конкурс младши съдии и прокурори

[ivanov_p]

Зимата изчистих снега от една кола и чак като видях, че не отключва разбрах, че не е моята. След половин час псуване чатнах, че съм извадил късмет, защото ако беше отключена щях да вляза, да изляза и си уреждах присъда по 346б, отървал съм затвора, дето се вика. Даже чистенето на снега можеше да мине като подкопаване, хем съм я подкопал, хем съм я натаковал...
Хубаво е, че закона защитава вещите оставени без надзор. Така кражбата на всяка вещ, в която не се блещиш с ококорени очи и сатър в ръката е квалифицирана. Пък какво остава за тези, дето не са под "постоянен надзор", за тях сигурно разстрелват.
От друга страна вече са малко кражбите при които не се използва МПС, което говори за всеобхватност на този квалифициращ признак. Обаче от невнимателното четене на условията останах с впечатление, че някакви раници били откраднати от един микробус и се запитах в кой момент кражбата е завършена, с напускане на микробуса или с напускане (излизане) от МПС-то "използвано" за кражбата? Защото, нали..., та да не стане грешка.

[zoi2011]

Престъплението в настоящия казус е довършено с отдалечаването, посредством МПС, от местопрестъплението.

[ani_2607]

Ние няма как да знаем какви са задълженията на охраната на магазина, защото опираме така до длъжностната им характеристика! В казуса беше дадена информация, че има охранителни камери, а от тук и извода, че автомобила е под наблюдение! Следователно не е оставен на обществено доверие, а когато вратата е оставена отворена и дееца е влязъл вътре, без да разрушава или поврежда, то не е осъществен състава на чл. 195, ал.1, т.3 НК! А какво бихте казали по въпроса, че вещите са били върнати?

[zoi2011]

И аз мислих по този въпрос(за вещите). Смятам, че след като не са били върнати доброволно от дееца, а принудително иззети при "претърсване и изземване" не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство.

[bludniq_sin]

шегоубиец си ти иванов както казва zoi2011 - с установяването на трайна фактическа власт - следователно като се е отдалечил с автомобила си от мястото.

[kandidat_2016_]

Зимата изчистих снега от една кола и чак като видях, че не отключва разбрах, че не е моята. След половин час псуване чатнах, че съм извадил късмет, защото ако беше отключена щях да вляза, да изляза и си уреждах присъда по 346б, отървал съм затвора, дето се вика

Какво тънко чувство за хумор. Какви дълбоки юридически аргументи.
Колега, ако имате какво да кажате като юрист, направете го. Ако ще развивате теория на общия лаф и на безплодното шегобийстване, моля не го правете в тази тема.

Ако трябва да отговоря във Вашия стил, ще следва да отбележа че "след половин час псуване" би било напълно излишно да се "чатвате", че сте извадил късмет за каквото и да е.
Щяхте и сам да знаете това, ако се бяхте "чатнали", че в действащото наказателно право има един институт, който се нарича "фактическа грешка". Ако бяхте "чатнали" и какви са последиците от него, щяхте да знаете, че в ангажирания от Вас случай не би могла да се търси наказателна отговорност, поради несъставомерност от субективна страна.

Съвсем не такъв е случаят в конкурсния казус.

Колкото до останалото написано от Вас... Кои отношения да пази закона и дали е целесъобразно да ги охранява по един или по друг начин, това е въпрос на преценка, която принадлежи на законодателя. Юристите сме призвани да дирим точният смисъл и да прилагаме закона - такъв какъвто е. Не можем (или поне не би трябвало) да се правим, че определени норми не съществуват, щото... не ни пасвали на разбиранията за света.

С уважение.

[ivanov_p]

Може и така да е, не знам! Добре обаче, че в някоя от чантите е нямало стар пендар, защото тогава престъплението щеше да е довършено след като крадецът го сложи в гърне и го закопае.

От дългогодишната си работа с прокуратурата, няколко десетилетия, съм научил едно: за да осъдиш някой трябва да избереш не най-тежкият състав, а този който ще докажеш. Тук е доказана само обикновена кражба. Тази с използване на МПС - кучета я яли. Да не говорим, че ако въобще става дума за използване на МПС, то не е с отдалечаване от мястото, което е след довършване на фактическия състав, а с използването му за прикритие в началото, много обтекаемо обвинение.
Не четете глупостите на съдилищата. Всяко решение по наказателно дело постановено последните 20 години е съмнително. Търсете практика от времето на Тодор, там грешки няма. А практика се търси само като не разбираш състава:
Който отнеме чужда движима вещ, от владение другиго - крадецът е отнел чужди вещи, от владение на други хора. Остава последното - "с цел противозаконно да ги присвои". С цел. Нужно е само намерение. Това намерение е доказано в момента на изнасянето на вещите от микробуса. Ако го бяха хванали с вещите вътре, можеше да се оправдае, че е искал да ги разгледа, да ги размести за да полегне, че му е причерняло, да си направи майтап, да сложи вътре своя чанта, защото говорил с някой от пътуващите с микробуса и той му казал, че ще го откарат до морето и т.н.
Съставът е от конкретно физическо действие, насочено към определена от закона вещ, собственост не изцяло на дееца и едно намерение - да се присвои.

[zoi2011]

Съжалявам да го кажа, но порочните практики се създават точно от такъв тип мислене, което не е в никакъв случай правоприлагане. Имам много какво да кажа по темата, но все пак ми се иска тук да си коментираме казусите и правото като дух,идея и наука.
Моето мнение е , че докато има хора, които не правят разлика между правоприлагане и изкарване на прехрана чрез право нещата няма да достигнат до състояние на "правова държава".............................................................................................................................................................................................................................................................................
Успех на всички на изпита!

[zoi2011]

Може и така да е, не знам! Добре обаче, че в някоя от чантите е нямало стар пендар, защото тогава престъплението щеше да е довършено след като крадецът го сложи в гърне и го закопае.

От дългогодишната си работа с прокуратурата, няколко десетилетия, съм научил едно: за да осъдиш някой трябва да избереш не най-тежкият състав, а този който ще докажеш. Тук е доказана само обикновена кражба. Тази с използване на МПС - кучета я яли. Да не говорим, че ако въобще става дума за използване на МПС, то не е с отдалечаване от мястото, което е след довършване на фактическия състав, а с използването му за прикритие в началото, много обтекаемо обвинение.
Не четете глупостите на съдилищата. Всяко решение по наказателно дело постановено последните 20 години е съмнително. Търсете практика от времето на Тодор, там грешки няма. А практика се търси само като не разбираш състава:
Който отнеме чужда движима вещ, от владение другиго - крадецът е отнел чужди вещи, от владение на други хора. Остава последното - "с цел противозаконно да ги присвои". С цел. Нужно е само намерение. Това намерение е доказано в момента на изнасянето на вещите от микробуса. Ако го бяха хванали с вещите вътре, можеше да се оправдае, че е искал да ги разгледа, да ги размести за да полегне, че му е причерняло, да си направи майтап, да сложи вътре своя чанта, защото говорил с някой от пътуващите с микробуса и той му казал, че ще го откарат до морето и т.н.
Съставът е от конкретно физическо действие, насочено към определена от закона вещ, собственост не изцяло на дееца и едно намерение - да се присвои.

Колега, Вие сам казвате, че колата била използвана за прикриване на отнемането на вещите, което обосновава в още по - висока степен приложението на т4- и в отнемането на вещите, и в установяване на фактическа власт от страна на дееца върху откраднатото.

[tiesto]

Благодаря за наказателния казус! А някой да напише и гражданския?

[kenjin]

Здравейте, моите отговори в общи линии са следните:
1. Поправната квалификация - кражба по 195 квалифицирана като повторна и с използване на МПС (което следва да се отнеме) както и извършена в изпитателния срок по първата
2. Неможе да се мине към по леко по вид наказание, тъй като чл.55 предвижда да няма минимум а това по 195 има - 1 год. Дефакто тук е до общия минимум по НК
3. неможе да се приложи 66 за второто деяние тъй като е извършено в изп. срок по първото както и не могат да се постигнат целите на изпитателния срок. Не може да се стигне до 78а тъй като същия макар съден не е реабилитиран, отделно 195 наказанието е доста над изискванията за умишленото престъпление максимум.
4. могат да се конституират като частни обвинители - претърпени имуществени вреди, макар възстановени в последствие. Не могат да се конституират като граждански ищци - неоснователно обогатяване. Отказа се обжалва по гл.22 - отделно
5. няма СПН - ТК 2009 може евентуално да е объркал съда при преценката.
6. Извън 6 месечният срок. Апелативен съд, тъй като е след промените

Това е в много общи линии

[kandidat_2016_]

kenjin,

Отговорите, които съм дал са същите като Вашите, със следните разлики:

1. Допълнително съм приел, че е налице в условията на чл. 23 НК, също и престъплението по чл. 346б НК.

4. Аз съм записал, че може да се конституират и като гр. ищци пострадалите. Споделям разсъжденията Ви относно неоснователното обогатяване, но мисля че такъв извод може да бъде направен само при разглеждане на иска по същество. Т.е. дори и да не са основателни исковете са допустими.

Друг е въпроса, че съм писал, че само единия от двамата може да се конституира, защото (погрешно или не) съм възприел фактическа обстановка, че той е собственика и на двата сака. За втория съм посочил, че може да се конституира, като пострадал от престъплението по чл. 346б, ЕВЕНТУАЛНО АКО е собственик на МПС-то, а иначе не - защото не се явява пострадал.


5. Има съществено процесуално нарушение. При наличие на съответно искане, съдът е бил ДЛЪЖЕН да разгледа делото по реда на глава 27-ма, АКО са били налице условията за това (деецът да признава обстоятелствата описани в ОА и да дава съгласие да не се събират доказателства за тези обстоятелства).

[kenjin]

kenjin,

Отговорите, които съм дал са същите като Вашите, със следните разлики:

1. Допълнително съм приел, че е налице в условията на чл. 23 НК, също и престъплението по чл. 346б НК.

4. Аз съм записал, че може да се конституират и като гр. ищци пострадалите. Споделям разсъжденията Ви относно неоснователното обогатяване, но мисля че такъв извод може да бъде направен само при разглеждане на иска по същество. Т.е. дори и да не са основателни исковете са допустими.

Друг е въпроса, че съм писал, че само единия от двамата може да се конституира, защото (погрешно или не) съм възприел фактическа обстановка, че той е собственика и на двата сака. За втория съм посочил, че може да се конституира, като пострадал от престъплението по чл. 346б, ЕВЕНТУАЛНО АКО е собственик на МПС-то, а иначе не - защото не се явява пострадал.


5. Има съществено процесуално нарушение. При наличие на съответно искане, съдът е бил ДЛЪЖЕН да разгледа делото по реда на глава 27-ма, АКО са били налице условията за това (деецът да признава обстоятелствата описани в ОА и да дава съгласие да не се събират доказателства за тези обстоятелства).

Във връзка със съвкупността, самото проникването в автомобила за да се отнемат вещите не може да се квалифицира по 346б, тъй като състават на по-тежкото в случая кражбата поглъща 346б, това е според ВКС. В момента не мога да ти цитирам практика, но ако държиш на работа имам извадки по този въпрос. Проникването в случая се отнася до другата хипотеза по т.7 във връзка с повторността където следва да се прецени дали случая е маловажен като се впишат тези обстоятелства.

Относно гражданските искове, тъй като делото при внасяне на обвинителния акт се вписва какво се е случило с веществените доказателства, прокурора описва и какво е направил със същите (дали ги е върнал или не), поради което на съдията му е ясно какво се случило при преценката дали да допусне иск за разглеждане или не. Практика е на съдилищата да не допускат граждански ищци като мотивират отказа като липса на правен интерес, тъй като е възстановен/репариран.

5. ТК 2009 казва че съда при изслушването независимо дали по т.1 или т.2 е длъжен да конституира и другите страни ако са изявили желание, тъй като това гарантира тяхното право на защита. Те имат право да се противопоставят на самопризнанието и да искат да се проведе съд. следствие по общия ред. В конкретния случай, мисля че би следвало да се приложи ССЛ, тъй като всичко е ясно, записан, хванат с вещите, които е присвоил от пострадалите и прочие. Не мисля, че факт. обстановка е усложнена до степен да се налага допълнителни действия, които да се проведът в едно съдебно следствие по общия ред, но въпреки това само факта че е отказал не пречи. Становището на другите страни не обвързва съда както и самопризнанието на подсъдимия, ако установи че противоречи на събрания док. материял на ДП. Тук считам че е въпрос на добра аргументация, коя от гледните точки се възприема. Но не и във връзка с основния въпрос допуснато ли е СПН, каквото несъмнено ще е ако не конституира пострадалите.

[kandidat_2016_]

kenjin,
Ще ти бъда благодарен, ако ми изпратиш практиката на ВКС досежно чл. 346б, за която говориш.
Може и на лични, ако прецениш. Предварително благодаря.

Благодаря за наказателния казус! А някой да напише и гражданския?

Tiesto, може би колегите, които са решавали гражданския казус вече са класирани на първите 18 места и не ги измъчват съмнения, та да коментират тук

А сега сериозно... Бих ти отговорил, но за съжаление не мога да възпроизведа коректно гражданския казус.

[justice496]

Има СПН , защото в казуса ясно беше написано, ме съдът е взел решението, съобразявайки се с възражението на страните. Ако това да му се намали наказанието с 1/3 не е във вреда на подсъдимия, кое да е. Има ли ограничение на правата има и СПН. Бива ли поискано съкратено, съдът не може да откаже, ако са налице предпосравките.
П.с. маловажността по т.7 е за първото деяние.

[kenjin]

Има СПН , защото в казуса ясно беше написано, ме съдът е взел решението, съобразявайки се с възражението на страните. Ако това да му се намали наказанието с 1/3 не е във вреда на подсъдимия, кое да е. Има ли ограничение на правата има и СПН. Бива ли поискано съкратено, съдът не може да откаже, ако са налице предпосравките.
П.с. маловажността по т.7 е за първото деяние.

Повторната кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК е налице, когато деецът извърши кражба в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай. Решение № 588 от 03.02.2012 г. по нак. д. № 2886/2011 г. на Върховен касационен съд

Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие, ако първостепенният съд констатира, че изявлението на подсъдимия не отразява неговата валидно формирана воля или сочи само на частично самопризнание. Същото се отнася и за случая, когато след запознаване с материалите по делото, съдът приеме, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието. Тълкователно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия
Преди да пристъпи към предварително изслушване на страните по чл. 370 ал.4 от НПК съдът следва да реши въпроса за тяхното конституиране, но за да направи това, следва да спази реда на чл. 271 от НПК. Решение № 95 от 19.03.2014 г. по нак. д. № 38/2014 г. на Върховен касационен съд
Доколкото допустимостта на предварителното изслушване по чл. 371, т. 1 НПК е обусловена от изрично заявеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник, на гражданския ищец, на частния обвинител и техните повереници, то и установеният регламент по чл. 371, т. 2 НПК имплицитно изисква възможното признание на фактите от подсъдимото лице да се предхожда от конституирането на всички страни в наказателния процес. Решение № 64 от 29.01.2013 г. по нак. д. № 2255/2012 г. на Върховен касационен съд
Конституираните страни и техните повереници участват в предварителното изслушване. Становището им следва да бъде преценено и в случая на направено самопризнание от подсъдимия. То обаче няма обвързващ характер при вземане на решението за допускане на тази форма на съкратено съдебно следствие. Тълкователно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия
Незаконосъобразният отказ на първостепенния съд да уважи искането за предварително изслушване, съответно да допусне съкратено съдебно следствие, не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но по характера си е съществено процесуално нарушение, което е подлежи на саниране от въззивния съд. Решение № 79 от 13.05.2010 г. по н.д. № 31/2010 г. на Върховен касационен съд

В случая СПН не би могло да бъде на лице само поради причината че съдът е уважил искането на страните да не се проведе ССЛ. Нали затова ги конституира за да могат да успорят самопризнанието. Не мога да си го представя, съдът напълно да неглижира възраженията им и независимо какво му кажат, ако установи, че самопризнанието кореспондира на обвинителния акт да си прилага процедурата, а то винаги кореспондира защото подсъдимия винаги заявява, че напълно си признава отразените в обвинителния акт факти. Не ни дадоха в казуса мотиви, във връзка с които да констатираме, че е допусната неправилна оценка на доказателствата от страна на съда и неправилно не е приложил облекчената процедура. Дефакто в случая можеш да кажеш че е допуснато или не е в зависимост от това как ще се обосновеш.Те в този казус вместо да дадат подробна информация за мотивите на съда да не допусне ССЛ направо ни ги спестиха и ни отрязоха възможностите да се аргументираме еднопосочно и в конкретната хипотеза - правилно. Дефакто по няколко въпроса си оставиха задна вратична да ни порежат, поради това че е възможно различно решение в различни хипотези.

П.С. интересно ми е какво писахте по въпроса за извършеното претърсване и изземване, тъй като в казуса никъде не пише дали способа е позволен/удобрен от съда...

[dedra]

Одобрен-одобрение-одобрявам

[teogeo]

Одобрен-одобрение-одобрявам

А, кажи им. Перекендета полуграмотни - ни пълен член признава, ни запетая, ама тръгнало с мерак правосъдие да раздава. Да казва кой - крив и кой - прав. Дето се вика: те не го пускат в селото, то пита за на попа къщата. И като му бият шута - крив му целият свят. Комисиите били криви, много искали, много придиряли. Казусите били криви, вити, шити... Виновни хората, че му размазали насраното по суратЯ грозен.

[bludniq_sin]

teo, много агресивно бре. Колегата уточни, че се явява за сефте. Позволи му малко повече емоция като за първиЙ път.

[bludniq_sin]

Сладури, по въпроса за това дали не може квалификацията на кражбата да е и по т. 2 (вещи без надзор). Аз си мислех, че не следва да е така (тъй като вещите са в колата - т.е не са съвсем на общественото доверие оставени поне според мен) се оказва обаче, че съм пропуснал да прочета Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК. В същото то ако не е отменено или не са приети нови положения по въпроса се казва, че "Ако вратите или багажникът на колата не са заключени и се отнемат вещи вътре в автомобила, оставени фактически на обществено доверие, ще е налице квалифицирана кражба само по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК.". Кофти е за мен тая работа и не им приемам много доводите щото обществото не знае, че вратите не са заключени, но както и да е - който го е квалифицирал така - браво (поне изглежда е бил прав).