КНА СИО давностно владение

[Melly]

Немой се стряска, Ванко. Истината е, че не сме прочели делото по всички инстанции. Ключът се намира под "черджето", с което са покрити свидетелските показания. Затова още в началото написах - "скрита лимонка". Ние пък се втурнахме да носим вода от девет планини, та чак от десетата. Та, всеки е прав в доводите си - изходът в един бъдещ процес ще бъде решаван от конкретиката по спора с преценка на събрания относим доказателствен материал. В подобен случай, аз бих изграждала тезата си, че макар и учредено със съдебен акт право на ползване на единия бивш върху общото им жилище, това означава учредено облигационно отношение с действие в бъдеще. Тези права обаче не са абсолютни както знаем и във всеки следващ момент могат да престанат да съществуват-или доброволно (представи си, че в отношенията между бившите пламне искра и отново заживеят дружно под едни покрив и заживеят във фактическо съжителство ) ... или с демонстрация на анимус за своене.
Обобщено, всеки случай сам за себе си. И горе главата.

[ivan_lawyer]

Не е толкова казуса, ми имам поне 5 случая на такива владенийки. Тоест - лъже-владении. Просто ме дразни - както и да е.

Малко преиграхме в анализа на наистина липсващите данни, но ме дразни самата идея, от съпружески имот да се яви личен.
Нещо ми се губи в цялата ситуация, затова си оттеглям мнението за неверност на ВКС изводите, но не ми се ще така.

[thinker_13]

Не е толкова казуса, ми имам поне 5 случая на такива владенийки. Тоест - лъже-владении. Просто ме дразни - както и да е.
.

Ако ми позволите, ще се опитам да си направя на базата на вашите анализи по казуса опит за синтез на правната ситуация.
По казуса имаме лицата А и Б, които са в брак. По време на брака си вадят КНА за жилището в което живеят и по силата на СК то става СИО. Започва се дело за развод, в хода на което А изявява претенции за жилището. Съдът е сезиран с иск за ползване на семейното жилище САМО от А. Произнася се като предоставя ползването. В мотивите няма никакви условия-здравословно състояние, жилищни нужди; вина или др. Деца от брака няма. Б след като е спал по време на процеса решава да си кюта в апартамента, ама е изваден с изпълнителен лист. Ситуацията е: Разведени съсобственици. Дялова собственост, фактическата власт върху който е предоставена на А по силата на съдебното решение за прекратяване на брака като ползване на семейното жилище след развода. Съдът не е въвел наемни отнишения, защото не е сезиран с иск за наем от страна на Б.
Права на Б: В едно ново производсво по ГПК, Б разполага с правото да предяви собственически искове. 1. Да иска делба; 2. Да иска наем за ползването на апартамента.
Права на А: Ползва и владее цялото жилище. Рзполага с правото да предяви собственически искове; има право да защити владението си, защото владее на основание съдебно решение.
Нека сега разгледаме ситуацията когата А и Б се развеждат, без съда да е сезиран от НИТО ЕДНА СТРАНА с иск за семейното жилище.
А изхвърля багажа на Б; сменя ключовете „пуска кучетата“. Отново А е в владение на апартамента , а Б отвън.
Права на Б – Собственищески и владелчески‘ искове за неоснователно обогатяване и т.н.
Права на А - Собственищески и владелчески. Разликата обаче за А е че владее без основание
Общото между двата случая е: Няма наемни отношения между страните. Няма ползвател по смисъла на ЗЗД, защото съдът не може да се произнася по нещо за което не е бил сезиран, а решенията по чл 107 (1) имат облигационен характер когато са поради някое от условията посочени в него. Съдът не би следвало да създава договорни отношение да налага договор между две лица без клаузи и без срокове. В конкретния случай решението на съда установява/въвежда една конкретна ситуация и дава права на съсобствениците от там нататък да действат според ЗС и според личните си мотиви и намерения.
В този смисъл и решението на ВКС е принципно коректно, съобразено със закона. Всяко друго би било – самоволно съда да си разшири правомощита и да се произнесе служебно по нещо, за което не е сезиран; извън случаите за които има това право.

[ivan_lawyer]

Съвсем се обърках, но както и да е.
Естествено че се създава наемно отношение, плюс това това е и по закон.
Дали ще поискам плащането на наема или не - това не прави наема в ползване и/или в някакво владение. От наем във владение. Нека бъдем по-юридически настроени. Няма как от наем да стане владение. Трябва да престане да се плаща наема, да се демонстрира хулиганско почти поведение, да се отказва достъп. Съпругата е в наемно отношение. Просто ВКС е намалил йода и така - щитовидната жлеза. Аз затова ме е страх да ходя пред съд - щото - все нещо се случва.
По Семейния (действащ) кодекс - се създава едно наемно отношение, дали коефициента, размера, месечният наем ще го определи съдът първоначално или последващо е вече изследван този въпрос. Няма никакво владение и никакви такива.

Както и да е.

[bird_of_paradise]

Да уточним, че в целия този синтез се пропуска нещо важно: СК 1985 не познава института на наемните правоотношения( като цитирате чл. 107, го прочетете, за да се убедите за сроковете и прочее, кой, кога и при какви обстоятелства има право на ползване- вина, здравословно състояние и др. обстоятелства). Вероятно разводът е по вина на починалия, но същественото е, че ползва на правно основание имота ( основанието е самото СР и по тая причина е държател, не владелец) и по правило като акт на спорна администрация подлежи на промяна само по съдебен ред при ... промяна в обстоятелствата. Явно промени не е имало. Абе, починалия е бил добряк, по мое мнение, а жените стават все по- .......негодни за такова човешко отношение.

Бих се съгласила с мотивите на ВКС, но Р на СГС коментира свидетелските показания на всеки един участник в делото и те откровено разбиват конструкцията за "владението".
П

о противопоставеното от съделителката И.П. възражение за изтекла придобивна давност пред районния съд са разпитани две групи свидетели. В показанията си св. Д. П.-К. сочи, че от разговорите си с ответницата знае, без да е присъствала на такъв случай, че тя (ответницата) не е допускала бившия си съпруг Н. в имота след развода им от лятото на 1998 г.
От показанията на св. Ч. се установява, че след развода Д. Н. продължил да живее в апартамента около „година, година и нещо”. Веднъж Н. вдигнал голям скандал и И.П. помолила свидетеля да го изгонят от апартамента. Той помогнал на сина й да го изведат на площадката, от където Н. си тръгнал. Според показанията на св. К., след развода Н. живял известно време в апартамента, но бил изгонен и отишъл да живее при кума си в кв. Овча купел. Наследодателят Н. му споделял приживе, че децата на И.П. искали да им прехвърли дела си от апартамента. И след развода те му ходели на гости на село. Показанията на св. С. също потвърждават, че след развода Н. продължил да живее в делбения имот една-две години, след това се преместил в кв. Овча купел, но продължавал да ходи в имота, понякога за няколко дни. Споделял е, че плащал разходите за входа, веднъж поправял водопровода.
изгонването на Н. след прекратяването на брака не е съпроводено с демонстриране на собственически намерения на останалата да живее в семейното жилище П.. При липсата на изрични и еднозначни действия от нейна страна, това нейно поведение сочи единствено на нежеланието й да споделя повече използването на имота и воля да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, с което това ползване й е предоставено за след развода. В тази връзка съдът съобрази, че възприятията на св. П.-К., за които свидетелства, не са преки – тя е узнала от разговори с ответницата, че бившия й съпруг не е бил допускан ( тази свидетелка е безполезна). Показанията на св. Ч. също не съдържат данни за отблъскване на владението на Н. и промяна на намерението, а само съобщават за изолиран случай, при който по повод на скандал между вече бившите съпрузи се е наложило Н. да бъде изведен, без това да е било съпроводено с манифестиране на собственически намерения и промяна в основанието, на което се осъществява фактическата власт.

Е, на тези констатации( не намирам Р на СРС, но то е защото вече никой не публикува в ЦУБИПСА, а столичните хич беля), но от мотивите на СГС не мога да направя извод, че ответницата не е зачела съдебното Р, по силата на което е определена за държател и са и предоставили фактическата власт над семейното жилище, а е афиширала ... нещо си, годно да я направи собственик на цялото.

Решението формира задължителна съдебна практика само по отношение отговора на въпроса по 280 ГПК .

Е, това е другата ми болка: въпросът е

с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик

Ремонти, саниране... и прочее не били акт на управление, а афиширане на владение- без думи, `начи .

постоянно обитаване на жилището, извършването на ремонти в края на 1998 г. и през 2005-2006 г. според св. Д. Н. П. - К. - сестра на ответницата, съответно през 2007-2008 г. според св. И. Ч. /в отговора си по чл. 131 ГПК ответницата също сочи годината 2008/, с подмяна на дограма, премахване на преградни стени, саниране, е манифестирала намерението си за своене и придобиване частта на другия съсобственик.

Съжалявам, че ще прозвучи "ала Ванко", но не знам, не знам... ама не е на добро. Вътрешното ми чувство за справедливост е дебалансирано.

[lawchoice]

...

Решението формира задължителна съдебна практика само по отношение отговора на въпроса по 280 ГПК .

Е, това е другата ми болка: въпросът е

с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик

...

Ето го и отговора:
"Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и съдебната практика, цитирана от ищците по делото. Следва да се посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно."

Тук наистина боли, с оглед производството по чл.288 ГПК..., но както се убедих от мненията в темата по-горе, излагането на съображения в тази насока е безсмислено, доколкото те биха били твърде скучни за участниците в този форум...

[thinker_13]

[quote="bird_of_paradise"]Да уточним, че в целия този синтез се пропуска нещо важно: СК 1985 не познава института на наемните правоотношения( като цитирате чл. 107, го прочетете, за да се убедите за сроковете и прочее, кой, кога и при какви обстоятелства има право на ползване- вина, здравословно състояние и др. обстоятелства). ".

С риск да отегча форума пак подхващам темата за държател и наемател. От цитата за мен е явно, че имаме държане на чужди идеални части и владение на своите. За да стане съпругата владелец всички казвате, че трябва да "отблъсне " другия владелец. Хубаво сугласем съм. Жалко, че човека е умрял та не мога да го питам, дали пък не се е отказъл доброволно и затова не е претендирал нищо спрямо съпругата. Например - иск за пропуснати ползи, ако не наем, иск за делба......не, нищо, само ходи и се помотква, че даже и помага.
Как съпруга(та) би се защитила срещу иск за делба, ако бившия й се е отказал доброволно от владението и... е умрял?

[lawchoice]

...
Как съпруга(та) би се защитила срещу иск за делба, ако бившия й се е отказал доброволно от владението и... е умрял?

Има едно ръководство - ГПК , там е описано с какви доказателствени средствата се установява, всичко зависи от конкретните обстоятелства.

Едно допълнение, с оглед на това, че ми харесва ник-а ти:
В хипотезата на вече установено от съпругата намерение за своене на чуждите ид. части е приложима презупмцията на чл.83 ЗС, която я освобождава от тежестта да доказва последващи действия, обективиращи както осъществяването на фактическа власт върху тях, така и намерението за тяхното своене, до предявяване на иска за делба.

[momopoku]

не не съм аз!
Ама то се говори за предоставено право на ползване от обществени институции, а апартамента на съсобствениците, не е обществена, а лична собственост
รับแทงบอลออนไลน์ ให้เงินสูงสุดแทงบอล

[bird_of_paradise]

[quote="momopoku"]не не съм аз!
Ама то се говори за предоставено право на ползване от обществени институции, а апартамента на съсобствениците, не е обществена, а лична собственост
รับแทงบอลออนไลน์ ให้เงินสูงสุดแทงบอล

Глупости.
След като се афишира и в тази тема, да ни разясниш, какво общо има тук обществената ( държавна) и частна собственост?

п.п. не те знам какъв си, но определено администраторите и модератори дремят в тежка дрямка.

[ivan_lawyer]

Вижте - получи се пълна еклектика.
ВКС е стар злодей.
Както и да е - живи и здрави. ВКС да не е в състояние, да не може да разчлени държане от владение. Ми дружелюбно се отнасям.
За мен ВКС е сгрешил, при това - не се подписвам напълно, но, малко ме объркват.
Дефакто ни стимулират да не се омъжво-женваме. Аз така разбирам цялата работа.
Един вид - стой си в къщи - няма да имаш проблеми.
Извинете, но децата се раждат по един друг начин.
Разбира се - на дами трябва да се плаща. Еманципацията така или иначе не преоткри нещо ново.
Не ми изглежда на инверсия.

[lawchoice]

... ВКС да не е в състояние, да не може да разчлени държане от владение. Ми дружелюбно се отнасям.
За мен ВКС е сгрешил, при това - не се подписвам напълно, но, малко ме объркват.
Дефакто ни стимулират да не се омъжво-женваме. Аз така разбирам цялата работа.

Нека да разграничим нещата, все пак това е юридически форум...
А иначе пикантността на случая изисква да се отбележи, че към разглеждания казус са относими две презумпции /69 и 83 ЗС/, както и правилата, регламентиращи разпределението тежестта на доказване в гражданското производство. Оттам нататък ангажимент на заинтересаваната страна в производството е да установи твърдяното от нея по предвидения от закона ред. Не е работа на който и да е съд, в ролята му на решаващ орган, сам да установява нови, непосочени от страните, фактически положения и да преценява доказателствената им стойност. В подкрепа на последното е и чл.155 ГПК, който задължава съда да съобщи на страните служебно известните му факти от значение за производството.

[ivan_lawyer]

Не е лесно да си съдия, особено - при този нисък авторитет, както и да е- изчакваме ги да видим.
Зайчетата са обилни, просто нямат спиране. Сега - като говорим за юридически неща - решението на ВКС, изобщо поставеният казус не е както трябва. На мен ми допада да се прецаква някой, примерно, но си има регламент.
Регламентът липсва изначално.
Някой съдия се е напънал и е ясно какво.

[Melly]

Аз силно се надявам в правораздавателната си дейност "напъНите" на магистратите да не "раждат" недоносчета... Както в живия живот, така и в тази сфера подобни "фигури" са в тежест на обществото като цяло.

[lawchoice]

...Сега - като говорим за юридически неща - решението на ВКС, изобщо поставеният казус не е както трябва. На мен ми допада да се прецаква някой, примерно, но си има регламент.
Регламентът липсва изначално.
Някой съдия се е напънал и е ясно какво.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване в случая "с какви действия..." е фактически, а не правен, порди което и не може да получи еднозначен отговор чрез решение в празводство по 290 ГПК /което е признато и от състава на ВКС/. Затова не може и да се предявяват претенции към това решение - то да бъде постъпково ръководство за доказване основателността на възражение за придобито право на собственост по давност в разглежданата хипотеза. Освен това доказателствата и доводите на страните /въобще цялостното им процесуално поведение/ се преценяват съгл. чл.12 ГПК. Ние с теб не сме били участници в това производство и затова е несериозно да се коментира конкретиката на казуса.