Въпрос относно погасяване на давност на изпълнителнодело

[irationalism]

Здравейте, имам следният казус. По изпълнително дело А в рамките на две години няма никакви действия освен че взискателят е подал удостоверение за пристъединяване към изпълнително дело Б. Актът на подаване на удостоверение за присъединяване към изп. дело Б (второто), има ли статут на изпълнително действие по изп. дело А(първото). Или казано по просто спира ли се двегодишния срок, след който делото се прекратява. БЛагодаря ви за отговора??

[bludniq_sin]

Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

[ivanov_p]

В това тълкувателно колегите малко са се поизложили и ще трябва ново решение, което да изтълкува настоящето.
По конкретния казус:
Взискател А, с ИЛ-А образува ИД, към което се присъединява взискател Б с ИЛ-Б. Давността по ИЛ-А е била прекъсната с молбата за образуване на ИД, а давността по ИЛ-Б е прекъсната с присъединяването. В случай, че минат повече от две години от молбата на А, спрямо него ще настъпи перемпция, но тя няма да е налице по отношение на присъединения взискател Б, т.е. делото трябва да продължи докато не изтекат две години и по ИЛ-Б. През това време обаче В-А си взима ИЛ и се присъединява по същото дело, като след перемпцията по ИЛ-Б, делото продължава да е активно спрямо взискател А. И така до края на вековете, което ми дава идея за действие при наличието на два ИЛ.

[irationalism]

Добре чудесно но във връзка с тълкувателното решение на ВКС № 2 от 2013 г.
http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D ... %D0%B5.pdf

Погледнете моля т. 10, графата за кое се смята за изп. действие, както е цитирал по горе колегата. Там може да видите, че прсъединяването на кредитор се води за действие. Но не става ясно дали се има впредвид за дело А за дело Б или за двете.

[ivanov_p]

Погледнете, моля, първото изречение от поста ми:

В това тълкувателно колегите малко са се поизложили и ще трябва ново решение, което да изтълкува настоящето.

[astika]

В това тълкувателно колегите малко са се поизложили и ще трябва ново решение, което да изтълкува настоящето.
По конкретния казус:
Взискател А, с ИЛ-А образува ИД, към което се присъединява взискател Б с ИЛ-Б. Давността по ИЛ-А е била прекъсната с молбата за образуване на ИД, а давността по ИЛ-Б е прекъсната с присъединяването. В случай, че минат повече от две години от молбата на А, спрямо него ще настъпи перемпция, но тя няма да е налице по отношение на присъединения взискател Б, т.е. делото трябва да продължи докато не изтекат две години и по ИЛ-Б. През това време обаче В-А си взима ИЛ и се присъединява по същото дело, като след перемпцията по ИЛ-Б, делото продължава да е активно спрямо взискател А. И така до края на вековете, което ми дава идея за действие при наличието на два ИЛ.

Едновременно и към питащия, може да му е полезно:

В това тълкувателно колегите малко са се поизложили и ще трябва ново решение, което да изтълкува настоящето.

Не си съдия и не са ти колеги, а инак, допълнително тълкуване, няма смисъл!Взискател А, с ИЛ-А образува ИД, към което се присъединява взискател Б с ИЛ-Б. Давността по ИЛ-А е била прекъсната с молбата за образуване на ИД - Това не е вярно, образуването на делото, не прекъсва давността. (изкл. поискан изричен способ за изпълнение, който на всичкото отгоре е приложен)

В случай, че минат повече от две години от молбата на А, спрямо него ще настъпи перемпция, но тя няма да е налице по отношение на присъединения взискател Б, т.е. делото трябва да продължи докато не изтекат две години и по ИЛ-Б

това също не е вярно. Вз. Б, ако не иска нищо по делото ще пие вода. А дори и да иска, но след перемпцията, пак ще яде сладолед

През това време обаче В-А си взима ИЛ и се присъединява по същото дело, като след перемпцията по ИЛ-Б, делото продължава да е активно спрямо взискател А. И така до края на вековете, което ми дава идея за действие при наличието на два ИЛ

Тука вече къртиш

[ivanov_p]

Взискателят с ИЛ образува ИД.
Взискателят образува ИД с ИЛ и молба, това е действието, което прекъсва давността. Казано просто, давността се прекъсва от печата с входящия номер върху молбата, а не от резолюцията на СИ върху нея. Ако пишех на изпит за председател на ВКС щях да се изразя, че давността се прекъсва с входиране от СИ на молбата на кредитора с приложеното изпълнителното основание, в която е поискано предприемане на действие по принудителното изпълнение. Тук обаче е форум и съм посочил важното, прекъсва давността действието на взискателят.

това също не е вярно. Вз. Б, ако не иска нищо по делото ще пие вода. А дори и да иска, но след перемпцията, пак ще яде сладолед

ТР изрично отрече, а и в ГПК не се говори, че изпълнителното производство има характер на съдебно такова или "дело", говори се за изпълнение и изпълнителни действия, производство по тях. С молбата В иска изпълнително действие, в рамките на определен изп. способ, което прекъсва давността и започва да тече нова давност, както по ИЛ, така и по самото изпълнително действие. Колегите твърдят, че присъединяването на кредиторА прекъсва давността!
Кой кредитор и коя давност по кое действие се прекъсва?
Граматическото тълкуване е, че кредиторА е този, който е поискал изпълнението, в случая А, който прекъсва давността по вземането си, ако се присъедини към друго изпълнение.
В случая обаче става дума за присъединяване на кредитор. Т.е не А се е присъединил към друго дело, а по образуваното от него се е присъединил друг.
Според ясното ТР, това действие прекъсва ли давността по първия ИЛ и изп. действие?
Отговор: Не го прекъсва!
Мотивация: Изпълнителното действие е започнало на определена дата, може да продължи в законоустановен срок и присъединяването на друг кредитор не му влияе.
Отговор: Прекъсва давността!
Мотивация: Молбата за присъединяване е предприемане на действия за принудително изпълнение по 116 ЗЗД. Ако се приеме, че присъединяването не е предприемане на такова действие, ще излезе, че с него не се прекъсва и давността по ИЛ, а в ТР се казва обратното, присъединяването на кредитора прекъсва давността по неговия ИЛ, дори изпълнителния способ да е същия. Освен това би се стигнало до различен режим относно давностните срокове за ИЛ при предприемане на изпълнение и присъединяване.
В молбата за присъединяване към едно ИД кредиторът имплицитно иска това действие, затова се присъединява, а не започва ново изпълнение. В този смисъл искането за прекратяване или спиране на изпълнението от първоначалния взискател не обвързва присъединените взискатели, нито ги задължава да внесат от свое име молби за същото изпълнително действие, той си заминава, а действията си текат за присъединените.

[astika]

Пейчо, не се сърди, но много обичам да ти опонирам !
Мотивация: Защото си мислиш, че знаеш и си прав

Я отвори пак ТР и намери препратката към чл. 116 б. "в" от ЗЗД, после отвори и ЗЗД

И гатанка: Молба за образуване, с посочен способ: Запор на банкова сметка в Тексим банк
варинт а) ЧСИ-то Не налага запор (прави справки и т.н, но пропуска запора)
вариант б) налага запора, но се връща отговор, че лицето никога не е имало сметки в тази банка

И в двата случая: нямаме изпълнително действие (защото същото трябва да е валидно, поне така пише в ТР)
И в двата случая: нямаме прекъсване на давността

[bludniq_sin]

astika - мързи ме да търся, но по последното (изпраща запор, но няма банка) има ли съдебна практика някаква щото взискателят няма как да знае (или аз не се сещам) къде длъжникът (да приемем, че е физическо лице) има банкови сметки? И аз разбирам така решението, но това ще принуди кредиторите да искат да се изпратят запори до всички банки, което ще увеличи задължението по изп.дело с има няма 500 лв като кредиторите ще имат основание да го правят и при малки задължения примерно от 1000 лв, което до момент ние като взискател примерно сме избягвали да правим от една страна защото струва пари и при голям портфейл длъжници разходът е сериозен, а от друга защото е хард и за самият длъжник.

[venzid]

АЗ СЪМ ТОЗИ КОЙТО ПОЗДИГНА ВЪПРОСА В НАЧАЛОТО НО НЕЩОСТЕТРЪГНАЛИ ПО НЕПРАВИЛЕН ПЪТ, МОЯТ ВЪПРСОС Е: КАКВО ПРАВИМ КОГАТО ЗАПОВЕДТТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Е ОБЕЗСИЛЕНА ОТ ВТОРАТА ИНСТАНЦИЯ, ПОРАДИ НЕНАДЛЕЖНО ВРЪЧВАНЕ НА ДЛЪЖНИКА,ИЗП. ПРОИЗВОДСТВО Е СПРЯНО, НО НЕ Е ПРЕКРАТЕНО ОТ СЪДА , 2-ТА ИНСТАНЦИЯ ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РС ДА ПРОДЪЛЖИ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ОБЩИЯ РЕД /НЕ КАТО ЗАПОВЕДНО/ РСНИЩО НЕ ПРАВИ , ИЩЕЦАСЪЩО , А ЧСИ ПРИ СПРЯНО ДЕЛО НИ ЗАПОРИРА БАНКОВИ СМЕТКИ, НЕ ТЕГЛИ, НО И НИЕ НЕ МОЖЕМ КАТО ДЛЪЖНИЦИ ПО ИЗП. ДЕЛО И КАТО ОТВЕТНИЦИ ПО ЗАПОВЕДНОТО С ОБЕЗСИЛЕНА ЗАПОВЕД С/У НАС ДА СИ ТЕГЛИМ ПАРИТЕ, ДО КОГА ЩЕ Е ТАКА?

[bludniq_sin]

venzid - Не знам къде си засегнал темата, но първият въпрос е за перемиране на делото и не се споменава спиране и тн. ако заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и изп.производство е спряно то това е обезпечителна мярка за защита на длъжника. Явно е възстановен срокът за възражение и следователно е обезсилена заповедта за изпълнение. РС изпраща уведомление до взискателя за тая работа и му оказава в едномесечен срок да представи доказателство за депозирана искова молба.

Банковите сметки са запорирани от чси като обезпечителна мярка - за да не се разпоредите с парите и ако ищецът спечели делото да остане с пръст в уста. Това положение ще е така докато не приключи исковото производство по всяка вероятност.

[ivanov_p]

Пейчо, не се сърди, но много обичам да ти опонирам !

Не се сърдя никога, защото в спор с глупак обикновено се научава повече отколкото от спор с мъдрец.

Не казвам кое е правилно, поставям два варианта за обсъждане, в което очевидно не може да се включиш поради липса на ясна практика, защото вашите знания се изчерпват с преразкази на решения на ВКС.

Та по твоите въпроси:
И в двата случая давността по ИЛ е прекъсната. От внасянето на молбите започва да вече нова 5 годишна давност по ИЛ и двугодишна по посочените изпълнителни способи. Ако в тези две години няма постъпления изпълнението се перемира, но давността по ИЛ е прекъсната с входирането на редовните молби. Това следва от ЗЗД където е казано, че "предприемането на действия за принудителното изпълнение прекъсва давността" по ИЛ. Никакво тълкуване не може да приравни "предприемането на действия" с "постъпване на суми". Очевидно е, че колегите или са тълкували срещу закона или са имали предвид особената двугодишна давност по ИД иначе някъде щеше да има член: Изпълнителният лист се погасява по давност, ако за 5 години по него не са постъпили плащания.

Казвам това без да чета решения и е мое мнение, ако предложиш някое решение от ВКС, което се различава с удоволствие ще посоча грешките му.

[ivanov_p]

А ЧСИ ПРИ СПРЯНО ДЕЛО НИ ЗАПОРИРА БАНКОВИ СМЕТКИ, НЕ ТЕГЛИ, НО И НИЕ НЕ МОЖЕМ КАТО ДЛЪЖНИЦИ ПО ИЗП. ДЕЛО И КАТО ОТВЕТНИЦИ ПО ЗАПОВЕДНОТО С ОБЕЗСИЛЕНА ЗАПОВЕД С/У НАС ДА СИ ТЕГЛИМ ПАРИТЕ, ДО КОГА ЩЕ Е ТАКА?

Явно си чел закона и там някъде трябва да пише, че при възражение направените запори и възбрани не се вдигат. Това е същностната разлика между 410 и 417 ГПК. Производството по 417 ГПК е основано на документи с по-голяма сила и при възражение те на практика обезпечават иска, без това да се прави в отделно производство.

[astika]

Пейчо, не се сърди, но много обичам да ти опонирам !

Не се сърдя никога, защото в спор с глупак обикновено се научава повече отколкото от спор с мъдрец.

Не казвам кое е правилно, поставям два варианта за обсъждане, в което очевидно не може да се включиш поради липса на ясна практика, защото вашите знания се изчерпват с преразкази на решения на ВКС.

Та по твоите въпроси:
И в двата случая давността по ИЛ е прекъсната. От внасянето на молбите започва да вече нова 5 годишна давност по ИЛ и двугодишна по посочените изпълнителни способи. Ако в тези две години няма постъпления изпълнението се перемира, но давността по ИЛ е прекъсната с входирането на редовните молби. Това следва от ЗЗД където е казано, че "предприемането на действия за принудителното изпълнение прекъсва давността" по ИЛ. Никакво тълкуване не може да приравни "предприемането на действия" с "постъпване на суми". Очевидно е, че колегите или са тълкували срещу закона или са имали предвид особената двугодишна давност по ИД иначе някъде щеше да има член: Изпълнителният лист се погасява по давност, ако за 5 години по него не са постъпили плащания.

Казвам това без да чета решения и е мое мнение, ако предложиш някое решение от ВКС, което се различава с удоволствие ще посоча грешките му.

Практика има, щом го пиша, значииии, съм имал (аз лично) и съм видял (аз лично) и съм посочил (аз лично)
Та.....то няма обратно решение Пейчо (подкрепящо тезата ти)
п.с
Не споря.....просто споделям, пък ти.......ако искаш мисли, че самото вътрешно желние на взискателя да предприме нещо прекъсва/спира давността. Мислите и желанията са си твои.
втори п.с
Моята практика е напълно изградена на тезата: Допустимост на ОУИ (нещо, с което ти не си съгласен, считайки го за не възможно), тъй че.........не желая да споря

[astika]

astika - мързи ме да търся, но по последното (изпраща запор, но няма банка) има ли съдебна практика някаква щото взискателят няма как да знае (или аз не се сещам) къде длъжникът (да приемем, че е физическо лице) има банкови сметки? И аз разбирам така решението, но това ще принуди кредиторите да искат да се изпратят запори до всички банки, което ще увеличи задължението по изп.дело с има няма 500 лв като кредиторите ще имат основание да го правят и при малки задължения примерно от 1000 лв, което до момент ние като взискател примерно сме избягвали да правим от една страна защото струва пари и при голям портфейл длъжници разходът е сериозен, а от друга защото е хард и за самият длъжник.

Вече има + че чакам едно произнасяне на ВКС по сходен казус.
Не, не трупа такива разноски, а Взискателите......аз ако имам да търся пари, топката е при мен, за да си ги събера (така мисли и съда)

По отношение на запорите: спорил съм за разноски (обжалвайки постановлението) Съда приема това (запор на всички банкови сметки) за.....30-сет съобщения до 30-сет банки. (с което съм вътрешно съгласен)