ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[nikoleta_e]

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

Надежда Захариева

[nk7702n]

[nannyogg]

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.

Силният, истинският Христо Фотев

[satir]

ПУНКТУАЦИЯ

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започнало?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш -
имаш шанс за многоточие...

Маргарита Петкова

[nk7702n]

" Вземи живота си какъвто е,
недей мисли - друг би могъл да бъде...
От свойте дни ти никой не кълни,
а трябва ли да носиш, понеси.
И всичко в своя път ти благославяй,
благословен така ще си и ти!"
Слънчев ден от мен!

[lexy21]

Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.

Петя Дубарова

[nikoleta_e]

Станка Пенчева

Цената на доверието


Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

[Djidzafka]

Не ми е известен автора

Ненужно кратък беше този миг,
в който ти докосна мойте устни
и вятърът поспря, да не пропусне
да грабне в мен сподавения вик,
изтръгнал се, когато твоя лик
изчезваше по улицата пуста...
Останах дълго, в теб загледан там
и виках безутешно твойто име ...
От въздуха студен дъха боли ме.
Дали ще дойдеш пак при мен – не знам.
Но щом стоя на улицата сам,
една целувка и до днес гори ме...

[nk7702n]

Дамян Дамянов
Щурче

Отгде дочувам твоя глас,
не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс
щурчета май отдавна няма.
Отгде дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи
сънуваш като мен треви
и искаш да ми кажеш нещо...
Или пък в своята душа
незнайно как съм те пренесъл
и днеска, ако не греша
оттам пак чувам твойта песен.
Където и да си, щурче
свири ми - аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече
животът ми недозабравен.
Ще шушнат сенокоси пак,
светулка в здрача ще наднича
и синкавият полумрак
ще слиза с образ на момиче.
И аз със шепи под глава
ще ог целувам с дъх иконен.
В звезда, в жена, в любов, в трева
със теб ще претворим бетона.
Свири, свири, свири, щурче
ах, подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че,
щурците, свирейки умират....

[nk7702n]

[nikoleta_e]

[nk7702n]

Чакам включване, ДЕКАН...
Перла
"Залезът се дави сред зелените вълни...
Като морска мида е сърцето-
винаги самотно сред заключени стени,
а във него малка перла свети.
То е сбрало мъката на цялото море
в своята солена мокра чаша,
затова когато някой трябва да "умре"
перлата на дъното изпраща.
Залезът потъва и настъпва светла нощ.
Огнени звезди го гледат строго.
Фарът е забоден във небето като нож,
люшват бездните луна двурога.
Затова когато пръскам перлите си аз
и се кичите със тях- простете,
истинската перла е невидима за вас
истинската перла е сърцето..."

[nk7702n]

Честит празник на поезията на всички! Благодаря за напомнянето, Поли!

Капка от зората/ Росица Тодорова /
За мен си тайнствен зов.
И нежен шепот на цветята...
И вик на птица -
топлинка под мойта стряха.
За мен си капка от зората,
която нощем сред звездите грее...
Безмълвен миг,
неуловима красота.
Сълза като отронен звън,
разпръсната в тревата плаха.

[Djidzafka]

Обяздване на див жребец

Заключвай го между бедрата си
жребеца див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му да се извива
в неземен грохот, в бясна мощ.
По-здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си, хвърли си шапката
в тревите, за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
Бъди желана.
По шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ-безумие...
Ще помни докато е жив,
че си го любила...


Не сме скръндзи, ама пестеливи..... криза

[Djidzafka]

Марио Кроненберг - "когато си до мен"

Когато си до мен, усещам шепота на вятъра,
уханието на дървета и цветя
Пренасям се под купола на шатъра,
във който са събрани всички чудеса
Когато си до мен, ме изпълва тиха радост,
забравям всичко лошо на света
Издигам се на гребена на вечна младост,
политам на вълните на страстта
Когато си до мен, аз всичко мога —
дори и невъзможните неща
Присъствието ти за мен е дрога —
вълшебен еликсир на любовта
Когато си до мен, е толкова красиво —
ръцете ти излъчват топлина
Забравям ежедневието сиво,
превръщам се в море на нежността…

[nk7702n]

.... " И вървим ние с теб - два обречени двойника -
две тела, две души в туй човешко кълбо.
И в човешката степ търсим двата разковника,
двете сладки лъжи с едно име " любов".
Търся своя си аз, и ти - твоя.
Но другаде.
Всред въртопа лица, във кълбото слова.
А пък те са си в нас, можи би нейде тука са,
в двете наши сърца. Но не знаем това.
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги,
като сянка лежи на пътя ни тя.
все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И доближим ли - каква ти мечта :
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния свят,
във който грешим, търсим правда,
кълбо из което със теб ний вървим,
двама двойника, две тела, две души на едната Любов!"

[nikoleta_e]

[nk7702n]

[nikoleta_e]

ТЕЗА

Добромир Тонев

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

[muza_]

Ново...