Справедливо ли е Решение 18/14.01.2010г. на Адм.съд-Хасково
Публикувано на: 18 Окт 2010, 19:31
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……. / 14.01.2010г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково на дванадесети януари две хиляди и десета година в откритото си съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Секретар: Й.П...................................................................................................................
Прокурор: …….........................................................................................................................…………….
като разгледа докладваното от съдията П. Желева административно дело № 795 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.В.Б. против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х.. С последното, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Развиват се съображения, че административният орган неправилно приел, че при определяне на размера на пенсията му е зачетен целият осигурителен стаж, без да съобрази представените допълнително писмени доказателства от Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т. . Твърди се, че неправилно пенсионния орган не е приложил разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Закона за пенсиите /отм./ и разпоредбата на чл.37, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./. Отделно от това счита, че са налице условията за увеличаване на пенсията му при пенсиониране при условията на чл.6 от ЗП /отм./ и при наличие на стаж повече от 20 години.
Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за издаване на нов административен акт.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че на жалбоподателя Г.В.Б. е отпусната ЛПОСВ с решение № 113196/27.11.1978год. на Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване – Х.. В решението е посочено, че има придобит трудов стаж от първа категория 23 години 4 месеца и 21 дни.
Със Заявление вх. № 13638/21.07.2009г. Г.В.Б. е поискала да му бъде изменена ЛПОСВ въз основа на нови доказателства за придобит трудов стаж преди пенсиониране. В подкрепа на искането си е представил удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т., в което е отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г.
Не се спори по делото, че стажа за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител стаж при условията на първа категория труд.
С разпореждане № **********/ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя Б.. Изложени са мотиви, че стажа при отпускане на пенсията е зачетен календарно и в конкретния случай няма законово основание да бъде зачетен с продължителност по-голяма от календарната.
Разпореждането е обжалвано по административен ред и с Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. жалбата е отхвърлена.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на директора на РУСО – Х., постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. С решението е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО- Х., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно тази правна норма, разпореждането за отпускане на пенсия може да се измени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Няма спор по делото, че при отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя стажа за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител стаж при условията на първа категория труд. Няма спор по делото, че стажа е изчислен календарно.
Съдът споделя правния извод на административния орган, че със заявление вх. № 13638/21.07.2009г. Г.В.Б. не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж. Представеното удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т., в което е отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. не представлява доказателства за положен трудов стаж, по смисъла на чл. 40 от Наредба за пенсиите, респ. чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.). Безспорно по делото е установено, че трудовия стаж за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен още при първоначалното отпускане на пенсията. Няма правно основание този трудов стаж да бъде увеличен и зачетен трудов стаж за повече време от изслуженото на основание, че лицето е давало дежурства. Ето защо неоснователно жалбоподателя твърди, че даваните от него дежурства са основание да се увеличи зачетеният му трудов стаж и представляват нови доказателства за придобит трудов стаж.
Цитираните от жалбоподателя правни норми на чл.10, ал.2 от ЗП /отм./ , чл.37 от ППЗП /отм./ и чл.6 от ЗП /отм./ са неотносими към спора. Същите касаят размера на пенсията в зависимост от средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето, който може да се увеличи ако лицето има трудов стаж над предвидения за всяка категория труд. Предвид, че настоящото производство няма за предмет разпореждане с което се определя размера на пенсията, тъй като това разпореждане като влязъл в сила административен акт не подлежи на оспорване, цитираните от жалбоподателя правни норми са неотносими към делото.
В заключение следва да се посочи, че след като жалбоподателя не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж, законосъобразно с Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е постановен отказ да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради което като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице - ръководител на "Пенсионно осигуряване", Директорът на РУСО – Х. е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма и без да се установи съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба - отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., платими от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Б. против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х..
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на РУСО – Х. разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
П Р О Т О К О Л
София, 09.09.2010 година
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при участието на секретаря Мариана Салджиева
и с участието на прокурора Динка Коларска
сложи на разглеждане дело № 3169 по описа за 2010 година ,
докладвано от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Г. В. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на РУСО Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор - Коларска.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба:
Адв. М.: Поддържам жалбата по изложените в нея доводи. Няма да представям доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв.М.: Моля да постановите решение, с което да отмените решението на Административен съд – Хасково и постановите друго, с което да върнете делото на същия съд на друг състав, който да се произнесе по направените доказателствени искания, които съдът отхвърли. Считам, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата, доколкото не е дал отговор на основния въпрос, а именно налице ли са предпоставките на чл. 99 КСО за преизчисляване на размера на вече отпуснатата лична пенсия на жалбоподателя, с оглед наличието на нови доказателства, които дават основание за това преизчисление. Визираме издаденото от дирекция „ДВИА” – гр. Велико Търново удостоверение, в което е описан допълнителен стаж за давани дежурства и наряди, който не е бил зачетен при първоначалното пенсиониране и което дава основание за бъде преизчислен размера на пенсията. Аз не съм съгласен с изводите на административния орган, както и на съда, че това удостоверение не е в кръга на доказателствата по смисъла на чл. 40 от Наредбата за пенсиите. Става дума за официален документ, съдържащ достатъчно информация за положен осигурителен стаж. Поддържам искането да бъде назначена експертиза, ако съдът върне делото за ново разглеждане, със задача подробно формулирана от нас и в този смисъл щеше да се установи, че стажът не е бил зачетен и това дава основание да се преизчисли размерът на пенсията. Делото беше решено при непълнота на доказателствата, каквито щеше да има с оглед заключението на вещото лице. Поддържам доводите в касационната жалба. Моля за разноски за тази инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА И НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, предвид оставянето без уважение на неотносими към предмета на спора доказателствени искания. Представеният от касатора документ /справка №МП-13638-2/05.08.2009 г. на съхраняваните в Дирекция „ДВИА”-Велико Търново документи/ не представлява документ, удостоверяващ стаж по смисъла на чл.101 от ППЗП /отм./, съответно - Инструкция №А-93 за реда за издаване на удостоверения за трудов стаж и за месечно брутно трудово възнаграждение при пенсиониране и класиране /отм./ и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Справката не установява положен трудов стаж в размер, по-голям от зачетения календарно. С този документ се установяват разпоредени дежурства и наряди, но не и стаж по смисъла на чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.28 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Съдия:
РЕШЕНИЕ
№ 11073
София, 29.09.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 3169/2010.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г. В, Б. в от село Узунджово, обл. Хасково, против решение № 18 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково.
Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 6 и чл. 10, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), чл. 37, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Хасково е решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане №*********-ПР 1760 / 21.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. В. Б. от село Узунджово, обл. Хасково, е отказано изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Хасково законосъобразно е приел, че представеният нов документ не може да служи като доказателство за положен преди пенсионирането трудов стаж, който не е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията през 1978 г. на основание чл. 6 от отменения Закон за пенсиите (ЗП). Новоиздаденото удостоверение № 8033 / 11.03.2009 г. на Дирекция „ДВИА” – гр. Велико Търново съдържа информация за давани от жалбоподателя наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който при пенсионирането е бил зачетен за трудов стаж.
Касационните доводи за неправилно прилагане на административно- процесуалните разпоредби на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) са неоснователни.
Установяването на трудовия стаж към момента на пенсионирането на касатора през 1978 г. се е извършвало при спазване на чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) с представяне на осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги със задължително попълнени данни. Към момента на подаването на искането за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представеното от касатора ново удостоверение, издадено от Дирекция „ДВИА”, гр. Велико Търново, не е надлежно доказателство за установяване на трудов стаж. В него е отразена информация за давани от военнослужещия наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който е бил зачетен при пенсионирането като трудов стаж от първа категория.
По реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се извършва изменение на разпорежданията за пенсии по чл. 98 в случаите, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. В разглеждания случай жалбоподателят претендира изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричано от него преизчисление) с твърдение, че пенсионният орган е отказал да обсъди и приложи действащите при отпускането на пенсията разпоредби на чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.) във вр. с чл. 6 от ЗП (отм.). От приложеното в административната преписка решение за отпускане на пенсия за изслужено време и старост № 113196 от 27.11.2978 г. се установява, че на жалбо- подателя е бил зачетен придобит трудов стаж от първа категория с продължителност 23 години. За придобития трудов стаж от 3 години над изискуемия трудов стаж от 20 години съгласно изискването на чл. 6 от ЗП (отм.) е била отпусната добавка от 6 % - по 2% за всяка прослужена година на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.).
Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на касатора за изслужено време и старост по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Милка Панчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Румяна Папазова
/п/ Николай Гунчев
Р.П.
До участниците-юристи и неюристи от форума
Има ли справедливост в съдебните решения, посочени по-горе?
Готов съм, да отговарям на въпроси.
Реших се, да поставя темата, като форма на защита на моят баща. Той е главния герой по делата. Обсъдих решението си с адвоката на баща ми и смятам, че тази тема е продължение на вътрешното убеждение на върховните съдии, защото смятам, че върховните съдии са претупали делото в името на държавата, но в ущърб на баща ми, което е мое вътрешно убеждение, споделено с адвоката му.
Предварително Ви благодаря, драги участници.
№ ……. / 14.01.2010г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково на дванадесети януари две хиляди и десета година в откритото си съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Секретар: Й.П...................................................................................................................
Прокурор: …….........................................................................................................................…………….
като разгледа докладваното от съдията П. Желева административно дело № 795 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.В.Б. против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х.. С последното, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Развиват се съображения, че административният орган неправилно приел, че при определяне на размера на пенсията му е зачетен целият осигурителен стаж, без да съобрази представените допълнително писмени доказателства от Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т. . Твърди се, че неправилно пенсионния орган не е приложил разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Закона за пенсиите /отм./ и разпоредбата на чл.37, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./. Отделно от това счита, че са налице условията за увеличаване на пенсията му при пенсиониране при условията на чл.6 от ЗП /отм./ и при наличие на стаж повече от 20 години.
Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за издаване на нов административен акт.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че на жалбоподателя Г.В.Б. е отпусната ЛПОСВ с решение № 113196/27.11.1978год. на Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване – Х.. В решението е посочено, че има придобит трудов стаж от първа категория 23 години 4 месеца и 21 дни.
Със Заявление вх. № 13638/21.07.2009г. Г.В.Б. е поискала да му бъде изменена ЛПОСВ въз основа на нови доказателства за придобит трудов стаж преди пенсиониране. В подкрепа на искането си е представил удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т., в което е отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г.
Не се спори по делото, че стажа за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител стаж при условията на първа категория труд.
С разпореждане № **********/ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя Б.. Изложени са мотиви, че стажа при отпускане на пенсията е зачетен календарно и в конкретния случай няма законово основание да бъде зачетен с продължителност по-голяма от календарната.
Разпореждането е обжалвано по административен ред и с Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. жалбата е отхвърлена.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на директора на РУСО – Х., постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. С решението е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО- Х., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно тази правна норма, разпореждането за отпускане на пенсия може да се измени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Няма спор по делото, че при отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя стажа за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител стаж при условията на първа категория труд. Няма спор по делото, че стажа е изчислен календарно.
Съдът споделя правния извод на административния орган, че със заявление вх. № 13638/21.07.2009г. Г.В.Б. не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж. Представеното удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т., в което е отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. не представлява доказателства за положен трудов стаж, по смисъла на чл. 40 от Наредба за пенсиите, респ. чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.). Безспорно по делото е установено, че трудовия стаж за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен още при първоначалното отпускане на пенсията. Няма правно основание този трудов стаж да бъде увеличен и зачетен трудов стаж за повече време от изслуженото на основание, че лицето е давало дежурства. Ето защо неоснователно жалбоподателя твърди, че даваните от него дежурства са основание да се увеличи зачетеният му трудов стаж и представляват нови доказателства за придобит трудов стаж.
Цитираните от жалбоподателя правни норми на чл.10, ал.2 от ЗП /отм./ , чл.37 от ППЗП /отм./ и чл.6 от ЗП /отм./ са неотносими към спора. Същите касаят размера на пенсията в зависимост от средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето, който може да се увеличи ако лицето има трудов стаж над предвидения за всяка категория труд. Предвид, че настоящото производство няма за предмет разпореждане с което се определя размера на пенсията, тъй като това разпореждане като влязъл в сила административен акт не подлежи на оспорване, цитираните от жалбоподателя правни норми са неотносими към делото.
В заключение следва да се посочи, че след като жалбоподателя не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж, законосъобразно с Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е постановен отказ да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради което като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице - ръководител на "Пенсионно осигуряване", Директорът на РУСО – Х. е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма и без да се установи съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба - отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., платими от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Б. против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х..
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на РУСО – Х. разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
П Р О Т О К О Л
София, 09.09.2010 година
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при участието на секретаря Мариана Салджиева
и с участието на прокурора Динка Коларска
сложи на разглеждане дело № 3169 по описа за 2010 година ,
докладвано от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Г. В. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на РУСО Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор - Коларска.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба:
Адв. М.: Поддържам жалбата по изложените в нея доводи. Няма да представям доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв.М.: Моля да постановите решение, с което да отмените решението на Административен съд – Хасково и постановите друго, с което да върнете делото на същия съд на друг състав, който да се произнесе по направените доказателствени искания, които съдът отхвърли. Считам, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата, доколкото не е дал отговор на основния въпрос, а именно налице ли са предпоставките на чл. 99 КСО за преизчисляване на размера на вече отпуснатата лична пенсия на жалбоподателя, с оглед наличието на нови доказателства, които дават основание за това преизчисление. Визираме издаденото от дирекция „ДВИА” – гр. Велико Търново удостоверение, в което е описан допълнителен стаж за давани дежурства и наряди, който не е бил зачетен при първоначалното пенсиониране и което дава основание за бъде преизчислен размера на пенсията. Аз не съм съгласен с изводите на административния орган, както и на съда, че това удостоверение не е в кръга на доказателствата по смисъла на чл. 40 от Наредбата за пенсиите. Става дума за официален документ, съдържащ достатъчно информация за положен осигурителен стаж. Поддържам искането да бъде назначена експертиза, ако съдът върне делото за ново разглеждане, със задача подробно формулирана от нас и в този смисъл щеше да се установи, че стажът не е бил зачетен и това дава основание да се преизчисли размерът на пенсията. Делото беше решено при непълнота на доказателствата, каквито щеше да има с оглед заключението на вещото лице. Поддържам доводите в касационната жалба. Моля за разноски за тази инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА И НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, предвид оставянето без уважение на неотносими към предмета на спора доказателствени искания. Представеният от касатора документ /справка №МП-13638-2/05.08.2009 г. на съхраняваните в Дирекция „ДВИА”-Велико Търново документи/ не представлява документ, удостоверяващ стаж по смисъла на чл.101 от ППЗП /отм./, съответно - Инструкция №А-93 за реда за издаване на удостоверения за трудов стаж и за месечно брутно трудово възнаграждение при пенсиониране и класиране /отм./ и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Справката не установява положен трудов стаж в размер, по-голям от зачетения календарно. С този документ се установяват разпоредени дежурства и наряди, но не и стаж по смисъла на чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.28 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Съдия:
РЕШЕНИЕ
№ 11073
София, 29.09.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 3169/2010.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г. В, Б. в от село Узунджово, обл. Хасково, против решение № 18 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково.
Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 6 и чл. 10, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), чл. 37, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Хасково е решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане №*********-ПР 1760 / 21.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. В. Б. от село Узунджово, обл. Хасково, е отказано изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Хасково законосъобразно е приел, че представеният нов документ не може да служи като доказателство за положен преди пенсионирането трудов стаж, който не е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията през 1978 г. на основание чл. 6 от отменения Закон за пенсиите (ЗП). Новоиздаденото удостоверение № 8033 / 11.03.2009 г. на Дирекция „ДВИА” – гр. Велико Търново съдържа информация за давани от жалбоподателя наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който при пенсионирането е бил зачетен за трудов стаж.
Касационните доводи за неправилно прилагане на административно- процесуалните разпоредби на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) са неоснователни.
Установяването на трудовия стаж към момента на пенсионирането на касатора през 1978 г. се е извършвало при спазване на чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) с представяне на осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги със задължително попълнени данни. Към момента на подаването на искането за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представеното от касатора ново удостоверение, издадено от Дирекция „ДВИА”, гр. Велико Търново, не е надлежно доказателство за установяване на трудов стаж. В него е отразена информация за давани от военнослужещия наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който е бил зачетен при пенсионирането като трудов стаж от първа категория.
По реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се извършва изменение на разпорежданията за пенсии по чл. 98 в случаите, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. В разглеждания случай жалбоподателят претендира изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричано от него преизчисление) с твърдение, че пенсионният орган е отказал да обсъди и приложи действащите при отпускането на пенсията разпоредби на чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.) във вр. с чл. 6 от ЗП (отм.). От приложеното в административната преписка решение за отпускане на пенсия за изслужено време и старост № 113196 от 27.11.2978 г. се установява, че на жалбо- подателя е бил зачетен придобит трудов стаж от първа категория с продължителност 23 години. За придобития трудов стаж от 3 години над изискуемия трудов стаж от 20 години съгласно изискването на чл. 6 от ЗП (отм.) е била отпусната добавка от 6 % - по 2% за всяка прослужена година на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.).
Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на касатора за изслужено време и старост по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Милка Панчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Румяна Папазова
/п/ Николай Гунчев
Р.П.
До участниците-юристи и неюристи от форума
Има ли справедливост в съдебните решения, посочени по-горе?
Готов съм, да отговарям на въпроси.
Реших се, да поставя темата, като форма на защита на моят баща. Той е главния герой по делата. Обсъдих решението си с адвоката на баща ми и смятам, че тази тема е продължение на вътрешното убеждение на върховните съдии, защото смятам, че върховните съдии са претупали делото в името на държавата, но в ущърб на баща ми, което е мое вътрешно убеждение, споделено с адвоката му.
Предварително Ви благодаря, драги участници.