уволнение с предизвестие

[monteskio.]

a

[Росица]

Смятам, че работодателя е необходимо да връчи на лицето предизвестие, което би било добре то да подпише, в случай,че то не желае да го стори се съставя протокол подписан от 2 ма свидетели удостоверяващи действието, с надлежно попълнена дата . Разбира се,че предизвестието може да не се отработва, като работодателя дължи обезщетението пропорционално на времето оставащо до края на предизвестието, съгласно КТ- 1 месец, ако не е уговорено в договора друго.
По този начин не би трябвало да има какъвто и да епроблем.

[МАРИЯ]

Обезщетението за неспазеното предизвестие на практика заменя самото предизвестие, и при всички случай работодателя е прав, независимо дали в един и същи ден е връчено то и заповедта, още повече че имах подобен случай в проктиката- работех като юрист във ООД.

[лунатик]

monteskio,
май ще си останем малцинство. Та толкова е лесно да се проумее, че обезщетението по чл. 220 КТ е за НЕСПАЗЕН срок на предизвестие, а не за НЕДАДЕНО изобщо такова.
(Чл. 220. ал.1: "Страната, която има ПРАВО да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и ПРЕДИ ДА ИЗТЕЧЕ СРОКЪТ на предизвестието, ПРИ КОЕТО дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за НЕСПАЗЕНИЯ СРОК на предизвестието").
Предизвестието е актът с който се прекратява трудовото правоотношение. Обезщетението по чл. 220 КТ е възможна последица от поведението на работадетеля след отправянето на предизвестието. Но за да можи да се приложи чл. 220, трябва да има първо дадено предизвестие, чийто срок да не се спази.
----------
Цялата тая каша се дължи и може би на превратното тълкуване в съдебната практика на акта с който се прекратява трудовото правоотношение. Навсякъде се приема че то се прекратява със ЗАПОВЕД на работодателя, а не с ПРЕДИЗВЕСТИЕ. (Предизвестието било само "писмо за намеренията" на работодателя). А пък закона си е ясен:
Чл. 335. (1) Трудовият договор се прекратява писмено.
(2) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието

Все пак - заповедта на работодателя е само негов вътрешно-служебен акт. Вода в мелницата за подобно тълкуване налива и единствената разпоредба в КТ в която е употребен термина "заповед за уволнение" - чл. 333 ал.7 КТ

[monteskio.]

Така е уважаеми колега лунатик,
Изглежда ще си останем малцинство.Разбира се, е обезщетението по чл. 220 Кт е за НЕСПАЗЕНО, а не за НЕДАДЕНО, такова. Законодателят съвсем ясно го е казал.....никой ли не проумява, че Ние - поддръжниците на тази теза, говорим само за едно - НЕСПАЗЕНА ПРОЦЕДУРА ОТНОСНО ПРЕКАТЯВАНЕТО. В смисъл, че ако работодателят отпрви прдизвестие, час, два или ден след това, има законното право да прекрати договора ,като изплати обезщетението за НЕСПАЗЕНИЯТ СРОК НА ПРЕДИВЕСТИЕТО, но не и преди да е връчил такова.....


С пожелания за успех !


MONTESKIO

[к]

връчването на предизвестие е елемент от ФС по чл.328. Във вашия случай факта че е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие няма значение и в никакъв случай не прави уволнението законосъобразно.

[к]

Коле га за да връчите заповедта за прекратяване първо трябва да връчите предизвестието и след това самата заповед. В случай, че работодателя няма намерение за спази срока , забележете срока, а не и връчването на предизвестието, то в заповедата се записва за неспазен срок на предизвестие да се изплати съответното обезщетение.
Съдът именно това ще проверява, все пак да не забравяме че материята на прекратяване на ТПО е изключително формализирана

[лунатик]

Всъщност, какво представлява "заповед за уволнение" или "заповед за прекратяване на трудово правоотношение"? Има ли легална дефиниция? Терминът "заповед за уволнние" е употребен един единствен път в КТ - и то по друг повод - в чл. 333 ал.7. А пък чл. 328 указва, че трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, а не с нещо друго. А пък чл. 335 указва момента на прекратяване - с изтичане на срока на предизвестието и при неспазването му - с изтичане на съответната "спазена" част.
А "заповедта" - тя е само вътрешно-служебен акт на работодателя. И наистина съдилищата са възприели (порочна според мен) практика да проверяват законосъобразността на заповедта, а не на предизвестието.
Разбира се - заповедта може да бъде обединена в едно волеизявление с предизвестието. Но от този "сборен" акт трябва да е ясно, че това е и предизвестие в което евентуално може да бъде ясно изразена воля за неспазването му. И да съдържа всички други атрибути на бланкетните "заповеди за уволнение". Тогава ще може да се избегне противоречието на чл. 335 с 333 ал.7 КТ.