forum.lex.bg

Макар и промените в НПК да са може би по-същественият въпрос, ми се иска да видя би ли се заформила дискусия тук по тези два очаквани текста от НК:

§ 32. Създава се чл. 221:
“Чл. 221. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.”

§ 48. В чл. 311 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Който с целта по ал. 1 състави частен документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Като идеен проект – да. Като изказ, ако се гледа практически - не
По 221 само с copy -paste на 282 не става, според мене.
Трябва да се мисли и върху дефиницията на длъжностно лице по чл.93.
Или ново ТР.Нали законод.пропуски се изправят така в последните двадесет години- нищо ново- закон, след година - ТР.
Длъжностното лице в частния сектор няма власт - каквото е власт по смисъла на НК/ или поне на задължителната практика- властническо правомощие, думичките в един закон трябва да имат един и същи смисъл/.Тъй че „властта „ не е за тука.Нали не означават така представителна власт, защото пак ще е новина, ако е така, трябва да го пише ясно- с точната си дума.
Според мен НО в частния сектор трябва да се носи за реално настъпили вредни последици, а не за опасности.Предприемачеството е рискова дейност, а и пазарът е пълен с нечетящи и незнаещи/ не вдяващи/ какво подписват неуспешни предприемачи- нарушители.
Освен това търговията се извършва с цел облага, та това с цел "облага за себе си или за другиго" е глупост- не трябва ли да се сведе състава - до противозаконна, безоснователна облага.
Държавната намеса е оправдана при реализиран риск и безоснователно облажване, понеже се криминализира гражд.оборот..
ЧЛ.282, ал.1 и чл.221 , ал.1 не могат да имат равни санкции, абсурдно е – управителят на ООД с двама съдружници и 2 лева капитал, служител в НАП, например, да са еднакво опасни .
Що е отговорно служебно положение в частния сектор и по какво туй положение се различава от длъжностно лице, което върши ръководна работа в ООД, управител т.е., изпълнит.директор.как ще се преценява – на оборот, на брой засегнати лица, на размер на капитала, на броя заети ...на око, с оглед на личността ?
Да се прецизира за кого настъпват тези последици, понеже никак не е същото като с държавния апарат/ дето вредните последици могат да се изрязават и в разколебаване доверието на трудещите си ... , дето отдавна са престанали да имат доверие в апаратурата/.
Понеже аз, като едноличен собственик на капитала и управител, или управляващ съдружник, но по волята на останалите съдружници, нали мога големи глупости да сътворя, от ексцентричност , или простотия, в разрез с дружествения договор, но за да има криминализация не следва да се самоувреждам, нито да увреждам със съгласието на останалите собственици на капитала, примерно, а да причинявам поражения на друго, и то несъгласно да ги изтърпява, лице... и то не лице, чиято воля - като ЮЛ - аз формирам/[/size]
понеже и ЕООД - то, на което съм управител и то е "другиго", както и дружеството, в което аз и ти сме съдружници.Трябва да се отграничи някак си , а не да се остави на тълкуват. път.Да не стане всеки неуспял бизнесмен субект на текста или поне повод за пожалване до РП..
Идеята ми е, че мярката към дл. лица в държавната администрация и частния сектор не може да бъде равна, защото и отговорностите им, и последиците на действията им , и кръга на засегнатите лица не са еднакви.
Може и да има резон да се покачи на втора степен / да се квалифицира по- тежко /отговорността, когато става дума за частен сектор с по –широк социален ефект/ кръг засегнати/ - банки, застрахователи, ....поднадзорни на КФН лица всякакви, болнични заведения, учебни такива...
Голям проблем е че дл.л по начало трябва да вкл.в структурата на предприятие... организация, демек да има трудов договор, а частния сектор работи по граждански договори, няма длъжностни характеристики, законодателната уредба е диспозитивна, с неясни копирани оттука – оттам права и задължения/ по договори за управление, циркулиращи в интернет/.
За това текстът трябва да бъде по-умерен / при реална вреда/ и да отчита как се „конституират „ правата и задълженията в частната сфера, както и че едно дружество не е със субординационна, единоначална структура и да не забравяме, както и в публичния сектор, има колективни управителни органи, като са дефинирани компетентности на органите, а не на лицата./ може би при промяна и на 93/.

Документното престъпление- също не е зле, но ....дали трябва да остане 1. криминализирането на съставянето или трябва и 2. използването, както и 3.не следва ли да се навърже с настъпването на вредни последици или поне опасността за такива- т.е. приравняването на лъжливо документиране при офиц.документи може би трябва да съответства на поне използвано по предназначението си лъжливо частно документиране.
Ще заприлича много на 209 , но с друго доказване?
По същество и като краен резулат се криминализира и симулацията, персонална, абсолютна, относителна.....Тя, верно, че не се прави с благородни намерения винаги и не е била забранена, освен като резултатност и цели.
Четох наскоро едно решение за трудовия договор на ВКС – че можел да се яви документ с невярно съдържание / няма такъв договор реално, симулативен е – за пред банка или възнаграждението е малко в повече/ ...то не съответства на достатъчното практика, в която пише ,че договорът по начало е диспозитивен документ, наемният договор например е третиран като такъв/ от ВКС, и от ВС...и то много пъти/.. и сега от немай къде ...понеже бюджета на НОИ не може безцеремонно да се източва до безсъзнание посредством мъртви души или реално бременни, но привидно работещи ромки, и да няма яснота – да не може да се нацели от първия път – как това поведение ще се наказва, нито могат да се раздават кредити срещу обещание за лична карта / реално/...нито да циркулират фактури, издадени от несъществуващи доставчици, за неосъществени доставки/ вън от за целите на данъчното облагане – за целите на частното взаимно прекарване.. /
Отплеснах се .Може би и в обл.на престъпното документиране трябва ново ТР.да се разграничи и укаже добре кога писменият договор , като документ, е източникът на правата и задълженията / няма документ,намя договор, няма права и задължения/ и кога удостоверява факти, стоящи вън от него/ доказателствена му е функцията/, както и кога волята и документирането на волята са разл.неща в гражданския оборот.
Та...съобразно този текст, в простичкия случай, съставяш ти една разписка, че си получил от мене едни пари, които после ще ги претендирам аз някога , някъде и от някого, като реална вреда, без да съм увредена, понеже не съм ги плащала, или подписвам аз като съсобственик един договор за наем за 100 лева, за да си ги поделим по братски със съсобствениците, другите четирима, а получавам по сестрински 1000... да натоварим длъжника с адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, или загубили ответник с разноски.....
От др.страна вместо мен Х си съставя едни истински документи, плаща си данъците, вместо мен, понеже Х има разрешителното за нещото си, регистрацията за нещото си, като не вредя на никого/фискът си прибира дължимото, а и, примерно, не съм държавен служител, нещо да ми е несъвместимо с управление или участие – не ползвам някого като подставено лице, за да избегна законова забрана/.Е, тогава се пита - от какъв зор?Н о вредно ли е за някого?
Трябва да се обмисли съвместимостта на текста и с института на косвеното представителство.
Ще живне текста на 212 като хората, определено, предполагам, понеже сега няма как да измамя гражданин с невярно деклариране по силата на закон ....или поне трудна работа- освен посредством брачна клетва .
Какво значи този текст накратко- че гражданите трябва да казват истината и само истината в частните си изявления.Трябва да се добави- когато използват документа, като не съм сигурна и дали не и когато използването е вредоносно.
Какви са опасностите- от яростна злоупотреба на гражданите .В гражданския процес има ограничения за опровергаване със свидетелски показания на разни работи, като собствени изявления, за установяване на погасяване на разни работи, за изменяване и отменяване на разни работи ....В наказателния процес няма такива забрани.И има реална опасност това, което е безнадеждно по ГП път, да стане обнадеждаващо по НП - със свидетели под страх от наказателна отговорност, която знаеш сам, че на хартиен носител, не е много страшно нещо...От друга страна, понеже когато пишем симулативен договор - изявленията ни са неверни, а каква е волята си знаем ние, аз и ти, симулираме заедно, явно сме и съучастници в съставителството, кой пръв ще натопи другия, и няма ли опасност да се изнудваме?
Това са ми опасенията...в този ред на мисли.Ще има и много доказателствени трудности и текучество на безплатни делца и проверки, които прокуратурата не може да обработи
П.П.1. Други опасности- няма да могат да се пишат откази- „това са сложни ГП отношения, на които ние не можем да намерим просто НП решение”.Не искам да хвърлям камъни в градинката на преследващите, понеже вече са затрупани с камъни...знам и че формулирането на обвинение е най-трудната задача на НПроцес и от него зависи крайният му резултат- понеже нито е да стреляш с топ по връбче, нито с прашка по слон...
П.П 2.Опасност 2- Неизбежен, но спешен опреснителен курс по ГП – обща част, облигационно и търговско право ще трябва за всички .
П.П.3 –Каква е целта на този референдум - питаш от просто любопитство или работиш в работна група
...Олях се пак в дължината, но няма мисъл по -бърза от женските думи
И ми се появи съобщение, че мнението ми съдържа прекалено много усмивки, за пръв път ми се появява- позволеният брой бил 20?Цензура на усмихването ?Или издава несериозен подход ?

Целта на новия чл.221 е чисто практическа, в интерес на бизнеса.Всеки собственик на фирма се разделя с някои от служителите си в съда.Сега ще има възможност да прати съответния служител и в прокуратурата.Да не говорим че и уволнението ще става по-лесно.Евентуалното трудово дело ще бъде спирано до решаване на наказателното.
Текста е много разтеглив, а в държавните органи началниците не се избиват да пускат сигнали по него заради страха от чл.285 (допустителството).За престъпленията по служба в частния сектор не е предвиден подобен текст.Така че смело напред .Предвиждам множество обвинения по чл.221
Що се отнася до 311, ал.2 идеята ми харесва.Вярно е че се появява възможност да се изнудваме, но именно за да не се стига до там, ще трябва да предотвратим тази възможност като просто в документа удостоверяваме истината за да липсва основание за бъдещо изнудване.
Сетих се за един реален случай, нямащ общо с новия текст но е поучителен.Наемател и наемодател сключили договор за наем.Наемателя спрял да плаща и след 6 месеца неплатен наем и сметки напуснал.Казал на наемодателя, който не е декларирал наема че като тръгне да го съди ще пусне сигнал до НАП заедно с копие от договора и исковата молба .Извод-ако не искате проблеми, не си ги създавайте с адрешковски номерца.
Проблем ще има с чл.312.Там също е визиран един частен документ.Излиза че този състав е специален и по-леко наказуем, а безспорно лекарските свидетелства за здравето са с по-голяма важност от договор за покупко-продажба на мотопед.
Аз ще спомена и чл.218В, чията уредба пак не е много ясна, но излиза че всички унищожавания и повреждания стават престъпления от частен характер.Или ако потроша Ферарито на някой ще трябва да ме издирва сам (е уж със съдействие на МВР) и то ще има на разположение 6 месеца.Направена е уговорка ако става дума за частно имущество.Какво излиза че държавната и общинска собственост е по-ценна от частната.

Ами да, павлова

В смисъл, доста точно си отразила моите опасения. Когато прочетох тия два текста от законопроекта, доста се стреснах, откровено казано. Естествено, още сме на фаза проект и дано така си останем.

Тенденцията да търсим привидна защита чрез инструментите на наказателната репресия на все по-широк кръг обществени отношения се задълбочава опасно. Единственото, което се постига обаче, е безспирно въртене на празни обороти. Нещо като престъпленията против кредиторите, 293а, 296 и прочее нововъведения.

Правим от просто лошия работник в частния сектор формален престъпник? Правим всяко едно невярно удостоверяване на някакви правно значими факти формално престъпно?

Ами не знам, ама на мене ми идва прекалено това желание да се решават всички проблеми на обществото с ПРЕДВИЖДАНЕ НА НАКАЗАНИЯ. Не разбрахме ли вече, че така не става и проблемите са другаде...

В работна група работих по измененията в другия кодекс. Е... сорт ъф работна група - от тия работни групи, над които има други работни групи

Да – опасна тенденция. А 293а ми е любим, когато трябва да илюстрирам неефикасността на НК. Освен това е и трудоемък. А за капак – противоречи на основни принципи в правото. Но ... за тенденцията – тя илюстрира „административния капацитет”. За мен, началото й е в края на 70-те години на миналия век, когато вкараха управлението на МПС след, потреба на алкохол в НК. И от тогава та до сега – няма спирка. А всъщност и тогава и сега – става въпрос за неефикасен ЗАНН и в частност за робуване на един „социалистически” „принцип”. В което нито има нещо социално, нито пък принципно. Тогава се смяташе, че не е социално справедливо, който не си плаща глобите, да ги „лежи”. А в същото време в УБДХ глобата съжителстваше именно с такова административно наказание – задържане в поделениета на МВР.
Но ... това е положението. Някои мозъци освен, че са консервирани, са и дълбоко замразени. Някъде в края на 70-те и началото на 80-те. И докато тази група над групите стои на входа пред НС и вкарва там, реално собствените си разработки ... няма да имаме добър НК, НПК, ЗАНН .....

Сериозен проблем виждам в тези промени с чл.248а.За жалост много прибързано се пишат и приемат, което може би води до такива пропуски.
В сегашната уредба от скоро съществуващата ал.5 в промените не е засегната.
Ето какво гласи сегашния текст:

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.
(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Както се вижда и в момента текста не е съвършен защото препраща само към ал.2, където нямаме особен субект.В повечето случаи деецът е именно представител на ЮЛ или търговец така че следва да се запише по ал.2 и ал.3.

Повече ме притесняват промените които вече минаха и през министерски съвет.Ето ги и тях.
§ 43. В чл. 248а
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Който, за да получи кредит или за да получи кредит при облекчени условия, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева”.
2. В ал. 3 думите “до три години” се заменят “от две до осем години”, а думите “от две хиляди до пет хиляди” се заменят с “от две хиляди до десет хиляди”.

Или наказанията по ал.2 и ал.3 се завишават значително.Но в ал.5 си остават до 5 години.Това означава че този който само подаде документи ще се наказва по-тежко от този който е получил средствата

Следва наказанието в ал.5 да бъде завишено.За още по-голяма прецизност ал.5 трябва да предвиди различни санкции за обикновен субект по ал.2 и специален по ал.3 тъй като наказанията по ал.2 и ал.3 са различни, което говори за различна степен на обществена опасност и квалифицирания състав по ал.5 също трябва да е в този дух.

Аз пък имам предложение да се криминализира зоофилията.

Някалко щрихи за документните п-я:
Може и да има резон в това да се приеме такава разпоредба.
Поглеждаме чл.316 НК..."съзнателно се ползва от неистински,преправен или от такъв с невярно съдържание.Защо тук законът презвижда Н.О. за използуването на такъв документ,без да се интересува от това частен ли е или официален.Значи съставителят на Ч.Д. с невярно съдържание не върши п-е,а този,който го ползува-по чл.316 НК.Странно.При това от него за самото съставяне не може да се търси Н.О. в случая НЕ ЗАЩОТО НЕ УЧАСТВА В СЪСТАВЯНЕТО МУ, А ЗАЩОТО ТОВА Е ОБЕКТИВНО НЕВЪЗМОЖНО.Още по-парадоксално: Деецът изготвя Ч.Д. с невярно съдържание с месеци,чуди се как да го изкусури,да го измайстори и т.н.,а Иванчо,като го взел и решил,след като е узнал,че отразеното в него е невярно,ДА ГО ПОКАЖЕ НА БАБА СИ ЕЙ ТАКА, ПРОСТО ДА И ПОКАЖЕ КАКВО Е НАМЕРИЛ.Хайде сега Иванчо,стягай дисагите,щото си в изпитателния срок.Или като този днеска-ще може ли да се направи нещо с усл. ми присъда,щото тези 6.5 години.......
Ам тъй шъй тя..
Какво ли е имал предвид з-нодателят като е приемал чл.316 НК и дали до този момент не е било пропуск това,че в чл.309 досега не е имало такава хипотеза?
Симулативни сделки?Дал Господ.Документ с невярно съдържание,казва чл.316.Не виждам причина да не може да се счита,че това е и частен такъв.
Мислили,писали,преценявали,съставили го най-накрая,но.. Н.О. все още няма.Едва когато отидат да покажат проекта на нотариуса-...хоп!-316 !Но само опит,тъй като не са се подписали.Ами ако някой от тях е ударил парафа просто така,в движение-пак опит.Факт е ,че е престъпление-но по 316.Затова-най-добре на флашка,ама пак не става,излиза на хартия..пак опит по 316.Но защо?Точно затова,че от тях не може до този момент да се търси Н.О по чл.309 НК.Какво би могло да имаме в случая,ако там беше записано и невярното съд-е.Само опит,доколкото е осъществено само изготвянето,без да са го използували.Но и това би било нещо.
Така или иначе всякакви частни документи,съставяни от някого(адвокат,дл. лице,друго физ.лице) с цел да бъдат използвани,не биха могли да попаднат под чл.309 във вр.с чл.18 НК,щом не са неистински или преправени.А невярното съдържание?По малко укоримо ли е ? И този въпрос ПРИНЦИПНО ЛИ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА ИЛИ ВЪВ ВСЕКИ КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ?
Кой би могъл да каже,че даден Ч.Д. с невярно с-е е с малозначително отношение в общ. отношения,че ги засяга в по-малка степен от другите два порока на документите.Това са неща,които вече трябва да се обсъждат във всеки отделен случай.
Кой би могъл да обясни също защо страните по сделката ще бъдат осъдени по чл.316 НК,а не по чл.309,където е редно да се подведат виновните.Кой е пропускът досега?Чл.316-където е трябвало да бъде записано само неистински и преправен? или чл.309-където е трябвало да бъде предвидено и документ с невярно с-е?Може би тук е пропускът,но кой знае.
Засегна се въпроса и за опасността,която трябва да се създаде при изготвянето на Ч.Д.с невярно сдж-е.
Общоприето е и не може да се спори по това,че докум. пресктъпление имат за обект именно общ.отн-я,свързани с документите като такива,с това,че в тях се отрязяват само истинни обстоятелства,а не и неистини.В крайна сметка става дума за факти с юридическо значение.Без да философствам много,трябва да се отбележи и това изключително важно нещо, което се нарича имотна облага.Питам се в тази връзка,колко ли са на брой случаите,при които,като е налице съставяне на Ч.Д. с невярно сдж-е,не се цели някаква имотна облага?Каква е тя,реална или хипотетична,колко скоро може да се реализира,от какви обстоятелства зависи и т.н и т.н.,са въпроси,които наистина биха имали своето важно значение,но дали тяхното значение е определящо за това трябва ли да бъде такова деяние наказуемо или не.Струва ми се,че по-скоро тези фактори,накарали дееца да състави документа,са от значение единствено за отговорността му.Тоест въпроса ЗАЩО ИМЕННО СЕ СЪТАВЯ ТОЗИ ДОКУМЕНТ Е НА ДРУГА ПЛОСКОСТ.Както казах,колко ли са случаите,при които не се пцели имотно облагодетелстване,за сметка на другиго,т.е противозаконно.Пък ти води дела и доказвай,че "Х" не е имал пари за да купи имота на "У".
Мисля,че користните подбуди стоят в основата на нещата тук и макар да се казва,че общ. отнош-я били тези,свързани с документите и тинтири-минтири...,работата е ясна-ИМОТНАТА ОБЛАГА.
Тъй като измама няма,ще се чудиме и майме,що за деяние е това.Ами такова по чл.316,щом не може по 309.Да,съставили са го,но не може.
Така че цел има,не просто да си играем на съставяне на документи,а ясна цел при това,най малко някакво предимство,облага,каквато и да е ,подобно на чл.282 НК.
Или просто ей така някой ще си използва документи да доказва някакви си неща от живота.Изявление с правно значение ли ще е това,обективирано на лист хартия,в който е записано,че "Аз,Йордан Митов от село Крушовица снощи изневерих на майка ти".Подпис.
Ако това не е вярно би ли имало престъпление,в случай че тези данни се "дават" на детето да каже на майка си това,която и без друго търси последен повод за да заведе дело за развод?Няма такъв случай практически,но ми се струва,че тук имаме конкретно правно значение на изявлението-да се мотивира майката да сключи споразумение за развод по вз.съгласие.Странен документ и съвсем естествено тук идва и въпроса за това що е това " конкретно правно значение",но това е друга тема.
Иначе РЕАЛНА ОБЛАГА СИ ИМА-спестява пари за разноски за делото по общия ред,тъй като е виновен за растройството на брака.То пък стана една..
Редно е да си го има това,поне на пръв поглед така ги виждам.Правило ми е впечатление за този пропуск по чл.309,но сигурно и на много други колеги,за да се сети някой накрая да го напише.
Айде стига,че празникът дойди.Тъй шъй тя.