Достойнството на съдията
Публикувано на: 04 Май 2004, 20:25Колеги прилагам едно съдебно решение на петчленния състав на ВАС, постановено по касационна жалба против решение на тричленката, с което е потвърдено решение на ВСС за назначаване на лице, което НЕ е спечелило „законосъобразния“ конкурс за съдии. Заслужава особено внимание ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ (НЕСЪГЛАСИЕТО) на един от съдиите, съпоставено с решението на петчления състав. Подобно поведение изразява достойнството на съдията, свободната му воля, необвързаността му, професионализмът му. Ето и решението с особеното мнение:
РЕШЕНИЕ
№ 3132
София, 07.04.2004
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Соня Методиева и с участието
на прокурора Пенка Стефанова изслуша докладваното
от съдията ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело № 10066 / 2003.
Съдебното производство по раздел ІІІ от глава трета на ЗВАС е образувано по касационна жалба от Георги Георгиев от гр. Дупница против решение № 8952 от 9.10.2003 г. по адм. дело № 1773 от 2003 г. на V отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решението на Висшия съдебен съвет по протокол № 2 от 15.01.2003 г. относно неназначаването му за съдия в Районния съд - гр. Силистра, при условията на чл. 68 от КТ, с искане да се отмени като неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, буква “в”, предложение трето от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Ответникът чрез процесуалния си представител иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано постановено.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано и следва като такова да остане в сила.
Върховният административен съд - 5-членен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, в рамките на правомощията си по чл. 39 от ЗВАС намира, че касационната жалба е неоснователна.
За да бъде отменено на основание чл. 218б, ал. 1, буква “в”, предложение трето от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС едно решение като неправилно поради необоснованост, следва да са опорочени не правните изводи на съда, а фактическите констатации на съда, и то не поради процесуални нарушения. Грешките при формирането на неговото вътрешно убеждение следва неизбежно да водят до неистински, грешни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. За да бъде едно решение необосновано, следва да има вътрешно противоречие в мотивите на съда или несъответствие между мотивите и диспозитива.
В настоящия случай при разглеждането на делото първоинстанционният съд е приел всички поискани и представени му писмени доказателства и въз основа на тях, след обстоен, задълбочен и логически непротиворечив анализ - поотделно и в съвкупност, е изградил приетата от него за установена фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящата инстанция, а именно - че жалбоподателят се е явил на конкурс за съдии пред комисия, определена от ВСС, и с решение № 6 от 20.12.2002 г. е бил класиран на първо място, че на основание чл. 127а, ал. 5 от ЗСВ компетентният орган - председателят на Окръжния съд - Силистра, е внесъл предложение пред ВСС за избирането и назначаването му на длъжност районен съдия при Районния съд - Силистра, при условията на чл. 68 от КТ и че с обжалваното решение ВСС чрез тайно гласуване е отхвърлил това предложение.
Въз основа на тези верни фактически констатации, изградени чрез логически правилен анализ на всички доказателства по делото, съдът е стигнал до верния правен извод, че жалбата против решението на ВСС е неоснователна, тъй като този орган има оперативна самостоятелност при вземането на решения относно избирането или не на магистрати и не е обвързан с решението на комисията, провела конкурса, за разлика от органа по чл. 30 от ЗСВ, който е длъжен да предложи за избор от ВСС само кандидат, спечелил конкурса.
Мотивиран от тези разсъждения, изградени след верен анализ на доказателствата по делото и правилно приложения материален закон, 3-членният състав на V отделение на Върховния административен съд е постановил и диспозитив на решението си, който напълно отговаря на направените от него в мотивите изводи.
Следователно, след като съдът е събрал всички относими към спора доказателства и след техен задълбочен и логически верен анализ е изградил фактически констатации, които напълно отговарят на тези доказателства, и е формирал правни изводи в пълно съответствие с действащото законодателство, които е изложил както в мотивите, така и в диспозитива, той е постановил едно решение, което е правилно и обосновано и следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд - 5-членен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8952 от 9.10.2003 г. по адм. дело № 1773 от 2003 г. на V отделение на Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Веселина Кълова
/п/ Панайот Генков
/п/ Галина Христова
/п/ Йовка Дражева
В.О.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Галина Христова:
Не споделям съображенията на съдебния състав, изложени в решението по адм. дело № 10066/2003 г., постановено в производство по чл. 33 от ЗВАС по обжалване на решение № 8952 от 09.10.2003 г. по адм. дело № 1773/2003 г.
Считам, че постановеното от петчленния състав решение е неправилно.
По силата на чл. 39 от ЗВАС касационният съд се произнася само по наведените касационни основания. В случая касаторът не е конкретизирал в касационната си жалба конкретни касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената част е видно, че се поддържа необоснованост и несъответствие с материалния закон. Считам, че неправилно петчленния състав е изградил решението си, обсъждайки единствено довода за необоснованост. С нито едно изречение не е взето отношение по втория довод - за нарушение на материалния закон. Съдът се е задоволил единствено да посочи, че се произнася в рамките на чл. 39 от ЗВАС. Ето защо не поддържам съображенията на останалите членове от съдебния състав.
Считам, че касационната жалба е основателна. Решението на тричленния състав на ВАС е неправилно. Поддържам и споделям становището, изразено в особеното мнение на съдията Ж. Петрова.
След като законодателят е въвел в ЗСВ конкурсното начало, след като ВСС е създал и комисия, на която е делегирал правата си да проведе конкурс за назначаването на младши съдии и младши прокурори, то единствено правилния извод е, че ВСС действа при условията на обвързана компетентност. Обратното би обезсмислило, както направената промяна в съдебния закон, така и конкурсното начало.
Целта на законодателя, въвеждайки конкурсното начало е да направи избора състезателен и качествен, като измежду всички кандидати за съответните длъжности бъдат допуснати до участие само онези, които отговарят на изискванията на чл. 126 и чл. 127 от ЗСВ. Не би могло да бъде споделено становището, че ВСС въпреки въведеното конкурсно начало може да откаже назначение по целесъобразност. Анализирайки ЗСВ считам, че такова разбиране е неправилно, тъй като самият закон е въвел петгодишен срок за проверка на качествата на магистрата. И тук вече право на ВСС е да освободи назначения с конкурс, ако не покаже качества и професионализъм.
Съдия: Г. Христова
РЕШЕНИЕ
№ 3132
София, 07.04.2004
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Соня Методиева и с участието
на прокурора Пенка Стефанова изслуша докладваното
от съдията ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело № 10066 / 2003.
Съдебното производство по раздел ІІІ от глава трета на ЗВАС е образувано по касационна жалба от Георги Георгиев от гр. Дупница против решение № 8952 от 9.10.2003 г. по адм. дело № 1773 от 2003 г. на V отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решението на Висшия съдебен съвет по протокол № 2 от 15.01.2003 г. относно неназначаването му за съдия в Районния съд - гр. Силистра, при условията на чл. 68 от КТ, с искане да се отмени като неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, буква “в”, предложение трето от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Ответникът чрез процесуалния си представител иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано постановено.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано и следва като такова да остане в сила.
Върховният административен съд - 5-членен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, в рамките на правомощията си по чл. 39 от ЗВАС намира, че касационната жалба е неоснователна.
За да бъде отменено на основание чл. 218б, ал. 1, буква “в”, предложение трето от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС едно решение като неправилно поради необоснованост, следва да са опорочени не правните изводи на съда, а фактическите констатации на съда, и то не поради процесуални нарушения. Грешките при формирането на неговото вътрешно убеждение следва неизбежно да водят до неистински, грешни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. За да бъде едно решение необосновано, следва да има вътрешно противоречие в мотивите на съда или несъответствие между мотивите и диспозитива.
В настоящия случай при разглеждането на делото първоинстанционният съд е приел всички поискани и представени му писмени доказателства и въз основа на тях, след обстоен, задълбочен и логически непротиворечив анализ - поотделно и в съвкупност, е изградил приетата от него за установена фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящата инстанция, а именно - че жалбоподателят се е явил на конкурс за съдии пред комисия, определена от ВСС, и с решение № 6 от 20.12.2002 г. е бил класиран на първо място, че на основание чл. 127а, ал. 5 от ЗСВ компетентният орган - председателят на Окръжния съд - Силистра, е внесъл предложение пред ВСС за избирането и назначаването му на длъжност районен съдия при Районния съд - Силистра, при условията на чл. 68 от КТ и че с обжалваното решение ВСС чрез тайно гласуване е отхвърлил това предложение.
Въз основа на тези верни фактически констатации, изградени чрез логически правилен анализ на всички доказателства по делото, съдът е стигнал до верния правен извод, че жалбата против решението на ВСС е неоснователна, тъй като този орган има оперативна самостоятелност при вземането на решения относно избирането или не на магистрати и не е обвързан с решението на комисията, провела конкурса, за разлика от органа по чл. 30 от ЗСВ, който е длъжен да предложи за избор от ВСС само кандидат, спечелил конкурса.
Мотивиран от тези разсъждения, изградени след верен анализ на доказателствата по делото и правилно приложения материален закон, 3-членният състав на V отделение на Върховния административен съд е постановил и диспозитив на решението си, който напълно отговаря на направените от него в мотивите изводи.
Следователно, след като съдът е събрал всички относими към спора доказателства и след техен задълбочен и логически верен анализ е изградил фактически констатации, които напълно отговарят на тези доказателства, и е формирал правни изводи в пълно съответствие с действащото законодателство, които е изложил както в мотивите, така и в диспозитива, той е постановил едно решение, което е правилно и обосновано и следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд - 5-членен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8952 от 9.10.2003 г. по адм. дело № 1773 от 2003 г. на V отделение на Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Веселина Кълова
/п/ Панайот Генков
/п/ Галина Христова
/п/ Йовка Дражева
В.О.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Галина Христова:
Не споделям съображенията на съдебния състав, изложени в решението по адм. дело № 10066/2003 г., постановено в производство по чл. 33 от ЗВАС по обжалване на решение № 8952 от 09.10.2003 г. по адм. дело № 1773/2003 г.
Считам, че постановеното от петчленния състав решение е неправилно.
По силата на чл. 39 от ЗВАС касационният съд се произнася само по наведените касационни основания. В случая касаторът не е конкретизирал в касационната си жалба конкретни касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената част е видно, че се поддържа необоснованост и несъответствие с материалния закон. Считам, че неправилно петчленния състав е изградил решението си, обсъждайки единствено довода за необоснованост. С нито едно изречение не е взето отношение по втория довод - за нарушение на материалния закон. Съдът се е задоволил единствено да посочи, че се произнася в рамките на чл. 39 от ЗВАС. Ето защо не поддържам съображенията на останалите членове от съдебния състав.
Считам, че касационната жалба е основателна. Решението на тричленния състав на ВАС е неправилно. Поддържам и споделям становището, изразено в особеното мнение на съдията Ж. Петрова.
След като законодателят е въвел в ЗСВ конкурсното начало, след като ВСС е създал и комисия, на която е делегирал правата си да проведе конкурс за назначаването на младши съдии и младши прокурори, то единствено правилния извод е, че ВСС действа при условията на обвързана компетентност. Обратното би обезсмислило, както направената промяна в съдебния закон, така и конкурсното начало.
Целта на законодателя, въвеждайки конкурсното начало е да направи избора състезателен и качествен, като измежду всички кандидати за съответните длъжности бъдат допуснати до участие само онези, които отговарят на изискванията на чл. 126 и чл. 127 от ЗСВ. Не би могло да бъде споделено становището, че ВСС въпреки въведеното конкурсно начало може да откаже назначение по целесъобразност. Анализирайки ЗСВ считам, че такова разбиране е неправилно, тъй като самият закон е въвел петгодишен срок за проверка на качествата на магистрата. И тук вече право на ВСС е да освободи назначения с конкурс, ако не покаже качества и професионализъм.
Съдия: Г. Христова