amarant написа:Никой не бива да се чувства зле, независимо от това което е написал като решение на казуса. Цялата ситуация ми напомня момент от романа "Под игото", когато Кирияк Стефчов започнал да изпитва учениците на Рада... Е същото се получи и с казуса - твърде объркан и несвързан с поставените въпроси. Предложен по този начин казуса не е нерешим, но са необходими минимум два - три дни размисъл по него докато се анализира детайлно цялата изложена в текста информация. Реално погледнато, тук във форума всеки един от нас се сети как се решава задачката, но ни трябваше време.... Мое наблюдение е, че изпитите организирани от МП - тестове или казуси винаги са така оформени, че времето не е достатъчно за решаването им, освен ако кандидатът не е предварително запознат със съдържанието. Така неизбежно се налага да бързаме, а който бърза винаги прави грешки. Понякога грешките са така груби, че сами не можем да повярваме, че сме ги допуснали и тогава се чувстваме като идиоти..... Не се чувствам като идиот, защото съм допуснала грешки, чувствам се като идиот защото отново повярвах, че нещо се е променило и че изпитът ще бъде нормален.... Искам също да отбележа, че търсените с казуса тънкости на съдебната практика са почти безполезни в работата на нотариуса и много нотариуси си практикуват без дори да подозират за тълкувателните решения на ВКС. Това е така, защото производството пред нотариуса е охранително. Дори нотариусът да се съмнява в действителността на договор за делба или нотариален акт, докато тази недействителност не бъде призната по съдебен ред със сила на присъдено нещо, представения документ като валиден и редовен от външна страна е с обвързващо легитимиращо действие и нотариусът следва да го приеме, няма как да го прогласи за нищожен. Дори да не е изтекла давност по времето на действие на ЗСГ, това към днешна дата е почти без практическо значение, защото сега сме 2015 г., в 99 % от случаите въпреки спирането или дори прекъсването на давността все ще е изтекъл 10 г. срок считано от 1990 г. Какво толкова би се случило, ако някой нотариус реши, че делбата извършена с уговорка за гледане и издръжка следва да се извърши във форма на нотариален акт, защото не е чел ТР и си мисли че в писмена форма с нотариална заверка на подписа е нищожна? Нито клиентът ще плати по-големи такси, нито употребата на по-тежка форма ще навреди на договора. Все пак казусът трябваше да бъде от нотариалната практика, а не от практиката на ВКС. В представения казус бяха кръстосани минимум два или три житейски казуса от практиката на ВКС. Нека не забравяме, че по закон съдът се произнася в срок от един месец, който е препоръчителен.В същото време от нас се очакваше за три часа да решим казуси, които ВКС е решавал минимум за по месец всеки, разполагайки с много по-подробна информация от нас.Нима бъдещият нотариус трябва да знае това, което знае съдията от ВКС? Наистина ли някой вярва, че казуса може да се реши без предварителна "подготовка" по конкретно поставените въпроси?
ТИ СЕРИОЗНО ЛИ ПИШЕШ ТАКИВА ГЛУПОСТИ ВЕ ЕЙ, ПОБЪРКАН. ХОДИ И СЕ ХВЪЛЯЙ ОТ НЯКЪДЕ...ЧИСТАЧ ПРИ НОТАРИУС НЯМА ДА СТАНЕШ
) и едва намирам сили за 1 час четене. Вие как сте? 
