Развод в САЩ и брак в България

[avocado]

Здравейте, Ще съм благодарна за съвет по следния казус.

Мъж (с българско гражданство) заминава за САЩ преди 20+ години. Докато живее там, се жени за американска гражданка и се развежда (по взаимно съгласие, без деца и тн.). За този брак българските власти не са уведомени, защото той не се е прибирал в България през този период и не му се е налагало да уведомява. Има документ за развода (Decree) от местното county в САЩ.
Сега този мъж живее в България и иска да сключи брак с българска гражданка. Мъжът има българска лична карта.
Въпросът ми е какво трябва да направи той, за да е изряден пред българския закон и да сключи законен брак тук? Благодаря предварително!

[gergana12]

Отговарям като живееща в Канада с големи деца. Не съм юрист. При запитване в България ни отговориха, че трябва да се легализира акта за брак и евентуално за развод според процедурата за съответната страна( имало разлика).
Предполагам, че човекът за когото се интересувате се води в България ерген.
Малко встрани от въпроса:
Смея да твърдя, че има и доста деца, на които поне единият родител е български гражданин И нямат български документи, ЕГН. Имаше скоро тема със случай на дете наследник. Родители тук си споделяме, че ако реши като стане на 18 години,сам да поиска. Често тук другият родител освен канадско има и някакво друго гражданство, което усложнява нещата. Затова родителите казват - детето да реши, когато има право.
Отделен е въпросът, че с документи или без документи, май детето си е български гражданин. Това не само български проблем. Разказвали са ми италианци как до 2000г момчетата с италиански родители и имена не са ходили в Италия заради казармата.
Не ви помогнах, но поне споделих. Дано се включат компетентни юристи. В годините нататък ще има все повече такива ситуации.

[doondie]

Въпросът ми е какво трябва да направи той, за да е изряден пред българския закон и да сключи законен брак тук?

След като българската държава официално не знае за брака му в чужбина, не мисля, че от него се изисква каквото и да е, след като въпросният брак е приключил. Ако някой пита, не е бил женен и толкова. Ако пък държи "да я изряден", тогава да си преведе и легализира документа за развода. Не знам дали може това да стане директно обаче или трябва първо местното посолство на държавата, в която е издадено, да го завери, ако това не е направено предварително. Кого го е грижа бил ли е женен преди, ако няма никакви семейни или имуществени връзки с предишния партньор?

Отделен е въпросът, че с документи или без документи, май детето си е български гражданин.

Според чл. 8 от ЗБГ "Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин." До 14-годишна възраст децата нямат документи и без друго. Това не прави родените в България пò граждани от тези, родени в чужбина.

За разлика от преди, когато родителите е трябвало да избират гражданство за детето в определен срок, поради което лица като Алексей Трифонов - председател на Софийски градски съд - не са български граждани, но въпреки това заемат позиции в съдебната система на Р България, за които се изисква такова, сега гражданството не се губи, ако не се съобщи или направи избор навреме. Въпреки това следва в 6-месец срок да бъде уведомена българската държава чрез местното си представителство или директно за настъпилото събитие. (чл. 70, ал. 1 от ЗГР) След този срок би трябвало със съдебно решение да стане, но не ми се дълбаеше прекалено. Съдът не решава въпроси, свързани с българско гражданство и без друго, така че придобиването му би трябвало да не е обвързано с издаването на акт за раждане и/или ЕГН.

[vili_spasova]

Здравейте, Ще съм благодарна за съвет по следния казус.

Мъж (с българско гражданство) заминава за САЩ преди 20+ години. Докато живее там, се жени за американска гражданка и се развежда (по взаимно съгласие, без деца и тн.). За този брак българските власти не са уведомени, защото той не се е прибирал в България през този период и не му се е налагало да уведомява. Има документ за развода (Decree) от местното county в САЩ.
Сега този мъж живее в България и иска да сключи брак с българска гражданка. Мъжът има българска лична карта.
Въпросът ми е какво трябва да направи той, за да е изряден пред българския закон и да сключи законен брак тук? Благодаря предварително!

Здравейте. Първо трябва да разберете дали бракът в САЩ е отразен по някакъв начин в регистрите за гражданско състояние. Това става като се направи справка в ГРАО по постоянния адрес на лицето. Ако актът за брак не е отразен, първо трябва да се отрази този брак, след което с Решение на кмета по КМЧП да се отрази развода. Според мен първо потърсете информация по телефона, като се обадите на съответната служба ГРАО, дори да не ви дадат подробности за конкретното лице, ще Ви обяснят процедурата.

Тъй като намерих доста подробно обяснение по въпроса от произволно избрана община, ще я копирам, правната уредба в КМЧП. Ето и линк, за да си изтеглите образците.

https://www.dobrich.bg/bg/info_pages/772-18-%D0%B7%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8

..................
Заявление за признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт от чуждестранен съд или друг орган на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса на международното частно право

Компетентен за извършване на проверката по чуждестранните съдебни актове и по тяхното вписване в регистрите е кметът на общината по постоянен адрес на лицето, за което се отнася решението или акта, или кметът на общината, където е съставен акта, чиято промяна се иска.

Пред Кмета на Община град Добрич се предявяват и съответно се иска признаване на следните чуждестранни съдебни и несъдебни актове:

1. За прекратяване на брак (за развод, за унищожаване на брак, за обявяване на нищожност на брак)

2. За промяна на име

3. За установяване или оспорване на произход

4. За допускане, прекратяване или унищожаване на осиновяване

5. За ограничаване или лишаване от родителски права

6. Други съдебни решения, съдебни и извънсъдебни спогодби и административни актове, касаещи промени в гражданското състояние на лицата и които са създадени съобразно законодателството на съответната чужда държава.

Необходими за изпълнение на услугата документи:

1. Заявление по чл.118, ал.1 от КМЧП – образец, подадено лично или от изрично упълномощено лице

2. Документ за самоличност на заявителя (представя се само за удостоверяване на самоличността)

3. Препис от съдебното решение или от съответния акт, заверен по надлежния ред от чуждестранния орган, който го е издал ( заявителят може да представи и нотариално заверено копие на оригинала на издадения препис или извлечение от акт за гражданско състояние, направено след легализацията на документите)

4. Удостоверение от съответния съд, че съдебното решение е влязло в сила – при необходимост

5. Декларация (по образец), с нотариална заверка на подписа на лицето, с която декларира, че са спазени условията на чл.117, т.3 и т.4 от КМЧП, а именно: между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд или висящ процес, образуван преди чуждестранното дело, по което е постановено решението, чието изпълнение се иска

6. Удостоверение за идентичност на имената (ако в чуждестранното съдебно решение или акт лицето е вписано с име, което съществено се различава от името, с което е вписано в регистъра на населението)

7. Пълномощно (когато заявлението се подава от пълномощник)

8. Други документи при необходимост.

Срок за предоставяне: 14 дни от датата на подаване на заявлението. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до 30 дни от подаване на заявлението.

Изисквания към документите, издадени от друга държава и предназначени за ползване в РБългария:

1. Документи, издадени от властите на чужда държава, която е страна по Хагската конвенция, следва да бъдат удостоверени с апостил, поставен от определените от нея органи, в съответствие със служебните им задължения за извършване на удостоверяването. Удостоверените по този начин документи не подлежат на допълнителни легализации и заверки.

2. За държавите, с които РБългария има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените от чуждата държава документи следва да носят съответните реквизити, съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

3. Издадените документи и други книжа от чужда държава, която не е страна по Хагската конвенция, и с която Р България няма действащ Договор за правна помощ – подлежат на легализация съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Тези документи и други книжа в чужбина се легализират от българските дипломатически и консулски представителства само ако те са заверени от Министерство на външните работи на страната, в която се намират представителствата. Чуждите документи, легализирани от дипломатическите и консулски представителства на Р България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на цялата страна.

В РБългария, Министерство на външните работи легализира документи и други книжа, произхождащи от друга държава, само ако те са заверени от намиращото се в РБългария дипломатическо или консулско представителство на тази държава или от дипломатическо или консулско представителство, поело защитата на нейните интереси у нас.



Чуждестранните документи, предназначени за ползване в РБългария, следва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начина:

1. От лице, определено със заповед на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство на РБългария в чужбина.

2. От физически лица, работещи индивидуално като преводачи или към преводачески фирми, включени в списък, поддържан от МВн работи, които извършват преводи на документи и други книжа. За чуждестранен документ, предназначен за ползване на територията на РБългария, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен от български нотариус.