Пак по твоята логика - договорът е прекратен, ама наемното ПО продължавало, щото (разби'аш ли) наемателят не е върнал вещта (натиска си пръдливия ......... в диваните на наетия апартамент).
Точно така!
Наемодателят тръгва да завежда иск за изваждане на наемателя от жилището, щото договорът бил прекратен. Да, ама наемното ПО (по p_ivanov-овото право) си е валидно, значи на правно основание наемателят ползва вещта. Айде, отиде искът. Ако прекратяването на договора за наем не прекратява и наемното ПО, то кой ЮФ обуславя възникването (прераждането) на това ПО след прекратяване на договора за наем???
Наемодателят вади наемателят, защото така са се споразумели, но до изваждането наемното правоотношение седи и затова съдът ще осъди наемателят да освободи жилището, както и да плати наем и обезщетение по чл. 236 ЗЗД.
ЮФ пораждащ НО е предаването на веща, договора за наем няма отношение към него иначе най-малкото щеше да е формален, прекратяването на договора, като ЮФ, не води до заличаване на самия договор, а към него прибавя и обезщетението. ЮФ прекратяващ НО е само и единствено връщането на веща.
РЕШЕНИЕ № 1882 ОТ 13.10.1955 Г. ПО ГР. Д. № 6009/55 Г., IV ГР. О. НА ВС
"КОГАТО СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ ДОГОВОРА ЗА НАЕМ НАЕМАТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА ПОЛЗУВАНЕТО НА ИМОТА ВЪПРЕКИ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА СОБСТВЕНИКА, ТОЙ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, КОЕТО ИМА ХАРАКТЕР НА ПОВТАРЯЩО СЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ЗАТОВА МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ПРИСЪЖДАНЕТО МУ ЗА ВРЕМЕТО СЛЕД ПОСТАНОВЯВАНЕ РЕШЕНИЕТО ДО ПРЕДАВАНЕ ИМОТА"
Защо, според теб, ВС говори за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за ползването на имота след прекратяване на договора за наем?
Благодаря, че си намерил това, не го бях чел. Вече казах, че с колегите от ВС и ВКС мислим еднакво. Жалко, че не се разви дискусията за давността и лихвите преди да пуснеш това, но едва ли и от ще разберете нещо, предвид липсата на теоретична подготовка (по шопско ми викат Пейчо Теоретико).
Прочети няколко пъти какво са решили моите колеги, върховните съдии, и ще разбереш защо съм определил обезщетението по чл. 236 ЗЗД като обезщетение за пропуснати ползи, защото наемът получаван от наемодателя по прекратения договор по своята правна същност е обезщетението за претърпени вреди и затова ако търсиш това обезщетение не може да търсиш лихви. Може обаче да се откажеш от обезщетението по 236 ЗЗД и да претендираш само наема по прекратения договор и лихви. Давността и по двете е три годишна!
Решението по казуса е толкова невярно, толкова повърхностно, че ако бях участвал в изпита щях да търся обезщетение. Предполагам, че това безобразие идва от някой тиквеник в СУ, вероятно доцент или професор, който бълва тези глупости, защото същият сгрешен казус по наемно отношение имаше на държавен изпит на СУ.