начало

Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми

две ПП ВС

В този форум можете да търсите и предоставяте лекции и др. материали


две ПП ВС

Мнениеот toni_g » 26 Ное 2015, 22:47

Здравейте, колеги. Искам да помоля някой с ПИС да ми публикува или качи някъде следните две ПП ВС във връзка с убийството (никъде в нета не ги откривам):
№ 2/57г.
№ 7/87г.
toni_g
Младши потребител
 
Мнения: 51
Регистриран на: 28 Юли 2015, 18:14

Re: две ПП ВС

Мнениеот toni_g » 10 Дек 2015, 23:26

Ей, значи, така и никой не се отзова.. :(
toni_g
Младши потребител
 
Мнения: 51
Регистриран на: 28 Юли 2015, 18:14

Re: две ПП ВС

Мнениеот ozzo_123 » 09 Фев 2016, 10:41

toni_g написа:Ей, значи, така и никой не се отзова.. :(


Заповядай!

Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
По някои въпроси на умишлените убийства.

Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 157

чл. 115 - 119 НК

чл. 126 - 129 НК (отм.)

По чл. 126 НК (отм., вж. чл. 115 от новия НК ): 1. Обект на престъплението по чл. 126 НК е човешкият живот. Това престъпление е завършено, когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по-късно. И в двата случая престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка. 2. Невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинна връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и след успешната медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите му не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не се изключва. 3. Престъплението по чл. 126 НК може да бъде извършено както с пряк, така и с евентуален умисъл. В случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл. Убийството е извършено с евентуален умисъл, когато деецът наред с целения резултат е допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това. Когато деецът допуска, че наред с целения резултат може да настъпи и смъртта на пострадалия, но не се отнася безразлично към това, а взема мерки за предотвратяването й, но същата въпреки това настъпва, налице е убийство, извършено при съзнавана непредпазливост. За умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства. За убийство, извършено при мнима неизбежна отбрана, деецът не отговаря за умишлено убийство, а само за непредпазливо, ако се установи, че е могъл и е бил длъжен да предвиди, че липсва нападение. Грешката в обекта не изключва умисъла за убийство по чл. 126 НК . 4. Опит към умишлено убийство е възможен при пряк умисъл. (Член 18 от новия НК изключва опита при евентуален умисъл.) Доброволен отказ от опит към убийство е налице, когато деецът по собствени подбуди се е отказал да довърши убийството при съзнание за фактическата възможност за довършването му. При довършен опит деецът не се наказва само тогава, когато по собствени подбуди предотврати настъпването на смъртта на пострадалия. 5. При приготовлението, за разлика от опита, с извършените действия не е започнато изпълнението на умишленото убийство, а само са създадени условия за това. Набавянето на средства за извършване на намисленото убийство, причакването на жертвата, посягането към джоба, за да се извади оръжието и др. съставляват приготовление, а не опит към убийство. 6. Съучастието в извършване на умишлено убийство може да се изрази в съизвършителство, подбудителство и помагачество. Когато няколко лица при общ умисъл за извършване убийството стрелят по жертвата или й нанасят удари, налице е съизвършителство независимо от обстоятелството, че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар. Съизвършителство има и когато между съучастниците са разпределени ролите, които имат да изпълняват при извършване на убийството. Затова съизвършител се явява и този от съучастниците, който държи жертвата, когато останалите й нанасят ударите, от които е последвала смъртта. 7. Член 126 НК поглъща съставите на престъпленията за умишлените телесни повреди. Умишленото убийство се различава от умишлената телесна повреда, от която е последвала смъртта на пострадалия, по умисъла на дееца. В първия случай деецът иска или допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория иска или допуска причиняването повреда на здравето му. По това се различава и приготовлението или опитът към престъплението умишлено убийство от престъплението умишлена телесна повреда. В случаите, когато се иска или допуска или единият, или другият резултат (алтернативен умисъл), деецът следва да отговаря само по чл. 126 НК или за опит към същото в зависимост от това дали е настъпила, или не смъртта на пострадалия. 8. Само противоправното лишаване от живот другиго съставлява престъпление. Затова при лишаване от живот другиго в положение на неизбежна отбрана или при изпълнение на служебни задължения няма престъпление убийство, освен когато е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. В последния случай деецът не се наказва, ако превишаването пределите на неизбежната отбрана се дължи на уплаха или смущение (чл. 5, ал. 2 НК , отм. /вж. чл. 12, ал. 3 от новия НК/). По чл. 127 НК (отм., вж. чл. 116 от новия НК ): 9. В чл. 127 НК са предвидени квалифицираните умишлени убийства. За тези престъпни състави е необходимо да са налице елементите на чл. 126 НК и някои от квалифициращите обстоятелства, предвидени в чл. 127 НК . Умисълът на дееца трябва да обхваща и квалифициращите обстоятелства. 10. (Изм. т. 9, б. "а", Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд.) Член 116, т. 1 НК се прилага, когато убийството на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от Състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, е извършено при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Длъжностни лица и представители на обществеността по смисъла на тази разпоредба са лицата, посочени в чл. 93, т. 1, 2 и 3 НК . Под "при изпълнение на службата или функцията" следва да се разбира по време изпълнение на задължение, включващо се в службата или функцията на пострадалото лице независимо дали той е изпълнявал това задължение в определеното работно време или извън него и без да е необходимо поводът за извършване на убийството да е във връзка със службата или функцията му. Престъплението е извършено "по повод изпълнение на службата или функцията", когато пострадалото лице не е изпълнявало служебно задължение, но има пряка връзка между деянието и неговата служебна дейност или обществена функция. Военно лице по смисъла на тази разпоредба е военнослужещият и запасният по време на сборове и мобилизация. 11. (Изм. и доп. т. 9, б. "б" от Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд.) За да се приложи чл. 116, т. 2 НК, не е необходимо да се установи, че длъжностното лице, представителят на обществеността или лицето от състава на Народната милиция е извършило убийството при или по повод изпълнение на службата или функцията му. При тълкуване на понятията "при или по повод изпълнение на службата или функцията" да се имат предвид указанията по предходната точка. 12. (Заличена с т. 9, б. "в" от Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд.) 13. Член 127, т. 4 НК има предвид само рождените баща и майка. 14. Лишаване от живот на повече от едно лице или на бременна жена съставлява престъпление по чл. 127, т. 5 НК (отм., вж. Постановление № 14/63 г. на Пленума на Върховния съд.) Престъплението по чл. 127, т. 5 НК (отм., сега чл. 116, т. 4 НК) е довършено, когато е настъпила смъртта на повече от едно лице или смъртта на бременна жена. В случаите, когато е настъпила смъртта само на едно лице, а спрямо другите престъплението е спряло в стадия на опита, деецът отговаря за опит към престъплението по чл. 116, т. 5 НК . 15. (Изм. с т. 9, б. "г" от Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд). Квалифициращи обстоятелства за престъплението по чл. 116, т. 6 НК са начинът и средствата за извършване на умишлено убийство. Изисква се убийството да е извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост. Под опасност за живота на мнозина се разбира създадената опасност за живота на повече от едно лице. А под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Някои обстоятелства, като например рязане на части от тялото на жертвата, нанасяне на много удари и др., могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. 16. За престъпния състав на чл. 127, т. 7 НК е необходимо да се установи, че убийството е извършено с користна цел. При същото деецът цели да придобие материална изгода, като наследство, жилище, пари или други ценности, да не плаща издръжка и др.

Деецът при грабеж с убийство отговаря по чл. 186, т. 3 НК (отм., сега чл. 199, ал. 2, т. 2 от новия НК), а не наред с това и по чл. 127, т. 7 НК . Квалифицираното убийство по чл. 127, т. 7 НК (отм., сега чл. 116, т. 7 от новия НК) се различава от престъплението по чл. 186, т. 3 НК по това, че при него деецът цели да придобие известна материална изгода след извършването му, докато при грабежа, придружен с убийство, деецът извършва последното, за да отнеме по насилствен начин чужда движима вещ с цел да я присвои или за да запази владението на открадната движима вещ. Това престъпление може да се извършва само при пряк умисъл. 17. Под безпомощно състояние по смисъла на чл. 127, т. 9 НК (отм., сега чл. 116, т. 5 от новия НК) се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. Такива престъпления са: лишаване от живот на дете, на тежко болен, на лице, което спи и др. 18. Предумишлено лишаване от живот другиго съставлява престъпление по чл. 127, т. 10 НК (отм., сега чл. 116, т. 9 от новия НК). Убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му. За предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за укриване на същото, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя за движението на жертвата, продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и др. 19. (Изм. т. 9, б. "д", Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд). Член 116, т. 10 НК следва да се прилага, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. 19а. (Нова т. 9, б. "е" от Постановление № 7 от 6.VII.1987 на Пленума на Върховния съд). Член 116, т. 11, алт. 1 НК се прилага, когато престъплението представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. "а" и "б" НК. При прилагането на тази разпоредба да се имат предвид указанията, дадени с Постановление № 2/70 г. за опасния рецидив. В случаите по чл. 116, т. 11, алт. 2 НК двете деяния представляват отделни престъпления, като последващото всякога се квалифицира по втората алтернатива независимо дали са налице и други квалифициращи обстоятелства. По чл. 128 НК (отм., сега чл. 118 от новия НК ): 20. За състава на престъплението по чл. 128 НК е необходимо да се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно, от една страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите близки, и, от друга страна, че то се извършва в същото състояние. Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките по смисъла на чл. 13 НК , а не до патологически, при който е изключена способността на дееца да ръководи постъпките си. Средствата, с които се предизвиква състоянието на силното раздразнение, са изчерпателно изброени в закона. Затова ако същото е предизвикано с други средства, а не с тези, посочени в закона, съставът на чл. 128 НК не е налице. Ако състоянието на силно раздразнение е предизвикано със средствата, посочени в закона, но от друго лице, а не от пострадалия, или ако за това състояние има вина самият деец, извършеното убийство не може да се квалифицира по чл. 128 НК . Насилието, с което се предизвиква състоянието на силно раздразнение, може да бъде както физическо, така и психическо. Насилието, тежката обида и клеветата, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение, трябва обективно да съществуват. Не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на чл. 128 НК . Изисква се обидата да бъде "тежка". А такава е тази обида, която от гледището на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца. Не е необходимо обидата, с която е предизвикано раздразненото състояние, да съставлява престъпление по чл. 165 НК (отм., виж чл. 146 от новия НК ). Съпружеската изневяра не във всички случаи съставлява тежка обида по смисъла на чл. 128 НК. По чл. 129 НК (отм., виж чл. 119 от новия НК ): 21. За състава на престъплението по чл. 129 НК е необходимо да е налице едно непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение срещу властта или срещу личността или имота на нападнатия или на другиго, за отблъскване на което не се е налагало извършване на убийство. За убийство, извършено преди започване на нападението или преди да е създадена реална и непосредствена опасност за започването му, или след завършване на същото, виновният отговаря по чл. 126 НК или по чл. 127 НК , ако са налице някои от предвидените в текста квалифициращи обстоятелства, или по чл. 128 НК , ако се установи, че убийството е извършено в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия със средствата, предвидени в този текст. При решаване на въпроса дали е налице, или не превишаване пределите на неизбежната отбрана трябва да се вземат предвид не само силата и интензивността на нападението и отбраната, но и характерът на защитеното и увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, и обстановката, в която се намират отбраняващият и нападателят. Ако при тази преценка в зависимост от обстоятелствата се установи, че за отблъскването на противоправното нападение не се е налагало извършването на убийството, ще е налице съставът на чл. 129 НК . Престъплението по чл. 129 НК е умишлено престъпление. Затова при извършването му виновният трябва да съзнава, че превишава пределите на неизбежната отбрана. 22. Пленумът на Върховния съд обръща внимание на съдилищата, че при разглеждането на делата за умишлените убийства са длъжни с необходимото старание да анализират всички обстоятелства, защото този род дела представляват не само голям обществен интерес, но и значителна сложност от фактическа и правна страна.

------------------------

Една от важните задачи на народнодемократичната държава е всестранната защита правата и интересите на гражданите. Тяхната личност се ползва с особена защита. В системата наказателното право посегателствата срещу живота на човека се считат за едни от най-тежките престъпления.

В условията на нашата действителност в резултат на големите успехи в изграждането на новото общество посегателствата срещу живота намаляват.

В основни линии съдилищата правилно осъществяват защитата на най-ценното благо на гражданите - техния живот. Има отделни въпроси обаче, които изникват при решаването на делата за умишлените убийства, и за да се осигури еднаквото приложение на закона и уеднакви съдебната практика, на основание чл. 18 ЗУС.
ozzo_123
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 30 Мар 2009, 18:02

Re: две ПП ВС

Мнениеот bb1bb2 » 01 Мар 2016, 18:53

Благодаря, информацията ми беше изключително полезна!!!
bb1bb2
Нов потребител
 
Мнения: 1
Регистриран на: 01 Мар 2016, 18:51


Назад към Лекции и материали


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта


cron