Собственост на писмо

[Доротея]

Чия собственост е писмото:на изпращача или на получателя и защо?

[Кларк Кент]

Отново интересен въпрос!От една страна писмото се изготвя с материали на изпращача/ лист, плик, мастило/, а и с негов труд. За изпращане на писмото изпращача се бърка и за цената на пощенската услуга/плаща цената на марката/.От друга страна писмото е предназначено за получателя и той може да упражни върху него всички права, от които се състои правото на собственика- да го владее, да го ползва и да се разпореди с него. За това смятам, че писмото е собственост на подателя до момента на пристигането му у получателя. След този момент, получателя става собственик.

[remo]

Страшно си бърз Кларки! Поздравления! А, освен това смятам, че си и точен. Би могло според мен да се говори за някакъв специфичен вид дарение, ако и да не е направено изрично волеизявление. Изпращането на собственост на подателя - плик,марка,лист или картичка,вкл. и химическата паста на химикала, по определен ред, целящ достигането до получателя, би могло да е конклудентен израз на волята на подателя за прехвърляне правото на собственост. Още повече, че получателя, би могъл и да откаже дарението - като скъса плика,разбира се!

[Кларк Кент]

Ами ако направим компилация между двата въпроса на Доротея? Ако писмото съдържа обект на защита от авторското право- напр. стихотворение, то получателят на писмото със стихотворението ще придобие ли право на собственост върху авторското право на създателят му?

[Зейфорд]

Знаете ли, тази последната хипотеза никак не я виждам.Според ЗАПСП други физически и юридически лица, освен самите автори могат да бъдат носители на авторски права само в случаите изрично предвидени в същия закон.Хипотезата, която разглеждате определено липсва в ЗАПСП- трансфер на права без изричен акт. И доколкото е безвъзмездно, не може да бъде прието дори за отстъпване правото на използване.Не виждам какви права свързани с авторството може да придобие получателят.Друго, което ме смущава в този въпрос е това, че право на собственост се придобива върху вещ, а авторското право не е вещ и няма как да се придобие собственост върху авторско право. BTW Не знам какво е предизвикало въпроса и дали това е важно за този, който го задава, но според последните изменения на ЗАПСП от миналата година защитата на авторското право обхваща период от 70, не 50 години.

[Кларк Кент]

Не знам какво е предизвикало въпроса на Доротея. Моята компилация ми хрумна в движение и за мен лично няма значение. Все пак благодаря за точният отговор, предполагах, че верният отговор ще е от този род, но честно казано не съм си давал скоро труда да прочета ЗАПСП, интересите са ми по-скоро в друга област. :-)

[znajko]

Не ме бива много в тази материя, затова не ми е ясно следното- как изпращача ще защити авторското си право върху съдържанието на писмото- ако например получателят злоупотреби и си присвои авторството на съдържанието.

[remo]

Вариантите са много. Първо,обаче, следва да се има превид,че по принцип авторите на каквито и да било сравнително значими художествени произведение са:1. много особени хора - нали знаете,че всеки гений си е малко луд, и по тази причина ревниво пазят сътвореното; и 2. задължително вече са се сблъсквали в ранните си периоди с плагиатството. Така,че едва ли някой от тях би изпратил свое ново произведение на човек в когото няма доверие. Иначе, най-сигурният начин за защита на авторското право върху някакво произведение е неговата публикация. Или едновременното запознаване на определен кръг специалисти в областта с творбата. За вече доказалите се автори, проблема не стои толкова сериозно, защото по принцип те имат вече изграден стил. При тях проблема по-скоро е липсата на свежи идеи / за справка - Майкъл Джексън и делата за плагиатство срещу него/. Освен това, на разположение на засегнатия автор са и всички достижения на съвременната криминалистика. Интересното е обаче,че до момента аз нямам информация за подобен случай в историята - получател да изплагиатства. Напротив, по-удачният вариант за мене е ,запазването на писмото с надеждата, че след време написаното би могло да се превърне в ценен уникат. Това особено важи за любовните писма, така, че колеги, внимавайте, какво пишете, за да не се наложи след време да обяснявате колко много сте имали превид нещо друго! :-))))