Страница 1 от 1

УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 03 Авг 2012, 20:17
от nak111
Здравейте.
Съставен е акт по УБДХ в петък късно вечерта, след сбиване в кръчма. След това полицаите връчват призовка на нарушителя да се яви на следващата седмица в понеделник в 09.00 часа за да го заведат в съда, където ще се гледа делото по съставения акт по УБДХ.
Нарушителят не се явява, но полицаите внасят преписката в съда.
В случая като защитник на нарушителя, направих възражение в съдебното заседание, че ход на делото не следва да бъде даван, тъй като съгласно чл. 5, ал.1 УБДХ "Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя" Казах, че УБДХ за разлика от НПК, не предвижда възможност за задочно гледане на делото.
Поисках съдът да прекрати производството и да върне делото на полицията за да си изпълнят задължението по аргумент на чл. 3, ал.2 УБДХ /когато се внася преписката в съда, лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията/, задължение на полицията е било да осигурят явяването на нарушителя, а като не са го осигурили са допуснали нарушение. /Е, вярно е че ще им е малко трудничко да го осигурят, тъй като в неделята - деня преди с.з., нарушителя замина за чужбина, където си и работи, тъй като в БГ беше си дошъл само за отпуската - ама това го няма по делото де :mrgreen: /.
Съдът обаче ми отхвърли възражението. Мотивите му бяха, че чл. 9, ал.2 УБДХ препраща за неуредените въпроси към ЗАНН, а пък чл. 84 ЗАНН препраща за съдебното производство към НПК. НПК пък от своя страна в чл. 269, ал.2 предвиждал че ако престъплението не е тежко, то и присъствието на подсъдимия в с.з. не е задължително. Тъй като наказанието по УБДХ е до 15 денонощия, което е по малко от 5 г ЛС, съдията прецени че се прилага нормата на чл. 269, ал.2 НПК и разгледа делото в отсъствието на нарушителя, като каза че присъствието му не било необходимо за разкриване на обективната истина.
Решението е 15 дни арест.
Подадох веднага жалба разбира се, че като се върне пак догодина човека по това време за отпуската си, да не я изкара в ареста :lol:
Някой ако е имал подобен казус моля да сподели. Наистина такъв случай съм нямал, пък и не сам чул от колегите, така че ако някой има практика по задочно производство по УБДХ, моля да я пейстне дори и да е в смисъл че е допустимо такова задочно производство.
А, ако евентуално Окръжния съд потвръди колко време трябва да мине за да се погаси по давност изпълнението на наказанието Задържане - да знам колко лета да му кажа на човека да не идва за отпуската си пак в БГ :D .

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 05 Юли 2017, 22:34
от proki0
Р Е Ш Е Н И Е





Номер 22.07.2015 година Град Айтос



В ИМЕТО НА НАРОДА



Айтоският Районен съд IV състав

На 22.07.2015 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател Мария Дучева



Секретар: Р.М.

Прокурор ………..

като разгледа докладваното от Председателя - съдия Дучева

Административно-наказателно дело № 261 по описа за 2015 година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.3 и сл. УБДХ

Производството по делото е по чл.3 и сл. УБДХ

РС-Айтос е сезиран с преписка, образувана по Акт за констатиране на дребно хулиганство от 20.07.2015 година, съставен на М.М.Х. с ЕГН: ********** ***. Соченият в акта за нарушител - М.М.Х., осъществил деянието на разклона на с.Р., общ.Р., пред заведение „Оазис“, като проявил непристойно поведение, изразило се в употреба на вулгарни думи и псувни по адрес на присъстващите, с които действие предизвикал възмущението им.

В с.з. нарушителя не се явява, въпреки процесуалните усилия на съда и на органите на РУП-Р. същия се укрива тенденциозно с цел да осуети наказването си по УБДХ. В съдебно заседание се явява упълномощения му защитник- адв.Щ., който отрича описаните в акта нарушения и моли подзащитния му да не бъде наказван.

РУП- Р. - редовно призовани , не изпращат свой представител.

РП-Айтос- редовно призована , също не изпраща представител.

Нарушителя чрез защитника си оспорва констатациите по акта, не се признава за виновен. Защитникът му твърди, че нарушителят е жертвата в случая. В потвърждение на което представя епикриза от д-р З. и съдебно медицинско удостоверение № 193/ 2015г . Пледира на нарушителя бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която да докаже нараняванията, Не коментира факта дали е бил под въздействие на алкохола и е псувал И. Е. М. .

В хода на производството се събраха гласни доказателства- показанията на св.М.И., който в процесната вечер лично е разговарял по телефона с нарушителя. Същия депозира показания относно поведението на нарушителя Х. и резултатите от него. Относно фактическата обстановка и вината на нарушителя съдът направи извод и от приобщените по делото сведения на И.М., М.М., М.О., Д.Х., Салип М., които са били преки свидетели –очевидци на нарушението. Според сведенията им, поведението на нарушителя Х.,***, пред заведение „Оазис“, се изразило в дразнене с всеки един от тях и употреба на вулгарни думи „***“ и „***“ спрямо лицето И. Е. М. ***. Според показанията на свид. М.И. нарушителят по никакъв начин не е бил предизвикан. Още повече в хода на съдебното следствие стана ясно, че Х. е бил и много пиян, когато е изрекъл обидните думи. За пълнота на настоящото изложение съдът, държи да отбележи, че направеното от защитата искане за разпит в съдебно заседание не беше уважен, т.к. чл.5, ал.1 УБДХ дава възможност да се разпитат свидетелите, което зависи от конкретната преценка на съда. С оглед на факта, че делото вече веднъж е отлагано поради неявяване на нарушителя и неговия защитник и с цел да бъде осигурена бързина, съдът прецени, че сведенията дадени от свидетелите са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по делото и отлагането му са следващо съдебно заседание ненужно ще забави процеса, който основно е замислен да приключи в рамките на 24 часа.

След съвкупна преценка на събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2015г около 21,00ч пред заведение „Оазис“ на разклона на с.Р., общ.Р. седели свид. И.М., М.М., М.О., Д.Х., Салип М.. Нарушителят първо седял на друга маса с други хора, който постепенно си тръгнали и той останал сам, затова се преместил на масата на Д.Х.. Веднага след това нарушителят започнал да се дразни и да обижда всички присъстващи на масата, като първо опитал да обиди собственика на заведението като му казал, че ако „може да ебе жена му нямала да избяга от него“, но той не му обърнал внимание и тогава нарушителят се обърнал започнал да сипе обиди срещу всеки който стоял срещу него- на И. Е. М. казал „***“ и „***“. Той бил във видимо нетрезво състояние и отправял вулгарни думи към всички присъстващи, което станало достояние на неопределен кръг лица от делото и предизвикало възмущението на присъстващите. И.М. се ядосал на думите на нарушителя и ударил в масата чашата си, която се счупила на парчета и едно от тях попаднало в ръката на нарушителя. За случая бил сигнализиран Тел.112 и дежурния по ОДЧ при РУП-Р..

Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. Съдът не намери основание да не кредитира с доверие свидетелските показания, като непротиворечиви, логични и обективни и съответсващи на всички приложени по преписката материали. Обсъдени така доказателствата по делото не са в противоречие, с изключение на защитната теза на нарушителя.. Що се отнася до твърдението на нарушителя, че И. Е. М. е хвърлил чаша по него и е порязал ръката – последното твърдение не беше отречено, макар по мнение на решаващия съдебен състав да не е предмет на доказване в настоящото производство.

От обективна страна М.М.Х. е нарушил обществения ред и спокойствие, проявил непристойно поведение, изразило се в употреба на вулгарни думи „може да ебе жена му нямала да избяга от него“ спрямо лицето М.М.; „***“ и „***“ спрямо И.М. . С демонстрираното от него поведение, Х. е изразил открито незачитане на установения обществен ред, в сферата на общественото спокойствие, демонстрирано чрез пренебрегване правилата за общуване. От показанията на всички свидетели, приложени по преписката е видно, че Х. не е бил предизвикан от никого от присъстващите. Те не са и отвърнали на обидите, единствено И.М. в яда си удари чашата си в маста и парчетата от нея порязали нарушителя. В резултат на непристойното си поведение нарушителя е предизвикал неодобрението на членовете на социума. С тази антиобществена проява, независимо от мотива си, М. е пренебрегнал и нарушил обичайния социален ред, за което следва да понесе съответната отговорност. Следва да се има предвид, че в държавата има органи на реда /полиция и съд/, във функциите на който е вменено задължението да решават възникнали спорове и същите не би следвало да се решават с физически и словесни атаки, които да стават достояние на неопределен кръг лица.

При тази фактическа обстановка, съдът приема, че М.М.Х., чрез непристойната си проява, изразена в употреба на вулгарни думи и псувни , е нарушил обществения ред и спокойствие. Деянието му, следва да се квалифицира, като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, защото действията му не се отличават с особена дързост, както и с продължителна упоритост, не са дадени и в особено груба форма. Ето защо и решаващия съдебен състав приема, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с престъплението по чл.325, ал.1 НК и следва да се квалифицира като „дребно хулиганство“.

Съдът като взе предвид, тежестта на нарушението, не високата степен на обществена опасност на личността на дееца, преценя че за постигане целите на закона, на М.Х. следва да се наложи административно наказание – “Глоба”. Именно такова наказание, засягащо имотното му състояние в разумни граници, би било адекватно наказание за извършеното нарушение. С това ще се даде възможност на Х. да преосмисли поведението си и да осъзнае че подобно поведение не се толерира, с което съдът се надява да се постигне поправителния и превъзпитателен ефект на наказателна репресия, като не допуска за в бъдеще подобни прояви.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.1, ал.1, т.2 УБДХ,съдът:



Р Е Ш И :

НАЛАГА на М.М.Х. с ЕГН: ********** *** на основание чл.1, ал.1, т.2 УБДХ административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева.



Решението подлежи на обжалване в срок от 24 часа , считано от обявяването му, пред Окръжен съд-гр.Бургас.



В случай на жалба насрочва производството пред Окръжен съд-гр.Бургас на 23.07.2015г от 16.30ч, за които дата и час страните да се считат уведомени от днес



Препис от решението да се изпрати на РУП –Р. за сведение



Районен съдия:

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 05 Юли 2017, 22:38
от proki0
Решение № 1066
към дело: 20151200600081
Дата: 09.03.2015 г.
Председател: Росица Бункова
Членове: ИВО ХАРАМЛИЙСКИ ДИМИТЪР БЕРОВСКИ
Съдържание
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството пред Окръжен съд -Благоевград е касационно , по реда на чл.7,ал.2 и 3 УБДХ и е образувано въз основа на жалба на адвокат Н. Д., от [населено място], в качеството му на защитник на А. Д. М., от [населено място] (привлечен като нарушител в първоинстанционното производство) срещу РЕШЕНИЕ № 1413/20.02.2015г, постановено по НАХД № 218/2015г по описа на Районен съд –Благоевград.
С атакуваното решение първоинстанционния съд е признал жалбодателя М. за виновен в извършена на 17.10.2014г, около 14.00ч в [населено място],на пътя [населено място]-с.Л., пред хотел „П.“, проява на дребно хулиганство,изразила се в оскърбително отношение към лицето Е. Ц. Г. чрез блокиране автомобила на св.Г. с автомобила на М. и чрез замерянето на св.Г. с бутилка минерална вода от 0,5л, с която е оплискал него (св.Г.) и седящата до него св.А. –О., поради което му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер от 250лв (двеста и петдесет лв).
Същевременно със същото решение първоинстанционния съд е ОПРАВДАЛ жалбодателя за това на същата дата и място да е извършил друга проява на дребно хулиганство, изразяваща се в отправяне на ругатни и неприлични изрази и извършвайки саморазправа спрямо св.Г..
В жалбата се твърди ,че решението е незаконосъобразно и неправилно,както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че са налице касационните основания про чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Сочи се ,че в процедурата по съставяне на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство (поставяща началото на това производство) са допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, които следва да имат за последица отмяна на акта (навярно се има предвид решението) на формално основание. В тази насока се сочи, че акта е съставен на 30.10.2014г,в присъствието на трима свидетели, но в отсъствието на лицето, посочено като нарушител,като по този начин са нарушени правилата на чл.40 и чл.42 ЗАНН, намиращи приложение по силата на препращащата норма на чл.9 УБДХ. Изтъква се, че не са били налице хипотезите по чл.40,ал.2 ЗАНН при които акта може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като в конкретният случай същия не е неизвестен, а същевременно не е бил призован да се яви. Твърди се също така, че акта е предявен на нарушителя едва на 02.12.2014г в [населено място]. Поради това се развиват подробни съображения в подкрепа на оплакванията относно тези процесуални нарушения, като се твърди и това, че 24 часовия срок оп чл.3 УБДХ е преклузивен. Сочи се още, че в производството по УБДХ нарушаването на изискванията по съставяне на акта са винаги съществени, а поради това в случая липсва годен акт,въз основа на който да бъде образувано съответното административно-наказателно производство.Изтъкват се и други пороци на съставения акт ,като се твърди, че не било ясно какво точно е нарушението на жалбодателя, като се сочи, че това също нарушава правото на защита на дееца.
Изтъква се също така, че от показанията на св.М. било установено ,че именно той, а не жалбодателя , е извършил нарушението, описано в акта. В този смисъл се твърди, че не е доказано авторството на нарушението, за което жалбодателя е признат за виновен.
В заключение се иска от Окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо това жалбодателя да бъде оправдан по твърдяната проява на дребно хулиганство.
Пред Окръжният съд жалбодателят се явява лично и със защитника си. Последният поддържа жалбата и излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си.
Окръжният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция бяха събрани нови писмени доказателства (каквито единствено са допустими според становището на настоящия състав, по съображения ,които ще бъдат посочени по-долу).
От посоченото съдържание на жалбата е видно, че се изтъкват две касационни основания – по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия състав на Окръжен съд -Благоевград намира за необходимо да изрази своето виждане относно характера на настоящото производство,обсега на проверката, която следва да извърши Окръжния съд и неговите правомощия. В тази връзка настоящия състав приема следното :
От момента на издаване на Указ № 904/28.12.1963 за борба с дребното хулиганство (наричан по нататък УБДХ) до м.май 2011г първоинстанционните съдебни решения (на съответния Районен съд) бяха окончателни и не подлежаха на инстанционен контрол. С Решение № 3/04.05.2011г (обнародвано в ДВ ,бр.38/17.05.2011г) Конституционния съд на Република България обяви за противоконституционен текста на чл.7,изр.1 от УБДХ относно израза "не подлежи на обжалване и" . Въз основа на това решение на КС се породи правната възможност решенията на районната инстанция да бъдат атакувани. Поради липса на съответна правна уредба относно обжалването, в съдебната практика се породиха спорове относно това пред кой съд и по какъв ред може да бъде обжалвано първоинстанционното решение -дали пред съответния Административен съд и по реда на АПК или пред съответния общ (Окръжен) съд и по реда на НПК или по някакъв друг ред и пред друг съд . В съдебната практика нееднократно бяха повдигани препирни за подсъдност между съответните Административен и Окръжен съд . Тези препирни бяха решавани от общи състави на ВАС и ВКС ,като в преобладаващата част от случаите бе прието, че компетентен да се произнесе по жалбата е съответния Окръжен съд. Нещо повече - в актовете на смесените състави бяха развити съображения ,че това производство е близко до производството по чл.378 НПК и че на практика Окръжният съд може да събира и нови доказателства (писмени и гласни),т.е. че Окръжният съд действа като въззивна инстанция. Има обаче и произнасяния в противоположната посока -че компетентен е съответния Административен съд ,който следва да се произнесе по правилата на АПК . Тези препирни се развиваха до момента, в който законодателя предприе действия по съобразяване с решението на КС и съответно промени текста на чл.7 УБДХ. За съжаление законодателя не се възползва от вече създадената съдебна практика и не уреди докрай и в пълнота въпроса каква е процедурата, по която делото следва да се разгледа от компетнтния съд при обжалване на първоинстанционно решение. Със ЗИДУБДХ (ДВ,бр.93/25.11.2011г,в сила от 29.11.2011г) бе редактиран чл.7 от УБДХ . Създадените нови ал.2 и 3 този член предвиждат, че:
" (2) Решението по чл. 6, ал. 1, буква "а" подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно."
Същевременно в чл.9 от УБДХ ,бе създадена нова ал.2, съгласно която :
"(2) За неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
От направения исторически преглед в развитието на посочената нормативна уредба е видно, че след решението на Конституционния съд, с което бе дадена възможност за обжалване на пъървоинстанционното решение, законодателя е регламентирал изрично единствено съда, пред който се обжалват решенията на първата инстанция (окръжния съд), неговия състав (трима съдии) и основанията, на които може да се основе жалбата (касационните основания по НПК, т.е. тези в чл.348 НПК). Чл.7 от УБДХ не съдържа изрична регламентация относно процедурата, по която следва да бъде разгледана жалбата от съответния окръжен съд, допустимите доказателства и правомощията на горната инстанция.
С оглед на съществуващата нормативна уредба ,настоящия състав на Окръжен съд -Благоевград (който е наясно с обстоятелството, че други състави на ОС -Благоевград имат различно становище), приема следното :
Както бе посочено и по горе, съгласно действащата уредба (чл.7,ал.2 УБДХ), когато с решението си първоинстанционият съд е наложил на нарушителя административно наказание (глоба или задържане в структурно звено на МВР), то това решение подлежи на обжалване пред съответния Окръжен съд на касационните основания ,предвидени в НПК (т.е. тези по чл.348 НПК). Окръжният съд следва да се произнесе в състав от трима съдии (чл.7,ал.3 УБДХ). Тъй като липсва изрична уредба относно процедурата, по която се произнася окръжния съд и относно неговите правомощия, то ,по силата на чл.9,ал.2 УБДХ, следва да се приложат правилата на ЗАНН. От своя страна съответните правила на ЗАНН, уреждащи обжалване на първоинстанционни съдебни решения по жалби срещу наказателни постановления ,са тези в чл.63,ал.1,изр.2 ЗАНН . А те предвиждат, че първоинстанционните съдебни решения подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд на касационните основания,предвидени в НПК и по реда на Глава 12 АПК. Ето защо и поради обстоятелството, че чл.7,ал.2 УБДХ предвижда ,че решението на първата инстанция се обжалва "на касационните основания,предвидени в НПК" , а няма как тези касационни основания да бъдат разглеждани в друго по вид производство ,освен касационно такова, то настоящия състав приема, че в производството по обжалване на решение, с което е наложено наказание по УБДХ, Окръжният съд действа като касационна инстанция и следва да обсъжда налице ли са касационните основания, предвидени в чл.348 НПК. Но самото производство пред Окръжният съд се развива по реда на Глава 12 АПК-жалбата следва да отговаря на изискванията на чл.212 АПК, следва да има приложенията по чл.213 АПК, може да бъде оставяна без движение (по чл.216 АПК),да бъде направено оттегляне или отказ (по чл.214) или да бъде оставена без разглеждане. Съответно Окръжният съд се произнася само по заявените касационни основания (чл.218 АПК) и може да събира единствено писмени доказателства ,но няма право да установява нови фактически положения (чл.219 и чл.220), а правомощията му са тези по чл.221-222 АПК.

С оглед на изложените съображения относно характера на производството, настоящия състав приема по същество в настощия случай следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок (решението е постановено в съдебно заседание на 20.02.2015г ,в петъчен ден, като съгласно протокола заседанието е приключило в 13.06.ч,а жалбата е подадена по пощата, с клеймо от 21.02.2015г, а е постъпила в съда на 23.02.2015г, понеделник, без да е отбелязан час) и до компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място необходимо е изрично да се посочи, че предмет на настоящата касационна проверка е първоинстанционното решение само В ЧАСТТА, в която на жалбодателя е наложено административно наказание. В останалата си част (в която жалбодателя е оправдан за възприета от първия съд друга проява на дребно хулиганство) първоинстанционното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
На второ място – настоящата инстанция намира за основателни оплакванията на жалбодателя (изложени в жалбата и поддържани пред Окръжния съд) относно това, че в хода на процедурата по съставяне на акта за нарушение са допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили съставения акт до степен, че същия не е бил годен да послужи за основа на образуването на административно-наказателно производство. В тази връзка настоящия състав взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от УБДХ, когато констатират проява на дребно хулиганство ,съответните органи (най-често ,както и в настоящия случай това са полицейски органи) следва да съставят акт за това нарушение, който има съдържанието, предвидено в УБДХ и правилника за прилагането му и който се представя на нарушителя за подпис ,като се отбелязват и неговите обяснения. След това Началникът на съответното полицейско управление, в срок до 24 часа, извършва някое от действията по чл.3,ал.1,б.“А“ –„В“ УБДХ. В самия указ не е регламентиран реда за съставяне на акта (а само изискванията към неговото съдържание), поради което, по силата на препращащата разпоредба на чл.9,ал.2 УБДХ за този ред са приложими съответните правила в ЗАНН. Там процедурата по съставяне на акт за административно нарушение (какъвто е и акта за констатиране на проява на дребно хулиганство) е уредена в разпоредбите на чл.40,ал.1-4 ЗАНН. Съгласно тези разпоредби акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или при устаняваване на нарушението (ал.1). Ал.2 предвижда възможност актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя , но само при наличие на една от двете хипотези – или нарушителя да не е известен или същия да е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Ал.3 урежда случая ,когато акта може да бъде съставен в присъствие на свидетели, различни от тези при извършване на нарушението или при констатиране на същото, а ал.4 пък предвижда и хипотеза ,когато акта може да бъде съставен изобщо без участие на свидетели.
Неспазването на процедурата по съставяне на акт за административно нарушение (включително и такъв за констатиране на проява на дребно хулиганство) представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като именно този акт поставя началото на административно-наказателното производство. Съответно – наличието на порочен акт за констатиране на нарушението винаги води до незаконосъобразно провеждане на цялото административно –наказателно производство и до порочност на последващите актове в същото (издаване на наказателно постановление или постановяване на решение за налагане на административно наказание, доколкото в настоящото производство първоинстанционното решение за налагане на наказание на практика заменя наказателното постановление в административно –наказателната процедура,развиваща се по общия ред ). Това е така, поради специфичния характер на производството по УБДХ –същото съчетава стремежа към бързо и ефикасно разкриване и санкциониране на този вид противообществени прояви /дребно хулиганство/ с нуждата (и необходимостта) това да бъде извършено с прецизност при установяването на фактите и при спазване на основните права и свободи на лицето, спрямо което следва евентуално да бъде наложена санкция. Производството по УБДХ е единственото административно –наказателно производство, в което като възможна санкция е предвидено и ограничаване на основно, естествено и международно защитено право на всеки човек, каквото е правото на свободно придвижване. Именно поради това ЕСПЧ ,в няколко свои решения, е имал възможността да подчертае, че производството по УБДХ се доближава по своя характер с наказателно производство. С оглед изискванията на Европейската конвенция за основните права и свободи, явяваща се част от действуващото в Република България законодателство, именно поради тази специфика
изискванията относно процедурата по съставянето и връчването на акта за установяването на нарушението и неговото съдържание, се явяват изключително важни, а нарушението им е съществено и основно и непоправимо опорочава производството по установяване и налагане на отговорността по УБДХ. Това се подкрепя и от обстоятелството, че закона позволява съдебното производство по УБДХ да протече без въобще да се разпитват и дори присъствуват в съда свидетелите по акта и нарушителя (чл.5,ал.1 УБДХ).
С оглед изложеното винаги съществени ще бъдат нарушенията относно съдържанието на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство (но тези, които са в нарушение на чл.2,ал.1 УБДХ и в чл.4,ал.1 ППУБДХ), както и нарушенията при самата процедура по съставяне на акта (тези ,които са в противоречие с чл.40 ЗАНН,намиращ приложение по силата на чл.9,ал.2 УБДХ).
В конкретният казус Окръжният съд констатира наличието на такива нарушения при състовянето на акта. Същите се изразяват в следното :
На 17.10.2014г в РУ „Полиция“ при МВР –С. е постъпила жалба (с вх.№[ЕИК]/17.10.2014г) от св.Е. Г.,в която същия се е оплакал от извършена спрямо него проява на дребно хулиганство от неизвестно за него лице.Същият ден полицейският служител е снел обяснения (наименовани „Сведение“) от св.Г., както и от св.И. и А.-О., които са присъствали при извършване на тази проява.На 21.10.2014г са снети обяснения и от лицето А. М., с оглед събраните данни, че същия управлява автомобил, в който се е возело лицето, извършило тази хулиганска проява. В тези обяснения лицето е посочило, че на въпросната дата и място автомобила е бил управляван от друго лице – Д. М.. На същата дата са снети обяснения (приложени към прокурорска преписка № 3321/2014г на РП –Б.) и от лицето Д. М., който е потвърдил ,че именно той е участник в инцидента на 17.10.2014г. На 30.10.2014г са снети нови обяснения ( отново наименование „Сведение“) от свидетелите Г., И. и А. –О., като, видно от съдържанието на тези сведения, на свидетелите са били показвани снимки от БДС на лицата М. и М. (макар това действие по разпознаване да не е било отразено по никакъв начин в надлежен акт, съставен от полицейския служител) и посочените свидетели са заявили, че разпознават като извършител на проявата лицето А. М..Непосредствено след това, на 30.10.2014г, полицейския служител, в присъствието на посочените свидетели Г., И. и А. –О., е съставил акт за констатиране на дребно хулиганство срещу лицето А. М.. Актът е съставен без това лице (посочено като извършител на проявата) да присъстав при съставянето на акта и дори без да е било призовано за това действие (по съставяне на акта). Впоследствие полицейския служител е изпратил призовка (приложена по прокурорска преписка № 3321/2014г по описа на РП –Б.) на извършителя, за да му се предяви акта. Същата е върната от [населено място] с докладна записка от 05.11.2014г (приложена по прокурорската преписка),че лицето не е намерено на адреса, тъй като е заминало в командировка. На същата дата е направен опит акта да бъде връчен и на адрес в [населено място], но и там лицето не е било открито, съгласно друга докладна записка (приложена към прокурорската преписка).
След това, на 14.11.2014г полицейският служител е съставил докладна записка до Началника на РУП –С. с предложение всички материали да бъдат изпратени по компетентност на РП –С.. Едновременно с това служителят е изпратил самият акт за констатираната проява на дребно хулиганство на 06 РУП на СДВР за връчване на извършителя.
След получаването на материалите по преписката всички прокурори от РП –С. са си направили отвод, поради което, с постановление от 27.11.2014г ,прокурор от ОП –Б. е изпратил същата за решаване на РП –Б..
На 02.12.2014г актът е бил връчен на нарушителя в [населено място] и същия е отразил свои писмени обяснения, като отново е посочил, че не е участвал в инцидента на 17.10.2014г.
Едва на 16.12.2014г актът за констатираната проява на дребно хулиганство е бил внесен за разглеждане в РС –Сандански. Последвал е отвод на всички съдии от този съд ,поради което ВКС, с Определение № 15/30.01.2015г по ЧНД № 2012/2014 по описа на ІІІ н.о. е възложил делото за разглеждане на РС –Благоевград.
Междувременно ,с постановление от 26.01.2015г, прокурор от РП –Б. е постановил отказ да бъде образувано досъдебно производство, като е приел, че се касае за проява по реда на УБДХ.
Поддробното проследяване на развитието на преписката е необходимо с оглед обстоятелството, че в атакуваното решение първостепенния съд, за да отговори на възражението на защитата относно неспазването на срока за внасяне на преписката в съда, е приел (на стр.4 от решението) ,че актосъставителя първо е изчакал приключването на преписката в прокуратурата и едва след постановения отказ (за образуване на производство по чл.325 НК) е внесъл делото в съда. Този извод очевидно не съответства на данните за развитието на преписката, изложени по-горе.
От изложеното е видно, че полицейския служител е съставил акта за констатиране на проява на дребно хулиганство в отсъствие на лицето, което е приел за извършител на проявата и без дори да призове това лице за съставяне на акта. По този начин съществено е нарушена разпоредбата на чл.40,ал.1 ЗАНН, тъй като в случая не са били налице предпоставките по чл.40,ал.2 ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на дееца – не се касае за неизвестен извършител, нито за нарушител ,който не е намерен или не се е явил при отправена покана. Това е съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до опорочаване от формална страна на процедурата по установяването на административното нарушение, явявяща се неразривна от цялостното производство по дирене и налагане на административнонаказателна отговорност по УБДХ, и то със средствата и по начина установени от закона. Същевременно това нарушение се явява и съществено такова по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 във връзка с ал.3,т.1 НПК. Тъй като действуващата уредба не предвижда възможност за отстраняване на подобни нарушения (например –чрез връщане на преписката на актосъставителя), този порок препятствува и по същество възможността за реализиране на такава отговорност,чрез налагане на съответно административно наказание. Поради това не е необходимо да се обсъждат останалите оплаквания на жалбодателя за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, свързани с авторството на деянието, съдържанието на същото (деянието) или неговата субективна страна.
Ето защо обжалваното решение на РС-Благоевград следва да бъде отменено (обезсилено по израза на чл.221,ал.3 АПК) в обжалваната част, като незаконосъобразно, постановено въз основа на ненадлежен акт за образуване на самото административно-наказателно производство, което е довело до недопустимост на решението.Вместо него, на основание чл.221,ал.3 АПК и чл.63,ал.2 ЗАНН производството следва да бъде прекратено.
Следва да се отбележи, че порочността на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство е цялостна, т.е. същата е относима и за другата такава проява, посочена в акта (че дееца е отправял ругатни и неприлични изрази и е извършил саморазправа спрямо св.Г.). Но тъй като с атакуваното решение дееца е бил оправдан за тази проява, то същото ,в тази му част, не е възможен предмет на касационната проверка.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че изхода от настоящото производство не изключва възможността за дирене на отговорност от извършителя по частнонаказателен или гражданскоправен път за евентуално извършени от същия съставомерни деяния.
С оглед изложеното и на основание чл.7,ал.3 УБДХ и чл.9,ал.2 УБДХ във връзка с чл.63,ал.1,изречение 2 ЗАНН във връзка с чл.221,ал.3 АПК и чл.222 АПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО РЕШЕНИЕ № 1413/20.02.2015г, постановено по НАХД № 218/2015г по описа на Районен съд –Благоевград, В ЧАСТТА , в която лицето А. Д. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място] е признат за виновен в извършена на 17.10.2014г, около 14.00ч в [населено място],на пътя [населено място]-с.Л., пред хотел „П.“, проява на дребно хулиганство,изразила се в оскърбително отношение към лицето Е. Ц. Г. чрез блокиране автомобила на св.Г. с автомобила на М. и чрез замерянето на св.Г. с бутилка минерална вода от 0,5л, с която е оплискал него (св.Г.) и седящата до него св.А. –О. и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер от 250лв (двеста и петдесет лв), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно посочената проява на дребно хулиганство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 05 Юли 2017, 22:43
от proki0
Р Е Ш Е Н И Е



№ 30 2012 година гр. Брезник



В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд І-ви състав

На девети април 2012 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМАН НИКОЛОВ

Секретар: Л.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от Съдията НАХД № 42 по описа за 2012 година.

Производството е по реда на УБДХ.

Производството е образувано въз основа на разпореждане на РС – Брезник

по НОХД № 20/12 г. по описа на РС – Брезник, образувано въз основа на обвинителен акт с обвинение по чл.325 ал.1 НК, по пр.пр.№ 592/2010 на РП – Брезник по ДП № 259/2010 г. на РУП – Брезник.

Нарушителят не присъства в залата, вместо него назначеният от съда служебен защитник адв.У..

РУ ”Полиция” - Брезник, редовно уведомени, изпращат представител, който изразява становище за налагане на наказание 15 дни задържане в поделенията на МВР.

Районна прокуратура –гр. Брезник – надлежно уведомена съгласно чл. 5, ал.2 УБДХ, не изпраща представител.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11.2010 г. нарушителят И.Е.К. отишъл в кафе – аперитив „Ел Ей” в гр.Брезник около 22.00 часа, като бил видимо пиян. Въпреки, че заведението разполага с вътрешна тоалетна, К. станал от масата, където седял, отворил входната врата на заведението и непосредствено пред входа започнал да уринира, без да се съобразява с факта, че в заведението има и други клиенти и че заведението разполага с тоалетна. Действията му предизвикали негодуванието на клиентите и острата реакция на собственичката на заведението – свидетелката Е.В.. Нарушителят К. не реагирал на нейните забележки и си тръгнал, без да предизвиква повече проблеми.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите , както и от приетите по делото писмени доказателства.

Изложеното обуславя извода, че нарушителя И.Е.К. е осъществил състава на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, тъй като на 02.11.2010 г. в гр.Брезник, пред кафе – аперитив „Ел Ей” извършил непристойни действия /уринирал пред входа на заведението/, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, като е демонстрирал оскърбително отношение и държание към гражданите, присъствали в заведението.

Деянието на нарушителя не представлява престъпление по чл.325 НК, тъй като обществената му опасност е значително по-ниска.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете изтеклия период от момента на извършване на непристойните действия, както и дадените от него обяснения на досъдебното производство, спомагащи за частично установяване на обективната истина. Съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на нарушителя. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което с оглед целите на наказанието следва да му наложи ГЛОБА в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Това наказание е оправдано с оглед постигане целите, както на генералната, така и на лична превенция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.6 ал.1 б.”а”, вр. чл. 1 ал.1 УБДХ, съдът

Р Е Ш И :



ПРИЗНАВА нарушителя И.Е.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, средно образование, живущ ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 УБДХ, изразяваща се в това, че на 02.11.2010 г. в гр.Брезник, пред кафе – аперитив „Ел Ей” е извършил непристойни действия /уринирал пред входа на заведението/, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, като е демонстрирал оскърбително отношение и държание към гражданите, присъствали в заведението, поради което и на основание чл.1, ал.1, вр. чл. 6 ал. 1 б.”а” УБДХ му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, платими в полза на Държавата по сметка на Бюджета на съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба или протест в срок до 24 часа от постановяването му, а именно от днес - 16.00 ч. пред ПОС.

В случай на протест или жалба, НАСРОЧВАМ делото за 12.04.2012 г. от 10.00 ч. пред ПОС.







РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 05 Юли 2017, 22:47
от proki0
МОТИВИ към решение № 205, постановено на 26.07.2016г. по АНД № 867/2016г. на Търговищки районен съд



Производството е по реда на УБДХ.

Образувано е по съставени на 25.07.2016г. от орган на РУ „Полиция” - гр.Търговище актове за констатиране на дребно хулиганство срещу А.С.А., Ш.Н.С. и Гюрджан И.Н. ***. Актовете са съставени след постановление за отказ за образуване на ДП от 29.06.16 г. на РП – Търговище. С постановлението е прекратена преписка с вх. ДП № 773/16г. по описа на ТРП. В постановлението ТРП приема, че спрямо А.А. , Ш.С. и Г. Н. не следва да се образува ДП за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, тъй като деянията са такива по чл.1, ал.2 от УБДХ и преписката е изпратена по компетентност на Началник РУП Търговище съгласно разпоредбите на УБДХ.

В с.з. представител на РУ ,гр. Търговище-вносител, не се явява.

ТРП - Търговище, уведомени за с.з. не изпращат представител.

Нарушителят А.С.А., редовна призован, се явява. Заявява, че се признава за виновен и описва фактическата обстановка по случая.

Нарушителят Г. Н. се явява лично и заявява, че се признава за виновен и описва фактическата обстановка.

Нарушителят Ш.С. не се явява, не е намерен на адреса, като по данни на кмета на с. Баячево, лицето от един месец е в Германия, където няма установен адрес.Ш.С. е уведомен по телефона за воденото срещу него производство по УБДХ, като е заявил, че не може да присъства, поради това, че работи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.05.2016 г. в с. Баячево А.С.А., ЕГН **********, Ш.Н.С., ЕГН ********** и Г. И.Н., ЕГН ********** *** се веселили и черпили с алкохол в селото. След това те решили и пристигнали около 20 ч. в кафе „Контеса", намиращо се в двора на болницата на гр. Търговище. По време на престоя си в заведението първите трима се скарали с други посетители, а именно лицата К.С.М., ЕГН ********** и Е.М.И., ЕГН **********, като А. ги заплашил със саморазправа и с лакът ударил Емил. Притеснен от това последният се обадил и извикал сина си Д.Е.М., ЕГН **********, който бил спортист - боксьор и познавал в тази връзка част от хората, които го притесни. След като Д. пристигнал в заведението заедно с братовчед си М.М.М., ЕГН ********** се приближил до А. и опитал с разговор да балансира ситуацията, което в първия момент привидно било прието, но в докато разговаряли зад тях станала някаква суматоха и А. ударил с юмрук по лицето Д. През това време Г. и Ш. се нахвърлили върху Е., като Ш. го ударил с бутилка зад главата. Всичко се случило много бързо, дори се намесили клиенти на заведението, които се опитали да прекратят сбиването. Момчетата от компанията на А. тръгнали към задната част на заведението, в посока спешна помощ, а след тях хукнал М., а след него и Е., Д. и К.

През това време от служителите на заведението бил подаден сигнал до полицията и те се отзовали на място.

Описаната фактическа обстановка се базира на обясненията на А.А. и Г. Н., както и от показанията на св. К.С.М., Е.М.И..

Очевидци на случилото се били свидетелите К.М.М. и Л.И.Х. работещи в кафенето. Последните също видели голямата компания момчета от с. Баячево, сред които А.А., Г. Н. и Ш., които били редовни клиенти. По посетили заведението, за да играят на джага и да се почерпят. В това време в заведението били Денис и баща му св. Е.И.. След време чули караница и малко след това компанията на А. ,Г. и Ш. се сбила с Денис и баща му, но без те да са видели последователността на действията на всеки един в сбиването.И двете свидетелки заявяват, че станалото е предизвикало възмущението на присъстващи в заведението клиенти, като те самите считат, че такова поведение е недопустимо.По думите на двете свидетелки, в резултата на сбиването в заведението имало счупени стъкло за маса 60/110/6 мм., PVC саксия за палма и били повредени една от масите и стелаж за вестници.

Така описаната фактическа обстановка се доказва освен от обясненията на А.А. ,Г.Н., от показанията на свидетелите в с.з., а така също и от материалите по приложената преписка № 733/16 г на ТРП.

Св. М.М. -актосъставител пояснява, че е съставил Актовете за дребно хулиганство на нарушителите по изпратени от ТРП материали по ЗМ -444 от 25.05.16 г. ,след като с Постановление на ТРП е направен отказ за образуване на ДП. По отношение на нарушителя Ш.С. св.М. пояснява, че не е намерен на адреса в с. Баячево, като е разговаряно с кмета и познати и близки на лицето, които са казали, че той работи в Германия. Нарушителят е бил намерен по телефона, като е бил уведомен за съставяне на акта и започнатото производство по УБДХ, като той е заявил, че не може за присъства, поради това че работи в момента.Отсъствието на нарушителя и това, че е търсен и не е открит, както и че работи в Германия, но бил уведомен по телефона се потвърждава и от показанията на св. В.Д. и И.М..

Разпоредбата „хулиганство” в НК предвижда наказателна отговорност за този, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В конкретният случай всички тези признаци от обективната страна на това деяние не са налице. Извършеното от А., Ш. и Г., а именно провокирали и участвали пряко в сбиването в общественото заведение, не са довели до грубо нарушаване на обществения ред. Поведението им не е предизвикало широк обществен отзвук на неодобрение и възмущение, макар с това да е демонстрирано открито пренебрегване на обществения порядък и явно неуважение към обществото. Следователно в по-ниска степен са засегнати обществените отношения свързани с обществения ред и спокойствие. При тези факти поведението им представлява само непристойна проява на „дребно хулиганство” - изразила се от обективна и субективна страна в умишлено скарване и сбиване на публично място и покрива състава на административно нарушение по чл.1, ал.2, алтернатива 3 от УБДХ вр. чл.6 ЗАНН.

Предвид гореизложено , съдът намира, че нарушителите А.А. , Г. Н. и Ш.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 1 ал. 2 от УБДХ –дребно хулиганство, а именно непристойна проява на публично место пред повече хора изразяваща се в ругатни, викове, сбиване, с които се нарушава обществения ред и спокойствие на гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

След като съдът призна А.А. , Г. Н. и Ш.С. за виновни, определи следните наказания за всеки от тях ,а именно глоба от по 100.00 /сто/ лева.

За да определи вида и размера на наказанията ,съдът отчете направените признания и проявено съжаление за извършеното от А. и Г. Н., това, че са били до известна степен провокирани в поведението си от другата група лица, като поради явно недоразумение се е стигнало до извършване на посочените по -горе действия от тях.Размера на наложените наказания „глоба“ бе съобразено и с имущественото състояние на нарушителите.

Съдът счете, че наказания от посочения вид и размер, ще изпълнят целите за превъзпитание на нарушителите.

Въз основа на изложените мотивите съдът постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 05 Юли 2017, 22:49
от proki0
МОТИВИ по НАХД № 131 по описа за 2016 г. на ПРС



Производството е по реда на чл. 6 от УБДХ.



Образувано е по депозиран от Началника на РУ „Полиция” – П. Акт за констатиране на проява по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ спрямо нарушителя И.И.В. с ЕГН: **********, с адрес ***, за това че на 19.03.2016г., около 09,15 ч. в гр.П., жк.”Р.”, бл.№**е предизвикал скандал с бившата си съпруга Н. В., като и е нанесъл удари с крак и я блъскал с ръце, с което деяние е нарушил обществения ред и спокойствие.

В съдебно заседание за РУ- “Полиция” – Попово не се явява процесуален представител.

За Районна прокуратура – П., редовно уведомена, съгласно чл.5, ал.2 от УБДХ, не се явява процесуален представител.

Нарушителят, редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. Й. – ТАК.




Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Нарушителят И.В. и св. Н. В. са бивши съпрузи, като от брака си имат две деца.

На 19.03.2016г., около 09.00 ч., нарушителя отишъл пред дома на св. В., да вземе децата за да упражни правото си на лични контакти с тях. Малкото дете се зарадвало на баща си и отишло при него. Понеже по-голямото дете – И.не желаело да отиде при баща си, св. В. помолила нарушителя да изслуша детето, какво иска да му каже и да й даде по-малкото, докато се разберат. Тогава нарушителят започнал да ругае свидетелката, като я обиждал с думите “мърша, смотанячка, .........”. Нарушителят започнал да я блъска и да й нанася удари. Всичко това станало пред входа на жилищната сграда, в която се намирал обитаваният от свидетелката апартамент, находящ се в гр. Попово, жк. ”Р.”, бл. №** и в присъствието на двете деца, които много се разстроили. За случилото се св. В.подала сигнал на тел. 112, но още преди да приключи разговора с оператора на спешния телефон, В. отново я блъснал, при което телефонът на свидетелката паднал и се разпилял. Тогава децата се разплакали. Деянието на нарушителя било възприето от св. Д.П. и от неустановено по делото лице Виолета /Венета/, живущи в съседния вход. Понеже цигарите на нарушителя били паднали на земята, св. Василева ги взела и ги хвърлила настрани в градинката. След като си взел цигарите, В. отново започнал да нанася побой на св. В.. Свидетелката го помолила да спре, при което нарушителят тръгнал към автомобила си с малкото дете. Свидетелката останала на шосето с големия си син, където изчакали пристигането на полицейския патрул. След като пристигналите на мястото на инцидента полицаи си тръгнали, пред жилищния блок останали свидетелката Василева, големият й син и св. Д.П..

Докато двете свидетелки си говорили, пред блока пристигнал нарушителят, заедно с неговите родители св. Е.В. и св. И. В.. С тях бил и малкият син на нарушителя. Свидетелят П. заговорила нарушителя В. и му казала да престане и, че не е хубаво това, което прави, а нарушителят посегнал да я удари, след което отново се насочил към св. Василева и започнал да й нанася с удари и ритници, като я държал за косата. Изгорил я с цигара по бузата. За да прекратят побоя, родителите на нарушителя се намесили. Използвайки това, св. Василева успяла да се измъкне от създалата се ситуация и заедно с големия си син се качила в автомобила си и напуснала мястото на инцидента.

На следващия ден, св. Василева посетила съдебен лекар в гр. Търговище, като след извършен преглед й било издадено съдебно-медицинско удостоверение, констатиращо причинените й от нарушителя телесни увреждания, представляващи отоци и кръвонасядания по лицевата част на главата и двата долни крайника, разкъсно-контузна рана на горната устна и изгаряния на кожата на лицето под дясната скула.

По повод случилото се, св. В. подала Жалба до началника на РУ- Полиция – Попово. Била образувана преписка с вх. № 183/2016г. по описа на ПРП. След преценка на събраните в хода на полицейската проверка данни, РП – Попово е приела, че същите не са достатъчни за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, поради което е постановен отказ за образуване на такова, като преписката била върната на Началника на РУ “Полиция” - Попово по компетентност.

Така, на 13.05.2016г., актосъставителят И.З.И. ***, в присъствието на свидетелите Д.А.П. и Е.Г.В. съставил и връчил на нарушителя И.И.В. акт по чл. 2 от УБДХ.

Актът бил предявен на нарушителя, той се запознал с него и го е подписал с възражения, че описаното в него не отговаря на истината, след което в законоустановения 24-часов преклузивен срок по чл. 3 УБДХ, чрез началника на РУ „Полиция” гр. Попово, процесният случай е внесен за произнасяне от ПРС.

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните от полицейската преписка доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите Н. В. и Д.П.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, непротиворечиви, кореспондират помежду си и с приложените по делото писмени доказателства, като взаимно се допълват.

Съдът не кредитира показанията на св. Е.В. и св. И.В. – родители на И. В., досежно поведението на нарушителя, тъй като същите противоречат на показанията на св. Н. В. и Д.П., които както се отбеляза, настоящият състав изцяло кредитира. Съдът приема, че макар родствената връзка на свидетелите с нарушителя сама по себе си да не е основание за дискредитиране на свидетелските показания, тези показания по същество са изцяло насочени към обезпечаване благоприятен за нарушителя изход на делото, при което решаващият състав ги намира за недостоверни.

При описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема по несъмнен начин, че нарушителят И.И.В. на 19.03.2016г. около 09,15ч. в гр. П. жк. ”Р.”, бл.№** е предизвикал скандал с бившата си съпруга Н.Р. В., като й е нанесъл удари с крак и я блъскал с ръце, с което деяние е нарушил обществения ред и спокойствие, като деянието представлява „дребно хулиганство” по см. на чл.1, ал.2 от УБДХ.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Деецът е съзнавал, че деянието му е от естество да наруши установения в страната обществен ред, но се е отнасял безразлично към неговите последици.

Съдът намира за неоснователно възражението, направено то процесуалния представител на нарушителя за субективна несъставомерност на деянието, поради липсата на хулигански мотив. Действително, по делото безспорно се установи, че причина за скандала е неразбирателство между нарушителя и св. В. досежно упражняване на личните контакти на бащата с децата, но съгласно дадените с т. І, т. 3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл, като например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, като тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с нарушение на обществения ред.

Ето защо, настоящият състав приема, въпреки че действията на нарушителя са извършени изцяло поради личен мотив, то със същите е осъществен състава на административното нарушение, посочено в УБДХ.

При индивидуализиране вида и размера на наказанието, съдът отчете негативния ефект на конкретната постъпка на нарушителя спрямо присъстващите свидетели на хулиганските действия, и степента на обществена опасност на деянието. Нарушителят е извършил процесното деяние, без да се съобразява с общоприетите норми на правомерно и добро обществено поведение.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете, че с деянието на св. В. са причинени отоци и кръвонасядания по лицевата част на главата и двата долни крайника, разкъсно-контузна рана на горната устна и изгаряния на кожата на лицето под дясната скула, както и че хулиганските действия са извършени пред децата на посочения свидетел и нарушителя.

Смекчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани.

Предвид изложените съображения, съдът призна за виновен нарушителя за извършеното нарушение, като за тази му проява, му наложи административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., което наказание съдът намира от една страна за необходимо, а от друга за достатъчно за да въздейства възпиращо и превъзпитателно върху нарушителя и да го мотивира в бъдеще да се въздържа от подобни прояви и да спазва установените в страната норми и правила за поведение.

Водим от горното, съдът постанови решението си.





РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Re: УБДХ - задочно

МнениеПубликувано на: 06 Юли 2017, 00:42
от nikodim77
Здравейте,
Преглеждайки „Лекса”, както всяка вечер, се позачетох в темета и ще си позволя да изложа своето „особено мнение” :roll:
Първо: Мисля, че става дума в казуса не за ал.2, а за ал.3 от чл.269 на НПК. Или поне този, който аз, имам... : Чл. 269. (1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
3. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Та:
Питащия(тата) споделя следното:
”...В случая като защитник на нарушителя, направих възражение в съдебното заседание, че ход на делото не следва да бъде даван, тъй като съгласно чл. 5, ал.1 УБДХ "Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя" Казах, че УБДХ за разлика от НПК, не предвижда възможност за задочно гледане на делото. ...”

По-натам доразвива питането със следното:
„...Съдът обаче ми отхвърли възражението. Мотивите му бяха, че чл. 9, ал.2 УБДХ препраща за неуредените въпроси към ЗАНН, а пък чл. 84 ЗАНН препраща за съдебното производство към НПК. ...”

От тук натам в темата от други участници се навеждат доводи, вероятно за правилност на съдебния акт, като са представени няколко съдебни решения по подобни казуси.
Само че, аз намирам за правилно, питащия да възразява срещу действията на съда!? Като съображенията ми в тази насока са следните:
Член 9, ал.2 от УБДХ предвижда препращане към друг нормативен акт, но само при положение, че са налице неуредени въпроси в указа. Считам, че нормата на чл. 5 от същия, урежда именно този въпрос, (присъствието на нарушителя). Дори считам, че тази норма е императивна. Да, в постнатите СР е видно, че същите са постановени в отсъствие на нарушителите, но те всички са били представлявани от защитници. В същите СР ням данни да е имало възражения по повод – изискването за присъствие на нарушителите. Аргумент в тази насока е и цитат от едно от СР; „Нарушителя чрез защитника си оспорва констатациите по акта...” Съответно за съдебните състави е бил достатъчен факта, че нарушителите са били представлявани и са счели, че не е било необходимо прилагането на ал. 2 от чл. 269 на НПК.
Но! В случая – представен от питащия е имало изрично възражение – искане, да бъде спазена нормата на чл 5 от УБДХ., независимо от присъствие на защитник. Съдът е отхвърлил възражението, позовавайки се на текста на чл.9, ал.2 от указа, което аз считам за неправилно, воден от горе-изложените съображения.
Това бе особеното ми мнение на не-юрист!