ППВС № 8/1980г. 17.06.1981

[neveja111]

За нов пореден път търся това постановление , с което е обобщена съдебната практика по някои въпроси на имуществените спорове между съпрузите във връзка с придобиването на жилище чрез ЖСК. Делото ми виси от 3 години. Ако имате текста - моля пуснете ми го. Има ППВС с същия номер за соц. собствеността - то не ми трябва БЛАГОДАРЯ

[ykovachev]

А, колега, като рече, че е от 81 г. и ето ти го
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 ОТ 17.06.1981 Г., ПЛЕНУМ НА ВС






Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 87, пор. № 24


ЗА ОБОБЩАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ СПОРОВЕ ПО ЧЛ. 13 И 14 СК (ОТМ.)


С Постановление № 5 от 31.10.1981 г. на Пленума на Върховния съд бяха решени редица спорни въпроси по приложението на чл. 13 и 14 СК. В съдебната практика възникнаха нови затруднения при решаването на правните спорове между бивши съпрузи във връзка с уреждане на имуществените им отношения. Заедно с това съдебната практика разкри някои непълноти в постановлението относно имуществените отношения на съпрузите след развода. Това налага Пленумът на Върховния съд да направи съответно обобщение и да даде ръководни указания за уеднаквяване практиката на съдилищата по приложението на разпоредбите на чл. 13 и 14 СК.
1. При проверката и обобщаването на съдебната практика се констатира, че съдилищата правилно са прилагали закона и са спазвали указанията на Върховния съд за включване в имуществената общност на недвижимите и движими вещи и правата върху вещи с оглед момента на придобиването съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Но понякога моментът на придобиването на дадено имущество, за което и двамата съпрузи са вложили свой труд и общи средства, е извън времетраенето на брака, т.е. след прекратяването му с развод или с обявяването му за недействителен. В такива случаи, позовавайки се на разпоредбите на чл. 13, ал. 1 СК, някои съдилища правят извод, че така придобитото имущество не се включва в имуществената общност, тъй като формално е преминало в приобретателя след прекратяването на брака. Други считат, че щом имуществото фактически е придобито с общи усилия и средства на двамата бивши съпрузи, то е имуществена общност.
В съдебната практика се среща затруднение при решаване на споровете във връзка с придобиването на жилище чрез ЖСК, когато за него са инвестирани общи средства през време на брака, а придобиването на собствеността е станало след прекратяването на брака с развод или с обявяването му за недействителен. Затруднения при решаването на тези спорове възникнаха и от обстоятелството, че след Постановление № 5/1972 г. влязоха в сила Законът за ЖСК (ДВ, бр. 55/1978 г.), ЗСГ, ЗТСУ и др.
Във връзка с решаването на тези въпроси Пленумът на ВС на НРБ дава следните ръководни указания:
а) когато и двамата съпрузи са членове на ЖСК и бракът се прекрати с развод или с обявяването му за недействителен преди да е издаден съгласно чл. 35 ЗЖСК нотариален акт за собственост, то съобразно разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗЖСК всеки един от бившите съпрузи може в месечен срок от прекратяването на брака да предяви иск и съдът, като вземе предвид интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите, да реши кой от двамата да продължи членството в ЖСК.
Когато само единият от бившите съпрузи е член на ЖСК, другият може да предяви в производството по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК иск по чл. 14, ал. 5 СК, за да му се присъди част от жилищно-спестовния влог или от вноските в касата на ЖСК. В такъв случай съдът определя кой от двамата бивши съпрузи ще продължи членството в ЖСК.
И при двете хипотези съдът може на основание чл. 15, ал. 2 ЗЖСК да реши членството да продължи и от двамата, ако има самостоятелни имоти за всеки от тях или имотът може да се раздели на два самостоятелни.
Въз основа на членственото правоотношение, установено с влязло в сила решение по иска по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК, ще се придобие собствеността на жилището с издаване на нотариален акт по реда на чл. 95 ЗЖСК;
б) когато съпругът, който не е член на ЖСК, не използва правата си по чл. 15 ЗЖСК, може в едногодишен срок от прекратяването на брака да предяви против бившия си съпруг иск по чл. 14, ал. 5 СК за принос в придобиването на правата на другия съпруг в ЖСК. Ако още не е издаден нотариален акт и съпругът, член на ЖСК, не е придобил собствеността, съдът ще признае в полза на ищеца част от вземането заедно с произтичащите от вземането членствени правоотношения, въз основа на които съпругът, не-член, ще получи собствеността на съответна идеална част от жилището.
Ако един от бившите съпрузи, член на ЖСК, членувал с общи средства на семейството, се е снабдил с нотариален акт по реда на чл. 35 ЗЖСК, другият съпруг може с иск по чл. 14, ал. 5 СК, предявен в срока по чл. 14, ал. 6 СК, да иска да му се присъди съответна част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на ЖСК, които членът на ЖСК е имал. Но поради това, че вземането, което съпругът-член е имал към ЖСК, е вече трансформирано в правото на собственост върху жилището, то съдът, като определи припадащата се част на съпруга-ищец по чл. 14, ал. 5 СК, следва да отрази в диспозитива на решението си, че тази част съответства на определена идеална част от правото на собственост върху жилището, тъй като вземането на съпруга-член към ЖСК, изразяващо се във влога му или вноските в касата, е предназначено да се превърне в право на собственост върху жилището, което превръщане е вече осъществено. След това спорът между бившите съпрузи във връзка с жилището ще се реши по общите правила за делбата между съсобственици;
в) когато единият съпруг е станал по право член на ЖСК заради отчужден негов недвижим имот, който не е включен в имуществената общност и с чиято цена напълно се покрива цената на новостроящото се жилище, не се прилага чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК. Но ако новопостроеното жилище е доизплатено със средства на семейството и имущественото участие на другия съпруг е значително, тогава въпросът се решава съобразно чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК и чл. 14, ал. 5 СК.
Когато срокът по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК бъде пропуснат, спорът се решава по реда на чл. 14, ал. 5 СК съобразно изразеното по-горе в т. "б".
2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите, свързани с придобиването от съпрузите на недвижими имоти по давност.
Пленумът на Върховния съд приема, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота.
Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота - чл. 13, ал. 1 СК. Без значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота - по силата на предварителен договор или като сънаследствен. Обаче когато един от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и е негова индивидуална собственост.
3. Не е еднаква практиката на съдилищата и във връзка с решаване на въпроса дали дадена недвижима или движима вещ или права върху вещи, подарена едновременно и на двамата съпрузи, е тяхна имуществена общност или обикновена съсобственост. В едни случаи се приема, че дареното е имуществена общност, освен ако дарителят е посочил в дарствения акт, че подарява на всеки съпруг конкретно определена идеална част от вещта. Тогава вещта става съсобствена на двамата съпрузи при определените части от дарителя. В други случаи се приема, че дарената вещ става имуществена общност без оглед на това дали в дарствения акт е посочено, или не е, какви части на кого от съпрузите се даряват. Намерило е отражение в решението на съдилищата и становището, че във всички случаи така подареното на двамата съпрузи става обикновена съсобственост.
Пленумът на Върховния съд приема, че подарената на двамата съпрузи недвижима или движима вещ или права върху вещи е тяхна имуществена общност, тъй като тя е придобита от тях през време на брака. Дори и дарителят да е посочил в дарствения акт, че дарява съпрузите с различни части, то с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК дареното изцяло става имуществена общност.
Даденото разрешение не се отнася до случаите, когато дареното служи на единия съпруг за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие.
4. Практиката на съдилищата е противоречива и при решаване на въпроса, дали вложените в придобиването на имуществената общност извънсемейни средства на единия от съпрузите дава основание на същия да претендира след развода или прекратяване на брака поради обявяването му за недействителен по-голям дял от общото имущество, позовавайки се на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК. В едни случаи такъв иск се уважава, в други съдилищата отказват да определят по-голям дял, като считат, че включването на извънсемейни средства на един от съпрузите в придобиването на общото имущество не е изключителен случайно смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК, тъй като двамата съпрузи добросъвестно са изпълнявали задълженията си по чл. 12 СК, както е посочено в ал. 7 от раздел VIII от мотивите на Постановление № 5/1972 г. и т. 8, ал. 3 от диспозитива на същото.
Пленумът на Върховния съд обръща внимание на съдилищата, че посочените в Постановление № 5/1972 г. примери на "изключителен случай" по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК не са изчерпателно изброени. За наличието на такъв случай обстоятелството, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си по чл. 12 СК, е единствено и решаващо съображение само когато имуществената общност е придобита без участието на извънсемейни средства, а придобиването е следствие на труда и средствата на двамата съпрузи, вложени и придобити по времето на брака. Когато единия от съпрузите не е изпълнявал задълженията си по чл. 12 СК, а имуществената общност е придобита предимно с усилията на другия съпруг, е налице изключителен случай за него. Когато двамата съпрузи добросъвестно са изпълнявали задълженията си по чл. 12 СК, пак може да се получи явно и значително неравенство в приносите поради това, че в придобиването на имуществената общност са вложени и извънсемейни средства. Въпросът дали тези средства са значителни или не, се решава от съда по същество с оглед всеки конкретен случай по отделно, като се съпоставят с цялото общо имущество на бившите съпрузи. Ако се счете, че извънсемейните средства са значителни, то налице е изключителен случай по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК. Изключителността се определя не съобразно добросъвестността на съпруга при придобиването на общото имущество, а с оглед значителността на извънсемейните средства на съпруга, включени в имуществената общност.
5. Противоречива е съдебната практика и при решаване на въпросите досежно припадащата се част на бившия съпруг от набрания през време на брака влог на името на другия съпруг както относно размера на тази част, така и досежно процесуалния ред за осъществяването на правата на този съпруг.
С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 4 СК всеки от съпрузите се разпорежда със спестовните си влогове без съгласието на другия съпруг. Влоговете на съпрузите не са имуществена общност, макар и да са набрани през време на брака. Някои съдилища не съобразяват това и при решаване на спорове по искове по чл. 14, ал. 5 СК присъждат на ищеца половината от влога на другия съпруг, само поради обстоятелството, че влогът бил набран през време на брака. Когато пък преклузивния срок по чл. 14, ал. 6 СК е изтекъл, някои съдилища решават правния спор на основание чл. 59 ЗЗД.
Пленумът на Върховния съд, като има пред вид разпоредбите на чл. 13, ал. 4 и чл. 14, ал. 5 СК, намира, че искът за част от влога на съпруга, набран през време на брака, може да се уважи само когато се установи, че ищецът с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството е допринесъл за набирането на влога. Претенцията за част от влога на бившия съпруг може да се осъществи само на основание чл. 14, ал. 5 СК в преклузивния срок по чл. 14, ал. 6 СК. Пропусне ли се този едногодишен срок от прекратяването на брака с развод или с обявяването му за недействителен, за предявяване на тази претенция иск за същата не може да се води на основание на чл. 59 ЗЗД. Такъв иск е недопустим, защото за осъществяването на правата на съпруга-ищец е имало съответен правен способ, а именно искът по чл. 14, ал. 5 СК.
Ако разпореждането с влога стане по време на фактическата раздяла, заинтересованият съпруг може да предяви иск по чл. 14, ал. 5 СК, тъй като се търси принос, който е бил на лице по време на раздялата, освен ако влогът е изтеглен за нуждите на семейството.
6. Съдилищата срещат затруднение и при решаването на споровете между съпрузите намиращи се във фактическа раздяла, относно ползването на имуществената общност. В някои случаи предявените на основание чл. 32, ал. 2 ЗС искове се уважават, а в други се отхвърлят като недопустими.
Пленумът на Върховния съд, като съобрази, че всеки от двамата съпрузи по време на брака има право да ползва всички вещи от имуществената общност съобразно предназначението им, счита, че при спорове във връзка с това ползване при настъпила фактическа раздяла между съпрузите съдът определя начина на ползване на вещта по чл. 32, ал. 2 ЗС. Имуществената общност, макар и да е особена обща собственост, не пречи заинтересованият съпруг да защити правата си на ползването и чрез иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Недопускането на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е в противоречие на чл. 2, ал. 1 ГПК и е отказ да се даде правна защита на съпруга да упражнява правата си на ползване на вещ от имуществената общност, възможността за упражняване на които му е отнета от другия съпруг. Това е така, защото съгласно чл. 101 СК по въпросите, по които СК не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Ето защо в посочените спорове между съпрузите, намиращи се във фактическа раздяла, се прилага чл. 32, ал. 2 ЗС.
7. Има противоречива практика на съдилищата и досежно допустимостта на съединяването на исковете по чл. 13, ал. 2 СК с иска по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК. В едни случаи се приема че е допустимо евентуално обективно съединяване на тези два иска, а в други не се допуска по съображение, че те взаимно се изключват и висящността на иска по чл. 13, ал. 2 СК е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4, изр.2 СК.
Пленумът на Върховния съд приема, че е допустимо евентуалното обективно съединяване на двата иска.
Искът по чл. 13, ал. 2 СК е установителен. С него се цели установяването, че дадена вещ не е имуществена общност на съпрузите, а е индивидуална собственост на ищеца; че макар и да е придобита през време на брака, е придобита по наследство, по дарение или пък със средства, които съпругът е притежавал отпреди брака или пък я е придобил по реда на чл. 389а - 389д ГПК.
Искът по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК е конститутивен. Предмет на иска е промяната на прогласеното с чл. 14, ал. 3 СК равенство на дяловете на двамата съпрузи при прекратяването на имуществената общност.
Двата иска са подсъдни на районния съд - чл. 79, ал. 1 ГПК, и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. С оглед на това и по силата на чл. 103, ал. 1 ГПК тези искове могат да бъдат предявени с една искова молба, да бъдат обективно съединени. Съединяването на исковете е евентуално, защото разглеждането на единия, евентуалния, е обусловено от разглеждането на другия - главния иск. При това главен е установителният иск, а евентуален - конститутивният, защото вторият иск може да се разглежда само ако първият бъде признат за неоснователен.
Когато е предявен иск по чл. 13, ал. 2 СК за изключителна собственост от един от съпрузите, но от обстоятелствената част на исковата молба се разбира, че страната поддържа и становище за по-голям принос, следва да се счита, че е предявен евентуално и искът по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК, щом е спазен срокът по чл. 14, ал. 6 СК.
8. Според чл. 260, ал. 1 ГПК към брачните искове могат да бъдат съединени и исковете за издръжка на съпруга и децата, и исковете по чл. 14 и 27 СК, освен ако в последния случай това би затруднило значително разглеждането на делото.
Съдебната практика е в смисъл, че съдилищата допускат съединяването на брачния иск с исковете за издръжка на децата и на съпруга. Установена е обаче неправилната практика да се отказва приемането на съединяване на исковете по чл. 14 СК, с брачния иск по съображения, че всяко такова съединение съставлява значително затруднение. Тази практика доведе до въздържане да се предявяват тези искове в брачния процес, а това има за последица воденето на много и различни искове за имуществени права след прекратяването на брака. Тази практика следва да се изостави, защото в обхвата на семейното имущество, което би могло да се разпредели още при развода, в повечето случаи се включват единственото жилище, движимите вещи и покъщнината, спорът за които не затруднява разглеждането на брачния иск. След влизането в сила на ЗСГ недвижимите вещи и правата върху вещи се ограничи по брой и това дава възможност за бързото им разпределение.
Следва да се укаже на съдилищата да приемат в брачния процес исковете по чл. 14 СК, освен ако с това значително се затруднява разглеждането на брачния процес.
По изложените съображения и на основание чл. 58, ал. 1 и 2 ЗУС, Пленумът на ВС на НРБ


ПОСТАНОВИ:


1. Споровете между бивши съпрузи във връзка с правото на собственост върху придобито след брака жилище чрез ЖСК, за построяването на което са инвестирани общи средства на съпрузите през време на брака, следва да се решават съобразно разпоредбите на чл. 15 ЖСК и чл. 14, ал. 5 СК:
а) когато двамата бивши съпрузи са членове на ЖСК, съдът по иск по чл. 15, ал. 1 ЖСК ще реши кой от тях да продължи членството в ЖСК. Ако само единият от бившите съпрузи е член на ЖСК, другият може в производството по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК да иска да му се присъди част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата, като съдът решава кой от двамата да продължи членството в ЖСК. Членството може да се продължи и от двамата бивши съпрузи, ако има самостоятелни имоти за всеки от тях или имотът може да се раздели на два самостоятелни;
б) ако не се предяви иск по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК, съпругът-нечлен може в срока по чл. 14, ал. 6 СК да предяви иск по чл. 14, ал. 5 СК, за да му бъде присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на ЖСК на името на бившия му съпруг.
Ако съпругът, член на ЖСК, се е снабдил с нотариален акт за собственост на жилището по реда на чл. 35 ЗЖСК, съдът при уважаване на иска по чл. 14, ал. 5 СК присъжда на ищеца съответната идеална част от жилището;
в) когато един от бившите съпрузи е член на ЖСК по право за отчужден негов имот, той поначало е индивидуален собственик на жилището, ако стойността на отчужденото покрива стойността на полученото жилище, и чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК няма приложение. Ако за доизплащане на това жилище са вложени и общи средства на двамата съпрузи, и имущественото участие на другия съпруг е значително, тогава споровете между страните се решават съобразно чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК и чл. 14, ал. 5 СК.
2. Имуществена общност е всеки недвижим имот, движима вещ или права върху вещи, придобити по давност през време на брака.
3. Имуществена общност е недвижимият имот, движимата вещ или правата върху вещи, подарени от двамата съпрузи през време на брака.
4. Постановление № 5/1972 г. на Пленума на ВС на НРБ не изброява изчерпателно, а посочва примерно случаите, при които е налице изключителност по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК.
Изключителен случай е налице и тогава, когато за придобиването на имуществената общност са вложени извънсемейни на един от бившите съпрузи средства в значителен размер съобразно с общото имущество.
5. Част от влога на ответника се присъжда на ищеца по чл. 14, ал. 5 СК само ако той е допринесъл с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството за набиране на влога.
Само това, че влогът е набран през време на брака, не е достатъчно за уважаване на този иск.
Споровете за присъждане на част от изтеглен влог през време на фактическата раздяла на бившите съпрузи се решават само с иск по чл. 14, ал. 5 СК, а не и с иск по чл. 59 ЗЗД.
6. Споровете за ползване на вещи от имуществената общност по време на фактическата раздяла на съпрузите се решават по чл. 32, ал. 2 ЗС.
7. Допустимо е евентуално обективно съединяване на иска по чл. 13, ал. 2 СК и иска по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК, както и преминаване от първия към втория иск, ако в исковата молба са изложени обстоятелства за двата иска.
8. При наличието на изискванията по чл. 260, ал. 1 ГПК съдилищата да допускат съединяване на иска за развод с исковете по чл. 14 СК.

[neveja111]

Наистина, много съм ти благодарен!!!