Съсобственост на държавата и частно лице в горска територия

[independence]

Здравейте,

Търся експертно становище по следния казус: Имот /земя и сграда/ в землището на Цигов чарк е бил закупен от община Батак, но в последствие след съдебно дело и след решение на съда държавата става съсобственик на посочената земя, а сградата остава частна собственост. Решението определя земята като горска територия. За пояснение Цигов чарк няма влязъл в сила общ устройствен план. След изложението съм копирал съдебното решение.

Моля за мнение по следните въпроси:
Какъв е начина за придобиване на собствеността на държавата върху посочения имот, за да стане 100% частен и да може да се продава? Възможно ли е прилагането на Чл. 33. (1) от закона за горите - Държавата може да продава горски територии - частна държавна собственост:
1. за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;

Възможна ли е продажба в момента само на сградата и частта на земята, която се води собственост на частното лице? В такъв случай, в последстие как може да се придобие останалата част от земята?

Какви рискове са възможни за останалата част от земята /държавната собственост/ за в бъдеще - т.е. държавата да я продаде/дари на трето лице, без да я предложи на съсобственика?

Благодаря на ангажиралите се с мнение по въпросите!

Р Е Ш Е Н И Е № 427
гр.Пещера, 31.07.2013 г.
Пещерският районен съд, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА КИРОВА
при участието на секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдия Кирова гражд.дело № 38/2011 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на ГПК ( отм. ) на основание § 2, ал.1 от ПЗР на Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е след като с решение на Пазарджишкия окръжен съд по гражд.дело № 698/2010 г. е обезсилено решение на Пещерския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
Исковата претенция на Държавата, представлявана от Министерството на земеделието и храните е основана на твърдения, че е собственик на имоти с обща площ от около 600 дка, по отношение на които ответната община Батак е предприела действия по попълване на кадастралната основа,без да са реализирани процедури по изваждане на земите от горския фонд. Ищецът твърди, че земите винаги са били част от държавния горски фонд, никога не са били изключени от същия, при което и ищецът моли съда да бъде признато правото му на собственост върху тези земи. В исковата молба се поддържа, че правото на собственост на държавата произтича от това, че земите са представлявали балталък на Ракитовската община, а впоследствие са включени в държавния горски фонд, където принадлежат и понастоящем. Моли се съдът да уважи исковата претенция.
Ответната страна община Батак оспорва исковата претенция с твърдения, че е недопустима поради липса на правен интерес от предявяване на иск за правото на собственост за имоти, които ищецът не владее. Твърди се, че процесните имоти са включени в устройствен план на селищно образувание, каквото е „Язовир Батак”. По същество е изразено становище, че исковете са неоснователни, защото правото на собственост принадлежи на трети лица. Твърди се, че  предвид това, че се касае за земи в регулация не може да бъде възприето, че същите са земи от горския фонд предвид нормата на чл.2, ал.3 от Закона за горите, а липсата на доказателства за извършена процедура по изключването им от държавния горски фонд не означава, че са част от държавния горски фонд или че принадлежат на държавата. Оспорено е твърдението на ищеца, че правото на собственост му принадлежи, тъй като земите са имали характеристика на балталък, което предвид характеристиката на балталъка означава, че тези недвижими имоти принадлежат на общината, респективно не могат да принадлежат на държавата. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Пещерският районен съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
Приет е по делото дефинитивен стопански план на Ракитовската общинска гора, а от същия се установява, че горите са предоставени като балталъци от старо време на жителите на Ракитово за общо ползване.
Представен е лесоустройствен план на държавната горско-стопанска единица „Ракитовска” от 1951 г.
С писмо от 27.02.2007 г. на Националното управление по горите Държавната дивечовъдна станция Ракитово е уведомена, че са постъпили писма от община Батак за промяна предназначение на земи от държавния горски фонд, но процедури по промяна на предназначението по реда на чл.14 – чл.14г от ЗГ не са извършени.
Представено е заключение по частна лесотехническа експертиза по възлагане от РУГ Пазарджик, според което границите на земите и горите в ДГФ към лесоустройствения проект от 2000 г., попадащи в имот 000100 и в контури по картата на възстановената собственост са с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски разсадник.
Прието е решение от 18.03.1961 г., публикувано в Известия, бр.33/1961 г., съгласно което е утвърден площоразпределителен план за летовище язовир „Батак”.
Със заповед № 00799/27.03.1964 г. на основание § 60 от ППЗПИНМ е одобрен идейно застроителен план на курортен комплекс „Язовир Батак” за частта „Дълбок дол”.
С решение № 54 от 22.06.1971 г. от 01.07.1971 г. стопанисването на курорта „Язовир Батак” е предоставено на ГОНС – Батак с оглед правилно провеждане на благоустройствени мероприятия.
Със заповед № 189/06.02.1973 г. е одобрен общия градоустройствен план на „Язовир Батак”.
Приета е заповед № 1093/20.08.1980 г. на ОНС – Пазарджик за одобряване на кадастралния, застроителен и регулационен план на Батак.
Видно от решение № 230/08.09.1999 г. на общинския съвет Батак е прието да бъде създадено селищно образувание – „Язовир Батак”.
Установява се от решение № 9254/20.10.2003 г., постановено по адм.дело № 3304/2003 г. по описа на Върховния административен съд, че е отменено решение на Пазарджишкия окръжен съд и е отменена заповед № 1238/18.10.1999 г. на областния управител на Пазарджишка област.
С писмо от община Батак, изх.№ 94-И-165/17.11.2008 г. се сочи, че „Бялото петно” е урбанизирана територия, а не за земи от държавния горски фонд, заявено е, че площта е предоставена за стопанисване през 1971 г. Община Батак е посочила, че са съставени актове за общинска собственост.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-лесотехническа експертиза на вещото лице И. Г. се установява, че имот пл.№ 000100 се намира в източната част на територията на Ракитовско горско стопанство върху части от отдели 81,82,83,85,89,96 по плана от 1951 г., респективно части от отдели 180,182,183,194 по картния материал от 2000 г. В териториалния обхват на имот пл.№ 000100 попадат гори с бял бор, с ела и бук. Според заключението процесните земи попадат в държавния горски фонд, няма данни за проведени процедури за промяна на предназначението, нито има данни за извършени разпоредителни сделки в полза на община Батак.
Прието е решение № 234/1886 г. на Татар Пазарджишкия окръжен съд относно разрешен спор за собственост между общините Ракитово и Батак, както и въводителен протокол от 12.07.1907 г. по изп.дело № 1170/1907 г. Установява се, че решението е влязло в сила предвид оставяне без разглеждане на въззивната жалба на Баташката община като просрочена от Пловдивския апелативен съд.
С протокол от 02.10.1927 г. по реда на чл.20 от Закона за горите Ракитовската общинска гора е включена в горското стопанство. Въз основа на съставения протокол е издадено постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти.
Видно от решение на Пловдивския апелативен съд по гражд.дело № 509/1928 г. е признато правото на изключително ползване на жителите на Ракитово върху гора и са осъдени жителите на Батак да се въздържат от препятстване жителите на Ракитово да ползват описаната гора.
С писмо изх.№ 08-02-83/27.07.1997 г. община Батак е поискала от Министерски съвет да й бъдат предоставени безвъзмездно държавни земи, както следва : 1425 дка от Държавния селскостопански фонд и 2900 дка от Държавния горски фонд, намиращи се в регулацията на курорта „Язовир Батак”.
Видно от писмо от 11.09.2008 г. на кмета на община Батак, формулирано е искане до МРРБ за започване процедура по изключване на територии от държавния горски фонд.
Установява се, че заявление за изключване на земи е подадено на 12.02.1999 г.
Според писмо от 30.06.2000 г. на ДНСК действащият застроителен и регулационен план от 20.08.1980 г. е развит върху земи от горски и селскостопански фондове,без да са изпълнени процедури по промяна на предназначението.
С писмо от 11.08.2000 г. Министерство на земеделието и горите е уведомило ДНСК, че не са установени данни за извършени процедури по промяна предназначението на земите.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-геодезическа експертиза се установява, че при съпоставка на имот пл.№ 000100 по картата на възстановената собственост и лесоустройствения план е налице съвпадане относно 621,31 дка от държавния горски фонд, които попадат в имот пл.№ 000100 по КВС.
Според заключението по изслушаната съдебно-геодезическа експертиза на вещото лице М. се установява, че с оглед одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър имот пл.№ 000100 попада в имот с идентификатор 02837.503. Прието е и допълнително заключение по съдебно-геодезическата експертиза с приложена към него скица, според което е извършена съпоставка на имотите, описани по отдел и местонахождение по лесоустройствения план и според изготвената кадастрална карта.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск е наличието на правен интерес за това. Съдът намира, че за Държавата като ищец е налице интерес от предявяване на установителен иск, отчитайки наличието на предприети действия, които оспорват правото й на собственост, както и предвид наличието на данни за актуване на имотите като общинска собственост. Не може да бъде споделен доводът на ответника чрез пълномощника в подадения писмен отговор, че исковата претенция е недопустима, а ищецът е следвало да предяви ревандикационен иск, в която насока следва да бъде възприето, че за ищеца е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните на кого принадлежи правото на собственост върху имотите.
По основателността на иска :
Уважаването на положителен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК ( отм. ) е предпоставено от провеждане на пълно и главно доказване,че правото на собственост принадлежи на ищеца. Съгласно чл.127, ал.1 от ГПК ( отм. ) в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост. Съдът намира, че събраните по делото доказателства позволяват да бъде възприето, че процесните недвижими имоти, които понастоящем по кадастралната карта попадат в масив с идентификатор 02837.503, са собственост на ищцовата страна, т.е. държавна собственост. За да приеме, че имотите са държавна собственост, съдът взе предвид, че са представени доказателства, че същите са били включени в дефинитивния план за Ракитовската община и са представлявали балталъци. С оглед това, че според Конституцията на Народна Република България и на Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948 г. горите са национализирани и са станали държавна собственост, след което не се установява да са извършени разпоредителни сделки с тези имоти, респективно по никакъв начин не се доказва, че държавата е загубила правото си на собственост, съдът счита, че е доказано, че ищецът е собственик на имотите. В подкрепа на разбирането, че ищецът е собственик на имотите са и представените писма, изходящи от ответната община, с които е формулирано искане за промяна предназначение на имоти и безвъзмедното предоставяне на общината на земи от държавния горски фонд, доколкото съдържащите се в писмата твърдения представляват извънсъдебно признание, че се касае за имоти, представляващи държавна собственост. Изводът на съда, че е проведено доказване правото на собственост не се променят предвид възражението на ответника чрез пълномощниците му, че имотите понастоящем представляват урегулирани такива, тъй като наличието на регулация и включването на имотите в устройствен план няма отношение към въпроса за правото на собственост, т.е. след включване на определен имот в устройствен план не се променя принадлежността правото на собственост, респективно доколкото не се установява собственикът да е предприел разпоредителни действия с имотите, същите му принадлежат, т.е. след като държавата не се е разпоредила с имотите, същите следва да се считат нейна собственост,макар имотите да са включени в устройствен план на селищно образувание. С оглед това, че е доказано, че горите са национализирани и при липсата на доказателства за последващо разпореждане със същите, ищцовата страна е доказала правото си на собственост. Неоснователни са развитите от ответника съображения, че имотите не биха могли да бъдат държавна собственост, тъй като е недопустимо един и същ имот едновременно да бъде държавна и общинска собственост, а същевременно балталъкът по същността си представлява общинска гора. Както беше посочено, горите са национализирани, а с оглед национализацията със Закона за стопанисване и ползване на горите същите са престанали да бъдат общински, а е установена държавна собственост. При това положение и като бъде съобразено, че ответната страна не е доказала придобиване на имотите по силата на правна сделка, респективно възстановяване на имотите, доводът за недоказаност на исковите претенции се явява неоснователен. Следва да се посочи, че доколкото според дефинитивния план горите представляват балталък и като съобрази, че балталъците не подлежат на възстановяване съгласно § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, съдът приема, че исковите претенции са основателни. В подкрепа на разбирането, че е налице забрана за възстановяване на балталъци е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК и явяваща се задължителна за съдилищата – решение № 958/19.01.2010 г. на ВКС по гражд.дело № 3693/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 354/25.06.2010 г. по гражд.дело № 152/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че исковите претенции следва да бъдат уважени, като съдът счита, че с оглед индивидуализиране на имотите, предмет на настоящото производство съдебното решение следва да препрати към скицата на вещото лице Е.М. на л.128 от настоящото дело, която приподписана от съда следва да бъде неразделна част от решението.
Водим от гореизложеното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК ( отм.) по отношение на община Батак, представлявана от кмета, че Държавата чрез Министерството на земеделието и храните е собственик на следните недвижими имоти : имот в отдел 180, част от подотдел 0,идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 680,693,692,29 и части от имоти 103,105,98,100,82,64,48,44,43,35,23,30,18,17,16,15, отразени в зелено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 180, подотдел П, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 172,76,75,74,73,72,71,65,66,64,90,682,104,101,99 и части от имоти 69,84,103,47,48,61,39,105,85,681,70,177,694,692,693, отразени в червено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 180, част от подотдел 4, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 7 и част от 8, отразени в кафяво на скицата на вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 230,229,234,711,221,212,217,216,215,209,210,204,205,207,202,258,722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,697,187,188,176,697,177,182 и 170 и части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на скицата на вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 215,216,217,221,222,771,234,218,219,231,230,229, отразени в жълто на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел А, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 315, отразен в розово на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с имоти от масив 02837.305, както следва : 354,355,356,357, отразени в оранжево на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 358,712,359,361,362,363,364,365,366,367,388,370,371,372,379,378,377,374,375,380,713,381,382,383,384,395,393,386,388,389,391,434,468,451,457,454,456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,417,740,789,472,418,419,468,422,421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,429,500,501,502 и части от имоти 369,332,333,334,401,470,459,429,494,476,503, отразени в зелено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 503 и части от имоти 459,429,500, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 183,част от подотдел 1, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 561,560,507,506,517,518,519,534,530,532,558, отразени в синьо на скицата на вещото лице;
имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 552,524,523,526,521,529, отразени в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел В, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : част от имот 550, отразени в кафяво на скицата на вещото лице;
имот в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 620,650,605,626,629,594,591,587,599,758,760,590,566,569,570,550,541,551,549,600,540,515,560,558,559,557 и части от имоти 619,628,607,351,325,351,552, отразени в червено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел Ж, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : части от имоти 189,190,193,194,199,202,203 и 205, отразени в кафяво на скицата на вещото лице;
 имот в отдел 180, част от подотдел Б, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : части от имоти 291,290,289,300, отразени в розово на скицата на вещото лице Е.М. на л.128 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :