Какво е приложното поле на чл. 296 НК

[kalahan2008]

Винаги ли е налице престъпление, когато страна в изп. производство или трето лице не изпълнява нарежданията на съдебния изпълнител? Например ако СИ нареди на работодателя да преведе заплатата на длъжника, а той не го прави, тогава налице ли е престъпление по чл. 296 НК? И какво е съотношението на чл. 296 с чл. 270 НК?

[mishi_83]

Винаги ли е налице престъпление, когато страна в изп. производство или трето лице не изпълнява нарежданията на съдебния изпълнител? Например ако СИ нареди на работодателя да преведе заплатата на длъжника, а той не го прави, тогава налице ли е престъпление по чл. 296 НК? И какво е съотношението на чл. 296 с чл. 270 НК?

Според мен между двата състава няма нищо общо, тъй като пресъпленията са насочени против различни обществени отношеня.

чл. 296 НК е престъпление против правосъдието и визира неизпълнение на съдебно решение. Касае се за акт на съда. Спорно е дали се има предвид само съдебно решение (като видов признак) или въобще всеки акт на съда (като родов признак - решения, определения).

чл. 270 НК е насочен против друг обект. Конкретно в случая - против дейността на ДО (държавен съдебен изпълнител) или дейността на лица, изпълняващи пъблични функции (ЧСИ). Изисква се деецът противозаконно да пречи на въпросния орган да изпълни задълженията си (примерно длъжникът не го допуска в имота си). "Неизпълнението на нарежданията" само по себе си не може да обуслови приложението на този състав, освен ако не е съчетано със създаване на някакви пречки. Ако се касае за ДСИ - възможна е АНО по чл. 405 във вр. чл 275 ЗСВ. Верочтно и по ГПК може да се наложи глоба, но в никакъв случай не може да се търси НО.

[advokat__nikolov]

Като чета Миши много му се кефя, защото си разбира от дисциплината.


На такива хора шапка им свалям !


А на тия дето се правят на голямата работа с калпавия си стаж, дето не могат да напрвят разлика между Усложнена престъпна дейност и Множество престъпления- просто да си режат вените.Аматьори.
Къде сте тръгнали в "А" група без бутонки.

Адвокат Георги Гатев каза : Вие сте шушумиги с калпав стаж.Това не ви е Армията.

Освободете място на хора като Миши и Покерман, които скоро си взимат дипломите.

[kalahan2008]

Нека да сравним двата текста:
чл. 296: "който попречи или осуети изпълнението на съдебно решение..."
чл. 270: "Който противозаконно пречи на (...) частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си..."

И в двата случая деянието е "пречи". Какви са задълженията на ЧСИ и ПЧСИ? Най-общо казано: да приведе в действие съдебното решение, да го изпълни. Т.е. който пречи на ЧСИ да изпълни задълженията си (270), той същевременно пречи и да се изпълни съдебното решение (296). Разбира се, ЧСИ има и някои други правомощия, посочени в чл. 18 ЗЧСИ, като напр. да бъде пазач, да връчва съобщения на съда, но основаната му дейност е да приведе в изпълнение съдебното решение/определение.
Та според мен в повечето случаи ще има идеална съвкупност между двете деяния (по 270 и по 296).
Въпросът го повдигнах и заради извънсъдебните изп. основания (по стария ГПК) - сега тези, въз основа на които се издава заповед за изпълнение. При тях няма съдебно решение - следва ли да се прилага в тези случаи чл. 296? mishi_83 посочи, че този въпрос е спорен, т.е. доколко може да се тълкува разширително текстът "съдебно решение"
Та...какво означава да "пречиш' на изпълнението на съдебното решение в чисто практически план? Когато отида утре на опис или на въвод, доколко мога да се позовавам на тези текстове от НК, за да "стряскам" длъжниците? Тези два текста са записани и на служебната ми карта, значи се цели да им се придаде някаква тежест.

[kpavlova]

Крива работа са тези текстове – 270 към 296 , защото 296 е изменян – структурно- има ново деяние по алинея първа, което се изразява в пречене през 2002 г.От тогава насетне започва да прилича много на 270 – пречене или осуетяване.
Ако се изхожда от обектите на защита, би следвало престъпленията против правосъдието да се явяват винаги специални състави, защото имат спец.обект на защита- правосъдната дейност и “превръщането” на резултата от тази дейност/съдебния акт/ във “факт от действителността”- изпълнението на един съдебен акт бил той присъда или решение/ грубичко се изказвам от гражд.правна гл.т., ама сега точката ни е НПравна, простете ми..
270 изглежда като да е в отношение общ към специален.
От др.страна, съдебното изпълнение се защитава и то много спец., с изрична норма, и по тази, общата глава- там е уредено разпореждането със запорирана вещ, наказвано административно,277,ал.2 по чл.424 от НК.Т.е.е там има още по –спец.състав от самата глава “престъпления против правосъдието”.
И сега къде е истината?
270 може да се осъществи само чрез действие.Т.е. бездействието не става.То е препятстване да изпълни служебните си задължения.Ако е бездействие – трябва да е по 275.В контекста на 296 – пречи се повече с действия, бездействията могат и да осуетяват?
Може ли да се тълкува съдебно решение като всеки съдебен акт, родово ли е понятието.Донякъде мисля така.Защо на законодателя щеше да му са налага да променя 293 а – от съдебно решение – на съдебен акт – ако първоначално заложения в главата смисъл беше не осъдително решение, а всеки подлежащ на изпълнение съдебен акт.Миши мисля, че в друга тема се беше позовал на едно решение на съдията Гроздан Илиев, май единственото по –прясно и публикувано по 293 а- та в него се казва така :
“Освен това следва да се има предвид, че в случаите, когато законодателят е имал за цел да осигури наказателноправна защита на по-широка категория обществени отношения, които даден вид деяния застрашават или увреждат и които се явяват техен обект, той е изразявал това недвусмислено, като е използвал родовото понятие "съдебно решение", включващо както влезлите в сила съдебни решения, за които наред с формалната е налице и материална законна сила с присъщата за последната сила на пресъдено нещо, така и останалите съдебни решения, подлежащи на изпълнение, които съдът постановява. В тази насока ОСНК е имало възможност да се произнесе с Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № 23/1983 г. относно понятието "съдебно решение". Вярно е, че тълкуването е дадено по повод съдържанието на обективен признак от разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК, но не са налице основания за неприложимост на възприетите критерии за разграничаване на съдебните актове и в останалите случаи, където като обективен признак от състава на престъплението е използвано родовото или видовото понятие за съдебно решение.”
Всичко това добре- изглежда като само за 293 а да се отнасят съдебните решения, влезли в сила, като са изключени другите подлежащи на изпълнение съд.актове.по арг.на противното остава в останалите случаи по НК “съдебно решение” да е всеки съдебен акт – както е за родителските права, така и по 296.
Но 2002 г, след това решение на ВКС, законодателят промени текста и написа влезли в сила съдебни актове - и кашата се възстанови.Значи по силата на 293 а се говори за съдебни актове, а 296 остана с понятието решения. Дали е родът “съдебен акт” – когато се казва решение или е вид- решение на съда / а не определение, разпореждане/.Да беше оправил и 296 – “съдебен акт”.Но не го е и останаха разграничени.
При разграничаването в каузалното тълкуване в решението на ВКС/Гр.Илиев/ се е изхождало от дефиницията “влязло в сила” по 293 а – и това понятие е отнесено към актовете със СПН.Но сега в 293 а пише “влязъл в сила съдебен акт”- необжалваем съдебен акт, което съвсем не означава ,че е съдебен акт със СПН.И сега по какво остава да се разграничава Общото понятие по 293 а – съдебен акт – от съдебно решение по 296?
Когато влиза в сила НК – 1968 г. актът въз основа на който се издава ИЛ по актуалната в ГПК уредба се е именувал РЕШЕНИЕ-

237. Подлежат на принудително изпълнение:съдебните ги махам

в) документите, с които се установяват подлежащи на изпълнение вземания на държавните предприятия, банките и кооперациите, според особените за тях закони;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
д) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи, и
ж) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.

244. Решението или разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. ....
Обжалването на решението или на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
Когато 296 е създаден , решение е вкл., т.е. защита е дадена и на несъдебните ИО в сегашния смисъл/ е в по-стария смисъл – на отменения ГПК. Има резон да се поддържа ,че защита по 296 могат да получат и несъдебните изпълнителни основания/ поотменения ГПК/ Сега пък те всичките основания нали са си само съдебни.Те.е. и те се защитават по 296 според мен./ т.е. единственото нещо дето не съм съгласна с Миши е от др.тема- че тук влизат и актове на съда по НПК-определения по мерки, става ми много широко тълкуването/
И така в резюме – мисля по 296 вкл.се и съдебни актове без сила на пресъдено нещо, могат да не са влезли в сила, но да подлежат на изпълнение- защото НК , когато е създаден, точно това е имал предвид автора и тогава по-ясно от сега е знаел какво иска да каже.
Първо по 296 са наказвани само деянията по сегашната алинея втора- когато СР се отнася до вещта – явно ще рече притезания за предаване на вещи.Сега обаче има алинея първа, която казва осуетяване и пречене на изпълнението , независимо от вида на притезанието.
Ако дл.попречи на съд.изпълнител да вземе вещта, да извърши опис.....- отива да е по 296, ал.1 .Попречването следва да е с действие.Осуетяването – може да е с действие и бездействие/ мисля, че точно питането на Калахан, работодателят не изпълнява, е подходящ пример, при умисъл обаче/
.Действието може да не се изразява в пряко препятстване на изпълнението на задълженията – в смисъл физическо препятствие.Дали не може да е и правно такова? И тук голямото ми чудене- ако длъжникът се разпореди с вещта- предназначена да се осребрява / избран изпълнит.способ – възбрана и опис на недвим имот/ и той се разпореди с възбранен имот, не осуетява ли изпълнение.Има умисъл – знание, че вещта е предназначена за удовлетворението...Не ме обвинявайте в антисоциални/ антидлъжникова / настроения.Само си се чудя.Нали ал.2 защитава спец. случаите на разпореждане с вещи- предмет на решението/ и то по –тежко ги защитава- алтернативната глоба е по –голяма / .Дали пък не може по ал.първа да се защитава от въздействие на длъжника – фактическо или юридическо такова – вещта, когато е предмет на изпълнението по избрания способ, като така се защитава самото изпълнение.Не става дума за валидността на разпореждането с възбранен имот от ГП аспект.Валидни ГП сделки могат да съставляват елемент от факт.състав на престъпления- т.е. наказуемо и ГП-валидно не се изключват.Измамните сделки са
унищожаеми, пораждат последици, но това може да е престъпно, ако е вредоносно и заблуждаването е умишлено, могат да се скл.явно неизгодни сделки, които пораждат последици и това да е престъпно.
Дали не могат да се сключват непротивопоставими на взискателя валидни сделки с възбранени имоти и това да е престъпно по 296 ?
В теорията по тоз въпрос / всъщност много по напред от това да има възбрана/ се е говорило – груба аналогия-не на закона , а на мисълта ми - при лично укривателство- избягване на наказание конфискация чрез симулативни сделки между свързани лица....Много прилича.
Като цяло 296 предоставя по –интензивна и спец.защита от 270, като има по разнообразна защита – като форми на изпълнителното деяние.Дали 270 не остава при противозаконно пречене без умисъл за осуетяване на изпълнение?Но ми е малко трудно да си представя какво ще да е това пречене , което не цели именно това?
Така, че Калахан, мисля, че можеш / с Вас / теб на ти или на Вие си говорехме/, както и да е, както е уместно да се обръщам.... можеш да се позоваваш на 296 , когато някой е попречил на описа, на въвода - и именно на 296?Също и когато умишлено бездейства, като пречи на приложението на способа, с именно тези цели/има умисъл/.По обществената опасност - някак си количествено и по умисъла - ще се различава от нарушението по ЗСВ?
Ама дали попречи се различава от пречи по "резултата" - трябва ли да се избегне изпълнението - за разлика от 270, което си е формално- изглежда като да е така формулирано/ като го сравнявам с ал.2, единствена в страта редакция/.Дали не следва по 296 да е осуетено приложението на способа въобще и да е попречено на приложението на способа въобще/ не изпълнението да е невъзможно напълно/. Като например симулативно длъжникът започва да взема минимална работна заплата/ тук, не ме нападйте, само разсъждавам/ по взаимна договореност с работодателя? Тук доказателствени ще са проблемите.
Или вещта да е продадена след възбраната ? Макар и непротивпоставимо.
Ако дл.не пусне ЧСИ да влезе, но той си влезе, със съдействието на МВР, май на практика по 270 върви, ако нещо върви ?
Това е само теор.разсъждение и не отразява напълно обосновано и практически проверено убеждение
Трябва да тръгвам, по-късно ще помисля пак.Не че не бях досадница до тук

[lexy21]

[quote="kpavlova"] т.е. единственото нещо дето не съм съгласна с Миши е от др.тема- че тук влизат и актове на съда по НПК-определения по мерки, става ми много широко тълкуването quote]

Хммм, заслужава си и по това да се помисли. Има практика на военните съдилища в тази насока /сега конкретно си спомням едно решение на СВАС/. Та там един дознател не беше изпълнил определение на съда за връщане на ВД, иззети от него по ДП... Та, ще помисля...

[mishi_83]

Знаех си кой може да отговори

[RinTimTim]

Според мене това е един безсмислен, ненужен, неграмотно написан текст, който час по-скоро трябва да бъде заличен.

Да вземем първата форма на изпълнителното деяние: "който попречи изпълнението на съдебно решение"... що за български език е това?

Как така да попречи, как да осуети? Под тия понятия може да се разбира абсолютно всичко. Както е написано, несъмнено е резултатно престъпление... е да де, ама какъв е резултатът не става ясно. И както съдебните изпълнители плашат с картите си, на които били записани текстовете, така що да не ги плашат и тях със същия текст - ако не си избрал подходящия способ, какво, не осуетяваш ли ти самият изпълнението?

Една наказателноправна норма, когато е написана така, че да дава десетки възможности за тълкуване, значи просто нищо не става от нея. Няма да казвам от висшите етажи на коя институция, че е срамота, обаче съм виждал тълкуване на тоя текст по конкретен казус, от което излиза, че под "ударите му" попадат и такива съдебни решения, на които дори въобще няма какво да им се изпълнява, защото с влизането им в сила си се пораждат автоматично правните им последици... конститутивни им се викаше май...

Българският законодател не можа да загрее, че криминализирането на нещо трябва да е последната възможна стъпка. Ние криминализираме какво ли не, пишем абсурдни текстове в НК, който по презумпция трябва да е най-прост и ясен, и после се чудим защо тия текстове или въобще не се прилагат, или се прилагат навсякъде различно.

[kalahan2008]

Благодаря на всички включили се Нямаше ме доста време, бях ангажиран по важни дела и не можах да се включа в дискусията.
С тези текстове съм се сблъсквал в 3 основни хипотези: 1/ работодател отказва да изпълни запора и или не превежда пари, или пък превежда сума, по-малка от тази по тр. възнаграждение (класически пример - СКГТ и Столичен електротранспорт - когато бъде запорирана заплатата на длъжника едновременно чрез запор на дебитната карта и чрез запор до работодателя, много лесно се вижда разминаването).
2/ при опис, когато длъжникът казва: "Ами няма да ви пусна пък вкъщи! Какво ще ми направите?";
3/ при въвод във владение, когато след като длъжникът вече е отстранен от имота, но движимите му вещи все още се намират вътре и му е даден срок да си ги изнесе, той може пак да се самонастани - тук 270/296 ли ще се прилага, самоуправство ли...
Прощавайте, но с НП не съм много на "ти"
Иначе съм съгласен с всичко дотук, вкл. и че текстът е доста неясно написан. Стана ми ясно също така, че няма строго установена практика по тези текствое и те на практика почти не се прилагат (нали не греша )
п.п. Kpavlova, с Вас/теб ми е приятно да разговарям, без значение дали на "ти" или на "Вие"

[enchanted]

Здравейте на всички. Аз съм нов във форума и в правото, но въпреки това ще ми бъде приятно да дискутирам с вас по различни въпроси. Ето и моят въпрос на базата на постановено вече определение на Районен съд.
Може ли да говорим, че обект на престъплението по чл. 293 а е само държавата, при условие че в разпоредбата ясно се казва: "Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към КРЕДИТОРА, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация."
а ето и определението на Районен съд: Производството е по чл. 243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба от П.Л.Д. *** против постановлението на РП - Хасково от 29.11.2010 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №553/2008г. по описа на РУП-Хасково, образувано и водено срещу Ш.А.И. ЕГН ********** *** затова дали, след като е осъден с влязло в сила Решение № 489 постановено гр.д. № 1832/2005г. по описа на РС- Хасково да заплати парично задължение в размер на 3524.00 лева ведно със законната лихва считано от 02.12.2004г. на П.Л.Д. ЕГН ********** *** и в продължение на една година от влизане в сила на решението не изпълнил задължението си към кредитора П.Л.Д., въпреки че имал въпреки че имал парични средства или имущество – престъпление по чл.293а от НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е изцяло необосновано и незаконосъобразно, като се поддържа тезата, че е налице и престъпление по чл.296 от НК, за което прокуратурата не се била произнесла.

Предвид изложеното се иска отмяна на прекратителното постановление и връщане делото на прокурора със конкретни указания за извършване на определени процесуално следствени действия.

Хасковският районен съд, като взе предвид жалбата, обжалваното постановление и материалите по производство №553/2008г. по описа на РУП-Хасково констатира следното:

Жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК, но е подадена от лице, нямащо качеството "пострадал" по отношение на престъплението по чл.293а от НК.

Досъдебното производство е образувано с постановление на 18.06.2008г. РП – Хасково срещу Ш.А.И. ЕГН ********** ***. последният не е привличан в качеството на обвиняем. Делото е многократно спирано и възобновявано, тъй като е било необходимо да бъде привлечен и разпитан в качеството на обвиняем и въобще да бъдат извършени процесуални действия със Ш.А.И., който не е бил намерен и бил обявен за ОДИ.

Видно от горното постъновление РП-Хасково е приела, че Ш.А.И. на 05.10.2007г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.293а от НК, но към момента на произнасянето на РП-Хасково е била на лице изтекла абсолютна давност, поради което и на основание чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК наказателното производство е прекратено. В тази насока РП-Хасково излага подробни мотиви.

Съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. В разглеждания случай жалбата пред РС-Хасково срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от Районния прокурор на РП - Хасково е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл. 293а от НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на престъпленията по Глава осма, раздел три от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 293а от НК, са обществените отношения, свързани с престъпления против правосъдието, като в конкретният случай са нарушени обществените отношения свързани с изпълнението на влязло в сила съдебно решение. В случая това неизпълнение затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. Горното престъпление не съдържа от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Тълкуването на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. С оглед този специфичен обект на престъпленията против правосъдието, като пострадал от това престъпление не може да бъде определено физическо лице. Ето защо жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. При липсата на пострадал от престъплението по чл.293а от НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя, подадената от него жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Доколкото останалите доводи в жалбата са по същество, настоящият съдебен състав счита, че те не следва да бъдат обсъждани.

Водим от горното,съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Л.Д. *** против постановлението на РП - Хасково от 29.11.2010 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №553/2008г. по описа на РУП-Хасково, образувано и водено срещу Ш.А.И. ЕГН ********** *** за престъпление по чл.293а от НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД№1593/2010 год. по описа на РС-Хасково.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия:

[pitasht]

А прилага ли се някой от тези текстове ако длъжникът продаде движима вещ която не е запорирана?

[sunshine_75]

Лелеееее! Тук станало като далечното едно време, в зародиша на сайта! Поздравявам Ви, колеги, за това, което сте сътворили, за духа и битието на правото, което сте върнали на тези виртуални странички!

[eurolinker]

А прилага ли се някой от тези текстове ако длъжникът продаде движима вещ която не е запорирана?

Тя за да не е запорирана, значи има основание да е такава. Отоговорът зависи от това каква е вещта.

[eurolinker]

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на престъпленията по Глава осма, раздел три от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 293а от НК, са обществените отношения, свързани с престъпления против правосъдието, като в конкретният случай са нарушени обществените отношения свързани с изпълнението на влязло в сила съдебно решение. В случая това неизпълнение затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. Горното престъпление не съдържа от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Тълкуването на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. С оглед този специфичен обект на престъпленията против правосъдието, като пострадал от това престъпление не може да бъде определено физическо лице. Ето защо жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. При липсата на пострадал от престъплението по чл.293а от НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя, подадената от него жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Доколкото останалите доводи в жалбата са по същество, настоящият съдебен състав счита, че те не следва да бъдат обсъждани.

Струва ми се, с тези мотиви в това решение, е нарушен законът. При формалните престъпления - не може да се конституира едно лице като пострадал... Това обезсмисля наличието на 293а НК. Кой ще защити кредитора - прокуратурата отказва, съдът отказва...Кой?

[pitasht]

А прилага ли се някой от тези текстове ако длъжникът продаде движима вещ която не е запорирана?

Тя за да не е запорирана, значи има основание да е такава. Отоговорът зависи от това каква е вещта.

Ами пропуснали сме да я запорираме, защото имаше първоначално няккаво доброволно плащане, но вече спря.

[eurolinker]

Зависи, срещу какви активи на длъжника е насочил изпълнението СИ. Може върху въпросната движима вещ да не е бил наложен запор. И длъжникът се е разпоредил с нея.