Скрит отказ от наследство

[betina]

Здравейте, колеги!
След влязло в сила решение за делба става ясно, че наследодателят на един от съделителите е направил отказ от наследство, което е вписано в специалната книга на съда. Този факт обаче е останал скрит в делбения процес и наследникът е получил пари за уравнение на дял, който реално не е притежавал. Има ли полезен ход да се атакува делбата? Ще бъда благодарна за всяко мнение!

[guest1]

Обяснете по-ясно - кой на кого какво е дал. И каква делба е проведена.

Прочетете следното:

Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.
Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Закон за наследството

[betina]

Мисля, че пределно ясно съм изложила казуса. Не става дума някой на някого да е дал. Просто в делото за делба е участвал съделител, който не и имал собственост, защото неговата възходяща е направила отказ от наследство, което е предмет на делба. При това положение се е увеличил дела на наследниците от същия ред, но този факт е разбран впоследствие.

[ivanov_p]

Просто в делото за делба е участвал съделител, който не и имал собственост, защото неговата възходяща е направила отказ от наследство, което е предмет на делба.

Какво точно са делили и кога е направен отказа от наследство?

[guest1]

Мисля, че пределно ясно съм изложила казуса. Не става дума някой на някого да е дал. Просто в делото за делба е участвал съделител, който не и имал собственост, защото неговата възходяща е направила отказ от наследство, което е предмет на делба. При това положение се е увеличил дела на наследниците от същия ред, но този факт е разбран впоследствие.

Мислите, ама ...само си мислите! Казвайте всичко още отначало!

Това „в делото за делба е участвал съделител“ е абсурд, защото първия документ - с който се започва - е Удостоверение за наследници! Щом неговата възходяща се е отказала от наследство - въпросния индивид няма да присъства в УН.

Затова попитах съвсем просто:

Обяснете по-ясно - кой на кого какво е дал. И каква делба е проведена.

[/quote]
Ако сте си направили импровизирана доброволна делба - всичко е възможно.

[errant_lawyer]

Здравейте,

не съм съгласен с твърдението, че при отказ от наследство, вписан в особената книга, отказалият се от наследството няма как да се появи в удостоверението за наследници.
Чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.
Регистърът на населението не съдържа информация за вписан отказ от наследство (чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 ОТ 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация във вр. с чл. 71 от същата във вр. с чл. 25 ЗГР).
Факт, че съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, следователно не бива да вписва като наследник лице, вписало отказ от наследство, но доколкото удостоверението за наследници се издава само въз основа на информацията в регистъра на населението, напълно е възможно да се издаде удостоверение за наследници, в което да присъства лице, което се е отказало от наследството, респективно наследниците на същото. Вероятно така е станало и в случая.

По основния въпрос:
В делбеното производство е участвало лице, което не е имало качеството наследник. Следователно за същото липсва активна процесуална легитимация. Възражение в този смисъл е следвало да се направи пред първоинстационния съд, който би прекратил производството по отношение на това лице като недопустимо, или пред въззивния съд, който да отмени решението в тази му част като недопустимо. Това очевидно не се е случило, защото вписаният отказ не е бил известен на страните.

Поради това аз бих опитал с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Мисля, че там действително има шанс да се стигне до отмяна на решението.
Ако с това не се получи, може да се пробва с иск по чл. 59 ЗЗД, но това е по-скоро отчаян ход, проява само на позитивна нагласа.

[betina]

guest1, в голяма заблуда сте, при това парадирате с незнанието си. Даже изфантазирахте, че делбата е доброволна. Ясно съм написала, че решението за делба е влязло в сила. Текст с разбиране се учи в трети клас - наваксайте пропуснатото. Въпреки това благодаря! Когато едно лице направи отказ от наследство, не губи качеството си на наследник, а само правото да наследява и задължението да плаща. Не може да искате да бъде премахнато от удостоверението за наследници.
Еrrant_lawyer, сърдечно благодаря за компетентното мнение, оценявам го!

[guest1]

guest1, в голяма заблуда сте, при това парадирате с незнанието си. Даже изфантазирахте, че делбата е доброволна. Ясно съм написала, че решението за делба е влязло в сила. Текст с разбиране се учи в трети клас - наваксайте пропуснатото. Въпреки това благодаря! Когато едно лице направи отказ от наследство, не губи качеството си на наследник, а само правото да наследява и задължението да плаща. Не може да искате да бъде премахнато от удостоверението за наследници.
Еrrant_lawyer, сърдечно благодаря за компетентното мнение, оценявам го!

А Вие така и не казахте - за каква делба става дума!

Другото, което съм пропуснал.

Просто в делото за делба е участвал съделител, който не и имал собственост, защото неговата възходяща е направила отказ от наследство, което е предмет на делба.

Какво точно са делили и кога е направен отказа от наследство?

Значи - има наследодател, наследничка - която се е отказала и неин низходящ който се намесва - без да се знае защо.
Ако въпросната възходяща е все още жива - въпросния индивид изобщо няма да фигурира в УН, нищо че е някакъв потенциален наследник.

Давате много малко информация и очаквате някой да гадае ли?

[guest1]

guest1, в голяма заблуда сте, при това парадирате с незнанието си.

И още нещо - може да прочетете тук, ако не сте чели когато е трябвало.
36. Наследяване по закон – кръг и ред на наследниците.

Кръгът на наследниците по закон включва няколко реда наследници, които се намират в родствена връзка с наследодателя.

В 1 ред са включени децата на починалия и по право на заместване техните низходящи (т.е. внуците на починалия);
във 2 ред са възходящите родители на починалия (майка, баща);
в 3 ред са братята и сестрите на починалия и по право на заместване техните низходящи (племеници на починалия), а така също и низходящите от втора и по-горна степен (баба и дядо на починалия);
4 ред са роднините по съребрена линия до 6 степен. Не всички наследници от този наследствен кръг наследяват едновременно.

По-близките по степен роднини изключват по-далечните.

Правете разлика, между наследници изобщо и такива, с право на наследяване. Само вторите присъстват в УН.

[ivanov_p]

Отказът от наследство кучета го яли в 90% от случаите, когато става въпрос за реституирани имоти, а в случая отказът е направен преди време, затова трябва да се изясни първо този въпрос, за да не стигаме до казуса с роклята, която старите купили за сваттбата на щерката, тя се отказала от наследството в полза на братята, пък после върнали земи и фабрики.

В делбеното производство наследниците имат възражение срещу ненаследника, в случая наследника на отказалия се от наследство. Когато такова възражение се повдигне, ненаследникът има възражение срещу останалите, че отказа от наследство е порочен. В случая имаме конституирана по делото страна, вписана в удостоверението за наследници, срещу което няма възражение от наследниците. При това положение няма как да има възражение от страна на условния ненаследник за оспорване на отказа. За тези неща не се следи служебно, едната страна се е оказала спяща, решението е редовно.

При тези факти борбата срещу решението си струва само ако парите са много и имота не е реституиран, а начинът е 303, ал.1, т.2 - удостоверението за наследници, имам спомени, че неистински има разширително тълкуване. Дали ако удостоверението падне в отделен иск и страната бъде изключена от него ще се стигне до отмяна на решението по делбеното производство не се знае, поне аз не знам.

На този етап парите са платени на възможно най-правното основание - влязло в сила съдебно решение. Докато то не се събори не може да се искат обратно, защото едва ли в производството по 59 ще се допусне преюдициален иск за отмяна на решение по друга дело.

[guest1]

„В случая …” има налице само много мъгляв въпрос и една камара догадки.
Даже заглавието на темата е некоректно. Хем „Скрит отказ”, хем същият е
е „вписан в специалната книга на съда”!

Другото - стана дума за „реституирани имоти” - израз от съвременния фолклор.
След 1944 много собственици са се разделили с имотите си, а сега им бяха върнати. Но само при около половината срава дума за реституция. Само тези, при които е имало одържавяване:
При кооперираните земеделски земи - има възстановяване на собствеността.

Както и да е - темата „влезе в глуха линия”, затова спирам участието си.
Приятен ден.

[errant_lawyer]

Здравейте,

въпреки че чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК е възможна алтернатива, не съм съгласен, че тя е най-подходяща или единствена.
В тази хипотеза трябва да има извършено престъпление с влязла в сила присъда. В случая може да се говори за ползване на документ с невярно съдържание (чл. 316 НК), като ще трябва да се докаже, че ненаследникът е знаел за отказа от наследство и съзнателно е ползвал удостоверението за наследници, за което е знаел, че е с невярно съдържание.
Дори да се приеме, че удостоверението за наследници е с невярно съдържание, не мисля, че това е подходящ път, по който да се тръгне, защото (i) наказателното производство ще отнеме време и (ii) може ненаследникът действително да не е знаел за отказа от наследство или да не може да бъде доказано, че е знаел, в който случай няма да има влязла в сила присъда, която да може да послужи като основание за отмяна.

Разбира се, ако всички други възможности са изчерпани, си струва да се опита и с тази.

Бележката по отношение на реституираните имоти е уместна и трябва да бъде отчетена.

[betina]

Не става дума за реституция. Имотът е закупен преди 80-на години от прабабата и прадядото на един от съделителите. Неговата майка е направила отказ от наследството на своята майка /баба на съделителя/, която е наследила имота, заедно с други братя и сестри. Така съделителят реално не е получил наследство, с което се е разпоредил. Даже преди делото за делба е направил замяна с идеална част от имота. Тази замяна според мен може да се атакува като нищожна, още повече, че за нищожността няма срок.

[errant_lawyer]

Здравейте,

не мисля, че замяната е нищожна. Сключвайки договор за замяна на идеална част от недвижимия имот, ненаследникът се е разпоредил с чужда вещ - такава сделка е действителна, но не поражда вещно транслативно действие. Действителните наследници могат да предявят ревандикационен иск за припадащите им се части от идеалната част, която е била обект на договора за замяна.
По отношение на насрещната страна по договора за замяна, същата може да поиска разваляне на осн. чл. 189 ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД.
Ако пък бъде евицирана при успешен ревандикационен иск, ненаследникът, разпоредил се с идеалната част, ще носи отговорност съобразно правилата за евикция от ЗЗД.

[ivanov_p]

Дори да се приеме, че удостоверението за наследници е с невярно съдържание, не мисля, че това е подходящ път, по който да се тръгне,

Имах предвид не наказателно производство, а установителен иск с който да се оспори съдържанието на официален документ - удостоверение за наследници и от него да се изключи съделителя, а последствие на основа на това решение да се търси отмяна на влязлото в сила решение, естествено ако е възможно.

[errant_lawyer]

Здравейте,

Ако говорите за предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, решението по който впоследствие да послужи за основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, не мисля, че това е възможно.

В мотивите на ТР № 5 от 14.11.2012 г., постановено по т.д. 5/2012 на ОСГТК на ВКС по третия въпрос, разгледан от ВКС, се посочва:

"Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Следователно установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. В подкрепа на становището е систематичното тълкуване на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 133 ГПК и чл. 193, ал. 1 ГПК, което сочи, че законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде установяване по гражданскоправен ред извън случаите на чл. 124, ал. 5 ГПК. След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен й документ тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК."

В светлината на посоченото тълкувателно решение считам, че документ, който не е бил оспорен в рамките на съответното производство, не може да бъде оспорван в по-късен момент с установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК с изключение на случаите по ал. 5 на същия член.

[guest1]

Не става дума за реституция. Имотът е закупен преди 80-на години ...

Ама казвайте ги тия неща по-навреме - не да ви ги теглят с ченгел!

Пп. Ако става дума за време, преди 1980 година - правилното е „80-ТА“, а не - „преди 80-НА“!

[ilian_todorov]

Мисля, че пределно ясно съм изложила казуса. Не става дума някой на някого да е дал. Просто в делото за делба е участвал съделител, който не и имал собственост, защото неговата възходяща е направила отказ от наследство, което е предмет на делба. При това положение се е увеличил дела на наследниците от същия ред, но този факт е разбран впоследствие.

Мислите, ама ...само си мислите! Казвайте всичко още отначало!

Това „в делото за делба е участвал съделител“ е абсурд, защото първия документ - с който се започва - е Удостоверение за наследници! Щом неговата възходяща се е отказала от наследство - въпросния индивид няма да присъства в УН.

Затова попитах съвсем просто:

Обяснете по-ясно - кой на кого какво е дал. И каква делба е проведена.

Ако сте си направили импровизирана доброволна делба - всичко е възможно.[/quote]


Колега, мислех, че винаги четеш внимателно и имаш повече опит и знания от мен! Започваш да ме разубеждаваш.
Аз веднага разбрах какво е "мислела" да напише авторката на темата.

Това, че отказал се от наследство няма да присъства в удостоверението за наследници не е вярно!
Брат ми почти веднага се отказа от наследство, но винаги присъства като наследник в удостоверението! Повярвай ми, така е!

[guest1]

Колега, мислех, че винаги четеш внимателно и имаш повече опит и знания от мен! Започваш да ме разубеждаваш.
Аз веднага разбрах какво е "мислела" да напише авторката на темата.

Това, че отказал се от наследство няма да присъства в удостоверението за наследници не е вярно!
Брат ми почти веднага се отказа от наследство, но винаги присъства като наследник в удостоверението! Повярвай ми, така е!

Никога не се опитвам да гадая - кой, какво е искал да каже - чета само написаното.

За УН - не говорим за правоимащ наследник, който се е отказал - а за наследник на лицето, което се е отказало от наследство. Като така и не се каза - въпросната жена (която се е отказала) жива ли е или въпросното лице е неин заместник.

[errant_lawyer]

Здравейте,

при отказ от наследство за наследниците на отказалия от наследството не възниква право на заместване.
Такова право възниква само за наследниците на починал или недостоен наследник.
Както самият Вие сте посочили, при отказ от наследство с частта на отказалия се уголемяват частите на останалите наследници. Поради това при отказ от наследство не може да има право на заместване.

С оглед на това е правно ирелевантно дали жената е жива, или не.