на bvoykov, разгърнато обстойно във вторият му пост, аз нямам какво още много да добавя... Грабежът е изключен. За него както е известно са необходими употребата на сила и/или/ заплашване, а такива в казуса не са посочени. Силата и заплахата са употребени в друг момент от случката.
Моето мнение също клони към упражнен състав на чл. 209 от НК. Дори считам, че в случая е меродавен текста на ал. 2 от същия член, предвид глупостта на пострадалия, който е платил предварително цялата сума. За пълнота на тезата ми ще вметна, че ако парите бяха оставени на някое място в помещението с оглед на това да бъдат предадени (платени) на „компаньонката” след осъществяване на договорената услуга, а тя ги е взела и избягала, то тогава можем да говорим за деянието – кражба. Но така както са представени нещата си е чиста измама. Наистина предложената аналогия с касиерката в магазина е доста близка, но все пак отличаваща се от казуса с „девицата...” В случая касиерката се явява длъжностно лице съгласно чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, което нейно положение и извършеното от нея ни отвеждат до текста на чл. 195, ал. 1 т. 6 от НК. Друг е въпроса от кого е откраднала...? От магазина (работодателят ѝ), или клиента...?)
Силата и заплахата с; "Дай ножа! Дай ножа!" могат да бъдат тълкувани и в смисъл като опит за защита от страна на другите участници в случката... Всъщност нещата могат да бъдат преиначени по съвсем-различен начин: Х след като е останал неудовлетворен от уговореното или е поискал неща извън същото, е станал агресивен и нападател, поради което „компаньонката” е побягнала и потърсила помощ от намиращите с в близост нейни познати с кола... Тогава действията по отваряне на вратата и нахлуването в колата от страна на Х биха могли да се тълкуват като упражняване на състава на чл. 323 от НК.
Та, в обобщение - намирам, че компаньонката е осъществила т. нар. „измама” (чл. 209, ал. 2 /е, или ал. 1/).
Интересен би бил и гражданскоправния аспект на събитието:
Налице е сключване на устен договор с обещание, че срещу определена парична сума платима от Х същият ще получи услуга изразяваща се в получаване на компания (или каквото там са се уговорили). От момента, в който е платил предварително сумата Х е платил капаро (задатък) по този начин договорът е утвърден. Съответно, ако имаме неизпълнение на така сключения договор, то приложима норма е чл. 93 от ЗЗД... (Искове съгласно ГПК, свидетели и други алибализми в търсене на „справедливост”) вероятно до тогава Х ще е получил удовлетворение на ръка – лично...
Колкото до касиерката, в случай, че е прибрала парите у нея, и игнорираме нак. отговорност, тогава поглеждаме към чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Но, ако е поставила парите в касата и се прави на луда, тогава претенциите се отправят към управителния орган на магазина (във вр. с чл. 49 от ЗЗД). А магазина на свой ред осъществява възможността дадена в чл. 54 от ЗЗД.
Нещо те такова...
пп. О, Господи! Разсъждавайки над темата и пишейки горното, за сетен път се убеждава, че законите ни, или поне част от тях са не-порти в полето, а цели магистрали за свободно придвижване в правната същност на българския законо"творец"...
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Грабеж, кражба или измама?
От гражданскоправна страна за мен е ясно - или неоснователно обогатяване - чл. 55 и сл. ЗЗД, зависи от фактите по случая, или разваляне, там задатъци и т.н., ако приемем, че е имало договор въобще. Сега, той ѝ е дал цялата цена, не знам дали това би минало за задатък, но няма да навлизам нататък. Доказването ще е проблем, до колкото пострадалият в наказателния процес може да бъде свидетел, но страната по гражданско дело в съда не може.
За измама по чл. 209, ал. 2 имах предвид само в дадения допълнителен пример от автора на темата за магазинерката. Правото е такова, защото не може в закона да бъде регламентирано абсолютно подробно и при какви условия може да бъде извършено всяко едно престъпление, че оставените пари на масата ще означават кражба, ако не са били оставени с намерението да бъдат взети от другата страна, и измама, ако са били оставени с такова намерение, в очакване другата страна да изпълни своята част от "уговореното". Иначе ролята на юриста би била безсмислена, защото негова е работата да тълкува правото. Аз всеки ден се убеждавам, че въпреки безбройното море от нормативни актове в повечето спорни ситуации отново се прибягва до преценката на правоприлагащия юрист. В крайна сметка затова са тези принципи на правото - като справедливост, еднакво третиране на всички субекти и т.н. Защото, както е в казуса за "компаньонката", очевидно е, че Х все пак извършва някакво деяние, което би могло да се третира за "престъпно" - влиза в чуждо МПС, което би могло да мине за престъпление по чл. 346б НК, може да е имало спречкване и т.н. Обективно погледнато, Х уж се явява нападателят, но той не би го направил, ако не му бяха взели тези пари. Затова аз бих приел, че същият действа в състояние на неизбежна отбрана или поне се опитва да извърши това, което разговорно се нарича "граждански арест" - и двете деяния са непрестъпни и ненаказуеми по българското право. Вярно, повечето ще се хванат и ще кажат "К'ва ти неизбежна отбрана, тя му е взела парите и си е тръгнала, той е трябвало да противодейства на мига, какви са тези идиотщини", но чисто погледнато може да се разсъждава върху това дали измамата е довършена като престъпление. Ако приемем, че не е, защото имотната вреда не е настъпила, а тя би могла да настъпи в конкретния случай когато Х вече е нямал възможност да си върне парите от "компаньонката", затова за мен би било оправдано да се приложи институтът на неизбежната отбрана и извършеното от Х да не съставлява престъпление. Най-малкото да приемем, че Х се е опитал да задържи лице, извършило престъпление, което би могло да оправдае в известен смисъл и приложението на чл. 12а. За мен би било абсурдно възможната хиптотеза Х да не може сам да противодейства на извършеното престъпление, а да трябва да сезира други институции - съд, полиция, прокуратура и т.н., защото всяко негово противодействие ще бъде противозаконно.
Колкото до другите лица, които са били в колата и които очевидно са били в комбина с "компаньонката", то ако приемем, че е налице измама, аз не виждам те каква роля биха играли, щото няма как да ги приравним на съизвършители - те не са участвали в изпълнителното деяние, не са възбудили и поддържали заблуждение у Х. Но в налудничавата хипотеза, че измамата не е довършена все още, биха ли могли да бъдат помагачи? Но пак остава въпросът на какво? Как? Измамата не се изразява в отнемане на вещи както кражбата, ако беше кражба - лесно - даже извършители щяха да бъдат, защото се приема в съдебната практика, че отдалечаването с МПС от местопрестъплението прави и шофьорът му извършител, тъй като така участва в отнемането. За грабежа отново може да се разсъждава в същата насока. В практиката предполагам всичко се кара на сигурно - прокурорът би повдигнал обвинение само на "компаньонката", ако не е сигурен, че може да защити тезата за помагачество на другите лица. Спречкванията и физическата сила едва ли биха могли да бъдат до такава степен, че да обусловят ангажирането на наказателната отговроност на което и да е от участващите лица.
За измама по чл. 209, ал. 2 имах предвид само в дадения допълнителен пример от автора на темата за магазинерката. Правото е такова, защото не може в закона да бъде регламентирано абсолютно подробно и при какви условия може да бъде извършено всяко едно престъпление, че оставените пари на масата ще означават кражба, ако не са били оставени с намерението да бъдат взети от другата страна, и измама, ако са били оставени с такова намерение, в очакване другата страна да изпълни своята част от "уговореното". Иначе ролята на юриста би била безсмислена, защото негова е работата да тълкува правото. Аз всеки ден се убеждавам, че въпреки безбройното море от нормативни актове в повечето спорни ситуации отново се прибягва до преценката на правоприлагащия юрист. В крайна сметка затова са тези принципи на правото - като справедливост, еднакво третиране на всички субекти и т.н. Защото, както е в казуса за "компаньонката", очевидно е, че Х все пак извършва някакво деяние, което би могло да се третира за "престъпно" - влиза в чуждо МПС, което би могло да мине за престъпление по чл. 346б НК, може да е имало спречкване и т.н. Обективно погледнато, Х уж се явява нападателят, но той не би го направил, ако не му бяха взели тези пари. Затова аз бих приел, че същият действа в състояние на неизбежна отбрана или поне се опитва да извърши това, което разговорно се нарича "граждански арест" - и двете деяния са непрестъпни и ненаказуеми по българското право. Вярно, повечето ще се хванат и ще кажат "К'ва ти неизбежна отбрана, тя му е взела парите и си е тръгнала, той е трябвало да противодейства на мига, какви са тези идиотщини", но чисто погледнато може да се разсъждава върху това дали измамата е довършена като престъпление. Ако приемем, че не е, защото имотната вреда не е настъпила, а тя би могла да настъпи в конкретния случай когато Х вече е нямал възможност да си върне парите от "компаньонката", затова за мен би било оправдано да се приложи институтът на неизбежната отбрана и извършеното от Х да не съставлява престъпление. Най-малкото да приемем, че Х се е опитал да задържи лице, извършило престъпление, което би могло да оправдае в известен смисъл и приложението на чл. 12а. За мен би било абсурдно възможната хиптотеза Х да не може сам да противодейства на извършеното престъпление, а да трябва да сезира други институции - съд, полиция, прокуратура и т.н., защото всяко негово противодействие ще бъде противозаконно.
Колкото до другите лица, които са били в колата и които очевидно са били в комбина с "компаньонката", то ако приемем, че е налице измама, аз не виждам те каква роля биха играли, щото няма как да ги приравним на съизвършители - те не са участвали в изпълнителното деяние, не са възбудили и поддържали заблуждение у Х. Но в налудничавата хипотеза, че измамата не е довършена все още, биха ли могли да бъдат помагачи? Но пак остава въпросът на какво? Как? Измамата не се изразява в отнемане на вещи както кражбата, ако беше кражба - лесно - даже извършители щяха да бъдат, защото се приема в съдебната практика, че отдалечаването с МПС от местопрестъплението прави и шофьорът му извършител, тъй като така участва в отнемането. За грабежа отново може да се разсъждава в същата насока. В практиката предполагам всичко се кара на сигурно - прокурорът би повдигнал обвинение само на "компаньонката", ако не е сигурен, че може да защити тезата за помагачество на другите лица. Спречкванията и физическата сила едва ли биха могли да бъдат до такава степен, че да обусловят ангажирането на наказателната отговроност на което и да е от участващите лица.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Грабеж, кражба или измама?
nikodim77 написа:Казусът е интересен както от гледна точка на наказателното право, так и от към гр. пр.
От развитието на темата до тук, и по-конкретно мнението на bvoykov, разгърнато обстойно във вторият му пост, аз нямам какво още много да добавя... Грабежът е изключен. За него както е известно са необходими употребата на сила и/или/ заплашване, а такива в казуса не са посочени. Силата и заплахата са употребени в друг момент от случката.
Моето мнение също клони към упражнен състав на чл. 209 от НК. Дори считам, че в случая е меродавен текста на ал. 2 от същия член, предвид глупостта на пострадалия, който е платил предварително цялата сума. За пълнота на тезата ми ще вметна, че ако парите бяха оставени на някое място в помещението с оглед на това да бъдат предадени (платени) на „компаньонката” след осъществяване на договорената услуга, а тя ги е взела и избягала, то тогава можем да говорим за деянието – кражба. Но така както са представени нещата си е чиста измама. Наистина предложената аналогия с касиерката в магазина е доста близка, но все пак отличаваща се от казуса с „девицата...” В случая касиерката се явява длъжностно лице съгласно чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, което нейно положение и извършеното от нея ни отвеждат до текста на чл. 195, ал. 1 т. 6 от НК. Друг е въпроса от кого е откраднала...? От магазина (работодателят ѝ), или клиента...?)
Силата и заплахата с; "Дай ножа! Дай ножа!" могат да бъдат тълкувани и в смисъл като опит за защита от страна на другите участници в случката... Всъщност нещата могат да бъдат преиначени по съвсем-различен начин: Х след като е останал неудовлетворен от уговореното или е поискал неща извън същото, е станал агресивен и нападател, поради което „компаньонката” е побягнала и потърсила помощ от намиращите с в близост нейни познати с кола... Тогава действията по отваряне на вратата и нахлуването в колата от страна на Х биха могли да се тълкуват като упражняване на състава на чл. 323 от НК.
Та, в обобщение - намирам, че компаньонката е осъществила т. нар. „измама” (чл. 209, ал. 2 /е, или ал. 1/).
Интересен би бил и гражданскоправния аспект на събитието:
Налице е сключване на устен договор с обещание, че срещу определена парична сума платима от Х същият ще получи услуга изразяваща се в получаване на компания (или каквото там са се уговорили). От момента, в който е платил предварително сумата Х е платил капаро (задатък) по този начин договорът е утвърден. Съответно, ако имаме неизпълнение на така сключения договор, то приложима норма е чл. 93 от ЗЗД... (Искове съгласно ГПК, свидетели и други алибализми в търсене на „справедливост”) вероятно до тогава Х ще е получил удовлетворение на ръка – лично...
Колкото до касиерката, в случай, че е прибрала парите у нея, и игнорираме нак. отговорност, тогава поглеждаме към чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Но, ако е поставила парите в касата и се прави на луда, тогава претенциите се отправят към управителния орган на магазина (във вр. с чл. 49 от ЗЗД). А магазина на свой ред осъществява възможността дадена в чл. 54 от ЗЗД.
Нещо те такова...
пп. О, Господи! Разсъждавайки над темата и пишейки горното, за сетен път се убеждава, че законите ни, или поне част от тях са не-порти в полето, а цели магистрали за свободно придвижване в правната същност на българския законо"творец"...
Общо взето съм съгласен с теб. Бих искал да допълня, че тези двамата трудно могат да бъдат обвинени в каквото и да е. Чакали са тяхна близка, а изведнъж някакъв натрапник, който вървял с нея се опитал да влезе в колата. Те са трима, а той е един. Ако синхронизират отговорите си, на полицията и прокуратурата ще им е много трудно. Дори измамата на "компаньонката" ще е трудно доказуема.
Последна промяна ilian_todorov на 02 Юни 2020, 15:31, променена общо 1 път
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
Re: Грабеж, кражба или измама?
ilian_todorov написа:Общо-взето …
Темата е сравнително стара! А „общото” - щом е взето, вече не е общо!
Към останалите - как не Ви мързи, да пишете толкова?
Като изключим подробностите - има договорка за възмездна сделка. Едната страна си е изпълнила задълженията, другата - не. Измама си е.
Другото е въпрос на доказване. Че жената е компаньонка, че има договорка, че парите са дадени (все пак са в брой, а не банков превод), че потърпевшия е понесъл материални щети (панталон) и физически страдания по описаните причини, че „услугата” не е предоставена …
Щото - може да,стане, като във вица
Съдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата.
- Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин той да е извършил това брутално престъпление.
Съдията помислил и казал:
- Ами да, ... прав си.
Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението:
- Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления...
Съдията казал:
- Хм... и ти си прав.
Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото:
- Г-н съдия, не може и двамата да са прави.
Съдията погледнал секретаря, плеснал се по челото и казал:
- Егаси! И ти си прав.
- jhoro
- Активен потребител
- Мнения: 2230
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58
Re: Грабеж, кражба или измама?
jhoro написа:ilian_todorov написа:Общо-взето …
Темата е сравнително стара! А „общото” - щом е взето, вече не е общо!
Към останалите - как не Ви мързи, да пишете толкова?
Като изключим подробностите - има договорка за възмездна сделка. Едната страна си е изпълнила задълженията, другата - не. Измама си е.
Другото е въпрос на доказване. Че жената е компаньонка, че има договорка, че парите са дадени (все пак са в брой, а не банков превод), че потърпевшия е понесъл материални щети (панталон) и физически страдания по описаните причини, че „услугата” не е предоставена …
Щото - може да,стане, като във вицаСъдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата.
- Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин той да е извършил това брутално престъпление.
Съдията помислил и казал:
- Ами да, ... прав си.
Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението:
- Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления...
Съдията казал:
- Хм... и ти си прав.
Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото:
- Г-н съдия, не може и двамата да са прави.
Съдията погледнал секретаря, плеснал се по челото и казал:
- Егаси! И ти си прав.
Общото може да е взето за общи нужди.
Вицът (анекдотът) ти е сбъркан! Винаги първо се изказва прокурорът, а после защитникът на подсъдимия.
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
11 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта