доброволно плащане в изпълнителния процес

[kalahan2008]

Сигурни ли сте, че става дума за същото наказателно постановление? Нещо ме съмнява това, защото се предствя в оригинал, макар че наистина е възможно ГИТ да са се направили на хитри и да са образували изп. дело и при ЧСИ, и при АДВ.
Съмнявам се в достоверността на думите Ви и защото съм сигурен, че ГИТ не искат събиране на юрисконсултско възнаграждение при ЧСИ. Просто няма такова нещо И таксата по т. 26 не може да е 240 лв. при глоба 250 лв., пак нещо не сте разбрали. Сигурно вътре се включват и авансовите такси.
А чл. 33 от ТТР пък изоообщо няма никакво отношение към случая.

[mitanov]

Да, защото нямам други актове. В съобщението от СИ и в Разпореждането номера на НП и датата са едни и същи. Ако можех да Ви сканирам и изпратя Съобщението щяхте да се убедите че има " юристконсултско възнаграждение 100.00 лв и такси по изп. дело, съгл.ТТР към ЗЧСИ в размер на 240.00".
Съвсем се побърках, защото има насрочен ден за оглед и опис на имущество на 07.08. Какво да направя за да го отложа докато се уточнят нещата?
Потърсих адвокат , но нали сме малък град и всички имат допирни моменти със СИ- теля по техни си работи, най - учтиво ми отказаха помощ и защита - не било коректно.

[mitanov]

По отношение чл.33 - адвокатите при които отидох , официално ми отказаха помощ , но неофициално ме посъветваха да проверя как е възложено на СИ ИД , вероятно само с уверение че съществува такова вземане. Имало и други такива случаи в които се установявало че таксите които би трябвало да са платени от взискателя, в случая ИТ не се плащали при СИ.
Не разбирам съвсем Вашата материя, затова потърсих помощ тук.

[mitanov]

Къде сте Kalahan ?

[Гост.]

Интересно, колега точно тази сутрин ми сподели абсолютно аналогичен случай.
Дали е малък светът...

[mitanov]

Незнам дали е ставало въпрос за моя случай. Наистина потърсих помощ при адвокати. Не съм Ви колега, не съм юрист, затова се притеснявам от ситуацията и търся решение. Днес се обадих в кантората на СИ и попитах кога е удобно да отида и да поискам копия от документите по тяхното ИД. Отговориха ми че СИ сам решава и преценява кои документи да предостави за справка. Ще отида със адвокат но в началото на другата седмица.

[p_dyan]

Аз пък се чудя туй пари ли са 250 лева, да тръгнеш да ги събираш със съдебен изпълнител, с опис на имущество и да се натрупат до 880 лв такси. Винаги съм се чудил - закона и тарифите се подиграват с хората, няма никакви тавани. А морал също няма.

[genius75]

Митанова, да беше си платила глобата всоевременно, вместо да чака взискателя да прибягва да ЧСИ и да се развява мъжа й по форумите.

[kalahan2008]

Аз пък се чудя туй пари ли са 250 лева, да тръгнеш да ги събираш със съдебен изпълнител, с опис на имущество и да се натрупат до 880 лв такси. Винаги съм се чудил - закона и тарифите се подиграват с хората, няма никакви тавани. А морал също няма.

Глупости на търкалета!!! Какви 880 лв., к'ви индианци! На 250 лв. глоба ще се начислят такси най-много - авансови такси - 108 лв. с ДДС + пропорционална такса по т. 26 = 36 лв. с ДДС. Общо става 394 лв.
Ако се стигне до опис на имущество - още 60 лв->стават 454 лв. Никакви 880 лв. няма.
mitanov, ако смятате, че ЧСИ е начислил прекомерно такси и разноски по изп. дело, може да жалите, съгласно едно цитирано тук във форума опредление на ВКС:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 403 ОТ 01.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 1762/2008 Г., V Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Теодора Гроздева

изслуша докладваното от съдията Бонка Дечева ч. гр. дело № 1762/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Л" ЕООД гр. П. против определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция, позовавайки се на необходимостта от тълкуване на нормите на чл. 71, във вр. с чл. 78 и 79 от новия ГПК, като поставя съществения процесуален въпрос как длъжникът може да упражни правото си да иска намаляване на прекомерното възнаграждение за адвоката на взискателя, ако съдия-изпълнителят откаже да се произнесе по искането му и се приеме, че той не може да обжалва това действие. По същество счита определението неправилно и моли да се приеме подадената жалба против отказа на съдия-изпълнителя за допустима, като се позовава и на нормата на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Обосновава необходимостта от допускане на частната жалба до касационно разглеждане с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос - допустимо ли е обжалване от длъжника на отказ на частен съдия-изпълнител да намали прекомерните разноски за адвокатски хонорар на взискателя, е самостоятелен процесуален въпрос, от който не зависи изхода на изпълнителното производство. Той е съществен, тъй като касае упражняването на самостоятелното процесуално право на длъжника по изпълнение да претендира намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и присъждане на разноски в разумни граници, което следва да бъде гарантирано и при отказ на частния съдия-изпълнител, а и на държавния такъв. Разрешаването на този въпрос би имал значение не само за това производство, а и за създаване на съдебна практика по този въпрос при действието на новия ГПК, в който не съществува аналогична норма на чл. 70 от отменения ГПК. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като цитираните в частната жалба правни норми се нуждаят от тълкуване.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 435, ал. 2 от действащия сега ГПК, която изброява лимитативно действията на съдия-изпълнителя, които подлежат на обжалване от длъжника, не предвижда обжалване на отказ на съдия-изпълнител да намали разноските, направени за адвокатски хонорар на взискателя.
Определението е неправилно.
За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдия-изпълнителя от страните в изпълнителното производство, новият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Откази на съдия-изпълнителя не могат изобщо да се обжалват от длъжника. Глава 39-та обаче се отнася само за защита против изпълнителни действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "О". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК, който също е част първа "О". Този кодекс не предвижда изрична норма в общите правила, която да предвижда обжалваемост на определението в частта за разноските, аналогична на чл. 70 от отменения ГПК, а съгласно чл. 274, ал. 1 на обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които закона изрично предвижда обжалване. От общите правила обаче може да се извлече тази възможност. Нормата на чл. 80 от ГПК задължава претендиращият разноски да представи списък на разноските си. Неизпълнението на това задължение преклудира възможността й да обжалва съдебния акт за разноските. Така по аргумент от този текст следва да се приеме, че за длъжника, който не следва да представя списък за разноските, е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят (особено частният съдия-изпълнител) да се произнесе по това искане. Законодателят не е допуснал уговаряне на по-висок хонорар за частния съдия-изпълнител с взискателя за сметка на длъжника с изричната норма на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя.
По изложените съображения, като е приел, че отказът на съдия-изпълнителя да намали разноските на взискателя е необжалваем от длъжника, окръжният съд е допуснал неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество на жалбата против този отказ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от "Л" ЕООД гр. П. жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност и
ВРЪЩА делото за произнасяне по тази жалба по същество.

А съгласно едно решение на Изп. директор на АДВ, което току-що получихме, ЧСИ въобще нямал право да начислява такси по Тарифата към ЗЧСИ, когато събира публ. вземания по ДОПК.
Сега ще пиша жалба до АССГ, доколко ще ни я допуснат в адм. съд, е отделен въпрос.

[p_dyan]

Kalahan, но има съдебни изпълнители които освен изброените от теб такси пускат и запори до всички банки (30 банки) и казват плати ми 30 по 18 лв, т.е 540 лв и ето как за дълг от 250 лв стигнахме до 800-900 лв.
Относно решението на директора на АДВ, сканирай го и ние да го видим.

[Sahiba]

Не ми се е случвало да ме карат да си плащам запорите на банковите сметки...
Но разбира се, че е най-лесно да се каже "Бирника е виновен...", а Андрешко да се прави на Многострадалната Геновева - жертва на случайни и несправедливи обстоятелства...

[genius75]

А съгласно едно решение на Изп. директор на АДВ, което току-що получихме, ЧСИ въобще нямал право да начислява такси по Тарифата към ЗЧСИ, когато събира публ. вземания по ДОПК.
Сега ще пиша жалба до АССГ, доколко ще ни я допуснат в адм. съд, е отделен въпрос.

Ей, пък тва не го разбирам въобще. От кога решенията на някакъв изпълнителен директор на някаква отмираща агенцийка, да имат някакво значение, при все че по мои дела имам становища на съда, че дори по публични вземания такси се дължат по тарифата, и то именно във връзка с чл.2 ал.2 и ал.3 от ЗЧСИ.
Калахан, и кво е становището на изп.дир. на АДВ, че ми е любопитно. Може и на лични.

[ajordanova]

Във връзка с горното продължавам темата със следния казус:
Заведено изпълнително дело, длъжникът плаща добороволното директно на Взискателя (Инсекция по труда) в изпълнителния процес, като плащането е осъществено след получаването на поканата за доброволно изпълнение и в рамките на срока за добровно изпълнение.
СИ обаче отказва да прекрати изпълнителното дело, тък като си иска таксите и разноските (логично). Ние обаче ги считаме за прекомерни с оглед цената на иска (при дължима сума 300 лв, исканите такси и разноски са 290 лв).
СИ не предоставя сметка, в която да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, размерът им и т.н., нито посочва как са формирани тези 290 лв.
Въпросът е: Взискателят в качеството му на държавен орган дължи ли авансово такси и разноски на СИ и ако не ги е заплатил авансово може ли длъжникът да поиска прекратяване на изпълнението на основание 433 ал.1 т.6 от ГПК? Въобще длъжникът има ли право да иска спиране на изпълнението на основание тази точка.
В другия случай, ако все пак са внесени авансово разноските от взискателя или пък длъжникът няма право да оспорва, не е ли длъжен СИ да даде "разбивка" на така поисканите такси и разноски в този прекомерен размер? ... Или директно да си подадем жалба за прекомерност?

[leator]

kalahan2008:
Във връзка с постваното определение на ВКС имам следния въпрос, ще се радвам да чуя Вашето (и на останалите разбира се мнение):

Говори се постоянно за списък на разноските. Това е нещо, чието създаване зависи от две страни които имат съвпадащи интереси - ЧСИ и Взискател. Явно ВКС допуска обжалването му от Длъжника. Но ако този списък не е обективиран с изрично изявление на ЧСИ, в постановление примерно?
Ако единствено в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че ни се търсят едни 1000 лева за разноски - това може ли да се приеме за уведомяване за списъка на разноските?
Всички тези въпроси задавам за да конкретизираме в кой момент може да се подаде жалба срещу прекомерността на разноските и дали има преклузия на това право с изтичането на срока по призовката за доброволно изпълнение...

[ivan_lawyer]

А ако се изплати сумата направо, изпълнителният лист дали не увисва сам по-себе си, се чудя аз. Става въпрос за необразувано изпълнително дело, при положение, че сумата е изплатена преди изобщо да се подпечата изпълнителният лист и да се занесе на съдебен изпълнител.

[Гост.]

А ако се изплати сумата направо, изпълнителният лист дали не увисва сам по-себе си, се чудя аз. Става въпрос за необразувано изпълнително дело, при положение, че сумата е изплатена преди изобщо да се подпечата изпълнителният лист и да се занесе на съдебен изпълнител.

Какво значи да увисва сам по себе си?
Съдът издал го няма знания за извършеното плащане. Хипотетично.
Д плаща, К е наясно, че дължимите суми изцяло са погасени чрез плащане. Имам поне 10-тина ИЛ от последните 18 месеца, но не образувам ИД, така щото съм наясно с евентуалните съдебни спорове ( един обикновен ОУИ), както и разноските по тях.

п.п. Така и така си питаме в тази тема, друг е въпроса някой ще даде ли съвет, та и аз да попитам- имам заповед за обезпечение чрез налагане на запор по сметки на ответника( знаете, че е работа от особена спешност, а книжата все още не са връчени, но няма и да ме чакат).
Превантивно, с оглед размера на вземането, поискано, респективно уважено за всички банки в страната. Добре, но за да бъде приведена в изпълнение, следва да заплатя на СИ около 926лв., та се питам- мога ли да огранича СИ, подавайки заявлението, като редуцирам броя на банките?

[hidden]

мога ли да огранича СИ, подавайки заявлението, като редуцирам броя на банките?

Разбира се.
926 лв за запори? банките са само 30х18 лв. на запор=мах 540 лв.

[Гост.]

мога ли да огранича СИ, подавайки заявлението, като редуцирам броя на банките?

Разбира се.
926 лв за запори? банките са само 30х18 лв. на запор=мах 540 лв.

На теб вярвам безпрекословно в изпълнителното, та моля да ми отговориш кое от изброените е излишно - т.1, т.4, т.5. (за т.9 нямам спор, както и за т.1)

И сега наистина се разлютих.

[hidden]

т. 4 - ако съобщението за наложения запор се изпраща по пощата. т. 5 - ако се връчва чрез призовкар. 540 лв. за запори, 24 лв. по т. 1 и 12 или 24 лв. /в зависимост дали е по т. 4 или 5/ - общо мах 588 лв.

[ludi]

30х15=450 при ДСИ и на втория ден всички ЗС пътуват към банките.