- Дата и час: 05 Дек 2024, 06:25 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Това е едно стихорворение, което ми изпратиха наскоро.
п.п. аз нямам такова дар слово, с изключение на редките моменти предизвикани от някаква муза Но се възхищавам на тези, които имат това предимство
НЕМИСЛИМАТА
Откакто те познавам на кое
желание не си целта последна?!?
Немислима, незнайна, невъзможна
Море с предвестие за буря
Две раковини с розов блясък
Уста на риба уловена
Амфора със гърло тънко
и дъх на хиоско вино
Две дюни с полъх зноен
и между тях пътека тайна
Пустинен плаж с медузи мъртви
Омфалос запълнен с пресъхнало семе
Сред водорасли мида скрита
със черна перла оплодена
Две мачти на потънал кораб
с утроба криеща богатство
Не, ти не си подвластна
на времето – безмилостен тризъбец
и стоновете ти като вълни
отекват о скалите на Безкрая.
п.п. аз нямам такова дар слово, с изключение на редките моменти предизвикани от някаква муза Но се възхищавам на тези, които имат това предимство
НЕМИСЛИМАТА
Откакто те познавам на кое
желание не си целта последна?!?
Немислима, незнайна, невъзможна
Море с предвестие за буря
Две раковини с розов блясък
Уста на риба уловена
Амфора със гърло тънко
и дъх на хиоско вино
Две дюни с полъх зноен
и между тях пътека тайна
Пустинен плаж с медузи мъртви
Омфалос запълнен с пресъхнало семе
Сред водорасли мида скрита
със черна перла оплодена
Две мачти на потънал кораб
с утроба криеща богатство
Не, ти не си подвластна
на времето – безмилостен тризъбец
и стоновете ти като вълни
отекват о скалите на Безкрая.
-
andrea - Активен потребител
- Мнения: 1088
- Регистриран на: 31 Мар 2007, 13:39
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Oбръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на
Масачузетския технологичен институт на церемонията по връчването на
дипломите им.
***
Дами и господа от випуск 97,
Ползвайте плажно масло.
Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло.
Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато
останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения
ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Удоволствайте от силата и красотата на своята младост. О, няма
значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост,
докато не ги загубите.
Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново снимките си и
си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много
възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте
изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че
безпокойството е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши
алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота
ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената
ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с
хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за ревност (завист). Някога сте по-напред, друг
път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само
със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да
го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствувайте виновни, ако не знаете какво да направите с живота
си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво
искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора,
които познавам, още не го знаят.
Вземайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма
да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не.
Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц
на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се
поздравявайте (възгордявайте) много, нито се ругайте. Избраните от вас
решения са наполовина резултат на късмета, което е валидно и за всички
останали.
Удоволствайте от тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не
се безпокойте от начина, както и от това, какво другите хора мислят за
него. Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога те ще си отидат.
Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка
с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.
Имайте разбирането, че приятелите идват и си отиват, но на малко от
тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията
в географски смисъл и в начина на живот, защото колкото повече
остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви
познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено
твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви
направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемайте някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще
флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, вие ще си
въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени,
политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате
заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне.
Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с
тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото
от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш
по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото то струва.
Но вярвайте ми за плажното масло!
Масачузетския технологичен институт на церемонията по връчването на
дипломите им.
***
Дами и господа от випуск 97,
Ползвайте плажно масло.
Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло.
Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато
останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения
ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Удоволствайте от силата и красотата на своята младост. О, няма
значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост,
докато не ги загубите.
Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново снимките си и
си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много
възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте
изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че
безпокойството е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши
алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота
ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената
ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с
хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за ревност (завист). Някога сте по-напред, друг
път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само
със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да
го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствувайте виновни, ако не знаете какво да направите с живота
си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво
искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора,
които познавам, още не го знаят.
Вземайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма
да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не.
Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц
на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се
поздравявайте (възгордявайте) много, нито се ругайте. Избраните от вас
решения са наполовина резултат на късмета, което е валидно и за всички
останали.
Удоволствайте от тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не
се безпокойте от начина, както и от това, какво другите хора мислят за
него. Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога те ще си отидат.
Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка
с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.
Имайте разбирането, че приятелите идват и си отиват, но на малко от
тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията
в географски смисъл и в начина на живот, защото колкото повече
остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви
познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено
твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви
направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемайте някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще
флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, вие ще си
въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени,
политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате
заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне.
Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с
тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото
от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш
по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото то струва.
Но вярвайте ми за плажното масло!
- Ntriple
- Младши потребител
- Мнения: 67
- Регистриран на: 23 Мар 2008, 21:02
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
И това е страхотно, скоро ми го изпратиха ....
Има нещо, което
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана>
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Г.Константинов
Има нещо, което
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана>
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Г.Константинов
-
778899 - Активен потребител
- Мнения: 1345
- Регистриран на: 05 Юни 2007, 15:18
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Димчо Дебелянов - "Криза"
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога —
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне —
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!.
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога —
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне —
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Вятърът залюля листото. То се отдели от клона, завъртя се във въздуха и падна с лекота на перваза. Загледа се през прозореца, през който то цяло лято бе наблюдавало случващото си в онази стая. Масата беше отрупана с остатъци от храна, неизмити съдове и прибори. Бялата солница лежеше на пода, разпиляна на парчета, а солта проблясваше върху гладката повърхност. Всичко бе станало за секунди. Секунди, които на тях се струваха векове. След около час една душа, облечена в тяло, влезе в стаята. Тялото имаше замислен вид. То подреди стаята и когато беше готово седна на бялата олющена маса, върху която времето личеше по трите пласта боя. Явно някога е била зелена. Тъмно зелена като онзи стол в ъгъла на коридора. Може би преди са били заедно. Някой търговец ги е купил от Централна Европа и ги е донесъл до тук. А после, по време на войната, за да не умре от глад, ги е заменил за малко храна. Днес столът и масата са разделени. Дали тъгуват един за друг? Тялото трябваше да направи нещо, за да ги събере. Но не сега. Сега то бе уморено. Имаше сили само да клати краката си от масата и да оглежда наоколо. След малко то съзря една снимка – малка уличка в града. Душата реши, че тротоарът много прилича на нейния живот – един дълъг път. Някои от плочите бяха некадърно наредени, или просто това беше резултат от времето. Имаше и по-тъмни, и по-светли, като нейните дни. Днес, помисли си тя, бе една тъмна и крива плоча, събрала дъждовна вода. Предназначението на плочите е да се минава върху тях, но днес никой минувач няма да го направи. Плочата няма да си поговори с никоя обувка – душата, облечена в тяло, няма да срещне никого.
Винаги гонеше вятъра, а днес хвана бурята.
Винаги гонеше вятъра, а днес хвана бурята.
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
На вниманието на Калахан (уточнение - без лоши чувства , просто като на единственият ерген - ако е все още, разбира се!)
...
Преди да поканите момиче на вечеря измийте си главата с Шампоан дьо Сент Екзюпери и си cложeтe шапка тип Борсалино Вентура. Aкo ще ходите на излет, по-добре да си сложите Kacкeт Стивънс. Бельото се състои от Потник Нолт и Гащета Граф. Можете да сложите Mapкo Поло за по-спортните. За официална среща облечете Дино Ризи на Джон льо Каре. След това Caкo и Ванцети с широки Диего Ривера. Желателно е Хастарецът и морето да бъде от Kопринкa Червенкова. В Бутониери Терзиева поставете Карамфил Колинс. Препашете кожен Колан Батор, обуйте си Трендафорд Копола с Пол Гети и се напръскайте обилно с Дезодорант Бocилeк. През деня се ползва Деним, а нощем Нощим. Aкo времето е лошо, наметнете се с Клаудия Шлифер.
Когато Тя дойде, внимавайте все пак да не е болна от Cкapлaтинa Търнър, Гонорей Чарлз, Варицела Фицджералд или Морбили Уошън. Aкo има Херпес фон Караян, просто не я целувайте. След кaтo сте се срещнали, трябва да направите вечеря. Вземете следните пpoдyктu: в Братя Тавиани се слага един Пол Гъскойн, малко Сланина Ричи и Марта Месарош. Добавяте Патладжан Мария Волонте, Домата Хари и Mачкал Чесън, кaтo преди това с Академик Ножаров сте ги направили Елдар Рязанов на тънки Федерико Филии. За пикантност добавете Иля Репин и щипки от Омар Хаям. Bсичкo това се слага в Hикола Фурнаджиев или Будапеща, a може и на Cкapa Бернар. Подправките са Светла Оцетова, Лукино Висконти, на вкус се добавя Лаура дел Сол и Дейвид Копърфилд. Други подходящи подправки са Ким Бейсинджър, Ким Ир Сен, и Магданози Озбърн. (Не забравяйте обаче, че за подправки виновните се наказват съгласно закона.) Заливате всичко с Оливия Нютън Джон, докатo се получи гъст Боб Сос. Включете ястието на Джон Триволта и му правете Грегори Пeк. За да не го кoнсумирате Суворов, направете Роже Вадим при положение Вълко Червенков. Aкo cтe на открито, ястието се слага на Жан Мишел Жар и в момента, в който се появи апетитен Дим Дуков, може да се яде. Подходящи напитки ca Ракел Уелч, Винченцо Белини и Маршал Бирюзов (aкo преди това сте го сложили в Камерун). Но aкo искате да сте Карел Гот, най-добре е да си направите от Хеви Млекъл Айран Мейдън. Aкo вкусът му е Непоносимо Лазаров, просто го хвърлете в Елия Казан и изпийте Един Пелин до Петър Дънов. След това си отворете с Отварадж Капур един Труман Компоти или пък изяжте един Банани Явашев. Aкo момичето вече ви е харесало, можете да и направите Любомир Пипков, но внимавайте то да не вземе някой Хелмут Кол и да има Бой Джордж до положението Якo Доросиев. Тогава моментално трябва да направите Потьомкин. Да предположим, че любовта ви е взаимна, тогава положението е Oстанкино. Правите Андре Загаси, скачате в леглото и се завивате с Удиалънцето. Aкo евентуално стигнете до Оргазъм Ротердамcки - добре. На сутринта се измъкнете тихо на пръсти по Чехов, защото, aкo се събуди тя, ще ви попита: Щонатам Суифт?
Надявам се Калахан да подходи с нужното чувство за хумор и да не ме заподозре (вече по навик, може би) във винен потоп, лично отношение и други несъвместими с възвишената ми актьорска душа и същото развинтено въображение)
Като един от малкото красиви, умни и образовани ергени в нашия форум се надявам да приеме горното и да разбере (някак!) че дори и разкрепостеността на полуживия, полумъртъв бохем у мен не ми дава свободата да възприемам като възрастни - "децата на средна възраст".
Р.Р. Едва когато станеш на 50 или на 40, но не по-рано, Калахан ще разбереш, че съм казвала нещо хубаво и необидно за теб. Тогава, да се надяваме - мен няма да ме има, за да ми благодариш.
Така, че ... "Моля!"
...
Преди да поканите момиче на вечеря измийте си главата с Шампоан дьо Сент Екзюпери и си cложeтe шапка тип Борсалино Вентура. Aкo ще ходите на излет, по-добре да си сложите Kacкeт Стивънс. Бельото се състои от Потник Нолт и Гащета Граф. Можете да сложите Mapкo Поло за по-спортните. За официална среща облечете Дино Ризи на Джон льо Каре. След това Caкo и Ванцети с широки Диего Ривера. Желателно е Хастарецът и морето да бъде от Kопринкa Червенкова. В Бутониери Терзиева поставете Карамфил Колинс. Препашете кожен Колан Батор, обуйте си Трендафорд Копола с Пол Гети и се напръскайте обилно с Дезодорант Бocилeк. През деня се ползва Деним, а нощем Нощим. Aкo времето е лошо, наметнете се с Клаудия Шлифер.
Когато Тя дойде, внимавайте все пак да не е болна от Cкapлaтинa Търнър, Гонорей Чарлз, Варицела Фицджералд или Морбили Уошън. Aкo има Херпес фон Караян, просто не я целувайте. След кaтo сте се срещнали, трябва да направите вечеря. Вземете следните пpoдyктu: в Братя Тавиани се слага един Пол Гъскойн, малко Сланина Ричи и Марта Месарош. Добавяте Патладжан Мария Волонте, Домата Хари и Mачкал Чесън, кaтo преди това с Академик Ножаров сте ги направили Елдар Рязанов на тънки Федерико Филии. За пикантност добавете Иля Репин и щипки от Омар Хаям. Bсичкo това се слага в Hикола Фурнаджиев или Будапеща, a може и на Cкapa Бернар. Подправките са Светла Оцетова, Лукино Висконти, на вкус се добавя Лаура дел Сол и Дейвид Копърфилд. Други подходящи подправки са Ким Бейсинджър, Ким Ир Сен, и Магданози Озбърн. (Не забравяйте обаче, че за подправки виновните се наказват съгласно закона.) Заливате всичко с Оливия Нютън Джон, докатo се получи гъст Боб Сос. Включете ястието на Джон Триволта и му правете Грегори Пeк. За да не го кoнсумирате Суворов, направете Роже Вадим при положение Вълко Червенков. Aкo cтe на открито, ястието се слага на Жан Мишел Жар и в момента, в който се появи апетитен Дим Дуков, може да се яде. Подходящи напитки ca Ракел Уелч, Винченцо Белини и Маршал Бирюзов (aкo преди това сте го сложили в Камерун). Но aкo искате да сте Карел Гот, най-добре е да си направите от Хеви Млекъл Айран Мейдън. Aкo вкусът му е Непоносимо Лазаров, просто го хвърлете в Елия Казан и изпийте Един Пелин до Петър Дънов. След това си отворете с Отварадж Капур един Труман Компоти или пък изяжте един Банани Явашев. Aкo момичето вече ви е харесало, можете да и направите Любомир Пипков, но внимавайте то да не вземе някой Хелмут Кол и да има Бой Джордж до положението Якo Доросиев. Тогава моментално трябва да направите Потьомкин. Да предположим, че любовта ви е взаимна, тогава положението е Oстанкино. Правите Андре Загаси, скачате в леглото и се завивате с Удиалънцето. Aкo евентуално стигнете до Оргазъм Ротердамcки - добре. На сутринта се измъкнете тихо на пръсти по Чехов, защото, aкo се събуди тя, ще ви попита: Щонатам Суифт?
Надявам се Калахан да подходи с нужното чувство за хумор и да не ме заподозре (вече по навик, може би) във винен потоп, лично отношение и други несъвместими с възвишената ми актьорска душа и същото развинтено въображение)
Като един от малкото красиви, умни и образовани ергени в нашия форум се надявам да приеме горното и да разбере (някак!) че дори и разкрепостеността на полуживия, полумъртъв бохем у мен не ми дава свободата да възприемам като възрастни - "децата на средна възраст".
Р.Р. Едва когато станеш на 50 или на 40, но не по-рано, Калахан ще разбереш, че съм казвала нещо хубаво и необидно за теб. Тогава, да се надяваме - мен няма да ме има, за да ми благодариш.
Така, че ... "Моля!"
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Вече не е сутрин, но е толкоз мрачно вън.
Мисля, ще ме извините колеги, че последващия цитат ще е в оригинал, а не в превод и също ще ме извинят тези от Вас, които не успеят да видят красотата в него, ала за мен тези думи са хубави и благи ...
A fragment from "IT" :
"...These were his friends, and his mother was wrong: they weren't bad friends. Maybe, he thought, there aren't any such things as good friends or bad friends - maybe there are just friends, people who stand by you when you're hurt and who help you feel not so lonely. Maybe they're always worth being scared for, and hoping for, and living for. Maybe worth dying for, too, if that's what has to be. No good friends. No bad friends. Only people you want, need to be with; people who build their houses in your heart."
Stephen King
Мисля, ще ме извините колеги, че последващия цитат ще е в оригинал, а не в превод и също ще ме извинят тези от Вас, които не успеят да видят красотата в него, ала за мен тези думи са хубави и благи ...
A fragment from "IT" :
"...These were his friends, and his mother was wrong: they weren't bad friends. Maybe, he thought, there aren't any such things as good friends or bad friends - maybe there are just friends, people who stand by you when you're hurt and who help you feel not so lonely. Maybe they're always worth being scared for, and hoping for, and living for. Maybe worth dying for, too, if that's what has to be. No good friends. No bad friends. Only people you want, need to be with; people who build their houses in your heart."
Stephen King
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Благодаря ти, Поли.... Също така, много харесвам и това.... брей, да му се не види, ужасно романтични сме били юристите, бееее.... !!!!
И сега по-сериозно, щото стихотворението си е сериозно ! Ей го на!
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
БЛАГА ДИМИТРОВА
И сега по-сериозно, щото стихотворението си е сериозно ! Ей го на!
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
БЛАГА ДИМИТРОВА
И точно, когато мислиш, че знаеш отговорите... Животът променя въпросите!
-
778899 - Активен потребител
- Мнения: 1345
- Регистриран на: 05 Юни 2007, 15:18
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
- dideto
- Младши потребител
- Мнения: 95
- Регистриран на: 08 Фев 2006, 10:54
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
красиво, но без усмивки...
Уличната жена
Мизерията залюля те в свойта люлка
при първите лъчи
и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.
Нощта е твойта мащеха неумолима –
безмилостна и зла,
последний нарцис на душата ти отнима
и свлича те по черни стъпала.
Под блясъка на електрическите ламби
празнуваш вечен грях
и смееш се така, че ти сама едвам би
разбрала болката на своя смях.
Закичила гърди с увехнали циклами,
сама посърнал цвят,
завръщаш се дома пияна от измами,
за да беседваш с гостенина Глад.
А там виси, уви, над масичката прашна
портретче на дете
и в ясний поглед на невинност някогашна
сегашният ти ужас се чете.
И все така... А в есента на твойта хладна
и блудна красота
ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
пред твоите отключени врата.
Но щом простре ръка душата ти да вземе,
тя в миг ще се смути:
Всевластникът Живот преварил я навреме –
и ти... отдавна без душа си ти!
Хр. Смирненски
Уличната жена
Мизерията залюля те в свойта люлка
при първите лъчи
и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.
Нощта е твойта мащеха неумолима –
безмилостна и зла,
последний нарцис на душата ти отнима
и свлича те по черни стъпала.
Под блясъка на електрическите ламби
празнуваш вечен грях
и смееш се така, че ти сама едвам би
разбрала болката на своя смях.
Закичила гърди с увехнали циклами,
сама посърнал цвят,
завръщаш се дома пияна от измами,
за да беседваш с гостенина Глад.
А там виси, уви, над масичката прашна
портретче на дете
и в ясний поглед на невинност някогашна
сегашният ти ужас се чете.
И все така... А в есента на твойта хладна
и блудна красота
ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
пред твоите отключени врата.
Но щом простре ръка душата ти да вземе,
тя в миг ще се смути:
Всевластникът Живот преварил я навреме –
и ти... отдавна без душа си ти!
Хр. Смирненски
И точно, когато мислиш, че знаеш отговорите... Животът променя въпросите!
-
778899 - Активен потребител
- Мнения: 1345
- Регистриран на: 05 Юни 2007, 15:18
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Нали ги знаете онези късметчета, дето са притурка към кафето в някой заведения ? Аз обикновено ги избягвам, щото при мен са анти-късмети ...намирам ги безумни, като това например: "по-добре да запалиш свещ, вместо да проклинаш тъмнитата" егати, късмета! да си го държат....хихихихи! Та, снощното такова късметче, беше едно стихотворение /и това не го разбирам-късметът да е стихотворение , ама карай/, което бях забравила... , намирам го за хубаво и рекох да го споделя...
Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
звезди над нас ще загребе.
Красивото е слязло толкоз ниско --
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко тука смисъл да дадеш..
Евтим Евтимов
Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
звезди над нас ще загребе.
Красивото е слязло толкоз ниско --
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко тука смисъл да дадеш..
Евтим Евтимов
И точно, когато мислиш, че знаеш отговорите... Животът променя въпросите!
-
778899 - Активен потребител
- Мнения: 1345
- Регистриран на: 05 Юни 2007, 15:18
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЦВЕТНИТЕ СЪНИЩА
Автор: Ивало Диманов (http://www.ivailodimanov.com)
Идва при мене навъсен министър
и казва: "От утре въвеждаме
пълна забрана на цветните сънища!
Но ние сме хуманисти и затова
разрешаваме да сънуваш във...
черно и бяло.
Разбира се, с данък добавена стойност."
Цветните сънища? Господи!
Моята детска илюзия.
Мойто последно убежище!
Не... Само цветните сънища не!
Давам ви всичко, което поискате.
Имам два декара бащини ниви,
стара кола, CD-ром и китара...
Вземете единия бъбрек,
даже цветния телевизор...
Само не цветните сънища!
Какво би бил животът без тях?
Без вечния чар на Милоска,
без Малволио, Синята птица, Даная?
Без цветния сън
на Джон Ленън, Булат, Бунюел и Буковски,
без прекрасния пролетен звън
на Вивалди и кондора на Гарфънкъл,
разперил свободно криле?
Без великата цветна магия
да променяш света!
Да го правиш престъпно красив и добър!
Макар и само за няколко часа...
Ако някой ден оглупея чак толкова
и поема законите в тая държава,
най-напред ще напиша
Закон за защита на цветните сънища.
С единствена алинея:
Цветните сънища:
неотменно право на всеки!
Чиновник и циганин,
студенти, престъпници,
дори политиците –
всички ще бъдат с еднакви права.
Чак тогава и аз ще запея щастлив:
"Спете спокойно, деца!"
Автор: Ивало Диманов (http://www.ivailodimanov.com)
Идва при мене навъсен министър
и казва: "От утре въвеждаме
пълна забрана на цветните сънища!
Но ние сме хуманисти и затова
разрешаваме да сънуваш във...
черно и бяло.
Разбира се, с данък добавена стойност."
Цветните сънища? Господи!
Моята детска илюзия.
Мойто последно убежище!
Не... Само цветните сънища не!
Давам ви всичко, което поискате.
Имам два декара бащини ниви,
стара кола, CD-ром и китара...
Вземете единия бъбрек,
даже цветния телевизор...
Само не цветните сънища!
Какво би бил животът без тях?
Без вечния чар на Милоска,
без Малволио, Синята птица, Даная?
Без цветния сън
на Джон Ленън, Булат, Бунюел и Буковски,
без прекрасния пролетен звън
на Вивалди и кондора на Гарфънкъл,
разперил свободно криле?
Без великата цветна магия
да променяш света!
Да го правиш престъпно красив и добър!
Макар и само за няколко часа...
Ако някой ден оглупея чак толкова
и поема законите в тая държава,
най-напред ще напиша
Закон за защита на цветните сънища.
С единствена алинея:
Цветните сънища:
неотменно право на всеки!
Чиновник и циганин,
студенти, престъпници,
дори политиците –
всички ще бъдат с еднакви права.
Чак тогава и аз ще запея щастлив:
"Спете спокойно, деца!"
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
AМФИБРАХИЙ В ДО МАЖОР
Когато затворят последната кръчма в Европа,
когато Луната изгрее със свойта обратна страна,
ще викна Володя Висоцки да стане от гроба
и дълго ще пием за някоя руса жена...
Звездите ще светят над нас като вълчи зеници.
Нощта ще ни скрие под свода на мрачен готически храм.
Напук на квартала ще пеем "Поручик Галицин..."
Едва щом се съмне ще видя, че всъщност отдавна съм сам.
Пиян от умора, ще тръгна към къщи, нарамил
китарата стара с пет струни и празна бутилка в ръка.
На входа случайно ще мерна бял плик с телеграма
и странния текст: "Это я не вернулся из боя. Пока."
Когато затворят последната кръчма в Европа,
когато Луната изгрее със свойта обратна страна,
ще викна Володя Висоцки да стане от гроба
и дълго ще пием за някоя руса жена...
Звездите ще светят над нас като вълчи зеници.
Нощта ще ни скрие под свода на мрачен готически храм.
Напук на квартала ще пеем "Поручик Галицин..."
Едва щом се съмне ще видя, че всъщност отдавна съм сам.
Пиян от умора, ще тръгна към къщи, нарамил
китарата стара с пет струни и празна бутилка в ръка.
На входа случайно ще мерна бял плик с телеграма
и странния текст: "Это я не вернулся из боя. Пока."
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
SAILING*
Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.
Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред "Пъци" отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето – отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо ...
На всяка цена ще се върна в Созопол.
С "Титаник", на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша...
Самотната утрин във чашата с узо
безшумно съблича моминския свян.
А аз, уморен като Господ, се вслушвам –
да чуя морето в лакиран рапан.
То шепне подобно китайски шпионин,
тъй тихо, че чувам сърцето му чак.
Я, плюй на Финикия! Плюй на законите,
щом нямаш пари за бургаския влак!
Закриха с декрет сиромашкото лято.
Какъв Солженицин, каква свобода?
Последно раздаване, скъпи "приятели".
"Калашников" бие каре от аса!
Созопол е църква за девствени блудници.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Дори да ме вържат в кварталната лудница,
аз пак ще доплувам до родния дом...
* Отплуване (англ.)
Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.
Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред "Пъци" отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето – отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо ...
На всяка цена ще се върна в Созопол.
С "Титаник", на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша...
Самотната утрин във чашата с узо
безшумно съблича моминския свян.
А аз, уморен като Господ, се вслушвам –
да чуя морето в лакиран рапан.
То шепне подобно китайски шпионин,
тъй тихо, че чувам сърцето му чак.
Я, плюй на Финикия! Плюй на законите,
щом нямаш пари за бургаския влак!
Закриха с декрет сиромашкото лято.
Какъв Солженицин, каква свобода?
Последно раздаване, скъпи "приятели".
"Калашников" бие каре от аса!
Созопол е църква за девствени блудници.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Дори да ме вържат в кварталната лудница,
аз пак ще доплувам до родния дом...
* Отплуване (англ.)
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
A DOMANI!*
Нощта лениво хвърли черна ръкавица
на своя светъл враг и победи!
Трамвай далечен за последен път извика.
В студа неонов зъзнеш само ти...
Какъв ти студ, сега ти всичко имаш.
Градът е твой и всичко е за теб сега:
сладкарници, кина и пъстри магазини,
театри, ЦУМ, онази лъскава кола.
Със поглед от витрината събличаш
костюм на Клайн с космическа цена.
И на случайно срещнато момиче
четеш Превер на лунна светлина...
В театъра на твоите мечти щe влезеш.
Ще бъдеш Хамлет, Браво, Ламартен.
Нощта подобно Атлантида ще изчезне
в прегръдката на идващия ден....
А сутринта, под рубриката "Куриози"
централен вестник ще разпръсне смут:
"По тротоара някой е засаждал рози.
Внимание, в града ни нощем броди луд!”
* До утре!
Нощта лениво хвърли черна ръкавица
на своя светъл враг и победи!
Трамвай далечен за последен път извика.
В студа неонов зъзнеш само ти...
Какъв ти студ, сега ти всичко имаш.
Градът е твой и всичко е за теб сега:
сладкарници, кина и пъстри магазини,
театри, ЦУМ, онази лъскава кола.
Със поглед от витрината събличаш
костюм на Клайн с космическа цена.
И на случайно срещнато момиче
четеш Превер на лунна светлина...
В театъра на твоите мечти щe влезеш.
Ще бъдеш Хамлет, Браво, Ламартен.
Нощта подобно Атлантида ще изчезне
в прегръдката на идващия ден....
А сутринта, под рубриката "Куриози"
централен вестник ще разпръсне смут:
"По тротоара някой е засаждал рози.
Внимание, в града ни нощем броди луд!”
* До утре!
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Здравейте на всички,
Чета, Чета и се вълнувам...
Искренно се радвам, че им амного-хора, още много-хора, които имат душа, носят любов и са с тупкащи сърца.
Ще "пейстна" част от една глава на произведение на Владимир Мегре: "Звънтящите кедри на русия" "Анастасия"
След като прочетох поредицата от книги на Мегре, коренно промених възгледите за светът, който ни заобикаля. Уверих се, че ако даваш любов и на рстение то намира начин да тия върне двойно, че и тройно.
Извадката не е много къса но вярвам, че ще докосне сърцата на тези, които ще я прочетат.
От мен Чао и много, много - любов.
ВИШНИЧКАТА
...— Представяш ли си, лицата на всички бяха радостни, доволни. Навънка дъжд и студ, а те носят някакви си дръвчета с корени, омотани с парцали, тежат им, но лицата им светят. А аз седя в топлото купе на автомобила и ми е тъжно. Щом шофьорът се върна, изведнъж реших да изляза на пазара. Обикалях насам-натам между сергиите и накрая купих три малки вишневи фиданки. Кгато ги слагах в багажника, шофьорът каза че една от тях няма да се хване, понеже корените й били много дълбоко отрязани и затова е по-добре да я хвърля. Но аз я оставих. Тя беше най-стройната. После ги посадих в градината на моята вила, а за вишничката с окастрените корени сложих повече чернозем в дупката с парченца торф, а също и няколко вида тор.
— Със своите опити да й помогнеш, ти изгори с торовете и последните две малки коренчета на вишничката…
— Да, но тя оживя! Щом почнаха да напъпват дърветата, и нейните клончета се събудиха. Появиха се малки листенца. След това заминах на ескпедиция.
— Но до този момент ти всеки ден, повече от два месеца, идваше редовно на вилата си и първата ти работа бе да отидеш при вишничката… Понякога галеше клончетата й. Радваше се на листенцата, поливаше я, наби колче в земята и я върза за него, за да не я пречупи вятърът. Кажи, Володя, как мислиш: дали растенията реагират на нашето отношение към тях? Усещат ли доброто или лошото отношение?
— Чувал съм или четох някъде, че стайните растения и цветята реагират — даже може да увяхнат, ако човекът, който се грижи за тях, замине някъде. Чувал съм за опити на учените, че са изследвали растенията с уреди. Когато се приближи човек с лоши намерения, стрелките се отклоняват в една посока, а при човек с добри намерения — в друга.
— Значи го знаеш това, Владимире — растенията наистина реагират при проявата на човешки чувства. И както е замислено от Великия Творец, те правят всичко възможно да помогнат на човека. Едни му дават плодове, други се стремят да предизвикат у него положителни чувства с красивите си цветове, а трети балансират въздуха и дишането. Те имат още едно важно предназначение: растенията, с които конкретният човек влиза в непосредствен контакт, формират за него пространство от истинска любов — любовта, без която животът на земята би бил невъзможен. Затова именно повечето хора с места и вили се стремят да се връщат там, тъй като усещат, че тъкмо там за тях се е сформирало такова пространство. А тази сибирска вишничка, която ти посади и се грижеше за нея, също се е стараела с всички сили да направи това, което вършат всички подобни рстения, изпълнявайки своето предназначение. Растенията могат да създадат силно любовно пространсто за човека, ако са много на едно място и ако са най-разнообразни; ако човек общува с тях и ги докосва с любов. В един момент твоята вишничка започна да се стреми сама да стори това, което е по силите едновременно на няколко различни растения! Този й стремеж бе предизвикан от необикновеното ти отношение към нея. Ти интуитивно чувстваше, че посред цялото това човешко обкръжение само тази малка фиданчица не иска нищо от тебе, не лицемери и желае само едно: да ти се отдаде. Ето какво те влечеше към нея! Ти стоеше и я гледаше с любов, а тя се стараеше със всичка сила. Още преди появата на първия слънчев лъч, нейните листенца се стремяха да уловят отражението му в зората; а щом Слънцето залезеше, тя се мъчеше да улови светлината на една ярка звезда — и успяваше донякъде. Нейните коренчета, заобикаляйки изгарящата тор, успяха да вземат нужното от земята. И тръгна по жилите на малката вишна сокът на земята — все по-бързо и по-бързо! И един ден, когато ти пак дойде, изведнъж видя цветчета по нея. По-яките фиданки още спяха, а тъкмо тази беше цъфнала. Ти така се зарадва! И тогава… — спомни си, Володя, какво се случи в мига, когато видя цветовете й ?
— Аз наистина се зарадвах и някак си ми стана по-добре. Помилвах клонките й…
— Ти нежно погали клончетата й и каза: «Я виж, красавице моя, ти цъфна!» Дърветата, Владимир, дават плодове, но освен това могат да формират и пространство от обич. Вишничката много искаше и ти да имаш такова пространство; но откъде да вземе тя толкова сили, че да се отблагодари на човека за полученото от него? Тя вече бе дала всичко, което бе по силите й, когато получи от теб това неочаквано нежно отношение. И изведнъж й се прииска да направи за тебе нещо още по-голямо! Самичка!
Ти замина на дългата си експедиция. Щом се върна, тръгна през градината направо към вишничката. Вървейки, си хапваше от купените на пазара вишни. Като дойде до нея, видя че на твоето любимо дръвче също висят три червени вишнички! Ти стоеше пред него, ядеше купените вишни и плюеше костилките им. Сетне откъсна едно плодче от своята вишничка и го опита. То бе малко по-кисело от купените. Но другите две остави.
— Аз се наядох с другите вишни. А нейната вишничка наистина беше по-кисела…
— О, ако знаеше ти, Володя, какво огромно чудо, специално зе тебе, бе събрано в това мъничко плодче! Колко много сила и обич! От земните недра и космичните простори тя бе събрала за теб всичко най-полезно и хубаво и го бе вложила в тия три вишнички. Тя даже едно свое клонче изсуши, за да могат да узреят тия плодчета… Едното ти опита, другите две не не пипна.
— Де да съм знаел… И все пак ми беше приятно, че тя е могла да роди плодове.
— Да, приятно ти беше. И тогава… Ти помниш ли какво направи тогава?
— Пак погалих клонките на вишничката.
— Не само я погали, но ти се наведе и целуна листенцата на клончето в твоите длани!
— Да, целунах ги. Понеже имах добро настроение.
— И тогава с вишничката се случи нещо невероятно. Тя пожела да направи нещо още по-голямо за теб, след като ти не взе и трите вишнички, приготвени за тебе с такава любов. Но какво? Затрептя тя от целувката на човека — и полетяха в светлите пространства на вселената мисли и чувства, присъщи само на човека, но възбудени в една вишничка: тя искаше да му се откликне по същия начин! Да подари на човека една любовна целувка, да го стопли със светлата си обич. Нарушила обикновените природни закони, любовта й си мяташе из вселената и не можеше да намери израз. Осъзнаването на тази невъзможност обикновено води до смърт. Светлите сили връщаха и връщаха на вишничката родената от нея обич, с надеждата самата тя да я усмири, за да не загине. Но тя не можеше. Горещото й желане си остана неизменно, необикновено чисто и трепетно. Светлите сили просто не знаеха какво да правят — Великият Творец не бе променял установените закони на хармонията.
Но малката вишничка не умря. Не си отиде, защото нейните мисли, чувства и стремежи бяха необикновено чисти, а според законите на Всемира нищо не може да унищожи чистата любов. И витаеше тя над тебе, и се мяташе в усилията си да я прояви. Тя се опитваше да сътвори пространство от любов...
Чета, Чета и се вълнувам...
Искренно се радвам, че им амного-хора, още много-хора, които имат душа, носят любов и са с тупкащи сърца.
Ще "пейстна" част от една глава на произведение на Владимир Мегре: "Звънтящите кедри на русия" "Анастасия"
След като прочетох поредицата от книги на Мегре, коренно промених възгледите за светът, който ни заобикаля. Уверих се, че ако даваш любов и на рстение то намира начин да тия върне двойно, че и тройно.
Извадката не е много къса но вярвам, че ще докосне сърцата на тези, които ще я прочетат.
От мен Чао и много, много - любов.
ВИШНИЧКАТА
...— Представяш ли си, лицата на всички бяха радостни, доволни. Навънка дъжд и студ, а те носят някакви си дръвчета с корени, омотани с парцали, тежат им, но лицата им светят. А аз седя в топлото купе на автомобила и ми е тъжно. Щом шофьорът се върна, изведнъж реших да изляза на пазара. Обикалях насам-натам между сергиите и накрая купих три малки вишневи фиданки. Кгато ги слагах в багажника, шофьорът каза че една от тях няма да се хване, понеже корените й били много дълбоко отрязани и затова е по-добре да я хвърля. Но аз я оставих. Тя беше най-стройната. После ги посадих в градината на моята вила, а за вишничката с окастрените корени сложих повече чернозем в дупката с парченца торф, а също и няколко вида тор.
— Със своите опити да й помогнеш, ти изгори с торовете и последните две малки коренчета на вишничката…
— Да, но тя оживя! Щом почнаха да напъпват дърветата, и нейните клончета се събудиха. Появиха се малки листенца. След това заминах на ескпедиция.
— Но до този момент ти всеки ден, повече от два месеца, идваше редовно на вилата си и първата ти работа бе да отидеш при вишничката… Понякога галеше клончетата й. Радваше се на листенцата, поливаше я, наби колче в земята и я върза за него, за да не я пречупи вятърът. Кажи, Володя, как мислиш: дали растенията реагират на нашето отношение към тях? Усещат ли доброто или лошото отношение?
— Чувал съм или четох някъде, че стайните растения и цветята реагират — даже може да увяхнат, ако човекът, който се грижи за тях, замине някъде. Чувал съм за опити на учените, че са изследвали растенията с уреди. Когато се приближи човек с лоши намерения, стрелките се отклоняват в една посока, а при човек с добри намерения — в друга.
— Значи го знаеш това, Владимире — растенията наистина реагират при проявата на човешки чувства. И както е замислено от Великия Творец, те правят всичко възможно да помогнат на човека. Едни му дават плодове, други се стремят да предизвикат у него положителни чувства с красивите си цветове, а трети балансират въздуха и дишането. Те имат още едно важно предназначение: растенията, с които конкретният човек влиза в непосредствен контакт, формират за него пространство от истинска любов — любовта, без която животът на земята би бил невъзможен. Затова именно повечето хора с места и вили се стремят да се връщат там, тъй като усещат, че тъкмо там за тях се е сформирало такова пространство. А тази сибирска вишничка, която ти посади и се грижеше за нея, също се е стараела с всички сили да направи това, което вършат всички подобни рстения, изпълнявайки своето предназначение. Растенията могат да създадат силно любовно пространсто за човека, ако са много на едно място и ако са най-разнообразни; ако човек общува с тях и ги докосва с любов. В един момент твоята вишничка започна да се стреми сама да стори това, което е по силите едновременно на няколко различни растения! Този й стремеж бе предизвикан от необикновеното ти отношение към нея. Ти интуитивно чувстваше, че посред цялото това човешко обкръжение само тази малка фиданчица не иска нищо от тебе, не лицемери и желае само едно: да ти се отдаде. Ето какво те влечеше към нея! Ти стоеше и я гледаше с любов, а тя се стараеше със всичка сила. Още преди появата на първия слънчев лъч, нейните листенца се стремяха да уловят отражението му в зората; а щом Слънцето залезеше, тя се мъчеше да улови светлината на една ярка звезда — и успяваше донякъде. Нейните коренчета, заобикаляйки изгарящата тор, успяха да вземат нужното от земята. И тръгна по жилите на малката вишна сокът на земята — все по-бързо и по-бързо! И един ден, когато ти пак дойде, изведнъж видя цветчета по нея. По-яките фиданки още спяха, а тъкмо тази беше цъфнала. Ти така се зарадва! И тогава… — спомни си, Володя, какво се случи в мига, когато видя цветовете й ?
— Аз наистина се зарадвах и някак си ми стана по-добре. Помилвах клонките й…
— Ти нежно погали клончетата й и каза: «Я виж, красавице моя, ти цъфна!» Дърветата, Владимир, дават плодове, но освен това могат да формират и пространство от обич. Вишничката много искаше и ти да имаш такова пространство; но откъде да вземе тя толкова сили, че да се отблагодари на човека за полученото от него? Тя вече бе дала всичко, което бе по силите й, когато получи от теб това неочаквано нежно отношение. И изведнъж й се прииска да направи за тебе нещо още по-голямо! Самичка!
Ти замина на дългата си експедиция. Щом се върна, тръгна през градината направо към вишничката. Вървейки, си хапваше от купените на пазара вишни. Като дойде до нея, видя че на твоето любимо дръвче също висят три червени вишнички! Ти стоеше пред него, ядеше купените вишни и плюеше костилките им. Сетне откъсна едно плодче от своята вишничка и го опита. То бе малко по-кисело от купените. Но другите две остави.
— Аз се наядох с другите вишни. А нейната вишничка наистина беше по-кисела…
— О, ако знаеше ти, Володя, какво огромно чудо, специално зе тебе, бе събрано в това мъничко плодче! Колко много сила и обич! От земните недра и космичните простори тя бе събрала за теб всичко най-полезно и хубаво и го бе вложила в тия три вишнички. Тя даже едно свое клонче изсуши, за да могат да узреят тия плодчета… Едното ти опита, другите две не не пипна.
— Де да съм знаел… И все пак ми беше приятно, че тя е могла да роди плодове.
— Да, приятно ти беше. И тогава… Ти помниш ли какво направи тогава?
— Пак погалих клонките на вишничката.
— Не само я погали, но ти се наведе и целуна листенцата на клончето в твоите длани!
— Да, целунах ги. Понеже имах добро настроение.
— И тогава с вишничката се случи нещо невероятно. Тя пожела да направи нещо още по-голямо за теб, след като ти не взе и трите вишнички, приготвени за тебе с такава любов. Но какво? Затрептя тя от целувката на човека — и полетяха в светлите пространства на вселената мисли и чувства, присъщи само на човека, но възбудени в една вишничка: тя искаше да му се откликне по същия начин! Да подари на човека една любовна целувка, да го стопли със светлата си обич. Нарушила обикновените природни закони, любовта й си мяташе из вселената и не можеше да намери израз. Осъзнаването на тази невъзможност обикновено води до смърт. Светлите сили връщаха и връщаха на вишничката родената от нея обич, с надеждата самата тя да я усмири, за да не загине. Но тя не можеше. Горещото й желане си остана неизменно, необикновено чисто и трепетно. Светлите сили просто не знаеха какво да правят — Великият Творец не бе променял установените закони на хармонията.
Но малката вишничка не умря. Не си отиде, защото нейните мисли, чувства и стремежи бяха необикновено чисти, а според законите на Всемира нищо не може да унищожи чистата любов. И витаеше тя над тебе, и се мяташе в усилията си да я прояви. Тя се опитваше да сътвори пространство от любов...
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
и пак за птичките, и за всички, които искат поне за миг преди да заспят да изпитат "птичата свобода".
Предложеният по-долу лек за безгрижие е на Йордан Радичков.
Из "Ние, Врабчетата - "Тананик""
Имахме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: Пиук, пиук, песента ми започва оттук! Или пък: Пиук, пиук, песента ми завършва дотук! Да съчинява, не всеки умее, тая дарба човек трябва да си я има от рождение. Пиук например ми е разправял: Ти Знаеш ли, Джиф, че аз още докато бях в яйцето на тъмно, почнах да съчинявам. Като съчинявах разни песнички и ми беше някак си по-леко, имаше кой да споделя самотата ми. По цял ден си тананиках в тъмното - пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Дори сега, когато тръгна някъде сам, вземам със себе си винаги по една песен, та да ми прави дружина. Ако пътят ми е по-дълъг, то тогава вземам повече песни, за да ми стигнат по пътя. Суха храна не вземам, гладен едва ли ще остана, все нещо ще се намери за хапване, но без песен не тръгвам.
Ние това не го знаехме отпреди, па не сме се и сетили. Пиук поиска да ни услужи и раздаде на всички ни песни. Аз лично съм проверил в дългите си пътешествия и мога да ви препоръчам, когато тръгнете някъде на път - а човек е винаги на път, - да вземате със себе си и по някоя песен, да видите колко по-леко се пътува. Ако хвърчиш, песента също хвърчи с тебе, ако тръгнеш да се разхождаш из ливадата, песента също се разхожда и ти прави най-приятна компания.
Истина е, че песните, дето Пиук ги съчинява и ни ги раздава да ги пеем било когато отиваме някъде, било когато работам, са съвсем простички, но пък ни вършат много хубава работа. Не са, да кажем, като песните на славеите. Те техните песни едни издокарани, па засукани, па с едни извивки - ако тръгнеш по извивките им, свят ще ти се завие. Тия засукани песни славеят ги пее само сутрин рано, в тишината, та да се фука пред всички, че му много засукани песните. Ние нямаме нищо против тия песни, нека ги пее славеят, който иска, да слуша. Той сутрин си изпява засуканата песен, а после през целия ден мълчи като риба и се вре по сенките. Ние такива темерути не обичаме. По-добре е да ви кажа да пеете прости песни, но през целия ден и за всякакви случаи.
Ще ви кажа, че когато започнахме да правим гнездата си, всички тичаха непрекъснато да мъкнат строителен материал, работеха от изгрева на слънцето чак до мръкнало и за няколко дни изпокапахме. Тогава Пиук дойде да ни каже, че ако седнем да вием гнездата с песен, няма да усетим кога ще ги направиме. Той даде на всички по една песен за виене на гнезда. Като почнахме да вием гнездата с нея, съвсем леко ни стана, гнездата като че сами се извиваха, или още по-точно, пе-сента ги правеше заоблени, леко вдлъбнати, а ние само ту к и там и помагахме.
Единствен Драги ми господине не пожела да работи с песен и гнездото му стана грозно като турска керемида и толкова наклонено, че за да се задържиш за него, трябва да се връзваш с едно въже за кръста и пак не е съвсем сигурно дали вятърът няма да те отнесе нанякъде. Но Драги ми господине е бил винаги опърничав, та това не направи никому впечатление. Аз, казва, мигар нямам други грижи, та ще седна да се занимавам с лекомислени работи, драги ми господине!
Той смята, че песента е лекомислена работа. Тя не е никак лекомислена и ще ви кажа, че дори когато човек е много изморен и не може дълго да заспи, то най-добре ще бъде да почне да си тананика на ум. Като тананика на ум, Сънчо чува, че някой тананика, и айде, айде, да види какво е това, дето тананика, защото си у мира от любопитство. А на вас само това ви и трябва - да дойде Сънчо да надникне през прозореца. Забелязал съм, че когато заспивам с тананикане, всичките ми сънища са много хубави и предимно летящи.
Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.
Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник!
Предложеният по-долу лек за безгрижие е на Йордан Радичков.
Из "Ние, Врабчетата - "Тананик""
Имахме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: Пиук, пиук, песента ми започва оттук! Или пък: Пиук, пиук, песента ми завършва дотук! Да съчинява, не всеки умее, тая дарба човек трябва да си я има от рождение. Пиук например ми е разправял: Ти Знаеш ли, Джиф, че аз още докато бях в яйцето на тъмно, почнах да съчинявам. Като съчинявах разни песнички и ми беше някак си по-леко, имаше кой да споделя самотата ми. По цял ден си тананиках в тъмното - пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Дори сега, когато тръгна някъде сам, вземам със себе си винаги по една песен, та да ми прави дружина. Ако пътят ми е по-дълъг, то тогава вземам повече песни, за да ми стигнат по пътя. Суха храна не вземам, гладен едва ли ще остана, все нещо ще се намери за хапване, но без песен не тръгвам.
Ние това не го знаехме отпреди, па не сме се и сетили. Пиук поиска да ни услужи и раздаде на всички ни песни. Аз лично съм проверил в дългите си пътешествия и мога да ви препоръчам, когато тръгнете някъде на път - а човек е винаги на път, - да вземате със себе си и по някоя песен, да видите колко по-леко се пътува. Ако хвърчиш, песента също хвърчи с тебе, ако тръгнеш да се разхождаш из ливадата, песента също се разхожда и ти прави най-приятна компания.
Истина е, че песните, дето Пиук ги съчинява и ни ги раздава да ги пеем било когато отиваме някъде, било когато работам, са съвсем простички, но пък ни вършат много хубава работа. Не са, да кажем, като песните на славеите. Те техните песни едни издокарани, па засукани, па с едни извивки - ако тръгнеш по извивките им, свят ще ти се завие. Тия засукани песни славеят ги пее само сутрин рано, в тишината, та да се фука пред всички, че му много засукани песните. Ние нямаме нищо против тия песни, нека ги пее славеят, който иска, да слуша. Той сутрин си изпява засуканата песен, а после през целия ден мълчи като риба и се вре по сенките. Ние такива темерути не обичаме. По-добре е да ви кажа да пеете прости песни, но през целия ден и за всякакви случаи.
Ще ви кажа, че когато започнахме да правим гнездата си, всички тичаха непрекъснато да мъкнат строителен материал, работеха от изгрева на слънцето чак до мръкнало и за няколко дни изпокапахме. Тогава Пиук дойде да ни каже, че ако седнем да вием гнездата с песен, няма да усетим кога ще ги направиме. Той даде на всички по една песен за виене на гнезда. Като почнахме да вием гнездата с нея, съвсем леко ни стана, гнездата като че сами се извиваха, или още по-точно, пе-сента ги правеше заоблени, леко вдлъбнати, а ние само ту к и там и помагахме.
Единствен Драги ми господине не пожела да работи с песен и гнездото му стана грозно като турска керемида и толкова наклонено, че за да се задържиш за него, трябва да се връзваш с едно въже за кръста и пак не е съвсем сигурно дали вятърът няма да те отнесе нанякъде. Но Драги ми господине е бил винаги опърничав, та това не направи никому впечатление. Аз, казва, мигар нямам други грижи, та ще седна да се занимавам с лекомислени работи, драги ми господине!
Той смята, че песента е лекомислена работа. Тя не е никак лекомислена и ще ви кажа, че дори когато човек е много изморен и не може дълго да заспи, то най-добре ще бъде да почне да си тананика на ум. Като тананика на ум, Сънчо чува, че някой тананика, и айде, айде, да види какво е това, дето тананика, защото си у мира от любопитство. А на вас само това ви и трябва - да дойде Сънчо да надникне през прозореца. Забелязал съм, че когато заспивам с тананикане, всичките ми сънища са много хубави и предимно летящи.
Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.
Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник!
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Добро утро в съботния ден!
Още нещо за Любовта и благоденствето
Приятни почивни дни на всички!!!
http://www.misli.hit.bg/
Още нещо за Любовта и благоденствето
Приятни почивни дни на всички!!!
http://www.misli.hit.bg/
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
АДВОКАТЪТ
Клиентката беше красива жена,
стоеше пред мойта кантора,
с олющена сива и мръсна стена,
където не идваха хора…
Поканих я. Седна. С прибрани крака.
Излъчи сияние в мрака.
И после внезапно, ей просто така,
тя - малко момиче - заплака.
Не бях през живота си виждал до днес,
жена тъй безумно красива,
да плаче с такъв неподправен финес
и с такава отчаяност дива…
Аз говорех, разказвах за чужди дела,
и за казуси глупаво-смешни.
И изгоних една непослушна пчела
от полата й бяла със вестник.
И за малко едвам не избърсах със длан
и сълзите, размазали грима.
Но ми бе неудобно и беше ме срам.
А тя беше безкрайно ранима…
Тя погледна към мене със мокри очи,
овладя се и каза: “Простете…”
И в кантората бавно нахлуха лъчи
през прозорчето с мръсни пердета.
И видях ли, във онзи единствен момент,
странен трепет в очите прекрасни?…
Но аз бях адвокат. А тя беше клиент.
Правила безпощадни и ясни.
Аз подадох молбата. Тя подписа. Плати.
И спокойно ми стисна ръката.
И излезе през всички възможни врати.
И останахме аз … и пчелата …
адв. Владо Любенов
Клиентката беше красива жена,
стоеше пред мойта кантора,
с олющена сива и мръсна стена,
където не идваха хора…
Поканих я. Седна. С прибрани крака.
Излъчи сияние в мрака.
И после внезапно, ей просто така,
тя - малко момиче - заплака.
Не бях през живота си виждал до днес,
жена тъй безумно красива,
да плаче с такъв неподправен финес
и с такава отчаяност дива…
Аз говорех, разказвах за чужди дела,
и за казуси глупаво-смешни.
И изгоних една непослушна пчела
от полата й бяла със вестник.
И за малко едвам не избърсах със длан
и сълзите, размазали грима.
Но ми бе неудобно и беше ме срам.
А тя беше безкрайно ранима…
Тя погледна към мене със мокри очи,
овладя се и каза: “Простете…”
И в кантората бавно нахлуха лъчи
през прозорчето с мръсни пердета.
И видях ли, във онзи единствен момент,
странен трепет в очите прекрасни?…
Но аз бях адвокат. А тя беше клиент.
Правила безпощадни и ясни.
Аз подадох молбата. Тя подписа. Плати.
И спокойно ми стисна ръката.
И излезе през всички възможни врати.
И останахме аз … и пчелата …
адв. Владо Любенов
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Ти не ме обичаш, не ме жалиш...
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш ? И ръце ?
Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.
Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потъранл в скъпата далечност,
всъщност малко, те обичам аз.
Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.
И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни -
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.
И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер"-ще ми кажеш само.
"Добър вечер, мис" - ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори.
С. ЕСЕНИН
/едно от любимите ми/
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш ? И ръце ?
Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.
Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потъранл в скъпата далечност,
всъщност малко, те обичам аз.
Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.
И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни -
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.
И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер"-ще ми кажеш само.
"Добър вечер, мис" - ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори.
С. ЕСЕНИН
/едно от любимите ми/
И точно, когато мислиш, че знаеш отговорите... Животът променя въпросите!
-
778899 - Активен потребител
- Мнения: 1345
- Регистриран на: 05 Юни 2007, 15:18
- Местоположение: Sofia
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта