forum.lex.bg

kirile написа:.... ами ако никога не можеш да намериш тези пари да платиш какво се получава ....

Президентът има право да опрощава въпросните вземания по конституция, като в нея не се визират ограничения за лицата (физически или юридически), които могат да разчитат на съдействие. Въпреки това молбите са главно от социално слаби хора - пенсионери, безработни, болни и инвалиди, обясниха от комисията. Преобладават исканията за опрощаване на надвзети пенсии, на дължим данък за недвижимо имущество, данък върху дохода на физически лица, неправомерно изплатени парични обезщетения.
Самият президент не може да се произнася по основанието и размера на задължението. Вземанията, за които се иска опрощаване, трябва да са определени с влязъл в сила акт от съответния орган на изпълнителната или съдебната власт, тоест да са станали ликвидни и изискуеми. За да се иска опрощаване, трябва и доказателство, че въпросното задължение е несъбираемо. Това става чрез представяне на факти и обстоятелства, които трябва да покажат, че длъжникът не може да изплати задължението си към държавата в предвидените от закона срокове, включително и чрез принудителни способи. Принципно се прави опрощаване, когато длъжникът е в невъзможност да си плати задължението по някакви причини - няма имущества над несеквестируемия по закон минимум, доходите му са под социалния минимум, намира се в тежко семейно положение, има здравословни проблеми. Това са и показателите, по които се преценява всеки случай, като предложението се оформя при мнозинство от най-малко шест души от комисията (която е в деветчленен състав). Комисията провежда заседанията си по необходимост, но не по-малко от един път месечно. Предложенията й се оформят в доклад, след което се дават на президента. Решението му да опрости дадено задължение се прави с указ, издаден в качеството му на държавен глава.
Технологично искането за опрощаване на задължение се прави с молба до президента. По всяка молба се образува преписка, като по нея трябва да постъпят справки, мнения и документи, за да се изясни причината за исканото опрощаване. Самото събиране на данни се изисква от общинските органи, данъчната администрация, като се изразява и мнение за исканото опрощаване от финансовото министерство и от Националния осигурителен институт. Нова молба за опрощаване на задължение от същия характер може да се разгледа след изтичане на не по-малко от една година след издаване на указа, освен ако са настъпили нови обстоятелства от съществено значение за опрощаването.
Видовете държавни вземания са описани в Закона за събиране на държавните вземания. Това са данъци, такси, акцизи, митни сборове, вноски за обществено осигуряване, надвзети пенсии, конфискации, съдебни разноски и други. Държавни вземания са и таксите, събирани по Закона за държавните такси, които отиват като приход в бюджета. Според някои нормативни актове такси се събират от държавни предприятия, които са търговци по Търговския закон. Събираните от тях средства обаче не постъпват в бюджета, а представляват цена на услуга или дължими разходи. Такива например са телефонните такси, таксите за електро- и топлоенергия и други. Що се отнася до задълженията по кредити, отпуснати от банки и други кредитни институции, те имат частноправен характер и не са държавни вземания, обясняват от комисията.
Освен конституцията, която дава право на президента да опрощава несъбираеми държавни вземания, в работата на комисията се използва и Указ № 2773 от 1980 г., като се прилагат разпоредбите, които не противоречат на действащото законодателство.
Указите за опрощаване не се обнародват в Държавен вестник, тъй като са индивидуални молби, отнасят се само за отделни физически или юридически лица. В такива случаи конституцията не предвижда обнародване в Държавен вестник.