Възобновяване по 78а НК

[pita6toto]

Здравейте. Съгласно чл. 380 НПК " Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания."
Някой може ли да ми обясни, защо тогава има редица решения на ВКС /а не на апелативни/ образувани по искане на Главния прокурор /а не на апелативен/ с които са възобновени Решения постановени по 78а НК.
Така например след като излезе Тълкувателното решение, че по чл. 343б НК /шофиране в пияно състояние/ е неприложим 78а НК, то част от решенията с които такова освобождаване е извършено са отменени по реда на възобновяването от апелативни съдилища, а други от ВКС. Благодаря!

[lexy21]

Няма "възобновени решения", има отменени влезли в сила съдебни актове по реда на възобновяването и, респективно, възобновява се производството по делата, по които са били постановени.
Цитатът Ви се отнася единстевно и само до решения, постановени по реда на глава двадесет и осма - в производства, разгледани при установените там особени правила. До същия "краен резултат" обече - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, може да се стигне и при разглеждане на делата в производства по общия ред или при други особени правила, например глава двадесет и седма. Не крайният резултат, а "видът" на производството определя реда за отмяна на акта и възобновяване на делото.

[pita6toto]

Много Ви благодаря!

[reg_reg1]

Ключови фрази
Подправяне, разпространение, ползване и унищожаване на официални удостоверителни знаци * разпореждане с чужда вещ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. София , 06 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 791 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 699/2013 г. на РС - Разлог и ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС - Благоевград и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането са изложени доводи за нарушение на материалния закон. Посочено е, че следствие на възникналия пожар запорираните и описани дървообработващи машини са станали негодни да изпълняват предназначението си, т.е. липсва предмет на престъплението по чл.277 ал.2 от НПК. Осъденият е извършил разпореждане с останките от изгорелите запорирани машини като метални отпадъци, а не с вещите, които са били предмет на обезпечението по изпълнителното производство. Претендира се поради липса на обективна и субективна страна на основание чл.425 ал.1 т.2 от НПК да се отмени влезлият в сила съдебен акт и осъденият М. К. да бъде оправдан в рамките на приетите фактически положения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменена постановената присъда.
В съдебно заседание осъденият М. К. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му адв.С. моли да бъде уважено направеното искане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въз основа на внесен обвинителен акт с присъда № 2235/04.06.2014 г. по НОХД № 699/2013 г. РС - Разлог, ІІ н.с. е признал подсъдимия М. Б. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.277 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.. В тежест на К. са възложени и направените по делото разноски.
По жалба на защитника адв.С. е образувано ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС - Благоевград. С Решение № 4399/20.10.2014 г. по същото дело е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Въпреки че, К. е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК производството по делото не е протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК, поради което в случая разпоредбата на чл.380 от НПК не би могла да намери приложение. Ето защо, искането на Главния прокурор, направено на основание чл.420 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 т.5 от НПК е в интерес на осъденото лице, т.е. не обвързано със срок, насочено е към акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК /параграф 30 ал.2 от ПЗР на ЗИДНПК/, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество във връзка с изложените в него доводи е НЕОСНОВАТЕЛНО.
По делото е безспорно установено, че въз основа на издаден на 13.03.2009 г. изпълнителен лист в полза на Банка [фирма] срещу [фирма] [населено място], [община], представлявано от М. К. за сумата от 164 345,38 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.1006 г. до окончателното й изплащане, 9 148,01 лв. договорна лихва и 3 469,87 лв. разноски, на 18.03.2009 г. е образувано изпълнително дело № 67/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС - Б.. На 10.04.2009 г. частният съдебен изпълнител в присъствието на К., на представител на банката и на служител от РУП – Р., е наложил запор и е съставил опис на движимите вещи - машини, находящи се в притежаваната от К. стопанска постройка, като за пазач е назначен самият осъден. На 06/07.06.2009 г. възникнал пожар следствие, на който запорираните машини, които са били и предмет на залог, вписан в Централния регистър на особените залози, изгорели и били предадени на вторични суровини като желязо – 14 тона, за което на осъдения е изплатена сумата от 5 880 лв. На 27.07.2010 г. ЧСИ посетил стопанската постройка и установил, че оставените на отговорно пазене вещи липсват. При така установените и доказани фактически положения, първоинстанционният и въззивният съд законосъобразно са приели, че К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НК. Изложените в тази насока съображения от предходните съдебни инстанции се споделят изцяло и от настоящия състав на ВКС, тъй като почиват на вярното разбиране на закона. След като К. е бил назначен за пазач на описаните и поставени под запор движими вещи, той е бил напълно наясно със забраната да се разпорежда с тях. В случая е без значение, че следствие на пожара дървообработващите машини са станали негодни да изпълняват предназначението си. Важното е, че те са имали стойност макар и само като желязо, което е предадено и за което осъденият е получил сумата от 5 880 лв., т.е не би могло да се приеме, че липсва предмет на престъплението. С извършеното разпореждане – продажбата на вещите като скрап, К. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НПК, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав - разпореждане с вещи, оставени на дееца за пазене и поставени под запор. Като се е разпоредил с вещите, макар същите да са загубили предназначението си следствие на възникналия пожар, осъденият е лишил от възможност частния съдебен изпълнител да избере в случая най-подходящото процедурно действие, за да не бъде лишен кредитора изцяло от неудовлетворяване на вземането си.
Неоснователно е и възражението относно липсата на субективна страна – умишлено действие от страна на осъдения. В случая деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, при това с пряк умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, тъй като К. е присъствал на описа на вещите, било му е разяснено обстоятелството, че те са под запор и че не може да се разпорежда с тях без разрешението на частния съдебен изпълнител и въпреки това той е продал трансформираните в скрап машини. В този смисъл с реализирането на състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НК от страна на осъдения се налага извода, че материалният закон е приложен правилно, а искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.426 вр. с 354 ал.1 т.1 от НПК


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 699/2013 г. на РС - Разлог и ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС – Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[reg_reg1]

Ключови фрази
Касационни частни дела * допустимост на касационна жалба
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

№ 37

София, 30 март 2015 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. тридесети март …..…........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................

.. Лада Паунова .....................................


при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................................... НЧД № .. 264 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК.
В срок е постъпила частна жалба от страна на И. В. – частен тъжител по ВНОХД № 3007/14 год. по описа на Софийски градски съд. Обжалва се разпореждане от 19.11.14 год. на съдията-докладчик, с което е върната касационната му жалба срещу постановената по делото въззивна присъда, като неподлежаща на касационен контрол на осн. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК. Иска се отмяна на разпореждането като незаконосъобразно с произтичащите от това последици за образуване на касационно производство.
От страна на подсъдимия е постъпило възражение, обосноваващо законосъобразност на разпореждането за връщане на касационната жалба.
По настоящото дело е постъпило становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, с което се развива разбирането за законосъобразност на обжалваното определение и недопустимост на частната жалба.
Върховният касационен съд, като взе предвид процесуалното развитие на делото, постановените съдебни актове, постъпилата частна жалба и посочените становища на останалите страни, намира следното:
С присъда от 29.11.12 год., постановена по НЧХД № 3415/10 год. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Р. К. е признат за виновен за извършено спрямо частния тъжител И. В. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на В. 800.00 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото.
По жалба на подсъдимия с присъда № 170 от 20.05.13 год., постановена по ВНЧХД № 2045/13 год., СГС е отменил първоинстанционния акт. Признал е К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му с частната тъжба обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения от В. граждански иск.
Последвало е производство за възстановяване на срок за касационно обжалване на въззивната присъда от страна на В..
По касационна жалба от страна на частния тъжител, с решение № 268 от 07.07.14 год., постановено по н.д. № 747/14 год., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е отменил въззивната оправдателна присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание. Приел е, че дейността на въззивната инстанция по оценката на доказателствената съвкупност не отговаря на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване на обективната истина, като е допуснато оправдателната въззивна присъда да почива на предположения.
С присъда № 244 от 15.10.14 год., постановена по ВНЧХД № 3007/14 год., СГС отново е признал К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Отхвърлил е и предявения от В. Граждански иск.
В срок присъдата е обжалвана от частния тъжител В. пред ВКС.
С разпореждане от 19.11.14 год. съдията-докладчик по ВНЧХД е върнал касационната жалба като нетопустима, съгласно изискванията на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК. Приел е, че няма законово основание при наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК въззивната присъда да е окончателна само ако е осъдителна, а ако е оправдателна – да подлежи на обжалване по касационен ред. Аргументирал се е, че възприемането на подобен подход неминуемо би нарушило принципа за равенство на страните в процеса по чл. 12 НПК. При оправдателна въззивна присъда частният тъжител ще има право на касационна жалба, а подсъдимият, при осъдителна такава с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 НК, ще бъде лишен от процесуалната възможност да атакува съдебния акт пред ВКС. Съпоставил е от процесуална гледна точка настоящия казус с аргументите на ВКС, залегнали в определение № 129 от 10.04.09 год. по н.д. № 102/09 год. на ВКС, І н.о. Направил е историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 349, т. 1 и 2 НПК /отм./ с действащата разпоредба на чл. 346, т. 2 НПК.
Задълбочените съображения на съдията-докладчик не се споделят от настоящия състав на ВКС. Юридическият подход за тълкуване на нормата на чл. 346, т. 2 НПК е различен и не е обвързан единствено с ниската степан на обществената опасност на извършеното деяние. От значение са и произнасянето на съответната инстанция по вината на извършителя, задължителното прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК във връзка с новата редакция на текста, отношението на първоинстанционата присъда към второинстанционната и възможността за последващ контрол на второинстанционния акт.
В този смисъл неправилно е направена аналогия с цитираното определение на ВКС. Очевидна е разликата между производството, образувано по реда на глава ХХVІІ НПК и такова по тъжба на пострадалия от престъпление, съгласно чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК. В първия случай, когато прокурорът установи, че са налице основанията по чл. 78а НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По постановлението се образува НАХД, при решаването, на което се прилагат и разпоредбите на чл. 17 – 21 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът може да прекрати съдебното производството и да върне делото на прокурора единствено, ако не са налице основанията по чл. 78а НК. Разглеждайки казуса по същество, съдът може: да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, когато установи нови фактически положения; да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание; да го оправдае; да прекрати наказателното производство в предвидените в закона случаи, съгласно чл. 24, ал. 1 НПК. Решението на съда по чл. 378, ал. 4 НПК подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ НПК. И двете съдебни инстанции се произнасят с решение, съобразно характера на производството, независимо от правомощието за произнасяне по вината. В това производство не се допуска граждански иск /чл. 376, ал. 3 НПК/. Пороците, допуснати при постановяване на съдебните решения в тази процедура подлежат на отстраняване по реда и сроковете, предвидени в ЗАНН, съгласно чл. 380 НПК. В този смисъл следва да се споделят мотивите по цитираното определение, с което е оставен без разглеждане протеста на окръжната прокуратура против въззивното решение, но същите се отнасят до постановени актове по реда на глава ХХVІІІ НПК, а не до общото развитие на наказателното производство.
Във втория случай, когато съдебното производство е образувано по обвинителен акт, съответно с разпореждане на председателя на съда по тъжба на пострадалия от престъплението /чл. 247 НПК/, производството се развива по общия ред, в който е включена и възможността да се предяви граждански иск и да се конституират допълнителни страни. Съдебният процес, във връзка с предпоставките за приложението на чл. 78а НК, може да се развие в районния, а след това в окръжния съд по четири варианта:
1. Подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК от районния съд. Присъдата е потвърдена с решение от въззивната инстанция. В този случай решението не подлежи на обжалване по касационен ред.
2. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд. Присъдата е потвърдена с решение от въззивната инстанция. В този случай решението не подлежи на обжалване по касационен ред.
3. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд. Присъдата е отменена от въззивната инстанция и е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК.
4. Подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК от първоинстанционния съд. Присъдата е отменена от въззивната инстанция и е постановена нова такава, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му престъпление.
От посоченото и волята на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК, следва изводът, че по т. 1 и т. 2 решенията на окръжния съд и новата присъда по т. 3 не са предмет на касационно обжалване. По изричната воля на закона предмет на касационно обжалване е единствено новата присъда на окръжния съд по т. 4. Т.е. при постановяване на така наречените „обратни” присъди от окръжния съд във връзка с вината, единствената, която не подлежи на касационна проверка, е тази по точка трета. Друго тълкуване на разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК е незаконосъобразно. Доколкото се сезира несправедливост спрямо подсъдимия в хипотезата по т. 3 от посочените по-горе и неравно третиране на страните по смисъла на чл. 12, ал. 2 НПК, те са от случаите, предвидени в закона. Следва да се отрази в настоящото определение, че при незаконосъобразно прилагане или отказ да се приложи чл. 78а НК, или решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, страните имат процесуалната възможност на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да поискат възобновяване на делото по реда на глава ХХХІІІ НПК, което е гаранция за защита на техните права.
Във връзка с посочените съображения частната жалба от страна на тъжителя И. В. по ВНОХД № 3007/14 год. на СГС е ОСНОВАТЕЛНА, поради което разпореждането на съдията-докладчик следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за администриране на касационната жалба.
Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 19.11.14 год. на съдията-докладчик по ВНЧХД № 3007/14 год. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба от страна на тъжителя И. С. В. срещу постановената по делото въззивна присъда № 244 от 15.10.14 год.
ВРЪЩА делото Софийски градски съд за администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .............................................

ЧЛЕНОВЕ: ................................................

.................................................