Възникване на авторско право

[Peter-5]

Как възниква авторско право върху даден продукт, обект на авторското право? Трябва ли да се регистрира в някое ведомство срещу съответната такса?

[123]

Не, създаването на творба е юридически факт, който се нарича "юридическа постъпка" и от този момент тази творба става предмет на авторското право и се закриля от закона.

[Петър-5]

В такъв случай не е ли трудно да се докаже авторското право на реалния автор?

[123]

Е, аз когато пиша книги, първо ги давам на приятелката, на мама, тате и на пъловината град да ги прочете, за да се установи авторството:)))))

[Петър-5]

Струва ми се доста объркано. Кой получава авторските права върху даден продукт - този, който го създаде или този, който го разгласи пръв? Защото понякога се случва това да са двама различни човека-.

[х]

ЗАПСП
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

[лунатик]

ЗАПСП:
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

[Петър-5]

И друго искам да попитам: По какъв начин се защитават и въобще подлежат ли на защита интелектуални продукти, които не са изрично цитирани в закона за авторското право?

[katina_mihova]

Обекти на авторско и сродни на авторското права

Чл.3 на ЗАПСП предвижда , че обект на авторско право е всяко произведение на науката, литературата и изкуството, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и форма, установявайки по този начин общите критерии за определяне на това, кои обекти подлежат на закрила. Същият текст съдържа и примерен списък, включващ литературни, музикални, сценични, фотографски и създадени по начин аналогичен на фотографския произведения; филми и други аудио-визуални произведения; произведения на изобразителното изкуство и архитектурата. Този списък е неизчерпателен, и всяко друго произведение, което отговаря на общите критерии следва да се ползва, с предвидената в закона закрила. Към тези обекти на авторско право следва да бъдат приобщени и упоменатите по-горе обекти на сродни права. ЗАПСП в чл.4 изрично изключва от авторскоправна закрила нормативни и индивидуални актове на държавни органи, идеи, концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.


Способи за закрила на авторското право

Гражданскоправна закрила

1. Исково производство. Инициативата за завеждане на исково производство принадлежи на правоносителите и се осъществява по общия исков ред. Гражданскоправният способ се състои в това, че всеки носител на авторско или сродно право, както и всяко лице, което законно е получило изключително право за използване на обект, защитен от ЗАПСП, има възможност да предяви пред граждански съд алтернативно или кумулативно някои от следните съдебните искове:

1.1. Иск за обезщетение за понесени вреди по чл. 94 на ЗАПСП. Нарушение по смисъла на чл.94 от ЗАПСП има, когато някой упражнява авторски, изпълнителски, продуцентски правомощия без съгласието на носителя на съответното право и без това да е позволено по силата на някой текст от същия закон. Необходима предпоставка за уважаване на иска е да се установи вина у нарушителя. За разлика от вината вредите не се предполагат, а трябва да бъдат доказани от носителя на правото. Обезщетение може да се търси както за имуществени така и за морални щети. Вредите могат да обхващат както преките загуби така и пропуснатите ползи. Те трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението. Ищец по иска за обезщетение може да бъде оригинерният носител на нарушеното право, вторичните носители на нарушеното право или организациите за колективно управление на права. Ответник по иска е нарушителят. Предмет на иска е обезщетението. Неговият размер се определя от съда.

1.2. Иск за преустановяване на неправомерното използване по чл. 95, т.1 на ЗАПСП.

Този иск има само една предпоставка - един защитен обект на авторско или сродно на авторското право да се използва без съгласието на носителя на правата върху него. Тук влиза всякакво използване: възпроизвеждане, разпространение, публично представяне и изпълнение, излъчване по безжичен път, предаване по кабел и т.н. За уважаване на иска не е необходима вина у нарушителя, достатъчна е обективна противоправност. Ищецът трябва да докаже две неща: че е носител на правото върху защитения обект и факта на непозволено използване, т.е. факта на нарушението. Искът по чл.95 може да се заведе от оригинерния (първичния) и вторичния носител на нарушеното право, както и от съответната организация за колективно управление. Ответник по иска е нарушителят, който може да бъде физическо или юридическо лице, едно или няколко лица. Предмет на иска е да се забрани или спре непозволеното използване, или и двете заедно.

1.3. Иск за изземване и унищожаване на неправомерно произведените екземпляри от произведението, както и на вещите предназначени за възпроизвеждане на екземлярите по чл. 95, т.2 на ЗАПСП.

Предпоставка за предявяване на иска е използването на горните обекти в нарушение на ЗАПСП. Не е нужно използването да е извършено виновно, нито носителя на правото да е понесъл някакви вреди. Искът може да се заведе от носителя на правото или от лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, а ответник по иска е лицето, което е осъществило незаконното използване. Необходимо е това лице да е собственик на екземплярите, съответно на вещите, предназначени за възпроизвеждане на екземлплярите.Ищецът трябва да докаже че е носител на правото или е получил изключителното право за използване, и че е осъществил това право.

1.4. Иск за изземване от употреба на презаписващите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушенията по чл. 95,т. 3 на ЗАПСП.
Характеристиките на този иск са сходни с тези на предходния. Разликата е във вида на вещите и в това, че те могат да бъдат иззети, но не и унищожени.

1.5. Иск за придобиване на неправомерно възпроизведените екземпляри и/или на негативите, матриците, клишетата и др., предназначени за възпроизвеждане на тези екземлпяри по чл. 95, т. 4 на ЗАПСП. Този иск обикновено се присъединява към някой от предходните.

Изброените искове могат да бъдат предявени в различни комбинации помежду им. Наред с тях, носителите на авторски и на сродни на тях права имат на разположение още няколко иска, на базата на други закони, с по-широко действие от ЗАПСП. Според първият такъв иск носителят на авторско или сродни на авторското права, който има правен интерес от това може да заведе:

1.6. Иск за установяване по съдебен ред кой е носител на авторското право по чл. 97 на ГПК. Това е установителен иск, с който се цели да се установи съществуването или несъществуването на авторско или друго правоотношение.

1.7. Иск е за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Това е осъдителен иск и в случая няма нужда нарушението да е виновно. Предпоставка за завеждането на подобен иск е обогатяването на някой за сметка на праводържателя.

Към групата на исковете по т. 1.6 и 1.7 може да се присъедини още един - Иск за собственост на материала, върху който е възпроизведено произведението по чл.108 от ЗС.

2. Обезпечително производство. В законопроекта за изменение и допълнение на ЗАПСП (ЗИД на ЗАПСП) се предвижда въвеждането на специални мерки за обезпечаване на исковете по ЗАПСП, които освен обезпечаването на граждански искове по общия режим на ГПК, целят и създаването на правна възможност за извършването в рамките на гражданското производство на оглед и изземване /inaudita altera parte /с оглед предотвратяването на бъдещи нарушения и запазването на доказателствен материал. По-подробен коментар на тези разпоредби би могъл да бъде направен едва когато окончателният текст на ЗИД на ЗАПСП бъде гласуван от Народното събрание и влезе в сила.

Административноправна закрила

Чл.97 на ЗАПСП предвижда административни наказания при нарушаване на авторско или сродно на него право, и определя в кои случаи е налице такова нарушение. Наказанието е глоба от 200 до 2 000 лева при първо нарушение и от 1 000 до 5 000 лева при повторно и всяко следващо нарушение. При повторно нарушение кумулативно предмета на нарушението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. При систематични нарушения, помещенията, в които са били извършени нарушенията, могат да бъдат затворени за срок от три до шест месеца. ЗИД на ЗАПСП, предвижда множество промени в разпоредбите на чл. 97, насочени най-вече към разширяване кръга на действията съставляващи адмитистративни нарушения по този член.

Наказателноправна закрила

1. Престъпления против интелектуалната собственост.

С изменението през 1995 година на Наказателния кодекс (НК) се създаде нов раздел VII - “Престъпления против интелектуалната собственост” (Д.В., бр.50/95г.). Престъпните състави очертани от законодателя ни в НК в тази връзка са два - престъпно използване с търговска цел на чуждо произведение - “контрафакция” и престъпно нарушаване на неотчуждими неимуществени права на автора - издаване или използване под свое име на чуждо произведение на литературата, науката или изкуството, както и на изобретение, рационализация или промишлен образец - “плагиатство”. Предвид темата би следвало да се обърне повече внимание на престъпленията свързани с незаконно използване на обекти на авторско и сродни на авторското права. Основният престъпен състав по НК е чл. 172а.

2. Състав на престъплението по чл.172, ал.1 от НК.

Съставът на престъплението е съвкупността от всички обективни и субективни принципи, които характеризират определено деяние като конкретно престъпление.

Обект на престъплението. Това са обществените отношения, свързани с упражняването на авторското право. Обект на престъпното посегателство са обектите посочени чл.3 на ЗАПСП. Следователно, ако съответното произведение не е включено в кръга на тези обекти, то не може да бъде и обект на престъпно посегателство по НК.

Обективна страна на престъплeнието. Основен обективен признак на състава на престъпление по чл.172А от НК е произведението, предмет на посегателството да е чуждо. В случая пак в ЗАПСП са посочени носителите на авторското право (чл.5). Следователно няма да има извършено престъпление по чл.172А от НК, ако самият носител на авторското право го използува в нарушение на установените правила.

Обективен признак на състава по чл.172А от НК са формите на изпълнителното деяние. То се изразява в едно от действията, изброени примерно в текста на закона - записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване или предаване чрез техническо средство или използване по друг начин. Анализът на визираните от законодателя различни форми на изпълнителното деяние води до извода, че за всички тях има общ белег - че се извършват по начин, даващ възможност защитаваното произведение да бъде възприето от неограничен брой лица. При тълкуването на формите на изпълнителното деяние, следва да се приемат легалните дефиниции дадени в §2 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП.

От обективна страна друг необходим признак за осъществяване на престъплението е защитеният обект на авторското право да се използува без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Изрично в чл.18 и чл. 35 от ЗАПСП е посочено, че произведението може да бъде използувано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго. Съгласието се дава с договори за използуване (лицензи).

Субект на престъплението по чл.172А от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Законодателят е употребил относно субекта на престъпление думата “който”, поради което не са поставени изисквания за каквито и да са особени качества на дееца. Както се посочва обаче по-горе субект на това престъпление не може да бъде авторът, тъй като ако при наличието на другите елементи на престъпния състав, в хипотезата на отстъпено изключително право на друго лице използуваното произведение не е чуждо.

От субективна страна съставът на това престъпление се характеризира с изискването на наличието на умисъл. За да е налице субективната страна на престъплението е необходимо деецът да съзнава, да се включват в представите му всички изброени по-горе обективни елементи на престъпния състав - да използва (1), произведение на литературата, науката и изкуството (2), което да е чуждо (3), без необходимото по закон съгласие на носителя на правото (4).

3. Състав на престъплението по чл.172 ал.2 на НК.

Обект на наказателно правна защита по този основен състав са т.нар. “сродни права”. Закрилата на тези права се е наложила от изключителното развитие на техническите способи във връзка със записването и възпроизвеждането в най-широкия смисъл на “изпълнението” на артистите, на продуцентите на звукозаписи и на радио-телевизионните организации, които са субекти на тези права.

Обект на защита са изпълненията на артистите на произведения на литературата, науката и изкуството, на циркови и вариететни номера и номерата с кукли. Няма обаче идентичност между изпълнението и произведението на литературата, науката и изкуството.

На второ място обект на защита са правата на продуценти на звукозаписи (чл.85-90 от ЗАПСП). Продуцентът може да бъде физическо или юридическо лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.

На трето място се защитават правата на радио-телевизионните организации, които са субекти на този вид сродно право. Обект на защита са радио-телевизионните програми. По съдържание програмата може да представлява сбор от произведения на литературата, изкуството или науката; изпълнения на артисти (т.н. сродни права) или на събития, които нямат такъв характер, които да са предмет на авторска защита - например спортни съзтезания.

Текстът съдържа две неточности, относно обектите на престъплението посегателство по ал.2 – компютърните програми и софтуера, както и видеозаписите. И в двата случая става въпрос за типични обекти на авторското право, а не на сродно право и тяхната закрила е залегнала в разпоредбата на ал.1. Компютърните програми са приравнени по режим на литературните произведения по чл.3, ал.1, т.1 на ЗАПСП, а видеозаписите – като запис на аудиовизуално произведение подлежат на закрила по чл.3, ал.1, т.4.

4. Квалифицирани състави.

В ал.3 на чл.172А от НК са предвидени два квалифицирани състава, които се отнасят и за двата основни състава.

4.1. Първият квалифициран състав визира случаите, при които деянието по ал.1 и ал.2 е извършено повторно. Следва да се допусне, обаче, възможността за приложението на разпоредбата на чл.28 ал.2 от НК, когато първото осъждане с влязла в сила присъда например е за деяние по ал.1 на чл.172А, а новото е по ал.2 на същия текст от закона, тъй като те са състави на еднакво по вид престъпление.

4.2. Вторият самостоятелен квалифициран състав, отнасящ се и за двата основни състава на чл.172А от НК е поставен в зависимост от причиненият престъпен резултат на деянието. Изисква се в резултат на деянието да се причинени “значителни вредни последици”.

4.3. В ал.4 на чл.172 от НК е предвидено, че в “маловажни” случаи наказанието се налага по административен ред (легално определение на понятието “маловажен случай” е дадено в чл. 93, т.9 от НК).

5. Наказания

Наказанията по двата основни състава са еднакви - три години лишаване от свобода и глоба от 1 млн. до 3 млн. лева., които се налагат кумулативно. Наказанието при квалифицираните случаи е от една до пет години и глоба от 3 млн. до 5 млн. лева.

В ал.5 на чл.172А от НК е предвидено, че предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния. Предмет на престъплението ще бъдат използуваните от виновното лице носители (копия) на съответния обект на закрила. На общо основание ще се отнемат и средствата послужили за извършване на престъплението - това обикновено ще бъдат възпроизвеждащите устройства, помощни материали и т.н., но при условие, че принадлежат на виновния - чл.53, ал.1, буква “а” от НК.

6. Престъпления срещу моралните права на авторите и субектите на сродни на авторското права.Чл. 173 на НК.

Освен нарушаване на имуществените права на авторите, НК въздига в престъпления и нарушаването на техните морални (неимуществени) права. Чл. 173 обявява за престъпление издаването или използването под свое име или псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата и изкуството, както и обекти на индустриалната собственост, свързани с регистрирането им под свое име. В чл. 174 са визирани елементите на престъпна злоупотреба със служебно положение, насочена към включване като съавтор на обекти на интелектуалната собственост без да има участие в творческата работа по създаването на съответните произведения. Тези престъпления се обозначават с понятието “плагиатство”.

[Петър-5]

Много благодаря. Точно това ми трябваше в общи линии.
;-)