при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

[neutralen]

Очевидно с написаното имаш предвид себе си, иначе би посочила пример за "оправдателна присъда" постановена с/у невменяем.

[lexy21]

lexy21, преди теб обяснявах на kpavlova, че изразявам мнение само за случаите, когато дееца е невменяем, от което се подразбира че става дума за чл.24 ал.1 т.5 от НПК, а не за т.6 каквото твърдение ти се опитваш да ми припишеш.

Нищо не съм правила опит да Ви приписвам. Вие заявихте, че:

Това е така, щото, обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.2-10, визират случаите, когато ИМА извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, но в съдебната фаза се установяват горепосочените обстоятелства, изключващи нак.отг.

Аз отговорих, че подобен довод е несъстоятелен и, за да онагледя това, произволно избрах да Ви попитам къде виждате престъплението, което според Вашата логика, обективирана по-горе, следва да го ИМА, в хипотезата на прекратяване по т. 6, описана от мен в предното ми мнение.
Невярано е и това Ви твърдение:

няма наказателноотговорен субект, поради което не може да се поставя въпроса за ВИНАТА на подсъдимия, което качество отпада спрямо дееца не с реш/опр/присъдата на Съда а въз основа Заключението на Психиатричната експертиза.

Заключението на която и да е експертиза няма обвързваща съда доказателствена сила.

Дайте да не мислим с чуждите глави/съдебна практика/ а със собствените.

Аз мисля със собствената си глава, която, естествено, за Вас ще е чужда. Вие с чия мислите - не знам. Мислейки с моята глава считам, че е безполезно да продължавам, защото в нищо не искам да Ви убеждавам.

[neutralen]

Може би ще ме убедите, стига да дадете един пример за "оправдателна присъда" постановена срещу подсъдим невменяем. Иначе всичко друго е тинтири-минтири. Пишете, че заключението на която и да е експертиза няма обвързваща доказателствена сила за съда. Е как съда, решава дали дееца е вменяем или невменяем. Ако Псих.експ. казва че извърш. е невменяем, може ли съда да обоснове постановяване на осъдителна присъда. Не ми отговаряйте, очевидно въпросът за оправдателна присъда с/у подсъдим невменяем е въпрос с повишена трудност.

[kalahan2008]

Е как съда, решава дали дееца е вменяем или невменяем. Ако Псих.експ. казва че извърш. е невменяем, може ли съда да обоснове постановяване на осъдителна присъда.

Не ми се искаше да се намесвам в темата, защото съм малко далеч от наказателното право, но за пореден път ме издразни стилът на въпросния г-н neutralen, който ВИНАГИ е прав и ВИНАГИ той е единственият мислещ на този свят (като изключим тези, които са съгласни с неговото мнение).
Г-н неутрален, не знам къде и какво сте завършили, но дори и цивилист като мен знае, че психиатърът при изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза не прави заключение за вменяемостта или невменяемостта на обвиняемия, а за способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и техните последици. Първото е юридическа категория, а второто е от областта на психиатрията. Дали обвиняемият е вменяем или не, го казва само и единствено съдът, а не психиатърът. Психиатърът казва единствено дали обвиняемият е страдал от психично разстройство към момента на извършване на деянието и дали това разстройство е в състояние да му попречи да разбира свойството и значението на деянието. Нищо повече. И в закона си пише, че експертното заключение не обвързва съда, но за да не го приеме, съдът трябва да се мотивира. Например ако съдът също притежава специални знания в областта на психиатрията. Аз например съм изучавал психиатрия и психопатология два семестъра и ако бях наказателен съдия, щях да мога да преценявам и от гледна точка на специалните знания, които притежавам, а не само от гледна точка на изготвената СПЕ.

[neutralen]

kalahan2008, всичко, което казвате за медицинските и юридическите критерии е напълно вярно, но спорът не е за това, поради което дай да не откриваме отново топлата вода. Спорът е какво следва да направи съда, когато в съдебна фаза установи, че подсъдимия по време на извършване на деянието е бил невменяем - следва да постанови "оправдателна присъда" или да прекрати делото. Ако имате отговор на този въпрос - напишете го, щото това е питането на колегата задал темата.

[kalahan2008]

neutralen, както вече заявих, не се занимавам с тази материя и не мога да взема отношение, не би било коректно от моя страна. Аз пиша само там, където считам, че съм наясно с нещата. И не ми казвайте какво да пиша и какво да не пиша, защото това си е моя работа. Дразни ме тонът Ви, с който се обръщате към колегите в тази тема - system, lexy21, kpavlova и nk7702n, които аз искрено уважавам, въпреки че не познавам нито един от тях лично.
Що се отнася до темата, мога само да пейстна няколко решения, които са в полза и на двете тези. Но това не променя мнението ми, че имате проблем с комуникацията с хората в този форум, а вероятно и не само тук.
Делото се прекратява:

Решение № 108 от 22.III.1989 г. по н. д. № 106/89 г., ВК

Относно: Невменяемостта съгласно чл. 33, ал. 1 НК е качество на дееца, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Спрямо невменяеми не се постановява присъда, дори и оправдателна


Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 12
чл. 33, ал. 1 НК,
чл. 21, ал. 1, т. 5,
чл. 302 НПК

Невменяемостта съгласно чл. 33, ал. 1 НК е особено качество на дееца, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Невменяемостта е пречка за възбуждането на наказателното производство или за продължаването на неговата висящност. Целите на наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират спрямо наказателно неотговорните лица, поради което спрямо такива лица не следва да се постановява присъда, дори и оправдателна.
------------------------
Въз основа на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана в съдебно заседание, съдът е приел, че деецът е невменяем, поради което го оправдал с присъдата си за извършените от него престъпления по чл. 389, ал. 1 и чл. 383, ал. 2 НК. Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Незаконосъобразно съдът е приел, че невменяемостта е обстоятелство, изключващо вината. Невменяемостта съгласно чл. 33, ал. 1 НК е особено качество на субекта на деянието, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината. Невменяемостта е пречка за възбуждането на наказателното производство или за продължаване на неговата висящност. Вината е задължителен елемент на престъплението и подлежи на установяване в двете основни фази на наказателното производство. Тя съставлява психическо отношение на дееца към резултата, но във всички случаи предполага годен субект на наказателния процес, т. е. вменяемо лице. Изключващи вината са обстоятелствата, посочени в чл. 14, 15 и 16 НК. Те са приложими и подлежат на установяване само спрямо наказателно отговорни лица, но не и спрямо невменяеми. Поради даденото неправилно тълкуване на закона съдът незаконосъобразно се е позовал на чл. 302 НПК. Тази разпоредба намира приложение не само при основанията, изключващи вината, но и при тези, изключващи наказателната отговорност - чл. 33 НК, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК.
След като съдът, макар и необосновано, е приел, че деецът е невменяем, налице са били изискванията за прекратяване на наказателното производство. Наказателният процес е недопустим спрямо наказателно неотговорни лица. Той следва да бъде прекратен незабавно след констатиране на основанието, което не допуска неговото образуване или развитие. Целите на наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират спрямо наказателно неотговорни лица, поради което спрямо такива лица не следва да се постановява присъда, дори и оправдателна, каквато е в случая. Това се отнася както за лицата, изпаднали в състояние на невменяемост след деянието - чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК, така и за лицата, които и преди деянието, и след него са били в такова състояние - чл. 33, ал. 1 НК.

Постановява се оправдателна присъда:

Решение № 320 от 10.VI.1996 г. по н. д. № 90/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов
Гражданския иск при прекратено наказателно производство.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1996 г., стр. 4
чл. 21, ал. 1, т. 1 ,
чл. 247, ал. 1 ,
чл. 288, ал. 1 НПК

"Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява", ако деецът не е достигнал определена възраст или е бил невменяем по време на извършване на деянието. В тези случаи "деянието не съставлява престъпление", но съдът трябва да се произнесе само с присъда.
------------------------
Протестът на прокурора се отнася до определението, с което, преди да постанови присъда, градският съд е прекратил отчасти наказателното производство по обвинението на В. за убийството на С. М. П. - престъпление по чл. 116, т. 1, изр. 1 и 2, изр. 1, във вр. с чл. 115 НК. Неправилността на съдебния акт се свързва с липсата на основания за постановяването му - както материални, така и процесуални, поради което и се настоява за отмяната му и за връщането на делото за ново разглеждане в посочената му част.
Жалба срещу същото определение е подал и един от пострадалите, но в качеството му и на граждански ищец, защото освен наказателното производство първоинстанционният съд е прекратил и производството по гражданския иск на наследниците на убития за причинените им неимуществени щети; и в този случай се иска отменяне на определението.
Допуснато е съществено нарушение на процесуални правила (чл. 328, т. 2 НПК ).
Основанията за прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание са посочени в чл. 288, ал. 1, във вр. с чл. 21, т. 2 - 7 НПК и между тях не фигурира невменяемостта на дееца по времеизвършване на престъплението. Става въпрос за основание, което изключва наказателната отговорност, заради което "деянието не съставлява престъпление" (чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК) и по което съдът следва да се произнесе с присъда, а не с определение (арг. и от чл. 302, изр. последно НПК). Това разбиране е традиционното у нас - и в теорията (вж. напр. Ст. Павлов, Наказателен процес на НРБ, С., УИ, 1989, с. 164, както и на съответните места във всички издания на учебника от 1959 г. насам, посветени на изискванията за повдигане на обвинението по нох дело, и в съдебната практика (цитираното от градския съд т. р. 15/87 - ОСНК не се отклонява от него, защото указанието в мотивите, че при "констатация за невменяемост наказателното производство не се образува, а образуваното се прекратява", очевидно няма предвид чл. 288, ал. 1, а и не е могло да има предвид и аналогичния чл. 247, ал. 1 НПК след изменението му през 1990 г.). Спорно е наистина дали квалификацията "деянието не съставлява престъпление" обхваща и липсата на вменяемост като предпоставка за възникване наказателната отговорност. Вменяемостта, както впрочем и достигането на определена възраст, са и основни качества на субекта на престъплението, но именно като предпоставки за възникване на наказателна отговорност те не могат да бъдат разглеждани като "обикновени" (наред с останалите) признаци на престъплението, с оглед които да се преценява съставомерността на деянието. Проблемът обаче има и друга страна и тя е, че в чл. 21, ал. 1 НПК няма по-подходяща от т. 1, под която да се подведе обсъжданото тук основание и сходното на него, засягащо възрастта на наказателно-отговорните лица. Вярно е, че за невменяемост (за "изключване на вменяемостта", по-конкретно) се говори и в т. 5 на посочената разпоредба, но в този случай тя е пречка не за възникване, а за реализиране на вече възникнала наказателна отговорност; ето защо не може да се сподели опитът за приложението й по аналогия в р. 108/89 - ВК, на което градският съд също се е позовал.
Нарушението на чл. 288, ал. 1 НПК е съществено, защото е ограничило процесуални права на прокурора, частните обвинители и граждански ищци. С прекратяването на делото по време на съдебното следствие тези страни са били лишени от всички възможности да упражняват правото си на участие в съдебното заседание до постановяването на присъдата.

Решение от 18.12.2007 г. на ОС - София по в. н. о. х. д. № 733/2007 г., 2-ри с-в, НО, докладчик съдията Радост Бошнакова
чл. 20, ал. 2 НК
чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 НК
чл. 194, ал. 1 НК
чл. 195, ал. 1, т. 3 НК
чл. 216, ал. 1 НК
чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК
чл. 335, ал. 2 НПК
чл. 341, ал. 1 НПК
чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК

Всеки акт на съда, включително и постановяваните от него определения, съгласно разпоредбата на чл. 34 от НПК, трябва да има посоченото в нея съдържание, част от което са неговите мотиви. Липсата на мотиви е винаги съществено нарушение на процесуалните правила.

Образуваното наказателното производство се прекратява, когато след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Когато деецът е бил невменяем по време на извършване на престъплението, налице е негоден субект на наказателна отговорност, съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, и деянието не съставлява престъпление. Доколкото основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК изключва наказателната отговорност, съдът следва да се произнесе с присъда, а не с определение.

Производството е по чл. 341, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 313 и сл. от НПК.

С протоколно Определение от 03.05.2007 г. по н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на К. районен съд е прекратено наказателното производство по н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на К. РС срещу подсъдимия А. А.

Така постановеното определение е обжалвано от гражданския ищец Сл. Г. А. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза е прочетено в негово отсъствие. Сочи се, че начинът на поведение на подсъдимия А. Б. А. показвал, че той е разбирал свойството и значението на деянието си, поради което оспорва посоченото заключение, като неправилно. В съдебно заседание пред настоящия състав поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Представителят на СОП пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Сочи, че заключението по съдебно-психиатричната експертиза е прочетено и прието в присъствието на жалбоподателя С. А. и едва след приобщаването й като доказателствено средство в процеса и при наличието на съответните основания е постановено обжалваното определение за прекратяване на наказателното производство.

Защитникът поддържа, че гражданският ищец е присъствал в съдебното заседание на 03.05.2007 г. пред първоинстанционния съд и не е възразил по направеното от него искане за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, което се удостоверява от протокола за съдебното заседание. Моли определението да бъде потвърдено.

Подсъдимият А. Б. А. поддържа изложеното от защитника си. В последната си дума заявява, че делото следва да бъде прекратено и че обвиненията срещу него са неоснователни, като пред К. РС е искал назначаването на тройна съдебно-психиатрична експертиза със специални разузнавателни средства, от която да се установи, че той не е направил това, за което му е повдигнато обвинение.
С. окръжен съд, след като взе предвид събрания доказателствен материал, обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалваното определение, съгласно чл. 344, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 313 и 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което е пострадал от престъплението по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК и е конституирано като граждански ищец по предвидения в НПК ред, подадена е в законоустановения 7-дневен срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 344, ал. 1 от НПК, поради което тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по други съображения.
Районна прокуратура - К. е внесла обвинителен акт срещу В. Н. Б. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 170, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 216, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и срещу А. Б. А. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 170, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 216, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, по който обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на К. РС. По повдигнатото от Районна прокуратура - К. срещу подсъдимия А. Б. обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, общата стойност на отнетите вещи е 247,65 лева и пострадал от престъплението е С. Г. А.
В съдебно заседание на 23.11.2006 г. е даден ход на делото, на което жалбоподателят С. А. е конституиран като граждански ищец в наказателното производство и съответно е приет за съвместно разглеждане предявеният от него против подсъдимия А. А. граждански иск за сумата от 247,65 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, заедно с законната лихва от датата на неговото извършване до окончателното изплащане на сумата. В същото съдебно заседание по искане на защитника на подсъдимия А. А. е допусната комплексна експертиза по чл. 144, ал. 1, т. 3 и 4 от НПК и даден ход на съдебното следствие.
Така допусната от първоинстанционния съд експертиза, съответно изготвеното по нея заключение, е прочетено и вещото лице е разпитано в съдебно заседание на 03.05.2007 г., на което са присъствали представител на Районна прокуратура - К., подсъдимият В. Б. и неговият защитник, подсъдимият А. А. и неговият защитник, гражданският ищец С. Г., вещото лице по съдебно-оценителната експертиза и вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза. Според заключението, изготвено въз основа материалите по делото, личен преглед на подсъдимия А. А. и данни от негови близки, подсъдимият А. А. най-вероятно страда от шизофрения в пароноидна форма, с хроничен ход и психопатоподобна промяна на личността, което заболяване е започнало преди години и за което не е провеждано лечение. Посочено е, че подсъдимият А. А. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като се е намирал в продължително разстройство на съзнанието, както и че поради отчетената промяна в личността, не е годен да участва в наказателния процес.
След приобщаване на заключението по съдебно-психиатричната експертиза с протоколно определение от 03.05.2007 г. К. РС е прекратил наказателното производство срещу подсъдимия А. Б. А. За постановяването на съдебния акт К. РС е посочил като основание само цифровия израз на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
При постановяването на обжалваното определение К. РС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Липсват излагане на фактически и правни съображения от първоинстанционния съд, които да обосноват прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия А. А. и да дават възможност на въззивния съд да извърши преценка за правилността на така постановения съдебен акт. Всеки акт на съда, включително и постановяваните от него определения, съгласно разпоредбата на чл. 34 от НПК, трябва да има посоченото в нея съдържание, част от което са неговите мотиви. В случая, не са изложени никакви съображения, които да водят до извода за наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия А. А. Липсата на мотиви е винаги съществено нарушение на процесуалните правила и съгласно чл. 341, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение на К. РС.
Независимо от гореизложеното, следва да се отбележи, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, посочен само като цифров израз в обжалвания съдебен акт, образуваното наказателното производство се прекратява, когато след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. В случая, според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, подсъдимият А. А. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките, което сочи за наличието на друго основание за прекратяване на образуваното наказателно производство, а именно на това по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, при което деянието не съставлява престъпление. Когато деецът е бил невменяем по време на извършване на престъплението, налице е негоден субект на наказателна отговорност, съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, и деянието не съставлява престъпление. Доколкото посоченото основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК изключва наказателната отговорност, съдът следва да се произнесе с присъда, а не с определение. Аргумент в подкрепа на този извод е чл. 289, ал. 1 от НПК, в който изрично са посочени основанията, при които съдът може да прекратява наказателното производство в съдебно заседание и сред които не е посочено основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и чл. 304, пр. последно от НПК, според което съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не съставлява престъпление. Предвид изложеното, с обжалваното определение К. РС е допуснал съществено нарушение на чл. 289, ал. 1 от НПК, тъй като то е ограничило процесуалните правила на всички страни в наказателното производство.
Неоснователно е обаче твърдението на жалбоподателя, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза е прочетено в негово отсъствие. Протоколът за съдебното заседание, изготвен съгласно процесуалните правила на чл. 311, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 129, ал. 1 от НПК, представлява писмено доказателствено средство относно удостоверените с него обстоятелства, като дата и място, време на започване и завършване, лицата, които са участвали, и неявилите се лица и причините за неявяване, както и за други, посочени съгласно процесуалния закон обстоятелства. Протоколът за съдебното заседание на 03.05.2007 г. е изготвен съгласно посочените разпоредби на НПК, поради което той има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, а от същия се установява, че гражданският ищец С. А. и жалбоподател в настоящото производство се е явил лично и е присъствал при разглеждането на делото в съдебното заседание, когато е прочетено и прието заключението на съдебно-психиатричната експертиза. По делото липсват и данни гражданският ищец С. А. като страна в производството да е поискал поправки или допълнения на протокола за съдебното заседание от 03.05.2007 г. по предвидения в чл. 312 от НПК ред.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното определение от К. РС са отстраними чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които те са били допуснати. Те са довели до опорочаване на съдебния акт и не могат да бъдат отстранени от въззивна инстанция. Предвид констатираните основания за отмяна на атакувания съдебен акт и предмета на настоящото производство, настоящата въззивна инстанция счита, че не може да вземе отношение по твърденията на подсъдимия А. А. за недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да бъде отменено обжалваното протоколно определение от 03.05.2007 г. по н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на К. РС, поради допуснати на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и на основание чл. 341, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения, С. окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение от 03.05.2007 г. по н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на К. районен съд, с което е прекратено наказателното производство по н. о. х. д. № 176/2006 г. по описа на същия съд срещу подсъдимия А. Б. А. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

[nk7702n]

+1
Въпреки някои противоречия в практиката, превес има тезата, че ако съдът констатира невменяемост на подсъдимия по време на извършване на деянието, би следвало да се произнесе с присъда, а не с определение. В този смисъл добре е мотивирано третото решение, а именно :
"Когато деецът е бил невменяем по време на извършване на престъплението, налице е негоден субект на наказателна отговорност, съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, и деянието не съставлява престъпление. Доколкото посоченото основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК изключва наказателната отговорност, съдът следва да се произнесе с присъда, а не с определение. Аргумент в подкрепа на този извод е чл. 289, ал. 1 от НПК, в който изрично са посочени основанията, при които съдът може да прекратява наказателното производство в съдебно заседание и сред които не е посочено основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и чл. 304, пр. последно от НПК, според което съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не съставлява престъпление. Предвид изложеното, с обжалваното определение К. РС е допуснал съществено нарушение на чл. 289, ал. 1 от НПК, тъй като то е ограничило процесуалните правила на всички страни в наказателното производство.

[lexy21]

Калахан, лично аз не виждам нищо полезно, приятно или смислено в това да си "дискутирам" с Неутралното, така, както не виждам нищо полезно, приятно или смислено в това да слушам как някой ми тропа с краче и ми вика "няма пък, аз съм генетично и природно прав, вие нищо не разбирате". Малко като да участваш в борбата между детска градана "Радостина" за купата "Черешка" срещу детска градина "Рачо и Дешка". Това, последното, всъщонст, е по-приятно и смислено Така де, това си е лично мнение, аз нямам претенциите да съм Швейцария, та понякога и аз му се дразня на писанията, после ми става жал и... така в обратния ред

[neutralen]

Представените решения са доказателство, че има противоречива съдебна практика, в което няма нищо лошо. Целта на разискванията във Форума е да изкажем мнения по поставената тема, като сравним мненията си и със съдебната практика. Очевидно моето мнение съвпада с това по Р № 108/89 г - че когато в съдебната фаза се установи, че подсъдимия по време на извършване на деянието е бил невменяем, наказателното производство следва ДА СЕ ПРЕКРАТИ на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК, във вр с чл.33 ал.1 от НК.
Обратно застъпваното мнение, че в горните случаи Съдът следва да постанови "оправдателна присъда" според мен е неправилно. Като аргумент в подкрепа на горното становище застъпниците сочат чл.289 ал.1 и чл. 304 от НПК. Освен посочените в предишни писания аргументи по темата, с риск да повторя нещо искам да обърна внимание, че цитираните по горе две разпоредби се отнасят САМО за случаите, когато подсъдимия е вменяем, видно от разделите в които се намират/Съдебни прения и Постановяване на присъдата/. Както е известно с оглед цитирания чл.33, ал.1 от НК, невменяемите не са наказателноотговорни априори, поради което не могат да бъдат нито обвиняеми, нито подсъдими, а присъда се произнася само спрямо ПОДСЪДИМ пък било то и оправдателна присъда.
Бяха представени решения, но не и "оправдателни присъди", очевидно Районните съдилища по добре прилагат закона като прекратяват делата, а въззивните инстанции отменят Р за прекратяване и връщат делата за постановяване на опр.присъди.Ефекта се мултиплицира и съд.практика се деформира в посока нарушение на закона - НК и НПК.

[system]

Колега neutralen, сам Вие неправилно интертпретирате поставения от питащия въпрос:

Точно така - не разбирате мисълта ми. По темата разглеждаме един частен случай, а именно, когато дееца е НЕВМЕНЯЕМ.

Не. По темата разглеждаме случай, когато деецът по време на самото наказателно производство е вменяем, но е извършил деянието - предмет на делото, в състояние на невменяемост и това обстоятелство се установи в съдебната фаза на процеса. Такъв случай е напълно възможен - патологичното алкохолно опиване и патологичният афект са първите състояния, които ми идват наум, макар и рядко срещани в практиката. Тогава деецът е поначало вменяем, но извършвайки деянието при насдтъпилото краткотрайно разстройство на съзнанието, го извършва в състояние на невменяемост. По време на самия процес деецът е също вменяем, защото това краткотрайно състояние е преминало. А самото състояние на дееца по време на деянието подлежи на доказване в хода на самия процес. И неговата (не)доказаност се преценява от съда сред въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК.

Може би ще ме убедите, стига да дадете един пример за "оправдателна присъда" постановена срещу подсъдим невменяем.

Дори и да Ви дам пример за присъда, ще я обявите за незаконосъобразна. Напълно естествено е колегите да Ви цитират решения - ВКС и като като надзорна (преди години), и като касационна инстанция (сега) постановява решения.
Между двругото, практиката, постната от Калахан, не е противоречива. В цитираното от него решение № 108-89-ВК, в мотивационната част:

Въз основа на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана в съдебно заседание, съдът е приел, че деецът е невменяем

... т. е. в съдебно заседание е установено, че деецът е бил невменяем както по време на деянието, така и в съдебната фаза на процеса (отделен е въпросът защо това състояние не е било установено на предв производство, но е възможно и това да се е случило). Затова ВС - ВК приема, че не е трябвало решаващият съд да оправдава подсъдимия а да прекрати делото. Това решение не противоречи на приетото от ВКС в последващите цитирани от Калахан и Павлова решения.
Така че, нека обобщим:
1. На ДП се установи, че деецът е извършил деянието в състояние на невменяемост - наказателното производство се прекратява от прокурора, независимо дали по време на ДП деецът е вменяем или не.
2. В производството по предаване на съд се установи, че деецът е извършил деянието в състояние на невменяемост, съдията докладчик прекратява наказателното производство на осн. чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК.
3. Във фазата на съдебното заседание се установи, че подсъдимият по време на съдебното производство е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, наказателното производство се прекратява на осн. чл. 289 ал. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 5 от НПК, независимо дали деецът е бил вменяем по време на извършване на деянието или не.
4. Подсъдимият поначало е вменяем и в съдебно заседзание не е в разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, но в тази фаза, от събраните доказателства се установи, че е извършил деянието в състояние на невменяемост, съдът се произнася с оправдателна присъда, на осн. чл. 304 от НПК.
Но явно е излишно да продължаваме спора. Колегата очерта четвъртата хипотеза и моят съвет него е, ако в съдебна фаза се установи, че подсъдимият (вменяем в съдебното производство) е бил невменяем при извършване на деянието, да пледира за оправдателна присъда.

[neutralen]

В спора се ражда истината. Макар, че истината е нещо относително, като всичко друго. Внимателно прочетох изложените от вас аргументи, но не намирам нищо ново, което да оборва моето становище. Според мен, причината за да има противоречива съдебна практика по този въпрос, това е начина/подхода на тълкуване на НК и НПК, който се прилага от съответните юристи/съдии, прокурори,адвокати и т.н./. При тълкуването на закона има два подхода - едни от юристите тълкуват "какво е искал да каже закона" а другите "какво е казал закона". Първият подход е неправилен, тъй като обикновено води до погрешни резултати изразяващи се в нарушение на закона и деформиране на съдебната практика. При втория подход се изхожда от текста на закона - правните норми не описват а предписват човешкото поведение - какво ни е разрешено, сме задължени или ни е забранено да извършваме. Текста на закона казва какво следва да прави съда. Както е известно наказателните закони/НК и НПК/ следва да се тълкуват стриктно/буквално/, което при вашия подход на тълкуване не е така - вие прилагате "по аналогия" едни правни норми които се отнасят за едни случаи спрямо други коренно различни случаи. Имам предвид чл.304 от НПК, който видно от систематичното място което заема в НПК и посочените в него основания се отнася САМО за ПОДСЪДИМИ които както към момента на деянието, така и по време на съдебната фаза СА ВМЕНЯЕМИ, поради което спрямо тях Съдт постановява "оправдателна присъда". Цитираната правна норма/чл.304/ няма предвид случаите, когато деецът към момента на извършване на деянието е бил в продължителнО или КРАТКОТРАЙНО разстройство на съзнанието - просто вие правите аналогия за случаите, когато деянието не съставлява престъпление, понеже е несъставомерно/чл.304 от НПК/ с деяние, което не е престъпление, понеже е извършено от наказателно неотговорно лице/НЕВМЕНЯЕМ/ по смисъла на чл.33 ал.1 от НК - тези лица не могат да бъдат нито обвиняеми, нито подсъдими, нито да се поставя въпроса за тяхната вина за да бъдат "оправдавани". За това независимо на коя фаза на нак.процес се установява тяхната невменяемост нак.производство следва да се прекрати - в съд.фаза на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.33 ал.1 от НК. Става въпрос за изрични правни норми, а не за аналогия както при вашето тълкуване.

[system]

При тълкуването на закона има два подхода - едни от юристите тълкуват "какво е искал да каже закона" а другите "какво е казал закона". Първият подход е неправилен, тъй като обикновено води до погрешни резултати изразяващи се в нарушение на закона и деформиране на съдебната практика. При втория подход се изхожда от текста на закона - правните норми не описват а предписват човешкото поведение - какво ни е разрешено, сме задължени или ни е забранено да извършваме. Текста на закона казва какво следва да прави съда.

Колега, законът говори и тогава, когато мълчи. В чл. 289 ал. 1 от НПК законът казва, че в съдебната фаза на процеса съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24 ал. 1 т. 2-10 и ал. 4. Законът мълчи за чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК - следователно, за тази точка законът казва "не, не се прекратява". Чрез мълчанието си особената норма на чл. 289 ал. 1 от НПК дерогира приложимостта на общото правило на чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК за съдебната фаза. Това означава, че когато деянието не е престъпление, съдът трябва да се произнесе по втория възможен начин - с присъда. А когато в съдебна фаза се установи, че иначе вменяемо лице е извършило престъплението в състояние на невменяемост, това означава, че деянието не съставлява престъпление. И тъй като нормата на чл. 289 ал. 1 от НПК изрично изключва в тази хипотеза произнасянето на съда с определение за прекратяване, остава вторият начин - произнасяне с присъда.

Имам предвид чл.304 от НПК, който видно от систематичното място което заема в НПК и посочените в него основания се отнася САМО за ПОДСЪДИМИ които както към момента на деянието, така и по време на съдебната фаза СА ВМЕНЯЕМИ, поради което спрямо тях Съдт постановява "оправдателна присъда".

Къде видяхте такъв смисъл на нормата и какъв точно извод извличате от систематичното й място ? Въпреки декларираната привъзраност към стриктното тълкуване, доводите Ви не се опират на никаква норма, нито могат да бъдат извлечени по тълкувателен път.

Цитираната правна норма/чл.304/ няма предвид случаите, когато деецът към момента на извършване на деянието е бил в продължителнО или КРАТКОТРАЙНО разстройство на съзнанието - просто вие правите аналогия за случаите, когато деянието не съставлява престъпление, понеже е несъставомерно/чл.304 от НПК/ с деяние, което не е престъпление, понеже е извършено от наказателно неотговорно лице/НЕВМЕНЯЕМ/ по смисъла на чл.33 ал.1 от НК

Къде видяхте аналогия в моите съждения, също остава загадка. Чл. 304 от НПК не прави разграничение между несъставомерността от обективна страна и липсата на вина от субективна страна (защото невменяемостта обуславя извод за липса на вина) като основания за оправдателната присъда. За каква аналогия говорим изобщо ?

[perper1]

Ако приемем че съдът следва да се произнесе с присъда, то в такъв случай какво се получава:
- още в началото на съдебното следствие се установява от заключението на неоспорената и приета от съда експ. че подсъдимият е невменяем.
- имаме 300-400 свидетели, като разпита на всеки един от свидетелите продължава по ден и нещо / като напр. делото Килърите/ в т.ч. съдебни поръчки до Гватемала, Тамбукту, Шри ланка, Брега на слоновата кост и т.н.
- сложни експертизи от рода да се провери редовността на цялото счетоводство на Топлофикация София, Кремиковци и Нефтохим -Бургас взети заедно за последните 20 години
- др.
Ако приемем, че е правилно съда да се произнесе с присъда, а не да прекрати нак произв. - значи извършваме всичките горепосочени съдебни следствени действия, губим няколко години, и Н броя хил. лева, с ясното съзнание, че подсъдимият е невменяем и не може да носи нак. отговорност. Вярно, че буквата на закона според мен също, е че не може да се прекрати, а трябва присъда, но дали това е и духа на закона

[kalahan2008]

което при вашия подход на тълкуване не е така - вие прилагате "по аналогия" едни правни норми които се отнасят за едни случаи спрямо други коренно различни случаи.

Всъщност точно тълкуването, което Вие предлагате, е "по аналогия" - така и в цитираното от мен второ решение: "Вярно е, че за невменяемост (за "изключване на вменяемостта", по-конкретно) се говори и в т. 5 на посочената разпоредба, но в този случай тя е пречка не за възникване, а за реализиране на вече възникнала наказателна отговорност; ето защо не може да се сподели опитът за приложението й по аналогия в р. 108/89 - ВК, на което градският съд също се е позовал."

При тълкуването на закона има два подхода - едни от юристите тълкуват "какво е искал да каже закона" а другите "какво е казал закона".

Това деление ми е много странно. Всъщност не мога да разбера какво значи да се тълкува "какво е искал да каже законът" и каква е разликата с "какво е казал законът". Нещо не мога да разбера това деление, което въвеждате. Ако под тълкуване "какво е искал да каже законът" се има предвид телеологичното тълкуване, то такова тълкуване в никакъв случай не е неправилно, а напротив, ЗНА го е въздигнал като начин на тълкуване - чл. 46, ал. 1 - "Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България".
Вкарвате някакви си Ваши теории и не се интересувате от прагматичните аспекти на комуникацията си с останалите - няма лошо, но това всъщност не е диалог, а монолог. Ако толкова държите да пишете монолози, създайте си блог и там ще можете да развивате теории, колкото си искате. А форумът е място за диалог, а не монолог.

[neutralen]

Колега system, когато изразих първото си становище по темата, не съм имал предвид каква е съдебната практика и наистина бях изненадан, че по такъв елементарен въпрос тя е противоречива. Сега вече не съм изненадан като имам предвид изразените във Форума мнения, макар и повечето да са насочени лично към мен, а не по темата.
Все пак с оглед съд.практика, видно е че аз не съм единствения който има друго мнение по въпроса. Виждам, че вие държите на мнението си/като мен/, в което няма нищо лошо, но почвате да повтаряте аргументи/чл.289 ал.1 от НПК/, по които вече съм дал отговор/ на 04.Май/ В тази връзка ви цитирам анотацията на Р.№108/89 г на ВС-ВК:
"Невменяемостта, съгласно чл.33, ал.1 от НК е качество на дееца, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Спрямо невменяеми не се постановява присъда, дори и оправдателна".
Абсолютно също е и моето мнение - невменяемостта на дееца към момента на деянието е явление/състояние, предхождащо нак.процес, което изключва нак.отговорност за такова лице/чл.33, ал.1 от НК/. Тази мат.правна норма има приоритет пред процесуалните. За това, независимо на коя фаза/Досъдебно производство или съд/ се установи, че дееца е бил невменяем по време на деянието, нак. производство СЕ ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.33 ал.1 от НК.
Съдът има право да постанови оправд.присъда само срещу нак.отговорни лица/вменяеми/ на някое от основанията посочени в чл.304 от НПК. Постановяване на "оправдателна присъда" срещу наказателно неотговорно лице е правен абсурд. Как така съдът ще го "оправдае" след като лицето е нак.неотговорно и след като чл.24 ал.1,т.1 от НПК изрично разпорежда, че в горните случаи нак.производство не се образува, а образуваното СЕ ПРЕКРАТЯВА.

[system]

Все пак с оглед съд.практика, видно е че аз не съм единствения който има друго мнение по въпроса. Виждам, че вие държите на мнението си/като мен/, в което няма нищо лошо, но почвате да повтаряте аргументи/чл.289 ал.1 от НПК/по които вече съм дал отговор/ на 04.Май/

нищо не повтарям колега, опитах се да Ви обясня някои елементарни тълкувателни техники. А отговор на тези аргументи не дадохте, или поне това, което наричате отговор, не съдържа правна обосновка.

В тази връзка ви цитирам анотацията на Р.№108/89 г на ВС-ВК:
"Невменяемостта, съгласно чл.33, ал.1 от НК е качество на дееца, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Спрямо невменяеми не се постановява присъда, дори и оправдателна".

да, когато състоянието, обусловило невменяемостта, продължава и в съдебно заседание. Вадите изречение от контекста и изобщо не поглеждате цитираното от мен предходно изречение в същото решение. Четете ли изобщо другите мнения ?

Абсолютно също е и моето мнение - невменяемостта на дееца към момента на деянието е явление/състояние, предхождащо нак.процес, което изключва нак.отговорност за такова лице/чл.33, ал.1 от НК/.

Невменяемостта не е изначално известен факт, а обстоятелство, което подлежи на доказване както всички останали. Няма друго място и време за нейното установяване, освен в наказателно производство.

Тази мат.правна норма има приоритет пред процесуалните.

Това съждение е принципно невярно, а в конкретния случай изобщо не може да става дума за предимство на чл. 33 ал. 1 от НК пред нормите на НПК. Няма колизия между тях, за да говорим за "предимство".

За това, независимо на коя фаза/Досъдебно производство или съд/ се установи, че дееца е бил невменяем по време на деянието, нак. производство СЕ ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.33 ал.1 от НК.

Защо ?

Съдът има право да постанови оправд.присъда само срещу нак.отговорни лица/вменяеми/ на някое от основанията посочени в чл.304 от НПК. Постановяване на "оправдателна присъда" срещу наказателно неотговорно лице е правен абсурд.

Защо ?

Как така съдът ще го "оправдае" след като лицето е нак.неотговорно и след като чл.24 ал.1,т.1 от НПК изрично разпорежда, че в горните случаи нак.производство не се образува, а образуваното СЕ ПРЕКРАТЯВА.

Този текст "разпорежда" прекратяване, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. По Вашата логика, как така съдът ще оправдае подсъдим поради недоказаност или несъставомерност ? Нали по същата тази логика, пак трябва да прекрати делото ?
Да, знам, смятате, че се прекратява нак производство при невменяемост по време на деянието, а във всички останали случаи - несъставомерност или недоказаност, лицето се оправдава. И откъде правите подобно деление ? Обосновете се правно, моля.
Престъплението като деяние съдържа признаци относно субекта, такива относно обекта, такива относно обективната страна и такива относно субективната страна. Всички тези елементи се намират в единство. И ако правна норма не предвижда различни последици от непроявяването на някой от тези признаци (а в случая такова нормативно диференциране на правните последици няма), липсата на кой да е от тези елементи води до един и същи правен извод - деянието не съставлява престъпление. Оттам нататък вече идва диференциацията, но не в основанията, а в процесуалноправните последици, според фазата на наказателния процес. Тя се обосновава нормативно с особените правила на чл. 243 ал. 1 т. 1, чл. 250 ал. 1 т. 2 и чл. 289 от НПК.
Уважаеми колега, когато доводите Ви не издържат, излишно е заради голия инат да се опитвате да ги налагате, без при това да чувате и да се опитвате да разберете тези, които Ви оборват. Яростта срещу погрешна според Вас съдебна практика също е неуместна, доколкото сам Вие се позовавате на друга практика, за която (според мен поради неразбиране) обявявате, че е в обратен смисъл. Признанието "сгреших", или "може и да греша" би Ви било само от полза. Аз самият съм го правил многократно, вкл. и във форума. Вярвайте, не боли.

[neutralen]

Колега system, аз не съм ви приканвал да си признаете, че сте сгрешили, нито съм искал от вас да се откажете от мнението си. Нищо не пишете за цитираното Р.№108/89 гна ВС-ВК, дали е правилно или не - това решение няма предвид случаите на чл.24 ал.1, т.5 от НПК, както искате да го представите, като пишете, че Р се отнася за случаите, когато невменяемост на дееца е както при деянието, така и в съдебно заседание. Искате да кажете, че в случая ВС-ВК е постановил прекратяване, защото дееца е бил невменяем в съд.заседание. Ако е бил внемяем в съд.заседание, съдът е щял да постанови "оправдателна присъда", какъвто според вас е конкретния случай по темата. Прочетете внимателно цитираното по-горе решение, включително последния абзац, в който има и подчертан текст/не съм го подчертал аз, а участника, който е пействал решението/. Къде според вас греши ВС-ВК.

[system]

Нищо не пишете за цитираното Р.№108/89 гна ВС-ВК, дали е правилно или не - това решение няма предвид случаите на чл.24 ал.1, т.5 от НПК, както искате да го представите, като пишете, че Р се отнася за случаите, когато невменяемост на дееца е както при деянието, така и в съдебно заседание. Искате да кажете, че в случая ВС-ВК е постановил прекратяване, защото дееца е бил невменяем в съд.заседание. Ако е бил внемяем в съд.заседание, съдът е щял да постанови "оправдателна присъда", какъвто според вас е конкретния случай по темата.

Точно така.

Прочетете внимателно цитираното по-горе решение, включително последния абзац, в който има и подчертан текст/не съм го подчертал аз, а участника, който е пействал решението/.

Прочетох го отново и то според мен подкрепя тезата ми:

Това се отнася както за лицата, изпаднали в състояние на невменяемост след деянието - чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК, така и за лицата, които и преди деянието, и след него са били в такова състояние - чл. 33, ал. 1 НК.

Това означава, че в това решение ВС - ВК е имал предвид случай, когато деецът е бил невменяем и по време на деянието, и по време на процеса. А не това, което се обсъжда тук - поначало вменяемо лице е било невменяемо само по време на деянието и това обстоятелство се установи в съдебната фаза на процеса. Аз виждам твърде съществена разлика между случаите, за да мотивирате тезата си със 108-89-ВК. Впрочем, Ваше право е да смятате, че това решение я обосновава.

[nak111]

Р Е Ш Е Н И Е



№ 393



гр. София, 01 октомври 2008 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осма година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

БЛАГА ИВАНОВА



при секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора П. М.

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 334 по описа за 2008 г



Производството е образувано по искане на Градския прокурор на СГП, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, за възобновяване на НОХД № 70/01 по описа на Софийския районен съд, приключило със споразумение от 13.04.2001, с което осъденият И. И. Х. е признат за виновен в това, че на 27.02.2000 г в гр. С., при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ, на стойност 13 лв, от владението на Д. Т. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, за което, на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим.

Искането се обосновава с разкриването на обстоятелство, неизвестно на съда, постановил присъдата, имащо съществено значение за делото, а именно: наличие на състояние на невменяемост на дееца, съществувало към датата на инкриминираното деяние, данни за което се съдържат в СПЕ, изготвена на 25.04.2006 г. Иска се отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването и прекратяване на наказателното производство по НОХД № 70/01 на СРС.



В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му.



Защитата на осъдения счита, че искането следва да бъде уважено.



Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:



Искането е допустимо - направено е от лице, имащо право на това, и е в интерес на осъдения.

Разгледано по същество, е основателно.



Освен присъдата по делото, чието възобновяване се иска, И. И. Х. е осъждан и с присъда по НОХД № 6098/01 на СРС, за това, че на 4.03.2000 г в гр. С., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на стойност 591,60 лв, от владението на Н. П. И. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което, на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, му е наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим. С определение, по реда на 304, ал. 1, т. 1 НПК, е групирано наказанието три години и шест месеца „лишаване от свобода” с наказанието, наложено по НОХД № 70/01 на СРС, като, при условията на чл. 25 вр. чл. 23 и чл. 24 НК, е определено едно най-тежко общо наказание – три години и девет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим.

По повод деяние, извършено от И. И. Х. на 7.05.2000 г, предмет на НОХД № 1187/01, е изслушана СПЕ, дала заключение, че подсъдимият страда от психично заболяване, лишаващо го от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Делото е приключило с принудително лекуване на лицето, при хипотезата на чл. 89, ал. 1, б. „б” НК.

С решение на ВКС № 9 от 1.03.2006 г, НОХД № 6098/01 на СРС е възобновено, на основание чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК / стар /, като осъдителната присъда и определението за кумулация са отменени, а делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство, с оглед установяване какво е било психическото състояние на И. И. Х., към датата на деянието 4.03.2000 г, както и към датата 27.02.2000 г, предмет на НОХД № 70/01.

В хода на възобновеното дело е изготвена СПЕ от 25.04.06 г, съгласно която И. И. Х. страда от психично заболяване: Шизофрения-параноиден синдром с елементи на К. К. , личностова промяна с психопатоподобен стил. Заболяването е съществувало и към 27.02.2000 г и препятствало възможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, основание за възобновяване на наказателно дело е разкриването чрез разследване на обстоятелство, имащо съществено значение за делото, което не е било известно на съда, постановил акта, чиято отмяна се иска. Тези основания са налице по НОХД № 70/01 на СРС, тъй като след влизане на присъдата в сила е установено, че към датата 27.02.2000 г осъденият И. И. Х. не е действал в състояние на вменяемост по смисъла на чл. 33 НК, което не е било известно на съда, постановил присъдата. Това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като напълно променя неговия изход. Липсата на психическа годност по чл. 33 НК обуславя отпадане на основанието за носене на наказателна отговорност. Деянието не съставлява престъпление поради липса на годен субект и наказателното производство следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, ВКС намери, че следва да възобнови НОХД № 70/01 по описа на СРС, да отмени осъдителната присъда / споразумение / и да прекрати наказателното производство, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Водим от горното и на посоченото основание, ВКС, І НО,



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателни дела, присъда /споразумение от 13.04.2001 / на Софийски районен съд, по НОХД № 70/01, и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство.

Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[valia27]

Понеже всички явно са много добре с теорията, искам да попитам на практика как съдът се произнася Присъда срещу невменяемо лице. Пропуск на прокурора, на съдията докладчик и Пенчо, на когото му капят лигите по пода се озовава в съдебна зала. Там съда само като го види, поглежда укоризнено към прокурора и назначава експертиза. Установява се, че лицето е имбецил. И за да постановим присъда, както всички тук знаем, следва да се произнесе съдебна реч, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се дава последна дума на подсъдимия......
Мисля,че нито законодателят, нито съдът ще участват в такъв фарс и смехория. Обикновено съдът прекратява по т.5, което според мен е неправилно, но май друг вариант няма, поради пропуск в закона.
А относно горния приемр, ВКС при възобновяване има изричната възможност на прекратява на това основание. Различен ред, различни правомощия.
Когато лицето е вменяемо, след извършване на деянието, но невменяемо по време на извършването му, тогава съдът се произнася с ОПРАВДАТЕЛНА присъда.