ответник, който скрива истина в ГП - нещо следва ли?

[neveja111]

Становище на ответник по искова молба в Граждански процес има ли качеството на „писмена декларация“ и може ли да се носи отговорност по чл. 290а от НК в случай, че в становището се твърди неистина.
Ако за същите факти ответника в качеството си на свидетел е дал други показания пред прокурор и те са отразени в прокурорско постановление, носи ли наказателна отговорност?
Казано накратко – пред прокурор казва „А“ а пред градския съд пише „анти-А“. Какво следва от това?
Най-вероятно нищо, но бих искал да чуя мнението ви. Благодаря!

[neveja111]

Няма ли никой мнение по въпроса? или въпросът ми е много тъп? Извинете ако е последното.....

[borovinka]

Не, няма характер на "декларация". Отговорът на исковата молба цитира линии на защита и всеки може да прецени как да се брани срещу предявен срещу него иск, вкл. да твърди "неверни" (според ищеца!) обстоятелства.
Вашата работа е да докажете, че тези обстоятелства са неверни и да защитите иска си.

Свидетелските показания са друга бира - там има предупреждение за носената наказателна отговорност.
Ответникът в ГК обаче не действа под страх от такава.

В крайна сметка съдът е този, който ще постанови каква е обективната истина.

П.с. Ако е имало наказателно дело и сега е предявен граждански иск по него, нещата стоят малко по-другояче. Там в гр. процес се ползва решението на наказателния съд.
Ако случаят ви е такъв, дайте уточнения.

[neutralen]

В наказателния процес "свидетелските показания" са допустими на общо основание и с тях могат да се доказват всякакви факти по принцип.
За разлика от нак.процес, в гражданския процес свидет. показания не винаги са допустими - чл.164 и следв. от ГПК.
От написаното е видно, че в гражданския процес за който пише Питащия не става дума за свидетелски показания, а за "неверни" твърдения в отговора на ИМ - става дума за страна в процеса - ОТВЕТНИК, а не за свидетел по делото.
Най- вероятно и в прокурорската преписка не става дума за "свидетелски показания".