родителски права в полза на бащата -добър адвокат

[yyayya]

Има ли адвокат спечелил родителските права в полза за бащата ?
въпреки малкия шанс търся такъв човек !
Детето е момиче , под 3 години !

[teogeo]

Има ли адвокат спечелил родителските права в полза за бащата ?
въпреки малкия шанс търся такъв човек !
Детето е момиче , под 3 години !

Много трудно. Шанс под 20%.

[yyayya]

Въпроса е има ли адвокат спечелил такива дела и евентуално координати. Шанса е малък това е ясно.

[Melly]

Въпроса е има ли адвокат спечелил такива дела и евентуално координати. Шанса е малък това е ясно.

Що не се кротнете и да преглътнете прегрешенията на съпругата си в ИМЕТО НА ОБЩОТО ВИ ДЕТЕ! То с нищо не е виновно за укоримите от гледна точка на морала постъпки на родителите си. Хайде ако обичате съобразете се, преодолейте накърненото си его и не нанасяйте неизлечими следи в крехкото му съзнание. ПОЩАДЕТЕ ГО!

П.П. Преди две-три години в бракоразводен процес защитавах съпруг, като за вината на съпругата разполагах с неопровержими доказателства директно уличаващи я в разгол - водела си е дневник (собственоръчно изписан и неоспорен с отговора по чл.131 ГПК по отношение авторството му) с толкова образно описание на повтарящи ке брачни прегрешения (обстановка, пози, звуци), че чак да се чуди човек като ги чете с кой акъл ги е описвала. Процесът приключи със споразумение, и слава Богу че ищецът прояви здрав разсъдък за последиците от решението за прекратяване на брака по вина на съпругата в първоначално заведения иск, и как биха се отразили те върху съзнанието на децата му. Нали се сещате, че фактите от дневника щяха да бъдат установени и щяха да бъдат възпроизведени в мотивите на решението..,
Та, това ли целите? Да съсипете една крехка психика на тригодишното си дете?
Оставете времето да си каже думата - съдник на съпругата ви ще е собствената й съвест, а не съдът.

До ден днешен макар и разделени, родителите в цитирания по-горе случай останаха за децата си мама и татко.

[yyayya]

ще не се кротна - е точната дума !!
В продължение на 2 години "кротване" всичко е във вреда на детето ни !
Колкото повече се кротва човек толкова повече му се качват на главата
А всичко това подкрепено с някакъв безумен стар закон от 70те ,
дето "дава" основания на съпругата ми да ми заявява "детето се дава на майката" е едно безумие в цялата ни съдебна практика !
Дава се на майката ако е заслужила, и ако всичко й е наред и АКО ВСИЧКИ ТЕЗИ НЕЩА СА В ПОЛЗА НА ДЕТЕТО.
Не съм създавал семейство за да ми използват детето и да ме изнудват с него , за да си налага идиотските теории една разведена злобна баба чрез съпругата ми която е в пълна зависимост от нея !
Айде тези съвети си ги пазете за себе си - те са извън въпроса който съм задал !!

[yyayya]

И МНОГО МОЛЯ ДА НЕ СЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВА С ПОНЯТИЕТО - КРЕХКАТА ПСИХИКА НА ЕДНО ДЕТЕ !
ДА ТАКА Е - ДЕЦАТА СА С КРЕХКА ПСИХИКА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА МИСЛЯТ И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ. КРЕХКАТА ПСИХИКА НА ЕДНО ДЕТЕ НЕ ДАВА ПРАВО НА МАЙКА МУ ДА ЗЛОУПОТРЕБЯВА С НЕГО И ДА ГО ИЗПОЛЗВА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА НАЗИДАНИЕ , НАКАЗАНИЕ , ЛИШАВАНЕ ОТ ЗАКОННИТЕ МУ ПРАВА ДА СЕ ВИЖДА С БАЩА СИ !!!

ТАКИВА ТЕОРИЙ СЪМ СЕ НАСЛУШАЛ !
БАЩИТЕ СА С РАВНИ ПРАВА , ЗАТОВА СЕ СЪЗДАВА СЕМЕЙСТВО - В ПОЛЗА НА ДЕЦАТА ИМ ...., И АКО ЕДИНИЯ СГАФИ НЯКЪДЕ ( КОЕТО В СЛУЧАЯ Е СЪПРУГАТА МИ ) АЗ КАТО РОДИТЕЛ ДА МОГА НОРМАЛНО ДА ЗАЩИТЯ ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕТЕТО СИ .

А НЕ КАКТО Е СЕГА: ИДИОТИЗЪМ + ИНТРИГИ +ДЕЛА ДО БЕЗКРАЙ ЗАРАДИ НЕЧИЙ ИНАТ И НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ СПАЗВАТ П Р А В А Т А НА ДЕТЕТО НИ !!!

[ivan_lawyer]

Има много такива случаи, включително и осъдени майки за родителски права - за непредаване на дете.

Мели Ви е посочила правилно - относно психиката на детето е важно да има спирачка в съдебните разправии.

Най-прекият лост е паричният - ако можете да ударите майката с нещо финансово - това е доста болезнено.
Бащата е доказано с по-висока концентрация на вниманието и е по-добър родител - по-отношение на крайното развитие на детето. Тоест - бащата, като мъжки родител успява да внедри във възпитанието на детето онези жалони, които ще го подкрепят и в трудни моменти.
Но, майчинството дава онази естествена топлина - в непосредствено време - тоест в момента, когато детето има нужда, то получава ласките и т.н. Бащата се грижи по-скоро за социалното успяване на детето и т.н.

В крайна сметка детето ще си пробие път - в това няма съмнение, но съдбата е тежка за деца без грижи.

Александър Македонски е син на Филип Македонски, но Александър има и майка - така, че.

[pitasht]

Сигурно има поне 100на колеги спечелили дела от името на мъжете.
Въпросът не е има ли няма ли.
Аз имам едно дело на ВКС, където бащата получи привременните мерки и загуби на 2 други инстанции.
Въпросът е готов ли сте да се борите докрай независимо от парите които ще изхарчите, от времето и от усилията.
Също има ли в какво да хванете натясно майката и то говоря за сериозни провинения - оставяне на детето без надзор, удари и т.н. а не примерно има си любовник или нещо дребно.
Ако нямате аргументи и доводи какъвто и адвокат да си вземете ще изгубите.
Но дори да загубите ще знаете че сте опитал и сте направили нужното за да се преборите за детето.
Имам и такъв случай където бащата изгуби сина си - детето беше на 10г а когато стана на 15г майката отиде и го остави доброволно на бащата.
През това време бащата не спираше да харчи пари за да вижда сина си- живееха в отделни държави и да поддържа връзката с него, не се отказа и накрая спечели и то дори без дела.
Успех. Ние като адвокати можем само да помагаме но не можем да променим фактите и съдбата на хората, не можем да се борим и вместо вас когато вие не сте сигурни в себе си.

[nikodim77]

Уважаеми Г-н. yyayya,
Нещата при Вас не са розови! И заедно с темите, които пускате, и викането (писането с главни букви се счита за викане) наистина се обърнете към Адвокат/и/ Разбирам, че Ви се вика... ама напълно Ви разбирам, защото и аз преминах почти по същия път, като Вас. За това и ще си позволя настоящия пост, който ще е по-дълъг от нормалните, но ще е изведен от пуснатите теми, и аналогията с моя опит, както интерес към правото. Последното е и факторът, довел ме в този форум преди около 9 години.
В моя случай ЗЗДН бе използван като инструмент за вреда срещу мен, за печелене на родителски права, за печелене на дело за развод по вина... и т.н. За огромно съжаление със ЗЗДН масово се злоупотребява и е много комплицирана тема. Мисля, че и във Вашия случай е същото...? Ще споделя аз какво направих: Моя случай беше преди 5 години. След като получих заповедта за незабавна защита, подготвих отговор на молбата, и го изпратих до съда. В мой минус беше голямото разстояние. Но! За да си спася децата, подготвих молба, в която молех съдът да отмени заповедта в частта, с която оставя децата да живеят при майка им до решението по делото. подкрепих я с доказателства, около възможността за адекватни родителски грижи, за възможността от помощ от близък (вече покойната ми майка), факта, че по-голямото дете е ученик в населеното място където живеем, както и че е отличник, и не на последно място, че са момчета и привързаността към мен е огромна. Да, позволих си смелостта (знам ли.. може би да е било наглост) да измина 300км. да внеса лично молбата и дори пожелах среща със съдийката по делото (Никога няма да забравя този ден и "лексотаните", които приех тогава) И! Резултатът ме удиви! В същия ден съдът излезе с определение, в което отмени заповедта в частта й за местоживеенето на децата.... Не знам как изминах 300-те км. обратно до нас под влиянието на радостта и на количеството „лексотан”, но както написах, никога няма да забравя този ден. В последствие и делото по ЗЗДН мина, което спечелих.
Сега като направя разбор на случващото се с Вас, съдейки по темите, които сте пуснал, ми се ще да Ви насърча, но уви, нещата при Вас се усложняват от няколко фактора, които ще са от значение за изхода на съдебните Ви действия. В последния си пост по другата тема сочите, че съдът е определил „пострадали лица”. Следователно защита е срещу съпругата и детето. Споделяте също, че има произнасяне по привременни мерки, като детето е при майката. От тук насетне моят вариант описан по-горе за отмяна на заповедта в частта й относно детето се обезсмисля. Трудно ще се намери съд, който при тези обстоятелства да направи това. А тази цялата сага ще натежи и при произнасяне относно родителски права и при развода. Други два фактора, които имат огромно значение при развода са, това, че съпругата Ви е подкрепена от своята майка (разведената и злобна баба), която ще парадира с това, че ще помага при отглеждането на детето. И от основно значение е факторът, възраст и пол на детето! „Детето е момиче, под 3 години” Във вашият случай, не е в полза на бащата /Вас/!
Ще си позволя да внеса и нотка на укор! Във викащия Ви пост, започвате с това да не се злоупотребява с крехката психика на детето. Именно детето и неговата психика са НА ПЪРВО МЯСТО!!! Те са над егото, над емоциите, над обидата, над всичко, което се случва между двама мразещи се! Колкото и да Ви идва да разкъсате довчеращната си половинка, колкото и да я мразите и ненавиждате... ЗА МИГ НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ЛОШИ ДУМИ И/или/ ДЕЙСТВИЯ ОТНОСНО НЕЯ ПРЕД САМОТО ДЕТЕ!!! Не вкарвайте това тригодишно дете във филми, които ще дадат трайно отражение върху съвкупността от емоции, настроения, спомени, разсъждения, или това, което наричаме психика! Говорете, освен във форума, то и на живо с Адвокати, и като прецените, че вероятно не бихте спечелили род. права над тригодишно момиченце, подтиснете Вашият инат и его, и се разведете по взаимно съгласие... Да, и така ще спестите доста средства, които иначе бихте разходвали в името на детето.
Казвате (пишете) „...единият сгафи...” рядко вината е само и единствено у единия. Какъв е гафът? От какво, или кого е бил предизвикан? Какви са били последиците за семейството и детето, КАКВИ СА БИЛИ ДЕЙСТВИЯТА СЛЕД ГАФЪТ, НА ДРУГИЯТ – НЕ-СГАФИЛИЯ...?
Аз също обвинявах 100-процентово майката на бившата ми съпруга за всичко, но сега разбирам, че нейната вина не е била чак такава за каквато съм я вземал. Разведох се в края на 2016 г. (делото от преди 5 години беше прекратено) При мен нещата също бяха сложни, то бяха жалби до прокуратура, жалби до социални, и какви ли не приоми. Но с трезв ум и без да се впускам във викане по форумите. Успях да доведа делото, до развод по взаимно съгласие и сега съм щастлив татко на двете ни дечица, които живеят при мен, аз се грижа за тях и това е по силата на съдебно решение.
Удебелих и смених цветът на „ни” защото, децата си имат живи майка и татко, и независимо, че сме разделени и на 300 км – разстояние, никога не съм ограничавал и надявам се да няма повод, да ограничавам децата да контактуват с майка им, колкото и на мен да ми е черна пред очите. Дори на второто и последно заседание по делото аз помолих съдът да постанови разширен режим на лични контакти, както и по-дълъг срок за престой при майка им през летните ваканции поради голямото разстояние. На нея също съм й казал, че нямам против да вижда децата когато пожелае. ТЕЗИ НЕЩА СА В ИМЕТО НА ДЕЦАТА!!! Нося огромно наскърбление, огромна обида, претърпях и нервни кризи, не можех да видя първите месеци на развитие и на двете деца, не бях на първия рожден ден на по-голямото и мн. други отрицателни фактори, които ме карат да ненавиждам бившата ми съпруга... НО! ТЯ Е МАЙКА НА РОЖБИТЕ НИ И НИТО АЗ НИТО СЕ Е РОДИЛ ТОЯ, КОЙТО ЩЕ РАЗКЪСА ТАЗИ ВРЪЗКА!
Тук ще изразя леко несъгласие с ivan_lawyer по повод думите; „Но, майчинството дава онази естествена топлина - в непосредствено време - тоест в момента, когато детето има нужда, то получава ласките и т.н. Бащата се грижи по-скоро за социалното успяване на детето и т.н.”
Всичко е индивидуално! Има майки, които не могат да дарят децата си с майчина топлина и ласки. Има бащи, които го могат.
Напълно съм съгласен със ; „...съдбата е тежка за деца без грижи” Да, всеки родител – претендиращ за присъждане на родителски права следва да си отговори, може ли да предостави грижите, от които има нужда едно дете?!? И то в двоен размер! При миг колебание при отговора на тези въпроси, е редно да се подтиснат емоциите и да се действа само и единствено в името на детето – компромис! Трудно е, но да, компромис със себе си и егото си.
И тъй като по принцип се включвам по теми във връзка със заглавията и конкретно поставените въпроси. Съветвам Ви да се обърнете към Адвокат, който ще направи максималното за да ви оттърве от делото по ЗЗДН и то във Ваша полза. Защото неговият изход, ще има своята тежест и по брачното такова. Иначе, „добър Адвокат” добър ще е този Адвокат, който няма да Ви обещава, няма да Ви сваля звезди от небето, а ще Ви разясни подробно как стоят нещата и, че ще направи необходимото със своята професионална отдаденост за да удовлетвори Вашите съдебни претенции.
Бъдете реалист!
Успех!

[pitasht]

Много съм съгласна с nikodim77 за това че ЗЗДН се ползва по много неприятен начин при разводите и с една фалшива понякога декларация стават големи бели.
Дори го изразих като мнение на един форум реално не тук и ме изгледаха като малоумна.
Винаги внимавам да водя такива дела и обикновено убеждавам клиента да си заведе делото за родителските права или развода, а не за домашно насилие след като нещата ще се решат с едно, а не с две дела, но има и много ситуации, когато насилникът - бил той жена или мъж не може да бъде убеден дори и с влязла забрана да доближава другия в това, че упражнява насилие.
Трябва много разум, когато се водят такива дела и много човещина, но те все повече липсват.

[doc03]

Имам неформален въпрос:
Уважаеми yyayya, Вие по професия "домакиня" ли сте, че се наемате да отглеждате това дете под три години? И ако не сте, моля споделете как мислите да се оправяте, в случай, че спечелите, в следващите, да кажем три години.
Благодаря.

[ivan_lawyer]

Последният ми случай, в който участвам косвено (тъй като не се налага процесуално явяване), е фрапантен.
Майката е разглезена и е приемала наркотични вещества (вкл. кокаин), като е участвала дори в пласирането на амфетамини. Съдът постановява развод, присъжда детето на бащата и всичко е ок. Детето започва училище, отглежда се нормално.
Тъй като родата на майката е амбициозен, се стига до ексцесии и отнемане на детето, въззивна жалба на развода и т.н.
Предават се немалки пари и се включват разни адвокати и успяват да изкарат привременни мерки.

Но майката остава лабилна единица, не съм сигурен изобщо в качествата й. Делото е много сложно, но същността е една - насила се изопачава годността на единия родител и се възхвалява другия. Според мен бащата е много добър родител, погледнато абстрактно. Има едни фиктивни структури за защита на детето, Агенция за закрила на детето и други - абсолютно казионни организации, синекури и т.н.

[largo]

Здравейте , аз също съм в тежко положение за развод, майката е с лабулна психика и не обръща никакво внимание на детето, гледат го пра баба и дядо които са над 70г, майка й е алкохоличка и дори не живее там където е детето ми и жена ми , имам неуспорими доказателства за това , но тъй като НЕ вярвам в българската правосъдна система и обективността на соц. грижи и всички инстанции(защото веднъ вече минах през това , със същата жена) , има ли как да отговоря на исковата й молба , аз , без адвокат , където да поискам развод по взаим о съгласие , издръжката да я вкарвам в негова сметка , а не в сметка на майката, и максимален режим на свиждане ? Детето е много повече привързано към мен , но и аз в момента заради нея не съм в цветущо положение , защото в града където живеем дори нямам квартира , но имам в момента висок доход , искам да замина за чужбина за да мога да си подсигуря бъдещето на детето , защото тя никога няма да може да го направи , ще пътувам по 3000км на всеки 3 месеца за 1-2 седмици в които да го виждам . Решил съм когато детето навърши годинки за да може да решава сам , тогава да заведа дело , а до тогава ще имам и собствено и за детето отделно жилище .... дайте някакви насоки как да отговоря на молбата й, защото ако отидем на дело , ще обидя съда , защото знам, че не се разглеждат тези дела като 2ма родителя , ами като майка и баща , все пак всичко е в полза на детето.

[lawchoice]

Здравейте , аз също съм в тежко положение за развод, майката е с лабулна психика и не обръща никакво внимание на детето, гледат го пра баба и дядо които са над 70г, майка й е алкохоличка и дори не живее там където е детето ми и жена ми , имам неуспорими доказателства за това , но тъй като НЕ вярвам в българската правосъдна система и обективността на соц. грижи и всички инстанции(защото веднъ вече минах през това , със същата жена) , има ли как да отговоря на исковата й молба , аз , без адвокат , където да поискам развод по взаим о съгласие , издръжката да я вкарвам в негова сметка , а не в сметка на майката, и максимален режим на свиждане ? Детето е много повече привързано към мен , но и аз в момента заради нея не съм в цветущо положение , защото в града където живеем дори нямам квартира , но имам в момента висок доход , искам да замина за чужбина за да мога да си подсигуря бъдещето на детето , защото тя никога няма да може да го направи , ще пътувам по 3000км на всеки 3 месеца за 1-2 седмици в които да го виждам . Решил съм когато детето навърши годинки за да може да решава сам , тогава да заведа дело , а до тогава ще имам и собствено и за детето отделно жилище .... дайте някакви насоки как да отговоря на молбата й, защото ако отидем на дело , ще обидя съда , защото знам, че не се разглеждат тези дела като 2ма родителя , ами като майка и баща , все пак всичко е в полза на детето.

Много тъжна картина сте обрисували чрез поста ви. Най-тъжното е, че детето ви няма да може да се възползва от предлаганата в момента тук услуга - издаване на свидетелство за новорождение.
А инак, убеждението в какво да вярвате и с какви неУспорими доказателства разполагате изцяло е резултат от вашите субективни възприятия и то не ангажира никой друг. Поради което е и безсмислено да се коментира тук.

[largo]

Какво искате да кажете с това , ,, свидетелство за новорождение'' аз вече водих дело веднъж , дадох над 5к лева и нищо , после заради детето се събрах с жена ми , но нейното държание и желание бяха х2 повече от предния път , аз да си седя вкъщи и да гледам детето и всичко. Да изкарвам пари , а тя да си ходи само по моловете и на моренце , без детето, и все да е недоволна и куп други неща , а българската правосъдна система е под всякаква критика . Вие като адвокат, предполагам , трябва да го знаете това , под 9% са спечелените от бащите дела. Попитах как може да отговоря, за да не плащам на адвокат , на исковата й молба , и да не искам да плащам на адвокат защото няма смисъл .

[lawchoice]

Тук не става въпрос за проценти, а за едно друго нещо, дето му се вика "родителски капацитет"! Каквото и да пишете в отговора на ИМ, разводът по взаимно съгласие изисква волеизявление и на отстрещната страна.

[largo]

А колко съдии гледат РЕАЛНИЯ родителски капаците, мястото където ще живее детето , обстановката в която ще живее, защпто предния път описваха смешници от преслав в социалния доклад че всичко е перфектно , а аз съм живял в тази къща и знам какво е , така че , точно поради тези глупости не искам да се залъгвам в момента , малкия сам ще си го поиска един ден , точно защото знам какво имам аз , и какво има жена ми . И да ,тя е съгласна за взаимно съгласие.

[ivan_lawyer]

В крайна сметка по описаното от мен дело се стигна до психологична експертиза, която установи, че и двамата са без родителски капацитет. Ама няма къде да денат детето и го мушкат при майката, която е шматка, един вид, детето поради неразборията го оставят все пак на майката. Но делото не е приключено още - има напъни - ама контролирано отлагане, така, че - какво да кажа. Съдиите са стегнати - да го кажа откровено - са тулупи и отдават справедливост на привидно плачещите съпруги. Но както и да е - детето трябва да се пази, пък споровете кой-какво - отделно.

[pitasht]

В крайна сметка по описаното от мен дело се стигна до психологична експертиза, която установи, че и двамата са без родителски капацитет. Ама няма къде да денат детето и го мушкат при майката, която е шматка, един вид, детето поради неразборията го оставят все пак на майката. Но делото не е приключено още - има напъни - ама контролирано отлагане, така, че - какво да кажа. Съдиите са стегнати - да го кажа откровено - са тулупи и отдават справедливост на привидно плачещите съпруги. Но както и да е - детето трябва да се пази, пък споровете кой-какво - отделно.

И аз имах такъв случай, майката е много луда освидетелствана е, ама съдът не смее нищо да стори, защото и бащата си го хапе яко, но след делата някак двамата луди родители се успокоиха и малко подобриха нещата с детето, че то на 13 г се бе хванало с едни батковци нали се сещате ....., а детето много става. Сега учи в езикова, добре се справя направо да не повярваш с тия родители дето едно изречение не могат да кажат. Не се ядосвай, може да е за добро.

[miroxp]

Не знам как е завършила (ако е завършила) сагата Ви, но има три неща, които мога да ви посъветвам, колко са приложими във Вашия случай е отделна тема.
Първо, всеки мъж с достатъчно умствен ресурс, никога, при никакви обстоятелства не трябва да сключва брак! Признаването на детето е достатъчно. Любовта и приятелството не се нуждаят от подпис в някакъв офис. Няма брак, който да е повишил качеството на общуване между двама човека, но пък повечето бракове правят точно обратното - факт, към днешна дата разводите в световен мащаб усреднено са около 60%.
Второ, никога, при никакви обстоятелства, никой мъж не трябва да споделя финансова отговорност или богатство (най-общо казано) с никоя жена! Защо? Виж точка първа.
Трето, абсолютно споделям мнението на ОП, че понякога е много по-добре за ДЕТЕТО родителите да не са заедно или децата да са присъдени на бащата, защото именно детската психика (заедно с милиони други неща) страда много повече, ако тези родители са заедно или майката е с пълни права. Всеки случай е индивидуален, но няма такава реалност, при която компромиса е винаги правилното решение за ДЕТЕТО.
Последно, успех и ако срещнете правилния човек някога, припомнете си точка едно и две. Няма да Ви гарантира успех, но ще ви гарантира много по-малко беди.
Поздрави!