Граждански арест

[Pause]

Доколко е законен гражданският арест ,кои са неговите предпоставки при осъществяването му,и на практика неговата допустимост от закона?

Прочетох Чл.12а НК ,но философията на глагола извършило престъпление с влязъл в сила съдебен акт или външно проявени белези на инкриминираното деяние в обективната действителност.Моля ,знаещите да откоментират благодаря ви предварително.

[andy70]

3. ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК

1. Същност на задържането

Задържането на престъпник по чл. 12а НК съдейства на държавата да реализира възникналата спрямо престъпника наказателна отговорност. То най-общо може да се определи като позволено от закона увреждане на лице, извършило престъпление, при неговото задържане с цел предаване на компетентните органи, при условие че е нямало друг начин престъпникът да бъде задържан и ако причинената му вреда съответства на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането.
Институтът по чл. 12а НК се състои от два елемента: задължителен - лишаване на престъпника от свобода (установяване на физически контрол върху него), и възможен - друго, допълнително увреждане на престъпника (телесна повреда, имуществена вреда), обусловено от конкретната обстановка на задържането.
В разпоредбата на чл. 12а, ал. 1 НК “лице, извършило престъпление” следва да се разбира по-широко, а не в строгия смисъл на презумпцията за невиновност (чл. 14, ал. 2 НПК), според която “обвиняемият се счита невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното”, тъй като такава все още липсва в повечето случаи на задържане. Това означава, че задържането обикновено се извършва въз основа на предположението на задържащите органи или граждани, че задържаното лице е участвало в престъпление. За да се определи кога това предположение е достатъчно основателно следва да се изходи преди всичко от разпоредбата на чл. 202, ал. 1 НПК (стар) относно предварителното задържане. Според нея то е допустимо, когато: лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му; очевидец посочи лицето, извършило престъплението; върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилието му са открити явни следи от прес¬тъп¬ле¬ние¬то. От зна¬че¬ние са обаче и други обстоятелства - например информацията (вкл. и опера¬тивна), с която са разполагали органите на МВР. Поради това “неправилно е да се смята, че действията по задържане могат да се пред¬прие¬мат само непос¬редствено след извършване на прес¬тъп¬ле¬нието” (Р. 15-95-І).
Разпоредбата на чл. 12а НК е неразривно свърза¬на с реално при¬чине¬ни¬те на престъпника вреди. В този смисъл тя се явява субси¬ди¬ар¬на спря¬¬¬мо раз¬по¬редбата за неизбежната отбрана и намира приложение само докол¬ко¬то вре¬дите, при¬чи¬нени на престъпника, не могат да бъдат оправдани на осно¬ва¬ние чл. 12 НК. Затова, ко¬гато непосредственото противоправно нападение не е за¬вършило, до¬ри то да съставлява престъпление, приложение ще намерят само пра¬вилата на н嬬избежната отбрана. Това е така и в случаите, когато прес¬¬¬¬тъп¬никът, пре¬кра¬тил престъпната дейност, оказва активна съпротива, насочена към увреждане, и по същество напада задържащия субект. Ето защо чл. 12а НК се при¬лага, едва след като нападението (престъплението) е пре¬кра¬тено и прес¬тъп¬никът не се стреми чрез увреждане да избегне задър¬жането.

2. Предпоставки за допустимост на задържането

В чл. 12а НК е предвидено само едно условие за допустимост на задър¬жа¬нето - задържаното лице да е извършило престъпление. Но правото на за¬държане (лишаването от свобода на престъпника) възниква не само след като престъплението е завършено, а още при не¬го¬во¬то извършване. С други думи времевите граници, в които установяването на физически контрол върху престъпника е допустимо, са от възникване на наказателната отговорност (нବказуемо приготовление или на¬ча¬ло на изпълнителното дея¬ние) до нейното погасяване. Що се касае до при¬чинените вреди - ако прес¬тъплението продъл¬жа¬ва (т.е. носи характера на такова посегателство, което обосновава неиз¬бежна отбрана), тяхната законосъоб¬ра第ност се преценява по правилата на чл. 12 НК. Без зна¬чение е, че същевременно (евен¬¬¬туално), освен за прекра¬тя¬ва¬не на напа¬де¬ние¬то, вредите изпълняват и за¬дача по задържането.
На второ място, за допустимостта на задържането, е необходимо да съ¬ществува реална опасност престъпникът да се от¬клони от следващата му се наказателна отговорност, за което може да се съди по неговото бягство, ук¬ри¬ване, съдебното му минало, тежестта на извършеното престъпление и др.
При наличието на разгледаните предпоставки причиняването на вреда на престъпник при задържането му е общест¬в嬬нополезно, само ако не е съ¬ществувал друг начин за установяването на физически контрол върху него, т.е. конкретната обстановка е изключвала всякакви други средства и методи за задържане. Ако обаче е нямало опасност за отклонение на престъпника от на¬казателна отговорност, ако той “... изобщо не се стреми да избяга или не про¬тиводейства, или бяга, но е известно мястото, където ще се скрие, тогава не е оправдано да му се при¬чи¬нява вреда.” (Р. 15-95-І).
За законността на за¬дър¬жането е от значение и целта на задържащия су¬бект, а именно - предаване на престъпника на органите на властта и пре¬дотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление. Ако за¬държането е извършено с друга някаква цел (например отмъщение, само¬раз¬права и т.н.), и第¬вършеното ще със¬тавлява умишлено престъпление и не може да бъде оп¬равдано на осно¬вание чл. 12а НК.
Необходимо условие за законността на задържането е и твърдата увере¬ност на дееца, че задържа престъпник. Когато обаче се окаже, че задържаният не е престъпник, извършеното спря¬мо него не може да бъде оправдано. Него¬ва¬та обществена опасност и пртивоправност не могат да бъдат изключени. В такъв случай въпросът за от¬¬¬¬¬¬говорността на задържащия ще се реши според пра¬вилата за грешката (чл. 14 НК) - изключва се отговорността за умишлено причинена вреда, а при обек¬тивна невъзможност да се узнае истината и не¬пред¬пазливостта.
В разпоредбата на чл. 12а НК не е изрично предвидено задължение на зବ¬дър¬жащия да уведоми престъпника, преди да пристъпи към неговото задър¬жа¬не и отвеждане при компетентните държавни органи. То обаче произтича от самия акт на задържането. Ако деецът пристъпи към задържане на прес¬тъп¬ника без такова предупреждение, това би поставило последния в положе¬ние на мнима неизбежна отбрана и би излишно усложнило и затруднило акта на задържането.
Без значение за принципната допустимост на задържането по чл. 12а НК са степента на обществена опасност на престъпника и на извър¬ше¬но¬то от него престъпление. Посочените обстоятелства безспорно имат значе¬ние, но не за допустимостта на задържането, а за пределите на “необхо¬ди¬ми¬те и за¬ко¬носъобразни мерки”. Различието е съществено - при не¬до¬пус¬тимост на задър¬жането, деецът ще носи отговорност за противозаконно лишаване от свобода и за евентуално причинените вреди на задържаното ли¬це, а при пре¬ви¬шаване на пределите на необходимите и законосъобразни мер¬ки, деецът ще от¬говаря не за лишаването от свобода, а само за причинените на за¬държаното лице вреди, и то в зависимост от обстоятелствата, определящи сте¬пента на пр嬬ви¬шаване.
Чл. 12а НК оправдава вредите, причинени на прес¬тъп¬ника, при не¬го¬во¬то задържане, но не и вредите, причинени на трети лица. В случай, че в про¬цеса на задържането бъдат увредени и други лица, тези вреди (при наличието на необходимите условия разбира се) могат да бъдат оправ¬дани на ос¬но¬ва¬ние чл. 13 НК - като причинени при крайна необходи¬мост.

3. Превишаване на необходимите мерки на задържане

Според чл. 12а, ал. 2 НК необходимите мерки за задържане на престъп¬ник се превишават, когато са в явно несъот¬ветс¬т¬вие с характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице прес¬тъпление и обстоятелствата по задържането, когато на лицето без необходимост се при¬чинява явно прекомерна, непредизвикана от обстановката вреда .
Обстоятелствата по задържането об¬хва¬щат всички условия, които бла¬гоприятстват или затрудняват задържането - сили и възможности на за¬дър¬жа¬щия, характер и опасност на съпротивата на прес¬тъпника, брой на про¬ти¬во¬бор¬стващите лица, конкретните условия на мяс¬тото, времето и др. На по-ви¬соката обществена опасност на из¬вър¬шеното престъпление и по-не¬бла¬го¬при¬ят¬ните условия на задържане съот¬ветстват по-интензивни и енергични мерки. И обратно - не е обществено оп¬ра⬬дано използването на такива мерки при из¬вършено престъпление с по-нис¬¬ка сте¬пен на обществена опасност, ако прес¬тъпникът не се стреми да избяга или да противодейства.
Явното превишаване на необходимите и законосъобразни мерки е об¬щест¬веноопасно деяние. Ако то осъществява и състав на престъпление, дее¬цът ще носи наказателна отговорност (касае се до хипотеза, сходна до пре¬ви¬ша¬ване пределите на неизбежната отбрана), но само “в случаите на умиш¬ле¬но причиняване на вредата” (чл. 12а, ал. 2, изр. 2 НК). А обстоятелството, че това действие е извършено за задържане на престъпник, следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При задържането на престъпник е недопустимо неговото умъртвяване. Вяр¬но е, че освен реализиране на възникналата спрямо престъпника наказа¬тел¬на отговорност, задържането има още една цел - предотвратяване на въз¬мож¬ността за извършване на друго престъпление. Но осъществяването и на две¬те цели е допустимо единствено чрез задържането на престъпника. Из¬полз¬ва¬нето на всякакви други средства и способи излиза извън рамките на института по чл. 12а НК.

[Pause]

Благодаря,за вниманието.Но като се поразрових в нета ,открих че не е правилна квалификацията със случая Чл.12а НК – също се убедих в мотивите на една присъда.
Може ,би става дума за залавяне в случая тъй като само държавните органи могат да задържат.

РЕШЕНИЕ

гр. ВРАЦА,05.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, наказателна колегия,
в публично съдебно заседание на 11.02.2010г.,
в състав:

Председател: Благовест Димитров
Членове: Снежана Наумова
Мл. съдия: Иван И.

в присъствието на:
прокурора Р. К. и секретаря И.М.
като разгледа докладваното от съдия НАУМОВА
ВНОХ дело № 20 по описа за 2010 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 143/25.11.2009 год. постановена по НОХД № 612/2009 год. ІV-ри нак. състав на Районен съд гр. Враца е признал подсъдимият А.Е.А. *** за виновен в това, че на 07.09.2008г. за времето от около 21.00часа до 23.00часа, в района на язовир находящ се в землището на селата Пудрия и Краводер община Криводол, противозаконно е лишил от свобода Т.Т.И. с ЕГН ********** ***, по мъчителен за здравето начин-чрез завързване на ръцете и краката на пострадалия с връзки-тип «свински опашки»-престъпление по чл.142а, ал.4 ,предл.1, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.142а, ал.4, предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.61 т.3 от ЗИНЗПС съдът е постановил изтърпяване на определеното наказание при първоначален «общ» режим, при настаняване в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата е уважен гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от пострадалия Т.Т.И. срещу подсъдимия А. за сумата от 1 000 / хиляда/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 07.09.2008г.- до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимият са присъдени направените по делото разноски в размер на 107.00лева.
Недоволен от постановената присъда на Районен съд гр.Враца е останал подсъдимият А., който чрез защитника си - адв.И.С., е депозирал в срок въззивна жалба, с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 във връзка с чл.335 от НПК, за противоречие между присъда и мотиви, както и за липса на мотиви относно основателността и доказаността на предявеният граждански иск. В жалбата се излагат подробни съображения за несъставомерност на извършеното от подсъдимият деяние по чл.142а ал.4 от НК, поради приложимост в конкретният случай на разпоредбата на чл.12а от НК, на което основание се поддържа лисата на обществена опасност на инкриминираното деяние. Застъпва се становище, че неправилно в мотивите си първоинстанционният съд е установил значително по-дълъг времеви период на инкриминираното деяние. Излагат се съображения за липса на безспорни доказателства за нанесена лека телесна повреда на пострадалият И.. Моли се присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу сезиращият акт не са подадени писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия поддържа и доразвива подадената жалба. Прави алтернативно искане за изменение на постановената присъда с намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл.66 от НК, като така определената санкция да е съобразена с целите на закона и спецификата на конкретният казус.
Представителят на ВрОП застъпва становище за липса на материално правните предпоставки за приложимост на чл.12а НК, поради което намира присъдата на районният съд за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Врачанският окръжен съд, след като съобрази доводите във въззивната жалба, ведно с релевираните в нея основания, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Т., Ц. И., И. А., П. П., И. Д., Р. М. пострадалия Т.И., отчасти от показанията на свидетелите Б. Б., И. Д., Р. П., А. А. и отчасти от обясненията на подсъдимият А.А., от назначената основна и допълнителната съдебно-медицински експертизи и всички писмени доказателства.
При собствена въззивна преценка, ВрОС счита, че доказателствените източници позволяват да се изведе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. заедно със семейството си живеел в гр.М., ж.к.”П.” №*, вх.*, ап.*. На 16.08.2004г. сключил наемен договор, по силата на който придобил язовир от 229.028дка, находящ се на 1-1.5км. от с.Пудрия, в землището на селото и Краводер в местността “Султаница”със срок на ползване 5 години и го зарибил. На 04.03.2008г. било сключено допълнително споразумение към договорът. В района на язовира обаче подсъдимият не поставил табели, указващи че обекта е стопанисван и е въведена забрана за риболов.
Тъй като А. имал съмнения,че му крадат рибата, за да провери това на 07.09.2008г. към 21.00часа отишъл на язовира с колата на брат си, а не със своята, за да не бъде разпознат. Като пристигнал спрял колата и се приближил, за да хване еветуалните крадци.
Там били Т.И., Ц. И. и Г. Т..***, а последният от гр.В., но за почивните дни си идвал на село. На 07.09.2008г.тримата се срещнали в местното кафене в центъра на с.Пудрия и въпреки, че знаели, че язовира се стопанисва и е частна собственост решили да отидат там на риболов още същия ден. На язовира пристигнали около 17.00-17.30ч. Разпънали едната от мрежите, а другата останала в сака, с който ги донесли. Поседели известно време, докато започнало да се свечерява. Тогава решили да извадят мрежата и да си ходят, но в този момент чули гърмежи от газов пистолет. Изстрелите били насочени във въздуха и във водата наоколо 1-2 метра от тях и очевидно се целяло сплашването им. Тримата видели, че изстрелите произвежда арендаторът на язовира А.. Изплашили се от гърмежите и побягнали по язовирната стена към гората, изоставяйки мрежите. При бягането Т.И. се спънал и паднал, при което подсъдимият го хванал и му завързал краката и ръцете отзад с връзки тип ”свински опашки”. Т. и И. успели да избягат и се скрили в намиращите се в близост на 300-400м. до язовира лозя и от там наблюдавали случващото се. Чували псувни, шумове от борба и удари, както и виковете на Т. за помощ. Въпреки, че се свечерявало, подсъдимият имал фенер на главата си, който осветявал мястото около него. В светлината двамата свидетели успели да проследят как А. нанася удари с крака и ръце на приятелят им, който лежал на земята с лице към нея. От там видели как подсъдимият се обадил по телефона си на някого. Всъщност това бил неговият приятел Б. Б., който бил помолен да дойде на помощ. Двамата решили да отидат до селото, за да търсят помощ, но по пътя видели светлини от фарове на автомобил или джип и се скрили отстрани на пътя.В колата били Б. Б., Б. Д. и И.. След като колата продължила по посока към язовира двамата продължили към селото и след като пристигнали там след 10-15 минути видели патрулна кола и се успокоили. Междувременно подсъдимият продължавал да нанася удари по цялото тяло на приятелят им Т. и на няколко пъти го потапял във водата, след което продължавал да го бие. Към 22.30ч. провел разговор с брат си А. А., разказал му за случилото се и го помолил да дойде, за да не би приятелите на Т. да се върнат. Позвънил на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и на полицията на гр.Криводол. От там дежурния изпратил полицаят И. А.. Тъй като последният трябвало да отиде на указаното място сам помолил синът си-П. П. да го придружи.
На язовира първи пристигнали Б. Б., И.Д. и И..По пътя И. А. и П. П. срещнали колата на А. А. и Р. А., които ги упътили за процесното място. Към 23.00ч. почти едновременно двете коли пристигнали на язовира. На И. А. и неговият син направило впечатление лошото физическо състояние на пострадалият. Същият бил вързан за ръцете и краката, по тялото и лицето му имало кръв, целият бил мокър, а дрехите му-изпокъсани.Ясно личало, че е в безпомощно състояние. По нареждане на полицаят, подсъдимият срязал връзките, с които бил завързан Т.. Веднага след това А. и синът му транспортирали пострадалият до центъра за спешна помощ в гр.Криводол, където му било оказана медицинска помощ.
Същият ден майката на пострадалия отишла в кметството, където работела по временна заетост и разказала на кметицата-Р. М. за случилото се със сина й предната вечер. Това провокирало М., която изпълнявала длъжността си от 1999г. да отиде и да се запознае с арендатора на язовира. При посещението си на мястото М. не забелязала табели с надпис, че риболовът е забранен и че обекта е частна собственост, поради което предложила на подсъдимият да сложи такива около язовира и да пусне съобщение, че риболовът е забранен.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че Т. е получил контузия на носа. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди предмети и може да бъде получено по начин и по време/удар с или върху твърд тъп предмет-видно от посочената диагноза. От причиненото физическо насилие на тъжителят е причинена болка и страдание.
Допълнителната съдебно-медицинската експертиза назначена в съдебното производство заключава, че Т.И. е получил контузия на носа с кръвотечение, оток и охлузване на двете устни, което увреждане отговаря на самостоятелният медико-биологичен признак временно разстройство на здравето, не опасно за живота и представлява-лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК.
Така изведената от настоящата инстанция фактическа обстановка споделя приетата от първоинстанционният съд, с изключение на следното:
Настоящата инстанция е направила корекция във фактическата обстановка приета от районният съд относно обстоятелството, че пострадалият, Ц. И. и Г. Т. не са знаели, че процесният язовир е отдаден под наем и е частна собственост.Безспорно е доказано, че А. е наел язовира от четири години. Налице е сключен наемен договор, който към датата на инкриминираното деяние не е преустановил своето действие. Фактът, че наемното провоотношение съществува с подсъдимият от значително дълъг период от време-четири години и обстоятелството, че процесният язовир се намира в малко село, където новините се разбират много бързо, още повече когато става въпрос за такъв голям обект, опровергава приетият факт от първоинстанционният съд, че тримата приятели, не са знаели,че ловят риба от чужд водоем. В тази връзка районният съд неправилно е интерпретирал показанията на кметицата-Р. И. Въпреки, че последната заявява, че не е знаела, че водоемът е зарибен е била запозната с факта, че е отдаден под наем. Почувствала се е засегната, че подсъдимият не е дошъл лично да й се представи като наемател. Тук фактът на знанието й не е поставен под въпрос. Длъжността си на кмет свидетелката изпълнявала от 1999година, същата е жител на селото и нелогично и в противоречие с показанията й първоинстанционният съд е приел, че тя съвсем скоро е разбрала, че язовирът се стопанисва от частно лице.
При тези данни Районният съд правилно е заключил, че деянието квалифицирано и възведено от прокуратурата в обвинителния акт като престъпление по чл. 142а , ал.4 пр.1 вр. с ал.1 от НК е извършено от подсъдимия А.А..Интерпретацията на доказателствения материал сочи безусловно на неправомерна дейност, с насоченост - охраняваните от Глава втора, раздел IV обществени отношения.Безспорно е доказано авторството, субективната и обективната страна инкриминираното деяние.
При условията на чл.305 ал.3 от НПК, съдът е обсъдил гласните доказателства с останалия доказателствен материал, като в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логическа обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен материал, при което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно факта на извършване на противоправното деяние, неговата правна квалификация и авторство, субективната страна и личността на извършителя.
В този смисъл настоящия състав не възприема възражението, инкорпорирано във въззивната жалбата и изразеното в съдебно заседание становище от защитата на подсъдимият за липса на съставомерност на извършеното от подзащитният му деяние.
В подкрепа на държавното обвинение са анализирани показанията на пострадалият Т.И.. Той изключително подробно, точно и безпротиворечиво с останалият доказателствен материал, на който районният съд е дал вяра чертае хронологията на събитията станали вечерта на 07.09.2008г. Същите обосновават престъпното поведение на подсъдимият, покриващо елементите от квалифициращият състав на повдигнатото от прокуратурата обвинение, а именно:връзването, боя и топенето на пострадалият във водата, обосноваващи неправомерното лишаване от свобода съпроводено с мъчителни действия застрашаващи здравето на пострадалият. Настоящата инстанция не кредитира показанията му в частта им, в която същият твърди, че не е знаел, че процесният язовир е отдаден под наем. Пострадалият е жител на селото и нелогично първоинстанционният съд е заключил, че не е бил запознат с факта на стопанисване на язовира,игнорирайки продължителния период. Поради същите съображения не са кредитирани и показанията на неговите приятели относно същото обстоятелство.По делото има данни обосноваващи предишни набези над процесният обект, които именно са провокирали подсъдимият да предприеме действията на инкриминираната дата.
Аналогични на показанията на пострадалият относно неправомерните действия на подсъдимият са тези на неговите приятели- Ц. И. и Г. Т.. Основани са на техни преки възприятия за действията на подсъдимият на инкриминираната дата. Установените от посочените свидетели факти, приети за достоверни от първостепенният съд са пряко доказателство в подкрепа на обвинението. Показанията им са доказателствено средство за установяване на съставомерните признаци в подкрепа на обвинителната теза, а именно-принудителното лишаване на пострадалият от свобода, чрез завръзването му, съпроводено с мъчителни и опасни за здравето му действия, изразяващи се в нанасяне на удари и топене във водата.
Към обвинителните доказателства първоинстанционният съд е приобщил и фактите установени от полицаят И. А. и неговият син-П. П., Н. А. и И. Д.-всичките безпротиворечиво свидетелстват за физическото и психическо състояние на пострадалия в следствие осъщественото върху него насилие.
Всички посочени доказателства в тази група напълно се подкрепят от основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи. Същите заключават, че на пострадалият Т.И. му е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота и от уточнението на вещото лице, че нараняванията на пострадалият могат да бъдат предизвикани само от удар с ръка.
Показанията на разпитаните свидетели и назначените по делото експертизи кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства доказващи обективната и субективна съставомерност на деянието на обвиняемият по наказателния закон, по който е предаден на съд.
Факта, че подсъдимият е бил вързан се установява и от обясненията на подсъдимият А., и от показанията на неговите приятели Б. Б., И. М. А. А. и Р. П., но без да се споделя от първоинстанционният съд, че това е станало с обикновено въже. Твърденията им обаче, че липсвали следи от физическо насилие по тялото на подсъдимият се опровергават от целият събран и анализиран по-горе доказателствен материал. Поради това и обясненията на подсъдимият в тази насока са приети от районният съд само като защитна позиция, а не и като доказателствено средство. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на градената от него версия, че действията му на инкриминираната дата са имали за цел само предаването на «крадеца» на полицията. Вярно е, че с действията си е целял защита на стопанисваното от него имущество и преустановяване на евентуални бъдещи посегателства, мотивиран от предходни такива.Независимо от мотива, анализирания доказателствен материал свидетелства, че поведението на подсъдимият вечерта на 07.09.2008г. не се е изчерпало единствено във връзването на пострадалия, но е продължило и с физическа саморазправа, изразила се в ритане,нанасяне на удари и неколкократно топене във водата. Това от своя страна без отенък на съмнение обосновават умисъл за една друга цел, а именно наказание и лично раздаване на възмездие от подсъдимият за поведението на пострадалия.
Въз основа на така изведеният разбор на доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че районният съд е дал законосъобразна правна квалификация на разглежданото деяние като е приел, че извършеното престъпление осъществява от обективна и субективна страна престъпният състав на престъплението по чл.142а ал.4 пр1 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимият с връзването на пострадалият, с което е отнета възможността му да се предвижва свободно в пространството. Налице е едно продължено престъпно деяние, чрез което фактически е ограничена възможността на пострадалият за свободно придвижване в пространството, извършено по мъчителен за здравето му начин чрез побоя над пострадалият и топенето му в язовира. Видно от назначените съдебно-медицински експертизи на пострадалият И. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че престъпното деяние е извършено във времеви интервал от два часа. От показанията на Г. Т., на които съдът е дал пълна вяра се установява, че подсъдимият ги е подгонил към 21.00-21.30ч. Б. Б.-приятел на подсъдимият твърди, че последният му се е обадил за помощ към 21.00-22.00часа. А. А.-брат на подсъдимият, полицаят И. А. и синът му П. твърдят, че са пристигнали на язовира към 23.00-23.30часа. Така установените по делото факти водят недвусмислено до изводът, че подсъдимият е лишил противозаконно от свобода пострадалият за близо два часа, поради което така поставеното възражение във въззивната жалба се явява неоснователно.
От субективна страна правилно първоинстанционният съд е извел,че деянието е извършено при пряк умисъл. Анализираните по-горе действия на подсъдимият, имащи за основна цел наказване на пострадалият, а като второстепенна-предаването му на полицията, в своята съвкупност водът до изводът, че А. е съзнавал, че с поведението си противозаконно лишава пострадалият от свобода, че му причинява болки и страдания и въпреки това е целял настъпване на общественоопасният резултат.
Неоснователно е възражението възведено във въззивната жалба за несъставомерност на инкриминираното деяние по горецитирания член, поради приложение на чл.12а от НК. Абсурдно е позоваването на разпоредбата на чл. 12а НК в конкретният случай. Този текст се отнася само за "лице, извършило престъпление", което се задържа за предаване на органите на властта. Единствените органи, които могат да определят дали едно лице е извършило престъпление, са съдилищата и това става с влязла в сила присъда. Затова лицето, което се задържа по чл. 12а НК, трябва да е "бягащ, укриващ се от съдене или изтърпяване на наложено наказание престъпник, т. е. за него вече да е възникнала и още да не е погасена наказателна отговорност, а основанието за задържане - за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността да извърши друго престъпление. " /реш. № 421 от 15.06.2006 г. по н. д. № 55/2005 г., I н. о. на ВКС/. В случая Т.И. не се е явявал осъден с влязла в сила присъда престъпник, който да бъде предаден на органите на властта и извършващ друго престъпление, нито пък е липсвала възможността да бъде задържан с други средства и затова спрямо него прилагането на тази разпоредба е невъзможна. В пълна степен е анализирано явното несъответствие между характера и степента на обществена опасност на извършеното от задържаното лице деяние и обстоятелствата по задържането му. Настоящата инстанция споделя напълно правните изводи направени от първоинстанционният съд за неприложимост на разпоредбата на чл.12а от НК, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря.
Съществуват основания за преоценка на постановения съдебен акт в частта му относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, резултат от неправилният разбор на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Първоинстанционният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства:доброто поведение на подсъдимият в съдебно заседание, ниската му степен на обществена опасност/предвид единственото му осъждане до настоящия момент/, семейното му състояние/женен с едно дете и това, че по делото има доказателства, че той се труди и издържа семейството си/, а като отегчаващи, лошите характеристични данни, високата обществена опасност на деянието и нанесените на пострадалият увреждания, обуславящи лека телесна повреда.Окръжен съд споделя така определените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства приети от първоинстанционният съд, без да споделя изводът на последния, че е налице баланс между тях. За да индивидуализира наказанието районният съд е приел, че е налице равнопоставеност между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така отчетената погрешна преценка е резултат от една страна от неправилната оценка на някои обстоятелства от двете групи съобразно тежестта им, а от друга от значителният брой смекчаващи вината обстоятелства, които първоинстанционният съд не е отчел и анализирал.
Настоящата инстанция споделя всички отегчаващи вината обстоятелства приети от първоинстанционният съд, с изключение на приетото за тежестта на причинените на пострадалия увреждания, защото в случая се касае до лека телесна повреда.Налице е посегателство срещу личността с настъпили последици в значително ниска степен на обществена опасност. Тук е мястото да се изрази несъгласие с еднаквото отчитане на предходното осъждане като отегчаващо и смекчаващо вината обстоятелство и това се дължи на обстоятелството, че настоящият съдебен състав не може да дава оценка по какви причини съдът произнасъл се по съответното деяние е наложил наказание “глоба”.
Въззивната инстанция при цялостна служебна проверка намира, че решаващият съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелство свързано с усилията полагани от извършителя за придобиване на материални средства за издръжка на семейството си.
На следващо място от вниманието на първоинстанционният съд е убягнал мотива на извършване на деянието от подсъдимият, а това е защита на частната собственост и преустановяване на последващи набези над стопанисваното имущество, защитено не само от наказателния закон, а и от Конституцията. Мотива на извършване на противоправното поведение на подсъдимият следва да бъде отчетено на фона на начина на осигуряване на средствата за издръжка на семейството на подсъдимият. Процесният язовир се е явявал единствен източник на доходи за него и неговото семейство.
При осъщественият въззивен контрол обаче наред с горепосочените и споделени от окръжен съд смекчаващи вината обстоятелства се констатират и редица нови, които първоинстанционният съд изобщо не е констатирал и не е отчел при индивидуализацията на наказателната отговорност, които в съвкупност са благоприятствали вземане на решение за извършването на престъпление по чл.142а ал.4 пр1 във вр.1 от НК. От вниманието на първоинсатнционният съд е обягнало противоправното поведението на пострадалият и неговите приятели засягащо чужда собственост, което той се опитва да игнорира с твърденията си за незнанието за стопанисването на язовира.От друга страна е поведението на подсъдимият след установеното посегателство върху неговата собственост. Настоящата инстанция не е отчела обстоятелство, че А. е сигнализирал полицейските органи и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за действията на тримата приятели още същата вечер, когато е извършил инкриминираното деяние. С това си поведение подсъдимият е целял сезиране на съответните компетентни органи за неправомерното поведение на подсъдимият и неговите приятели и санкционирането им по установеният за това ред. От значение е и обстоятелството и, че противозаконното лишаване от свобода е продължило сравнително кратко време-2часа, а според законодателят по-тежко наказуемо ще е когато е продължило повече от две денонощия.
Наложеното от първоинстанционният съд наказание при така отчетените от настоящата инстанция смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не съответства на обществената опасност на дееца, поради което е явно несправедливо. С определеното наказание от 4 години лишаване от свобода районният съд е нарушил основният принцип залегнал в чл.35 от НК за съответност на наложеното наказание с извършеното престъпление, с което ще се постигне една ненужна репресия спрямо виновният, без съблюдаване мярата на използваната наказателна принуда.
Всички посочени смекчаващи обстоятелства приети от първата инстанция и отчетени от настоящата в своята съвкупност се явяват многобройни по смисъл на чл.55 ал.1 от НК и характеризират извършеното от подсъдимият деяние като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказание за съответното престъпление.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното от подсъдимият А. престъпление, при което атакуваната присъда ще следва да се измени в частта, в която е определено на подсъдимият А.А. наказание от четири години лишаване от свобода, като същото се определи при условията на чл.55 ал.1 т. 1 НК и съответно се намали на осем месеца. Съдът намира, че именно такова по вид наказание и в така определеният размер в максимална степен ще съдейства, както за поправяне на подсъдимият, така и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Така наложеното наказание настоящият съдебен състав приема, че не следва да се търпи ефективно. Когато се решава въпросът за приложението на чл.66 НК е необходимо да се изследва възможността, подсъдимия да се поправи, без ефективно изтърпяване на наказанието, като приложението му предпоставя това да стане във връзка с чл.36 НК, за да се постигнат целите на наказанието.
В настоящия случай съществуват основания за приложението на чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е млад човек, семеен с дете и единственото му препитание е стопанисването на наетият от него язовир. За действията на пострадалия и двамата му приятели незабавно е сигнализирал компетентните органи, въпреки,че е знаел,че налага физическо насилие над пострадалият. Тези обстоятелства сочат на лице, което може да се поправи и без ефективно изпълнение на наказанието.
Що се касае до изискванията на генералната превенция, тя не може да има превес, защото доминиращата роля тук играе личната превенция и тя обосновава условно налагане на наказание в конкретният случай.
Наред с това, от представената справка за съдимост на л.28 и 29 от е видно, че на подсъдимият А. не му е налагано наказание “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, каквото е императивното изискване посочено в чл.66 НК. Подсъдимият е осъждан с наложено наказание глоба по НОХД №256/07г. на Районен съд-гр.Монтана.На осн.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му са наложени глоби по следните наказателни дела: НОХД №420/07г. на Районен съд-гр.Монтана; НОХД №72/08/2008г.;НОХД №176/08г. на Районен съд-гр.Монтана.
В случая целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият и същевременно да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати, като изтърпяването на така определеното наказание от осем месеца “лишаване от свобода” бъде отложено с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
В тази връзка ВОС споделя становището на защитата на подсъдимия изразено в жалбата му и в съдебно заседание, че така определените му наказание с ефективно изтърпяване е несправедливо.
Предвид доказаността на обвинението както от обективна, така и от субективна страна, доказан по основание и съобразен с критериите за справедливост се явява и гражданският иск за претърпени неимуществени вреди от тъжителя Т.И..Размера на определеното обезпечение е съобразено с негативните емоционални преживявания и силният стрес при осъщественото противозаконно лишаване от свобода, физическите болки и страдания от причинените на пострадалото лице телесни увреждания, съобразно с естеството на настъпилите в непосредственна връзка с вредоносния резултат усложнения и съпътстващото ги лечение.
Имайки предвид посоченото до тук, настоящия състав на ВОС намира, че атакуваната присъда в останалата си част е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1т.1 и т.3 пр.2 вр. чл.334 т.3 от НПК, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 143/25.11.2009 год. постановена по НОХД № 612/2009 год. ІV-ри нак. състав на Районен съд гр. Враца, в частта, в която на подсъдимия А.Е.А. е определено наказание от четири години лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ същото при условията на чл.55 ал.1 т. 1 НК и го НАМАЛЯВА на ОСЕМ месеца лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изтърпяването на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.
ПОТРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1.

2.

[xaoc1973]

Отварям тази стара тема във връзка с нашумялата напоследък тема за гражданските арести.
Ето линк към горното решение:
http://osvratsa.eu/acts/2010/ND/03/0070 ... 021110.htm
А и Главният прокурор казва същото:
http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4422989/
Излиза, че ако някакъв циганин ми разбие колата и ми я обере, а аз го хвана в този момент, то нямам право да го задържа до идване на полицията, защото аз ще отида в затвора! И даже Бай Мангало ще ме осъди за нанесени вреди!
Затова, казва Главният прокурор, пускай циганина да си тръгва, докато не се е сетил той да вика полицията за незаконен граждански арест.
---------------------------------------------
А какво мислите вие, прав ли е Главният прокурор на фона на приведения от мен тук пример?

[ivanov_p]

Всеки прокурор е винаги крив, но в случая е крив и питащия. НК не се изчерпва с чл. 12а, преди него е неизбежната, а след него крайната.
Няма и не може да има "граждански арести". Интересни бяха коментарите в един руски вестник на диващините из Странджа. Свеждаха се до това, че Европа се украинизира и всяка въоръжена банда може да представлява държавата.

[s100s100]

Дали ще се нарече „граждански арест” е въпрос на разговорна, а не на професионална юридическа реч.
Ако сте свидетел на изнасилване кое е законодопустимо:
- да позвъните на 112
- да прогоните на изнасилвача
- да задържите изнасилвача докато дойде полицията
- да се опитате да му обясните да спре и да изчака органите на реда, понеже само те имат право да го задържат +


+Перифразирам съвета вътрешния министър http://www.blitz.bg/news/article/405149

[svettoslav]

Дали ще се нарече „граждански арест” е въпрос на разговорна, а не на професионална юридическа реч.
Ако сте свидетел на изнасилване кое е законодопустимо:
- да позвъните на 112
- да прогоните на изнасилвача
- да задържите изнасилвача докато дойде полицията
- да се опитате да му обясните да спре и да изчака органите на реда, понеже само те имат право да го задържат +


+Перифразирам съвета вътрешния министър http://www.blitz.bg/news/article/405149

Прав си. Значи случая със задържането обаче е по - особен от тоя с изнасилването .При последното си имаш нападение с оглед което се позоваваш на неизбежна отбрана. Така можеш да го пребиеш,Докато я насилва , за какво ти е да го задържаш? . А и отбраната ти ще е доста по - неефикасна .Че нерядко ти ще изядеш тупаника, ако няма елемент на изненада от твоя страна. А тия "арести" са при довършено деяние от онези, независимо че прилича на такова, което "трае непрекъснато ". Допустимо е противопоставяне на осн. чл. 12а НК. Затова и на Динко няма повдигнато обвинение. Тъй като се е обадил веднага, а тия са си правили купон. Поне това беше съобщено от един прокурор на въпрос защо тия са обвинени, пък онзи не.

[xaoc1973]

Зададох въпроса си конкретно - за разбита кола.
Хайде по-подробно:
Нощем, чувам алармата на колата ми, слизам с пистолета, гледам как Бай Мангало ми разбива колата, приближавам се и викам: "Стой! Ще стрелям!", Бай Мангало спира, измъква се от колата, не взима нищо отвътре и си тръгва.
Сега какво да правя:
1. Стрелям и отивам в затвора, защото е гърбом и няма непосредствено нападение;
2. Викам полицията, а Бай Мангало се измъква през това време;
3. Нападам и задържам Бай Мангало и успявам да му сложа свинските опашки, а после той ме осъжда (съгласно посоченото съдебно решение и мнението на Прокурора);
4. Нападам Бай Мангало, ама той е по-як и ме набива и ми отнема пистолета (нямам право да стрелям, а и съм аз нападателят), за което горя здравата после от КОС-аджията.
----------------------
Кое от 4-те е правилното или има и пети вариант?

[ivanov_p]

1. Стрелям и отивам в затвора, защото е гърбом и няма непосредствено нападение;
2. Викам полицията, а Бай Мангало се измъква през това време;
3. Нападам и задържам Бай Мангало и успявам да му сложа свинските опашки, а после той ме осъжда (съгласно посоченото съдебно решение и мнението на Прокурора);
4. Нападам Бай Мангало, ама той е по-як и ме набива и ми отнема пистолета (нямам право да стрелям, а и съм аз нападателят), за което горя здравата после от КОС-аджията.

1. Да, право там отиваш;
2. Правилно и най-вече разумно. Бай Мангало не краде коли, а царевица на полето. Може да ми вярваш, че с тези дето крадат коли не ти е работа да се занимаваш;
3. Случаят не е по 12а, затова може да задържиш нападателят, но по-скоро те ще те изкривят от бой и отиваме към т.4, където и те са въоръжени, почти винаги с отцепление от полицаи, хора в прокуратурата и всичко както си му е реда за бизнес, в който се разпределят десетки милиони годишно.

Затова в тази ситуация се придържаш към т.1, а по нататък - каквото е писано.

Като бях млад и глупав ми предложиха едно руско устройство за защита на коли. монтира се капсула с газ във волана, който се изпуска и успива крадеца 30-40 сек след палене на колата без нужния код. По късно предположих, че с този газ успаха терористи и народ в Норд-ост. Щях да монтирам на колите, но един от възрастните шофьори ми каза: Абе ти луд ли си, този ще запали колата, ще заспи, ще прегази някой, после кой ще го лежи?
Нито една кола не струва човешки живот. Затова има и предели на отбраната. Не може да застреляш някой, защото напълнил една торба ябълки, още повече, че за да го уцелиш с пистолет трябва да си достатъчно близо за да може и да го разпознаеш.

[svettoslav]

В Юнайтид стейтс ъф Ъмерикъ, наред с откачената система на правосъдие, имат и някои общи материално правни норми . При такива ситуации отговорността за страничните последици пада върху крадеца. А пък по нашия чл. 12а НК, когато превишиш мерките за задържане, отговорност се носи само за умишлено причинена вреда. Демек, тоя ако катастрофира под "упойката " имаш ли умисъл за това че е станал на кайма?

[ilian_todorov]

Дали ще се нарече „граждански арест” е въпрос на разговорна, а не на професионална юридическа реч.
Ако сте свидетел на изнасилване кое е законодопустимо:
- да позвъните на 112
- да прогоните на изнасилвача
- да задържите изнасилвача докато дойде полицията
- да се опитате да му обясните да спре и да изчака органите на реда, понеже само те имат право да го задържат +


+Перифразирам съвета вътрешния министър http://www.blitz.bg/news/article/405149

Жената, която е изнасилвана може да го задържи, докато дойде полицията. Тъкмо ченгетата ще ги хванат на калъп.

[svettoslav]

Дали ще се нарече „граждански арест” е въпрос на разговорна, а не на професионална юридическа реч.
Ако сте свидетел на изнасилване кое е законодопустимо:
- да позвъните на 112
- да прогоните на изнасилвача
- да задържите изнасилвача докато дойде полицията
- да се опитате да му обясните да спре и да изчака органите на реда, понеже само те имат право да го задържат +


+Перифразирам съвета вътрешния министър http://www.blitz.bg/news/article/405149

Женат, която е изнасилвана може да го задържи, докато дойде полицията. Тъкмо ченгетата ще ги хванат на калъп.

От един момент насетне викаш, може да го задържи, а? Не знам точно какво ще му задържа, но срещу изнасилвача е допустимо и действие, несъвместимо с живота . Така бях чел някъде.

[svettoslav]

По - сигурно за всеки случай, за да не създава дискусия за превишаване пределите , вместо да го мушне с ножицата, да му резне шнура. В затвора без пенис.......дупе да ти е яко.... Освен ако си смени пола изцяло и го настанят в сливенския.

[ilian_todorov]

По - сигурно за всеки случай, за да не създава дискусия за превишаване пределите , вместо да го мушне с ножицата, да му резне шнура. В затвора без пенис.......дупе да ти е яко.... Освен ако си смени пола изцяло и го настанят в сливенския.

Една жена ако си стисне вагината, не мож си го изкара от там. Да стиска докато дойдат ченгетата, това предлагам аз.

[svettoslav]

Ееееееееееее, това вече си е злоупотреба с право. Но поне гражданския арест е налице

[xaoc1973]

1. Стрелям и отивам в затвора, защото е гърбом и няма непосредствено нападение;
2. Викам полицията, а Бай Мангало се измъква през това време;
3. Нападам и задържам Бай Мангало и успявам да му сложа свинските опашки, а после той ме осъжда (съгласно посоченото съдебно решение и мнението на Прокурора);
4. Нападам Бай Мангало, ама той е по-як и ме набива и ми отнема пистолета (нямам право да стрелям, а и съм аз нападателят), за което горя здравата после от КОС-аджията.

1. Да, право там отиваш;
2. Правилно и най-вече разумно. Бай Мангало не краде коли, а царевица на полето. Може да ми вярваш, че с тези дето крадат коли не ти е работа да се занимаваш;
3. Случаят не е по 12а, затова може да задържиш нападателят, но по-скоро те ще те изкривят от бой и отиваме към т.4, където и те са въоръжени, почти винаги с отцепление от полицаи, хора в прокуратурата и всичко както си му е реда за бизнес, в който се разпределят десетки милиони годишно.

Затова в тази ситуация се придържаш към т.1, а по нататък - каквото е писано.

Защо по т. 1? В сила ли са още или са отменени следните мотиви:

Решение № 15 от 17.III.1995 г. по н. д. № 481/94 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев
Чл. 115 НК
Чл. 119 НК
Чл. 12 НК
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства:
На 11.X.91 г. край с. Б., община С. З., подсъдимият умишлено умъртвил Ж. Г. Г. Подсъдимият изтъква две основни възражения - първо, че се е намирал в състояние на неизбежна отбрана, и второ, че е действувал за задържане на престъпник. Първото възражение е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно отхвърлено като неоснователно. Безспорно установено е, че по време на смъртоносния изстрел пострадалият се е намирал с гръб към подсъдимия, и то на 30 м разстояние. Това изключва версията за нападение от страна на пострадалия. Второто възражение налага да се отбележат някои общи положения относно "задържането на престъпник" като обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
1. "Задържането на престъпник" не е предвидено в нашия Наказателен кодекс като изключващо обществената опасност обстоятелство. Само в постановление № 12 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд относно неизбежната отбрана (т. 1.5) е посочено, че "действията на държавните органи и гражданите по задържане на престъпник не са престъпления, щом като са в рамките на необходимите предели " (Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на РБ по наказателни дела, 1953 - 1990, С., 1990, с. 22). "Задържането на престъпник" може да се определи най-общо като деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона състав на престъпления, не е общественоопасно поради това, че е извършено за задържане на престъпник, при условие че не е било възможно престъпникът да бъде задържан по друг начин и причинената вреда съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането.
2. Поради липса на законова регламентация белезите на института "задържане на престъпник" са очертани от наказателноправната наука по пътя на сравнението с друго обстоятелство, изключващо обществената опасност - неизбежната отбрана.
2.1. Юридическият факт, който поражда субективното право на задържане, е извършването на престъпление (в т.ч. и непредпазливо). Трябва обаче да съществува необходимост от неотложно задържане на престъпника. В противен случай действията по задържане ще са неправомерни. Такава неотложна необходимост е налице, когато съществува основателна опасност виновния да се укрие, да заличи следите на престъплението или да извърши друго престъпление (срв. основанията за вземане мярка за неотклонение "задържане под стража" - чл. 152, ал. 3 НПК). Следователно фактическото основание за задържане на престъпника е не просто извършването на престъпление, а наличието на реална опасност той да избегне наказателна отговорност или да извърши ново престъпление.
Терминът "престъпник" се използва тук по-широко, а не в строгия смисъл, произтичащ от презумпцията за невиновност, съгласно която обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 14, ал. 2 НПК). "Престъпник" в случая е всяко лице, за което съществува достатъчно основание да се смята, че е извършило престъпление. За да се определи кога е налице достатъчно основание, следва да се излезе от разпоредбата на чл. 202, ал. 1 НПК относно предварителното задържане: а) когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му; б) очевидец посочи лицето, извършило престъплението; в) върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъпление. Твърдата увереност на дееца, че задържа престъпник, е необходимо условие за законността на задържането. Когато деецът погрешно е сметнал, че задържаният е извършил престъпление, въпросът за отговорността му ще се реши според правилата за грешката (чл. 14 НК) - изключва се отговорността за умишлено причинена вреда, а при обективна невъзможност да се узнае истината и непредпазливостта.
Правото на задържане на престъпник възниква по време на извършване на престъплението и се погасява с изтичане на давността за наказателно преследване. Неправилно е да се смята, че действията по задържане могат да се предприемат само непосредствено след извършване на престъплението.
2.2. Задържането на престъпника е общественополезно и правомерно при наличието на следните условия:
а) субект на задържането на престъпник може да бъде не само пострадалият, но и всяко трето лице - държавен орган или гражданин;
б) вреда може да се причини само на задържаното лице. Причиняването вреда на трети лица в тези случаи е недопустимо. Увреждането на престъпника може да се изрази в накърняване на негови лични или имуществени права;
в) действията по задържане трябва да са извършени единствено с цел задържане на престъпника и предаването му на компетентните държавни органи. Ако тези действия преследват саморазправа с престъпника, те губят правомерния си характер;
г) причиняването вреда на престъпника при задържане е общественополезно само когато не съществува друг начин за задържане на престъпника. Както и при крайната необходимост по чл. 13 НК, касае се за крайно, последно средство. Ако престъпникът изобщо не се стреми да избяга или не противодействува, или бяга, но е известно мястото, където ще се скрие, тогава не е оправдано да му се причинява вреда;
д) последните две изисквания определят границите, в които увреждането на престъпника е общественооправдано и правомерно. Преди всичко причинената вреда трябва да съответствува на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на извършеното престъпление. Ако престъпникът е извършил престъпление с незначителна обществена опасност, не може да се засягат животът и здравето му. Такова засягане обаче е напълно правомерно, когато престъпникът се укрива след извършено тежко престъпление (убийство, изнасилване, грабеж и др.);
е) действията по задържане на престъпника (и причинената му вреда) трябва да съответствуват на обстановката на задържането. Това е най-важното условие за правомерност на увреждането на престъпника в процеса на неговото задържане. Под обстановка на задържането трябва да се разбира съвкупността от редица обстоятелства; сили и възможности на задържащия, характер и опасност на съпротивата на престъпника, брой на противоборствуващите лица, конкретните условия на място, време и др. Най-голямо основание за причиняване вреда на престъпника е неговата съпротива. Колкото по-интензивна е тази съпротива, толкова по-значителна вреда може да бъде причинена на престъпника.
Когато мерките на дееца надхвърлят необходимото за задържане на престъпника, т.е. когато причинената на престъпника вреда явно не съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането, то действието на задържащия става общественоопасно и щом осъществява състав на престъпление, поражда наказателна отговорност (касае се до хипотеза, сходна до превишаване пределите на неизбежната отбрана). А обстоятелството, че това действие е извършено за задържане на престъпник, следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
3. От казаното следва, че задържането на престъпник, въпреки сходството с неизбежната отбрана, съставлява самостоятелно обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
3.1. Сравнението между двете обстоятелства, изключващи обществената опасност - задържане на престъпник и неизбежна отбрана, позволява да се изтъкнат следните различия:
а) правото на задържане възниква в следствие извършването на престъпление, а неизбежната отбрана е възможна само по време на извършване на престъпното посегателство;
б) при неизбежната отбрана престъпникът е активната, нападаща страна, а при задържането той е пасивната, бягаща страна;
в) целта на задържането е да се залови и предаде престъпника на компетентните органи, а целта на неизбежната отбрана - да се възпре нападателят, като му се причини вреда;
г) причиняването на вреда е крайно средство за задържане на престъпника, докато при неизбежната отбрана това не е нужно - съществува възможност нападението да се избегне и по друг начин, а не само чрез увреждане на нападателя.
3.2. В съдебната практика възникват редица трудности при квалификация на действията по задържане на престъпник.
Първият въпрос е кое е правното основание за изключване обществената опасност на действията, с които се причинява вреда на престъпника в процеса на неговото задържане. Наказателният кодекс на Република България не предвижда задържането като обстоятелство, изключващо обществената опасност. Съгласно Постановление 12/1973 г. Пл. ВС (т. 1.5) относно неизбежната отбрана, действията на граждани и държавни органи, които са необходими за задържането на престъпник, не съставляват престъпление. С това постановление обаче задържането на престъпник не се приравнява на неизбежна отбрана, нито пък действията по задържане се третират като разновидност на отбранителните действия по чл. 12 НК. Постановлението само обявява, че действията които са извършени, за да се задържи престъпник, не са престъпни. Прилагането на разпоредбата за неизбежна отбрана към случая на задържане на престъпник означава нормата на чл. 12 НК да се приложи към фактически обстоятелства, които не са визирани в нея, но са сходни. Това, с други думи, означава "аналогия на закона". А прилагането на наказателния закон по аналогия е недопустимо според нашето право.
Още по-труден е въпросът как да се квалифицира убийството на престъпник, извършено при превишаване пределите на необходимото за задържането му. Прилагането на разпоредбата на чл. 119 НК относно убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана означава също "аналогия на закона" и поради това не може да се приеме. В разглеждания случай съдът трябва просто да анализира фактическите обстоятелства по делото и когато стигне до извода, че предприетите мерки надхвърлят необходимото за задържане на престъпника, да квалифицира деянието като убийство по съответния основен (чл. 115 НК) или квалифициран състав (чл. 116 НК) на убийство. А обстоятелството, че убийството е извършено при превишаване пределите на задържане на престъпник следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. Когато съдът преценява доколко това смекчаващо обстоятелство се отразява върху тежестта на престъплението и наказанието, той трябва да се ръководи от законодателя и да смекчи наказанието в същата степен, в която е направил това законодателят при уреждане на сходната хипотеза на чл. 119 НК - убийство при превишаване на неизбежната отбрана. С други думи съдът трябва да приложи същата мярка, същата пропорция, която е използувал и законодателят в подобен случай.
При решаване на настоящото дело С. окръжен съд обосновано е приел, че подсъдимият М. умишлено е умъртвил пострадалия Г. (който крадял грозде) в процеса на задържането му. Тези обстоятелства съдът правилно е квалифицирал като убийство по чл. 115 НК. При определяне на наказанието съдът е отчел както обективните, така и субективните особености на случая: от обективна страна пострадалият с поведението си (крадял грозде и се опитал да избяга) е допринесъл за причиняване на смъртния резултат, а от субективна страна мотивът на подсъдимия е бил да задържи крадеца. Освен това С. окръжен съд се е съобразил и с мащаба на законодателя за смекчаване на наказанието в подобен случай, като е определил наказанието на подсъдимия в пределите на пет години лишаване от свобода, предвидени за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 119 НК. Следователно няма никакво основание за отменяване или изменяване на присъдата

[s100s100]

https://www.24chasa.bg/Article/5435510
Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четеният - над 30 000 души

Законно и похвално е граждани да задържат нарушители на границата, но без бой и грабежи

БЪЛГАРИЯ е суверенна държава и един от признаците за нейната самостоятелност и независимост е държавната граница. Законът категорично, ясно и недвусмислено с редица текстове охранява държавната граница и пречи да се посяга на нейната неприкосновеност и териториална цялост. Всяко преминаване през границата не по предвидените от закона места и ред е престъпление по чл. 279 от НК.

Това, което се развива като една обществена драма и спор за правата на хората, за хуманното третиране на всички граждани, разбира се, има своето място, защото пътят към истината, минава през спора. Но над спора стои точното приложение на закона.

На въпроса дали може да се задържат мигранти, бежанци, по начина, по който го правят млади хора с безспорно патриотични подбуди, категорично отговорът е “да”. Те могат да задържат мигранти и това не представлява никакво нарушение на нашите закони.

Разпоредбата на чл. 12 от НК определя, че не е обществено опасно деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана, а неизбежна отбрана има тогава, когато се защитават държавни и обществени интереси, правата на личността и здравето. Следователно в чл. 12 се казва кога един човек е в неизбежна отбрана, а когато той е в неизбежна отбрана, е наказателно неотговорен, а деянието е ненаказуемо.

Законът е ясен, категоричен и недвусмислен. В чл. 12А се съдържа ясното правило - не е обществено опасно причиняването на вреди при задържането на някого при извършване на престъпления. Или след като го е извършил.

И сега да очертаем фактите. Влизат група бежанци, пристигат няколко момчета с АТВ, задържат ги - дотук няма нищо, което да е противозаконно. Бих казал, че е патриотично и похвално и означава, че ние, българите, си обичаме републиката и не може да допуснем да се нарушават безотговорно законите.

Ако някой влачи дете и го виждат как блудства с него в храстите, всеки има право да го спре и да го арестува. Принципът е същият. Престъпление, което е разписано в НК, поражда всички лоши последици за този, който го извършва. Мигрантите носят наказателна отговорност и няма пречка да бъдат задържани.

Има и друг закон - за убежището, в който е записано, че при статут на бежанец никой не може да му посегне, но такъв статут се получава по специален начин. Лицето отива, обажда се на първата полиция, минава на регламентирано място. А тези хора нямат юридически статут на бежанци. Те извършват престъпление, минавайки нелегално през границата.

Ние, българите, сме човеколюбиви хора, християни, известни сме със своята толерантност към евреи, цигани, турци... Живели сме на Балканите столетия в мир с всякакви етноси. Имаме исторически опит, който извежда правилото, че не бива да се посяга на хора с друга вяра и народност. Но това не означава, че когато извършват престъпленията, ние трябва да седим.

Задържането, както пише законът, трябва да стане, без да се превишават необходимостта и законността, т. е. те могат да ги задържат, дори няма пречка за кратко да сложат нещо на ръцете им, но това задържане е законно, защото, ако не ги задържат, няма да ги хванат граничарите. Така че поведението на тези момчета е и законно, и необходимо. Не бива да се кори и министър-председателят, който призовава гражданите да изпълняват закона.

Вярно е, че Гранична полиция трябва да се занимава с охраната, армията да помага. Но това не пречи на хората също да изпълняват своя граждански дълг.

Ще отговоря и на един друг въпрос: Може ли тези лица да се сдружават, за да вършат такава работа? Мнозина казват в един глас: Не. Не, ама да. След като законът позволява едно лице да задържа друго, извършило престъпление, никъде в закона няма пречка това да се извърши и от група лица.

Искам обаче да бъда коректен и към противната теза - ако задържането е съпроводено с бой, това вече е престъпление. Ако се отнемат пари, телефони, това е грабеж. Ако се малтретират - също е престъпление.

Не бива обаче заради предположения, че могат да се извършат престъпления, да се отнемат законни права. Това е несъстоятелно, а и опасно. В реалностите на конкретната ситуация всеки бежанец, за когото след това момчетата викат полиция, е разпитван. Служителите на МВР го питат: Отнеха ли ви вещи, нанесоха ли ви побой, и той ще каже “да”, ако е имало такова нещо, защото полицаят ще му обясни, че е официален орган на власт.

Смятате ли, че бежанецът няма да каже, че ето този например ме ограби или би. При всички случаи ще се оплаче. Досега да е имало оплакване от бежанец? Не. Това, което се предлага - да се прави специален закон да се вземат разрешения и да присъства и полицай в тези групи, означава само едно - че ще потънем в мърлява бюрокрация и няма да си пазим границите.

Бог да пази България.

[svettoslav]

.....Всяко преминаване през границата не по предвидените от закона места и ред е престъпление по чл. 279 от НК.

.....

......

Има и друг закон - за убежището, в който е записано, че при статут на бежанец никой не може да му посегне, но такъв статут се получава по специален начин. Лицето отива, обажда се на първата полиция, минава на регламентирано място. А тези хора нямат юридически статут на бежанци. Те извършват престъпление, минавайки нелегално през границата.
.

Имат статут на бежанци. Вероятно от там, откъдето идват . Това не променя обаче тяхното деяние . Въпросът е извършено ли е от тях престъпление или не . В чл. 279 ал. 5 НК пише, че не се наказва този, който влезе за да се ползува от правата си на бежанец (Перифразирам ). Тези хора обяче искат просто да минат от тук, независимо че вероятно са точно бежанци и са вече без домове . Но те не попадат в ал. 5 на НК, която ги прави "непрестъпници" именно защото тук минават транзитно. Ако искаха действително да се ползуват от тези права в БГ, нямат място в гората, а на КПП. Този факт сам по себе си достатъчен за да ги приемем за нарушители, в случая това нарушение е престъпление . Да не говорим че идват от страна, където вече са обект на закрила. Отделно от тия работи, има една друга малка подробност, характерна за случая - срещу тях е допустима именно неизбежна отбрана, защото влизайки в страната, те вече са в приготовлението да излезнат от другата страна. По една случайност приготовлението за незаконно минаване на границата, е престъпление(чл 279 ал. 4 НК )

[ivanov_p]

Едно е глупости да пишат журналисти, на които това е професионално задължение, друго да ги плещят юристи!
Някой решил, че тези хора са престъпници и може да ги лови, аз пък решавам, че ловящите са престъпници и погвам тях, а защото и това не е редно някой сливенски пастор повежда кохорта ромеи да се разправи с всички участници, но къде Клокотница е причакан от агитката на Дучето и т.н. и т.н.

Ало, влязохме в ЕС за да приемем европийските ценности, а не за да балканизираме Европа, която вече достатъчно страда от диви словашки, унгарски и полски племена, подкрепени от родово-общински кланове от балтийските държави. И без нашия малък, но много див и прост народ, на Европа й е байгън от варвари.

[neutralen]

Нашият народ не е див и прост ! Това не са "бежанци" или "мигранти". Това са НАШЕСТВЕНИЦИ ! Те идват да ни завладеят и унищожат - да режат глави, да изнасилват жени и деца. Не искали да остават в България, само "преминавали" на път за Германия. Това са глупости. Онези педали от Брюксел ще задължат нашите продажни управници, щото всички т.н. "бежанци", които влязат в България да бъдат заселени у нас. Сега са хиляди, ще станат десетки и стотици хиляди. Не трябва да го допуснем. Това е война в прекия смисъл на думата. Стига с тази мнима, фасадна "демокрация". Врагът тропа на портата, за това трябва да бъде прогонен, иначе чалмите ще ни превземат.