Търся СПЕШНО Примерния устав на аграрно-промишлен комплекс (

[Justus®]

Отново моля за спешна помощ,колеги.
Много бързо ми е нужен текста на Примерния устав на аграрно-промишлен комплекс (ДВ., бр. 25/80 г.) ,отм.

Пак никъде не може да се намери–и в Сиела,и в Лекс,и т.н.

[Justus®]

P.S.
Ако някой може да подскаже и даде и текстовете и на нормативна уредба за собствеността на АПК–тата,моля да помага също....

[донна2]

ако ползваш Апис може да им се обадиш и да поискаш да ти пратят по електронна поща съответния текст
другото е да намериш съответния брои ДВ , вярно малко трудно се снима формата му е един никакъв ,но все пак е нещо

[донна2]

само добавям ,че голяма част от материята от онова соц време я няма из правно информационните системи ,затова ти написах горното
аз за сега се справям с ДВ , стари сборници и помолих представителката на Апис да им предеде ,ако може в системата да фигурира и капиталното строителство

[лунатик]

В "Апис"-а го има. Давам го директно, макар, че е дълъг и ще спамирам форума:
ПРИМЕРЕН УСТАВ на Аграрно-промишления комплекс

Приет от Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз на 13.02.1980 г., обн., ДВ, бр. 25 от 28.03.1980 г., изм., бр. 36 от 8.05.1984 г., загубил значение

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) в Народна република България бяха образувани в изпълнение на решенията на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1970 г. като обединени стопански организации, в които членуват ТКЗС, ДЗС и МТС, с оглед да се постигне висока степен на отраслова специализация, концентрация и интеграция на производството на промишлена основа.
Под постоянните грижи и ръководството на Българската комунистическа партия, с творческото прилагане и доразвиване на Лениновия кооперативен план АПК израснаха и се утвърдиха като крупни, икономически мощни социалистически селскостопански организации, изградени чрез доброволното обединяване на кооперативната и държавната собственост.
В резултат на задълбочаване на специализацията и концентрацията, внедряването на промишлените методи на производство и сближаването на кооперативната и държавната собственост се създадоха условия АПК да прераснат в единни юридически личности. Развиха се и социалните функции, осъществявани от АПК на територията на селищната система.
Аграрно-промишленият комплекс като стопанска организация запазва и доразвива положителните страни и основните принципи на стопанисване, и управление, които характеризираха трудово-кооперативните земеделски стопанства, като: демократичност на управлението, водене на стопанската дейност при последователно прилагане принципа на стопанската сметка и самоиздръжката, личната и колективната материална заинтересуваност и т. н.
В процеса на развитие на аграрно-промишлените комплекси настъпиха дълбоки качествени изменения на производителните сили и обществените отношения. На тази основа назря потребността от последователното привеждане на целия възпроизводствен процес в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и селскостопанското машиностроене на икономическа основа, от преминаването към нова, по-съвършена форма на управление на стопанската дейност и създаването на Националния и окръжните аграрно-промишлени съюзи.
Като членове на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС) и окръжните аграрно-промишлени съюзи (ОАПС) АПК създават материално-техническата база и условията за усъвършенствуване социално-икономическите отношения на село за постигане главната цел на НАПС.
Глава първа
ХАРАКТЕР И ЦЕЛ
Чл. 1. (1) Аграрно-промишленият комплекс е социалистическа, териториално обособена стопанска организация - юридическа личност, която в съответствие с единния план за обществено-икономическото развитие на страната работи на стопанска сметка и осъществява ефективно производство на селскостопанска и друга продукция, с прилагане на промишлени методи, при висока степен на концентрация и специализация на производството и интеграция с преработващата промишленост.
(2) В своята дейност аграрно-промишленият комплекс се ръководи от Конституцията на Народна република България, решенията на Българската комунистическа партия, нормативните актове, решенията на Националния и окръжния аграрно-промишлен съюз и от своя устав.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Основна организационно- производствена и социално-икономическа единица в структурата на аграрно-промишления комплекс (АПК) е производствената бригада, която работи на стопанска или на вътрешна стопанска сметка.
(2) В рамките на икономическото единство на АПК отделни бригади могат да имат статут на юридическа личност.
(3) В АПК могат да се изграждат промишлени, обслужващи и други предприятия, свързани с основната дейност.
Чл. 3. (1) Главната цел на АПК е да осъществява постоянно нарастващо производство на висококачествена селскостопанска и друга продукция и на основата на висока обществена производителност на труда да повишава ефективността на производството и жизненото равнище на селскостопанските труженици.
(2) За постигането на главната цел АПК провежда система от мероприятия за внедряване на научните и техническите постижения, за задълбочаване на специализацията, концентрацията и интеграцията на производството, най-пълно използуване на земята, средствата и предметите на труда и работната сила и последователното прилагане на икономическия подход в управлението.
Глава втора
ОБРАЗУВАНЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 4. (1) Аграрно-промишленият комплекс се образува на учредително събрание на пълномощниците на селскостопанските и другите организации, желаещи да се включат в него. В АПК могат и допълнително да се включват селскостопански и други организации.
(2) Организациите, които са образували АПК или са се включили допълнително в него, загубват юридическата си самостоятелност и се преобразуват в негови поделения, с изключение на тези, посочени в чл. 2, ал. 2.
(3) Аграрно-промишленият комплекс прекратява своята дейност по решение на общото събрание на пълномощниците.
(4) Решението на общото събрание на пълномощниците за образуване или прекратяване дейността на АПК подлежи на утвърждаване от Министерския съвет по предложение на Централния съвет на НАПС.
Чл. 5. По решение на общото събрание на пълномощниците АПК членува в НАПС и ОАПС, като запазва своята юридическа и икономическа самостоятелност. Членството на АПК се урежда съгласно Устава на НАПС и Примерния устав на ОАПС.
Чл. 6. Аграрно-промишленият комплекс има право да:
1. участвува чрез свои делегати с решаващ глас в работата на конгреса на НАПС;
2. участвува в колективните ръководни и контролни органи за управление на НАПС и ОАПС чрез свои избрани представители;
3. участвува в стопанските, социалните и културните мероприятия на НАПС и ОАПС и се ползува от тях;
4. влиза в преки взаимоотношения с държавния бюджет, банките, Държавния застрахователен институт и др.;
5. влиза в преки икономически и договорно-правни отношения с научни, инженерно-внедрителски, пласментно-снабдителни, изкупвателни, търговски и други организации във връзка с провеждането на стопанската си дейност.
Чл. 7. Аграрно-промишленият комплекс е задължен да:
1. спазва своя устав и уставите на НАПС и ОАПС;
2. изпълнява насрещния си план и договорните си задължения;
3. внася нормативно определените отчисления от дохода си за бюджета, издръжката на НАПС и ОАПС и за създаването на централизирани парични фондове за общо ползуване;
4. представя в ОАПС и НАПС отчети за своята дейност във форми и срокове, установени с нормативните актове;
5. допуска представителите на ОАПС и НАПС на общите събрания, на заседанията на управителния съвет и за проверки на неговата дейност.
Глава трета
ИМУЩЕСТВО И ФОНДОВЕ
Чл. 8. (1) Имуществото на АПК се състои от: основни и оборотни средства, вземания и задължения, от права върху търговски марки, лицензии, делово участие и др.
(2) Източниците на средствата за основни и оборотни фондове са:
1. внесените средства от селскостопанските и другите организации, които са образували или допълнително са се влели в АПК;
2. отчисленията от доходите;
3. заемните средства;
4. бюджетните средства;
5. други източници.
Чл. 9. Имуществото на АПК може да бъде:
1. размествано безвъзмездно между неговите поделения по решение на управителния съвет на АПК;
2. продавано, заменяно, преотстъпвано и ликвидирано по законоустановения ред.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) В АПК се образуват следните парични фондове:
1. "Разширяване и техническо усъвършенствуване";
2. "Социално-битови и културни мероприятия";
3. "Резервен" с отделна партида "Неурожай и бедствия";
4. "Работна заплата";
5. "Валутен";
6. "Изобретения и рационализации";
7. "Стимулиране на техническия прогрес";
8. "Разходи на ръководителя";
9. "Регулиране на цените".
(2) Набирането и разходването на фондовете става съгласно действуващите нормативни актове.
(3) По решение на общото събрание част от средствата по вътрешните фондове могат да бъдат децентрализирани в поделенията на АПК.
Глава четвърта
ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 11. (1) Аграрно-промишленият комплекс осъществява дейността си на основата на последователното прилагане на принципите на стопанската сметка и самоиздръжката при най-ефективното използуване на природно-климатичните условия, биологичните възможности на растенията и животните, земята, другите средства за производство и трудовите ресурси с оглед увеличаване на производството, подобряване на качеството и поевтиняване на селскостопанските продукти.
(2) Аграрно-промишленият комплекс провежда стопанската си дейност при използуване на промишлените технологии и методи на производството, задълбочаване на отрасловата специализация и концентрация на производството с прилагане на прогресивните форми на социалистическата организация и заплащане на труда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Аграрно-промишленият комплекс разработва и осъществява мероприятия за усъвършенствуване на организационно-управленческата структура, за повишаване оперативната самостоятелност и отговорност на производствените бригади, за строго спазване на договорната, плановата, финансовата, трудовата и технологичната дисциплина, за опазване на социалистическата собственост, възпроизводството на природната среда и за развитие на принципите на социалистическата демокрация.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Аграрно-промишленият комплекс пряко отговаря за изпълнението на утвърдените му държавни планови задачи, във връзка с което осъществява следните основни функции:
1. организира разработването на дългосрочни програми, петгодишни и текущи планове;
2. осъществява вътрешната стопанска концентрация и специализация на производството и единна инвестиционна политика;
3. изучава научния и техническия прогрес и челния опит и провежда единна техническа и технологична политика;
4. разработва и внедрява прогресивни системи на организация на труда и работната заплата;
5. координира производствените връзки между бригадите, осигурява условия за производство и икономически условия за ефективно функциониране на бригадната организация на труда;
6. организира стопанската и вътрешната стопанска сметка, счетоводната отчетност и извършва анализ на производствената и стопанската дейност;
7. създава условия за по-нататъшно развитие на личното стопанство;
8. разработва програми и провежда мерки за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри и подобряване условията на труд, бит и почивка на трудовите колективи;
9. извършва контрол по производствено-стопанската дейност и качеството на провежданите мероприятия и произвежданата продукция.
(2) В съответствие с утвърдените му държавни планови задачи АПК възлага задължителни планови задачи на бригадите по диференцирани нормативи в зависимост от природните и икономическите условия, при които те работят.
Чл. 13. (1) Аграрно-промишленият комплекс извършва своята дейност пряко или чрез своите поделения, които могат да имат различна степен на икономическа и правна обособеност.
(2) Аграрно-промишленият комплекс може да предоставя на поделенията си частично или изцяло отделни свои права съобразно спецификата на дейността им и конкретните условия на работа.
Чл. 14. Наред с основната си дейност АПК може да осъществява и преработвателна, обслужваща, инженерно-внедрителска, търговска, снабдителна, пласментна, строителна, транспортна и други дейности, свързани със селскостопанското производство, както и интеграционни връзки с хранително-вкусовата промишленост за по-пълното използуване на природните, материалните и трудовите ресурси. Разкриването и закриването на тези дейности става по установения ред.
Чл. 15. Аграрно-промишленият комплекс може да участвува в изграждането на междукомплексни предприятия с други АПК или съвместно с други стопански организации за производство, съхраняване и преработка на селскостопанска продукция, за ремонт и поддържане на селскостопанска техника, за строителство и ремонт на сгради, за производство на стоки за широко потребление и др.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Аграрно-промишленият комплекс прилага двустепенна форма на управление "АПК - бригада".
(2) Към бригадата се прикрепват земя, работна сила, селскостопански животни, техника и други средства за производство в съответствие с утвърдената й производствена програма, с изискванията на сеитбообръщението, биологичните особености на растенията и животните и равнището на технологиите.
(3) Размерът на бригадата се определя с оглед прилагането на прогресивни технологии при възможно най-пълно затваряне на технологичния цикъл, максималното осъществяване на специализацията и концентрацията на селскостопанското производство, териториалната обособеност и създаването на условия за ефективно управление.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Аграрно-промишленият комплекс може да участвува на икономическа основа и при взаимна изгода с други заинтересувани организации в различни форми на сдружения (асоциации) - икономически съюзи, сдружения за координация и сътрудничество, стопански дружества и др., с цел по-ефективно използуване на материалните, финансовите и трудовите ресурси и увеличаване производството на селскостопанска продукция.
Глава пета
ОБРАЗУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ ДОХОД
Чл. 18. Общият доход от стопанската дейност в АПК се образува като разлика между получените приходи и направените материални и парични разходи.
Чл. 19. В приходите се включват:
1. постъпленията от реализация на продукцията;
2. получените премии;
3. прирастът на наличната непродадена селскостопанска продукция;
4. обезщетенията от ДЗИ за унищожена селскостопанска продукция;
5. положителната разлика между получените и изплатените суми за неустойки, щети и други загуби.
Чл. 20. В разходите се включват:
1. материалните и паричните разходи;
2. отрицателната разлика между получените и изплатените суми за неустойки, щети и други загуби;
3. други разходи.
Чл. 21. Общият доход на АПК се разпределя за:
1. преки плащания за държавния бюджет, кредитните институти, централизираните фондове на НАПС и ОАПС и други обществени фондове;
2. отчисления за паричните фондове на АПК;
3. резултативен фонд "Работна заплата".
Глава шеста
ОРГАНИЗАЦИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА
Чл. 22. Аграрно-промишленият комплекс и неговите поделения прилагат принципите на социалистическата организация на труда, като осигуряват най-ефективното използуване на природните фактори, средствата и предметите на труда и живия труд.
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) В зависимост от конкретните условия в АПК се изграждат следните бригади:
1. специализирани производствени бригади - зърнени, зърнено-фуражни, зеленчукови, лозарски, овощарски, за технически култури, говедовъдни, овцевъдни, свиневъдни, птицевъдни, за угояване (на телета, агнета, шилета, свине и др.);
2. смесени производствени бригади - смесени растениевъдни, смесени животновъдни, смесени растениевъдно-животновъдни, други смесени бригади;
3. бригади за странична, обслужваща и промишлена дейност.
(2) Основно изискване при изграждане на бригадната организация на труда е комплексното и пропорционалното използуване на всички фактори за производството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) В зависимост от размера и структурата на производството в бригадата се изграждат постоянни производствени звена, които се поставят на вътрешна бригадна стопанска сметка.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) За извършване на определени видове работи могат да се изграждат временни механизирани отряди и агрегатни групи към бригадата или по изключение към комплекса, заплащането на труда на които се свързва с крайните резултати на обслужваните от тях производствени единици.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Основна форма на заплащане на труда в бригадата е бригадният и вътрешният бригаден акорд.
Чл. 24. (1) Заплащането на труда на работниците, специалистите и ръководните кадри в АПК се осъществява в зависимост от количеството и качеството на вложения в общественото производство труд, получените крайни резултати и от приноса на отделните трудови колективи и производственици.
(2) Организацията на заплащането на труда на заетите в АПК се осъществява по действуващите тарифни условия и щатни таблици, утвърдени по установения ред.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Фондът "Работна заплата" в АПК и неговите поделения се поставя в пряка зависимост от крайните производствени и икономически резултати от цялостната им дейност и се определя като резултативно-остатъчна величина.
(2) Резултативният фонд "Работна заплата" в края на годината се разпределя между членовете на производствената единица съобразно техния конкретен принос, изразен чрез количеството и качеството на вложения труд, чрез коефициент за трудово участие или по друг начин, определен от общото събрание на трудовия колектив. Производствените единици получават полагащото им се трудово възнаграждение в пълен размер независимо от резултатите на другите бригади и АПК като цяло при условие, че осигуряват необходимите средства.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Разкритите резерви при разработването и изпълнението на насрещния план в бригадата не могат да бъдат изземвани от АПК или преразпределяни между други бригади.
Чл. 26. Аграрно-промишленият комплекс може да прилага и други форми на допълнително материално стимулиране за мероприятия, които имат решаващо значение за увеличаване на производството и повишаване на неговата ефективност:
1. аграрно-промишленият комплекс може да изплаща текущи премии за срочно и качествено изпълнение на важни агротехнически, зоотехнически и други производствено-стопански задачи, за редовно и активно участие в периоди на високо трудово напрежение и др. По решение на общото събрание за тази цел могат да се отделят средства в размер до 5 на сто от общия фонд "Работна заплата";
2. на работещите в АПК може да се дава натурално възнаграждение за сметка на заработения фонд "Работна заплата", а на заетите в растениевъдството и животновъдството - и допълнително поощрително възнаграждение в натура или стойност за сметка на част от надплановото производство, постигнато от трудовите колективи.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) През течение на годината на заетите в АПК се изплаща авансово трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от начисленото.
Чл. 28. Аграрно-промишленият комплекс разработва вътрешни правила за организация и заплащане на труда, при което може да се прилагат и други форми на обвързване заплащането на труда на заетите в селското стопанство с крайните резултати от стопанската дейност. Вътрешните правила се съгласуват с профкомитета и се приемат от общото събрание.
Глава седма
СОЦИАЛНО-БИТОВА И КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ
Чл. 29. (1) Аграрно-промишленият комплекс извършва стопанската си дейност свързано с цялата социална и икономическа общност на селищната система.
(2) Аграрно-промишленият комплекс участвува в изграждането и организирането на социалната инфраструктура на селищната система и провежда мероприятия за по-нататъшното усъвършенствуване на социалните отношения и комплексното решаване на социалните проблеми на селищата.
Чл. 30. Аграрно-промишленият комплекс участвува в реализирането на програмите за развитието на жизнената среда в селищната система, създаването на комплекс от условия на труд, бит и почивка на трудещите се и членовете на техните семейства като:
1. провежда мероприятия за целогодишна заетост на работещите и подобряване на условията, хигиената и охраната на труда в селското стопанство;
2. организира и поддържа широка мрежа от столове за обществено хранене, собствена база за отдих и туризъм, почивни домове и зони за масов краткотраен отдих и др.;
3. участвува в изграждането на материално-техническата база в сферата на образователното дело, културата, спорта, здравеопазването, детските заведения, пионерската и младежката дейност и за благоустрояването на селищната система и комунално-битовото обслужване на населението.
Чл. 31. Аграрно-промишленият комплекс осигурява безплатно подходящо работно облекло и лични предпазни средства, изгражда заслони на полето, санитарно-битови възли в стопанските дворове и бригадните станове.
Чл. 32. Аграрно-промишленият комплекс подпомага работниците и служителите при строителство на жилища с парични средства, с продукти и др., както и при осигуряването на необходимия им транспорт.
Чл. 33. Аграрно-промишленият комплекс провежда мероприятия за повишаване професионално-техническата квалификация на своите работници и служители и за изучаване на научно-техническите постижения и челния опит у нас и в чужбина.
Чл. 34. Аграрно-промишленият комплекс при необходимост осигурява превозване на работниците и служителите от селищата до работните места и обратно.
Чл. 35. Пенсионирането на работниците, кооператорите, специалистите, служителите и ръководните кадри в АПК се урежда със Закона за пенсиите. Трудовоправните отношения в АПК се уреждат съгласно Кодекса на труда.
Чл. 36. Аграрно-промишленият комплекс съвместно с профсъюзните органи:
1. организира социалистическото съревнование за изпълнение на насрещните планове, за внедряване на научните постижения и челния опит;
2. награждава първенците с парични и предметни награди и екскурзии в страната и в чужбина по установения ред;
3. прави предложение за награждаване с ордени, медали и значката "Отличник на НАПС" и предложение за участие в класирането при отчитане на съревнованието в национален и окръжен мащаб.
Глава осма
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Чл. 37. Управлението на АПК се осъществява при последователното прилагане на ленинските принципи на демократическия централизъм и държавно-общественото начало.
Чл. 38. Върховен орган на управление е общото събрание на лицата, които са на постоянна работа в АПК.
Чл. 39. Общото събрание:
1. приема устава на АПК, измененията и допълненията към него. То може да включва в устава правила по въпроси, неуредени с Примерния устав, доколкото това се налага от конкретните условия и не противоречи на основните положения на Примерния устав на АПК, уставите на НАПС и ОАПС и другите нормативни актове;
2. приема правилник за устройството и дейността на АПК и неговите поделения, вътрешен правилник за организация на работната заплата и вътрешната стопанска сметка, наредба за вътрешния финансов контрол, правилник за личното стопанство, наредба за размера на отчисленията по фондовете, производствено-организационната и управленческата структура на комплекса и поделенията, броя и фонда на "Работната заплата" за административно-управленческия персонал;
3. разглежда и утвърждава комплексни програми за развитие, петгодишните и годишните насрещни планове, колективните трудови договори;
4. разглежда и взема решения по годишните и периодичните отчети и дейността на управителния и контролния съвет;
5. избира с тайно гласуване за срок от две години председател, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет на АПК. За избран се счита кандидатът, който е получил над половината от гласовете;
6. налага на председателя на АПК и на председателя на контролния съвет дисциплинарни наказания и материална отговорност по Кодекса на труда;
7. снема от длъжност преди срока, за който са избрани, председателя и членовете на управителния съвет, председателя и членовете на контролния съвет, когато не оправдаят доверието;
8. взема решения за сливане, разделяне, реорганизиране или прекратяване дейността на комплекса и неговите поделения и звена при спазване на установения ред;
9. взема решения по членуването на АПК в НАПС, ОАПС и други организации.
Чл. 40. Общото събрание е законно, ако на него присъствува най-малко 3/4 от списъчния състав на АПК.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Когато численият състав на АПК е над 300 души, въпросите, които са от компетентност на общото събрание, може да бъдат решавани от събрание на пълномощници, избирани ежегодно. Пълномощниците се избират от общите събрания на бригадите и предприятията по 1 на не повече от 8 души, а в големите АПК - по норматив, определен от ОАПС.
(2) Събранието на пълномощниците се счита за законно, ако на него присъствуват не по-малко от три четвърти от избраните пълномощници. Решенията се вземат с мнозинство половината плюс един от присъствуващите и се съобщават на производствениците.
Чл. 42. (1) Общото събрание се свиква най-малко два пъти в годината по решение на управителния съвет. То може да се свиква и от контролния съвет или по искане на 1/3 от заетите в АПК, ако управителният съвет откаже да бъде свикано.
(2) Поканата за общото събрание следва да бъде съобщена най-малко 7 дни преди определената дата. В поканата се посочват мястото, датата, часът и дневният ред на събранието.
Чл. 43. Управителният съвет е изпълнителен орган на АПК и се състои от 11 до 31 члена. Той ръководи АПК в съответствие с решенията на общото събрание, устава на АПК и нормативните актове.
Чл. 44. Управителният съвет:
1. разработва проектите за комплексни програми за развитие, петгодишните и годишните насрещни планове на АПК, внася ги за приемане от общото събрание и провежда мероприятия за тяхното изпълнение;
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) организира, ръководи, координира и контролира изпълнението на плана от производствените бригади, както и на социалните и културно-битовите мероприятия и другите задачи;
3. утвърждава технологиите на производството и нормативната база за разходите на семена, торове, фуражи, горива, електроенергия, вода за напояване, трудови норми и др.;
4. свиква общото събрание на АПК, като подготвя дневния ред и осигурява изпълнението на взетите решения;
5. анализира и отчита периодично пред общото събрание своята дейност и резултатите от дейността на АПК. Присъжда морални и материални награди;
6. разглежда констатациите и предложенията на контролния съвет и органите на финансовия и друг контрол и взема решения по тях;
7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) решава назначаването и уволняването на главните специалисти на АПК и утвърждава ръководителите на бригадите (председатели на бригадните съвети), избрани от колективните им органи на управление.
Чл. 45. Заседанията на управителния съвет се свикват по покана на председателя или по искане на 1/3 от членовете му. Заседанието се счита за редовно, ако присъствуват 3/4 от неговите членове. В заседанията на управителния съвет могат да участвуват със съвещателен глас членовете на контролния съвет, гл. специалисти, специалистите и ръководителите на държавните и обществените организации. Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство.
Чл. 46. Управителният съвет отчита своята дейност пред общото събрание и членовете му носят солидарна отговорност за виновно причинените щети от незаконосъобразните им действия или бездействия.
Чл. 47. (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Управителният съвет избира между членовете си оперативно бюро от 5 до 9 души за срок от две години, което обсъжда и решава текущите въпроси във връзка със стопанската дейност на АПК, с изключение на въпросите, които са от компетентност на общото събрание и управителния съвет и органите на управление в бригадата.
Чл. 48. Контролният съвет се състои от 5 до 11 души. Той контролира дейността на АПК и на длъжностните лица и осъществява методично ръководство на контролните органи на поделенията на комплекса. Контролният съвет отчита своята дейност пред общото събрание.
Чл. 49. Контролният съвет:
1. контролира цялата производствено-стопанска дейност на АПК, като проверява счетоводните документи за разхода на труд, паричните и материалните средства съгласно действуващите нормативни актове;
2. контролира правилното съхранение и икономичното използуване на средствата и материалите, спазването на технологичната, трудовата, финансовата, договорната, тарифната, щатната и държавната дисциплина, правилното използуване на фондовете, прилагането на вътрешната стопанска сметка и заплащането на труда на работниците и служителите;
3. изразява мнение пред годишното отчетно събрание по доклада на управителния съвет, за резултатите от дейността на АПК и за работата на управителния съвет през годината;
4. разглежда жалбите на работниците и служителите срещу управителния съвет и ръководните длъжностни лица в комплекса и прави предложение пред съответните ръководни органи за отстраняване на допуснатите нарушения;
5. осъществява функциите на държавен и ведомствен контрол и ръководи дейността на контролните съвети в поделенията на АПК;
6. уведомява компетентните органи за допуснатите от ръководителите, служителите и работниците грешки, нарушения и злоупотреби в стопанската дейност, с които са нанесени сериозни щети на АПК, за търсене на дисциплинарна, административна, наказателна и материална отговорност.
Чл. 50. Контролният съвет отчита своята дейност пред общото събрание на АПК. Когато председателят на контролния съвет е овластен с права на финансово-ревизионен орган, той може да съставя и актове за начет.
Чл. 51. Контролният съвет осъществява методично и оперативно ръководство на служителите, отговарящи за контрола на решенията, охраната на труда, опазването на природната среда и др., за която дейност се отчита и пред председателя на АПК.
Чл. 52. Правата, задълженията и задачите на контролния съвет на АПК се определят с наредба, утвърдена от изпълнителния комитет на НАПС.
Чл. 53. Председателят на АПК с помощта на оперативното бюро организира, ръководи, контролира и отговаря за текущата дейност на комплекса въз основа на решенията на общото събрание, управителния съвет и оперативното бюро и го представлява пред държавните учреждения, предприятията, организациите и гражданите. В помощ на председателя управителният съвет избира между членовете си заместник-председатели. Председателят на АПК е председател на управителния съвет и на оперативното бюро.
Чл. 54. Главният счетоводител на АПК организира, ръководи и отговаря за финансовата дейност, финансовото планиране, кредитирането, счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол. Той е подчинен пряко на председателя на АПК.
Чл. 55. Главните специалисти и специалистите в АПК отговарят за организацията и изпълнението на стопанските планове и задачите на сектора, който ръководят, за спазването на технологията на производството и за внедряването на техническия прогрес. Разпорежданията на главните специалисти и специалистите по спазването на установената технология на производството са задължителни за производствениците и другите лица, свързани със съответната дейност.
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Управлението в производствената бригада се осъществява от общо събрание, бригаден съвет и ръководител на бригадата (председател на бригадния съвет), а в предприятието - от общо събрание, стопански съвет и ръководител.
(2) Правата, задълженията и функциите на органите на управление в бригадата се уреждат от примерен устав, приет от ЦС на НАПС, на основата на който общото събрание на бригадата приема свой устав и го регистрира в АПК.
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) В общото събрание на бригадата и предприятието на АПК участвуват всички заети в производството и управлението лица. Когато численият състав е над 300 души, общото събрание се провежда чрез делегати, по един на не повече от 5 души.
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Общото събрание на бригадата или предприятието на АПК:
1. приема устав на бригадата, а в предприятието - правилник за вътрешното организационно устройство и дейността;
2. избира с тайно гласуване председател на бригадния (стопанския) съвет, председател и членове на контролния съвет за срок от две години и делегати за общото събрание на АПК.
(2) Общото събрание се свиква най-малко веднъж на три месеца и е законно, ако на него присъствуват най-малко 3/4 от списъчния състав.
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Бригадният съвет се състои от 5 до 9 души, а стопанският съвет на предприятието - от 5 до 11 души. Ръководителят на бригадата или предприятието е председател на бригадния (стопанския) съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) В състава на бригадния (стопанския) съвет се избират: технолози, специалисти, работници - челници в производството, и представители на обществени организации.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Бригадният (стопанският) съвет се свиква най-малко два пъти месечно. Той ръководи стопанската дейност в съответствие с решенията на общото събрание и нормативните актове.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Бригадният (стопанският) съвет:
1. ръководи разработването на производствено-финансовия план и мероприятията за неговото изпълнение. Разпределя средствата по фондовете в рамките на утвърдените лимити и координира дейността на ръководителите на производствените звена за ритмичното изпълнение на производствената програма;
2. съдействува за внедряване в производството на научно-техническите постижения, за усъвършенствуване организацията на труда и за развитие дейността по рационализациите;
3. приема отчета за резултатите от стопанската дейност. Съгласувано с профсъюзното ръководство награждава проявилите се производственици и специалисти в рамките на определения му лимит и предлага за решаване от управителния съвет на АПК присъждането на моралните и материалните награди при отчитане на съревнованието в рамките на комплекса;
4. съгласувано с профсъюзното ръководство организира повишаването на квалификацията на работниците, укрепването на трудовата дисциплина, воденето и отчитането на социалистическото съревнование, изучаването и внедряването на челния опит и новостите, изпълнението на социално-битовите мероприятия и др.;
5. приема мероприятия по самозадоволяването, определя персонално земята за лично ползуване и следи за правилното й използуване;
6. разглежда и решава молбите на работниците и служителите.
Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Контролният съвет на бригадата или предприятието, включено в АПК, се състои от 3 до 5 души, ръководи се от контролния съвет на АПК и отчита своята дейност пред общото събрание на бригадата, съответно предприятието.
Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Контролният съвет на бригадата или предприятието, включено в АПК, осъществява контрол по:
1. спазването на плановата, договорната, технологичната, трудовата и финансовата дисциплина;
2. ефективното използуване на земята, техниката и другите производствени фондове;
3. използуването на трудовите ресурси, охраната на труда и опазването на природната среда;
4. други задачи, възложени му от общото събрание или контролния съвет на АПК.
(2) Разглежда жалбите на работниците и служителите и ги докладва на съответните ръководни органи за решаване.
Чл. 62 - 64. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.)
Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Когато на територията на едно населено място, което не е седалище на АПК, има две и повече производствени бригади, се изгражда координационен съвет, в който влизат ръководителите на бригадите. За председател на координационния съвет се избира един от ръководителите.
Глава девета
ЛИЧНО СТОПАНСТВО
Чл. 66. Личното стопанство е органически свързано и е естествено продължение на общественото стопанство. То е форма за организиране на допълнително производство на селскостопански продукти за по-пълно задоволяване на обществените и личните потребности на населението от селищните системи.
Чл. 67. Аграрно-промишленият комплекс ръководи и подпомага личното стопанство и носи отговорност за неговото ефективно развитие и осигуряването на селищната система с основни селскостопански продукти чрез:
1. оказване помощ и съдействие на личните стопанства за внедряване на научно-техническите постижения и челния опит;
2. извършване агротехнически, зоотехнически, ветеринарни, транспортни и други услуги;
3. снабдяване личното и помощното стопанство със семена, посадъчен материал, торове, препарати, фуражи, машини, инвентар, резервни части и др., свързани с тяхната дейност;
4. организиране изкупуването на животни, птици, фуражи и други селскостопански продукти от личното и помощното стопанство свободно или по договор;
5. реализиране изкупената от личното и помощното стопанство селскостопанска продукция.
Чл. 68. (1) Право на земя за лично ползуване имат домакинствата, които отработят определен от общото събрание на АПК задължителен минимум човекодни.
(2) Право на земя за лично ползуване имат и домакинствата на пенсионираните по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, живеещи на територията на селскостопанската организация, както и пенсионираните, работили непосредствено в производството на АПК през последните 5 години до пенсионирането или след пенсионирането им и живеят на територията на комплекса.
(3) По решение на общото събрание земя за лично ползуване в намален размер може да се предоставя и на други лица, живеещи на територията на АПК, при условие, че участвуват през свободното си време в селскостопанското производство или заемат изборна държавна или обществена длъжност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Правото на земя за лично ползуване не се наследява и не дава основание за придобиване право на собственост върху нея.
Чл. 69. (1) Размерът на земята за лично ползуване се определя от общото събрание до 5 декара.
(2) С правилника за личното стопанство, приет от общото събрание на АПК, се определят диференцирани размери на земята за лично ползуване, като се вземат предвид категорията на земята, характерът на района, трудовото участие в селскостопанското производство, броят на членовете на домакинството и др.
(3) Дворните и вилните места без застроената площ, както и незастроените се включват в размера на земята за лично ползуване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Инвалидите поради трудова злополука и общо заболяване в АПК, временно нетрудоспособните и ползуващите отпуск по майчинство имат право на земя за лично ползуване, без да са длъжни да участвуват с труда си в стопанската дейност на АПК, при условията и по реда на правилника, приет от общото събрание.
Чл. 70. (1) Земя за лично ползуване над размера, определен по чл. 68 и 69, както и слабопродуктивни и изоставени земи могат да се предоставят при условие и размер, определени в правилника за личното стопанство, ако бъде сключен договор с АПК за продажба на мляко, месо и други селскостопански продукти.
(2) Общото събрание на АПК може в изпълнение на съществуващите правителствени нормативни документи да предоставя допълнително необработваема земя за живеещите на територията на АПК с оглед по-пълно оползотворяване на природните ресурси и самозадоволяването на селищните системи със селскостопански продукти.
Чл. 71. Земята за лично ползуване се дава на постоянно място, което може да се променя само с решение на общото събрание. В тези случаи създадените от стопаните трайни насаждения и други подобрения се заплащат от АПК.
Чл. 72. (1) Видът и броят на продуктивните животни в личното стопанство се определят от общото събрание на АПК.
(2) Личните стопанства могат да отглеждат допълнителен брой животни по договор за продажба на АПК.
Чл. 73. За нуждите на личното стопанство трудещите се могат да притежават малогабаритни селскостопански машини и друг селскостопански инвентар.
Чл. 74. (1) Начинът на обработка на земята за лично ползуване и отглеждане на животните (колективно или индивидуално) се определя от общото събрание.
(2) Забранява се използуването на наемен труд под каквато и да е форма.
Чл. 75. Предоставената земя за лично стопанство се отнема от лицата, които не я използуват по предназначението й, отдават я под наем, преотстъпват я на други лица или когато са загубили правата си по чл. 68.
Чл. 76. Допълнителният труд, който е вложен от селскостопанските труженици за произведената в личното стопанство продукция, реализирана чрез АПК, се зачита като трудов стаж, за социални осигуровки и пенсиониране съобразно действуващите нормативни актове.
Чл. 77. Стопанските организации, които ползуват земя на АПК за организиране на помощно стопанство, внасят в АПК полагащите се вноски за стопанисваната от тях земя.
Чл. 78. (1) На основание глава девета от този правилник общото събрание на АПК приема правилник за личното стопанство.
(2) Всички спорове, които възникват във връзка с прилагане на правилника за личното стопанство, се решават от ОАПС.
Глава десета
НАКАЗАНИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕТО ИМ
Чл. 79. За нарушаване на технологичната и трудовата дисциплина, както и за други нарушения на устава и правилника за вътрешния ред на АПК на виновните лица се налагат наказания:
1. наказания, предвидени в Кодекса на труда;
2. намаляване размера или пълното отнемане на предоставената земя за лично ползуване;
3. лишаване от право на натурално възнаграждение;
4. възстановяване на разходите за некачествено извършената работа;
5. преместване на работа в друга производствена единица;
6. други наказания, предвидени в нормативните актове.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) (1) Дисциплинарни наказания и имуществена отговорност по Кодекса на труда се налагат, след като се изслушат обясненията на извършителя на нарушението от:
1. председателя на АПК - за персонала и специалистите от централното управление на АПК;
2. ръководителя на бригадата (предприятието) - за работниците и специалистите на бригадата (предприятието) с изключение на указаните по ал. 2.
(2) Наказанието "дисциплинарно уволнение" за специалистите в бригадата, които се назначават от АПК, се налага от председателя на АПК.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Националният аграрно-промишлен съюз и изпълнителното бюро на ОАПС осъществяват държавно ръководство върху дейността на АПК.
§ 2. Незаконните решения и действия на общото събрание, на управителния съвет и на председателя на АПК могат да бъдат спирани или отменяни от председателя на НАПС, от изпълнителното бюро на ОАПС, от прокурорите и от другите съответни държавни органи.
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1984 г.) Разпоредбите на този устав напълно или частично могат да се включват в правилници, наредби, устави и др. на поделения със селскостопанска дейност към други организации извън системата на НАПС при условие, че не противоречат на нормативните актове, уреждащи тяхната дейност.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Този устав е приет от ЦС на НАПС на 13 февруари 1980 г. на основание чл. 15, т. 6 от Устава на НАПС.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 12. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Прекратява съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

[Justus®]

Благодаря ви,колеги,(особено на Лунатик)
Явно крайно време е да се преориентирам към Апис...
Но дотогава,за момента явно ще ми е нужна още помощта ви–ето сега като чета устава на АПК се оказва,че ще ми трябват и нормативните документи на Националният аграрно-промишлен съюз и на ОАПС ,(въобще търся нормативни текстове,които да цитирам в защита по дело,за да обоснова държавна собственост върху имуществото(вкл.и земята)на АПК).
Явно това не може да стане тук,затова ако имате желание да помогнете,изпратете ги (най–добре и на трите адреса едновременно)на:
justus@lex.bg
justus@vip.bg
justusbg@hotmail.com

Оставам в благодарно очакване.

[Justus®]

Какво става,къде изчзнахте ,колеги....
Разчитам на помощта ви....

[случаен-N]

Не разполагам с въпросните нормативни документи. Не ползвам Апис. Но може би ще ви е от полза да научите, че АПК можел да бъде: държавен, кооперативен или държавно-кооперативен.
Попаднах на това:
“АПК като държавна стопанска организация не е собственик на предоставените му основни и оборотни средства. Той само упражнява оперативно управление върху държавната собственост. Установяване правото на оперативно управление става по реда, предвиден в чл. 89-100 НДИ.
Доколкото АПК е кооперативен, то той има право на собственост върху основните и оборотните средства (чл. 39, ал. 3 ПОСД.) “

По закона за всемирната гадост, вашето АПК ще излезе кооперативно, защото искате да доказвате държавна собственост :)

НДИ е Наредба за държавните имоти, от 75-та година е, има я в Сиела.
ПОСД е Правилник за организация на стопанската дейност. Няма го в Сиела.

[донна2]

ТОВА ОТКРИХ НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 67 на МС от 30.12.1987 г. за решаването на някои въпроси, свързани с развитието на кооперативната система

Обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.1988 г., изм., бр. 21 от 15.03.1991 г., изгубило значение

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) Кооперативните организации могат в съответствие с уставите си да извършват без териториални, отраслови и ведомствени ограничения всички дейности с изключение на забранените от закона.
(2) На кооперативните организации се осигуряват условия за стопанска дейност, равни с условията на другите самоуправляващи се стопански организации.
Чл. 2. (1) Кооперативните организации ползуват при равни условия с другите изкупвателни организации полагащите се премии, надбавки и други стимули, предвидени в нормативните актове, за изкупуваната селскостопанска продукция от личните помощните и обществените стопанства.
(2) Селскостопанска продукция, произведена с фураж собствено производство или от собствен внос, се използува от кооперативните организации за задоволяване на техните потребности.
Чл. 3. (1) Кооперативните организации могат да организират събирането на всички видове диворастящи гъби, билки, плодове и др. в горските площи и други земи в горския фонд и да ги изкупуват.
(2) Горските стопанства не могат да забраняват събирането от граждани на билки, диворастящи плодове и др. от горските площи, освен когато това се налага за опазване на млади насаждения, резервати и други защитени места и охранявани растителни видове съгласно закона.
Чл. 4. Кооперативните организации да осъществяват външноикономическата си дейност на пълна валутна и финансова самоиздръжка.
Чл. 5. (Отм. - ДВ., бр. 21 от 1991 г.).
Чл. 6. (1) Селскостопанските бригади и аграрно-промишлените комплекси съвместно с кметствата и общинските народни съвети могат да предоставят изоставени и нископродуктивни земи в поземления и горския фонд на кооперативните организации за организиране на селскостопанско производство.
(2) Кооперативните организации могат да предоставят за дългосрочно стопанисване от отделни лица или домакинства с договор до 20 дка обработваема земя и до 100 дка пасбища.
(3) Лицата или домакинствата продават част от произведената селскостопанска продукция на съответните изкупвателни или кооперативни организации, уточнена с договора от предходната алинея.
(4) Кооперативните организации съдействуват на отделните лица и домакинства за сключване на договори с аграрно промишлените комплекси и селскостопанските бригади за извършване на услуги - ползуване на механизация и други подобни във върховите моменти (сеитба, прибиране на реколта и др.).
Чл. 7. Кооперативните организации могат да извършват продажба на стоки от внос - инвентар, пособия, стоки за бита и други, свързани с личното стопанство, срещу предадена от гражданите продукция за износ.
Чл. 8. Кооперативните организации могат да организират със собствени валутни ресурси внос на леки, лекотоварни и товарни автомобили за свои нужди и на членове на кооперациите за стимулиране производството и изкупуването на селскостопанска продукция.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Параграф единствен. Допълва буква "а" на т. 4 на член единствен от Постановление № 58 на Министерския съвет от 1974 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 91 от 1975 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 29 от 1980 г., бр. 24 и 43 от 1983 г., бр. 2 от 1986 г. и бр. 3 от 1987 г.), като след думите "и други селскостопански произведения" се добавя "включително и когато за производството им са предоставени със или без наем земи, стопански помещения, сгради, конструкции за оранжерии, селскостопанска техника, инвентар и др.".

[donna]

Намерих това решение ,но е само демо , мисля че ще трябва да потърсиш правилника за организация на стопанската дейност

Чл. 19, ал. 1 и 3 ЗЗД
Чл. 18 ЗС
Чл. 39, ал. 3 и 4 Правилник за организация на стопанската дейност
(ДВ, бр. 100 от 1975 г.)
Чл. 89-100 НДИ

РЕШЕНИЕ N 564 от 16 март 1978 г.
по гр. д. N 3365/77 г., I г.о.

Сборник съдебна практика на Върховния съд на НР България,
гражданска колегия, 1978 г., стр. 54, пор. N 27


ЧЛЕН 19, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД)
НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО ПО ДОГОВОРЕН РЕД Е
ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВОЛЯ ЗА БЪДЕЩА ПРАВНА СДЕЛКА,
А НЕ САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТАЗИ СДЕЛКА
СЕ ИЗИСКВА НОТАРИАЛНА ФОРМА ИЛИ НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИ ПОДПИСИ.
ПРАВО НА ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УЧРЕДЯВА ПО РЕДА
НА ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД.

Делото е останало неизяснено в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК,
чл. 109, ал. 3 ГПК и чл. 110, ал. 3 ГПК досежно правния статут на АПК
"С.". Изясняването вида на АПК, т. е. дали последният е държавен,
кооперативен или държавно-кооперативен, е от съществено значение за
правото на ищеца да иска прехвърлянето на правото на собственост върху
този имот. Щом ТКЗС "В." е прекратило съществуването си, негов
правоприемник е АПК "С.". Първоинстанционният съд е бил длъжен да изясни

[Justus®]

Благодаря на всички!

Случаен-N (---.government.bg), отново много ми е полезно това,което ми изпращаш,и то точно защото знам тази постановка,но мразя да съм голословна в защитите си и да употребявам изразчето "ноторно известно е...."
Моля те,дай подробности за този цитат(откъде е–вероятно от монография или?,издание,стр.и т.н),за да мога да го цитирам в защитата си,тъй като явно няма да мога бързо да намеря целия текст.

Благодаря още веднъж!

[случаен-N]

Цитатът е от решението, което после е изпратила Донна, реших, че няма да е от полза, затова само маркирах нужния текст. Ето го и цялото, все пак:
Решение № 564 от 16.III.1978 г. по гр. д. № 3365/77 г., I г. о.

ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО ПО ДОГОВОРЕН РЕД Е ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВОЛЯ ЗА БЪДЕЩА ПРАВНА СДЕЛКА, А НЕ САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТАЗИ СДЕЛКА СЕ ИЗИСКВА НОТАРИАЛНА ФОРМА ИЛИ НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИ ПОДПИСИ.
ПРАВО НА ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УЧРЕДЯВА ПО РЕДА НА ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД.
ЗЗДЧл. 19, ал. 1 и 3
ЗСЧл. 18
ПОСД(отм.)Чл. 39, ал. 3 и 4
НДИЧл. 89-100


Делото е останало неизяснено в нарушение на чл. 4, ал. 2, чл. 109, ал. 3 и 110, ал. 3 ГПК досежно правния статут на АПК "С". Изясняването вида на АПК, т. е. дали последният е държавен, кооперативен или държавно-кооперативен, е от съществено значение за правото на ищеца да иска прехвърлянето на правото на собственост върху този имот. Щом ТКЗС "В." е прекратило съществуването си, негов правоприемник е АПК "С.". Първоинстанционният съд е бил длъжен да изясни дали този комплекс е държавен или кооперативен. Ако комплексът е държавен, то прехвърлянето на правото на собственост на процесния имот е безпредметно на АПК "С.", тъй като имаме сливане на кредитора и длъжника. По силата на договора С. А. е поел задължение да прехвърли правото на собственост на ТКЗС "В.". Имотът от лична собственост ще се превърне в кооперативна. С прекратяването на ТКЗС "В" и заместването му от неговия правоприемник АПК "С." като държавна стопанска организация С. А. ще прехвърли съсобствеността върху правоприемника и имотът ще стане държавна собственост. Със смъртта на С. А. и отказът на неговите наследници да приемат наследството и недвижимия имот цялото му имущество, в това число и задълженията му, се поемат от държавата по силата на чл. 11 ЗН и недвижимият имот става държавна собственост. Държавата следователно едновременно се явява в две противоположни качества - на кредитор и длъжник за една и съща престация: да прехвърли правото на собственост върху вилата. АПК "С." като държавна стопанска организация не е собственик на предоставените му основни и оборотни средства. Той само упражнява оперативно управление върху държавната собственост. Затова той не може да иска държавата да му прехвърли право на собственост, каквато е каузата на сключения договор. Той не може по този ред да иска и предоставянето на оперативно управление върху този имот, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма приложение в тези случаи. Установяване правото на оперативно управление става по реда, предвиден в чл. 89-100 НДИ.
Доколкото АПК "С." е кооперативен, то той има право на собственост върху основните и оборотните средства (чл. 39, ал. 3 ПОСД). В този случай сливане в качествата на кредитор и длъжник от страна на държавата няма и доколкото са налице останалите предпоставки, няма пречка да се иска обявяването на сключения предварителен договор със С. А. за окончателен.

Разпоредбата на чл. 18 ЗС в случая не би била пречка да се сключи договорът за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом като държавата като приемник на наследството на С. А. не желае доброволно да изпълни задължението. Реалното изпълнение на поетото задължение, а оттук и задоволяването на интереса, за който е възникнало субективното право, е основен принцип на облигационното право. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е правно средство за осъществяване на този принцип. Съдебното решение, с което се провъзгласява за окончателен предварителният договор, идва да замести волята на неизправната страна и по този начин да задоволи законния интерес на носителя на субективното право. Щом като държавата е правоприемник на С. А. до размера на приетото от нея имущество по реда на чл. 11 ЗН, тя е длъжна да изпълни задължението, което праводателят е поел. В случай, че откаже доброволно да изпълни неговото задължение, срещу нея могат да се предприемат онези правни действия, които са били допустими и възможни срещу нейния праводател. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е приложима само в случаите за извършване на нотариални актове. Тя е приложима във всички случаи, когато по договорен път е поето задължение за изразяване на нова воля.
От разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗЗД не следва, че алинея 3 на същия член има приложение само когато ще се извършват нотариални действия. Целта на тази алинея е да определи формата на предварителните договори в случаите, когато ще се сключва впоследствие друга правна сделка, за действителността на която изисква нотариална форма или нотариално заверени подписи.
Затова разпоредбите на чл. 18 ЗС не са пречка да се води иск по чл. 19; ал. 3 ЗЗД, когато държавата чрез своите органи, след като има съответно задължение да направи ново волеизявление, отказва да стори това.

[Justus®]

Мерси,случаен-N и donna,
Междувременно и аз го намерих това решение в Сиела,и вече е цитирано в защитата.
Помогнахте ми,благодаря!