уведомление за цесия от цесионера

[sunnyset]

Според мен, ако има възможност цедентът да упълномощи цесионера за съобщаване на цесията, това ползва и длъжника. В смисъл, той може да се защити по реда на чл. 75, ал. 2 ЗЗД - изпълнение на путативен кредитор.
Разбира се, съзнавам колко е трудно да се докаже субективният елемент от фактическия състав по чл. 75, ал. 2 ЗЗД и добросъвестно поведение при изпълнение на задължението. Все пак това е една възможност за длъжника.

[Гост.]

Наложи се да прочета цялото решение, за да мога да ти отговоря:

Неизпълнението му не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.

Отделно, че съгласно конкретиката на решението е налице уведомяване на длъжник, който в последствие е починал и настоящите длъжници са неговите наследници.

По повод цитата, който постнах, и за да няма спор по ? с уведомяване и прочее- пускам в цялост ( не е изолирано).

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, шести състав
т.д. № 1550 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 126 от ГПК (отм.).
Образувано е по жалба от „В. з. и.” ООД, Д., ул. „Ш.” № , чрез адв. А. И. ГАК срещу решение от 12.02.2009 на СГС, ТО VІ-3 състав по гр. д. № 369/ 2008 г. в частта с което дружеството като ответник е осъдено да заплати на ищеца ЕТ „К. Д. - И. Д.”, С., ул. „И. В.” № сумата в размер на 11 347, 44 лв. цена на получена и незаплатена иглолистна ламперия и иглолистни бичмета, ведно със законната лихва от 18.02.2008 г. до окончателното и изплащане и разноски по делото в размер на 2533, 90 лв.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно. Мотивира становището си, като твърди, че не е страна по процесния договор. Доказателство била издадената за доставката фактура № 230 /30.04.2003 г. от ищеца, в която за получател на стоката е отразено „Т. с.” ЕООД, С..
Заявява, че издадената от „Т. с.” ЕООД фактура № 9/ 07.04.2003 г. с получател „В. з. и.” ООД по повод на идентична доставка не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като ищецът не е страна по нея. По тази фактура жалбоподателят не признавал вземането, а дори и същото да съществува, било погасено по давност, защото призовката за образуваното съдебно дело била получена след 07.04.2008 – крайната дата на давностния срок.
Жалбоподателят оспорва валидността на релевираната от ищеца цесия на вземането на „Т. с.” ЕООД от „В. з. и.” ООД по фактура № 9/ 07.04.2003 г. Твърди, че липсва писмената форма на договора за прехвърляне и не е спазено императивното изискване на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, да се уведоми длъжника. Счита за неправилен мотива на съда да приеме предявяването на исковата молба за уведомяване, тъй като закона изисква съобщението да се извърши от цедента, а иска е предявен от цесионера.
Въззиваемият ЕТ „К. Д. - И. Д.” оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят е действителния получател на стоката, което се потвърждавало и от включването на фактура№ 9/ 17.04.2003 г. в сметка № 401 на ответника.
Ответникът в първоинстанционното производство „Т. с.” ЕООД, С., ул. „О.” № , ет. 4 , ап. 12а оспорва въззивната жалба.
С решение от 12.02.2009 на СГС, ТО VІ-3 състав по гр. д. № 369/ 2008 г. е уважил изцяло предявения от ищеца иск спрямо ответника „В. з. и.” ООД и е отхвърлил същия по отношение на „Т. с.” ЕООД, С.
За да постанови съдебния акт в частта в която е обжалван СГС е преценил, че задължен за заплащане на доставката е крайния получател „В. з. и.” ООД. Съдът приема, че „Т. с.” ЕООД е прехвърлило на въззиваемата страна, посредством писмо от 28.11.2007 г. вземането си в размер на 11 347, 44 лв. за доставката от въззивника. Тази цесия обективирала надлежна процесуална легитимация на ищеца, който е доставил дървените материали от Стопанство „И.” – С. на „Т. с.” ЕООД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е извършено със завеждането на исковата молба на 18.02.2008 г.
Съдът като прецени доказателствата и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „К. Д. - И. Д.” е бил в договорни отношения с „Т. с.” ЕООД за доставка на дървен материал. За доставените 32, 61 куб. м. иглолистна ламперия и 3,76 куб. м. иглолистни бичмета е издал на същия фактура № 230/ 30.04.2003 г. за сумата от 11 347, 44 лв. С писмо от 17.09.2007 г. е изпратил покана до дружеството, да заплати доставката и да предостави информация за префактурирането и на „В. з. и.” ООД.
С писмо от 28.11.2007 г. „Т. с.” ЕООД е уведомило ищеца, че с фактура № 9/ 07.04.2003 г. е префактурирал на стойност 11 914,18 лв. доставените иглолистни бичмета и иглолистна ламперия на жалбоподателя, като същевременно му е предоставил правото да предяви от собствено име против крайния получател иск за цената на стоката.
С писмо от 10.12.2007 г. ищеца е уводомил „В. з. и.” ООД за прехвърлените права от „Т. с.” ЕООД и е поканил ответника да заплати процесната сума.
От заключението на в.л. М. А. се установява, че фактура № 230/ 30.04.2003 г. е осчетоводена в сметка № 411/1 – клиенти в книгите на ищеца и не е заплатена, а фактура № 9/ 07.04.2003 г. е осчетоводена в сметка 401 - доставчици в книгите на „В. з. и.” ООД и не е заплатена.
От заключението на в. л. Т. М. се установява, че „Т. с.” ООД е издало на името на „В. з. – И.” ООД данъчна фактура № 9/ 07.04.2003 г. за доставка на иглолистни бичмета 32, 61 куб. м. иглолистна ламперия 3. 76 куб. м. на стойност 11 914, 81 лв. и е осчетоводило тази фактура по сметка 401/ клиенти, като плащания по фактурата не са постъпили.
От приобщените като доказателства по делото фактури издавани от Стопанство „И.” С., се установява, че ищецът е закупувал през м. април иглолистни бичмета и иглолистна ламперия, а от приложените позволителни билети е видно, че те са превозвани от П. В., с МПС ДК № ЕВ 69 – 34А, собственост на „В. з. и.” ООД, Д..
От приетото във възивната инстанция заключение на в. л. Т. М. се установява, че през м. април П. П. В. е бил в трудови правоотношения с жалбоподателя на длъжност „шофьор-снабдител”.
От представеното във възивната инстанция удостоверение от МВР – Габрово се установява, че МПС с ДК № ЕВ 69 34 А към м. април 2003 г. е бил собственост на „В. з. – И.” ООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
От събраните доказателства по делото става ясно, че за процесната доставка са формирани две договорни правоотношения: едното между ищеца и „Т. с.” ЕООД и второ между двамата ответници в първоинстанционното производство „Т. с.” ЕООД и „В. з. и.” ООД. Този факт се потвърждава от заключението на в. л. А., от което се установява, че в счетоводното на ЕТ „К. Д. - И. Д.” е отразена посредством фактура № 230/ 30.04.2004 г. сделката по която той е изпълнил задължението да осигури дървения материал, но не е получил дължимото насрещно изпълнение, за заплащане на покупната цена. В счетоводството на „В. з. и.” ООД е отразена посредством фактура № 3/ 17.04.2003 г. сделката по която, дружеството е получило от „Т. с.” ЕООД доставката, но не я е заплатило. В този смисъл, довода на жалбоподателя, че не признава вземането на другия ответник не кореспондира с доказателствения материал и е неоснователен.
Неоснователно е и възражението на въззивника за погасителна давност на вземането, тъй като съгласно чл. 116 б. Б ЗЗД, давността се прекъсва от датата на предявяване на иска, а не от датата на връчване на съобщението за образуваното съдебно производство.
По делото не се представиха доказателства, ищецът да е имал договорни правоотношения с жалбоподателя, за да е правно обосновано насочването на претенцията за заплащане на цената пряко към крайния получател на процесната стока.Обстоятелството, че дървения материал е получен от трето лице – от втория ответник „В. з. и.” ООД, не изменя страните по облигационната връзка и не заменя „Т. с.” ЕООД като задължено лице към ищеца по доставката.
Същевременно, доколкото чл. 99 от ЗЗД изисква писмено потвърждаване на прехвърлянето на вземане, то писмото от 28.11.2007 г. от „Т. с.” ЕООД до ищеца, с което му предоставя права да събере по съдебен ред дължимото, обективира съгласие за цесия между страните. Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД регламентира, задължение за ц е д е н т а, да информира длъжника за прехвърлянето. Съобщението обаче, не е част от фактическия състав на сделката. Правните последици на уведомлението са релевантни единствено досежно изпълнението от длъжника на надлежния кредитор и не рефлектират върху волята на страните по цесията да се обвърже, преобретателят на вземането със събирането му. Нещо повече, съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което за него може да бъде упълномощен включително и цесионера. То не е обвързано с нарочна форма за действителност, поради което и съобщаването с исковата молба е надлежно и валидно. В хода на съдебното производство длъжникът притежава всички средства на процесуалния закон, за да обезпечи защитата си и правото на възражения.
Исковата молба инкорпорира волеизявление на оправомощено лице – цесионера, преобретателят на прехвърленото право. Материалноправната легитимация на ищеца обуславя и процесуалната му легитимация, да търси по съдебен ред предявените права, поради което възражението на ответника за недопустимост за иска е неоснователно.
Като е уважил предявения от ЕТ „К. Д. - И. Д.” иск срещу „В. з. и.” ООД, Д. СГС, ТО VІ-3 състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, въззивникът по делото „В. з. – И.” ООД, Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият ЕТ „К. Д. - И. Д.”, С. разноски за съдебното производство пред САС в общо в размер на 4 255 лв. от които 3900 лв. адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие съответно от 25.05.2009 г. и от 01.01.2009 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.02.2009 на СГС, ТО VІ-3 състав по гр. д. № 369/ 2008 г. в частта с която „В. з. и.” ООД, Д. като ответник е осъдено да заплати на ищеца ЕТ „К. Д. - И. Д.”, С., ул. „И. В.” № сумата в размер на 11 347, 44 лв. цена на получена и незаплатена иглолистна ламперия и иглолистни бичмета, ведно със законната лихва от 18.02.2008 г. до окончателното и изплащане и разноски по делото в размер на 2533, 90 лв.

ОСЪЖДА „В. з. и.” Д., ул. „Ш.” № , Булстат *, представлявано от управителя В. М. да заплати на ЕТ „К. Д. - И. Д.”, С., ул. „И. В.” № Булстат *, представлявана от И. Д. Д. разноски за съдебното производство пред САС общо в размер на 4 255 лв. (четири хиляди двеста петдесет и пет лева).
В останалата част решение от 12.02.2009 на СГС, ТО VІ-3 състав по гр. д. № 369/ 2008 г. е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване при наличие на основанията за допускане по чл. 280 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

[kalahan2008]

Наложи се да прочета цялото решение, за да мога да ти отговоря:

Неизпълнението му не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.

Именно - говорим за хипотезата, когато старият кредитор не е уведомил надлежно длъжника, но същият е погасил задължението си (да речем, по изп. дело) - на кого следва да се преведат събраните по изп. дело суми - на стария или на новия кредитор? Това всъщност няма да го преценява длъжникът, а СИ - и ако няма надлежно уведомяване, би следвало да преведе на стария кредитор, който пък не иска да му се превеждат суми, защото бил прехвърлил вземането си, на новия също не може, защото съгл. чл. 99, ал. 4 цесията не е породила действие по отношение на третите за цесията лица и длъжника и ще трябва да задържи сумите по своя сметка, докато не се извърши надлежно уведомяване, но пък с оглед последните изменения на ГПК (в сила от 03.07.2012 г.) трябва да разпредели сумите в 7-дневен срок...

Отделно, че съгласно конкретиката на решението е налице уведомяване на длъжник, който в последствие е починал и настоящите длъжници са неговите наследници.

Конкретиката няма никакво значение в случая, а принципът - постави се на мястото на всяка една от страните в казуса и ако си обективна, ще видиш, че правната сигурност е по-важна от абстрактните (и неаргументирани в случая, според мен) разсъждения на съдиите. Важно е да се вникне в замисъла на законодателя и защо е искал непременно уведомяването да е от стария кредитор и защо не може да е от новия (с или без упълномощаване). Ако допуснем възможността да бъде упълномощен цесионерът, то тогава се обезсмисля императивността на изискването уведомяването да е от стария кредитор (това вече го казах по-напред) - законът просто щеше да допусне уведомяването да се извършва и от стария, и от новия кредитор. Но това не е така и това не е случайно. Да се допусне да бъде упълномощен цесионерът - това си е живо заобикаляне на една императивна норма. Поне такова е моето виждане.

[Гост.]

Калайджиев - стр. 439

За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента — чл. 99, ал. 3 ЗЗД.. Цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението.
32 Вж. Найденов, Б. Особени залози. С, 2000, с. 30.
33 В литературата основателно се критикува разрешението на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и следващата го съдебна практика, тъй като интересът на цесионера може да бъде застрашен — вж. Кожухаров, А., цит. съч., с. 58, 59. Според професор Кожухаров съобщението трябва да породи действие и ако бъде изпратено от цесионера. Това мнение заслужава подкрепа. То обяснява предназначението на помощните права на цесионера да иска предаване на документа за дълга и писмено потвърждаване на цесията. То съответства на разрешението в от-
менения ЗЗД — чл. 318. Изводът, че съобщението може да бъде направено и от цесионера, се подкрепя и със сравнителноправни аргументи — вж. параграф 407, параграф 409 ГГЗ, чл. 1691 ФГК, параграф 167 ШвФОК. Разбирането на професор Кожухаров е в съответствие с принципа, че само интересът на добросъвестните лица — тези, които не знаят за дадено обстоятелство, трябва да бъде защитаван — вж. чл. 70, ал. 1, чл. 78 ЗС, чл. 75, ал. 2 ЗЗД.

пак там- стр. 440

....Съобщението не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на
третите лица — длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера. Прехвърлянето на правото има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника — чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До този момент титуляр на вземането за третите лица остава цедентът.
Ако съобщението не посочва правилно личността на цесионера и длъжникът плати на некредитор, изпълнението е действително, щом е извършено добросъвестно на лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства се явява овластено да получи плащането — чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
Длъжникът, който е изпълнил на некредитор, се освобождава и когато цесионерът е потвърдил изпълнението или се е възползвал от него — чл.75, ал. 1 ЗЗД.
Правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД може да влезе в конфликт с принципа за добросъвестност при изпълнението — чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е поставено в зависимост единствено от волята на цедента.
Затова следва да се приеме, че липсата на уведомяване не може да ползва трети недобросъвестни лица — тези, които знаят за цесията. Така, ако длъжникът знае за цесията, защото е уведомен от цесионера, и въпреки това изпълни на цедента, изпълнението няма да има погасителен ефект — арг. от чл. 17, ал. 2 от 303.

с оглед последните изменения на ГПК (в сила от 03.07.2012 г.) трябва да разпредели сумите в 7-дневен срок...

Положително разрешение, според мен, така щото последните години се натъквам на месечно държане по банкови сметки на ЧСИ събрани суми без разпределение.

[kalahan2008]

Калайджиев - стр. 439

Изводът, че съобщението може да бъде направено и от цесионера, се подкрепя и със сравнителноправни аргументи — вж. параграф 407, параграф 409 ГГЗ, чл. 1691 ФГК, параграф 167 ШвФОК.[/size]

Преподавател, който си дъвче дъвката пред студентите по време на лекция според мен заслужава реципрочно отношение.
Сравнителноправни примери могат да бъдат давани още - напр. съгласно чл. 17, пар. 2 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити "Потребителят бива информиран за цесията, посочена в параграф 1, освен в случаите, когато първоначалният кредитор, в съгласие с цесионера, продължава да обслужва кредита по отношение на потребителя.", т.е. нотификацията до длъжника може да бъде извършена от всяка от страните по договора за цесия.
В Common Law пък цесия на вземания (assignment of rights) е разрешена само при наличието на специална клауза в договора (assignment clause).
Обаче! Проф. Калайджиев може да си разсъждава колкото си иска какво трябва да е законодателното решение de lege ferenda, но de lege lata - това е положението. По стария ЗЗД уведомлението е можело да бъде изпращано от всеки от кредиторите, но очевидно законодателят е променил виждането си, щом е изменил законодателното разрешение в новия ЗЗД.
Всяко законодателство има свое разрешение на въпроса - например по Common Law няма пречка да се прехвърлят бъдещи вземания, а съгласно едно от решенията на ВКС такъв договор за цесия ще е нищожен. Ако продължим дори в тази насока, ще стигнем до извода, че чл. 99 ЗЗД противоречи на чл. 17, пар. 2 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО - но не това е темата тук.

Положително разрешение, според мен, така щото последните години се натъквам на месечно държане по банкови сметки на ЧСИ събрани суми без разпределение.

Такова разрешение от край време си го има в ДОПК и практиката е показала, че една седмица е крайно недостатъчен срок. Положително решение с недомислени параметри. Но това е положението.

[neutralen]

Според мен, изразените, или цитираните становища че съобщението до длъжника може да бъде направено от цесионера, който действа като "трето лице" в отношенията между Цедент и Длъжник, или директно от Цесионера, тъй като не се касае за непрехвърляемо право, или пък становището, че с предявяване на ИМ от Цесионера да се приема, че е налице съобщение до дЛъжника от цедента, представляват импровизации по темата и са в противоречие с разпоредбите на чл.99 от ЗЗД.
Объркването очевидно идва от неправилната преценка в чий интерес е Съобщението до Длъжника. Всички изказани мнения обсъждат САМО какво е правното значение на Съобщението за Длъжника. А в закона /чл.99 от ЗЗД/ нещата са поставени точно обратното - Задължението на Цедента да съобщи на Длъжника за прехвърляне на вземането е спрямо Цесионера, а не спрямо Длъжника ! /чл.99, ал.3 от ЗЗД/.
Очевидно при това положение е че Съобщението до Длъжника, следва да бъде направено от Цедента. Ако не е от Цедента то няма действие спрямо третите лица и Длъжника/чл.99 ал.4 от ЗЗД/. Когато говорим за "действие спрямо длъжника", имаме предвид, че отказът на Длъжника да плати на Цесионера, без да има съобщение от Цедента, че това е новия длъжник, следва да се разглежда като основателно, с произтичащите от това последици.

[kalahan2008]

А в закона /чл.99 от ЗЗД/ нещата са поставени точно обратното - Задължението на Цедента да съобщи на Длъжника за прехвърляне на вземането е спрямо Цесионера, а не спрямо Длъжника ! /чл.99, ал.3 от ЗЗД/.

Тук вече не съм съгласен - съобщаването има значение единствено да се защитят интересите на длъжника и третите лица и да се избегне двойно плащане както към предишния, така и към сегашния кредитор. Какво значение има за цесионера кой ще уведоми длъжника, ако цедентът може да упълномощи цесионера да извърши нотификацията? В този ред на мисли излиза, че задължението да се уведоми длъжника спада към помощните задължения на цедента, каквито са и другите задължения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД - да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Ще дам пример с цедиране на вземане, обезпечено с ипотека - изисква се специална форма за такава цесия - писмена с нотариална заверка на подписите, както и вписване в служба по вписванията (чл. 171 ЗЗД). Ако вземането е обезпечено с ипотека върху имот, който не е собственост на длъжника, а не трето лице (ипотекарен длъжник), от кой момент настъпва действието на такава цесия спрямо третите лица - от датата на уведомяване на длъжника или от датата на вписване на цесията в имотния регистър?

[Гост.]

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№720 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Р. срещу решение №299 от 11.03.11г. по гр.д.№2084/10г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателката счита, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./ за да отхвърли предявения от нея иск за собственост на два недвижими имота. Освен това счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.171 от ЗЗД, тъй като не е отчетена липсата на вписване на процесната цесия, която е обезпечена с ипотека.
Ответниците в производството Й. А. С. и Д. Р. С. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
С определение №1070 от 14.11.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за прилагането на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.452, ал.2 от ГПК – какви са правните последици от разпореждане на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно – дали те са свързани само с възможността в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта.
По поставения въпрос настоящият състав намира следното:
Налагането на възбрана върху недвижим имот има за цел да осигури възможността върху него да бъде насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника. Една от последиците на възбраната е непротивороставимостта спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на последващото прехвърляне или учредяване на вещни права върху възбранения имот – чл.347, б.”а” от ГПК /отм./, сега чл.453, т.1 от ГПК. В рамките на изпълнителния процес взискателят може да възрази, че такова последващо прехвърляне или учредяване на права му е непротивопоставимо и да иска изнасяне на имота на публична продан, независимо от настъпилата междувременно промяна на собствеността. Спрямо него извършените разпореждания с възбранения имот са недействителни – чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.452, ал.2 от ГПК.
Въпросът, който се поставя в настоящото производство се свежда до това дали кредиторът /взискател/ може да противопоставя възражение за относителна недействителност по чл.452, ал.2 от ГПК само в изпълнителния процес, във връзка с възможността да иска изнасяне на възбранения имот на публична продан въпреки настъпилата междувременно промяна на собствеността, или може да се брани с такова възражение и в един исков процес по чл.108 от ЗС, образуван по повод спор между него и последващия приобретател за собствеността и владението на възбранената вещ.
Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.452, ал.2 от ГПК брани единствено правото на кредитора, вписал възбрана върху един имот, да иска изнасяне му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане. Извън изпълнителния процес обаче, кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия на владение и ползване на вещта. По-специално – кредиторът няма никакво основание да владее и ползва възбранената вещ – арг. от чл.486, ал.1 от ГПК, доколкото тя се оставя във владение на длъжника, респ. на новия приобретател. Ако кредиторът е получил владението на отпаднало основание, той няма правото да го задържи, нито пък да брани това свое неоснователно владение с възражение по чл.452, ал.2 от ГПК. Ако се приеме обратното, може да се стигне до един неприемлив резултат – кредиторът да не може да бъде отстранен по съдебен ред от имота и да го придобие по давност, вместо да го изнесе на публична продан за удовлетворяване на вземането си. Затова настоящият състав счита, че кредиторът може да се позовава на чл.452, ал.2 от ГПК в рамките на изпълнителния процес, но не може в исковото производство по предявен срещу него от приобретателя на възбранения имот ревандикационен иск да се брани с възражението по чл.452, ал.2 от ГПК и да постигне по този начин запазване на владението на имота. Следва да се отбележи и това, че съдебното решение, с което е уважен иск по чл.108 от ЗС на приобретателя на възбранения имот срещу кредитора-взискател, брани правомощията на ищеца да ползва и владее имота, които обаче са временни и са подчинени на развитието на изпълнителния процес. Ето защо това съдебно решение няма да може да се противопостави на кредитора-взискател в изпълнителния процес, тъй като именно там той може да се позове на чл.452, ал.2 от ГПК и да иска изнасяне на възбранения имот на публична продан.
В мотивите на решение чл.501 от 13.04.01г. по гр.д.№1652/2000г. на ВКС, ІV ГО, което е послужило като основание за допускане на касационно обжалване, се съдържа изразът, че „относителната недействителност на разпоредителната сделка с възбранен имот има правни последици и следва да бъде съобразена само в производството на съдебно изпълнение”. Този израз е в подкрепа на изразеното в настоящото производство становище за мястото на възражението по чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.452, ал.2 от ГПК. Доколкото обаче разглежданата в това решение хипотеза е съвсем различна от настоящата, следва да се приеме че няма истинско противоречие между двете решения – т.е. че е налице хипотезата на чл.291, т.3 от ГПК.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение №2720/14.07.10г. по гр.д.№3767/08г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. А. Р. срещу Й. А. С. и Д. Р. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на апартамент и магазин, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
П. недвижими имоти са били ипотекирани от собственика им [фирма] за обезпечаване дълг на Н. Н. Г. спрямо С. Д. М.. Въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист за сумата от 32 000лв. е било образувано изпълнително дело №8010/2004г. на В., по което е била наложена възбрана върху имотите, вписана на 29.06.04г. С договор от 18.10.04г. взискателят С. М. е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело Й. С., а длъжникът Н. Г. е бил уведомен за цесията на 19.10.04г. Впоследствие имотите са били изнесени на публична продан и с възлагателно постановление от 29.04.05г., вписано на 10.05.05г., са били възложени на Й. С., по време на брака му с втората ответница Д. С.. С два нотариални акта от 10.09.2005г. ищцата К. Р. е закупила от [фирма] същите имоти, а с решение от 10.08.07г. по гр.д.№475/07г. на Варненския окръжен съд, постановено по жалба на [фирма], действията по изп.д.№8010/04г., изразяващи се в издаване на постановлението от 29.04.05г. за възлагане на имотите на Й. С., както и предходните действия по опис, оценка, разгласяване и провеждане на публичната продан, са отменени.
При тези данни от правна страна е прието, че ищцата не е собственик на спорните имоти. Придобивните и основания са настъпили след вписване на възбрана върху имотите и съгласно чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, те са непротивопоставими на взискателя. В случая ответникът Й. С. е имал двойното качеството на взискател след извършената цесия на вземането на първоначалния кредитор, както и на купувач при публичната продан, затова спрямо него двете сделки, с които ищцата е закупила имотите след възбраната, са непротивопоставими.
Решението е неправилно.
С отмяната на възлагателното постановление от 29.04.05г. е отпаднало придобивното основание на Й. С. и Д. С. по отношение на процесните имоти. Затова двете продажби от 10.09.2005г. между [фирма] и К. А. Р. имат вещен прехвърлителен ефект и легитимират приобретателкката К. Р. като собственик на двата имота. Въззивният съд не е имал основание да отрече придобивните и основания по съображение, че те са относително недействителни спрямо ответника Й. С.. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че Й. С. не може в производството по чл.108 от ЗС да се брани с възражение по чл.346, ал.2 ГПК /отм./, чл.452, ал.2 ГПК и по този начин да цели запазване на владението върху възбранените имоти. След отпадане на собственото му придобивно основание, той има само правото в изпълнителния процес да изнесе имотите на публична продан за удовлетворяване на вземането си, но не и правомощието да ги владее. В изпълнителния процес ищцата ще търпи принудително изпълнение върху имотите на две основания – поради относителната недействителност на придобивните и основания, както и поради това, че имотите са ипотекирани за дълг на Н. Г. спрямо С. М., а след цесията – спрямо Й. С.. До изнасянето на имотите на публична продан обаче, тя има правото да ги владее, освен ако ответниците нямат признато от съда право на задържане. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне от друг състав, който следва да разгледа и направеното от ответниците възражение за подобрения и право на задържане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно другото оплакване в касационната жалба – за постановяване на решението в нарушение на чл.171 от ЗЗД. Съгласно този текст, в редакцията след изменението с ДВ бр.34/2000г., прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Историческото тълкуване на текста /виж старата редакция/ налага да се приеме, че той се отнася за действието на прехвърлянето по отношение на ипотеката – т.е., за да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана.
В настоящия случай процесното вземане на първоначалния кредитор С. Д. М. е било обезпечено с ипотека върху имот на [фирма]. Вземането е прехвърлено от С. М. на ответника Й. С. с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 18.10.2004г., но няма данни цесията да е вписана. Липсата на вписване обаче би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката - например, че вземането на Й. С. не е обезпечено с ипотека и следователно – не е привилегировано по отношение на техните вземания. Липсата на вписване обаче не може да бъде основание за третите лица да оспорват качеството на Й. С. на кредитор /взискател/ въз основа на извършената цесия, тъй като поначало цесията е неформален договор.
Следователно, дори в настоящия случай цесията да не е била вписана, това не дава основание на ищцата К. Р. да оспорва качеството на кредитор /взискател/ на ответника Й. С. и възможността му да се позовава на разпоредбата на чл.452, ал.2 от ГПК, стига това позоваване да е в рамките на изпълнителния процес.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №299 от 11.03.11г. по гр.д.№2084/10г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

[kalahan2008]

Съгласно горното решение вписването на цесията, обезпечена с ипотека, има значение за реда на ипотеките, респ. привилегиите, но не казва дали цесията произвежда действие спрямо третите лица от момента на вписването (с оглед публичността на имотния регистър) или от уведомяване на длъжника.

[neutralen]

Предписаната от закона правна форма за валидност на Договора за цесия за прехвърляне вземане, обезпечено с ипотека - писмена, с нотариална заверка на подписите, предопределя начина на Съобщението до Третите лица и Длъжника за направеното прехвърляне. А този начин е чрез ВПИСВАНЕ на Договора за цесия в имотния регистър.
При това положение остава открит въпроса - кой следва/е задължен да впише такъв Договор за цесия в имотния регистър - Цедента или Цесионера?

[kalahan2008]

При това положение остава открит въпроса - кой следва/е задължен да впише такъв Договор за цесия в имотния регистър - Цедента или Цесионера?

Обикновено това е уредено в самия договор за цесия.

[Гост.]

Съгласно горното решение вписването на цесията, обезпечена с ипотека, има значение за реда на ипотеките, респ. привилегиите, но не казва дали цесията произвежда действие спрямо третите лица от момента на вписването (с оглед публичността на имотния регистър) или от уведомяване на длъжника.

http://challengingthelaw.com/veshtno-pr ... eka-cesia/
Колегата Ставру, предполагам няма да бъде обиден, че ще цитирам част от труда му( не съм го чела, доколкото разбрах излиза в ограничен тираж), та неговото схващане е следното:

Цесията на обезпечено с ипотека вземане може да бъде валидно извършена (чл. 99, ал. 1 ЗЗД) и в по-лека форма от предвидената в чл. 171 ЗЗД, без да е вписана, като от момента на уведомяване на длъжника ще поражда и действието си спрямо трети лица (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Прехвърлянето на ипотеката по чл. 99, ал. 2 ЗЗД обаче ще настъпва само ако са пазени изискванията на чл. 171 ЗЗД.....
Като изхождаме от акцесорния характер на ипотечното право, специфичното правно действие на вписването при ипотеката и изричния текст на чл. 171 ЗЗД, следва да приемем, че при неспазване на което и да е от изискванията на чл. 171 ЗЗД цесията ще прехвърли вземането в полза на цесионера, но няма да прехвърли съществувалата за обезпечаването му ипотека. Ако обаче договорът за цесия е сключен в предвидената от чл. 171 ЗЗД форма, но все още не е извършено вписване, може да се касае за недовършен фактически състав, който може да доведе до преминаване на ипотеката по чл. 99, ал. 2 ЗЗД в полза на цесионера едва след неговото довършване.

[kalahan2008]

Пак в същата статия е посочено, че:

Предвид естеството и предназначението на имотния регистър вписването на цесията по реда на чл. 171 ЗЗД ще произведе и последиците на уведомяването на длъжника и на собственика на ипотекирания имот по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, ако такова не е било извършено.

Интересно виждане, но...доста спорно, предвид спецификата на "публичността" на имотния регистър - чл. 42 ПВ говори за малко по-друг вид "публичност"на вписаните актове.
Аз лично бих желал тези въпроси да бъдат изчистени законово или поне с някакво ТР на ВКС, за да няма спорове.

[karanedeff]

Не ми се ще да вярвам, че и двамата изпускане момента, че вписването на ипотеката има контститутивно действие, а и от там цедирането на ипотечно вземане и неговото вписване - това е смисълът на цитата от написаното от д-р Ставру.

[kalahan2008]

Не разбрах каква е връзката между конститутивното действие на вписването и действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица.

[karanedeff]

Тезата на д-р Ставру, която поддържам е, че цедирането на ипотечно вземане за да продcлжи да е обозпечено с ипотеката трябва да се извърши с НА и да се впише, ако не - става просто цедиране на вземането, без ипотечното обезпечение. Прочети още веднъж статията в линка на Поли, а най добре си купи новата му книга Отказът на съдията по вписванията в практиката на Върховния касационен съд (2008-2011)

[neutralen]

karanedeff, струва ми се че донякъде сте прав но не напълно - вие приемате, че Договора за цесия слредва да бъде в нотариална форма /с НА/, което е в противоречие с чл.171 ал.1 от ЗЗД, където за валидност на прехвърлянето е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите и ВПИСВАНЕ в имотния регистър. Остава открит въпроса - кой следва/има задължение да впише такъв договор за цесия - Цедента или Цесионера за да има действие цесията спрямо третите лица и длъжника.

[karanedeff]

Договора за цесия слредва да бъде в нотариална форма /с НА/, което е в противоречие с чл.171 ал.1 от ЗЗД, където за валидност на прехвърлянето е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите

За цедиране на вземане обезпечено с ипотека трябва да се направи изправително тълкуване на 171/1 - прехвърлянето на ипотечно вземане да се извършва в нотариална форма - това е логическата линия в статията на д-р Ставру.

П.П. Извън конкретиката на тази тема - цесия на вземания обезпечени с 4 ипотеки в 4 различни съдебни района
Кой нотариус е компетентен да завери договора, ако се придържаме към буквалното тълкуване на 171/1 ЗЗД
Какво става с териториалната компетентност на нотариуса
И ако ще се придържаме към буквалното тълкуване на нормата на 171/1 ЗЗД(в тази и други хипотези на нотариални удостоверявания), не е ли време да се помисли сериозно за отпадане на териториалната компетентност на нотариуса - достатъчна е териториалната компетентност на съдията по вписванията

[kalahan2008]

Тезата на д-р Ставру, която поддържам е, че цедирането на ипотечно вземане за да продcлжи да е обозпечено с ипотеката трябва да се извърши с НА и да се впише, ако не - става просто цедиране на вземането, без ипотечното обезпечение.

Това касае случаите, когато длъжникът е уведомен за цесията от кредитора, но договорът за цесия още не е вписан СВ. Аз обаче говоря за обратната хипотеза - договорът е вписан в СВ, но длъжникът не е уведомен. Следва ли да се счита длъжникът за уведомен със самото вписване в СВ? Или вписването касае само акцесорното задължение и няма отношение към главното?

[neutralen]

От цитираното мнение на д-р Ставру не следва, че Договора за цесия следва да бъде в нотариална форма/ с НА/,щото Прехвърлянето на вземането да има действие спрямо третите лица и длъжника.
За разлика от вписването на Ипотеката, което има КОНСТИТУТИВНО действие, вписването на Договора за цесия има само ДЕКЛАРАТИВНО действие/чл.171 ал.1 от ЗЗД/ и именно така направеното вписване представлява Съобщението до третите лица и длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Вписването следва да бъде извършено от Цедента, тъй като това е едно от помощните задължения на Цедента стрямо Цесионера, видно от чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Вписването се прави в интерес на Цесионера, а не в интерес на Длъжника. За длъжника е все едно кой ще бъде кредитора на който няма да плати, но за Цесионера е важно да няма спор, относно факта, че вземането му е прехвърлено. А такъв спор няма да има ако съобщението за прехвърляне на вземането е направено от Цедента а не от Цесионера, щото прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и длъжника само ако е направено от Цедента/чл.99 ал.3 от ЗЗД/.
Горното е особено важно при Заповедните производства - Ако Цедента е съобщил на Длъжника за прехвърляне на вземането, при заявление на Цесионера за издаване Заповед за изпълнение, Длъжникът няма основание за Възражение, че не дължи на Цесионера.