Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

[zoi2011]

Колеги,как е възможно да си на обучение в НИП,а да подаваш документи за участие в конкурс?Това е посочено като основание за недопускане до участие в конкурс на няколко кандидати.

[katrine]

Някой беше казал, че иска да решава граждански казус, ето:
Ищецът Д.П.Б. твърди, че преди смъртта си неговата майка, заедно с баща му- втория ответник, са дарили на първия ответник, апартамент. Твърди, че дарението е извършено от името на майка му, с пълномощно в полза на баща му, като към датата на упълномощаването състоянието й е било такова, че не е могла да изрази воля за дарение, нито да упълномощи валидно.Ето защо се иска прогласяване за недействително на извършеното дарение.
Ищецът твърди още, че неговият брат е продал от името на тяхната майка недвижим имот УПИ III -36. Твърди, че към момента на изповядване на сделката, майка им е била починала. Ето защо иска да бъде прогласен за нищожен посоченият договор, сключен под формата на нотариален акт 120, том 5, рег. 6246, дело 813/2005г. от 24.06.2005г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответниците - негов брат и баща са станали по силата на наследствено правоприемство, съсобственици на недвижим имот УПИ X- 351. Брат му е сключил договор за замяна на 2/60 ид. част от съсобствения имот с трето лице, като още същия ден е продал на това трето лице останалите негови 20/60 ид. ч. от имота. Ето защо иска прогласяване за нищожна първата сделка , извършена с нот. акт 139, за замяна, и да му се признае правото на изкупуване на съсобствените части, предмет на продажбата , извършена с нот. акт 140 /28.5.2010г. на същия нотариус.
Факти по делото:
Относно първият имот- апартамент.
По делтоо са събрани достатъчно убедителни доказателства, водещи до извода, че починалата не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното - така заключенията по единичната и тройната СПЕ, които са категорични в тази насока; представените писмени доказателства досежно здравословното състояние на починалата, както и показанията на св. К и св. Б.
Относно втория имот: УПИ III-36
Договорът, чиято нищожност се иска в това дело е обективиран в нот. акт 120 от 24.06.2005г. В него продавач е майката на страните по делото , действаща чрез пълномощник - ответникът, неин син, а за купувач- ответникът М.Г.А. Пълномощното е било подписано от майката на дата, преди периода, в който е изпаднала в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното.
Видно от препис излечение акт за смърт , прехвърлителката е починала на същата дата - 24.06.2005г., като смъртта е установена в 9.00ч.
Видно от показанията на св. Гаврилова , която отишла на същата дата в къщата на Д.А.Х. , около 8:30 ч, той вече бил починал.
Същата видно от удостоверение за наследници е наследодател на ищеца и ответника Г.Д.А.
Относно третия имот- дворното място. Установява се, че и двете сделки за замяна и продажба, са били сключени в един и същи ден.
ВЪПРОСИ:
Каква е правната квалификация на всеки от предявените искове?
I По договора за апартамента.
1. Има ли порок на сделката за апартамента и ако има - какъв точно е той- нищожност или унищожаемост? В случая налице ли е недействителност на упълномощителната сделка, при условие, че наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките?
2.Предявеният иск за прогласяване на недействителност от наследник на лице, което е участвало при сключване на сделката основателен ли е при тази фактическа обстановка?

II По договора за УПИ
1. Действителна ли е била сделката сключена на същата дата, на която е починал и прехвърлителя по нея?
2. Ако приемете, че лицето е починало преди изповядване на сделката, какво се случва с представителната власт, която е учредил?

III По отношение на дворното място.
1. В кои случаи е налице заобикаляне на закона?
2. В процесния случай- заобиколена ли е нормата на закона на чл. 33, ал 1, ЗС, посредством сключването на сделка за замяна на идеални части?
3. В кои точно случаи е приложима нормата на чл. 33, ал.1 ЗС? Приложима ли е тя по отношение договорите за замяна и ако е приложима- в кои случаи е мислимо това?


п.с. Ако съпругът е знаел за изневерите на съпругата си,не е тежка обида по смисъла на чл. 118 нк, чл. 132, ал.1 НК

Относно договора за апартамента:
Договорът е унищожаем по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, лицето не е могло да разбира и да ръководи действията и постъпките си. Предвид ал. 2 на същата разпоредба не би трябвало съдът да уважи иска предявен от наследника. В конкретния случай не е налице нищожност поради липса на съгласие, защото на това основание липсата на воля или съгласие трябва да е съзнавана.
Относно УПИ:
Ако сделката е сключена преди лицето да почине, същата е действителна.
След смъртта на упълномощителя пълномощията се прекратяват.
Относно дворното място:
Заобикаляне на закона е налице, когато постигането на определен правен резултат е забранено посредством сключване на определени сделки, за да се постигне резултата се сключват сделки не забранени от закона.
Налице е заобикаляне на закона в конкретния случай. В ЗС става дума само за продажба, но чл. 223 ЗЗД препраща към замяна и съгласно практиката на ВКС за замяна при условия на съсобственост също действат правилата очертани в 33 ЗС, но при условие че става въпрос за насрещна родово определена престация.

[tiesto]

Колеги,как е възможно да си на обучение в НИП,а да подаваш документи за участие в конкурс?Това е посочено като основание за недопускане до участие в конкурс на няколко кандидати.

И аз това се чудя... колко ограничено ниско и мижаво интелектуално ниво можеш да имаш, за да направиш подобно нещо! Това са хора, които сами се разкриват, че са поставени на тези места без никакво морално, качествено, а най-малко пък капацитет от правни познания, ниво! Просто нямам думи..

[svettoslav]

Колеги,как е възможно да си на обучение в НИП,а да подаваш документи за участие в конкурс?Това е посочено като основание за недопускане до участие в конкурс на няколко кандидати.

И аз това се чудя... колко ограничено ниско и мижаво интелектуално ниво можеш да имаш, за да направиш подобно нещо! Това са хора, които сами се разкриват, че са поставени на тези места без никакво морално, качествено, а най-малко пък капацитет от правни познания, ниво! Просто нямам думи..

Сссчига,бе хихи .А,бе вий акъл имате ли бе ? Само вий ли не разбрахте, че някой се е пошегувал за да извиси отново ценностната си система,част от която е и изтънченото му чувство за хумор.... а Вие,като последните папагали....веднага се вързахте...

Колеги,как е възможно да си на обучение в НИП,а да подаваш документи за участие в конкурс?Това е посочено като основание за недопускане до участие в конкурс на няколко кандидати.

Ами защото на някои вероятно не им стига един курс обучение в НИП-а,че искат и втори.
Ако не стават и при втория "раз" за чеп за трици,то вероятно от НИП ще ги пратят на обучение в НАП (нещо откъм за събиране на вземания или в краен случай по чистотата...),доколкото явно са завършили право в някой...ПУЦ без да са разбрали как

[velikova_]

Katrine, радвам се,че се включи по казуса. Мисленето ми е почти индентично с твоето, но не мислиш, ли за втория имот- УПИ, че сделката е сключена от лице без представителна власт (след като е починала пълномощното прекратява своето действие) и като такава тя е висящо недействителна по отношение на наследниците, които могат да я потвърдят? Ако не я потвърдят, то не може да им бъде противопоставена.Но след като брата е пълномощик той като наследник на майка си може ли да потвъди сделката относно неговата част? Относно заобикалянето на закона съм напълно съгласна с теб, щом замяната е с родово определени вещи, то се обхваща от ограничението на чл.33 от ЗС.

Относно това, че се подават документи за участие в конкурса, от хора, които са на обучение в НИП и на мен ми се стори много странно, но най-вероятно, хората които кандидатстват не са доволни от града, в който ще бъдат и искат да спечелят отново място в друг град. Друго логично обяснение нямам

[alek9]

РЕШЕНИЕ № 853 ОТ 11.12.1968 Г. ПО Н. Д. № 751/68 Г., I Н. О. НА ВС


ВЪПРОСЪТ, ДАЛИ ИЗНЕВЯРАТА НА СЪПРУГАТА ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕЖКА ОБИДА ЗА СЪПРУГА И СИНА Й ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 118 НК, СЛЕДВА ДА СЕ РЕШАВА КОНКРЕТНО ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ.
НЕ МОЖЕ ПО ПРИНЦИП И АБСТРАКТНО ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ИЗНЕВЯРАТА НА СЪПРУГАТА НЕ СЪСТАВЛЯВА ТЕЖКА ОБИДА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 118 НК И ЧЕ ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ПОСТАВИ СЪПРУГА В СИЛНО РАЗДРАЗНЕНО СЪСТОЯНИЕ.
Чл. 118 НК

Неоснователно в протеста се застъпва становището, че в случая, а и въобще изневярата на съпругата не съставлява тежка обида по смисъла на чл. 118 НК, и затова неправилно според протеста деянието на подсъдимите било квалифицирано по чл. 118 НК във връзка с чл. 115. Според протеста престъплението на двамата подсъдими следва да се квалифицира по чл. 115 НК. Върховният съд счита това становище за незаконосъобразно. Дали изневярата на съпругата съставлява тежка обида по смисъла на чл. 118 НК, следва да се преценява конкретно във всеки случай. Не може абстрактно да се каже, че въобще изневярата на съпругата не съставлява тежка обида за съпруга. В конкретния случай не може да не се приеме, че съпругът, а и синът са се почувствували тежко засегнати, тежко обидени, когато са сварили пострадалия в положение на полов акт с неговата съпруга, съответно майка. От тази тежка обида очевидно подсъдимите са изпаднали и в силно раздразнено състояние по вина на пострадалия. Следователно квалификацията на деянието е правилна и протестът не следва да се уважава.

[blossom1]

Не виждам да е споменато основанието, поради което обучаващите се в НИП не са допуснати до участие в конкурса, нито пък намирам такова в закона. Те са спечелили конкурс, но се обучават и не са назначени в системата, т.е. - броят се за външни. Рискуват това, че незаемането на длъжността за която са приети може да се брои за неизпълнение на ангажиментите им към ВСС и може би ще дължат връщана на стойността на обучението - трябва да се размисли по въпроса.
Аз като доста поживял вън и във системата не разбирам какви са тези страсти от ваша страна и подозрения за конспирация или за желание от страна на тези хора да правят демонстрации. Нима забравихте колко малко бяха местата при предишния конкурс и за колко малко ОС. Доста от обучаващите се в момента тогава не са имали възможност да кандидатстват за съд в или близо до техния град и това е причината да се пробват отново.
На всички желая успех и позитивизъм!

[shany83]

Към колегите velikova и katrin - и аз го гледах казуса и се опитах да разнищя наум познанията си. Във връзка с последния отговор само не съм съгласна, че може да се приеме, че категорично имаме заобикаляне на закона. Има едно тълкувателно решение на ВКС, не знам точно кой номер, но беше от миналата или по-миналата година, т.е. ново е, където подробно обясняваха как когато сделката не е ПРОДАЖБА, а някаква друга сделка(в ТР се касаеше за дарение), която сделка макар и да има вещно-прехвърлителен ефект, щом не е продажба, НЕ е имало заобикаляне на закона. В този смисъл съм чела няколко решения, където пишеше подобно за замяната, т.е. макар и стеснително и малко буквално да се тълкува нормата, приемат, че има заобикаляне на закона само за ПРОДАЖБА. Но, има решения и в обратния смисъл - за това, че има заобикаляне на закона, щом има замяна с родово определена вещ, но изисква се да е налице един фактически състав от няколко елементи - две последователни сделки, обикновено в един и същи ден, замяна с родово определена вещ, плюс неспазването на изискването на чл.33, ЗЗ. Както предполагам и вие мислите, аз мисля, че ще дадат подобен въпрос, където има противоречива практика. Дано оценят мотивировката поне.....

[dessi_georgievva]

Добър ден, може би вече въпросът е обсъждан, не мога да го намеря обаче, така че ще питам:
ето това е решеният наказателен казус от миналата година за вкс
http://webcache.googleusercontent.com/s ... clnk&gl=bg

отговорът на въпрос 4 не е ли тотално сбъркан?

---------

Районният съд оправдал Иванов и Петров. Присъдата била протестирана и окръжният съд с решение освободил подсъдимия Ивановот наказателна отговорност и му наложил административно наказаниеглоба в размер на 500 лева. Окръжният прокурор останал недоволен отпоследиците за двамата подсъдими и също протестирал. Делото билоотнесено до ВКС, който отменил решението на въззивната инстанция ивърнал делото за ново разглеждане
-----
4. Имал ли е ВКС правомошие да се произнесе и какво следва да е решението му?

отговорът според който го е писал:
Върховният касационен съд има правомощие да се произнесе по протеста, на основание чл. 346, т. 2 от НПК. Протестът е основателен, тъй като неправилно въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда нарайонния съд за Петров. Иванов непправилно е бил признат за виновен отвъззивната инстанция. Това дава основание на ВКС да отмени въззивноторешение и да признае Иванов за невиновен по повдигнатото му обвинениепо чл. 167, ал. 2 от НК, а в частта, с която е потвърденапървоинстанционната присъда ~ да отмени решението на окръжния съд ида върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, която даосъди Петров за извършено престъпление по чл. 167а, ал. 1 от НК


Добре, но според чл. 346 от НПК
Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс ;

В случая окръжният съд като въззивна инстанция не е постановил нова присъда, а решение (въпреки че е трябвало да постанови присъда) - и следователно не би трябвало да може да бъде обжалвано, въпреки че има процесуално нарушение (би могло да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела), а и дори да беше постановил нова присъда, доколкото е приложил 78а - пак не би трябвало да може да бъде обжалвана/протестирана, дори и да има неправилно приложение на материалния закон. УЖ всичко си е написано ясно в НПК - пък според отговорите на казуса - е точно обратното.

Някой по-просветен да може да го обясни това?

[velikova_]

shany83, разрових се малко, това ли е решението: http://www.vks.bg/vks_p10_184.htm ?
Ще се побъркам вече с тази противоречива практика, четох една камара съдебни решения, в които се приема, че е налице заобикаляне на закона, а пък сега. Повече се обърках, отколкото да ми се изясни.

[shany83]

да, velikova_, това е ТР, чела съм и решения, с които приемат, че няма заобикаляне на закона и при замяна, щом не било продажба. И на мен ми омръзна да чета противоречива практика, аз съм тотално объркана още от подготовката ми за предходния конкурс, но това е положението, дано на изпита да разсъждаваме в правилната посока...

[eurolinker]

Здравейте колеги,
Публикувам моите коментари по гражданско-правния казус. Умишлено не съм чел/коментирал предходните ваши коментари, за да не влияят на преценката ми. Ето:
Каква е правната квалификация на всеки от предявените искове?
Иск 1 - отрицателен установителен, с правно основание чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Иск 2 - отрицателен установителен, с правно основание чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Може да се разсъждава дали и как са съединени горните искове, т.к. текстът на казуса не дава яснота по тези въпроси.
Иск 3 - Така предявен (с правно основание чл. 26 ЗЗД), искът е отрицателен установителен, но е недопустим. Защитата би следвало да се проведе чрез положителен установителен иск с пр. основание чл. 17 ЗЗД. Искът (като главен) би могло да се съедини с конститутивен иск за изкупуване, с правно основание чл. 33 ал 2. ЗС, или да се предяви като ИУИ в производство по иск чл. 33 ал 2 ЗС. ТР 5/2012 ВКС ОСГК е приложимо в процесния казус.
I По договора за апартамента.
1. Има ли порок на сделката за апартамента и ако има - какъв точно е той- нищожност или унищожаемост?В случая налице ли е недействителност на упълномощителната сделка, при условие, че наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките?
Отговарям на въпросите в обратен ред.
Видно от текста на казуса, налице са доказателствата, че наследодателката "не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното". Приживе тя не е била поставена под запрещение. Процесното пълномощно, представляващо едностранна сделка е било подписано от дееспособно лице, което при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си, заради заболявания от които е страдало, без лицето да е било поставено под запрещение. Когато липсата на съгласие е по причина душевна болест на лицето, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си. Правното основание е чл. 31 ал. 1 ЗЗД.
Горният въпрос се явява преюдициален спрямо въпроса за недействителността на дарението. Ако съдът уважи горния иск и обяви упълномощителната сделка за недействителна това би обосновало извода, че не е била формирана валидна представителна власт към момента на надаряването (арг. от обратното на чл. 36 предл. 1 ЗЗД. Следователно, не е било налице и съгласие и сделката е нищожна (арг. от чл. 26 ал 2 ЗЗД)
2.Предявеният иск за прогласяване на недействителност от наследник на лице, което е участвало при сключване на сделката основателен ли е при тази фактическа обстановка?
За да бъде искът основателен е необходимо ищецът да докаже, че упълномощителят не е можел да формира воля. Видно е, че по делото са налице "достатъчно убедителни доказателства" за това. Искът е основателен.
II По договора за УПИ 
1. Действителна ли е била сделката сключена на същата дата, на която е починал и прехвърлителя по нея? 2. Ако приемете, че лицето е починало преди изповядване на сделката, какво се случва с представителната власт, която е учредил?
Сделката е сключена чрез представител. Отговорът на въпроса дали сделката е действителна се обсулавя от извода била ли е налице представителна власт към момента на сключването ѝ. Пр. власт е възникнала валидно в деня на упълномощаването ("Пълномощното е било подписано от майката на дата, преди периода, в който е изпаднала в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното."). Със смъртта на упълномощителката, пълномощното се прекратява (арг. от чл. 41 ЗЗД). От текста на казуса не става ясно точно кога е изповядана сделката, но житейски малко вероятно е това да е станало преди 8:30-9:00 ч. на 24.06.2005г. Следователно, към момента на изповядването на сделката представителната власт е била прекратена, т.е. сделката е нищожна (арг. от чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие).
III По отношение на дворното място.
1. В кои случаи е налице заобикаляне на закона?
Всичко си пише в ТР 5/2012 ВКС ОСГК.
2. В процесния случай- заобиколена ли е нормата на закона на чл. 33, ал 1, ЗС, посредством сключването на сделка за замяна на идеални части?
Считам, че горната норма НЕ е нарушена. Целта на договора за замяна е прехвърляне на собствеността - резултат, който не е забранен от закона.
3. В кои точно случаи е приложима нормата на чл. 33, ал.1 ЗС? Приложима ли е тя по отношение договорите за замяна и ако е приложима- в кои случаи е мислимо това?
Нормата е приложима при договори за продажба. Според някои автори (Ст. Ставру) нормата е императивна и НЕ би следвало да се тълкува разширително, т.е. в приложното ѝ поле НЕ попадат договори за замяна, ДГИ.
Според мен, нормата е приложима и към замяната/ДГИ (последвани от продажба), т.к. и те имат вещно-прехвърлителен ефект. В подкрепа на тезата е и чл. 223 ЗЗД.
Текстът на казуса не дава инфо какво се заменя срещу идеалните части. Ето в тази посока следва да е "мисленето".

[u3mamhukaa]

Един казус от интернет за разведряване на обстановката.

КАЗУС
От 1998 г. Петко Драгомиров Неделчев, 56-годишен, рaботел като шофьор-снабдител в дружество с предмет на дейност производство и търговия със спиртни напитки. Управлява лекотоварен автомобил - марка „Форд", собственост на дружеството. Обичайно било автомобилът да нощува в гаража ма производствения цех, тъй като охраната му била денонощна. На 30.09.2000 г., около 18,30 ч., смяната на Неделчев приключила и след като отчел оборота и пътния лист в счеточ водството на предприятието, отишъл да прибере автомобила в гаража. Наближавайки мястото, където временно бил паркирал! Той забелязал, че в непосредствена близост до автомобила са оставени шестнадесет кашона първокласно червено вино, В които по-късно било установено, че са на стойност 320,00 лв, След като се подвуомил как да постъпи, Неделчев решил да вземе кашоните и на следващия ден да се опита да ги пласира в търговската мрежа за своя сметка. След като се уверил, че никой не го наблюдава, Неделчев натоварил кашоните в багажното отделение на поверения му автомобил, покрил ги с брезент, а след като паркирал автомобила в гаража, заключил гаражната врата. Връщайки се пеша към изхода, Неделчев забелязал двама от работниците в цеха да се суетят около мястото, където няколко минути по-рано бил намерил кашоните с вино. Поздравил ги и се приготвил да отмине, когато единият от тях го попитал дали не е забелязал оставените до автомобила му кашони, като пояснил, че докато ги превозвал, мотокарът му се повредил и той ги разтоварил временно там, докато докара ръчна количка. Неделчев заявил, че не е виждал подобни кашони и изразил надежда, че скоро ще бъдат открити. След това продължил пътя си. Тъй като липсващата стока не била открита, управителят на цеха наредил да се извършва щателна проверка на всички автомобили, които напускат територията на цеха, която започнала в 20,30 ч. същия ден. До сутринта кашоните не били намерени.(от "Казуси по наказателно право")
Въпроси:
1. Как следва да се квалифицира престъпната деятелност, осъществена от Неделчев: а) като довършен опит към кражба; б) като недовършен опит към кражба; в) като годен опиг към кражба; г) като негоден опит към кражба; д) като приготовление към кражба; е) като довършено престъпление?
2. В кой от следните случаи би бил налице самоволен отказ от опит от страна на Неделчев: а) ако, въпреки ме счита, че може да пласира успешно кашоните с вино в търговската мрежа, се откаже да ги натовари в автомобила; б) ако, виждайки засилената охрана на изхода, разтовари кашоните от поверения му автомобил далече от гаража; в) ако размисли за последиците от деянието си и ги разтовари, опасявайки се да не загуби работата си и доброто си име в колектива?
3. Как ще се отразят на квалификацията на деянието, осъществено от Неделчев, следните обстоятелства: а) ако успее да изнесе стоката извън предприятието, но един от управителите на търговски обект, в който се опита да я пласира, уведоми органите на реда; б) ако остави кашоните с вино в един търговски обект, но преди да успее да получи парите от продажбата им, бъде заловен; в) ако успее да реализира паричната равностойност на виното; г) ако по пътя си причини пътнотранспортно произшествие и стоката бъде унищожена? Товарният автомобил, послужил за извършване на престъплението на отнемане в полза на държавата? А на конфискаиия?



Решения:
1. Деянието ще бъде квалифицирано като недовършен опит към кражба по чл.195, ал.1, т.4 и 6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК вр. чл.18, ал.1 от НК. Опитът ще е годен, защото автомобилът, използван за пренасянето на стоката е напълно годен да ги извози до определено място, където да се пласират;
2. Мисля, че верният отговор е А/ - той вижда, че нищо не му пречи и никой няма да разбере, че ще излезе извъх предприяето с кашоните, но ВЪПРЕКИ това, по СОБСТВЕНА подбуда се е отказал да довърши престъплението. В т.Б/ и т.В/ той ще го направи не по собствена подбуда, а защото предполага и се опасява, че ще бъде съответно или заловен или впоследствие ще изгуби работата си. Това в никакъв случай не е САМОВОЛЕН ОТКАЗ, а да го наречем принудителен отказ, защото се опасява, че може да загуби нещо „по-голямо”;
3. т.А/ - Ще има довършено престъпление кражба по чл.195, ал.1, т.4 и 6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Може да се каже, че още с излизането от предприятието, т.е. с осъществяването на фактическата власт от страна на извършителя е осъществено деянието. Друг е въпросът, че не е успял да се разпореди с предмета.
Т.Б/ -
Т. В/ - според мен при б/ и в/ това ще се отрази на степента на наказнието
Т. Г/ - може би граждански иск...?
По отношение на конфискацията чл.44 от НК казва, че „Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определение имущества на виновния или на части от такива имущества.” Автомобилът е бил на фирмата, следователно няма да се конфискува. Конфискацията е вид наказание и се прилага там, за които престъпления е предвидена в ОсЧ.
Мисля, че автомобилът не подлежи на отнемане в полза на държавата. На отнемане в полза на държавата по този ред (вещи се явяват послужили за извършване на престъплението, по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. “а” НК), не подлежат вещите, улеснили само и единствено транспортирането на дееца до местопрестъплението (Р 14-85-І).

Опит за кражба - кражбата не е довършена ,тъй като субектът не е изнесъл виното от патримониума на предприятието , не е имал фактическата възможност да се разпореди с вещта , тъй като тя си е била във владението на предприятието.

[dessi_georgievva]

хм, никой ли няма мнение?

[katrine]

Здравейте колеги,
Публикувам моите коментари по гражданско-правния казус. Умишлено не съм чел/коментирал предходните ваши коментари, за да не влияят на преценката ми. Ето:
Каква е правната квалификация на всеки от предявените искове?
Иск 1 - отрицателен установителен, с правно основание чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Иск 2 - отрицателен установителен, с правно основание чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Може да се разсъждава дали и как са съединени горните искове, т.к. текстът на казуса не дава яснота по тези въпроси.
Иск 3 - Така предявен (с правно основание чл. 26 ЗЗД), искът е отрицателен установителен, но е недопустим. Защитата би следвало да се проведе чрез положителен установителен иск с пр. основание чл. 17 ЗЗД. Искът (като главен) би могло да се съедини с конститутивен иск за изкупуване, с правно основание чл. 33 ал 2. ЗС, или да се предяви като ИУИ в производство по иск чл. 33 ал 2 ЗС. ТР 5/2012 ВКС ОСГК е приложимо в процесния казус.
I По договора за апартамента.
1. Има ли порок на сделката за апартамента и ако има - какъв точно е той- нищожност или унищожаемост?В случая налице ли е недействителност на упълномощителната сделка, при условие, че наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките?
Отговарям на въпросите в обратен ред.
Видно от текста на казуса, налице са доказателствата, че наследодателката "не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното". Приживе тя не е била поставена под запрещение. Процесното пълномощно, представляващо едностранна сделка е било подписано от дееспособно лице, което при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си, заради заболявания от които е страдало, без лицето да е било поставено под запрещение. Когато липсата на съгласие е по причина душевна болест на лицето, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си. Правното основание е чл. 31 ал. 1 ЗЗД.
Горният въпрос се явява преюдициален спрямо въпроса за недействителността на дарението. Ако съдът уважи горния иск и обяви упълномощителната сделка за недействителна това би обосновало извода, че не е била формирана валидна представителна власт към момента на надаряването (арг. от обратното на чл. 36 предл. 1 ЗЗД. Следователно, не е било налице и съгласие и сделката е нищожна (арг. от чл. 26 ал 2 ЗЗД)
2.Предявеният иск за прогласяване на недействителност от наследник на лице, което е участвало при сключване на сделката основателен ли е при тази фактическа обстановка?
За да бъде искът основателен е необходимо ищецът да докаже, че упълномощителят не е можел да формира воля. Видно е, че по делото са налице "достатъчно убедителни доказателства" за това. Искът е основателен.
II По договора за УПИ 
1. Действителна ли е била сделката сключена на същата дата, на която е починал и прехвърлителя по нея? 2. Ако приемете, че лицето е починало преди изповядване на сделката, какво се случва с представителната власт, която е учредил?
Сделката е сключена чрез представител. Отговорът на въпроса дали сделката е действителна се обсулавя от извода била ли е налице представителна власт към момента на сключването ѝ. Пр. власт е възникнала валидно в деня на упълномощаването ("Пълномощното е било подписано от майката на дата, преди периода, в който е изпаднала в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното."). Със смъртта на упълномощителката, пълномощното се прекратява (арг. от чл. 41 ЗЗД). От текста на казуса не става ясно точно кога е изповядана сделката, но житейски малко вероятно е това да е станало преди 8:30-9:00 ч. на 24.06.2005г. Следователно, към момента на изповядването на сделката представителната власт е била прекратена, т.е. сделката е нищожна (арг. от чл. 26 ал 2 ЗЗД - поради липса на съгласие).
III По отношение на дворното място.
1. В кои случаи е налице заобикаляне на закона?
Всичко си пише в ТР 5/2012 ВКС ОСГК.
2. В процесния случай- заобиколена ли е нормата на закона на чл. 33, ал 1, ЗС, посредством сключването на сделка за замяна на идеални части?
Считам, че горната норма НЕ е нарушена. Целта на договора за замяна е прехвърляне на собствеността - резултат, който не е забранен от закона.
3. В кои точно случаи е приложима нормата на чл. 33, ал.1 ЗС? Приложима ли е тя по отношение договорите за замяна и ако е приложима- в кои случаи е мислимо това?
Нормата е приложима при договори за продажба. Според някои автори (Ст. Ставру) нормата е императивна и НЕ би следвало да се тълкува разширително, т.е. в приложното ѝ поле НЕ попадат договори за замяна, ДГИ.
Според мен, нормата е приложима и към замяната/ДГИ (последвани от продажба), т.к. и те имат вещно-прехвърлителен ефект. В подкрепа на тезата е и чл. 223 ЗЗД.
Текстът на казуса не дава инфо какво се заменя срещу идеалните части. Ето в тази посока следва да е "мисленето".

Колега, извинявам се но в чл.31, ал. 2 ЗЗД ясно указва при какви обстоятелства може да се предяви иска от наследник и кога ще бъде основателен.

[eurolinker]

Колега, извинявам се но в чл.31, ал. 2 ЗЗД ясно указва при какви обстоятелства може да се предяви иска от наследник и кога ще бъде основателен.

Да, съгласен съм с вас, колега. В същност, преди да публикувам мнението си, се двоумих дали да отбележа, че не са изпълнени условията на ал. 2. Но, съгласете се, че въпросът е формулиран така - "Каква е правната квалификация на всеки от предявените искове?" Е, с оглед липсата на данни по казуса, съм преценил, че преюдициалният въпрос е квалифициран от ищеца по 31. 1 ЗЗД. Затова по-надолу уточнявам "Ако съдът уважи иска...". А той, съдът, както вие правилно отбелязвате, няма да уважи такъв иск - той е неоснователен (коригирано след коментар на "velikova_").

[velikova_]

Напротив, иска си е напълно допустим, но е неоснователен.
Eurolikner, с повечето неща, които сте написали не съм съгласна, но ще отбележа само едно - прекратяването на пълномощното не прави последващата сделка нищожна, а сделка сключена от чуждо име без представителна власт не би могла да бъде противопоставена на третите добросъвестни лица придобили права по сделката, т.е. купувача на имота става негов собственик.

[eurolinker]

Напротив, иска си е напълно допустим, но е неоснователен.
Eurolikner, с повечето неща, които сте написали не съм съгласна, но ще отбележа само едно - прекратяването на пълномощното не прави последващата сделка нищожна, а сделка сключена от чуждо име без представителна власт, сделката е напълно действителна и не би могла да бъде противопоставена на третите добросъвестни лица придобили права по сделката, т.е. купувача на имота става негов собственик.

velikova_, аз пък съм съгласен с половината неща от вашия пост Поради това и коригирах предходното си мнение.
С другата половина обаче, не съм съгласен. Според мен, твърдението ви щеше да е вярно, ако починалата можеше да възкръсне и да потвърди сделката. Не съм търсил много практика, но все пак намерих няколко решения на разл. инстанции, които потвърждават моята теза - при успешно проведена защита с иск по чл. 31 ал. 1 ЗЗД, е налице нищожност на разпордителната сделка по чл. 26 ал 2 пр. 2 ЗЗД.
Ето едно на ВКС, където конкретиката не е съвсем същата като в казуса, но това не се отразява на извода на съда и той съвпада с моя:

Р Е Ш Е Н И Е
№ 223

София,19.06.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Ю.Г.
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1006 / 2012г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД.
С определение от 07.02.2013г. Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката Ц. Б. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъдат уважени предявените от нея искове.
Ответникът В. И. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на Ц. Б. срещу В. И., за унищожаване на договор, сключен на 06.10.2005година между С. Б., в качеството й на продавач и В. И., в качеството му на купувач, за покупко-продажба на апартамент № , намиращ се в [населено място], за сумата от 26 084,50 лева, която сума е получена напълно от продавача, чрез неговия пълномощник Е. С. преди сключването на договора, като договорът е бил оформен с нотариален акт № г. на нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № .
Прието е по делото, че видно от удостоверение за наследници № 280/27.01.2006г. на Столична община продавачката С. Б. е починала на 10.01.2006г., като е оставила да свой законен наследник жалбоподателката Ц. Б., която е нейна сестра. Установено е по делото, че с молба с вх. № 27 904/21.09.2005г. Ц. Б. и нейната дъщеря Е. М. са поискали С. Б. да бъде поставена под пълно запрещение. Въз основа на тази молба е било образувано гр. д. № 671/2005г. по описа на Софийски градски съд и с решение от 16.02.2006г. молбата е била уважена, но още преди постановяването му С. Б. е починала и с решение от 03.12.2007г., постановено по гр. д. № 671/ 2005г. по описа на Софийски градски съд решението от 16.02.2006г. е било обезсилено.
Съдът е приел, че тъй като искът е предявен на 13.03.2006г., т. е. след смъртта на С. Б., но преди преди смъртта й е било поискано поставянето й под запрещение, то е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради което същият е допустим.
Софийски апелативен съд е счел за доказано по делото, че към момента на изготвянето на пълномощното на 09.09.2005г. С. Б. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си. Взел е предвид приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелските показания, установяващи генерализирана атеросклероза-предимно мозъчна и сърдечна форма, мозъчно съдова болест, декомпресирана хронична вертебробазиларна недостатъчност, дементен синдром, дискоординационен синдром, хронична исхемична болест на сърцето-атеросклероза, миокардиосклероза, непълен десен блок, артериална хипертония ІІ-ра степен, сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІ функционален клас и деменция глобална форма.
Прието е, че това й здравословно състояние не съставлява основание за уважаване на предявения иск, тъй като се претендира унищожаването на договора за покупко-продажба, а не на пълномощното за сключването му. Посочено е също, че обстоятелството, че към момента на изготвянето на пълномощното С. Б. не е била в състояние да разбира и да ръководи действията си, е основание за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, във връзка с чл. 44 ЗЗД, но не и на сключения договор за покупко-продажба, а волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не. Прието е, че само при успешното провеждане на иск за унищожаването на пълномощното договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД., а искът за унищожаването му е неоснователен.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о. на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Приема се, че каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Посочено е, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
В случая въззивният съд в противоречие с тази практика не е направил всичко това. Софийски апелативен съд, след като правилно е приел за доказано по делото, че към момента на изготвянето на пълномощното на 09.09.2005г., С. Б. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си, с оглед приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелските показания, неправилно е приел, че не е бил сезиран и с иск за унищожаване на същото на основание чл.31 ЗЗД. Неправилно е прието, че липсата на такъв иск е пречка да се уважи и предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове за унищожаване на упълномощителната сделка и за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба следва да бъдат уважени.
Правилно е прието от въззивният съд, че упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба и именно волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не, поради което пороците на волята водещи до евентуална нищожност или унищожаемост на сделката следва да се преценяват с оглед на представителя, а не с оглед на представлявания. Правилни са и изводите на съда, че ако са налице пороци на волята на представлявания ищецът ще може позовавайки се на тях да иска съответно прогласяване на нищожността или унищожаването на сделката, както и че упълномощаването и сделката сключена от представителя са две самостоятелни и независими една от друга сделки, като пороците касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. В случая обаче съдът без да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, е приел, че не е сезиран с иск за унищожаване на упълномощителната сделка. Същият е предявен на основание чл.31 ЗЗД и е основателен, тъй като по делото е установено, че към момента на упълномощаването праводателката на ищцата не е могла да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си. В случаите когато волята на пълномощника не е опорочена, но към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, са налице основания за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, ал.1 ЗЗД и при уважаване на такъв иск пълномощното отпада. В този случай договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Последната обаче създава възможност само за потвърждаването на договора, каквото потвърждение в случая не може да бъде направено поради настъпилата смърт на упълномощителя- прехвърлител и сделката към настоящия момент следва да се прогласи за нищожна, като сключена при липса на съгласие.
С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е представен списък на същите до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА пълномощно от 09.09.2005г., с което С. Б. К. упълномощава Е. С. А. с право да продаде от нейно име апартамент № , намиращ се в [населено място], [улица], №, вх., на партера, заверено от нотариус А. Н., с район на действие Софийски районен съд,рег.№ на Нотариалната камара, като извършено от лице което не е могло да разбира и ръководи действията си.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор, сключен на 06.10.2005 година между С. Б., в качеството й на продавач и В. И., в качеството му на купувач, за покупко - продажба на апартамент № , намиращ се в [населено място], [улица], №, вх., на партера за сумата от 26 084,50 лева, която сума била получена напълно от продавача, чрез неговия пълномощник Е. С. преди сключването на договора, като договорът е оформен с нотариален акт № г., том , рег. № , дело г. на нотариус Е. К., с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № на Нотариалната камара, като сключен при липса на съгласие.

Радвам се, че има спор и че той е по същество.

[velikova_]

Аз съм съгласна, че договорът е висящо недействителен, но на осн. чл.41, ал.2 не може да бъде противопоставен на третото лице, ето и едно решение в тази насока:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1070

гр.Русе, 29.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8019 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците Н.Д.И. и Н.Д.И. твърдят, че на 07.08.2012г. починал техният баща Д И. ***, за което бил съставен акт за смърт №. С договор №. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, той е придобил в съсобственост с ЕП Д. недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор, с предназначение жилище - апартамент № , с адрес: гр.Р, ж.к.Ч-С, ул.Ф С № , бл, вх, ет., с площ от кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, самостоятелният обект се намира в сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор 63427.6.52, по кадастралната карта на гр.Р, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.3, под обекта – няма; над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.4, ведно с избено помещение № 1, с площ от 3.65 кв.м., при граници и съседи: изток-стълбище, север-комплекс, запад-коридор и юг – изба № 2, при граници и съседи: изток – стълбище, север – комплекс, запад – коридор и юг – изба № 2 със съответните 1.216% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото от 66.54 кв.м. След справка в служба по вписванията установили, че след смъртта на баща им, на 13.08.2012г. Г К П, в качеството му на пълномощник на Д И.Д. по пълномощно № 1452 и заверено съдържание № том , № от. на нотариус В А с рег.№ с район на действие РРС, е дарил на ответника 8/12 идеални части от гореописания недвижим имот с нотариален акт № , том , рег.№ , нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС. Твърдят, че договорът за дарение се явява недействителен, като лице действащо без представителна власт, тъй като съгласно чл.41 от ЗЗД пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя. Поради това договорът не е проявил вещно правни последици, не е напуснало патримониума на техния наследодател и преминало правото на собственост на ответника. Считат и че договорът за дарение е нищожен, поради смъртта на упълномощителя преди изповядване на сделката, тъй като според чл.26, ал.2 от ЗЗД, липсата на съгласие на страните да сключат определена сделка е основание за нейната нищожност. Липсата на представителна власт също представлява вид липса на съгласие и е посочена като основание за нищожност по чл.42 от ЗЗД, защото не е можела да бъде потвърдена от упълномощителя, поради смъртта му. На основание чл.1 и чл.5 от ЗН в момента на смъртта на наследодателя им – 07.08.2012г., наследството е било открито и ищците са станали съсобственици при равни права на процесния недвижим имот по силата на наследственото правоприемство, в качеството им на наследници по закон. Твърдят и че в случая двете страни по сделката – пълномощникът и дареният, са знаели, че към момента на сключването й дарителят е починал. Евентуално при неуважаване на главния иск твърдят, че на основание чл.28 от ЗН, в качеството им на низходящи на наследодателя, те се явяват наследници със запазена част, която е 2/3 от имуществото. Техният наследодател не е притежавал други имоти към момента на своята смърт, поради което и на основание чл.30 от ЗН правят искане за намаляване на дарението до размера на запазената им част. Поради това молят съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен, нищожен договорът за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № , том , рег.№, нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, като сключен без представителна власт, а евентуално при неуважаването на главния иск, да бъде намалено направеното с нотариален акт № , том , рег.№ нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, дарение от Д И.П. в полза на П.З.П., до размера на запазената им част – 2/3 от дарените 8/12 идеални части от недвижимия имот. Претендират и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените искове - главния по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, а евентуалния по чл.30 от ЗН.
Ответникът П.З.П. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че е действал добросъвестно при извършването на сделката, тъй като при осъществяването на последната, на 13.08.2012г. нотариусът е направил справка в НБД “Население”, където не била отразена смъртта на упълномощителя, а акта му за смърт е бил издаден едва на 20.08.2012г. Пълномощното на пълномощника било редовно, тъй като в деня на сделката ответникът лично се уверил, като извършил справка, че същото е заверено и регистрирано в регистъра на нотариус с рег.№ . Предвид неоснователността на главния иск, такъв се явявал и евентуалния предявен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На. е починал Д И. ***, за което бил съставен акт за смърт №., а ищците се явяват негови законни наследници. С договор №. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Д Д. приживе е придобил в съсобственост с Е П Д. недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор с предназначение жилище - апартамент № , с адрес: гр.Р, ж.к.Ч--С, ул.Ф С № , бл., вх., ет., с площ от кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, самостоятелният обект се намира в сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор, по кадастралната карта на гр.Р, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.3, под обекта – няма; над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.4, ведно с избено помещение № 1, с площ от 3.65 кв.м., при граници и съседи: изток-стълбище, север-комплекс, запад-коридор и юг – изба № 2, при граници и съседи: изток – стълбище, север – комплекс, запад – коридор и юг – изба № 2 със съответните 1.216% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото от 66.54 кв.м. На 13.08.2012г. Г К П, в качеството му на пълномощник на ДИ.Д. по пълномощно № 1452 и заверено съдържание №, том , № от. на нотариус В А с рег.№ с район на действие РРС, е дарил на ответника 8/12 идеални части от гореописания недвижим имот с нотариален акт №, том рег.№, нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС. Към приложеното по делото нотариално дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, е видно, че към датата на изповядване на сделката за дарение – 13.08.2012г., нотариусът е направил справка в НБД „Население” на дарителя Д Д. и в същата е липсвало отразяване, че той е починал на.
Представено е експертно решение № 2299/27.11.2000г., съгласно което Д И.Д. е с диагноза – Заболяване на зрителния нерв и зрителните пътища, като му е била определена 100% загубена работоспособност с чужда помощ.
От удостоверение издадено от РРС на 15.02.2013г. по ч.гр.дело № 8035/2012г. по описа на РРС, ищците са приели по опис наследството, останало след смъртта на Д И.Д., а именно 8/12 идеални части от апартамента дарен с нотариален акт № , том , рег.№ , нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС.
Представено е и пълномощното, с което Д Д. е упълномощил Г К П. От съдържанието на същото е видно, че пълномощникът е бил упълномощен на 01.06.2012г. безсрочно да представлява упълномощителя от негово име и за негова сметка пред съответен нотариус с правото да продаде, дари, замени, прехвърли на когото намери за добре и на цена каквато договори, процесния апартамент. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от с.дата. Ищците са оспорили истинността на подписа и изписаните на него трите имена на упълномощителя. От заключението на изготвената по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че не е установена идентичност при сравнение на подписа положен за упълномощител в пълномощното от 01.06.2012г. и сравнителните образци от подписа му. Не може да се даде както положителен, така и отрицателен отговор за авторството на изпълнителя. Не е бил представен сравнителен материал от подписа на упълномощителя при изготвяне на графологичната експертиза, поради което и не може да се изследва почерка на изписаните в пълномощното три имена. От заключението на изготвената по делото тройна съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът положен за „упълномощители” на позиция „1” в пълномощното е изпълнен от ДИ.Д.. Ръкописният текст „Д И.Д.”, положен вляво от рекризита „упълномощители” в процесното пълномощно е изпълнен от Д И.Д..
В показанията си свидетеля Г К П твърди, че е племенник на Д Д.. За смъртта на последния той узнал от полицията, които се обадили няколко дни след изповядване на извършеното дарение. Д. бил намерен починал и свидетеля бил извикан за да разпознае тялото. П се грижел изцяло за упълномощителя и тъй като последния нямал никакви финансови възможности за издръжката си, се наложило негов приятел П.П. да дава пари, а Д. направил пълномощното, за да дари апартамента си на П., който осигурявал парите за издръжката му и полаганите грижи. Д. по медицинска документация се водел незрящ, но в действителност виждал, но на много близко разстояние, приближено към очите – на около педя. Бил грамотен – можел да чете, пише и да се подписва. Не носел очила, но четял текстове с лупа.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗЗД пълномощното се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение. Ал.2 но с.чл. разпорежда, че прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът – пълномощник по договора за дарение, е бил упълномощен от Д Д. на 01.06.2012г. Упълномощителят Д Д. е починал на., за което е бил съставен акт за смърт №. Сделката за дарение е била извършена 13.08.2012г. Т.е. към момента на извършване на сделката упълномощителят вече е бил починал и на основание чл.41, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че пълномощното вече е било прекратено. Прекратяването обаче на упълномощаването не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, т.е. тези, които не са знаели и според обстоятелствата не са били длъжни да знаят за прекратяването. За тях важи фикцията, че упълномощаването съществува. По този начин се дава приоритет на интересите на третите лица пред тези на представлявания и се гарантира сигурността на оборота. Ако третите лица са действали добросъвестно – не са знаели за прекратяването на упълномощаването, сделката, сключена от пълномощника след прекратяване на упълномощаването, ще има обвързващо действие за упълномощителя, т.е. ще се счита, че упълномощаването не е прекратено по отношение на третото лице. В конкретния случай съдът намира, че ответникът е действал добросъвестно при сключване на сделката за дарение. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Г П, който е бил и пълномощника на Д Д., както той, така и дарения не са знаели за смъртта на упълномощителя. Едва седмица след извършване на дарението той е бил извикан от полицията да разпознае трупа на вуйчо си и едва тогава той е узнал за смъртта му. Съдът няма основание да не цени показанията му, тъй като същите изцяло се подкрепят от датата на съставянето на акта за смърт на Д Д., което е станало едва на 20.08.2012г., т.е. седмица след сделката и след разпознаването от страна на пълномощника. Допълнително доказателство за това, че както пълномощника, така и ответника не са знаели за смъртта на упълномощителя, е приложената към нотариалното дело справка от НБД „Население”. Същата е била извършена от нотариуса при изповядване на сделката и от нея е видно, че към дата 13.08.2012г. е липсвало отразяване в гражданските регистри за настъпилата смърт на ДД., а и то е нямало как да стане, при условие, че към него момент смъртта не е била узната и удостоверена. Прекратяването на пълномощното не е подлежало на вписване в случая, тъй като в тази хипотеза се има предвид вписване в Търговския регистър. Поради гореизложеното съдът намира, че действително упълномощаването на пълномощника Г Пе било прекратено поради смъртта на упълномощителя, но това прекратяване на пълномощието не може да се противопостави на ответника, като трето лица, който добросъвестно е договарял с пълномощника при извършване на дарението с нотариален акт № , том , рег.№ нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС. Това прави главния иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена за недействителен, нищожен договорът за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № , том , рег.№ , нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, като сключен без представителна власт, неоснователен и като такъв той следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на допълнително наведените от страна на пълномощника на ищците твърдения за нищожност на дарението, а именно, че пълномощника е действал извън пределите на предоставената му представителна власт; че пълномощното не е подписано от упълномощителя, както и чу същия бил незрящ и в пълномощното нямало отразяве, че упълномощителя се е запознал със съдържанието им, съдът намира, че същите не следва да се коментират. Това са допълнително наведени от ищците фактически обстоятелства и основания за нищожност на дарението, след извършване на доклада по делото, които не се съдържат в исковата молба. По тази причина ответникът не е подал отговор за да вземе становище по същите, не са били въведени като предмет на делото и съдът не е давал указания относно разпределението на доказателствената тежест по същите, а и те представляват основания, които следва да се предявят с отделни искове. Въпреки това по делото са събрани доказателства, от които е видно, че същите са неоснователни. В съдържанието на пълномощното изрично е посочено, че упълномощения има права да „дари” недвижимия имот, а от заключението на изготвената по делото тройна съдебно-графологична експертиза се установява по несъмнен начин, че подписът положен за „упълномощители” на позиция „1” в пълномощното е изпълнен от ДИ.Д.. Ръкописният текст „Д И.Д.”, положен вляво от рекризита „упълномощители” в процесното пълномощно е изпълнен от Д И.Д.. Действително последният е незрящ съгласно представената медицинска документация, но от свидетелските показания е видно, че упълномощителят е бил грамотен – можел да чете, пише; да се подписва; в действителност виждал, но на много близко разстояние, приближено към очите – на около педя; не носел очила, но четял текстове с лупа. Поради тази причина представеното пълномощно не е неистински документ по отношение на авторството и съдържанието му.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът намира, че задължително следва да се произнесе по евентуалния за намаляване на направеното дарение. Съгласно чл.30 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, а съгласно ал.2 на с.чл., когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. От представеното удостоверение за наследници № 1672/24.09.2012г., издадено от Община Русе, се установява, че Д И.Д. е починал на., като е оставил за свои законни наследници Н.Д.И. – син и Н.Д.И. – дъщеря. Като низходящи на починалия, ищците съгласно чл.29, ал.1 от ЗН са наследници със запазена част, която в случая е 2/3 от имуществото на наследодателя. Същите са приели и наследството по опис, видно от удостоверение издадено от РРС на 15.02.2013г. по ч.гр.дело № 8035/2012г. по описа на РРС, предвид факта, че дарения не е наследник по закон на дарителя. Т.е. налице са предпоставките на чл.30 и чл.29 от ЗН, поради което дарението следва да бъде намалено. Освен притежаваните 8/12 идеални части от дарения апартамент, наследодателят Д. не е притежавал друго имущество, което отново е установено от удостоверение издадено от РРС на 15.02.2013г. по ч.гр.дело № 8035/2012г. по описа на РРС. Евентуалният иск като основателен и доказан по размер следва да се уважи, като бъде намалено направеното с нотариален акт № , том , рег.№, нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, дарение от ДИ.Д. в полза на П.З.П., до размера на запазената част на ищците – 2/3 от дарените 8/12 идеални части от недвижимия имот.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на евентуални иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 398.20 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Направените по делото разноски от страна на ищците за възнаграждение на вещото лице по единичната съдебно-графологична експертиза в размер на 83.00 лева, съдът намира, че не следва да бъде осъждан ответника да им ги заплаща. Тези разноски са направени във връзка с допълнително наведените от страна на пълномощника на ищците твърдения за нищожност на дарението, които не се съдържат в исковата молба и не са били въведени като предмет на делото, поради което ответникът не е станал причина тези разноски да се направят от страна на ищците, за да отговаря за тях. В тази връзка ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 180.00 лева – заплатено възнаграждение на вещите лица по назначената тройна съдебно-графологична експертиза. Претендираните от ищците разноски в размер на 21.00 лева – за вписване на искова молба и преписи, също не следва да им се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива разноски са били направени.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д. ***, с ЕГН: ********** и Н.Д.И. ***, с ЕГН: **********, против П.З.П. ***, с ЕГН: **********, иск да бъде обявен за недействителен, нищожен договорът за дарение на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.1, с предназначение жилище - апартамент № , с адрес: гр.Р, ж.к.Ч-С, ул.Ф С № , бл., вх., ет., с площ от кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, самостоятелният обект се намира в сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор, по кадастралната карта на гр.Р, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор , под обекта – няма; над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.4, ведно с избено помещение № 1, с площ от 3.65 кв.м., при граници и съседи: изток-стълбище, север-комплекс, запад-коридор и юг – изба № 2, при граници и съседи: изток – стълбище, север – комплекс, запад – коридор и юг – изба № 2 със съответните 1.216% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото от 66.54 кв.м., сключен с нотариален акт № том , рег.№ нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, като сключен без представителна власт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
НАМАЛЯ направеното с нотариален акт № , том, рег.№ , нот.дело №. на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, дарение от Д И.Д., с ЕГН: **********, в полза на П.З.П. ***, с ЕГН: **********, до размера на запазената част на Н.Д. ***, с ЕГН: ********** и Н.Д.И. ***, с ЕГН: ********** – */3 от дарените 8/12 идеални части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.1, с предназначение жилище - апартамент № с адрес: гр.Р, ж.к.ЧС, ул.Ф С № , бл., вх., ет., с площ от кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, самостоятелният обект се намира в сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор, по кадастралната карта на гр.Р, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор, под обекта – няма; над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор, ведно с избено помещение № 1, с площ от 3.65 кв.м., при граници и съседи: изток-стълбище, север-комплекс, запад-коридор и юг – изба № 2, при граници и съседи: изток – стълбище, север – комплекс, запад – коридор и юг – изба № 2 със съответните 1.216% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото от 66.54 кв.м.
ОСЪЖДА П.З.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Н.Д. ***, с ЕГН: ********** и Н.Д.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от 398.20 лева /триста деветдесет и осем лева и двадесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.Д. ***, с ЕГН: ********** и Н.Д.И. ***, с ЕГН: **********, да заплатят по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лева – заплатено възнаграждение на вещите лица по назначената тройна съдебно-графологична експертиза.

[eurolinker]

Ах, velikova_...Ще ви цитирам:

Eurolikner, с повечето неща, които сте написали не съм съгласна, но ще отбележа само едно - прекратяването на пълномощното не прави последващата сделка нищожна, а сделка сключена от чуждо име без представителна власт, сделката е напълно действителна...[

Последно, според вас, последващата (разпоредителна) сделка "напълно действителна" ли е, "висящо недействителна ли е" или сте съгласна с тезата, че при уважен иск по 31.2 ЗЗД е нищожна? Щото аз и ВКС твърдим последното. А вие минахте през първото, и последно сякаш твърдите второто
Четох го решението за вуйчото (дето го цитирате) преди да цитирам това на ВКС, само че в казуса никой не ви пита дали сделката е противопоставима. Така че, да не "разтягаме" казуса...