от bebitor » 31 Май 2009, 14:24
Така, както е пуснато от МП! Ако на мод. му се занимава, да слага инициали, аз нямам време. Поради ниската резолюция ОРС не е много качествено, ще ме прощавате.
Софийски Градски съд,
Първо гражданско отделение,
Девети състав,
Гр.д. 3229/08 г.
РЕШЕНИЕ Ф
София, трети октомври, 2008 г.
Софийски градски съд, в публично заседание, на двадесет и четвърти
септември, 2008 г., в състав: съдия М. ГЕОРГИЕВА, като взе предвид
материалите по гр.д. 3229/08 г., докладвано от съдията и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава трета „а", § 24, ПРЗ от ГПК, вр. чл.
12, § 1 от Хагската ковневнция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на дете, което е било неправомерно
отвлечено или задържано в държава-членка, различна от държавата -
членка, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено
преди неправомерното отвеждане или задържане (наричана за краткост в
настоящото решение „Хагска ковненция").
СГС е сезиран с искане от Министерство на правосъдието на
РБългария, в качеството му на Централен орган по смисъла на чл. 6 от
Хагската конвенция за връщане в РПолша на децата Николета Мария
Василев и Павел Блажей Василев, родени от молителката, полска
гражданка, Барбара Барнаш - Василев и българския гражданин Тодор
Благоев Василев. В искането се заявява, че заинтересованото лице - Тодор
Василев, баща на децата, намиращ се в законен (неразтрогнат) брак с
майката и молителка в производството - Барбара Барнаш, на 02.04.08 г., без
знанието и съгласието на майката отвел децата в България и отказал
връщане на децата и лични отношения между децата и майка им.
Производството се разгърна в присъствието на молителката и
заинтересованото лице (съпрузи, притежаващи заедно и поотделно
родителски права над децата), прокурорите Горанова и Граматиков (първата
- заменена от втория поради служебна ангажираност по друго дело),
юрисконсулт Панова, представляваща Министерство на Правосъдието на
РБългария, служител при АСП, РДСП Асеновград - София Бечева, детски
психолог Теодора Тенева, преводач от полски език Ивона Топалска.
След приключване на процеса на навеждане на доводи и събиране на
доказателства молителката, представлявана и от юрисконсулт Панова,
поддържа молбата си за незабавно разпореждане от страна на СГС за
връщане на децата в Република Полша.
Заинтересованото лице навежда довиди за наличие на предпоставките
на чл. 13 от Хагската конвенция за отказ да се завърнат децата, позовавайки
се на следните обстоятелства: децата имат двойно гражданство, вкл. и
българско, майката не е имала нищо против в други моменти децата да
посещават България, същата е алкохолно зависима, страдаща от алкохолна
болест и вероятно е включена в международна престъпна схема, поради
което престоят на децата в мястото на обичайно местопребиваване на
майката застрашава тяхната сигурност.
Представителят на Прокуратурата пледира за връщане на децата.
Въз основа доводите на участниците в производството и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от удостоверение за гражднски брак от 09.10.99 г. молителката
Барбара Барнаш и заинтересованото лице Тодор Васлев са съпрузи. През
време на брака са родени две деца - момиченце - Николета Мария, род.
22.11.00 г. и момченце - Павел Блажей, род. 08.05.02 г.
В съда бяха изслушани молителката и съпруга й, които от своя гледна
точка възпроизведоха случилото се по следния начин:
Според молителката тя била упреквана от съпруга си, че няма принос
за издръжката на семейството, поради което тя заминала за Испания (с цел
да подпомогне семейния бюджет).
Според заинтересованото лице молителката имала стар алкохолен
проблем - отключен от смъртта на първия й съпруг и обусловен от родствена
предразположеност поради наличието на алкохолна болест и у сестрата и
брата на молителката (които образували неформално сдружение тип
„анонимни алкохолици" и взаимно се подпомагали за решаване на
проблема). Поради това й е бил инплантиран медикаментът „Есперал". По
гласа на молителката Тодор Василев разбрал, че тя, през време на
разговорите им от Испания, е в нетрезво състояние. Заподозрял я и в
нерегламентирана дейност (намек за проституиране - неизвестно дали
доброволно или поради нечия принуда).
Стана ясно, че през време на престоя на майката в Майорка, тя рядко
е контактувала с децата си, тъй като според нея мобилните връзки били
много скъпи, а според бащата - тя не е имала желание или е била
възпрепятствана от трети лица да осъществява свободен контакт със
семейството си. След завръщането й в Полша тя не е пристигнала в
съпружеското жилище, а е отишла в родния си град. Според нея това било
така, тъй като тя се бояла от съпруга си, който я заплашвал, воден от
подозрения, че в Испания, тя е била въвлечена в нерегламентирана
(престъпна) дейност, а освен това майка й не била в добро здравословно
състояние и поради това молителката отишла в родния си град - Дембица. Г-
н Василев твърди, че по отношение на престоя си в Дембица съпругата му
се е оплела в лъжи, като твърдяла първо, че майка й е болна, после, че тя
самата получава в момента там психологическа помощ от квалифициран
специалист.
Установява се от твърденията на всички възрасни, изслушани от
съда, че контактът на майката с децата, след завръщането им в България е
бил осъществен единствено по телефона, като е бил препятствам от г-н
Василев и родителите му поради наблюденията им, че този контакт
разстройва децата (поради което номерата и на мобилния телефон на г-н
Василев и на стационарния телефон на родителите му били подменени).
Наблюденията на съда, съвпадащи с тези на детския психолог,
участвал при разговора с децата, е, че те са под силно влияние на възрастни
хора, които са им внушили отговорите, които следва да дават пред съда.
След неколкократна промяна на темата на разговор децата откррвенд
признаха, че са проигравали ситуацията..„присъствие в съда" . Поради това
съдът не отчита при решаването на спора единодушното изявление на
децата, че предпочитат да живеят в България; че не изпитват емоционална
привързаност към майка си и се плашат от завръщането си в Полша.
Като свидетели по делото бяха разпитани - син на молителката и
майка на заинтересованото лице.
Първият утвърждава, че съпрузите имали разногласия, придружени от
проявявана на моменти физическа агресия от страна на съпруга, като
"разногласията не са били манифестирани пред децата.
Втората заявява, че до дългия й (за 5 м.) престой в Полша, тя мислела,
че бракът на сина й е добър, но личните й впечатления я убедили, че
молителката мами съпруга си, тъй като постоянно водела телефонни
разговори с мъже и си уговаря кратки срещи. От сина си свидетелката знае,
че съпругата му употребява алкохол и се напива. Тя била свидетелка на
телефонни разговори на сина си със съпругата му, в които той директно я
упреквал, че е пияна и отправял апели към сина й от първия брак (първия
свидетел) да му съдейства за завръщането на молителката във Варшава и
за преустановяване на състоянията й на запои.
Безспорно е обстоятелството, засвидетелствано и от проведено от
социалните служби в Асеновград разследване, че в България децата се
отглеждат при отлични условия и са оградени от обичта на г-н Василев и
родителите му.
Като лравнонеотносими съдът кредитира доказателствата,
свидетелстващи за здравословното, състояние на децата. Това е така, тъй.
к^т^ настоящият съд не преценява по същество въпроса за родителските..
права и предоставянето на родителските грижи, а се произнася относно
връщането на децата в страната пр традиционното, им местопребиваване.
По дело го е депозирано Постановление от 22.04.08 г., издадено от
Варшавския районен съд, предоставящо като привременна мярка
родителската отговорност на майката. Разпоредбите на Регламент №
2201/03 г. на ЕО предвижда прякото действие на актове от описаната по-горе
категория, без опосредяващо производство по признаване и допускане на
съдебния акт.
Съответно на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Не се спори, че до отвеждането им, на 02.04.08 г., в РБългария, децата
имали за свое обичайно местопребиваване РПолша и по-конкретно - гр. i
Ва$зва. Безспорно е и, че родителите са в законна брачна връзка и поради j
това и двамата упражняват родителска власт. Съобразно чл. 93 от Семейния I
кодекс на Република Полша право на родителска власт имат и двамата
родители. Дефинитивно родителската власт е определена в чл. 95 от същия
Семеен кодекс като „задължение и право на родителите да изпълняват грижа
спрямо детето и имуществото му и да възпитават детето". Не се спори по
делото, че до заминаването на молителката за о. Майорка, двамата
родители на децата Николета Мария Василев и Павел Блажей Василев -
молителката по делото Барбара Барнаш и заинтересованото лице - Тодор
Василев, съвместно са упражнявали родителски грижи, като бащата на
децата е обезпечавал финансовата издръжка на семейството (в последните
месеци участие в това обезпечаване е взела и майката), а майката се
грижела непосредствено за отглеждането на децата (в последните месеци
това задължение е било изпълнявано от съпруга и майка му - свидетелката
Василева). Не се оспорва от заинтересованото лице - Тодор Василев и се
твърди от молителката, че децата са отведени от гр. Варшава, където
живеели, и са доведени в България, без знанието и съгласието за
конкретното пътуване на майката Барбара Барнаш. Не е оспорено като
автентичност постановлението, издадено от Варшавския районен съд, с
което^в рамките на развиващо се производство относно упражняването на
..родителските права, е постановено, че до завършване на висящото,
производство, за място на престой на малолетните деца се .определя
мястото на престой на майка им Барбара Барнаш ~ Василев. Разпитани, J
''"самите деца (в писъствието на детски психолог Теодора Тенева - служител в
АСП София) и социален работник при АСП РДСП Асеновград - София
Симеонова Бечева, заявяват, че не са били осведомени от баща си за това,
че заминават за България. Децата определят това действие на г-н Василев
като „приятна изненада", ^присъствието На съда г-н Василев отказа, ма1,
гайката на децата, след съдебното заседание, да й предостави възможност |
за среща с тях. .
С оглед на описаните обстоятелства съдът приема, че са налице /
предпоставките на чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти/
на международното отвличане на деца, ратифицирана от РБългария със
закон от 21.02.03 г. и в сила от 01.08.03 г.
чНе са налице безспорни доказателства за правоизключващите
обстощ^ в чл. 13 на Конвенцията - майката да не е
упражнявала ефекТивно родйтелките права към момента на отвеждането на
децата от Полша (самото заинтересовано лице- г-н Василев утвърждава, че
ЧЩ~$&"^т>ШгШката е била подпомагането на семейния бюджет - т.е.
имущественото обезпечаване на отглеждането и възпитанието на децата),
нито, че молителката поради злоупотреба с алкохол (формулирана от
съпруга й като „страдание от алкохолна болест") или неморално поведение
(наречено от свидетелката Василева „проституиране" и „връзки със
сводници") застрашава -.правилното . развитие на децата.,, Тъй_ка(10__съдьт^-е
сезиран с. искане за произнасяне по реда на Хагската,конвенция в срок преди
изтичането на една година от отвеждането на децата от РПолша, съдът не
^ледва да има за свой приоритет безспорното обстоятелство, че децата се <
отглеждат в .България при отлични, условия и са. материал но и. емоционално
з^^во лен и, ^ со циа л но, са вграден и в ват^ ср^да. Мнението на децата за
ТГичните им предпочитания за пребиваване при баща им също не е
ръководещ критерий за съда, тъй като, според българското законодателство,
възрастта на децата е такава, че те не могат да формират свободна
(неподдаваща се на чужда сугестия от страна на възрастни лица, полагащи
грижи за тях) преценка и да изразят воля по въпроса за местоживеенето им
или предпочитанията им относно пребиваването при един от двамата
родители. В същото време разпитът на децата непосредствено от съда
обуслови мнението, че децата са под силно внушение относно преценките им
за сщчващотр се ме>кду родителите До този извод съдът стигна вследствие
твърденията на децата (често произнасяни в един глас), че за майка си те
въобще не са тъгували, не мислят за нея и не желаят да са с нея, а напротив
- боят се тя да не ги вземе със себе си. Без децата да сочат предходни
психични травми, причинени от майка им (изключвайки един, описван отново
хорово случай на „напиване" (доколкото деца на по-малко от 6, респ. 8 г. биха
могли да имат преценка за състояние на алкохолно опиянение) на майка им,
те утвърждават една нехарактерна за психологическия портрет на възрастта
>м отчужденост от единия родител за сметка на фаворизиране на другия до
степен на пълно изместване на мястото и ролята на майката. Децата
признават, че в дома на баща им се е „играело" на съд, за да бъдат те
подготвени за провеждащата се със съдебния състав среща.
В крайна сметка анализът, правен от настоящия съд, следва да се
ограничи единствено от рамките, зададени от Хагската конвенция, и да е
свързан с изследване на отрицателните предпоставки за оказване на
търсеното съдействие. Поради това съдът не следва да анализира по
същество предоставянето на родителските права (според българската
правна терминология), още повече и че родителите са в непреустановен
брачен съюз.
Искането за връщане на децата не влиза в противоречие с основните
принципи на България относно защита правата и свободите на човека.
Поради това съдът следва да уважи молбата и да разпореди
незабавното връщане на децата в държавата по традиционното им
местопребиваване - Република Полша, където родителски грижи следва да
се осъществяват по начина, предвиден от Полския семеен кодекс
съвместно от двамата родители.
Водим от разгърнатите съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ
РАЗПОРЕЖДА НЕЗАБАВНО ВРЪЩАНЕ в Република Полша, на
основание чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., ратифицирана от
РБългария със закон от 21.02.03 г. и в сила от 01.08.03 г. на децата
Николетта Мария Василев, р. на 22.11.00 г. и Павел Блажей Василев,
род. На 08.05.02 г. от родители Барбара Барнаш, жив. РПолша, гр. Варшава
и баща - Тодор Благоев Василев, РБългария, гр. Асеновград, ул. Илинден №
25.
Решението подлежи на инстанционно обжалване пред Софийския
апелативен съд, на основание чл. 22, б „ г" ГПК.
Rara avis in terris