Тази семейна история... нормална ли е?

[Гост.]

Като те чета Балуев, оставам с впечатлението, че погрешно съм схванала ситуацията... и е нямало никакво насилие по отношение детето при изпълнението.

Мдам /незрящата аз?!?!/,сега ще кажа, като Пенев, отивам да го гледам отново репортажа. Ма може ли всички да сте незрящи?!? Детото се усмихваше, тръгна доброволно, не е викало за помощ, не е плакало, не бе влачено, не бе натикано в возило дипломатско, изобщо- перфектни действия по изпълнението.

Трябва да посетя офталмолог и е време да си купя очила - за коригиране на зрението или розови- все някакви ще да са.

И отново те питам- кой води оркестъра по време на такова насрочено действие?

[kalahan2008]

разни "психолози"/които знаем как стават психолози

По същия начин, по който юристите стават "юристи"

Така, де - никой не можа да ми каже какво има предвид под "насилие" и прави ли разлика между насилие и принуда ?

Прави се. Ще цитирам собствената си курсова работа по въпроса за насилието. Използваните източници са едни от най-авторитетните в областта.

Повечето изследователи се опитват да дадат дефиниция на агресията и да определят видовите агресия. Арнълд Бъс твърди, че всички агресивни реакции имат две общи характеристики: представяне на неприятен стимул и междуличностен контекст. Според него агресията е реакция, която представя неприятен стимул на друг организъм, т.е. всяко поведение, което вреди или наранява другите. Л.Бърковиц и Сеймур Фешбах издигат тезата, че за да се класифицират като агресия, действията трябва да включват намерение да се навреди или нарани другия, а не просто създаването на такива последствия. Долф Зилман ограничава термина агресия до опитите да се нанесе телесно или психично нараняване на другите. Джеймс Тедеши и колегите му твърдят, че онези поведения, обикновено дефинирани или наричани като “агресивни”, е по-добре да се разглеждат като примери, в които един човек иска да упражни власт чрез принуда над околните. Бандура, защитавайки позиция по отношение на агресията от гледна точка на теорията за социалното учене, я определя като поведение, изпълнено извън социално одобрената роля.
Друго становище – особено в литературата върху семейното насилие – свързва агресията с властта и доминацията. У. Гууд например разработва теория за ресурсите, според която хората, които имат малко ресурси или ограничена способност да упражняват контрол по друг начин, са склонни да прибягват към насилие като средство за влияние и доминиране върху другите и изследванията наистина показват, че големите статусни различия в двойката са свързани с по-голяма честота на актове на насилие, особено ако мъжът е този с по-ниския статус. Някои изследователи дори извеждат специален вид агресия – на доминирането.
Немалко изследователи разглеждат поне някои агресивни действия като тактики за борба, т.е. като имащи инструментални цели, а именно, постигането на победа или разгромяването на противника в някакъв социален конфликт. Използващият агресията според тях цели да накара опонента да отстъпи по пътя към постигането на съгласие: заплахи, че ще се прекратят преговорите, твърдото настояване на собствената позиция, оказване на натиск, омаловажаване на аргументите на опонента, завладяването на общи ресурси, омаловажаване на самия опонент, въоръжаване, изграждане на политическа сила и т.н.
Друга позиция се защитава от теоретиците, работещи в парадигмата на управлението на впечатленията, според които агресията служи за предпазване на Аз-образа на агресора, който се стреми да създаде впечатление за безстрашна, внушителна, страшна фигура. Хората са склонни да “си връщат”, когато са поставени в отрицателна ситуационна идентичност и поведението им има тенденцията да е по-социално желателно, когато се извършва пред публика и когато загрижеността за идентичността е по-видима. Голяма част от агресията е легитимно поведение в определени контекстове и за определени публики.
Независимо от всички тези различия в дефинирането на агресията едно от най-широко приеманите определения на агресията принадлежи на Робърт Барон и се състои от три ключови елемента: агресията е всяка форма на (1) поведение, насочено към (2) целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение, с други думи, трябва да се търси поведението, а не отрицателни чувства като гняв, ярост или мотиви. За да се класифицират действията като агресия, насреща трябва да има живо същество, което не иска да бъде третирано по този начин. Последният елемент е включен, за да се разграничат тези случаи, в които “жертвата” не е мотивирана да избегне агресивното третиране – например в садомазохистичните отношения или при самоубийство, в което агресорът и жертвата са всъщност едно и също лице, което търси нанасянето на вредата, а не се стреми да я избегне.

Извинете, че се обадих, но не можах да се сдържа.
Чао!

[gudio]

По-горе те попитах с два примера по отношение на дете, отказващо сутринта да отиде на детска градина. Нещо се измъкваш или не си видяла въпроса..
Я, Калахан се завърна

[Гост.]

Изпълнението е извършено въз основа на разпоредбата на чл. 528 ГПК, чиято ал. 5 гласи, че ако длъжникът не изпълни доброволно, СИ със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.

Не знаех, че мамашката е от изброените.

Тълкувай ми глагола отнема в последното изречение. Отнема от кого?

[Гост.]

Радвам се, че и Калахан се включи.
Курсовата ти работа е била перфектна, сигурна съм, но би ли помогнал в този казус? Спорим тук с Балуев и той се опитва да ме убеди, че това изпълнение по предаване на дете е законосъобразно. Ще съм доволна да прочета и твоето мнение- каквото и да е.

Балуев, пропуснах ти умишлено питането- ако си станал свидетел на това си длъжен да сезираш компетентните органи! Не да си апатичен свидетел просто.
А що се отнася до мен- сутрин с малката играем една игра- смеем се тичайки едни 50м. до ЦДГ- но е лично!

[donna]

От цялата работа аз видях едно извращение на съдебно изпълнение ,от там натам скандал ,а след скандала държавата се опитва всячески да оправи положението ,а дали ще го оправи това е друг въпрос .
Така ,че господата да си помислят за промени в ГПК в част изпълнение ,защото толкова много права ...виждаме резултата

[plamen_penev]

Mай е по-добре да го оставим gudio. Не виждате ли, че просто се прави на интересен... от любов към спорта... не вярвам да е такъв за какъвто се представя!
По-добре, в светлината на новите данни, да премислим (да премислите!) какво може да се направи. Лично аз съм готов, ако бъде организирана група за подкрепа и съдействие, да участвам като върша черна работа. Да ходя да търся, да въвеждам, да печатам, да нося чантата на специалистите, ако трябва. Но наистина съм много ядосан от това, което видях! Във всяко нещо трябва да има мярка! Тук няма мярка нито в решенията на съда, нито в изпълнението на тези решения. Това, че бащата не е проявил юридическа прозорливост не извинява органите за безразличието им към съдбата на децата!

[kalahan2008]

Така се получава, когато юристи се опитват да се правят на психолози. Съдът е решил да предаде децата на майката на базата на съдебно-психологичната експертиза. В хода на изпълнителеното производство отново е участвал психолог, който е дал заключение, че е налице емоционална връзка между децата и майката и "отнемането" няма да навреди на детската психика. При така дадените експертни заключения съдът и ЧСИ не са имали избор, освен да се съобразят с експертното заключение, тъй като не разполагат със специални знания в областта. Психологът е разговарял с децата и между 10 и 11 часа, преди въпросната сцена, и отново е стигнал до заключението, че няма проблем децата да бъдат предадени на майката.
Глаголът "отнема" се отнася до извършване на действия на принуда по отношение на бащата, т.е. да бъде ограничена (дори физически) възможността му да препятства предаването на децата, не се отнася до действия по отношение на децата.
А дали психологът е истински експерт в областта и дали експертното заключение на психолога е правилно, не мога да коментирам, защото не съм разговарял с децата и не съм наясно с вътрешните им нагласи и преживявания. Това се отнася и до всеки друг, който пише тук.
Това, че децата викат и т.н., не е достатъчно, за да се каже, че са били "насилвани", дори и психически. Това, че плачат, е нормално - ситуацията е ненормална (не без вина и на бащата!), има стотици хора наоколо, полиция, полският консул и т.н., и децата се чувстват застрашени и съвсем естествено е да се разстроят и да плачат. Единственото, което осъзнават, е, че са поставени в ненормална ситуация и че тя по някакъв начин ги заплашва, затова и плачат и се съпротивляват. Дали обаче се съпротивляват конкретно на "отнемането" или на ситуацията като цяло, е много трудно да се каже. освен това не бива да се пренебрегва и фактът, че основното желание на децата е "мама и тати отново да са заедно". Не се знае дали ревът и виковете не са някакъв емоционален отговор в резултат на мъката от раздялата на родителите, и че децата, по свой наивен и детски начин, не се опитват да съберат по някакъв начин родителите си. Много от детските действия и реакции са наивни, инстинктивни, импулсивни, често и недостатъчно осъзнати. Така че е много трудно да се прецени какво точно изпитват децата по време на сцената.
Мисля, че никой от тук пишещите не е разговарял с децата, не е наясно с тяхната душевност, мисли и емоции, затова и няма как по външни белези да се правят такива гръмки заключения за "насилие" и т.н. Поради това мисля, че коментарите тук често залитат към махленско-клюкарски стил и няма смисъл да се коментират неща, за които нямаме достатъчно информация.

[Melly]

melly "разменна вещ" какво влагаш в това понятие ? Децата са си деца и принадлежат на родителите си.

Не, не, и не! Децата не принадлежат на родителите си. Те се възпитават и контролират от тях.
Създаването на живот изисква отговорност пред себе си и обществото да изградиш от него един достоен човек, гражданин на това общество! Още от дете да се отнасяш към него като към личност, чиито права са констиуционно гарантирани с придобиване качеството му правосубектност. Именно, до навършване на пълнолетие, поради неравностойното си положение в това общество, правата на тези личности са гарантирани със засилена защита - на първо място от родителите, и на второ място от Институциите. Затова при решаване въпроса за предоставяне родителски права и режим на контакти с другия родител ПРЕД скоба ВИНАГИ се извежда принципа "В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО".
В този ред на мисли, ако всички ние, родителите, съобразим поведението си пред НАШЕТО ДЕТЕ още докато израства да не става пряк свидетел на непристойни сцени, а да чувства обичта и на двамата независимо от фактическата или юридическата им раздяла, не би се стигало до този принудителен ред на изпълнение на съдебно решение.
Стигне ли се обаче до там, абсолютно недопустимо е представители на Институциите при изпълнението да допуснат насилие срещу това дете, каквито и правни аргументи да се опитваме да изложим в подкрепа на органите по изпълнението. Изпуска се ПРАВНИЯТ ПРИНЦИП - всички действия да са само, и единствено В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО.
Колегите преди мен са изложили обстойно доводи в подкрепа на обобщението ми по-горе, които безусловно споделям.

Ако мислиш ,че не е така, моля те, кажи си и направо да си ги предаваме на държавата и в домовете както и става. За какво да сме родители като няма нужда от нас, държавата е по добър родител ! Само, че виждала ли си в какво състояние са социалните домове и знаеш ли нещо как се гледат децата там ??? .

Тази част ще пропусна, тъй като считам оборена с горните ми аргументи.

[plamen_penev]

kalahan2008 каза:
Психологът е разговарял с децата и между 10 и 11 часа, преди въпросната сцена, и отново е стигнал до заключението, че няма проблем децата да бъдат предадени на майката.

Не възразявам срещу аргументите ви изобщо, kalahan2008, но кажете ми колко струват заключенията на психолога и самият психолог в случая, твърдящ, че няма проблем децата да бъдат предадени на майката? Аз видях друго... Без значение какво са разигравали в къщи и на какво са си играли децата. Аз съм виждал притеснени възрастни мъже в съда. И не в наказателния! В административния! И не виновното лице - пострадалото! Разбира се, че бащата е трябвало да подготви децата си за срещата с един неблагонамерен съд - за да намали травмата, която им е заформила тяхната "любяща" майка.

[gudio]

Балуев, пропуснах ти умишлено питането- ако си станал свидетел на това си длъжен да сезираш компетентните органи! Не да си апатичен свидетел просто.
А що се отнася до мен- сутрин с малката играем една игра- смеем се тичайки едни 50м. до ЦДГ- но е лично!

На кое ? Как майка влачи дерящото се от рев свое дете по улицата ? И какво мислиш, че ще стане ако "сезирам" за такова нещо някого си

[Гост.]

Винаги съм харесвала постовете ти, Калахан.
Благодаря.

Пенев- в погрешна посока сте. Оставете съда.
Сега прочетох и решението на СГС...

[donna]

kalahan2008 , значи е нормално изпълнеието да се води от рускини ,цирка го видяхме всичките . Това нямаше да се случи ако нещата си вървяха по законовия ред ,и ако децата отказваха следваше да се отложи изпълнеието ,това всекий СИ го знае!
Все пак върнете се назад в темата и прочетете решението на ЕСПЧ ,което пейснах .

[plamen_penev]

Да! Прочетете решението на ЕСПЧ. Там е казано как се постъпва в такива деликатни случаи.
С цялото ми уважение poli_g! Но съдът е в основата на този цирк! Ако бяха по прецизни това изпълнение нямаше да го видим! И на вас бих препоръчал да прочетете постнатото от donna решение на ЕСПЧ.

[Melly]

Ама защо да го прочетат някои това Решение на ЕСЧП. Ако се бяха задълбочили..., биха съзряли огромни "дупки" в процедурата.
По-лесно е да се работи "на парче".
Факт, резилът е налице.

[donna]

http://bnt.bg/bg/news/view/9465/protest ... asenovgrad

31.05.2009 / 12:05
Протест в защита на децата от Асеновград
След по-малко от два часа пред посолството в Полша започва протестът на асеновградчани, несъгласни с насилственото отнемане на Николета от техния баща. Потресени от насилственото изпълнение на съдебното решение, асеновградчани организираха и подписка, в защита на двете деца.

Принудителното отвеждане на 8-годишната Николета, дни наред е най - обсъжданото събитие в Асеновград. Хората разказват, че никога няма да забравят виковете за помощ на детето.
Фетия Дормушева - съседка:
"Даже имаше 4-5 деца, които много ме заболя. Казаха: ние като пораснем, ще избягаме от България. Всичко видяха, всички деца видяха. И моите внуци видяха, ами децата са в трагедия".

Любомира:
"Тя ми беше най-добрата приятелка и съм много притеснена".

Близките на семейството не престават да мислят за Николета и за това как се чувства с майка си.

Благой Василев - дядо на децата:
"Като му видяхме снимката и имам чувството, че то е неадекватно детето и е упоено, не зная какво става с това дете".

Асеновградчани са категорични, че ще направят всичко възможно малкият Павел да не бъде отведен в Полша. Хората все още не са изгубили надежда, че братчето и сестричето отново ще бъдат заедно.

Соня Назърова - съседка:
"Не знам майката що за човек е, не знам бащата що за човек е, обаче тия двамата като не се разбират, поне децата да не разделят, единия да се съгласи с другя, заедно да бъдат децата".

Утре Окръжна прокуратура Пловдив ще излезе със становище по извършената проверка относно законността на действията на всички, участвали в отвеждането на Николета.

[bebitor]

Така, както е пуснато от МП! Ако на мод. му се занимава, да слага инициали, аз нямам време. Поради ниската резолюция ОРС не е много качествено, ще ме прощавате.



Софийски Градски съд,
Първо гражданско отделение,
Девети състав,
Гр.д. 3229/08 г.


РЕШЕНИЕ Ф
София, трети октомври, 2008 г.

Софийски градски съд, в публично заседание, на двадесет и четвърти
септември, 2008 г., в състав: съдия М. ГЕОРГИЕВА, като взе предвид
материалите по гр.д. 3229/08 г., докладвано от съдията и за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по реда на глава трета „а", § 24, ПРЗ от ГПК, вр. чл.
12, § 1 от Хагската ковневнция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на дете, което е било неправомерно
отвлечено или задържано в държава-членка, различна от държавата -
членка, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено
преди неправомерното отвеждане или задържане (наричана за краткост в
настоящото решение „Хагска ковненция").
СГС е сезиран с искане от Министерство на правосъдието на
РБългария, в качеството му на Централен орган по смисъла на чл. 6 от
Хагската конвенция за връщане в РПолша на децата Николета Мария
Василев и Павел Блажей Василев, родени от молителката, полска
гражданка, Барбара Барнаш - Василев и българския гражданин Тодор
Благоев Василев. В искането се заявява, че заинтересованото лице - Тодор
Василев, баща на децата, намиращ се в законен (неразтрогнат) брак с
майката и молителка в производството - Барбара Барнаш, на 02.04.08 г., без
знанието и съгласието на майката отвел децата в България и отказал
връщане на децата и лични отношения между децата и майка им.
Производството се разгърна в присъствието на молителката и
заинтересованото лице (съпрузи, притежаващи заедно и поотделно
родителски права над децата), прокурорите Горанова и Граматиков (първата
- заменена от втория поради служебна ангажираност по друго дело),
юрисконсулт Панова, представляваща Министерство на Правосъдието на
РБългария, служител при АСП, РДСП Асеновград - София Бечева, детски
психолог Теодора Тенева, преводач от полски език Ивона Топалска.
След приключване на процеса на навеждане на доводи и събиране на
доказателства молителката, представлявана и от юрисконсулт Панова,
поддържа молбата си за незабавно разпореждане от страна на СГС за
връщане на децата в Република Полша.
Заинтересованото лице навежда довиди за наличие на предпоставките
на чл. 13 от Хагската конвенция за отказ да се завърнат децата, позовавайки
се на следните обстоятелства: децата имат двойно гражданство, вкл. и
българско, майката не е имала нищо против в други моменти децата да
посещават България, същата е алкохолно зависима, страдаща от алкохолна
болест и вероятно е включена в международна престъпна схема, поради

което престоят на децата в мястото на обичайно местопребиваване на
майката застрашава тяхната сигурност.
Представителят на Прокуратурата пледира за връщане на децата.
Въз основа доводите на участниците в производството и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от удостоверение за гражднски брак от 09.10.99 г. молителката
Барбара Барнаш и заинтересованото лице Тодор Васлев са съпрузи. През
време на брака са родени две деца - момиченце - Николета Мария, род.
22.11.00 г. и момченце - Павел Блажей, род. 08.05.02 г.
В съда бяха изслушани молителката и съпруга й, които от своя гледна
точка възпроизведоха случилото се по следния начин:
Според молителката тя била упреквана от съпруга си, че няма принос
за издръжката на семейството, поради което тя заминала за Испания (с цел
да подпомогне семейния бюджет).
Според заинтересованото лице молителката имала стар алкохолен
проблем - отключен от смъртта на първия й съпруг и обусловен от родствена
предразположеност поради наличието на алкохолна болест и у сестрата и
брата на молителката (които образували неформално сдружение тип
„анонимни алкохолици" и взаимно се подпомагали за решаване на
проблема). Поради това й е бил инплантиран медикаментът „Есперал". По
гласа на молителката Тодор Василев разбрал, че тя, през време на
разговорите им от Испания, е в нетрезво състояние. Заподозрял я и в
нерегламентирана дейност (намек за проституиране - неизвестно дали
доброволно или поради нечия принуда).
Стана ясно, че през време на престоя на майката в Майорка, тя рядко
е контактувала с децата си, тъй като според нея мобилните връзки били
много скъпи, а според бащата - тя не е имала желание или е била
възпрепятствана от трети лица да осъществява свободен контакт със
семейството си. След завръщането й в Полша тя не е пристигнала в
съпружеското жилище, а е отишла в родния си град. Според нея това било
така, тъй като тя се бояла от съпруга си, който я заплашвал, воден от
подозрения, че в Испания, тя е била въвлечена в нерегламентирана
(престъпна) дейност, а освен това майка й не била в добро здравословно
състояние и поради това молителката отишла в родния си град - Дембица. Г-
н Василев твърди, че по отношение на престоя си в Дембица съпругата му
се е оплела в лъжи, като твърдяла първо, че майка й е болна, после, че тя
самата получава в момента там психологическа помощ от квалифициран
специалист.
Установява се от твърденията на всички възрасни, изслушани от
съда, че контактът на майката с децата, след завръщането им в България е
бил осъществен единствено по телефона, като е бил препятствам от г-н
Василев и родителите му поради наблюденията им, че този контакт
разстройва децата (поради което номерата и на мобилния телефон на г-н
Василев и на стационарния телефон на родителите му били подменени).
Наблюденията на съда, съвпадащи с тези на детския психолог,
участвал при разговора с децата, е, че те са под силно влияние на възрастни
хора, които са им внушили отговорите, които следва да дават пред съда.
След неколкократна промяна на темата на разговор децата откррвенд
признаха, че са проигравали ситуацията..„присъствие в съда" . Поради това
съдът не отчита при решаването на спора единодушното изявление на

децата, че предпочитат да живеят в България; че не изпитват емоционална
привързаност към майка си и се плашат от завръщането си в Полша.
Като свидетели по делото бяха разпитани - син на молителката и
майка на заинтересованото лице.
Първият утвърждава, че съпрузите имали разногласия, придружени от
проявявана на моменти физическа агресия от страна на съпруга, като
"разногласията не са били манифестирани пред децата.
Втората заявява, че до дългия й (за 5 м.) престой в Полша, тя мислела,
че бракът на сина й е добър, но личните й впечатления я убедили, че
молителката мами съпруга си, тъй като постоянно водела телефонни
разговори с мъже и си уговаря кратки срещи. От сина си свидетелката знае,
че съпругата му употребява алкохол и се напива. Тя била свидетелка на
телефонни разговори на сина си със съпругата му, в които той директно я
упреквал, че е пияна и отправял апели към сина й от първия брак (първия
свидетел) да му съдейства за завръщането на молителката във Варшава и
за преустановяване на състоянията й на запои.
Безспорно е обстоятелството, засвидетелствано и от проведено от
социалните служби в Асеновград разследване, че в България децата се
отглеждат при отлични условия и са оградени от обичта на г-н Василев и
родителите му.
Като лравнонеотносими съдът кредитира доказателствата,
свидетелстващи за здравословното, състояние на децата. Това е така, тъй.
к^т^ настоящият съд не преценява по същество въпроса за родителските..
права и предоставянето на родителските грижи, а се произнася относно
връщането на децата в страната пр традиционното, им местопребиваване.
По дело го е депозирано Постановление от 22.04.08 г., издадено от
Варшавския районен съд, предоставящо като привременна мярка
родителската отговорност на майката. Разпоредбите на Регламент №
2201/03 г. на ЕО предвижда прякото действие на актове от описаната по-горе
категория, без опосредяващо производство по признаване и допускане на
съдебния акт.
Съответно на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Не се спори, че до отвеждането им, на 02.04.08 г., в РБългария, децата
имали за свое обичайно местопребиваване РПолша и по-конкретно - гр. i
Ва$зва. Безспорно е и, че родителите са в законна брачна връзка и поради j
това и двамата упражняват родителска власт. Съобразно чл. 93 от Семейния I
кодекс на Република Полша право на родителска власт имат и двамата
родители. Дефинитивно родителската власт е определена в чл. 95 от същия
Семеен кодекс като „задължение и право на родителите да изпълняват грижа
спрямо детето и имуществото му и да възпитават детето". Не се спори по
делото, че до заминаването на молителката за о. Майорка, двамата
родители на децата Николета Мария Василев и Павел Блажей Василев -
молителката по делото Барбара Барнаш и заинтересованото лице - Тодор
Василев, съвместно са упражнявали родителски грижи, като бащата на
децата е обезпечавал финансовата издръжка на семейството (в последните
месеци участие в това обезпечаване е взела и майката), а майката се
грижела непосредствено за отглеждането на децата (в последните месеци
това задължение е било изпълнявано от съпруга и майка му - свидетелката
Василева). Не се оспорва от заинтересованото лице - Тодор Василев и се
твърди от молителката, че децата са отведени от гр. Варшава, където

живеели, и са доведени в България, без знанието и съгласието за
конкретното пътуване на майката Барбара Барнаш. Не е оспорено като
автентичност постановлението, издадено от Варшавския районен съд, с
което^в рамките на развиващо се производство относно упражняването на
..родителските права, е постановено, че до завършване на висящото,
производство, за място на престой на малолетните деца се .определя
мястото на престой на майка им Барбара Барнаш ~ Василев. Разпитани, J
''"самите деца (в писъствието на детски психолог Теодора Тенева - служител в
АСП София) и социален работник при АСП РДСП Асеновград - София
Симеонова Бечева, заявяват, че не са били осведомени от баща си за това,
че заминават за България. Децата определят това действие на г-н Василев
като „приятна изненада", ^присъствието На съда г-н Василев отказа, ма1,
гайката на децата, след съдебното заседание, да й предостави възможност |
за среща с тях. .
С оглед на описаните обстоятелства съдът приема, че са налице /
предпоставките на чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти/
на международното отвличане на деца, ратифицирана от РБългария със
закон от 21.02.03 г. и в сила от 01.08.03 г.
чНе са налице безспорни доказателства за правоизключващите
обстощ^ в чл. 13 на Конвенцията - майката да не е
упражнявала ефекТивно родйтелките права към момента на отвеждането на
децата от Полша (самото заинтересовано лице- г-н Василев утвърждава, че
ЧЩ~$&"^т>ШгШката е била подпомагането на семейния бюджет - т.е.
имущественото обезпечаване на отглеждането и възпитанието на децата),
нито, че молителката поради злоупотреба с алкохол (формулирана от
съпруга й като „страдание от алкохолна болест") или неморално поведение
(наречено от свидетелката Василева „проституиране" и „връзки със
сводници") застрашава -.правилното . развитие на децата.,, Тъй_ка(10__съдьт^-е
сезиран с. искане за произнасяне по реда на Хагската,конвенция в срок преди
изтичането на една година от отвеждането на децата от РПолша, съдът не
^ледва да има за свой приоритет безспорното обстоятелство, че децата се <
отглеждат в .България при отлични, условия и са. материал но и. емоционално
з^^во лен и, ^ со циа л но, са вграден и в ват^ ср^да. Мнението на децата за
ТГичните им предпочитания за пребиваване при баща им също не е
ръководещ критерий за съда, тъй като, според българското законодателство,
възрастта на децата е такава, че те не могат да формират свободна
(неподдаваща се на чужда сугестия от страна на възрастни лица, полагащи
грижи за тях) преценка и да изразят воля по въпроса за местоживеенето им
или предпочитанията им относно пребиваването при един от двамата
родители. В същото време разпитът на децата непосредствено от съда
обуслови мнението, че децата са под силно внушение относно преценките им
за сщчващотр се ме>кду родителите До този извод съдът стигна вследствие
твърденията на децата (често произнасяни в един глас), че за майка си те
въобще не са тъгували, не мислят за нея и не желаят да са с нея, а напротив
- боят се тя да не ги вземе със себе си. Без децата да сочат предходни
психични травми, причинени от майка им (изключвайки един, описван отново
хорово случай на „напиване" (доколкото деца на по-малко от 6, респ. 8 г. биха
могли да имат преценка за състояние на алкохолно опиянение) на майка им,
те утвърждават една нехарактерна за психологическия портрет на възрастта
>м отчужденост от единия родител за сметка на фаворизиране на другия до
степен на пълно изместване на мястото и ролята на майката. Децата

признават, че в дома на баща им се е „играело" на съд, за да бъдат те
подготвени за провеждащата се със съдебния състав среща.
В крайна сметка анализът, правен от настоящия съд, следва да се
ограничи единствено от рамките, зададени от Хагската конвенция, и да е
свързан с изследване на отрицателните предпоставки за оказване на
търсеното съдействие. Поради това съдът не следва да анализира по
същество предоставянето на родителските права (според българската
правна терминология), още повече и че родителите са в непреустановен
брачен съюз.
Искането за връщане на децата не влиза в противоречие с основните
принципи на България относно защита правата и свободите на човека.
Поради това съдът следва да уважи молбата и да разпореди
незабавното връщане на децата в държавата по традиционното им
местопребиваване - Република Полша, където родителски грижи следва да
се осъществяват по начина, предвиден от Полския семеен кодекс
съвместно от двамата родители.
Водим от разгърнатите съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД


РЕШИ

РАЗПОРЕЖДА НЕЗАБАВНО ВРЪЩАНЕ в Република Полша, на
основание чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., ратифицирана от
РБългария със закон от 21.02.03 г. и в сила от 01.08.03 г. на децата
Николетта Мария Василев, р. на 22.11.00 г. и Павел Блажей Василев,
род. На 08.05.02 г. от родители Барбара Барнаш, жив. РПолша, гр. Варшава
и баща - Тодор Благоев Василев, РБългария, гр. Асеновград, ул. Илинден №
25.
Решението подлежи на инстанционно обжалване пред Софийския
апелативен съд, на основание чл. 22, б „ г" ГПК.

[kalahan2008]

kalahan2008 , значи е нормално изпълнеието да се води от рускини .

Не, не е нормално, и не знам какво прави тази рускиня там. Според мен и двамата родители се държат неадекватно, но това, което прочетох, беше че психологът е казал, че е налице емоционална връзка между децата и майката, но на тях просто им харесва мястото, където живеят, т.е. са силно привързани към бащиния дом, и затова мисля, че децата се съпротивляват не точно срещу майка си, а срещу откъсването им от бащата и дома им. Децата все още са травмирани от раздялата на родителите им, все още не осъзнават напълно какво им се случва. Тези деца са все още малки и при тях границите между реалността и фантазията често се размиват, най-вероятно все още не осъзнават, че родителите им са разделени и скарани, и се опитват да нагодят реалността към желанията си.
Вероятно доста неща са им внушени и от бащата и родителите му. Присъствал съм веднъж на осъществяване на режим на родителски контакти, майката беше насъскала децата срещу баща си, те открито заявяваха, че не искат да го виждат, но психологът беше дал заключение, че съществува емоционална връзка между децата и бащата, а поведението им не е адекватно на възрастта им, използват думи и изрази, които не са характерни за деца на тази възраст, и при срещата на децата с бащата се убедих, че това наистина е така. Защото когато майка им за секунда не беше наоколо, бащата и децата си разговаряха спокойно (според мен), но в мига, в който майката "цъфна" зад гърба им, и те пак започнаха като латерни да повтарят "не искаме да те виждаме, махни се, престани да ни тормозиш" и т.н. Не пренебрегвайте тези дребни детайли, когато децата са раздвоени, те се чувстват объркани, уплашени и застрашени, и реагират спонтанно.

[donna]

Точно , ако изпълнаието си вървеше както му е реда това чудо нямаше да се случи ,най-много да беше отложено изпълнението . Пейснах онова решение на ЕСПЧ ,защото случая е сходен.
Аз също съм имала такива изпълнения и само едно стигна до принудително изпълнение . Е там ни пуснаха да ни посрешне куче шотланска овчарка,ама то се оказа по-кротко от стопанката ,пък и не тя правеше цирка ,а баща и .
Но психолога си свърши работата ,детето отиде при баща си нямаше ревове и писъци. Режима беше от 9 до 12ч в събота , ние си седяхме в кварталната кръчма на кафе и кола да чакаме да приключат /под ние разбирай СИ , полицая , представителя на ОЗД и аз /

[Melly]

Софийски Градски съд,
Първо гражданско отделение,
Девети състав,
Гр.д. 3229/08 г.


РЕШЕНИЕ Ф
София, трети октомври, 2008 г.
.........
Решението подлежи на инстанционно обжалване пред Софийския
апелативен съд, на основание чл. 22, б „ г" ГПК.

Аз ли съзирам нещо тук: Решението подлежи на инстанционно обжалване ..... на основание чл. 22, б „ г" ГПК.

Макар и формално......