Активна Гражданска Позиция?!
Публикувано на: 07 Юли 2010, 12:03
Здравейте! Казвам се Владислав Дончев от гр. Враца и съм на 20 години. Наскоро завърших гимназия и направих опит да продължа образованието си. Записах в ТУ София, но това се оказа просто поредното разочарование от самоунищожителните механики на образователната ни система. След като се лутах известно време, започвайки работа първо в известна IT фирма в България, а след това и като социален работник в Обединеното Кралство, в последствие бързо стигнах до извода, че проблемите на българското образование далеч не са самостоятелно явление, и че произтичат най-вече от абсурдните, на свой ред, механики на днешната парична система като цяло.
Не целя да критикувам самата "система", тъй като съм на ясно колко непрудоктивно би било едно подобно начинание (поради самото и, "имунизирано" към демократична критика естество).
Причината да пиша в този форум, е защото имам няколко въпроса към "властимащите", но искам да избегна ситуация, в която се изказвам "неподготвен". Така че, ако е възможно, моля отбележете наивните моменти във всеки един от тези въпроси и ми разяснете, защо има, или респективно, няма смисъл да ги задавам въобще. Също така, моля избягвайте отговори от рода на "Учи 5 години и ще разбереш...", защото се опасявам, че ако проблемите които стоят пред икономиката в момента ескалират (което май е неизбежно), то за зло или за добро, след 5 години може и да няма парична система каквато я познаваме днес. Притесненията ми са насочени основно към част от пагубните за народа последствия, които искрено вярвам, могат да бъдат избегнати. А именно:
1) Разбирам, че спасение от валутния борд няма, като повечето икономисти дори се надяват да станем част от евро-зоната с цел подсигуряване стабилността на икономиката. Мислите ли, че задължителните за едно такова начинание РЕФОРМИ ще бъдат приложени успешно, при положение, че дори в момента срещу всяка идея за преструктуриране застават 2 "против"?
2) Какво реално спъва България, пред имплементирането на локални анти-кризисни мерки (основно приложими на общинско/областно ниво) като тези взети през последните няколко години от Германия? Една такава инициатива са "свободните пари", които далеч не са нова идея и са доказали своята ефективност в борбата с капиталистическата самоубийствена машина и социално-деструктивните и последствия още в началото на миналия век.
3) Какво прави правителството за да информира активно гражданите за взетите досега мерки (различни от съкращаването на бюджетни разходи, ако въобще съществуват), техните последствия и най-вече АЛТЕРНАТИВИ? Или всичко е вече предварително решено от "експерите", а в момента просто следваме сценария... Наистина ли се налага да чакаме сриването на долара?
4) Да разбирам ли, че ако братска Русия не се вземе в ръце, ние фактически нямаме никакъв шанс да постигнем каквото и да било като "самостоятелна" държава? Трябва ли вечно да вървим по стъпките на световните "сили"? Толкова ли безнадеждно зависими сме от техния патронаж? Замислете се какво, реално, би могло да донесе едно евентуално обединяване на световните валути. Няма ли това да бъде просто следващата стъпка на Световната Банка & компания, във всяческите им опити максимално да удължат агонията на тази пагубна консуматорска система?
5) Има ли, въобще някакви изгледи абсурдният външен дълг в размер на 52 трилиона долара, генериран от 199 страни, да бъде опростен? Ще имат ли милост световните банкери? Как може 95% от светвния паричен запас да не е в обръщение? Пука ли му въобще на някой за вече ОЧЕВИДНИТЕ ефекти от това безкрайно генериране на виртуални пари под формата на дългове? Как въобще тази "нереална" ситуация се е превърнала в реалност? В продължение на близо 1800 години лихварството е било наказуемо със смърт, а днес тези които определят кой ще живее и кой ще мре - са точно ЛИХВАРИТЕ!
6) Какъв свят според вас ще оставим на децата си ако това безчинство продължава? Мен лично ме е страх да си го представя... Трябва ли да бъдем спокойни в безсилието си, или неуморно да се опитваме да търсим решения на локално (и евентуално глобално) ниво? Защото такива съществуват, но повечето от тях могат да бъдат изградени единствено и само върху добрата воля на бизнесмените. Колко човечни сме всъщност, ние хората? И разбира се, защо подобен дебат вече не е публичен факт?
В крайна сметка май излиза, че ще се крадем до последно. Най-вече защото на масите не им пука, не разбират, или дори не искат да разберат какво се случва. Не предвещава ли това свят, вече описан от Джордж Оруел, а в последствие и една доста апокалиптична действителност?
Последното няма нжда от отговор. Надявам се мнозинството да не се замисли върху тези въпроси ,чак след като вече е късно, но май натам отиват нещата...
Благодаря за вниманието.
МИР
Не целя да критикувам самата "система", тъй като съм на ясно колко непрудоктивно би било едно подобно начинание (поради самото и, "имунизирано" към демократична критика естество).
Причината да пиша в този форум, е защото имам няколко въпроса към "властимащите", но искам да избегна ситуация, в която се изказвам "неподготвен". Така че, ако е възможно, моля отбележете наивните моменти във всеки един от тези въпроси и ми разяснете, защо има, или респективно, няма смисъл да ги задавам въобще. Също така, моля избягвайте отговори от рода на "Учи 5 години и ще разбереш...", защото се опасявам, че ако проблемите които стоят пред икономиката в момента ескалират (което май е неизбежно), то за зло или за добро, след 5 години може и да няма парична система каквато я познаваме днес. Притесненията ми са насочени основно към част от пагубните за народа последствия, които искрено вярвам, могат да бъдат избегнати. А именно:
1) Разбирам, че спасение от валутния борд няма, като повечето икономисти дори се надяват да станем част от евро-зоната с цел подсигуряване стабилността на икономиката. Мислите ли, че задължителните за едно такова начинание РЕФОРМИ ще бъдат приложени успешно, при положение, че дори в момента срещу всяка идея за преструктуриране застават 2 "против"?
2) Какво реално спъва България, пред имплементирането на локални анти-кризисни мерки (основно приложими на общинско/областно ниво) като тези взети през последните няколко години от Германия? Една такава инициатива са "свободните пари", които далеч не са нова идея и са доказали своята ефективност в борбата с капиталистическата самоубийствена машина и социално-деструктивните и последствия още в началото на миналия век.
3) Какво прави правителството за да информира активно гражданите за взетите досега мерки (различни от съкращаването на бюджетни разходи, ако въобще съществуват), техните последствия и най-вече АЛТЕРНАТИВИ? Или всичко е вече предварително решено от "експерите", а в момента просто следваме сценария... Наистина ли се налага да чакаме сриването на долара?
4) Да разбирам ли, че ако братска Русия не се вземе в ръце, ние фактически нямаме никакъв шанс да постигнем каквото и да било като "самостоятелна" държава? Трябва ли вечно да вървим по стъпките на световните "сили"? Толкова ли безнадеждно зависими сме от техния патронаж? Замислете се какво, реално, би могло да донесе едно евентуално обединяване на световните валути. Няма ли това да бъде просто следващата стъпка на Световната Банка & компания, във всяческите им опити максимално да удължат агонията на тази пагубна консуматорска система?
5) Има ли, въобще някакви изгледи абсурдният външен дълг в размер на 52 трилиона долара, генериран от 199 страни, да бъде опростен? Ще имат ли милост световните банкери? Как може 95% от светвния паричен запас да не е в обръщение? Пука ли му въобще на някой за вече ОЧЕВИДНИТЕ ефекти от това безкрайно генериране на виртуални пари под формата на дългове? Как въобще тази "нереална" ситуация се е превърнала в реалност? В продължение на близо 1800 години лихварството е било наказуемо със смърт, а днес тези които определят кой ще живее и кой ще мре - са точно ЛИХВАРИТЕ!
6) Какъв свят според вас ще оставим на децата си ако това безчинство продължава? Мен лично ме е страх да си го представя... Трябва ли да бъдем спокойни в безсилието си, или неуморно да се опитваме да търсим решения на локално (и евентуално глобално) ниво? Защото такива съществуват, но повечето от тях могат да бъдат изградени единствено и само върху добрата воля на бизнесмените. Колко човечни сме всъщност, ние хората? И разбира се, защо подобен дебат вече не е публичен факт?
В крайна сметка май излиза, че ще се крадем до последно. Най-вече защото на масите не им пука, не разбират, или дори не искат да разберат какво се случва. Не предвещава ли това свят, вече описан от Джордж Оруел, а в последствие и една доста апокалиптична действителност?
Последното няма нжда от отговор. Надявам се мнозинството да не се замисли върху тези въпроси ,чак след като вече е късно, но май натам отиват нещата...
Благодаря за вниманието.
МИР