stealware

[Пионерче]

Преди време някъде четох, че софтуерът в България се делял на freeware и stealware...

В общи линии разликата в software (информационната част на компютрите: програми, операционни системи, файлове) се прави между платени и безплатни. Безплатните могат да са:
* само freeware - можете да я ползвате продукта без да го купувате;
* (freeware) open source - получавате и кода на продукта (технологията на създаването), можете да го променяте;
По средата между платени и безплатни:
* demo - тур или част от възможностите на програмата;
* shareware - дава ви се възможност да изпробвате част (или всички) възможности на продукта; често след изтичане на trial период трябва да се откажете или да платите.

Всичкото това го написах, за да дам препратка към превод на GNU, който мернах на български. Става дума за Общи условия за програмни продукти с отворен код.

Макар че според мен не са случили с превода на заглавието - по-добре би било да остане лиценз (макар че в Б-я май няма това значение), Условия за разпространение, Договор ....

http://bulgaria.sourceforge.net/prava/gplbg.html

[%sig%]

[Пионерче]

Забравих
* adware - не си плащате, но получавате реклами, следят ви трафика...

[MIB]

Parvo da se izvinia che pisha na latinica, no niamam vazmojnost da polzvam kirlica v momenta ...

Ne biah chuvala delenieto na freeware i stealware :-) Dosta svejo!

Da, predpolagam che prevoda, koito se namira na linka ne e mnogo spoluchliv, no oshte v samoto nachalo se spomenava che balgarskiat variant ne moje da se polzva za cherpene na prava, taka che mai ne e tolkoz fatalno.

V reda na misli po otnoshenie balgarskite prevodi na techenia v open source i avtorsko pravo, si spomniam che prisastvah na edno predstaviane na Creative Commons (http://www.creativecommons.org), koito v osnovni linii davat vazmojnost za lesno i razbiraemo, avtomatichno 'naznachavane' na razlichni licenzionni rejimi na proizvedenia, podlejashti na avtorsko pravo ... t.e. artista moje da zapazi edinstveno moralnite si prava i da predostavi vsichki ostanali na koito pojelae da polzva proizvedenieto, ili da dade primerno samo pravo da se polzva rabotata za opredeleni celi. Creative commons zapochva v USA, no programata im se razprostraniava barzo i te sreshtat dosta problemi pri 'nagajdaneto' na razrabotenite im amerikanski licenzionni rejimi kam evropeiskite sistemi na avtorsko pravo (v US niamat poniatieto "moralni prava" ili gi citirat samo v literaturata za sravnenie :-) Ta ideiata mi e - neobhodimo e s rabotata po prevoda i razrabotkata na kakvito i da e obshti uslovia da se zanimae jurist, i to specialist po avtorsko pravo, a ne entusiasti ot sferata na informacionnite tehnologii.

Maria

P.S. ima razlika mejdu freeware i open source. Eda ot razlikite e, che freeware ne moje da bade preprodavan i t.n. potrebitelia obiknoveno ima samo pravoto da polzva programnia produkt.