forum.lex.bg

Привет!

Имам желание да споделите мнението си по въпроса каква е разликата между интелектуалните моменти на евентуалния/косвения/ умисъл и престъпната самонадеяност и какво кара съзнанието да "прескочи"/при самонадеяност/ или да не "прескочи"/при косвен умисъл/ осъзнаването на общественоопасния характер на деянието и да "потегли" директно към волевия момент на една от двате форми на вина.

Има една теория на Николай Таганцев/Руско углавно право/,която по-нататък ще споделя,за да видим вярна ли е? Щото според него има голяма разлика,и то май е прав,докато нашият Върховен Съд търси разликата между двете форми на вина само във волевия момент.

Хадвокате по важна е разликата във волевия момент .За косвения е характерно,че субектът се СЪГЛАСЯВА , ПРИМИРЯВА се с настъпването на съставомерните последици отнася се с БЕЗРАЗЛИЧИЕ към отрицателното засягане на обекта.А при самонадеяност той е УВЕРЕН,че тези последици няма да настъпят.Относно интелектуалния момент при евентуалния умисъл дееца СЪЗНАВА общественоопасния характерна деянието докато такова съзнание липсва при самонадеяност или поне не се изисква от закона.Мисля че няма нищо неясно.

kantarjiev написа:Хадвокате по важна е разликата във волевия момент .За косвения е характерно,че субектът се СЪГЛАСЯВА , ПРИМИРЯВА се с настъпването на съставомерните последици отнася се с БЕЗРАЗЛИЧИЕ към отрицателното засягане на обекта.А при самонадеяност той е УВЕРЕН,че тези последици няма да настъпят.Относно интелектуалния момент при евентуалния умисъл дееца СЪЗНАВА общественоопасния характерна деянието докато такова съзнание липсва при самонадеяност или поне не се изисква от закона.Мисля че няма нищо неясно.

Това ми е ясно,колега!

Търсим разликата в интелектуалния момент-не във волевия!

Ще ти напиша по-нататък теорията на Таганцев,която казва,че при самонадяност предвиждането/интелектуалния момент/ е винаги in abstracto и никога in concreto По натаък ще ти я кажа цялата!