Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/417

[chadel]

Здравейте, колеги,

интересува ме вашето мнение по въпроса дали може да се издаде обратен изпълнителен лист на длъжника за недължимо платени суми, при уважен иск по чл. 439 ГПК поради изтекла давност, още преди образуване на изпълнителното производство? Изпълнителният титул е извънсъдебно изпълнително основание по стария ГПК.

Рових се за практика, но се натъкнах на твърде нееднозначни съдебни решения.

Решение № 26 от 18.04.2012 г. по търг. д. № 150/2011 г. на Върховен касационен съд говори за:
"Когато това изпълняемо право не е безусловно / както е било в разглеждания случай/ т.е. то произтича от несъдебно изпълнително основание, оспорено от длъжника и е реализирано при висящ исков процес относно съществуването му, макар и законосъобразни действията на съдебния изпълнител не заличават материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес, проведен без изпълняемо право в хипотеза когато това право е отречено с приключване на спора за неговото съществуване От тук произтича и правната последица от така проведеното изпълнение, а именно заличаване с обратно действие на всички извършени изпълнителни действия. В тази връзка иницииралия изпълнение, без да е признато изрично вземането в негова полза, дължи всички последици от нарушените права на длъжника- от неправомерното засягане на неговата правна сфера с принудителното изпълнение. Поради това, същият дължи и лихва от момента на получаване на недължимо платените суми, като санкция срещу това негово поведение."

Аз това го разбирам като да се дължат абсолютно всички разноски, сторени от длъжника в незаконосъобразното изпълнително производство, включително и тези по ТТР по ЗЧСИ. Влизат ли според вас разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от длъжника по изпълнението, при положение, че има подадено само едно възражение за изтекла давност до ЧСИ (без уважение) и искът по чл. 439, по който разноските са присъдени отделно.

В цитираното Решение обаче ВКС посочва като основание за връщане - чл. 59 ЗЗД. Но искът по чл. 59 срещу взискателя би бил уважен само до размера на получената от него неоснователно сума. Таксите и разноските на ЧСИ-то пак увисват във въздуха. Как да ги търсим при това положение? Иск по чл. 45 ЗЗД срещу взискателя? Срещу ЧСИ-то би бил неоснователен ми се струва, защото процесуално нямаме незаконосъобразност (презумирайки, че всичко останало по делото е окей).

Апелативен съд Варна в Решение 180 от 21.07.2011 по т.д. 307/2011 споделя почти същото становище:

"При съдебните изпълнителни основания, при които ако в последствие се установи някакъв порок или при предварително изпълняеми решения при обжалване се достигне до друг резултат – че изпълняемото право не съществува, е предвиден изрично способ за връщане на полученото в резултат на принудителното изпълнение на това основание – издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответника , на осн. чл.236, ал.2 ГПК / отм./ и чл.241,ал.3 ГПК / отм./. Такъв не е предвиден ,ако след приключване на принудителното изпълнение въз основа на несъдебно изпълнително основание се установи с влязло в сила решение по чл.254 ГПК / отм./, че изпълняемото право не съществува. Но това не означава , че длъжникът е лишен от защита. След като взискателят е получил нещо без основание ,то изхождайки от общия принцип на правото за недопустимост на неоснователното обогатяване, полученото подлежи на връщане. Именно поради липсата на възможност за издаване на обратен изп.лист , за длъжника остава открит исковият път за защита с предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото – чл.55,ал.1 ЗЗД или чл.108 ЗС."

САС в Определение 650 от 11.04.2011 по ч.гр.д. 799 от 2011 пък смята, че:

"За да бъде издаден изпълнителен лист за връщане на недължимо платени суми – така нареченият „обратен изпълнителен лист”, е необходимо да бъде установено, че в процеса на принудителното изпълнение са заплатени суми, надвишаващи дължимите. Издаването на обратен изпълнителен лист е регламентирано в чл. 241, ал.3 от ГПК /отм./ и урежда връщането на суми, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение. Въпреки че в случая не е налице допускане на предварително изпълнение, съдебната практика трайно е приела, че обратен изпълнителен лист се издава и в случаите, когато принудителното изпълнение е образувано въз основа на извънсъдебно изпълнително снование, вземането по което в последствие е било отречено по съдебен ред. За да се издаде обаче изпълнителен лист за обратно плащане на недължими суми, е необходимо те да са били „получени”. А в тежест на лицето, искащо издаване на обратен изпълнителен лист е, да установи размера на „получените” без основание суми от взискателя."

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №175 от 17.01.2013 г . Пловдивският апелативен съд по ч.т.дело № 1499/2012 г. :
причина за образуване на изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. е единствено ИЛ за вземането, което с решението по чл. 422 от ГПК споменато по- горе е прието за несъществуващо. Това води и до логичния извод, че всички платени такси и разноски по делото на основание тарифата на ЧСИ са пряка и непосредствена последица от принудителното изпълнение на вземането (задължението), което е признато за несъществуващо и подлежат на възстановяване. Сумите от 2 727, 57 лв. и 1982, 55 лв. от такъв тип и за тях следва да се издаде ИЛ на основание чл. 245, ал.3, изр. 2 от ГПК.

Да, ама това е за иска по чл. 422, а не този по чл. 439..

Вие как смятате? Имали ли сте такъв случай в практиката?

[bird_of_paradise]

Такъв точно казус съм нямала, но имах обратен ИЛ по обезсилена заповед по 417 преди време.
В молбата надълго и нашироко мотивирах, че имам право на обратен ИЛ като се приложи по аналогия чл. 245 ГПК и в заповедното производство, защото в противен случай бившия ми К ще се ползва от благоприятните последици при обезсилена заповед с право да задържи сумите, събрани въз основа на обезсиленото изпълнително основание, ако не предявим осъдителен иск за връщането им. Което е абсурдно- въвлечени сме в дело по почин на някой, комуто дължимостта на принудително събраните от него суми е отречена, но вече са в негова собственост. Апропо, претендирах си и разноските по принудителното изпълнение, като ми ги включиха и тях в ИЛ ( вкл. и тези по ТТРЗЧСИ). Беше лесно- сумите бяха събрани чрез запорно съобщение от банковата ни сметка, с едно удостоверение от банката и нямах проблем с размера.

Не питай, обаче, какво стана отпосле.... щото и това е една дълга и тегава история за новото гражданско правораздаване. С това дело научих, че районния трябва да направи невъзможното, но на всяка цена да открие заявителя, който апропо си продал жилището, адресно нерегистриран на ново, съобщенията се връщат с коректно отразяване от новия собственик ( 4м. не живее вече тук-продаде ми жилището, 6м. не живее, 10м. не живее), по Наредба 14- няма нов адрес, заявителя не изпълнил задължението си по чл. 41 ГПК, но .... ако имаш вуйчо- всичко може.
Сега, след година и половина време, О за издаване на обратен ми е отменено, нещата се върнаха в старото положение и съм в производство по 422.

п.п. ИД висящо ли ти е?- защото ако е по аргумент от обратното - чл. 79 чл. 433 ГПК разноските са за сметка на взискателя.

[chadel]

Висящо е.

Като се замисля, иск по чл. 45 ЗЗД надали ще хване дикиш, защото нямаме противоправност. Не е противоправно да си търсиш вземането, пък макар и погасено по давност.

Но пък тогава, в тази хипотеза конкретно, искът по неоснователното обогатяване също би следвало да бъде отхвърлен, защото макар и погасено по давност, задължението се е трансформирало в естествено задължение и не е налице неоснователно обогатяване..

[kalahan2008]

Обратен изпълнителен лист се издава само в хипотезата на чл. 245, ал. 3 ГПК. Чл. 422, ал. 3 ГПК препраща към същия текст, затова и в този случай се издава обратен изп. лист. Чл. 439 ГПК не препраща към 245 ГПК, затова в този случай не следва да се вади обратен изп. лист, а решението ще бъде само установително, без изпълнителна сила (каквато 439 ГПК не му придава). В този случай трябва искът по 439 ГПК да се съедини с осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Относно разноските по изпълнението - въпрос на преценка на съда. Може да прецени, че същите се включват в във визираната в 245 (3) хипотеза - "издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение."
Може и да ги сметне за отделно вземане и тогава ще трябва да се искат на плоскоостта на чл. 55 ЗЗД - връщане на нещо при отпаднало основание.

[chadel]

Относно разноските по изпълнението - въпрос на преценка на съда. Може да прецени, че същите се включват в във визираната в 245 (3) хипотеза - "издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение."
Може и да ги сметне за отделно вземане и тогава ще трябва да се искат на плоскоостта на чл. 55 ЗЗД - връщане на нещо при отпаднало основание.

Да, ама това е при хипотезата на чл. 245. А титулът, ако е по чл. 417, няма как да стане с иск по чл. 55/59 ЗЗД да се включат и разноските, с които той не се е обогатил - примерно т. 26 на ЧСИ-то. Пък за останалите разнсоки по изпълнението ответникът винаги може да каже: "Да, ама аз не съм се обогатил, защото това са възстановени разноски, които съм сторил реално. Няма количествено увеличение на патримониума ми".

Не съм съвсем сигурен, но ВКС, сякаш най-точно го е казал с това изречение: "В тази връзка иницииралия изпълнение, без да е признато изрично вземането в негова полза, дължи всички последици от нарушените права на длъжника- от неправомерното засягане на неговата правна сфера с принудителното изпълнение" - т.е. да се включат и всички понесени разноски, вкл. и по т. 26 от ТТР ЗЧСИ.

За пръв път ми попада подобен казус. Интересно е наистина от практическа гледна точка. Ще ви държа в течение за развитието на случая :=)

Благодя за мненията!

[law_master]

Едно Определение от мен по въпроса с разноските

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание от 16.01.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т.дело № 1499 описа на ПАС за 2012 г., установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Причина за започването му е изходяща от С. Г. В и В. Ц. В. частна жалба против постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.,
като е посочено, че всички законни лихви се начисляват до изплащане на главниците, представляващи събраните от дружеството в хода на започнало въз основа издаден изпълнител лист по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с. по Заповед № 6949 за изпълнение на парично задължение от 15.10.2009 г., принудително изпълнение по изп.д. № 20098200400722 по описа на ЧСИ Т. Л. с рег. № 820 суми и подлежащи на връщане поради отричане на вземането с влязло в сила на 15.02.2012 г. Решение № 205 от 27.05.2010 г. на ПОС по т.д. № 10/2010 г. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на молителя за горните суми.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, поискана е отмяната му и постановяване на друго за оставяне на искането по чл. 245, ал. 3 от ГПК без уважение.
От въззиваемата страна първоначално становище по частната жалба не е изразено, като препис от същата, ведно с приложенията е връчено на адв. Д,. която е била пълномощник на дружеството в производството по чл. 422 от ГПК.
Въззивната инстанция в определение от 11.12.2012 г. е констатирала, че молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 от ГПК не е подадена и подписана от адв. Д,. а от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник и, че към същата няма приложено пълномощно. Това е дало основание производството да се остави без движение за отстраняване на тази нередовност и е разпоредено изпращане препис от частната жалба до адвоката подал молбата станала причина за постановяване на обжалваното определение.
В срок е представено пълномощното и е постъпил отговор, в който са изразени съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата т.е. не е налице пречка за разглеждане на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 02.10.2009 г. С. Г. В и В. Ц. В. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС, по което е образувано ч. гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС.
Предмет на заявлението са вземания за главници по договор за аренда в размер на 5 316 лв. за стопанските 2007 г., 2008 г. и 2009 г., и неустойка от 74 321.54 лв. Изчисляване на главницата е направено върху 88 607 дка, а на неустойката - за 760 дни забава. Издадена е заповед за изпълнение № 6949 от 15.10.2009 г. за пълния заявен размер, а на 16.10.2009 г. въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист.
На 17.11.2009 г. от ответника е подадено възражение за недължимост на сумите. Въз основа представени от него писмени документи и искане, с Определение от 23.11.2009 г. ПРС е спряло предварителното изпълнение на издадената заповед по отношение на главница от 1 772.14 лв. за 2007 г. и неустойка от 35 693.90 лв. за периода 01.09.2007 г. - 31.08.2008 г. Издаденият изпълнителен лист по заповедта за изпълнение е станал повод за образуване на изп. д. № 20098200400722/2009 г. на ЧСИ Т. Л.
С оглед подаденото от страна на ответника възражения за недължимост на сумите С. Г. В. и В. Ц. В. на основание чл. 421 от ГПК са предявили пред ПОС иск да се признае за установено по отношение на "Д." Е. с. Р., че им дължи въз основа Договор за аренда от 09.05.2006 г., сключен между тях, с нотариална заверка на подписите, вписан в С. вписвания към ПРС, сумите от по 1 772 лв. за 2008 г. и за 2009 г., общо 3 544 лв., представляващи възнаграждение по договора от по 20 лв. на декар за стопанска година, дължимо до 31 август на съответната година, договорна неустойка за забавено плащане на възнаграждението от по 50 евро на ден забава за 395 дена за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2009 г. включително, в размер на 38 627.64 лв.
По повод на tака предявения иск по т. дело № 10 от 2010 г. Пловдивския окръжен съд е постановил решение, с което така предявеният иск е бил отхвърлен. Това решение от своя страна е било потвърдено от ПАС с решение по в. т. дело № 740 от 2010 г., като касационното обжалване на същото не е допуснато видно от т. дело № 361/2011 г. по описа на ВКС.
На 02.12.2012 г. в Пловдивски районен съд по гр. д. № 11819/2009 г. образувано във връзка с издаването на споменатата заповед за изпълнение е постъпила изходяща от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник на "Д." ООД молба за издаване на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК на обратен изпълнителен лист за събраните по образуването на основание издадения на основание заповедта за изпълнение изп. лист суми, както следва:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.;
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.;
- 1 890.83 лв., ведно със законна лихва от 28.07.2010 г.;
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г., както е поискано всички законни лихви да се присъдят за времето до изплащане на главниците, върху които се начисляват.
Пловдивският районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа молбата и е изпратил по компетентност на ПОС - съдът отхвърлил иска дал основание за издаване на листа с влязло в сила решение.
Пловдивския окръжен съд на първо место в определението си е приел, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 3 и чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Изразил е и становище, че той е компетентен да разгледа искането, защото той е първоинстанционният съд, който с влязло в сила решение е отрекъл съществуването на вземането, за което ищците са се снабдили с изпълнителен лист и са провели принудително изпълнение против ответника.
По същество на спора на база удостоверение на ЧСИ Т. Л. е констатирано, че по образуваното пред него изп. дело № 20098200400722 против "Д." ООД са проведени действия по принудителни събирания на суми по няколко изпълнителни основания, между които и ИЛ от 16.10.2009 г. по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с.
Направен е и извод, че от събраните и разпределени суми предмет на този лист са:
82 498.82 лв., преведена за плащане на 01.12.2009 г., за погасяване на главницата;
2 727.57 лв., преведена за плащане на 04.12.2009 г. и представляваща плащане по сметка 1785 на ЧСИ за такси и услуги по изпълнението;
6 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща платени от взискателя такси по изпълнението;
1 982 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща такси по Тарифата на ЧСИ.
На тази база е направено и заключение, че за тях следва да се издаде обратен изпълнителен лист на длъжника против взискателите, защото със СПН е отречено основанието за получаването им и оттук необходимостта да се плащат и разходите по събирането им и съответно да се начисли законна лихва до изплащането им.
За посочената в молбата на "Д." ООД сума от 1 890.83 лв. е прието, че няма данни да е събрани във връзка с изпълнението по първоначално издадения изпълнителен лист и е отказано издаването на обратен такъв.
Недоволен от определението в частта уважаваща искането за издаване на ОИЛ са останали С. Г. В. и В. Ц. В.
В частната си жалба те излагат съображения за недопустимост на определението поради издаването му от некомпетентен съд, като се излагат съображения, че това следва да бъде съдът издал изпълнителния лист т.е. Пловдивския районен съд. На второ место, като съображение за недопустимост се сочи и факта, че е налице влезнал в сила предходен акт отказващ издаването на обратен изпълнителен лист.
Изложени са и съображения за неправилност на определението. Те са свързани с твърдението, че в случая не са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като първоначалният такъв не бил на основание осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото.
На второ место се твърди, че на връщане подлежат сумите, които пряко са получени от взискателя по ИЛ, а не тези представляващи платени на ЧСИ такси. Твърди се и, че в сумата от 82 498,82 лв., за която първоначално е посочено в удостоверението на ЧСИ, че е получена от жалбоподателите са включени(видно от приложеното към жалбата ново удостоверение на ЧСИ) и 31 622,34 лв. представляващи необходими разноски за запазване на вещта предмет на принудителното изпълнение, които биха били направени и от самия длъжник по изпълнителното дело.
По повод на така подадената жалба съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че според чл. 422, ал. 3 от ГПК ако искът за съществуване на вземането бъде отхвърлен с влязло в сила решение изпълнението се прекратява и се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. В нея от страна на законодателя е предвидена възможност съдът постановил решението да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С това препращане реално законодателят приравнява предпоставките за издаване на изпълнителен лист в заповедното производство с тези по чл. 242 от ГПК и направените възражения в частната жалба за липса на осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото т.е. буквално на основанията на чл. 245, ал. 3 от ГПК са напълно необосновани.
От друга страна в чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК се говори, че обратния ИЛ се издава от съдът постановил решението, а съдът издал заповедта за изпълнение безспорно не постановява такъв съдебен акт. Това води до извод, че издател на ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК следва да е съдът разгледал искът по чл. 422 ГПК, а в случая това е ПОС. Казаното пък прави неоснователни и изложените в жалбата съображения за липса на компетентност и недопустимост на обжалваното определение по тези съображения. От друга страна дори да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането е съдът разпоредил издаването на ИЛ т.е. заповедният съд то в случая са налице предпоставките на чл. 270, ал. 4 от ГПК и отново не може да се говори за недопустимост на определението на ПОС.
Не е налице и недопустимост поради факта, че по искане на това основание веднъж е постановен отказ по простата причина, че според чл. 299 от ГПК забраната за пререшаване касае влезли в сила решения, а в случая видно от приложената на стр. 7 от настоящето дело молба се касае за разпореждане на Пловдивския районен съд от 05.03.2012 г.
Изложеното от своя страна е основание да се извърши преценка за правилността на определението по същество.
От описаното по-горе съдържание на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за състава на ПАС следва извод, че целта на законодателя е да се възстанови имущественото състояние на длъжника във вид преди предприемане на действията по принудително изпълнение по силата на ИЛ, чието основание за издаване е отпаднало. Това води до извод, че на възстановяване от страна на взискателя подлежат всички суми и вещи излезли от патримониума на длъжника, като пряка и непосредствена последица на предприетото принудително изпълнение. Това прави логичен извода, че на такова възстановяване подлежат и платените такси на ЧСИ, при условие, че причина за извършването му е единствено факта на образуване на изп. дело и предприемане на действия по принудително изпълнение.
От представеното с настоящата частна жалба удостоверение от ЧСИ Т. Л. е видно, че причина за образуване на изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. е единствено ИЛ за вземането, което с решението по чл. 422 от ГПК споменато по- горе е прието за несъществуващо. Това води и до логичния извод, че всички платени такси и разноски по делото на основание тарифата на ЧСИ са пряка и непосредствена последица от принудителното изпълнение на вземането (задължението), което е признато за несъществуващо и подлежат на възстановяване. Сумите от 2 727,57 лв. и 1982,55 лв. от такъв тип и за тях следва да се издаде ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
На пръв поглед следва да се издаде и ОИЛ за сумата от 82 498, 82 лв., която в изпълнителното производство е платена на самия взискател. От разбивката направена в удостоверението на ЧСИ представено с частната жалба обаче е видно, че същата е сбор от суми платени на взискателите по изпълнителното дело на различни основания, както следва:
- 1941,12 лв. платени такси по изпълнителното дело,
- 31 622,34 лв. платени разноски от взискателя по изпълнителното дело,
- 3 200 лв. платен от взискателя хонорар за процеусално представителство,
- 45 735,36 лв., погасяване задължението на длъжника по изпълнителния лист от 16.10.2009 г.
Това съотнесено с изложеното по-горе води до логичен извод, че предмет на ОИЛ несъмнено следва да бъде сумата от 45 735,36 лв. и плащанията за такси и адв. хонорар по причина, че последните не биха били направени от взискателите, а и никога нямаше да бъдат събрани от длъжника на основание чл. 79 от ГПК ако не бе образувано изпълнителното дело.
По интересно стоят нещата за платената от длъжника на взискателя сума от 31 622,34 лв.
В удостоверението приложено към частната жалба ЧСИ е посочил, че това са платени разноски от взискателя по ИЛ. Те съобразно доказателства приложени към същата съставляват сбор от платени от взискателя в хода на изпълнителното производство суми за жътвата, транспорта и съхранението на вещта предмет на принудителното изпълнение (оризово зърно). С оглед характера на тези плащания съставът на ПАС счита, че не може да се говори, че причина за извършването им е единствено образуваното изпълнително дело и предприетите по него действия по принудително изпълнение. Това е така по простата причина, че всяка една селскостопанска реколта подлежи на прибиране от полето и е логично това да се извърши от съответния селскостопански производител (в случая "Д." ООД). По тази причина за ПАС разноските за прибиране на процесния ориз(жътвата на същия), както и тези за транспорт и съхранението му по правилата на Закона за съхранение и търговия със зърно при липсата на представени с отговора доказателства за противното биха били направени от страна на "Д." ООД дори и да не бе образувано изп. дело т.е. не е налице основание за възстановяването им на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
От изложеното следва извод, че на основание, чл. 245, ал. 3 изр. 2 от ГПК С. Г. ВСИЛЕВА и В. Ц. В. следва да бъдат осъдени да възстановят на "Д." ООД платените по изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. суми, както следва:
- Платените на 01.12.2009 г. 50876,48 лв. ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- Платените на 04.12.2009 г., 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- Платените на 29.06.2010 г., 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- платените на 29.06.2010 г., 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
Не точно в този смисъл е първоинстанционното определение, тъй като с него е постановено във връзка с плащането на 01.12.2009 г. де се върне сумата от 82 498,82 лв. вместо реално дължимите 50 876,48 лв. По тази причина решението следва да се отмени в частта присъждаща плащането над реално дължимата сума, като вместо това молбата се отхвърли в тази й част, а в останала му част то следва да бъде потвърдено.
Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА движението по ч. т. дело № 1499/2012 г. по описа на ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 50876, 48 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622,34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г., явяваща се разлика между присъдените с първоинстанционното определение 82 498,82 лв. и реално дължимите 50876,48 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за издаване на изпълнителен лист на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** срещу В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** за сумата от 31 622, 34 лв. получена по образуваното на основание издаден ИЛ по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с., изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. вземането, по който в последствие е отречено с влязло в сила решение.
ОБЕЗСИЛВА издаденият на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнителен лист в частта осъждаща В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622, 34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г.
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок пред ВКС.

[ivodam]

Един въпрос във връзка с обратен изпълнителен лист - за издаването му плаща ли се държавна такса, както за издаване на изпълнителен лист?

Благодаря предварително.

[nk7702n]

Едно Определение от мен по въпроса с разноските

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание от 16.01.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т.дело № 1499 описа на ПАС за 2012 г., установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Причина за започването му е изходяща от С. Г. В и В. Ц. В. частна жалба против постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.,
като е посочено, че всички законни лихви се начисляват до изплащане на главниците, представляващи събраните от дружеството в хода на започнало въз основа издаден изпълнител лист по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с. по Заповед № 6949 за изпълнение на парично задължение от 15.10.2009 г., принудително изпълнение по изп.д. № 20098200400722 по описа на ЧСИ Т. Л. с рег. № 820 суми и подлежащи на връщане поради отричане на вземането с влязло в сила на 15.02.2012 г. Решение № 205 от 27.05.2010 г. на ПОС по т.д. № 10/2010 г. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на молителя за горните суми.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, поискана е отмяната му и постановяване на друго за оставяне на искането по чл. 245, ал. 3 от ГПК без уважение.
От въззиваемата страна първоначално становище по частната жалба не е изразено, като препис от същата, ведно с приложенията е връчено на адв. Д,. която е била пълномощник на дружеството в производството по чл. 422 от ГПК.
Въззивната инстанция в определение от 11.12.2012 г. е констатирала, че молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 от ГПК не е подадена и подписана от адв. Д,. а от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник и, че към същата няма приложено пълномощно. Това е дало основание производството да се остави без движение за отстраняване на тази нередовност и е разпоредено изпращане препис от частната жалба до адвоката подал молбата станала причина за постановяване на обжалваното определение.
В срок е представено пълномощното и е постъпил отговор, в който са изразени съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата т.е. не е налице пречка за разглеждане на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 02.10.2009 г. С. Г. В и В. Ц. В. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС, по което е образувано ч. гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС.
Предмет на заявлението са вземания за главници по договор за аренда в размер на 5 316 лв. за стопанските 2007 г., 2008 г. и 2009 г., и неустойка от 74 321.54 лв. Изчисляване на главницата е направено върху 88 607 дка, а на неустойката - за 760 дни забава. Издадена е заповед за изпълнение № 6949 от 15.10.2009 г. за пълния заявен размер, а на 16.10.2009 г. въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист.
На 17.11.2009 г. от ответника е подадено възражение за недължимост на сумите. Въз основа представени от него писмени документи и искане, с Определение от 23.11.2009 г. ПРС е спряло предварителното изпълнение на издадената заповед по отношение на главница от 1 772.14 лв. за 2007 г. и неустойка от 35 693.90 лв. за периода 01.09.2007 г. - 31.08.2008 г. Издаденият изпълнителен лист по заповедта за изпълнение е станал повод за образуване на изп. д. № 20098200400722/2009 г. на ЧСИ Т. Л.
С оглед подаденото от страна на ответника възражения за недължимост на сумите С. Г. В. и В. Ц. В. на основание чл. 421 от ГПК са предявили пред ПОС иск да се признае за установено по отношение на "Д." Е. с. Р., че им дължи въз основа Договор за аренда от 09.05.2006 г., сключен между тях, с нотариална заверка на подписите, вписан в С. вписвания към ПРС, сумите от по 1 772 лв. за 2008 г. и за 2009 г., общо 3 544 лв., представляващи възнаграждение по договора от по 20 лв. на декар за стопанска година, дължимо до 31 август на съответната година, договорна неустойка за забавено плащане на възнаграждението от по 50 евро на ден забава за 395 дена за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2009 г. включително, в размер на 38 627.64 лв.
По повод на tака предявения иск по т. дело № 10 от 2010 г. Пловдивския окръжен съд е постановил решение, с което така предявеният иск е бил отхвърлен. Това решение от своя страна е било потвърдено от ПАС с решение по в. т. дело № 740 от 2010 г., като касационното обжалване на същото не е допуснато видно от т. дело № 361/2011 г. по описа на ВКС.
На 02.12.2012 г. в Пловдивски районен съд по гр. д. № 11819/2009 г. образувано във връзка с издаването на споменатата заповед за изпълнение е постъпила изходяща от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник на "Д." ООД молба за издаване на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК на обратен изпълнителен лист за събраните по образуването на основание издадения на основание заповедта за изпълнение изп. лист суми, както следва:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.;
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.;
- 1 890.83 лв., ведно със законна лихва от 28.07.2010 г.;
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г., както е поискано всички законни лихви да се присъдят за времето до изплащане на главниците, върху които се начисляват.
Пловдивският районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа молбата и е изпратил по компетентност на ПОС - съдът отхвърлил иска дал основание за издаване на листа с влязло в сила решение.
Пловдивския окръжен съд на първо место в определението си е приел, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 3 и чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Изразил е и становище, че той е компетентен да разгледа искането, защото той е първоинстанционният съд, който с влязло в сила решение е отрекъл съществуването на вземането, за което ищците са се снабдили с изпълнителен лист и са провели принудително изпълнение против ответника.
По същество на спора на база удостоверение на ЧСИ Т. Л. е констатирано, че по образуваното пред него изп. дело № 20098200400722 против "Д." ООД са проведени действия по принудителни събирания на суми по няколко изпълнителни основания, между които и ИЛ от 16.10.2009 г. по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с.
Направен е и извод, че от събраните и разпределени суми предмет на този лист са:
82 498.82 лв., преведена за плащане на 01.12.2009 г., за погасяване на главницата;
2 727.57 лв., преведена за плащане на 04.12.2009 г. и представляваща плащане по сметка 1785 на ЧСИ за такси и услуги по изпълнението;
6 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща платени от взискателя такси по изпълнението;
1 982 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща такси по Тарифата на ЧСИ.
На тази база е направено и заключение, че за тях следва да се издаде обратен изпълнителен лист на длъжника против взискателите, защото със СПН е отречено основанието за получаването им и оттук необходимостта да се плащат и разходите по събирането им и съответно да се начисли законна лихва до изплащането им.
За посочената в молбата на "Д." ООД сума от 1 890.83 лв. е прието, че няма данни да е събрани във връзка с изпълнението по първоначално издадения изпълнителен лист и е отказано издаването на обратен такъв.
Недоволен от определението в частта уважаваща искането за издаване на ОИЛ са останали С. Г. В. и В. Ц. В.
В частната си жалба те излагат съображения за недопустимост на определението поради издаването му от некомпетентен съд, като се излагат съображения, че това следва да бъде съдът издал изпълнителния лист т.е. Пловдивския районен съд. На второ место, като съображение за недопустимост се сочи и факта, че е налице влезнал в сила предходен акт отказващ издаването на обратен изпълнителен лист.
Изложени са и съображения за неправилност на определението. Те са свързани с твърдението, че в случая не са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като първоначалният такъв не бил на основание осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото.
На второ место се твърди, че на връщане подлежат сумите, които пряко са получени от взискателя по ИЛ, а не тези представляващи платени на ЧСИ такси. Твърди се и, че в сумата от 82 498,82 лв., за която първоначално е посочено в удостоверението на ЧСИ, че е получена от жалбоподателите са включени(видно от приложеното към жалбата ново удостоверение на ЧСИ) и 31 622,34 лв. представляващи необходими разноски за запазване на вещта предмет на принудителното изпълнение, които биха били направени и от самия длъжник по изпълнителното дело.
По повод на така подадената жалба съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че според чл. 422, ал. 3 от ГПК ако искът за съществуване на вземането бъде отхвърлен с влязло в сила решение изпълнението се прекратява и се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. В нея от страна на законодателя е предвидена възможност съдът постановил решението да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С това препращане реално законодателят приравнява предпоставките за издаване на изпълнителен лист в заповедното производство с тези по чл. 242 от ГПК и направените възражения в частната жалба за липса на осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото т.е. буквално на основанията на чл. 245, ал. 3 от ГПК са напълно необосновани.
От друга страна в чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК се говори, че обратния ИЛ се издава от съдът постановил решението, а съдът издал заповедта за изпълнение безспорно не постановява такъв съдебен акт. Това води до извод, че издател на ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК следва да е съдът разгледал искът по чл. 422 ГПК, а в случая това е ПОС. Казаното пък прави неоснователни и изложените в жалбата съображения за липса на компетентност и недопустимост на обжалваното определение по тези съображения. От друга страна дори да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането е съдът разпоредил издаването на ИЛ т.е. заповедният съд то в случая са налице предпоставките на чл. 270, ал. 4 от ГПК и отново не може да се говори за недопустимост на определението на ПОС.
Не е налице и недопустимост поради факта, че по искане на това основание веднъж е постановен отказ по простата причина, че според чл. 299 от ГПК забраната за пререшаване касае влезли в сила решения, а в случая видно от приложената на стр. 7 от настоящето дело молба се касае за разпореждане на Пловдивския районен съд от 05.03.2012 г.
Изложеното от своя страна е основание да се извърши преценка за правилността на определението по същество.
От описаното по-горе съдържание на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за състава на ПАС следва извод, че целта на законодателя е да се възстанови имущественото състояние на длъжника във вид преди предприемане на действията по принудително изпълнение по силата на ИЛ, чието основание за издаване е отпаднало. Това води до извод, че на възстановяване от страна на взискателя подлежат всички суми и вещи излезли от патримониума на длъжника, като пряка и непосредствена последица на предприетото принудително изпълнение. Това прави логичен извода, че на такова възстановяване подлежат и платените такси на ЧСИ, при условие, че причина за извършването му е единствено факта на образуване на изп. дело и предприемане на действия по принудително изпълнение.
От представеното с настоящата частна жалба удостоверение от ЧСИ Т. Л. е видно, че причина за образуване на изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. е единствено ИЛ за вземането, което с решението по чл. 422 от ГПК споменато по- горе е прието за несъществуващо. Това води и до логичния извод, че всички платени такси и разноски по делото на основание тарифата на ЧСИ са пряка и непосредствена последица от принудителното изпълнение на вземането (задължението), което е признато за несъществуващо и подлежат на възстановяване. Сумите от 2 727,57 лв. и 1982,55 лв. от такъв тип и за тях следва да се издаде ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
На пръв поглед следва да се издаде и ОИЛ за сумата от 82 498, 82 лв., която в изпълнителното производство е платена на самия взискател. От разбивката направена в удостоверението на ЧСИ представено с частната жалба обаче е видно, че същата е сбор от суми платени на взискателите по изпълнителното дело на различни основания, както следва:
- 1941,12 лв. платени такси по изпълнителното дело,
- 31 622,34 лв. платени разноски от взискателя по изпълнителното дело,
- 3 200 лв. платен от взискателя хонорар за процеусално представителство,
- 45 735,36 лв., погасяване задължението на длъжника по изпълнителния лист от 16.10.2009 г.
Това съотнесено с изложеното по-горе води до логичен извод, че предмет на ОИЛ несъмнено следва да бъде сумата от 45 735,36 лв. и плащанията за такси и адв. хонорар по причина, че последните не биха били направени от взискателите, а и никога нямаше да бъдат събрани от длъжника на основание чл. 79 от ГПК ако не бе образувано изпълнителното дело.
По интересно стоят нещата за платената от длъжника на взискателя сума от 31 622,34 лв.
В удостоверението приложено към частната жалба ЧСИ е посочил, че това са платени разноски от взискателя по ИЛ. Те съобразно доказателства приложени към същата съставляват сбор от платени от взискателя в хода на изпълнителното производство суми за жътвата, транспорта и съхранението на вещта предмет на принудителното изпълнение (оризово зърно). С оглед характера на тези плащания съставът на ПАС счита, че не може да се говори, че причина за извършването им е единствено образуваното изпълнително дело и предприетите по него действия по принудително изпълнение. Това е така по простата причина, че всяка една селскостопанска реколта подлежи на прибиране от полето и е логично това да се извърши от съответния селскостопански производител (в случая "Д." ООД). По тази причина за ПАС разноските за прибиране на процесния ориз(жътвата на същия), както и тези за транспорт и съхранението му по правилата на Закона за съхранение и търговия със зърно при липсата на представени с отговора доказателства за противното биха били направени от страна на "Д." ООД дори и да не бе образувано изп. дело т.е. не е налице основание за възстановяването им на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
От изложеното следва извод, че на основание, чл. 245, ал. 3 изр. 2 от ГПК С. Г. ВСИЛЕВА и В. Ц. В. следва да бъдат осъдени да възстановят на "Д." ООД платените по изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. суми, както следва:
- Платените на 01.12.2009 г. 50876,48 лв. ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- Платените на 04.12.2009 г., 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- Платените на 29.06.2010 г., 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- платените на 29.06.2010 г., 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
Не точно в този смисъл е първоинстанционното определение, тъй като с него е постановено във връзка с плащането на 01.12.2009 г. де се върне сумата от 82 498,82 лв. вместо реално дължимите 50 876,48 лв. По тази причина решението следва да се отмени в частта присъждаща плащането над реално дължимата сума, като вместо това молбата се отхвърли в тази й част, а в останала му част то следва да бъде потвърдено.
Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА движението по ч. т. дело № 1499/2012 г. по описа на ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 50876, 48 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622,34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г., явяваща се разлика между присъдените с първоинстанционното определение 82 498,82 лв. и реално дължимите 50876,48 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за издаване на изпълнителен лист на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** срещу В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** за сумата от 31 622, 34 лв. получена по образуваното на основание издаден ИЛ по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с., изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. вземането, по който в последствие е отречено с влязло в сила решение.
ОБЕЗСИЛВА издаденият на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнителен лист в частта осъждаща В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622, 34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г.
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок пред ВКС.

[kdkrastev1234]

Ако някой може, да помогне малко.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и образувано изпълнително дело. На страната на длъжника съм. Обезсилих заповедта и изпълнителния лист по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК, тъй като клиента ми не живее в страната. Изпълнителното дело беше прекратено. По него не бяха събрани суми, но имаше доста изпълнителни действия. Изискваше се актива адвокатска защита, с пълномощно и хонорар. При прекратяването поисках, ЧСИ да ни присъди адвокатския хонорар, но той отказа и не обжалвах.
Подадох молба до съда за издаване на обратен изпълнителен лист за хонорара /тук, по-нагоре има практика в този смисъл/. Сега получих определение с отказ, с мотив че ЧСИ е следвало да присъди такъв. Естествено ще обжалвам.
Някой има ли практика, че дори при прекратяване на изпълнително дело, поради обезсилване на ИЛ, ЧСИ не може да присъжда хонорар в полза на длъжника?

[ivanov_p]

Обезсилих заповедта и изпълнителния лист по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК, тъй като клиента ми не живее в страната.

След това нямаше ли дело 422 ГПК?

[kdkrastev1234]

Заповедното производство е недопустимо за длъжници, живеещи извън страната, затова и обезсилиха изпълнителния лист. Не се предявява иск по чл. 422

[ivanov_p]

Имах предвид дали кредиторът не е предявил иск по 422 за установяване на задължението? Обезсилването е предпоставка за предявяване на иска по 422 ГПК, а не окончателно непризнаване на вземането.

[kdkrastev1234]

Установителния иск по чл. 422 си е част от заповедното производство. Щом то е недопустимо и той е недопустим.
Може да се предяви се осъдителен иск, по общия исков ред, с внасяне на пълна такса, все едно че не са искали заповед за изпълнение.
Да, предявиха такъв, в срока за отговор на исковата молба сме. Вероятно ще го загубят след 5-6 години, като приключим с трите инстанции, тъй като вече изтече пък давността за вземането

[ivanov_p]

Да, предявиха такъв, в срока за отговор на исковата молба сме. Вероятно ще го загубят след 5-6 години, като приключим с трите инстанции, тъй като вече изтече пък давността за вземането

Съдът не издава такава заповед, когато установи фактите преди произнасянето. При 410 когато призовкарят не намери някой на адреса и получи информация в тази насока го докладва и се прави проверка, но при т.4 няма как да се установи, освен със свидетелски показания или друг начин, напр. заявление от длъжника пред администрацията. След издаването на Заповедтта длъжникът може да я обжалва след като разбере за нея, но това само възстановява правата му относно уведомяването. Тези права са били нарушени, защото не е бил уведомен за производството при предвидени от закона обстоятелства и съдът възстановява правото му на възражение които би имал, ако беше уведомен редовно. Оттук се действа по нормалния ред, съдът указва на кредитора да предяви иск по 422.
Поне така мисля аз, не съм имал такъв случай досега, но имам два издадени изп. листа срещу длъжник, който е в чужбина от 2 години и ще ми дойде на главата. А основанията да мисля така е проблемът с давността. Ако заповедното приключи с обезсилена заповед не пази давността и става така, че задължението се погасява не по вина на кредитора в което няма правна логика.

[kdkrastev1234]

Чл. 423.
....
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Ние сме в тази хипотеза, където заповедното производство направо приключва. Нормата противоречи на логиката на заповедното производство и е недомислена, според мен. Банките ще берат доста ядове с нея и особено с кредите, отпуснати на чужденци. Но засега тя е факт и ще се съобразяваме/възползваме от нея.

[ivanov_p]

Това производство приключва, но съдът по заповедното ви дава указания по чл. 415 ГПК. Иначе правата на средитора ще са нарушени. Да си представим, че кредитора завежда дело, длъжникът отива в чужбина, ИЛ влиза в сила, започват изп. действия които продължават определено време, през което минават 5 или 3 години от възникване на задължянието. Длъжникът се връща, подава обосновано възражение, съдът обезсилва заповедта и добросъвестния кредитор се оказва с погасено по давност взимане.
Относно моите ИЛ знам, че лицето е в чужбина, защото сам съм проверявал, но и при двете връчвания, от съда по 410 и от ЧСИ по 417 родителите са получили съобщенията и не са казали, че щерка им е в чужбина. При това положение от къде да знам, че трябва да водя пълно дело, а и да знам мога да го направя по 410, по 417 на ЗЗ е лепнат печат, че има издаден ИЛ и няма съд, който да гледа делото. В същото време давността си тече и при положение, че обезсилят ИЛ и не ми дадат възможност за дело по 422 ГПК аз губя правото на иск въобще с което се нарушава основния закон на правото, че имам ли да взимам трябва да получа.

[kdkrastev1234]

Бъркаш за указанията. Съдът казва "не можете да се снабдите с изпълнителен лист по заповедното производство, съдете се по общия исков ред", т.е нови такси и голямо чакане.
За другото си прав и затова казвам, че нормата е недомислена. Банката е дала кредит, длъжникът е отишъл да работи в чужбина. Банката вади изпълнителен лист /по чл. 417 а не 410/, започва изпълнително дело, човека научава след година -две, обезсилва ги и връща банката в изходна позиция. Само че вече с изтекла давност. Остава спорно само дали това прекратено заповедно/изпълнително производство е прекъснало давността /според мен по-скоро не/.
А няма как да научиш, че длъжникът ти не е в стараната. В моя случай, той си има постоянен и настоящ адрес в България, но просто не живее там. В справката от МВР не излиза нищо, тъй като е излязъл към страна от ЕС

[kdkrastev1234]

Само, че сега ми трябва практика, че ЧСИ не може да присъжда разноски на длъжник

[ivanov_p]

Ето едно определение, няма как да те зафучат по общия ред:

В конкретния случай, настоящия въззивен състав намира, че е изпълнена хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК и е налице ненадлежно връчване на съобщението за издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника Г.Я., тъй като същия към момента на връчването не е имал обичайно местопребиваване в Република България. Качеството на получателя, посочено в съобщението от връчителя, в рамките на служебните му задължения, действително сочи, че не е подписано от жалбоподателя лично, а от друго лице – негов син. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в страната, тъй като заминал летния период работи в Република Гърция няколко дена след Гергьовден, /към 6 Май 2008 г./, и след като съобщението е връчено на 19.05.2008 г. на сина му той не би могъл да му го предаде, поради което жалбоподателят е бил лишен от възможността да оспори вземането. Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 4 съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, както е в конкретния случай.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи единствено изводът, че не са спазени разпоредбите на закона за надлежно връчване на съобщението за издадена Заповед за изпълнение и възражението на жалбоподателя се явява основателно.

По изложените съображения и на основание чл. 423 ал. 3 от ГПК, съдът



О П Р Е Д Е Л И:



СПИРА изпълнението по Заповед № 2769/15.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1931/2008 г. от Районен съд Сливен, с която е разпоредил длъжникът Г. С.Я. с ЕГН ********** ***-*-*, да заплати на „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.”С. К.” № *, представлявано от изп. дир. Р. К. А., сумата 469,62 лв. главница, за ползвана топлоенергия за периода от 31.12.2003 г. до 30.04.2007 г., мораторна лихва в размер на 140,76 лв. до 08.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането и разноски в размер на 26,50 лв., поради ненадлежното връчване на Заповедта за изпълнение.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2769/15.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1931/2008 г. от Районен съд Сливен.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му с указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

За другия въпрос ако се сетя ще питам някой съдия изпълнител.

[ivanov_p]

Ето още едно, с което да прогонваш авантаджиите надалеч:

Меродавен за възражението по чл. 423 от ГПК е момента на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника. Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 3 и 4 от ГПК, съдът по заповедното производство следва да откаже да издаде такава, тогава когато установи че длъжника няма постоянен адрес на територията на РБ или ако същият при липса на постоянен и настоящ адрес в РБ, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната. В настоящия случай, съдът е извършил служебна проверка по Наредба № 14/18.11.09г. от НБД “Население”, от която е установил, че длъжника има постоянен и настоящ адрес, посочения в заявлението- Г. Б., У.”О. П.” № 13. Разпоредил е залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК на установения постоянен и настоящ адрес на длъжника, след което е счел уведомлението за редовно при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Възраженията за липса на обичайно местопребиваване на длъжника Г. Й. Х. на територията на РБ към момента на връчването на заповедта са неоснователни, като неговото местопребиваване към този момент е ирелевантно, след като същият е имал адресна регистрация и постоянен и настоящ адрес в РБ. Същият е имал задължението, след като е заминал на работа в чужбина и е живял в друга държава повече от 30 дни, да депозира заявление за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си адрес на местоживеене в чужбина/ чл. 99 от Закона за гражданската регистрация/. Като не е изпълнил това свое задължение и не е заявил промяната на постоянния си адрес, Г. Й. Х. не може понастоящем да се позовава на обстоятелството че към момента на връчването на заповедта е бил в чужбина, тъй като това обстоятелство не е било надлежно отразено в регистрите на населението на РБ. Съобразно чл. 93 ал.5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. При наличието на постоянен и настоящ адрес на длъжника в РБ,