Чл.225а от ЗУТ и липсата на съдебен контрол

[atanasovv]

С приемане на новата разпоредба на чл.225а от ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., законодателят възлага на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Съгласно съдебната практика на Върховен административен съд, отказът на кмета да образува производство по ч. 225 от ЗУТ и издаде заповед по чл.225а от ЗУТ не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно съдебната практика на Върховен административен съд, удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж също не подлежи на съдебен контрол.
Считам, че по този начин се създават предпоставки за корупционни практики, което е видно от следния случай.
Подадена жалба за незаконно строителство по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ пред кмета на общината.
При висяща жалба за незаконно строителство относно съществени отклонения от издаденото разрешение за строеж на обекта, главният архитект издава удостоверение за въвеждане в експлоатация на същия обект, предмет на жалбата.
След определения законов срок за произнасяне по подадената жалба от страна на общината, жалбоподателят отправя писмено запитване до кмета на общината относно липсата на отговор по жалбата му.
Жалбоподателят получава писмен отговор, че за строежа е упражняван текущ строителен надзор и обектът е въведен в експлоатация със съответното удостоверение за въвеждане в експлоатация ( независимо, че удостоверението е издадено след датата на подаване на жалбата) и не може да бъде образувано производство за незаконно строителство.
Предвид, че за разлика от ДНСК, която подлежи на административен контрол от съответното министерство, на което дирекцията е административно подчинена, над кмета на общината няма по-висшестоящ административен орган, към когото прецаканият жалбоподател (извянявам се за жаргона) да се обърне.
Не мислите ли, че има празнота в закона относно липсата на съдебен контрол върху действията на кмета на общината по чл.225а от ЗУТ и именно липсата на съдебен контрол, при липсващ и административен такъв, създава условия за непозволени практики.

[Melly]

Обстоятелството, че не правите разлика между действия и изявления на административния орган води на заключение, че липсва правен въпрос, по който може да бъде изведен адекватен, също правнообоснован отговор.
Ще трябва да изчакате да се завърне от заслужена почивка един юзър, който с удоволствие ще си побъбри с вас по поставената от вас тема.
Колкото до липсата на предвиден съдебен контрол по отношение разпоредбата на чл.225а ЗУТ, това е положението - закон! И не пропускайте, че никоя законова разпоредба не трябва да се разглежда/тълкува самостоятелно!

[Melly]

atanasovv,
Установявам, че след излъчване на поста ми сте нанесъл поправка без да уточните в коя част текстът "вместо..." следва да се чете: "така:.....".
Лоша практика от ваша страна при положение, че не съм ви цитирала преди поправката. Остава си за ваша сметка дадения от мен отговор. Не се чувствам ангажирана да го ревизирам.

[atanasovv]

Melly,
Поправката е несъществена, за което се извинявам, просто заместих "следващия случай" със "следния случай", защото случаят е истински, не е измислен казус.
Наистина законът е закон, но разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ е съвсем нова, няма и две години от влизането й в сила.
Все пак, глава двадесет и първа от ЗУТ, в която попада чл. 225а е озаглавена НЕДОПУСКАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО.
Основното в този случай е, че общинската администрация не желае да си върши работата, покровителствана от кмета, защото се отнася за незаконно строителство, извършено от лице, приближено на кмета.

[Melly]

Българското законодателство е уредило правната възможност по съдебен ред да бъдат защитени законни права и интереси на всеки правен субект. Така че, ако се чувствате засегнат от незаконно строителство имате възможност да докажете това в съда. Този форум няма да реши проблемът ви. Обстоятелството дали новата правна уредба дава предпоставки за корупционни практики е дотолкова важимо, доколкото някои юзъри могат да си излеят собствените възприятия за общинската администрация..., и нищо друго.

Успех!

[atanasovv]

Разбира се, че чл. 109 от Закона за собствеността е предвидил защита срещу незаконното строителство и преценката на общинската администрация , че незаконното строителство не подлежи на премахване, не прегражда възможността премахването на незаконното строителство да бъде постановено по реда на чл. 109 от ЗС .
В случая коментирам новата разпоредба на чл. 225а от ЗУТ и дадените законови правомощия на общинската администрация за строежите четвърта, пета и шеста категория, както и споделям моите преки наблюдения по прилагане на разпоредбата.
Определено считам, че за удостоверението за въвеждане в експлоатация и отказът на кмета да издаде заповед по чл. 225а от ЗУТследва да се предвиди изричен съдебен контрол.
Практиката преди законовата промяна с въвеждането на чл. 225а от ЗУТ беше, ДНСК да препраща административната преписка по незаконното строителство в общината, а общинските служители, работейки по констатиране на незаконното строителство се съобразяваха, че качеството на свършената работа от тях се преценява от ДНСК.
Към настоящия момент работата на общинската администрация по незаконно строителство е извън всякакъв контрол - административен или съдебен, за това става на въпрос.

[neutralen]

Ами чл.250 - 257 от АПК не са ли приложими ?

[ivanov_p]

Няма как да е по друг начин, нали все пак трябва хората трябва да живеят някъде, местата за землянки са кът. Кой обект ще бъде приет при съдебен контрол? Коя държава ще разреши пускането на една сграда да може да се спира за дълги години от всеки който реши? За съжаление нашето законодателство не познава гаранцията за иск или възражение с изключение на обезпеченията.

[bvoykov]

Това, което ме съмнява, че "актът" (ако мога образно казано да назова това), с който "сезирате" кмета в този случай чистоюридически не се води жалба, а сигнал. Последното от своя страна не предполага спиране на строителството и сроковете за отговор на сигналите като цяло са далеч по-дълги в сравнение с тези за жалбите и "заявленията". Тази дължина най-вероятно е била причината да пратите второ писмо, за да питате защо не ви отговарят. А истината е била, че е имало "текущ строителен надзор" и че явно "все още не му е било времето". Тук не съм запознат с фактическата страна, но е възможно този "надзор" да е задействан и поради вашия сигнал, може поради други обстоятелства, не знам. Сроковете са дълги, защото се предполага, че органът трябва да извърши проверка. Тези "свойства" на сигнала от друга страна произтичат от това, че не е необходимо някой да доказва наличието на правен интерес, а това последното, макар и да звучи общо (защото всеки може да каже, че има правен интерес просто, защото живее в тази държава, когато се отнася до реализирането на властническите правомощия било то на държавни или местни органи), то в повечето случаи му се придава друго значение, т.е. да бъдем засегнати пряко и лично. Лично, колкото и парадоксално да звучи, изключва да защитаваме ние сами за себе си публични интереси, които се реализират до някъде и в наша полза. Това би трябвало да го правят органите на държавно управление, натоварени с тези функции, като прокуратурата например. Органът, пред който е заведен сигналът, е длъжен да се произнесе по него, но когато го направи, неговото решение, било то добро или лошо най-общо казано, не подлежи на никакъв контрол, да така е. Това е по реда на АПК. Изрично в този раздел, където се съдържа чл. 225а ЗУТ, в чл. 228 е посочено това препращане. Аз не знам дали във вашия текущ случай е имало все още произнасяне, но дори и да има нещата ще са такива. Защо е така? Еми, вие правилно казахте, имаме вариант за защита по Закона за собствеността, когато нещата ни засягат пряко и лично. Контролът при сигналите е изключен, защото се предполага отсъствие на личния интерес тук. Ако има такъв, има други способи, искове, заявления, жалби и т.н. При неговото възникване практически винаги може да се намери по законен начин защита на каквото и да е субективно право. Чл. 250-257 АПК също биха могли да бъдат приложими, но пак се иска за тях пряк личен интерес.
Отделен въпрос, на който не мога да отговоря, е дали ако имате пряк личен интерес, може да защитите правата си в едно производство по издаване на административен акт, въпросната заповед. Според мен лично би трябвало да е така. Ако е, то отказът на кмета да издаде желаната от вас заповед ще подлежи както на обжалване по административен ред (може кметът на общината да няма по-висшестоящ орган, но в АПК е записано, че областният управител действа в този случай като такъв за целите на обжалването) или съдебен.
Само в едно производство по издаване на административен акт, финалното отрицателно решение може да бъде наречено отказ. При сигналите си е просто решение, което не подлежи на обжалване. Това е разликата. Ако пред вас не остават алтернативи и се съмнявате в злоупотреба с власт най-близкото нещо, за което се сещам, е да сезирате прокуратурата или някой друг орган, който би могъл да разследва случая (може и да подейства със сигнал до областния управител предполагам, но вече казахме за сигналите...).
Относно удостоверението за въвеждане в експлоатация, не съм запознат, но по същата логика, ако вас ви засяга пряко и лично, би трябвало да можете да го обжалвате. Изводът е, че има съдебен контрол, но се иска пряк личен интерес.
Това е общо взето. Не мога да гарантирам изчерпаемост на материята, тъй като не съм нито специалист, нито професионалист.

[atanasovv]

Bvoykov, напротив, сезирането на кмета е извършено с жалба, не със сигнал.
Абсурдното поведение на общинската администрация в случая е, че вместо да се произнесе по същество по жалбата, при висяща жалба за същия строеж, междувременно главният архитект на общината издава удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
При отправеното писмено запитване до кмета на общината относно липсата на отговор и произнасяне по същество по жалбата, от страна на общината е получен бланкетен отговор, че за обекта е упражнен текущ строителен надзор и обектът е въведен в експлоатация със съответното удостоверение за въвеждане в експлоатация, като на жалбоподателя е указано да обжалва удостоверението за въвеждане в експлоатация, въпреки, че на юристите от общината следва да е известно, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж не подлежи на обжалване и една бъдеща жалба съгласно утвърдената съдебна практика на ВАС е недопустима.
Проблемът е, че съгласно съдебната практика на ВАС, в ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ (ДНСК и кмета) задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване.
Според съдебната практика на ВАС, разпоредбата на чл. 214 ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ, като в т. 3 са посочени актовете за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на заповед за премахване или откази за установяване на извършени незаконни строителни работи и съставяне на констативни протоколи.
Именно тук са заложени предпоставките за корупционна практика.

[Melly]

E и?

Bvoykov, напротив, ....
..............................................................................Именно тук са заложени предпоставките за корупционна практика.

Цялото това повествование можете да го отнесете за разглеждане в новоучреденото 43-то Народно събрание, като формулирате искане за законодателна промяна на нормата на чл.225а ЗУТ, като същата бъде допълнена със санкция. В противен случай тя ще си остане мъртва норма.
Затова по-горе писах, че опитът ви да развиете дискусия по този въпрос ще си остане безрезултатен. Теоретичните обосновки по приложението на посочената норма и нейните последици са излишни, защото изначално вашето питане звучи като хленч.

[atanasovv]

Melly, защо Ви звучи като хленч, а не възмущение?
Възмущението което изразявам, е от мъртвата разпоредба ( Вие го написахте) на чл. 225а от ЗУТ, съдебната практика на ВАС по тази разпоредба, но най-вече от действията и бездействията на общинската администрация, която се възползва от пропуските в законодателството.
Целта ми е да споделя наблюденията си по прилагането на чл. 225а от ЗУТ, както и проблемът да добие публичност.
Разбира се, че след като се конституират съответните парламентарни комисии на бъдещото 43-то Народно събрание ще го поставя на тяхното внимание.
Известно е, че Вие сте опитен юрист, можете ли да гарантирате, че съответната парламентарна комисия поне ще разгледа становището ми и ще ми отговори?

[atanasovv]

Направих си труда да се запозная със стенограмата от обсъжданията на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (41-во НС) и се оказа, че народният представител от ГЕРБ Зоя Георгиева е предложила от ЗИД на ЗУТ да отпадне § 105, който включва и чл. 225а , задавайки същите въпроси, които задавам и аз относно предвиденото съсредоточаване на противоположни правомощия в един орган ( кмета на общината) и по какъв начин органът, издал строителното разрешение, ще бъде принуден да премахне неволно допуснати или съвсем съзнателно разрешени в противоречие със закона постройки.

СТЕНОГРАМА от обсъжданията на проектите на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (41-во НС)

ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 6 април 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ: заместник председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов
Вносители - Министерският съвет на 8 февруари 2012 г.
I. Обсъждане на първо четене
…………………………………………………………………………………………………...
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, съжалявам, но искам да се изкажа по този законопроект. Ще се старая бързичко да изчета, което съм си написала.
Докладите бяха много подробни и във всички тях много подробно се описаха и плюсовете, и минусите на закона.

Искам да Ви обърна внимание само на една част от законопроекта, другите няма да коментирам. Това са членове от 222 до 226, в които се предлагат промени в правомощията на органите, които извършват контрол върху строителството, както и прецизиране и допълване на разпоредбите, свързани с реда и условията за осъществяване на контрола.

В промените се цели ясно разграничаване на правомощията на общинската администрация и правомощията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол и премахване на дублирането на функциите в административните производства по контрола на строителството.
Контролът на строежите от първа, втора и трета категория, които са по-сложни, отговорни и обществено значими, ще се осъществява от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а общинските администрации ще имат правомощия за цялостен контрол само за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавата и общинската администрация.
Колеги, преди години отговорността за незаконното строителство от по-ниска категория беше в компетентността на общините. Както се вижда обаче, към днешна дата те категорично не са се справили със задачата - да не допускат извършването на такова и резултатът е увеличено в пъти издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от страна на органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
С това предложение, с което се връщаме в старото време, прехвърляйки отговорността за строежите от четвърта до шеста категория изцяло на общинските администрации, се смята, че изпълнението на закона ще бъде обезпечено до голяма степен и ще се прекрати практиката с прехвърляне на отговорност между общинските и държавните администрации. Но според мен, а не само според мен, целта на закона в тази му част, а именно борба с незаконното строителство, няма да може да бъде осъществена на практика поради съвсем обективни причини.

Струва ми се като неработеща идеята за съсредоточаване на противоположни правомощия в един орган, защото ще се окаже, че органът, който може да разрешава строителството, едновременно с това ще може да стартира административни производства за незаконни строежи.

Ще изпаднем в хипотезата, че органът, издал строителното разрешение, ще бъде принуден да премахне неволно допуснати или съвсем съзнателно разрешени в противоречие със закона постройки.

Ако тази промяна бъде въведена, в по-малките общини правилното прилагане на закона може да бъде застрашено. Изцяло в ръцете на кмета ще е преценката да издаде или не съответния административен акт.

Кой ще бъде органът, който ще контролира дали общинската администрация изпълнява точно и компетентно закона, след като ДНСК няма да има правомощия? И кой ще защити обществения интерес?

Трябва да се замислим дали няма да дадем законов инструмент на местната администрация за пропилени действия или бездействия.

За какъв национален строителен контрол можем да говорим тогава, при положение че оставим 80% от строежите извън нейната компетенция? Незаконното строителство рядко е от първа и втора категория.

Може да се направи справка за изминалата 2011 г., през която са издадени над 2000 заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК и в каква категория попадат те.
…………………………………………………………………………………………………...
Колеги, в крайна сметка искам да ви кажа, че законопроектът има доста положителни страни и трябва да бъде подкрепен, а между първо и второ четене да коментираме неговите недостатъци. Благодаря за вниманието.

II. Обсъждане на второ четене
ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 3 октомври 2012 г.
…………………………………………………………………………………………………
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Зоя Георгиева за отпадане на § 105, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
………………………………………………………………………………………………..
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 105 има предложение от народния представител Зоя Георгиева - § 105 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване текста по вносител за § 105, който става § 111.
Гласували 73 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 6.
Текстът по вносител е приет.


Прави впечатление, че за предложението на Зоя Георгиева за отпадане на § 105 от ЗИД на ЗУТ са гласували само 9 народни представители, а при гласуване за оставане на § 105 няма нито един глас против, т.е. и тези 9 народни представители бързо са си променили мнението.

Равносметката е, че от 240 народни представители 73 са участвали в гласуването в зала на § 105, включващ и чл. 225а ЗУТ, т.е. за неработещата разпоредба на чл. 225а ЗУТ са гласували 67 народни представители.

Народният представител Зоя Георгиева стана известна с това, че след разпускане на 41-то Народно събрание, се регистрира като безработна и по тази причина ръководството на ГЕРБ я извади от листите за 42-то Народно събрание.

[aspida]

Ще трябва да изчакате да се завърне от заслужена почивка един юзър, който с удоволствие ще си побъбри с вас по поставената от вас тема.

Радвам се че си спомняш за Julyan von Еmona, който без некакво притаснение те нарече "треторазряден ум"
, чиито мнения минават през неизвестна цензура, не без твоята намеса. За да ти отговоря сега, чрез другия си ник бях специално потърсен, през друга медия. Дори и отново до ми бъде възстановен общия режим на lex.bg eдва ли ще се възползвам от него. Просто tempora mutantur et nos mutamur in illis- ттова предполагам си го наизустила. таам в юридическия факултет са ви казали тук там нещо на латински. За сега чао!

[julyanvonemona]

В същност по актовете на органа по чл. 225а ЗУТ свързани с незаконното строителство по чл.225 ал.2 ЗУТ, съществува съдебен контрол но кръгът на заинтересованите лица които могат да го обжалват е стеснен от самия закон.

[Melly]

Ще трябва да изчакате да се завърне от заслужена почивка един юзър, който с удоволствие ще си побъбри с вас по поставената от вас тема.

Радвам се че си спомняш за Julyan von Еmona, който без некакво притаснение те нарече "треторазряден ум"
, чиито мнения минават през неизвестна цензура, не без твоята намеса. За да ти отговоря сега, чрез другия си ник бях специално потърсен, през друга медия. Дори и отново до ми бъде възстановен общия режим на lex.bg eдва ли ще се възползвам от него. Просто tempora mutantur et nos mutamur in illis- ттова предполагам си го наизустила. таам в юридическия факултет са ви казали тук там нещо на латински. За сега чао!

Ооо, Емонски, наскоро в разговор споделих, че сериозно съм загрижена дали отсъствието ти от този форум не се дължи на сериозни здравословни проблеми. Но надявам се, това да не е така.
Жив и здрав бъди. Занапред това единствено е важно.

П.П. Не си се променил в нищо. Все същият си си... Чак се почудих, кой ли е изтупал от пепелта тема, поставена през 2014, а това си бил ти. Чакай, чакай, не съм забравила, че aspida, това си ти.
Та, като ми се пуйчиш, сериозно ли мислиш, че ми се издигаш в очите, а?

[ivanov_p]

Пак сме се отнесли в глупости и не сме обърнали внимание на важните юридически факти!
Съответният член означава ли, че ако вместо 8х8 м. пусна основата на 9,5х9.5 м., което на око почти не личи и се издаде разрешително за ползване, няма да ме тормозят последствие?

[Melly]

Пак сме се отнесли в глупости и не сме обърнали внимание на важните юридически факти!
Съответният член означава ли, че ако вместо 8х8 м. пусна основата на 9,5х9.5 м., което на око почти не личи и се издаде разрешително за ползване, няма да ме тормозят последствие?

Пейчо, Пейчо...
Я първо докажи правен интерес да задаваш въпросите си, които не са правни въпроси, а казуални, а отговорите им са "СПОРЕД ЗАВИСИ".
А после, ако и да е, някой може да склони и да ти отговори.

П.П. Някога ти бях написала, че трябва да повториш академичния курс по специалност ПРАВО. Всяко твое включване в темите ми доказва, че съвсем основателно съм те върнала в "стартова позиция".

[ivanov_p]

Гражданският ми интерес е, че без да плащам нищо отгоре ще ми дадат една плътност за малко време, а ми трябва максималната, за която ми искат пари и ще отнеме много време. Този граждански интерес обуславя правния, според който, а и с цел процесуална и финансова икономия, е по-добре да привлека като необходим другар в производството кмета на района, съответно гл.архитект, който ще даде разрешението за ползване, отколкото един вагон общински служби, защото искам да строя в парк и там нещата са тегави, а плътността все едно си я вадят, да не казвам от къде.

[Melly]

Гражданският ми интерес е, че без да плащам нищо отгоре ще ми дадат една плътност за малко време, а ми трябва максималната, за която ми искат пари и ще отнеме много време. Този граждански интерес обуславя правния, според който, а и с цел процесуална и финансова икономия, е по-добре да привлека като необходим другар в производството кмета на района, съответно гл.архитект, който ще даде разрешението за ползване, отколкото един вагон общински служби, защото искам да строя в парк и там нещата са тегави, а плътността все едно си я вадят, да не казвам от къде.

Не мисли, че не съм схванала какво те интересува. Умея да чета между редовете
Препоръката ми към теб е да направиш консултация с ЧИТАВ адвокат! И не се изсилвай да представляваш в бъдещ процес ТД, чийто законен представите си ти самият. Процесуалните действия в зала предполагат бистър и остър ум, познаване на материите и навременна реакция.
Така че, съмнявам се да успееш, освен ако другата страна проспива възможностите си по време на процеса.