forum.lex.bg

Здравете, бих се радвала колегите юристи да споделят как биха квалифицирали деянията по следния казус:

Борис Иванов и Иван Иванов са братя. Въз основа на стажантска програма, на 01.06.2017 г. между банка "Л" и Борис Иванов бил сключен договор, по силата на който същият приел да извършва работа, възложена му от банката за времето от от 03.06.2017 г. до 03.09.2017 г. срешу възнаграждение. На Борис Иванов било възложено устно от ръководещия звеното, да обслужва лично сметки на клиент на банката, като за тази цел разполагал индивидуална парола, чрез която осъществявал достъп до банковите сметки на клиентите. На 28.07 2017 г. Борис Иванов решил да се възползва от служебния си достъп до сметки на клиенти, като използвайки своето потребителско име и парола превел сумата от 35 000 лева от сметката на Росица Петрова по предварително открита сметка на своя брат -Иван Иванов в същата банка, в която не фигурирала парична наличност. На същата дата /28.07.2017/ Иван Иванов изтеглил от каса на банката от своята смтетка така направения превод от 35 000 лева. На 04.08.2017 година в банката се явила Росица Петрова с намерение да изтегли сума от своята сметка и установила, че липсва сумата от 35 000 лв. Започнало вътрешно разследване в банката, което установило, че парите са преведени от Борис Иванов. На 28.08.2017 г. Борис Иванов възстановил цялата сума от 35 000 лева заедно с уговорените лихви.
Към инкриминирания период размерът на минималната работна заплата бих 460 лева. В досъдебната фаза като обвиняеми са привлечени двамата братя- Борис Иванов и Иван Иванов. Борис Иванов направил пълни самопризнания, а брат му Иван Иванов отрекъл да знае какъв е произходът на парите в неговата сметка, както и да е общувал с брат си последната една година. Твърдял, че е невинен и действията му могат да се считат единствено като неоснователно обогатяване,но не и като престъпление.

Според мен поведението на Борис Иванов е длъжностно присвояване в особено големи размери. Затруднява ме квалификацията на извършенето от брат му Иван Иванов. Сметката е открита предварително и си мисля, че той е помагач на брат си. Тегленето на пари от касата бих квалифицирала като финансова операция, чрез която се прикива престъпния произход на имущество и целта е да се легализира това имущество, в случая пари. Нищо не е споменато за субективната страна, но няма как да е вещно укривателство, ако е бил помагач в длъжностното присвояване. Ще се радвам да прочета и Вашите гледни точко.
ПС: Това е казус, теглен като контролен на изпита за магистрати. Ако някой също се подготвя за този конкурс и решава казуси може да ми пише на лично съобщение и да коментираме казуси заедно

Чак пък "особено големи размери"? При тези доказателства по делото братчето какво го забърквате? При него даже няма "неоснователно обогатяване". Страничен въпрос към глупавия казус: Кой има иск към Иван за парите? Да не говорим, че и за Борис трудно ще се докаже присвояване, ако не е плещил глупости при разпита и е с читав адвокат.
Тези казуси не би трябвало да имат място при изпити.

ivanov_p написа:Чак пък "особено големи размери"? При тези доказателства по делото братчето какво го забърквате? При него даже няма "неоснователно обогатяване". Страничен въпрос към глупавия казус: Кой има иск към Иван за парите? Да не говорим, че и за Борис трудно ще се докаже присвояване, ако не е плещил глупости при разпита и е с читав адвокат.
Тези казуси не би трябвало да имат място при изпити.

В казусите няма проблем според мен, просто не трябва да се разсъждава извън рамките на условието. Всичко, което е написано като текст, се възприема за доказано по казуса и така се решава. Е, който иска, винаги може накратко да изложи и някоя друга условна хипотеза, ако му стигне времето.

По казуса:

Очевидно съставителите отново са разчитали на драмата е ли са или не са длъжностни лица героите от казуса. Щом Борис е бил назначен на работа в банката, а в последствие устно му е било възложено от ръководител да извършва дадена работа, то аз приемам, че същият има качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. т. 1, б. "Б" НК. Колебая се в това дали има квалифициращ признак по чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, защото все пак е извършил прехвърляне на парите по чужда сметка, без изрично да му е било наредено от титуляря на сметката, което най-вероятно е довело до нарушаване на служебните му задължения.
Не знам защо скочихте на особено големите размери, мисля сте имали предвид чл. 203 НК, ал. 1, нали? Първо, не забравяйте правилото 70-140, както го наричам - по Тълкувателно решение 1/1998 г. големи размери са налице, когато вредите от престъплението надвишават 70 пъти минималната работа заплата (МРЗ) установена за страната през дадената година, а особено големите ще са налице, когато надвишава 140 пъти МРЗ. Как е по казуса? Имаме МРЗ за 2017-та 460 лв. - 460х140=64 440 - а вредите са 35 000, очевидно не е особено големи размери. Я да видим сега с големите - 460х70=32 200, хоп, излизат! Значи ще имаме и квалифициращо по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, тъй като имаме големи размери. Не забравяйте, че обичайно съставите, в които се предвиждат "особено големи размери" изискват кумулативно да е налице и "особено тежък случай", а сами по себе си според практиката на ВС особено големите размери не водят винаги до особено тежък случай, който трябва да се преценява съобразно другите отегчаващи вината обстоятелства.
Освен това не забравяйте, че някои престъпления като длъжностното присвояване и кражбата имат привилегировани състави - ако присвоените/отнетите вещи бъдат възстановени или заместени до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция. В конкретния случай Борис е възстановил сумата, така че ще имаме и привилегирован състав по чл. 205, ал. 1, т. 3 НК. Правилото е, че при изписване на правната квалификация привилегированият състав се слага преди квалифицирания, така че, ако приемем, че моите съждения са верни, за Борис влакчето става чл. 205, ал. 1, т. 3, вр. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1 НК.

Иван, другият брат, той няма как да е извършител на длъжностното присвояване, логично защото не е длъжностно лице, може да бъде само друг вид съучастник, евентуално помагач. Това предварително са го сложили от една страна да се опитат да накарат решаващите да обосноват тезата за "извършено от две лица, сговорили се предварително" и да попаднат в капана на грешката, или да бъде използвано евентуално да докаже помагачеството. Не са изложени преки доказателства за съучастието на Иван, но пък косвените сочат за наличието на такова - сметката е била разкрита предварително, на 28.07.2017 г. Борис превел сумата по сметката на Иван, негов брат, която навсичкото отгоре била изтеглена ИЗЦЯЛО точно в СЪЩИЯ РАЗМЕР и още на СЪЩИЯ ДЕН (случаеност? не мисла). И накрая Борис възстановява парите, а не Иван, който реално ги е получил.
За изпиране на пари по чл. 253 НК мисля, че е пресилено да се говори. Самият произход на парите не е престъпен, те са били собственост на банката.
Вещно укривателство не може да има - същото е немислимо, когато някой от героите на казуса е действал като съучастник в друго, първично престъпление.

Внимавайте с твърдения, това онова, обикновено на такива казуси винаги има дежурни въпроси - може ли да се сключи споразумение, по отношение на кои лица, за кои престъпления, може ли да се проведе съкратено съдебно следствие, може ли и двамата да ги защитава един защитник и т.н.

Дали едно лице е длъжностно по отношение на извършеното престъпление се определя от длъжностната характеристика, която в случая не е упомената, а качеството на Иван като такова лице следва от даденият му достъп и право да се разпорежда със сумите по определена сметка, използвайки предоставеното му потребителско име и парола. С тях и в качеството на длъжностно лице се е разпоредил с чужди пари, като престъплението е завършено в този момент. Иван си бил признал, но въпросът е не как да квалифицираме нещо, което в условието е прието за длъжностно присвояване, а какво е престъплението. Предвид последвалите събития най-малко съдът трябва да изследва и възможността за престъпление по служба, защото доказателствата за това са налице и те по-скоро сочат към такова престъпление. Каква обаче е точната характеристика зависи от това, което е в главата на Борис, от намерението му да присвои парите или да ги върне след време, което не е коментирано, а то е най-важно.
По отношение на Иван. Откриването на банковата сметка преди превода е естествено, иначе той нямаше как да стане. Това, че сметката е открита същия ден също е без значение, какво щеше да промени факта, че е открита преди три седмици, по-скоро като улика може да се приеме, че е открита след 1.06.2017 г., когато Борис е започнал работа, но и това е твърде фриволно, защото сметката можеше да е открита и преди три години в друга банка, това какво променя? Другите факти са, че Иван е изтеглил парите и е брат на Борис, но и това са косвени доказателства, които в своята съвкупност не могат да формират единствено възможен извод за участието на Иван в престъплението. Много по-вероятно е Борис да е казал на Иван, че ще му преведе пари, които той не може да получи, затова да си открие банкова сметка, да ги изтегли и да му ги даде. Добър наказателен адвокат може да изброи още поне пет хипотези, далеч по-логични от това, Борис да е казал на брат си, че ще върши тежко наказуемо престъпление и му трябва съучастник, с който да си споделят вината, предвид факта, че всеки елемент от състава на това престъпление ще бъде подробно документиран. В казуса липсва намерението на участниците, което определя както вината, така и квалификацията или както е казал Гуньо Адвокатина на Данко Харсъзина: "по отношение на обекта е важен субекта".