- Дата и час: 21 Дек 2024, 04:12 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
|
|
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са
имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или
между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне или
учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
(3) За сделките по ал. 1, точка 1 между съпрузи, между роднини по права
линия и между братя и сестри се заплащат местни и държавни такси върху
данъчната оценка на застроените имоти, а за незастроените - върху половината
от нея.
(4) Когато прехвърлянето се извършва на низходящи, таксите по
предходната алинея се събират в половин размер.
Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота, освен
ако:
1. сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са
имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или
между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне или
учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
(3) (Нова) За сделките по ал. 1, точка 1 между съпрузи, между роднини
по права линия и между братя и сестри се заплащат местни и държавни такси
върху данъчната оценка на застроените имоти, а за незастроените - върху
половината от нея.
(4) (Нова) Когато прехвърлянето се извършва на низходящи, таксите по
предходната алинея се събират в половин размер.
Чл. 15. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 1975 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и
сестри или между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) (Нова) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне
или учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
Чл. 15. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Собствеността върху недвижими
имоти, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се прехвърля чрез
общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и
сестри или между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са
имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или
между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне или
учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
(3) За сделките по ал. 1, точка 1 между съпрузи, между роднини по права
линия и между братя и сестри се заплащат местни и държавни такси върху
данъчната оценка на застроените имоти, а за незастроените - върху половината
от нея.
(4) Когато прехвърлянето се извършва на низходящи, таксите по
предходната алинея се събират в половин размер.
Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота, освен
ако:
1. сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са
имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или
между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне или
учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
(3) (Нова) За сделките по ал. 1, точка 1 между съпрузи, между роднини
по права линия и между братя и сестри се заплащат местни и държавни такси
върху данъчната оценка на застроените имоти, а за незастроените - върху
половината от нея.
(4) (Нова) Когато прехвърлянето се извършва на низходящи, таксите по
предходната алинея се събират в половин размер.
Чл. 15. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 1975 г.) (1) Собствеността върху
недвижими имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и
пристрояване се учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява
чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и
сестри или между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
(2) (Нова) При прехвърляне право на собственост, както и при прехвърляне
или учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, прехвърлителят,
съответно учредителят, може да запази за себе си и за съпруга си право на
ползуване върху прехвърления имот или част от него или да придобие такова
право върху сградата, която ще се построи, или върху част от нея.
Чл. 15. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Собствеността върху недвижими
имоти, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се прехвърля чрез
общинския народен съвет по местонахождението на имота, освен ако:
1. сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и
сестри или между съсобственици;
2. недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е
изключил реда за прехвърлянето по тази глава.
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).
Чл. 29. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Не се допуска придобиване
по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15:
1. за които се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти, ако давността не е изтекла до влизането му в
сила;
2. ако владението е придобито въз основа на предварителен договор,
който не може да бъде обявен за окончателен съгласно предходния член;
3. от нежители на населените места, за които се прилага чл. 30;
4. ако придобивната давност се използува за заобикаляне на законни
разпоредби, които не допускат придобиване на недвижимия имот или вещното право
от владелеца чрез други правни способи.
Чл. 29. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Не се допуска придобиване
по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15:
1. за които се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти, ако давността не е изтекла до влизането му в
сила;
2. ако владението е придобито въз основа на предварителен договор,
който не може да бъде обявен за окончателен съгласно предходния член;
3. от нежители на населените места, за които се прилага чл. 30;
4. ако придобивната давност се използува за заобикаляне на законни
разпоредби, които не допускат придобиване на недвижимия имот или вещното право
от владелеца чрез други правни способи.
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
ето го и финала на казуса- брачен договор, който се отнася само за недв.имущество, всъщност е договор за делба, и като такъв е недействителен предвид забраната по чл. 24, ал. 1, изр. 2-ро от СК!
Решение № 244 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 1495/2014 г. на Върховен касационен съд
Вписването на режим на имуществени отношения цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност.
Още анотации относно Имуществени спорове между съпрузите и разрешаването им в практиката на българския съд (143 анотации)
Чл. 283 ГПК Чл. 290 ГПК Чл. 19, ал. 1 СК Чл. 20 СК Чл. 37 СК Чл. 38 СК Чл. 39, ал. 1 СК
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил ТомовДрагомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1495 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. срещу решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е обезсилено решение № 136 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1890 по описа за 2012 г. на Ботевградския районен съд в частта за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД договор за доброволна делба от 10.10.2011 г. относно парцел VII-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място], [община] и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, а първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които е обявен за нищожен договорът за доброволна делба на постройка на два етажа със застроена площ от 60 кв.м., навес с оградни стени и масивен гараж, построени в парцел VII-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място] и относно делбата на парцел VIII-295 в кв.65 по регулационния план на [населено място]. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Ответникът по жалбата С. С. К. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на 350 лв. разноски за касационното производство. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския окръжен е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за нищожност на правна сделка с недвижими имоти с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 781 от 11.06.2014 г. по настоящото дело по въпроса дали отбелязването в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и регистрацията му по реда на чл.19, ал.1 от СК съставляват предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия. В Семейния кодекс от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която урежда правното значение на отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията за вписване. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл.20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се прилага законовият режим на общност. Следователно вписването цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Това схващане се застъпва и в правната теория/А. С., „Брачният договор", второ допълнено и преработено издание от 2011 г. на „С.", стр.117./. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност. Този отговор на въпроса обаче не променя извода на въззивния съд, че сключеният между страните договор не е брачен договор по смисъла на чл.37 от СК. Договорът няма предвидената в чл.39, ал.1 от СК форма, тъй като са заверени нотариално само подписите на страните, но не и неговото съдържание. Това съдържание не отговаря на предвидения в чл.38 от СК предмет на брачния договор и изрично противоречи на нормата на ал.2, изречение второ на същия член, според която не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Клаузите на договора се отнасят само до недвижимото имущество на страните, което не е присъщото съдържание на брачния договор. Следователно не се касае за брачен договор, а за договор за делба на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, който договор е нищожен поради противоречие с чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./, Този извод на въззивния съд е законосъобразен, поради което решението на Софийския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на С. С. К. 350 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав. ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН], сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно.
Решение № 244 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 1495/2014 г. на Върховен касационен съд
Вписването на режим на имуществени отношения цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност.
Още анотации относно Имуществени спорове между съпрузите и разрешаването им в практиката на българския съд (143 анотации)
Чл. 283 ГПК Чл. 290 ГПК Чл. 19, ал. 1 СК Чл. 20 СК Чл. 37 СК Чл. 38 СК Чл. 39, ал. 1 СК
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил ТомовДрагомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1495 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. срещу решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е обезсилено решение № 136 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1890 по описа за 2012 г. на Ботевградския районен съд в частта за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД договор за доброволна делба от 10.10.2011 г. относно парцел VII-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място], [община] и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, а първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които е обявен за нищожен договорът за доброволна делба на постройка на два етажа със застроена площ от 60 кв.м., навес с оградни стени и масивен гараж, построени в парцел VII-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място] и относно делбата на парцел VIII-295 в кв.65 по регулационния план на [населено място]. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Ответникът по жалбата С. С. К. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на 350 лв. разноски за касационното производство. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския окръжен е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за нищожност на правна сделка с недвижими имоти с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 781 от 11.06.2014 г. по настоящото дело по въпроса дали отбелязването в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и регистрацията му по реда на чл.19, ал.1 от СК съставляват предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия. В Семейния кодекс от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която урежда правното значение на отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията за вписване. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл.20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се прилага законовият режим на общност. Следователно вписването цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Това схващане се застъпва и в правната теория/А. С., „Брачният договор", второ допълнено и преработено издание от 2011 г. на „С.", стр.117./. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност. Този отговор на въпроса обаче не променя извода на въззивния съд, че сключеният между страните договор не е брачен договор по смисъла на чл.37 от СК. Договорът няма предвидената в чл.39, ал.1 от СК форма, тъй като са заверени нотариално само подписите на страните, но не и неговото съдържание. Това съдържание не отговаря на предвидения в чл.38 от СК предмет на брачния договор и изрично противоречи на нормата на ал.2, изречение второ на същия член, според която не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Клаузите на договора се отнасят само до недвижимото имущество на страните, което не е присъщото съдържание на брачния договор. Следователно не се касае за брачен договор, а за договор за делба на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, който договор е нищожен поради противоречие с чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./, Този извод на въззивния съд е законосъобразен, поради което решението на Софийския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на С. С. К. 350 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав. ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН], сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно.
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Аз написах, че брачният договор в конкретния казус представлява договор за делба, но пропуснах да уточня , че същият е нищожен, тъй като СК забранява при режим на СИО съпрузите да се разпореждат помежду си с общото имущество, освен ако не решат да сключат брачен договор
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
всъщност оказа се , че не е било толкова лесно, колкото изглеждаше...А аз например изобщо не съм коментирала тази част от казуса, за който нямаше въпроси или които бяха изтървани..Не знам това как ще се тълкува...
- destiny2015
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 10 Апр 2015, 12:20
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
miladanova написа:Аз написах, че брачният договор в конкретния казус представлява договор за делба, но пропуснах да уточня , че същият е нищожен, тъй като СК забранява при режим на СИО съпрузите да се разпореждат помежду си с общото имущество, освен ако не решат да сключат брачен договор
Че това по кой въпрос от шестте е?
- jassyordanov
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Апр 2015, 17:10
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Имаше въпрос относно действителността на бр. договор
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
miladanova написа:Имаше въпрос относно действителността на бр. договор
В моя казус, подобен въпрос липсваше - съответно не съм и отговорил. Още вчера предвидих, че ще има хора, които ще са отговорили на повече от 6 въпроса, които бяха зададени в копието на казуса, който получих.
- bobson
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 16 Апр 2015, 12:06
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Имало е въпрос за действителността на брачния договор?
- jassyordanov
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Апр 2015, 17:10
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Последна промяна lawjustice на 22 Апр 2015, 10:30, променена общо 1 път
- lawjustice
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 24 Юни 2013, 15:20
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Това да речем, че е ОК. Но...колегата твърди, че е имало такъв въпрос. Вече се чувствам като "умник" Гюро след срещата с мечката..
- jassyordanov
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Апр 2015, 17:10
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
6 въпрос беше зададен твърде общо и съм сигурен, че се казваше "особните изисквания на закониТЕ". Въпросът беше по-скоро теоретичен и нищо не го свързваше с брачния договор, за чието съдържание нямаше никаква информация, освен че е сключен 2009г. Така зададен 6 въпрос можеше да се отнесе към всяко нотариално действие, което се споменаваше в казуса, Покупка, договор за делба, констативка, декларация за преубразуване и брачен договор. Не ангажирам никой с мнението си, но всичко започва да ми се струва все по - съмнително. Дори не сме сигурни колко и какви въпроса имаше в казуса.
- bobson
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 16 Апр 2015, 12:06
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Абсолютно!
- jassyordanov
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Апр 2015, 17:10
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
И аз мисля, че шести въпрос беше общотеоретичен. Но си задавам въпроса, как можем да сме сигурни, че всички сме получили един и същи казус? При всички взети мерки за сигурност, за да е последователно Министерството трябваше да реши казуса да се диктува, а не да се размножава на ксерокс. И каква беше тази глупост със забраната да се дават допълнителни листи? Вие разбрахте ли дали имаме право да задраскваме и да поправяме, след като няма резервни листи? Една колежка отправи въпрос до квестора, квестора запита комисията и отговорът бе че ние сме големи хора и сами можем да преценим дали да поправяме или не беловата. Пет листа според мен са недостатъчни за чернова и белова... Аз употребих два листа за чернова и едва се събрах на останалите три при така наличните шест въпроса. И времето едва ми стигна. Ако имаше още четири въпроса не зная къде щях да опиша решението им след като не се полагат допълнителни листи...
- amarant
- Младши потребител
- Мнения: 50
- Регистриран на: 21 Юни 2013, 22:54
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Колеги сигурни ли сте, че имота влиза в приложното поле на чл.29 и чл.15 ЗСГ.
- miriam01
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 21 Апр 2015, 19:08
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Аз се чудя за чл.29, ал1, т.4 за заобикаляне реда по чл.15 за сделки между лица, които нямат посочените роднински връзки
- destiny2015
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 10 Апр 2015, 12:20
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
Колеги,
не бих желал в никакъв случай да Ви отклонявам от ползотворната дискусия по същността на казуса.
Но аз съм убеден, че нотариалния конкурс ще бъде отменен от ВАС заради безпрецедентните нарушения на процедурата. Очаква го същата съдба като това:
http://www.legalworld.bg/43932.vss-otme ... urori.html
че даже и по-тежка.
Но да сме живи и здрави.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни...
не бих желал в никакъв случай да Ви отклонявам от ползотворната дискусия по същността на казуса.
Но аз съм убеден, че нотариалния конкурс ще бъде отменен от ВАС заради безпрецедентните нарушения на процедурата. Очаква го същата съдба като това:
http://www.legalworld.bg/43932.vss-otme ... urori.html
че даже и по-тежка.
Но да сме живи и здрави.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни...
- domicii_ulpianus
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 14 Юни 2013, 08:57
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
domicii_ulpianus написа:Но аз съм убеден, че нотариалния конкурс ще бъде отменен от ВАС заради безпрецедентните нарушения на процедурата.
Разбира се, че ще бъде отменен - точно поради това си спестих безсмисленото разкарване до София.
...и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.
Второзаконие 17:9
Второзаконие 17:9
- RichterZR
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 12 Ное 2007, 19:56
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
RichterZR написа:domicii_ulpianus написа:Но аз съм убеден, че нотариалния конкурс ще бъде отменен от ВАС заради безпрецедентните нарушения на процедурата.
Разбира се, че ще бъде отменен - точно поради това си спестих безсмисленото разкарване до София.
Стой си кротко в Тутракан и не създавай напрежение тук
- miladanova
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 08 Сеп 2010, 22:25
Re: КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ 2014-2015
И след като наистина сериозните въпроси по казуса, получиха подобаващото обсъждане, ще помоля за коментар на един на пръв поглед от "безспорните" въпроси: За отказа на съдията по вписванията да впише договора за доброволна делба и има ли право нотариуса за обжалва този отказ. На пръв поглед всичко по този въпрос е казано в небезизвестното ТР 7.
Ще помоля обаче коментарите да са през призмата на това, че през 1993 година, когато е сключена делбата, фигурата на съдията по вписванията не съществува - нотариусите още са си към съдилищата и изповядват и вписват сделките. Нотариусите в сегашния им вид се появяват през 1998 година и заедно с това и съдиите по вписванията. Та към 1993 година събитията би следвало да са се развили така: Нотариуса заверява договора за делба, защото счита, че са спазени всички изисквания за това, след което трябва служебно да разпореди вписване. В този момент обаче решава, че може би договора не е чак толкова в ред и отказва да го впише. След като прави и това обаче отново решава друго и обжалва собствения си отказ за вписване?!
Нещо такова ще да е било, но не съм сигурен, та за това моля за коментари.
Ще помоля обаче коментарите да са през призмата на това, че през 1993 година, когато е сключена делбата, фигурата на съдията по вписванията не съществува - нотариусите още са си към съдилищата и изповядват и вписват сделките. Нотариусите в сегашния им вид се появяват през 1998 година и заедно с това и съдиите по вписванията. Та към 1993 година събитията би следвало да са се развили така: Нотариуса заверява договора за делба, защото счита, че са спазени всички изисквания за това, след което трябва служебно да разпореди вписване. В този момент обаче решава, че може би договора не е чак толкова в ред и отказва да го впише. След като прави и това обаче отново решава друго и обжалва собствения си отказ за вписване?!
Нещо такова ще да е било, но не съм сигурен, та за това моля за коментари.
- niki_adv
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 05 Мар 2003, 13:52
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта